Библиография
Без да претендира за изчерпателност, библиографията отразява научни трудове (книги, студии и статии от периодичния печат и еднократни сборници) от български и чужди автори, публикувани у нас и в чужбина, а също и публикации на документи. Включени са подборно и някои научнопопулярни публикации. Пропуснати са популярните статии от периодичните издания, писани по повод годишнини на събитието.
В предлаганата библиография не е включена литературата, която се отнася за Сръбско-българската война от 1885 г. Макар че войната е тясно свързана със Съединението, сама за себе си тя е голям проблем и заслужава отделна библиография. Направено е изключение само за някои заглавия, посветени на войната, в които се отделя значително място на Съединението.
Библиографското описание е кратко, без поясняваща анотация. Когато дадено съчинение обхваща по-дълъг период или третира повече проблеми, по възможност са посочени страниците, отнасящи се за Съединението. Библиографията е подредена в два дяла: „Извори" и „Изследвания". В „Извори" са поставени: публикации на документи, спомени, дневници. Материалите и в двете рубрики са подредени по азбучен ред — първо на кирилица, след това — на латиница.
* * *
1. Андонов, И. Съединението. Пловдив, 1929, 163 с.
2. Арнаудов, М. Преди 55 години Към историята на Съединението от 1885 година. — Българска мисъл, 15, 1940, № 5—6, 261—270.
3. Архив на Възраждането. Т. 2 Документи по Съединението. Под ред. на Д. Страшимиров. С., 1908, 412 с.
4. Благоев, Д. Преди двадесет години — В кн. му Съчинения, Т. 10, С., 1959, 223—231.
5. Благоев, Д. Принос към историята на социализма в България С., 1976, 88—90.
6. Блъскова, М. и Д. Минцев. Сведения и спомени за Съединението 1885 г. — Известия на Държавните архиви, 49, 1985, 11—41.
7. Бобчев, С. Румелийският преврат — 6 септемврий 1885 (Според
185
исторически данни и лични спомени.) — В: Спомени за Съединението от 1885 г., С., 1980, 167—180.
8. Бойчев, Т. и П Зографски. Съединението на Южна България със Северна. Юбилейна книжка. 6 септ 1885—1910. С., 1910, 100 с.
9. Бойчев, Т. 6-и септемврий 1885 год. — в Сливница, № 19—22, 15 септ 1925.
10. Васильев, Т. Спомени за лица и събития през XIX—XX век С., 1934, 283—285
11. Виницки, Д. Спомени за Освободителната война 1877—1878 г. Източна Румелия. Съединението 1885 г. и детронирането на княза Батенберга 1886 г. Регентството. — В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, 213—222.
12. Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1. 1879—1886. Гл. ред. Д. Косев. С., 1978, 562—636.
13. Гарева, М. Дневникът на Георги Абаджиев за Съединението 1885 г. — Военноисторически сборник, 1986, № 2, 127—145.
14. Генадиев, Н. Мемоари. Т. 1 Кн. 1. Съединението С., 1923. 159 с.
15. Гешов, И.Е. Спомени и студии. С., 1928, 138—178.
16. Гешов, И.С. Пловдивски спомени. Към Съединението — в. Мир, № 9424, 5 дек. 1931.
17. Головин, А. Княз Александър I Българскии (1879—1886). Варна, 1897, 316—332.
18. Головина, А. Спомени за Съединението. — в. Сливница, № 19—22, септ. 1925
19. Груев, И. Моите спомени Пловдив, 1906, 75—77.
20. Дертлиева, А. Съединението през погледа на Продан Тишков (Чардафон), Иван Арабаджията и на техни съратници. — Известия на Държавните архиви, 49, 1985, 43—68.
21. Димитров, П. Моите спомени и моята дейност по Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 год. С., 1918.
22. Дойнов, Д Документалното богатство за Съединението в 1885 г. — Известия на Държавните архиви, 49, 1985, 3—9.
23. Иванов, В. Съединението на Източна Румелия с България на 1885 г. 6 септемвря ст. стил. — В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, 368—371.
24. Иванов, Н. Спомени 1861—1918 г. —В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, 150—153.
25. Иванов, П. Български триумф. 1885—1910. 6 IX 1885 Юбилейни спомени по съединението на Южна със Северна България. С., 1910, 16 с.
26. Икономов, Т. Мемоари 2 изд. Подбор и ред Т. Жечев. С., 1973, 363—376. 1 изд. 1897.
27. Илиев, А. Спомени С., 1926, 260—274.
28. Илиев И. Бойни реликви от Съединението и Сръбско-българската война 1885 г. — Известия на Националния военноисторически музей, 7, 1987, 14—23.
