Завьршва гимназия в родния си град и лицей в Белград. През 1863 г. постъпва на работа в Министерството на финансите. След 1863 е последователно гимназиален учител, библиотекар в Кационалния музей, министър на просветата. От 1875 до 1880 е професор в Белградския университет, член на Държавния съвет (1883) и министър на вътрешните работи (1884). От 1885 до 1892 е посланик в Цариград, а на следващата година министър на външните работи. Като премиер (1895,1896) преориен-тира австрофилската външна политика в русофилска. Посла-ник в Париж и Петербург (1899-1904), а след пенсионирането отново става премиер (1909). Ст. Новакович е един от основателите на Прогресивната партия през 1880 г. След смъртта на Милутин Гарашанин, син на Илия Гарашанин, става председател на партията. Пише стихове и разкази, превежда от руски, полски, немски и френски. Публикува сборници стихове и разкази, а през 1913 - историческия роман „Калугер и хайдутин". Занимава се с филология, история на литературата и със събиране, издаване и тълкуване на исторически материали. От 1877 година започва работа и в областта на културата и обществената история.


Ст. Новакович до Министерството на външните работи за пристигането в Цариград на Наум Еврович и Коста Групчевич:

„В интерес на моята по-нататъшна ориентация и работа с тези хора Ви моля да разпоредите да ни бъдат изпратени всички детайди, до които се е добрало Министерството за техния престой в България и за причините, поради които са били хвърлени в затвора, както и по какъв начин са били пуснати от него. Освен това, бих Ви помолил да ми съобщите какво да правя с тях тук, тъй като сега, както се вижда от предишната кореспонденция, не е време да се осъществява планът, който е уговорен с тях през първата половина на август миналата година в Белград".



След срещата с Групчевич и Еврович, Стоян Новакович съобщава на Министерството на ВнР:

Между това как може да се пристъпи към една част от плана без никакъв страх, че ще навреди на нашите засега несвършени работи, но на които ние толкова много държим. Те са съгласни (разбирай Групчевич и Еврович) сами на своя отговорност като отомански граждани да се опитат да получат одобрение за издаване на един литературен седмичен или двуседмичен вестник на македонски диалект, който да публикува по нещо и на сръбски, и в който македонският диалект ще клони към сръбския, заемайки все повече чисто сръбски. Аз мисля, че ние можем да се съгласим да се направи тази крачка и че тъкмо в това дали турците веднага ще го одобрят или не, ще намерим мярката доколко днес е подходящ теренът за спасяването на сръбските интереси в Македония".



Пояснение на Новакович за потребността от печатане на учебници на македонски език:

„В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:

1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия";
2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език";
3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе българскистремежи."
В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект".

Ст. Новакович за работата на сръбската пропаганда в борбата срещу Екзархията:

„Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажиречи невъзможйо да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещуй само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще й бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма".

[Начало] [Назад] [Напред]  

---