Тази книга е от поредицата късни писателски изяви на Симеон Радев. Поради малкия й обем в началато на 80-те години бях я подготвил за обнародване в един том заедно с друга, не много по-обемиста от нея. Но то бе повече формална причина за дружното им отпечатване, инаред с по-важното – че осветляват два коренно различни периода от дейността на Симеон Радев, които обаче по време следват непосредствено един след друг: участието му като доброволец в Балканската война и спешното му повикване, при току-що пламналата Междусъюзническа война, в София, където бива включен в българската делегация за сключване на примирие и мир в Букурещ. Естествено, поменатото ми намерение (въпреки официалното добро желание, дори морално одобрение на ръководството на Комитета за култура, предвид и на наближаващата 70-годишнина от балканските войни) не се осъществи. Не е загадка защо. Полето на нашата история беше оградена територия за десетина-петнадесет души титулувани партийни величия и на неколцина техни протежета. Нищо значимо не можеше да види бял свят, ако не мине под тяхното, осъществявано скрито от правоимащия, цензорство и редакторство. Особено за покойници, чието "наследство" те считаха за своя едва ли не узаконена плячка.

Слава богу, тази дълга нощ на духовен терор над хора и произведения, на открит башибозлук над лично творчество и дори над преки завети отмина. Но за жал вече някалко години положението в новосформиращото се книгопечатане и условията в него съвсем не са благоприятни за оригинални български съчинения. В края на 1992 г. трябваше да се съглася книгата на Симеон Радев за "Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г." да излезе първа в самостоятелно издание; с уговорено обещание, че скоро след това ще излязат и други, стоящи в плана ми, работи на Симеон Радев. То не стана.

Сега друго едно, по-старо наше издателство изяви желание да публикува личните спомени на Симеон Радев от войната, която народът ни започна с невиждана жертвоготовност за освобождението на оставащите под турско владичество българи. Договорихме се те да излязат в отделно издание, в начален неголям тираж, но на добра хартия и с ясен печат. Дано обещанието се изпълни добре.

Тези неща бях длъжен да кажа – и за да отговоря на питания и запитвания на хора, които са чели книгата за Букурещката мирна конференция от 1913 г. А в нея съм изложил сбито и неща, които тук вече не се налага да повтарям: кога и как бяха създадени късните историко-мемоарни съчинения на Симеон Радев.

Що се отнася по-специално за настоящата "глава" или част от тях, мисля, че заглавието й е достатъчно указателно "Това, което видях от Балканската война". Бих добавил само, че като цялостно изпълнение тя е една книга, каквато досега почти липсваше за казаната война. Книга, която кратко, непосредно и обективно очертава атмосферата при обявяването на войната, писанията на някои от най-интересните чужди кореспонденти, дошли да отразяват събитията, положението в армейските ни щабове и в Македоно-Одринското опълчение, конкретните военачалници в определени моменти и действия, обикновените бойци доброволци. В живи, незабравими образи и характеристики. Те съставляват принос към националната ни характерология и към военната ни история. Не са отминати и някои от изпитанията и жертвите на войната. Дълбоко покъртващи са описанията на трагизма на две български майки – едната, дошла сякаш тъкмо за да види простреляния си син, другата, загубила вече съпруг и двама синове като четиици, тича подир сетния си малолетен син, потеглящ доброволец; сцената с убития турчин, държащ в ръка писмо до майка си; вълнението на Иван Вазов в навечерието иа грозящата ни военна катастрофа. Без да липсват, покрай някои напрегнати фронтови изживявания, ведри епизоди от дни на примирие (между които посещението му в "артистичната" Дванадесета дружина край Мраморно море, завладяването на остров в Сароския залив...) или впечатляващи лирични картини – пленително видение на Южнотракийската низина, огряна от слънце, посрещането на дружината в освободените тракийски селища, после в македонските градове; описанието на нощта и утрото в планината и пр. Смея да твърдя, че след "Погледи върху литературата и изкуството...", Ранни спомени" и "Конференцията в Букурещ...", "Това, което видях от Балканската война" е един нов литературен шедьовър на Симеон Радев. [Като поменавам само книги, подготвени от него към края на живота му.] А и духовна връзка между тям. Връзка, която вече позволява те взаимно да се допълват, без да губят – в стилно, познавателно и емоционално отношение – своята самостоятелност. Бидейки и трите с неповторима специфика от и за три хронологично близки, но различни фази в живота и съдбата на нашия народ.

13.VIII.1993 г.                       Тр.Р.
 
[Next]
[Back to Index]