29. Каравелова, Е. За Петка Каравелов. Родина, 1941, N 3, 74—76.
30. Кацаров, Г. и И. Кепов. Документи по Кресненското въстание от 1878 год. С., 1940, 112 с.
31. Кесяков, Б. Принос към дипломатическата история на България. Т. 1 С., 1925, 16—19.
32. Киамиль паша. Записки великого визиря . — Известия Министерства иностранных дел, 1915, N 1, 175—203, 1916, N 3, 133—168.
186
33. Ковачев, Г. [Спомени за провъзгласяване на Съединението] — В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, 351—354.
34. Константинов, X. Митингът в София на 6 септември 1885 г. за разискване въпроса по прогласяването съединение на Източна Румелия с Княжеството. С., 1885, 16 с.
35. Кореспонденция по въпроса за Съединението. От 4 септември 1885 до 12/27 април 1886 г. С., 1886 34 с. Текст и на фр. ез.
36. Кънев, Н. Писма на П.К. Шипков за Съединението през 1885 г. — Известия на Държавните архиви, 30, 1975, 61—75.
37. Лазаров, М. [Спомени за Съединението]. — В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, 343—350.
38. Лечева, М. Франция и Съединението 1885 г. (Дипломатическа преписка) — Военноисторически сборник, 1986, № 5, 165—175.
39. Львов, Е Румелийский переворот. Ист. этюд. М., 1886, 113 с.
40. Маджаров, М. Спомени. Предг. и ред. В. Андреев С., 1968, 523—659.
41. Максим, митрополит. Спомени за Съединението — 1885. — Отец Паисий, 1929, № 20, 310—313.
42. Маринов, Д. Стефан Стамболов и новейшата ни история (Летописни спомени и очерки) С., 1909, 237—243.
43. Мах, Р. фон. Из българските бурни времена. Спомени от 1879—1918 г. С., 1929, 8—22.
44. Митов, А Един спомен [За отношението на Англия към Съединението] — в. Мир, № 7766, 19 май 1926.
45. Михов, К. Спомен за войната. Дневник, държан от старши унтер офицера., от 5-и пеши Дунавски полк за движенията и военните действия на същия полк по съединението на Южна със Северна България и по Българо-сръбската война през 1885 г. Преработил П. Кереков Силистра, 1886, 80 с.
46. Мумджиев, Т. Спомени по Съединението. 2 изд Т. Пазарджик, 1915. 16 с.
47. Нанчев, Н. [Спомен за провъзгласяване на Съединението в гр. Чирпан] — В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, 355—357.
48. Начович, Г. Виена, 29 септември 1885. Разговор с Климента, който се връщаше от мисията си в Копенхаген. — В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, с. 251.
49. Начович, Г. Разказ на Негово Височество [Батенберг] за Пловдивското въстание. — В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, 249—250.
50. Николаев, Д. Истината по Съединението на Северна и Южна България на 6/18 септември 1885 г. Лични спомени и преживелици — в. Отечество, № 247, 19 септ. 1925.
51. Николаев, Д. Съединението — в. Пряпорец, N 236, 10 септ. 1910.
52. Ноиков, С. Спомени на генерал Стилиян Ковачев за Съединението и Сръбско българската война 1885 г. — Военноисторически сборник, 1985, N 6, 120—135.
53. Ноиков, С. Съединението и Сръбско-българската война 1885 г., отразени в баварски архивни документи. — Военноисторически сборник, 1985, N 4, 199—217.
54. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Документы в трех томах. Т. 3. Борьба России и болгарского народа за создание Болгарского государства 1878—1879. Под ред. С. Никитина и др. М., 1967, 679 с.
55. Панаретов, С. Една мисия в Лондон на 1880 г. — в. Мир, N 9108, 17 ноем. 1930, N 9109, 18 ноем. 1930.
187
56. Пешев, П. Историческите събития и деятели. От навечерието на Освобождението ни до днес (С бележки за живота ми). 2 изд. С., 1929, 189—191, 1 изд. 1925.
57. Протоколите на Цариградската конференция по работите в Източна Румелия С., 1886. 110 с.
58. Радев, С. Едно писмо на княз Александър върху Съединението. — в Слово, № 287, 28 март 1923.
59. Ризов, Д. Княз Батенберг и Съединението — Мисъл, 5, 1895, № 1, 83—94.
60. Сарафов, И. [За Съединението] — в. Отечество, № 271, 14 март 1926.
61. Симеонова Р. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885—1985. Обзор на фотографски материали, съхранявани в сбирката „Портрети и снимки" (на Народна библиотека „Св. св Кирил и Методий" — София). Ред. Е. Стателова. С., 1985. 107 с.
62. Спомени за Съединението от 1885 г. Състав Е. Стателова и Р. Попов. С., 1980, 435 с.
