(Част 2) Документи за живота и дейността на Иван Гарванов
Цочо Билярски
I. Непубликувани писма и документи на Иван Гарванов
1. Писмо от Иван Гарванов до Андрей Тошев... (Солун, 12 юли 1899 г.) 34
2. Писмо от Иван Гарванов до Стоян Михайловски... (Солун, 15 август 1901 г.) 37
3. Заповед на Министерството на народното просвещение... (София, 23 февруари 1907 г.) 37
4. Писмо от Павел Христов до Петър Ацев... (Битоля, 26 май 1907 г.) 38
5. Писмо от Иван Гарванов до Михаил Дорев... (София, 26 май 1907 г.) 38
6. Писмо от Иван Гарванов до Михаил Дорев... (София, 30 юни 1907 г.) 38
7. Писмо от Иван Гарванов до Ефтим Спространов... (София, 17 юли 1907 г.) 39
8. Писмо от Иван Гарванов до Аце Дорев... (София, 26 юли 1907 г.) 39
9. Писмо от Иван Гарванов до Ефтим Спространов... (София, 31 юли 1907 г.) 39
10. Писмо от Иван Гарванов до Ефтим Спространов... (София, 4 октомври 1907 г.) 40
11. Писмо от Иван Гарванов до Михаил Дорев... (София, 4 октомври 1907 г.) 40
13. Телеграма от Иван Гарванов до Михаил Дорев... (София, 13 октомври 1907 г.) 42
14. Телеграма от Иван Гарванов до Михаил Дорев... (София, 25 октомври 1907 г.) 42
15. Удостоверение на Спиро Олчев... (София, 4 ноември 1907 г.) 43
16. Телеграма от Иван Гарванов до Михаил Дорев... (София, 24 ноември 1907 г.) 43
17. Писмо от Г. Рандев до Иван Гарванов... (Б.м., 26 Б.м. 1907 г.) 43
II. Публикувани писма и документи на Иван Гарванов
1. Устав на Българското Тайно Революц[ионно] Братство в Турция 50
2. Писмо от Иван Гарванов до Константин Аврамов (Солун, 29 април 1899 г.) 52
3. До Господина Председателя на VI-ий Македонски Конгрес в София (Солун, 28 април 1899 г.) 55
4. Писмо от Иван Гарванов до Борис Сарафов (Солун, 2 септември 1899 г.) 62
5. Писмо от Иван Гарванов до Константин Аврамов (Солун, 24. IX. 1899) 63
7. Писмо от Иван Гарванов до Стоян Калоянов... (София, 27 април 1905 г.) 68
8. Писмо от Иван Гарванов до Стоян Калоянов... (София, 14 юли 1905 г.) 68
10. Изложение от участниците в Съвещателното събрание на ВМОРО (Б.м., [15 януари 1907 г.]) 69-78
Животът и делото на големия български революционер, борец за свободата на Македония и Одринско Иван Гарванов досега са били обект на изключително малко изследвания. Това се дължи преди всичко на бедната изворова база и на липсата на личния архив на революционера. Досега са публикувани само незначителен брой документи.
Първата сериозна публикация са спомените на Иван Гарванов, записани от проф. Любомир Милетич на 26, 30 и 31 май 1906 г. в София, в които той разказва за участието си в Българското тайно революционно братство в Турция и които той завършва с водените от него преговори в София с ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет през 1901 г. [1] Проф. Л. Милетич ги оценява като значителни, но „незавършени“. В предговора на спомените проф. А. Милетич публикува повторно и протокола от Солунския общ конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/ от 2 до 4 януари 1903 г., който под председателството на Ив. Гарванов взема решението за Илинденско-Преображенското въстание. [2]
Следващата сериозна публикация за дейността на Ив. Гарванов като ръководител на Българското тайно революционно братство в Турция са документите от личния архив на неговия съратник Константин Аврамов, отпечатани от неговия син Асен Аврамов, революционер и съратник на водача на Вътрешната македонска революционна организация Иван Михайлов. [3]
За времето от 1905 г., когато Ив. Гарванов сътрудничи на Задграничното представителство на ВМОРО в София, до Рилския общ конгрес на ВМОРО има публикувани две негови писма до революционера Стоян Калоянов. [4]
В научната периодика е публикувана и една бележка, послепис към писмо на Дамян Груев до Васил Пасков и Петко Пенчев във връзка с тяхното пътуване за водене на преговори в Белград от 3 февруари 1906 г. [5]
Иван Гарванов участвува и в Съвещателното събрание на ВМОРО, в каквото се превръща несъстоялият се втори общ конгрес на ВМОРО. Неговият подпис стои редом с подписите на другите участници в известното
1. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. Материали за историята на македонското освободително движение, кн. V. С., 1927, с. 101 - 136.
