Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година

Е. Стателова, А. Пантев

 

Предговор към второто издание

 

 

Тази книга бе публикувана през 1985 г. по случай 100-годишнината от българското Съединение. Кой тогава предполагаше, че след четири години ще се разиграят онези драматични събития, които доведоха до унищожителен срив една цяла система от стойности, методи и институции в живота на Източна Европа? Тези събития естествено се разпростряха и до българската част от един свят, който се бе самообявил за вечен. Но след бързото опиянение от поразително лесната разруха на тази угнетителна вечност ние бяхме изправени пред мъчителни терзания, които тепърва ще продължават! Те са породени от внезапното ни пласиране в един нов междудържавен ред, където поне за нас няма господари, но няма и покровители, гаранти и защитници! Оттук започват нашите неспокойни търсения на онзи модел отминалото, който да бъде „извикан", ако не като институционен, то поне като морален пример и стимул за съвременни решения.

 

Десет години след отбелязаната у нас 100-годишнина от Съединението ние отново се връщаме към него — не защото трябва да хроникираме една кръгла календарна фаза, а защото неговото допълнително осмисляне ни е ужасно потребно днес. Често напомняме, че то е първото самостоятелно постижение на българите в модерната история на Европа, възвърнало нашето наранено самочувствие и ликвидирало едно враждебно или снизходително

 

3

 

 

пренебрежение към нас от „другите". Този рефрен бе основателно повтарян при всички предишни обстоятелства независимо от приглушения му тон поради известни съображения и причини. Днес това е особено значимо за нас, както никога досега. Не като фанфаронско високомерие, а като позитивна проекция от миналото. И тя може да бъде възпроизведена ако не като териториална програма, то като цивилизована методика на вътрешно единство и външнополитическо поведение. Няма страница от нашата история след 1885 г., в която опитът, поуките и най-вече самочувствието от Съединението да не присъстват, макар и в различна степен и обхват, макар и често неизказано поради конюнктурните мотиви на конкретната политическа динамика и обстановка. То неохотно и дискретно бе използвано дори и от онези, които йезуитски ни внушаваха, че не можем нищо сами. Като че ли най-големите външнополитически постижения на най-значимите някога и сега национални формации са се осъществили само със собствени сили... Цялото изкуство се състои и се изразява в една увереност, която позволява комбинации, допуска дори компромиси, но изключва благодарствена зависимост! Тъкмо това изкуство бе проявено при замислянето, осъществяването и защитата на българската акция за частично етно-държавно съединение през есента на 1885 г. Изкуство, което после страшно ще ни липсва, отчасти или напълно!

 

Но има и нещо друго, чиято важност нерядко подминаваме. Ако приемем, че най-значимото българско външнополитическо постижение за XIX в. бе Съединението, а за XX в. — възвръщането на Южна Добруджа, то следва да се позамислим и дали само на бойното поле или само с безполезни неутралитети се реализира една справедлива националнообединителна програма. В моментите, когато България бе вътрешно така консолидирана, че да представлява стабилен и перспективен фактор на Балканите, тя осъществяваше повече от онова, което бе експонирано като дело, за което следва да се мре! Тя ставаше значима не като заплашваща „другите" стопанска,

 

4

 

 

военна или стратегическа сила, а като привлекателност за съюз, сътрудничество или дори за сигурност. Такова състояние се постига чрез продължително натрупване на онзи национален потенциал, който не позволява безнаказано „боравене" с политическата карта на Балканите и изключва лекотата, с която по-късно бяха игнорирани етническите реалности на „трагическия" вчера и днес полуостров. Този процес бе започнал у нас след Освобождението въпреки покрусата от Берлинския договор, въпреки ограничения статут на малкото княжество между Дунав и Стара планина, въпреки регламентираното право на намеса на чужди, а често и враждебни сили в българските дела.

 

Затова нека отново да се върнем към онези времена, когато надеждата бе знамето, под което се бяха наредили всички българи, независимо от всякакви останали противоречия и несъвместимости между тях от политически и личностен характер. Нашата книга прозаично разказва за един романтичен порив на българското племе, което тогава умееше да съчетава илюзии и реалности, възможности и ограничения, съвременност и бъдеще, храброст и мъдро търпение, изчакване и решителна бързина. Преди десет години се опитахме да преоткрием събитие, пълно с поучителна и вдъхновяваща съвременност. Ние не подозирахме, че осмислянето на Съединението ще стане още повече повелителна потребност в новия ден на България, търсеща съединение по други пътища, но със същата историческа необходимост! Така второто издание на тази книга идва не само за да напомни фактографската страна на едно завинаги отминало национално-политическо събитие, а за да поднови размишления и анализи, насочени към ново упование и ново чувство за историческо бъдеще...

 

* * *

 

Във второто издание на книгата са направени промени само в приложената накрая библиография, която е допълнена. През изминалите десет години излязоха от

 

5

 

 

печат нови изследвания, посветени на събитието или на отделни негови страни, както и значими публикации на български и чужди документи. Повечето от тях са от 1985 г., когато бе отбелязана 100-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Отпечатаните, а и новоиздирените от нас извори не само не променят отстояваните в книгата концепции, но отново ги потвърждават. Това се отнася за политиката на кабинета П. Каравелов — признаване на Съединението от великите сили без формално нарушение на Берлинския договор (на пръв поглед абсурдно), за позицията на Русия — Съединение без Батенберг (по същество отрицателна), за отношението на другите големи държави — Съединение за отстраняване на руското влияние на Балканите. Една преработка на книгата би обогатила само фактологията, но не и направените изводи и оценки на събитието.

 

[Next]

[Back to Index]