63. Станчев, Д. Исторически свидетелства за Съединението. — Музеи и паметници на културата, 1985, № 3, 38—41.
64. Станчев, Д. Съединението. Пловдивският край в борбата за съединение на Южна със Северна България 1878—1885. Албум С., 1985 144 с.
65. Стенографически протокол за митинга в София на 19 март 1884 г. по разискване въпроса за съединението на двете разделени Българии. С., 1884, 22 с.
66. Стоянов, З. Заробването на Гаврил паша, 6-и септ. 1885 г. Разград, 1885, 14 с.
67. Стоянов, З. Съчинения. Т. 3 Публицистика. Ред. Г. Боршуков С., 1966, 786 с.
68. Съединението на Княжество България с Източна Румелия 1885 г. Каталог на документи. Пловдив, 1985, 126 с.
69. Съединението на Северна и Южна България и Сръбско-българската война. Дипломатически документи 1885—1886. Състав. Ц. Тодорова и др. С., 1989, 633 с.
70. Съединението 1885. Сборник документи 1878—1886. Ред. Е. Стателова, Р. Попов, Д. Дойнов. Състав. М. Блъскова и др. С., 1985. 708 с.
71. Съединението 1885. Спомени. Състав. и ред. Е. Стателова и Р. Попов. 2 разш. изд. С., 1985, 583 с.
72. Съединението 1878—1885. Пловдив и Пловдивският край в борбата за съединение на Южна със Северна България. (Албум) Състав. Н. Немски, С., 1972, 128 с.
73. Тангълов, Д Участието на Панайот Хитов в Съединението 1885 г. (Документи от ЦВА — В. Търново) — Военноисторически сборник, 1986, № 3, 205—215.
74. Ташева, С. и Н. Димитрова. Подготовката и провъзгласяването на Съединението в Татарпазарджишки окръг. — Известия на Държавните архиви, 30, 1975, 43—60.
75. Топханенски акт — В: С. Стефанова. Международни актове и договори (1648—1918) С., 1958, с. 170.
76. Тошев, А. По неволя поет. Спомени от Съединението. С., 1938, 19 с.
77. Филипова, В. Документални материали около съединението на
188
Източна Румелия с Княжество България. — Исторически преглед 1955, № 5, 118—120.
78. Франгов, П. Съединението, лични спомени. В: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, 372—374.
79. Цанов, И. Из бележките ми по Съединението (1885—1886). — Български преглед, 5, 1899, N 8, 2—39.
80. Шилев, П. Спомени от Съединението на Северна с Южна България през 1885 г. Послесл. Р. Абаджиева, Пловдив, 1985, 79 с.
81. Шилев, П. Съединението на Южна България със Северна 18/6 септ. 1885—1925. Юбилейна книжка. Пловдив 1926(?), 31 с.
82. Юруков, Д. Спомени из политическия живот на България. С., 1922, 73—86.
83. Affaire de Roumelie Correspondance diplomatique (Le 19 sept — 21 oct 1885) — Archives diplomatiques, Ser 2, 19, 1886, 51—107.
84. Blue books, Turkey № 1 (1886). Correspondence respecting the Affairs of Eastern Roumelia and Bulgaria. London, 1886, 454 p.
85. Turkey N 2 (1886). Further Correspondence. London 1886, 455—564.
86. Crise en Orient. Bulgarie Telegramme, adresse par le prince Alexandre de Bulgarie aux puissances signataires du traite de Berlin et Note de la Bulgarie aux Puissances (Sept et oct 1885). — Archives diplomatiques, Ser. 2, 13, 1885, № 10—11, 216—218.
87. La crise en Orient. Correspondance diplomatique (Decembre 1885) — Archives diplomatiques, Ser. 2, 17, 1886, 113—125.
88. Documenti diplomatici Questione Turco-Ellenica Rumelia Orientale е Grecia. Bulgaria 15 sept. 1881—17 dicembre 1889. Ser 1 Rumelia Orientale Tornata del 25 novembre 1885. Ser 2 Rumelia Orientale Tornata del 18 gennaio 1886. Roma, 1885—1886 47 p., 59 p.
89. Documents diplomatiques. T. 23 1885—1886. Affaires de Roumélie et de Grèce. Paris, 1886, 727 p.
90. Documents diplomatiques français (1871—1914). Ser 1 (1871—1900). Tome 6 bis (4 mars 1885—29 décembre 1887). Paris, 1928.
91. Die Grosse Politik der europaischen Kabinette 1871—1914. Bd. 6. Kriegsgefahr im Ost und West Ausklang der Bismarkzeit. 1922, 419 p.