2. Пак там, с. 105 - 107 . Вж. и Вестник на Вестниците, 2 август 1918 г., и Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония. Т. I. Илинденското Въстание, С., 1933, с. 197198.
3. А. Аврамов, Неизнесени материали по освободителното движение в Македония. Сборник Илинден 1903-1929 в памет на голямото македонско въстание, кн. 7, С., 1929, с. 8 - 37.
4. Хр. Караманджуков, Печатни и писмени документи. Из архивата на Стоян Калоянов. Тракийски сборник, кн. 4, С., 1933, с. 161.
5. Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, ВИС, 1989, кн. 6, с. 172-173.
33
изложение от 15 януари 1907 г. [6]
Така също и в публикувания наскоро дневник на Евтим Спространов са включени от него някои бележки от Иван Гарванов. [7]
В настоящата публикация са включени 18 непубликувани и неизползувани в историческата литература документи, свързани с революционната дейност на Ив. Гарванов. Тези документи се съхраняват във фондовете на Научния архив на Българска академия на науките (НА БАН), Централния държавен архив (ЦДА) и Българския исторически архив при Народната библиотека „СВ.св. Кирил и Методий“ (БИА НБКМ). Това е кореспонденция на Иван Гарванов с Андрей Тошев, Стоян Михайловски, Евтим Спространов, Михаил и Аце Дореви и др., която отразява участието на Ив. Гарванов в Българското тайно революционно братство в Турция и дейността му като задграничен представител на ВМОРО в София след Първия Рилски общ конгрес на ВМОРО от 1905 г. Особен интерес представляват включената смъртна присъда на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев, произнесена от ръководеното от Яне Сандански заседание на Серския революционен окръг от 10 октомври 1907 г., а така също и изложението от родителите на убитите революционери до българското правителство, с което се иска предизвикването на анкета за дейността на Яне Сандански, нанесла толкова много вреда на македоно-одринското освободително движение.
Тези документи са важен извор за биографията на големия български революционер Иван Гарванов.
Приложени са, за пълнота, и публикувани документи. Сред тях от особена важност са: Уставът на Революционното братство; писмата на Иван Гарванов до К. Аврамов, Б. Сарафов и председателя на ВМОК; протоколът на Солунския конгрес от 1903 г.; изложението на Съвещателното събрание на ВМОРО от 1907 г.
Всички документи се публикуват цялостно без каквито и да било съкращения, като е осъвременен само правописът.
I. Непубликувани писма и документи на Иван Гарванов
Писмо от Иван Гарванов до Андрей Тошев за развитието на конфликта между Българското тайно революционно братство в Турция и Българските македоно-одрински революционни комитети и причината за него
Солун, 12 юли 1899 г.
Драги Андрея,
Ти знаеш вече от писмото до Сарафов и други приятели подробности по нападението на Наумова, жена му, даже и детето му, та няма защо наново да ти го описвам;
6. Д-р Хр. Татарчев. Спомени, документи и материали, С., 1989, с. 318 - 327. В същия сборник е публикувано и едно писмо от Кирил Пърличев до Михаил Герджиков от 12 януари 1903 г., в което се съобщава за пристигането на Иван Гарванов и Велко Думев в Задграничното представителство на ВМОРО в София, за да дадат допълнителни сведения за взетото Солунско решение (Вж. с. 233).
7. Евтим Спространов. Дневник. Т. I (1901 - 1907), С., 1994.
34
достатъчно ще е да ти съобщя че Наумов е почти здрав, но жена му, която завчера е родила 8-месечно мъртво дете и която има 4 рани, отива по-зле и кой знай дали ще се спаси. За мен най-възмутителното от тази история е, че са поискали и малкото му двегодишно дете да заколят. Вижда се да са имали инструкции в подобен смисъл, фактът си е факт тъмен, черен или мрачен не важи. За нас па и за всичките българи трябва да важи причината на тази случка и последствията от нея, защото под булото на частни интереси и интриги се крие една цяла организация, на която, макар че може всичко най-лошо да се каже по адреса ѝ, принадлежат и някои добри българи и искрени патриоти.
