МИЛОШ МИЛОЕВИЧ
(1840-1907)
книжовник, политически работник и историк
Завършва основно училище в своето село, а гимназия в Белград. След като прекарва две години в белградски лицей, учейки право (1859-1862), отива в Москва и следва три години в историко-философския отдел на философския факултет. Когато се връща в Сърбия, постьпва на служба в съда, по-късно става преподавател и директор на гимназията във Валйево, Белград и Лесковац. По време на сръбско-турските войни, 1876 и 1878, е предвождал ибарските доброволци. Пътувал е много из Стара Сърбия и Македония за опознаването на тези краища с оглед на националната пропаганда сред тях, на която се посветил с пълна жертвоготовност. Трудовете на Милоевич нямат научна стойност. Той ги е пригодявал в зависимост от пропагандираните цели и у тях миналото на народа и народните обичаи са разхубавявани. Много неща дори е измислял, защото е държал по този начин пропагандаторският му труд да бъде по-успешен. Не е мислил, че по този начин компрометира цялото минало на народа и всички представяния на народните обичаи и традиции.
Народна енциклопедиjа српско-хрватско-словеначка, Загреб
Из „ОДЛОМЦИ ИСТОРИJЕ СРБА И СРПСКИХ-JГОСЛАВЕНСКИХ-ЗЕМАЛЬА У ТУРСКОJ И АУСТРИJИ." Београд 1872
с.65
... Когато българите се кръстиха, с кръщението си приеха старосръбската писменост и език и започнаха да се сливат в народността на тези сръбски племена, които покориха аварите и монголофините българи. ... Какво представляват, кои са, какви са и откъде са дошли българите в тази чисто сръбска земя ние казахме по-горе, а и сега повтаряме: че са монголско или хунско племе, както и аварите, маджарите, турците, печенезите и другите им сродни братя.
с. 74
... и когато (българите) са проникнали в сръбска земя, те винаги са се катерили покрай Искъра до днешна София или стария сръбски Средец и от нея отново преминавали през Рашкото жупанство до равнината на тракомакедонците, обръщайки се към долините на Марица, Яворина, а и на Нишава. Оттука е вървял и Барис, оттука и Симеун, тука и Сумуило е завладял сръбската земя около Преспа и Орид за непълни 3 години. Самуило се бил настанил тук, тъй като най-напред е получил малка част от сръбската земя за ползване, а след това отнел (Орид 1013 г.) и то около 980 или 978 г.; а Василий Булгароктон, гръцки император, до 1018 г. е бил вече покорили и това едва основано българско царство в сьрцето на Сърбия, или на гръцка Илирия и сръбската държава. Всъщност това българско охридско, но на сръбска земя, така наричано царство, пада още през 1016 г.Всъщност това и не може да се нарече царство и държава, а една чета разбойници, които се настаниха в Орид, но наскоро пропаднаха. Така че чак до Симеун българите не са отнели нито една крачка от сръбското царство. Изводите на техните и на някои други съвременни хронисти, а особено т. нар. Славянофили, а по-добре и по-правилно „Славянонеприятели и Славяноругатели", че като че ли българите са владели и днешна Сърбия от Белград, та всичко от дясната страна на Морава, е чиста измишльотина.
с.75
... Че пак българите под своя Пресхан за първи път и то през 840 г. нападат сръбското царство - една област т. нар. ВеликоЖупанство Рашка, която им е била на пътя при преминаването в Тракия, за това имаме също доказателства. Че българската държава се простира само от река Янтра до Черно море и до Балкана от двете страни на Дунава чак до времето на Симеун, така че нещата са ясии и истински и не трябва с нищо да се доказват. Това се вижда и оттук, че столицата на българския Хаганат до Борхана, а от кръстения Бирхана и провъзгласен в този Михаил, та до Симеун, непрекъснато е била на Дунава в Дортстол (Дръстър, днешна Силистра, самата дума е старобългарска и означава дорт=четири и йол=път), а и столица на Екзарха, или както мнозина искат - на патриарха (екзарх значи владика по-старши от 6 владици и нищо повече), даруван им от фотий на инат на римския Папа. Когато Симеун разпростира своята власт над част от Великото сръбско Жупанство Рашка, едва тогава пренася своята столица в Търнав като място по-защитено от нападенията на маджари, гърци и на други и като селище, от което по-удобно би могло и по-нататък да се протегне и в Жупанството и в останалите сръбски земи. До Симеун, значи, нито една крачка от сръбското царство не беше взета, а защо беше взета по негово време причина беше сръбското вътрешно нещастие, а не храбростта и силата българска.
с. 78
Симеун, който е най-известната и най-светлата личност в българската държава или от християнството сред българо-сръбския народ. Той накара всички българи да приемат с християнството старо-сръбския език, така малкото останали българи е трябвало да се слеят в народността сръбска, а който иска и славянска.
с.79
... След смъртта на Симеун и на Петър, а и на българите, онези татарскотурски орди съвсем изчезнаха, те изчезнаха от лицето на истинската и единната сръбска земя. За това трябва да благодарим както на маджарите, печенезите и на други, а особено на Светослав руския владетел, който като покори България със своята войска, изтребваше в нея монголската раса.
с.118
Милутин I Урошев, Неманич е 60-тият цар сръбски в тези сръбски земи. Владял е от 1275 до 1320 г., значи всичко 45 години: Той е издигнал в Средец църква, посветена на Премъдростта божия или на гръцки св. София по подобие на Юстинияновата в Цариград, от която по-късно и тази сръбска паданка се назова София, в която и днес му лежат мощите.
с.122.
... До къде по негово време (на Джурач) достига пространството на Сърбия свидетелства печки летописец, който казва: че Джурач, след като с помощта на маджарите върна своето деспотство от турците, простираше своята в»аст зад Момина Клисура, а тя е сега, т. нар. 2 часа западно от Пазарджик; Лазар, както и синът му Стефан, е владеел още по-обширна сръбска земя, а Вукашин е владеел земята не само на 3 часа западно от Едрене, но и чак зад Димотика.
М. Милоевич предлага чрез Министерството на просветата следния план на министьра на външните работи:
1. предложение - да се основат в Турция сръбски книжарници, които да разпространяват сръбската книга;
2. предложение - да се основе патриотично дружество „Српско колц", за разпространяване на сръбските национални идеи извън граница;
3. предложение - да се включат в работата на сръбското национално дело срещу известно заплащане лица, които в отделни турски области биха рьководили и подобрили сръбското дело;
4. предложение - извън граница да се основат сръбски средни училища и семинарии;
5. предложение - в Белград да се основе второ отделение на Богословията (Семинарията);
6. предложение - подготвените за задгранична дейност лица, ако не искат да отидат доброволно, да бъдат изпратени по принудителен начин;
7. предложение - да се организира сръбска църква в Турция като опора в борбата срещу българизма;
8. предложение-план за откриване на сръбски училища в Турция;
9. предложение - в Цариград да се основе печатница, в която да се печати сръбски вестник за защита на националните интереси в Отоманската империя.
Дипломатски архив - Дубровник, Политичко одельенье,
Ф. VIII. Г 1/1883 П.№ 574.
[Начало] [Назад] [Напред]