92. Huhn, A La Bulgaria del Bulgari. Note di un testimonio oculare sulla rivoluzione di Filippopoli е la guerra bulgaroserba del 1885. Milano, 1886 328 p.
93. Mouy, Ch. de. Souvenirs et causenes d'un diplomate. 2. éd Pans, 1909, 185—205.
94. Roy, Ch. Souvenirs politiques et militaires de Bulgane. Deux revolutions, la guerre serbo-bulgare Paris, 1887, III 304 p.
95. Англо-русский спор и болгарское объединение (Иностранное обозрение 1-го января 1886). — Вестник Европы, 1886, № 1, 411—412.
96. Анев, П. Дейността на руската революционна емиграция в Пловдивско по време на обединението на България 1885 г. — История и география, 1966, № 5, 51, 56.
97. Беjлис, А. К вопросу о русско-болгарских отношениях в 80 гг. XIX в. Русская дипломатия и соединение Болгарии 1885 г. — Наукови записки Львівского державного университета, 17, 1949, № 4, 115—128.
189
98. Белякова, О. Съединението — 1885. Библиографски указател. Състав. Пловдив, 1985, 178 с.
99. Божиков, Б. Съединението. (По случаj 90-годишнината — 1885—1975 г. ) — Бюлетин на Съюза по македонските културно-просветни дружества в България, 1975, № 8, 17—21.
100. Василев, К. Борбата на българския народ против решенията на Берлинския конгрес (1878—1879 г.). — В. Освобождението на България от турско иго 1878—1958. Сб. статии. С., 1958, 379—414.
101. Венкова-Илиева, Л. Съединението и Сръбско-българската война 1885. Библиография. Състав... и С. Шанов. Ред. Л. Венкова-Илиева. С., 1985. 179 с.
102. Вучковић, В Дипломатска историја Српско-бугарског рата (1885—1886). Београд, 1956, 11—42.
103. Вълков, Г. Военна защита на обединеното отечество през 1885 г. — Исторически преглед, 1985, № 9—10, 22—36.
104. Генов, Г. Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история. Ч. 2. От Парижкия конгрес 1856 г. до Ньойския договор 1919 г. С., 1926, 462—489.
105. Генов, Ц. Военно-революционната подготовка на Съединението. — Военно-исторически сборник, 1960, № 4, 103—107.
106. Генов, Ц. Гимнастическите стрелкови дружества в Южна България през 1878—1879 година. — Военноисторически сборник, 1956, № 3, 81—110.
107. Генов, Ц. Доброволците в защита на Съединението 1885 г. — Военноисторически сборник, 1985, № 4, 160—173.
108. Генов, Ц. Доброволческото движение у нас по време на Съединението и Сръбско-българската война 1885 г. — Военноисторически сборник, 1954, № 2, 67—95.
109. Генов Ц. Подготовка, извършване и защита на Съединението през 1885 г. — Исторически преглед, 1960, № 4, 3—25.
110. Генов, Ц. Съединението през 1885 г. и патриотичният подем на българската учаща се младеж. — История и география, 1960, № 5, 3—9.
111. Георгиева, С Съединението 1885 г., отразено в силистренските вестници „Време" и „Зора". — Военноисторически сборник, 1987, N 6, 200—207.
112. Глушков, X. Франция, Османската империя и Съединението на България (1885—1886 г.). — Исторически преглед, 1985, N 5, 67—80.
113. Голчев, Г. Юнаците на Съединена България. Пловдив, 1888, 326 с.
114. Гребенаров, М. и С. Гаджалов. Съединението на Северна и Южна България. Русе, 1885. 16 с.
115. Дамянов, С. Велико събитие в историята на българския народ (Сто години от Съединението 1885 г. ). — Известия на Националния исторически музеи, 7, 1988, 260—274.
116. Дамянов, С. Френската дипломация и Съединението през 1885 г. — Исторически преглед, 1965, N 6, 73—80.
117. Дерменджиев, X. Кокарди, възпоменателни медали и знаци за Съединението и за Сръбско-българската война 1885 г. — Военноисторически сборник, 1985, № 4, 216—231.
118. Дертлиева, А. Димитър Матевски за съединисткото движение в Източна Румелия през 1878—1879 г. — Военноисторически сборник, 1987, N 1, 132—148.
119. Диков, Б. Материали за историята на 3 пехотен Бдински полк. С., 1889, 17—27.
190
120. Димитров, И. Въпросът за Съединението в политиката на Княжество България (1879—1884). — История и география, 1965, N 6, 8—12.
121. Димитров, И. Димитър Благоев и Съединението 1885 г. — Военноисторически сборник, 1986, № 2, 15—28.
