Непубликувани рисунки на Борис Денев от Балканската война (1912—1913) за странджанския край
Цонко Генов
 

През 1952 г. известният представител на българската живопис Борис Денев предостави на Националния военноисторически музей колекция от рисунки, включваща и сюжети от Балканската война (1912—1913). Няколко десетки от тези рисунки, сходни по характер, отразяват конкретни теми от природата, архитектурата и войнишкия бит в Странджанския район. Същевременно като произведения на изкуството те имат силно емоционално въздействие. С основание можем да ги отнесем към онези произведения с документална стойност за едно голямо събитие в историята на изстрадалата странджанска земя и трагичната съдба на нейното население в миналото.

Известно е, че в многовековната история на България Странджанският масив, Сакар и Дервентските възвишения имаха важно значение. Векове наред по тези места си даваха среща робството и свободата, насилието и героизмът. В епохата на Възраждането този район, част от областта Източна Тракия, даде своя принос в борбата за национална просвета и култура, за църковна и политическа независимост.

В записка до Азиатския департамент от 1858 г., отнасяща се до броя на населението и състоянието на промишлеността в Румелия (Одрински пашалък) за 1857 г., се казва, че „много селища в най-близката околност на Одрин, които преди войната (т. е. Кримската война от 1853—1856 г. — б. а.) бяха смятани за гръцки, сега се превърнаха в чисто български”.

От петдесетте до седемдесетте години на XIX век в странджанския район се строят училища и църкви, създават се революционни комитети. Изпращат се млади българи да следват в чужди училища и академии. Между тях е Атанас Петров, стипендиант на Московския славянски комитет през 1874—1875 г. Той следва курсовете на Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. От Лозенградско е първият български екзарх Антим. Полезна дейност извършват учителите Димитър Стамболиев от Малко Търново и Георги Лозев от Ло-

164

зенград. Десетки прокудени от родните си места странджанци се записват в Българското опълчение и заедно с руските войски се сражават за възстановяването на българската държава.

Съгласно проектите, представени на цариградската посланическа конференция от 1876 г., в източната българска автономна област са включени казите Кърклисийска (Лозенградска), Казъл-Агачка (Елховска) и Мустафа паша (Свиленградска). По-късно тези земи са включени в границите и на санстефанска България. Последвалите реакционни решения на Берлинския конгрес довеждат до подготовката на въстание през 1879 г. и до Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Тогава на едно от знамената, предназначено за четата на Г. Кондолов, сръчните ръце на учителките Милка Атанасова от Малко Търново и Милка Иванова от Лозенград извезват надпис: „Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация, Странджа” и на обратната страна: „Свобода и човешки правдини, 1903 г.”. На друго знаме, извезано със сърма по краищата, има следния текст: „Лозенград, 1903” и „Свобода или смърт”.

Когато по време на Балканската война (1912—1913) българските войски навлизат в Странджанския край, местното българско население ги посреща с хляб и сол. Странджанци масово се записват доброволци, а самите войници, като идват от вътрешността на България, се чувствуват като освободители на свои родни братя. В освободените райони още на 10 ноември 1912 г. се формира Тракийско военно гу-бернаторство (Временно управление по гражданските дела). За военен губернатор на Лозенградско е назначен генерал-майор Георги Вазов.

По време на уреждането на гражданското управление при движението на войските и охраната на Странджанския район пристига като доброволец в Лозенград Борис Денев. Неговото пристигане съвпада със сключеното примирие на 3 декември 1912 г., но след станалия държавен преврат в Турция отново на 3 февруари с. г. военните действия са възобновени.

Борис Денев напуска художествената академия в Мюнхен, където учи живопис, и увлечен от патриотичния подем на своя народ и по примера на много българи, намиращи се извън границите на отечеството, заминава на фронта като доброволец санитар в 20 пехотен допълняющ Добруджански полк от състава на 5 Дунавска дивизия.

В Лозенград Борис Денев прави първите си рисунки с молив. Както е отбелязано на тях, това става през втората половина на месец декември 1912 г. Сюжетите си черпи от заобикалящата го действителност. Рисува тесните улици на градеца със специфична архитектура, по които се движат коли и войници.

След отбиването на десанта край с. Подима, обхождайки последователно пътеките на разклонената на юг Странджа планина, младият

165

художник рисува войници и опълченци. Особено внимание привлича рисунката на опълченеца доброволец от Малко Търново, попаднал в с. Подима. Предадени са неговите нравствени и народностни черти, съзиждащи човешкия дух и порасналото чувство за национално достойнство.

Подходът при документиране на Борис Денев намира място и в неговите рисунки, отнасящи се за бита на войника, който денонощно стои в окопи и землянки. Като представя суровите условия на войната, младият художник същевременно показва и душевността на войника, който дори в окопите не се разделя със своята гъдулка.

В други свои рисунки Борис Денев ни запознава с безименни герои, които носят дърва и хляб през планината, строят землянки в гората. Натоварен керван от камили следва пътя към град Странджа, където войници и опълченци вървят по улици, изпълват дворове. Още тогава Борис Денев се проявява и като майстор на пейзажа, свързвайки в едно природа, архитектура, войнишки бит.

Във всички рисунки подходът на автора е лиричен и задушевен, но с подчертана идея за „обикновения ден” на войника по време на освободителната Балканска война. Затова неговите реалистични рисунки имат голямо значение за научното и художественото познание на това голямо събитие в историята на България и по-специално за Странджанския край. Тези рисунки с молив, възстановяващи неизвестни в историята моменти, придобиват значение на документ и символ за богатата душевност на българския войник. Това говори за високата нравствена цел на художника, произтичаща от светли надежди и осъзната саможертва.

Непосредствено след войната през Странджанския край протичат нови миграционни процеси. В броя си от 29 октомври 1912 г. цариградският кореспондент на „Франкфуртер цайтунг” пише: „По-рано земите, най-вече около Лозенград, бяха населени с българи. Сега българите се изселват принудително, в безконечни кервани те напускат Тракия начело със своите свещеници и заминават за България.”

Публикуваните рисунки на Борис Денев са част от културното наследство на Странджанския край и документират един важен момент от националната му съдба.
 

Литература

1. Иван Пандалев Орманджиев. Георги Кондолов, Бургас, 1927.

2. Стайко Трифонов. Тракийското военно губернаторство (10 ноември 1912 — 10 юли 1913 г.). Военноисторически сборник, 1983, кн. 6.

3. И. Михалчева. Монография на Борис Денев, С. 1964 г.

4. Мария Рилска. Картини и рисунки на Борис Денев с военна тематика, съхранявани в Националния военноисторически музей, И. УВИМ т. V., 1983 г.

[Previous]
[Back to Index]