...
4. В отворените в Македония и Стара Сърбия сръбски училища да се раздават безплатно книги и други учебни материали и пособия. На учителките и учителите да се дава редовна месечна заплата и за пенсия да им се признава техния стаж като на учители от Кралство Сърбия;
5. При печатането на учебниците за сръбските училища в Отоманската империя да се води сметка и да не се поставя нищо, което би било в ущърб на Отоманската империя;
6. За учители в Стара Сърбия и Македония да се изпращат лица, родом от тези краища и предани на сръбското национално дело;
7. Да се определи една постоянна комисия от четирима членове, съставена от хора, проникнати от сръбски патриотизъм и от любов към напредъка, освобождението и обединяването на целия сръбски народ на Балканския полуостров. Работата на тази Комисия да бъде под непосредствения контрол на Министерството на външните работи, което ще му даде на разположение всички парични средства за неговата успешна работа;
8. Да се определи един постоянен инспектор на всички срьбски училища в Стара Сърбия и Македония и неговото постоянно местожителство да бъде във Враня. Като кандидат, който най-добре би подхождал за тази работа Н. Дукич предлага М. Милоевич, директор на прогимназията в Лесковац, и Сава Дечанец, член на консисторията в Ужице;
9. И по-нататък да се запази Призренското богословско училище, а неговата работа значително да се разшири. От Македония и Стара Сърбия да се приемат деца за възпитаници в Нишкото педагогическо училище, в Богословията, реалната гимназия, Висшето училище и Военната академия. След завършване на образованието си всички тези възпитаници да се връщат по своите родни места, където да работят за сръбското национално дело;
10. В Призрен, Скопие, Солун да се отворят сръбски консулства, чиято главна задача, покрай политическите и търговските дела на Кралство Сърбия, ще бъде да работят за напредъка на сръбската просвета в техните райони. Съществуването на тези консулства би представлявало голям морален успех за Кралство Сърбия. „Това силно ще съживи честния сръбски елемент в Стара Сърбия и Македония". „Това ще донесе неописуема полза на сръбското общо дело".
11. Да се поиска от цариградския патриарх за епископи в градовете на Стара Сърбия и Македония да се назначат сърби, въпреки че и по-нататък ще зависят от него и ще му плащат високи такси, както плащат гръцките епископи;
12. За да се постигне по-голям успех, цялата задгранична работа трябва да се пази в тайност."

Тодор Станкович и Деспот Баджович изпращат на 25.1У.1885 г. предложение до министър-председателя Милутин Гарашинин за организиране на работата в Македония и Стара Сърбия:

1. „Преди всичко за да се осведомят по-добре за хората в Македония и Стара Сърбия, които биха искали да приемат нашите учители, които ще бъдат изпратени там, трябва да се определят три лица, които ще пътуват из Македония и Стара Сърбия, за да могат да проучат хората и да подготвят терена, за да изпращаме учителите на сигурно място. Тези лица ще започнат своето пътуване от Цариград, където ще се разберат с Патриаршията цариградска и ще получат от нея препоръчителни писма до определени владици и отделни хора, които симпатизират на сръбската партия и които са известни сред онзи народ. На тези хора, освен тяхната заплата, трябва да им се дадат за пътни разноски по 150 к. австрийски, защото, докато обиколят всички необходими места и подготвят терена за сръбските учители, трябва да пътуват три месеца.
...
3. Тъи като българизмът в Македония е завладял кажи-речи навсякъде, трябва във всеки град и в по-големите села да имаме по пет-шест лица, които са родом оттам и живеят постоянно там като търговци или занаятчии, и при това са готови да работят за разпространяването на сръбската идея, да подготвят терена за сръбските учители и във всеки момент да помагат на сръбщината; тези лица да се подпомагат материално поне с по 5 к. австрийски месечно, а някои и с повече според потребностите."

Програма на дружеството „Сърбо-Македонци", приета на събрание в началото на август 1886 г. в Белград:

3а да се изтласка българското влияние от Македония и да се създаде сръбско и за да се запази народността на сърбо-македонския народ, необходимо е в Цариград да се основе дружество на сърбо-македонците. Задачата на това дружество ще бъде:

1. Да издейства пред Великата Порта одобрението за издаване в Цариград на един вестник на чисто македонски език. Вестникът ще се нарича „Македонски вестник" и ще се придържа към следната програма:

А. ПОЛИТИЧЕСКА ЧАСТ

Винаги да защитава интересите на Отоманската империя. Да повдигне църковния въпрос за отказване на македонците от българския екзарх; да се иска Охридската архиепископия, която ще бъде зависима от цариградския патриарх, а към Охридската архиепископия да се включат всички македонски епархии. Да се поддържа приятелство с цариградския патриарх - за да защитава и подпомага сръбските интереси, доколкото последните не са в противоречие с турското правителство. На македонския народ да му се вдъхва сръбски дух: да му се доказва, че не са българи, че с българите нямат вече никакви връзки, че българите са неприятели на македонския народ. Да взема предвид своите народностни особености, език и обичаи. Да развива най-енергична пропаганда за изгонването на българските владици и учители от Македония и на техните места да се довеждат владици и учители, родом от Македония и възпитани в сръбски дух.

Б. ФИЛОЛОГИЧЕСКА ЧАСТ

1. Да се пише на чисто македонски език, но тъй като македонският език не е книжовно обработен, да се изхвърля всеки български израз, а да се въвежда сръбски. - Да се приеме сръбската азбука като най-удобна за македонския език и при писането да се съблюдава сръбската граматика.
2. За този вестник да работят най-малко петима-десетина души, от които трима-четирима винаги да пътуват из Македония за информиране на народа, разпространяване на вестници, събиране на предплата и необходими данни. Тъй като от предплата вестникът не може да се издържа, необходимо е той да се подпомага странично, всички разходи около печатането на вестника да се изплащат и да се определи помощ за онези хора, които и иначе ще работят в него.
3. Веднага да се назначават учители, щом се появи необходимост. Надзор над учителите ще се върши от редакцията на този вестник. Ще дава предложения до сръбското правителство в смисъл с по колко ще трябва да бъде подпомогнат всеки учител.
4. Редакцията на този вестник поради това, че винаги ще работи в него, ще напише на македонски език книжки за основните училища и в срок от една година ще ги отпечати в Цариград. Ръкописите на тези книжки ще се предават на сръбския посланик в Цариград за преглед и одобрение. Тези книжки да се печатат за сметка на сръбската държава.
5. Редакцията на този вестник ще получава упътвания и нареждания за определени потреби от сръбското правителство чрез неговия посланик в Цариград и това за редакцията ще бъде меродавно.


Дипломатски архив - Дубровник,
Политичко одельенье, Ф. VII, Т 1/1889 г.