122. Димитров, И. Епоха 1885. Исторически очерк за съединението на Северна и Южна България. С., 1995, 317 с., 1 изд 1985 г. със загл. „Преди 100 години", 2 доп. изд. 1987 г.
123. Дойнов, Д. Комитетите „Единство" — ролята и приносът им за Съединението 1885 г. Моногр. С., 1985, 374 с.
124. Дойнов, Д. Кресненско-разложкото въстание 1878—1879 С., 1979, 333 с.
125. Драндар, А. Източна Румелия и Съединението. — Мисъл, 8 1898, № 4—5, 374—378; № 6, 478—487, N 7, 555—567.
126. Жеков, Н. Българското войнство 1878—1928. Външнополитически поглед върху развитието на бойните дела на нашите въоръжени сили от Освобождението до сега и тяхното бъдеще. С., б. г., 44—54.
127. Золотухин, М. Болгарский кризис 1885—1886 гг. и крах австро-русско-германского союза. — Вопросы истории, 1984, N 4.
128. Золотухин, М. Руският печат за събитията по време на българската криза (1885—1886). — Исторически преглед, 1986, N 8, 39—49.
129. Иванов, И. Сербія и Болгарія со времени Восточно-Румелиіского переворота 6 сентября 1885 года. Одесса, 1885, 28 с. Същото на бълг. ез. Търново, 1886, 38 с.
130. Иванов, И. Сборник статей о некоторых выдающихся событиях в современной жизни болгар. Ч. 2. Болгары княжескіе. Кишинев, 1900, 70—82.
131. Иванов, П. Долу Румелия С., 1906, 39 с.
132. Иванович, И. Сентябрьская революция в Румелии. — Северный вестник, 1886, N 9, с. 85.
133. История на България. В 3 тома. 2 прераб. изд., Т. 2. С., 1962, 57—80, 1. изд. 1954.
134. История на България. Том 7. С., 1991, 157—206.
135. История на дипломацията. 2 прераб. изд. Т. 2. Хвостов В. Дипломацията в ново време 1871-1914. Ред. А. Громико. С., 1965, 253—258, 1 изд. 1949.
136. Йоцов, Д. Руско-австрийската дипломация и нашето съединение. — В кн. му Русия и България (Вчера, днес и утре). С., 1945, 19—47.
137. Кантарджиев, Т. Петдесетгодишнината на Съединението и войната за него 1885—1935. С., б г., 120 с.
138. Керемидчиев, Я. Съединението и Бургаският край. — История на музеите от Южна България. 11, 1988, 149—170.
139. Кирил патриарх български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание. С., 1955.
140. Кирков, К. Германия и балканските проблеми през 1885—1886. Ч. 1. Бисмарк и съединението на Северна и Южна България, 6 септ. 1885. С., 1941, 20 с.
141. Конобеев, В., Н. Зуева и Е. Шатохина. Из истории борьбы за национальную автономию Южной Болгарии в 1878-79 гг. (Организация народной обороны). — В Юбилей дружбы. Сб. статей, посвященных 90-летию освобождения Болгарии. Кишинев, 1969. 5—36.
142. Костов, Н. Гимнастическите стрелкови дружества в Южна България. Здраве и сила, 10, 1909, 12, 1910.
191
143. Крачунов, К. Дипломатическа история на Съединението на България. С., 1919, 60 с.
144. Кръстев, А. Участие на Асеновградската чета в Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. — Векове, 1985, N 6, 10—15.
145. Куков, К. Поручик Въльо Илиев Стефов (деец на Съединението). — Военноисторически сборник, 1987, № 2, 179—183.
146. Куртев, И. Хроника на Съединението. Пловдив, 1985, 204 с.
147. Към изучаване на събитията по съединението на България. — Нашето минало, 1, 1959, № 1, с. 8.
148. Лалков, М. България в балканската политика на Австро Унгария 1878—1903. С., 1993, 234—302.
149. Маджаров, М. Източна Румелия. Исторически преглед. С., 1925, 295—364.
150. Манафова, Р. Представители на народната интелигенция в защита на Съединението 1885 г. — Военноисторически сборник, 1985, N 4, 174—185.
151. Мантов, Д. Южнобългарска хроника. Май — дек. 1885 г. Роман (посветен на 100-годишнината от Съединението на Северна и Южна България) С., 1984, 172 с.
152. Меченов, Л. Приносът на град Панагюрище в борбата за съединението през 1885 г. —Музеи и паметници на културата, 1965, № 4, 23—25.
153. Минчева, Т. Търновци и Съединението. — Годишник на музеите от Северна България, 11, 1985, 177—184.
154. Митев, Й. Дипломатическата дейност на Иван Евстатиев Гешов в Европа относно признаване на Съединението. — Във Външната политика на България 1878—1944. С., 1978, 53—82.
155. Митев, Й. Отношението на Великите сили към Съединението на България през 1885 г. — Исторически преглед, 1954, № 4, 57—80.
156. Митев, Й. Съединението на България и Великите сили. — В кн. му Исторически студии. С., 1955, 5—155.
157. Митев, Й. Съединението 1885. Моногр 2. прераб. и доп. изд. Пловдив, 1985. 460 с., 1. изд. 1980 г.
158. Митев, Й. Съединението на България. Исторически очерк С., 1957. 71 с.
159. Митев, Й. Съединението на България (По случай 80 години от провъзгласяването му). — Военноисторически сборник, 1965, № 4, 3—24.
160. Мишев, Р. Австро-Унгария и Съединението през 1885 г. — Исторически преглед, 1985, N 5, 52—66.
161. Музраева, Е Англия и проблема объединения Болгарии (1878—1885 гг.). — В: Проблемы международных отношений в XIX—XX вв., Л., 1980, 141—149.
162. Мутафчиева, В. Съединението прави силата. Роман. 2. изд С., 1989, 231 с., 1 изд. 1985 г.
163. Научна конференция. Журналистическото и публицистичното дело на Захари Стоянов. Посветена на 100-годишнината от Съединението на България 1885 г. С., 1986, 184 с. Автори М. Семов, И. Димитров, М. Иванов, Н. Генчев, Е. Стателова, А. Пантев, Т. Ташев, Д. Дойнов и др.
164. Научна сесия 100 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Ямбол, 1985, 171 с.
192
165. Неделчева, Н. и Е. Стоянова. Учителите и Съединението. Народна просвета, 1985, № 11, 80—91.
166. Някои погрешно изнесени факти за съединението на Северна и Южна България (По повод статия на А. Головина) — в. Сливница, № 27 и 28, 28 ян. 1926. Подпис И. Р.
167. Отзиви и оценки за Съединението от български видни дейци [Т. Икономов, П. Р. Славейков, Ив. Вазов и др.]. Българска сбирка, 12, 1905, № 7, 410—418.
168. Панайотов, И. Българската криза и Европа 1885-1889. Принос към предисторията на Общоевропейската война С., 1994, 37 97.
169. Панайотов, И. Опит за съединение на Княжество България с Източна Румелия през 1880 година. — Известия на Българското историческо дружество, 1948, N. 22—24, 12—29.
170. Пантев, А. Англия срещу Русия на Балканите 1879-1894. С., 1972, 67—105.
171. Пантев, А. и Е. Стателова. Българското Съединение през 1885 г. — Исторически преглед, 1985, N. 5, 3—18, BHR, 1985, N 3, 23—38.
172. Пантев, А. Политиката на Англия към съединението на Княжество България и Източна Румелия. — Известия на Института за история, 19, 1967, 75—114.
173. Пантев, А. САЩ и Българското Съединение. — Военноисторически сборник, 1985, № 4, 118—127.
174. По случай 40-годишнината от Съединението 1885, 6/19 IX 1885 — 6 19 IX 1925. С., 1925 40 с.
175. Първев, Г. Полският печат за Съединението и Сръбско-българската война 1885 г. — Военноисторически сборник, 1987, N 3, 147—161.
176. Радев, С. Строителите на съвременна България. В: 2 тома. 2 изд., Т. 1. Царуването на княз Александра 1879—1886. Ред. и бел. Е. Стателова С., 1973, 473—604, 1 изд. 1910.
177. Райков, Р. Шести септември 1885 г. — в. Сливница N 13 14, 10 февр. 1925.
178. Ракочевић, Н. Став Црне горе према ујединењју Бугарске и Српско-бугарском рату 1885 године. — Историјски записи, 14, 1961, N1 18, св 4, 623—636.
179. Самарджиев, Б. Турската политика към Княжество България и Източна Румелия във връзка с османския сюзеренитет (1878—1886). — В Национ.-освоб. движение на Балканите в края на XIX в. С., 1976, 7—36.
180. Сідельников, С. Воззіеднания князівства Болгаріі і східноі Румели (1879—1886 роки). — Наукові записки Харківского державного педагог. інститута. Історична серія, 11, 1949 45—90.
181. Станев, Н. Най-нова история на България 1878—1918. Кн. 1. От Освобождението до Балканската война С., 1924, 44—60.
182. Стателова, Е. Балканските държави и българското Съединение. — Военноисторически сборник, 1985, № 4, 103—117.
183. Стателова, Е. Дипломацията на Княжество България 1879—1886. С., 1979, 138—179.
184. Стателова, Е. Източна Румелия (1879—1885). Икономика, политика, култура. С., 1983, 378 с.
185. Стателова, Е. Развой и характер на отношенията между Княжество България и Източна Румелия (1879—1885). — Исторически преглед, 1978, № 5, 3—20.
186. Стателова, Е. Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.). — В България 681—1981. С., 1981, 297—305.
193
187. Стателова, Е. и А. Пантев. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. С., 1985. 192 с.
188. Стателова, Е. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година (Научнопопулярен очерк). С., 1985, 48 с.
189. Стателова, Е. В защита на Съединението. — В: История на българската дипломация 1879—1913 г. С., 1994, 45—89.
190. Захари Стоянов и Съединението. Доклади и научни съобщения. Отг. ред. И. Димитров. Русе, 1986 232 с.
191. Стоянов, И. Съединението през 1885 г. и руският печат. — Военноисторически сборник, 1983, № 6, 60—74.
192. Стоянов, И. Съединението и Сръбско-българската война в политиката на либералното правителство (юни 1884 — авг. 1886 г.). — Исторически преглед, 1985, № 5, 19—34.
193. Струкова, К. Воссоединение Южной и Северной Болгарии в 1885 г. Краткие сообщения Института славяноведения, 11, 1953, 33—41.
194. Сугарев, А. Панагюрище и Съединението. — В: Панагюрище и Панагюрският край в миналото. Кн. 2 С., 1961, 164—181.
195. Съединението 1885 г. Енциклопедичен справочник. Състав. Е. Стателова, С. Грънчаров, Г. Вълков, Б. Тонинска-Дончева. С., 1985, 240 с.
196. Съединението 1885 г. и неговата военна защита. Сборник докл. и науч. съобщения, изнесени на научна сесия, състояла се на 19.XI 1985 г. в гр. Сливница. С., 1986, 168 с.
197. Танкова, В. Политическите партии в Южна България и Съединението (септ. 1885 г. — авг. 1886 г.). —Известия на музеите от Южна България, 12, 1986, 133—163.
198. Ташев, Т. Животът на летописеца. Ч. 2. Парго Пловдив, 1985, 329 с., Ч. 3, Захарий Пловдив, 1989, 341 с.
199. Терехов, В. Дипломатическая борьба накануне сербско-болгарский войны 1885 года. — В: Проблемы всеобщей истории. М., 1974, 118—133.
200. Терехов, В. Сербия и Румелийский переворот 1885 г. — В: Проблемы всеобщей истории. М., 1973, 230—252.
201. Тодоров, Г. Временното руско управление в България през 1877—1879. С., 1958, 459 с.
202. Тодоров, Г. Към дипломатическата история на Съединението на България през 1885 г. — Исторически преглед, 1965, № 6, 23—37.
203. Тодоров, Д. Участието на населението от Габровска, Севлиевска и Дряновска околия в борбата за Съединение и в Сръбско-българската война 1885 година. — Годишник на музеите от Северна България, 17, 1991, 183—193.
204. Тодорова, Ц. Австро-Унгария и съединисткото движение в Източна Румелия и Македония през 80-те години на XIX в. — В: Първи конгрес на БИД T. 1, С., 1972, 555—556.
205. Трайкова, В, Гърция, Съединението и Сръбско-българската война. — В: Сръбско българската война 1885 С., 1985, 223 252.
206. Христов, X. Захари Стоянов. Биогр. очерк. С., 1989. 53 с.
207. Христов, X. Захарий Стоянов. Обществена и политическа дейност. С., 1948, 79—121.
208. Христов, X. Принос към историята на Съединението. — Известия на Бълг. историческо дружество, 22—24, 1948, 49—80.
209. Христов, X. Съединението на Северна и Южна България — Ново време, 1955, N 9, 31—46.
210. Христов, X. 100 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. С., 1985, 62 с.
194
211. Христов, X. Съединението и Сръбско-българската война 1885 г. в историческия път на България. — Военноисторически сборник, 1985, N 4, 3—22.
212. Часът на Съединението удари. Българският печат и Съединението (Сб. материали). Състав. и предг. Н. Бочева и К. Стоилова. С., 1985, 328 с.
213. 40-годишнината на Съединението. — в. Сливница, N 19—22, 15 септ. 1925. Подпис Д-р М. П.
214. Шанов, С. Дейността на българското политическо ръководство и военно командуване от спирането на бойните действия в Сръбско-българската война 1885 г. до признаването на Съединението. — Военноисторически сборник, 1986, № 5, 45—61.
215. 6 септември 1885 г. в гр. Варна. 6 IX 1885 — 6 IX 1915. Варна, 1915, 16 с.
216. 6 септември след 30 години, 1885—1915. С., 1915, 15 с.
217. Chleborad, F. Die Unabhangigkeitserklarung, Eine Antwort aus die bulgarische Frage Brunn, 1888, 27 p.
218. Ciachir, N. La conclusion de la paix de Bucarest en 1886 au lendemain des événements balkaniques des 1885—1886. — Revue des etudes Sud-est europeennes, 3, 1965, № 3—4.
219. Ciachir, N. L'Union de la Roumelie Orientale et de la Principaute de Bulgarie et la conclusion de Traite de paix de Bucarest (1886). — Etudes balkaniques, 1985, № 4, 109—115.
220. Corti, Е. Alexander von Battenberg. Wien, 1920, 351 p.
221. Corti, Е The Downfall of the three Dynasties. London, 1934.
222. Corti, E. Leben und Liebe Alexanders von Battenberg. Graz— Salzburg—Wien, 1950.
223. Diculescu, V. Le journal „gazeta Transilvanlei" et l'integration de la Roumelie Orientale à la Bulgarie 1885. — Bulgarian Historical Review, 1990 N. 4, 85—88.
224. Dimitrov, С. Zjadneczenie Bulgarii w 1885 r a spoleczenstvo polskie. — V. Swiercynski, J. Bratsrstwo, przyjazn Szkice z d iajow przyjazni polsko-bulgarskie. Warszawa, 1970, 62—63.
225. Dimitrov, I. Hundert Jahre seit der Vereinigung Ostrumelieus mit dem Fürstentum Bulgarien. Wien, Freunde des Hauses Wittgenstein, 1986, 131—157.
226. Dioszegi, I. Kálnoky, Andrassy und die bulgarische Kriege 1885—1887. — Bulgarian Historical Review, 1985, № 3, 59—64
227. Hajek, А. Bulgariens Befreiung und staatliche Entwicklung unter seinem ersten Fürsten. München etc., 1939. 208—251.
228. Hristov, H. La reunification de la Bulgarie du Nord et du Sud en 1885. S., 1985, 74 p.
229. Huhn, А. Der Kampf der Bulgaren um ihre Nationaleinheit Politischmilitansche Geschichte der bulgansch-rumelischen Ereignisse im Jahre 1885. Leipzig, 1886, 321 p.
230. Jelavich, В. Russia, Britain and the Bulgarian question 1885—1888. Sudost—Forschungen, 32, 1973, 168—191.
231. Koch, А. Fürst Alexander von Bulgarien Mitteilungen aus seinem Leben und seiner Regierung. Darmstadt, 1887, 230—254.
232. Kofos, Е. Greek Serbian relations and Macedonia 1878—1896. — In: Greek-Serbian cooperation 1830—1908. Belgrad, 1982, 93—106.
233. Lang, R. Rumelian Coup d'Etat. London, 1886.
195
234. Lascaris, M. Greece and Serbia during the war of 1885 — The Slavonic Review, 2, 1932, № 31, 88—99.
235. Lules, D. I thesi ton Ellinon apenandi stin enosi tis Anatolikis Rormlias me ti Vulgaria. Atina, 1991 127 p.
236. Mitev, J. L'attitude de la Russie et de L'Anlgeterre à l'egard de l'Union de la Bulgarie en 1885. — Etudes historiques, 1, 1960, 347—376.
237. Naltsas, H. Anatoliki Romulia I katalipsis etis ipo ton Vulgaron ki о naitikos apokalimos tis Ellados 1885—1886. Thessaloniki, 1963, 278 p.
238. Milarov, S. La question bulgare. La fatale aventure du 6—18 septembre 1885. Sous la regence. Les cannibales en Europe. Braila, 1887, 46 p.
239. Miller, W. The Union of the Two Bulgarias 1878—1887. Armenia, Crete and Macedonia 1887—1908. — In: Miller, W. The Ottoman Empire and its successors 1801—1927. London etc., 1966, 358—399.
240. La question bulgare. La revolution de Philippopoli du 6 18 septembre 1885. Les responsabilites. Paris, 1888, 66 p.
241. Šarova, К. L'Union de la Bulgane du nord et de la Bulgane du sud (1885) et l'opinion publique dans les autres pays sud-slaves. — Etudes balkaniques, 6, 1967, 97—122.
242. Scelle, G. L'indépendance bulgare. S. L., a, 11—22.
243. Tamborra, A. La crise balkanique de 1885 et l'Italie. — In: I Congr ant d'etud balk. et sud-est europ. Sofia, 1966. Act. 4 S , 1969, 699—708.
244. Terzie, S. Die Zusammenarbeit Serbiens und Griechenlands von 1882 bis 1885. — In: Greek-Serbian cooperation 1830—1908. Belgrad, 1982, 157—163.
СЪСТАВИТЕЛ: БОЯНКА ДОНЧЕВА