Ето един въпрос, който общественото мнение в България ще трябва с най-силно увеличающ микроскоп да разгледа, защото инак спечеленото с толкова мъки и труд за няколко дни хвърква и нашето положение в Македония ще бъде много по-жалко и окаяно от онова на арменците. Дълг е на всеки българин, запознат по-отблизо с македонските работи, да положи най-големи старания да се осветли сегашното положение, та да могат се взе бързи мерки, ако не да се премахне злото съвсем, то може да се ограничи. Ето защо аз ти пиша настоящите редове и искам от теб да повлияеш върху средата, в която се движиш - офицерството - и им отвориш очите, защото както се види нашите самозвани и патентовани патриоти имат най-силна поддръжка у тях. Всяко мълчание отсега нататък е престъпно. Особено мълчание от ваша страна - бившите работници в Македоният, защото голяма отговорност лежи и върху вас забърканата каша. Кънчев е най-виновният, защото без да знае що върши, ги създаде, за да го плюят него и за да убиват другарите му и хората, които желаят развитието на страната да става правилно макар и революционно. Несполучливото убийство на Наумова е направено по решение от тукашните централисти с. Х[аджи]николов и Татарчев во главе със съгласието на техния представител Гьорчо Петров - най-мръсен шпионин и подлец. Факти за това много. Още от 4 месеца те пуснаха слух чрез Манова - учител в Сяр, че Н[аумов] ще бъде убит, защото уж по инспекторската си обиколка говорил против организациите въобще и частно против тяхната. На 23-и априли този слух се потвърди от достоверно място и понеже Н[аумов] беше в Солун с Train de Plesir, след като обясни пред нас - втората организация, в що се състои работата, решихме да искаме обяснение от тях. Той и аз се срещнахме с Хр. Матова и Пера Тошева - видни стълбове на прикритите действия - и се обяснихме. Наумов поиска да му се посочат лицето, мястото и времето, когато е говорил, защото инак работата изглежда да е курдисана. Аз им припомних, че сега можат да се случват много мистериозни работи, особено като се има предвид Драйфусовото дело във Франция, та и писмата, които е писал Х[аджи]николов до някои тукашни граждани, като зачеквал семейната им чест с цел да ги скара и раздели. Отговори ми се и ни се даде обещание, че ще се направи справка и че ще ни се дадат обяснения. Раздялата беше много любезна, кокетлива дотолкова, че на станцията Пере Тошев се целува с Наумова. За мое голямо учудване на 3-и май получих едно дълго и широко писмо от Н[аумов], в което се описваше с поразителна ясност и схватливост, на каквато е само Н[аумов] способен, един опит за убийството му. Писмото аз пазя и ако един ден се напечата ще видиш как добре Н[аумов] е схванал и разбрал опита. Куражът, който показал, страхът на нападателите и сгодната позиция която заел го спасили. Отивам при Матов и като му посочих даже и лицата, определени за нападение и разговора им с Матова и Николова, попитах го що
35
мислят да правят и не им ли е жал за делото и за българския народ, защото организацията, на която Н[аумов] принадлежи, ще го защити и ще отмъсти за него, а с това се туря началото на самоунищожението, в което ний като по-малко може по-скоро да бъдем изтрепани, но не ще съмнение, че и от тях ще паднат хора, а с това ще се раздели народът като две враждующи страни, от което ще изкарват полза само сърбите и гърците. Той ме увери, че подобно нещо нямало и че Н[аумов] в страха си трябва да се е усъмнил. Нашата организация е толкова силна, каза той, че се не бои от нищо. От това аз се поуспокоих, но когато след няколко дена каза, че отсега българи ще убиват, разбрах по-добре думите му „толкова силна“. И много други факти има, от които е явно, че нападателите са хора на централистите, толкоз повече, че това е трети опит за убивание на българи. Първите два станаха в Прилеп, дето ний сме силни, но бездеятелни. Чемков и Гавазов, на които в София и Пловдив правиха тържествени панахиди, за да се заблуждава обществото, бяха пратени с цел да убият Б. Крапчев и Ил. Самарджиев, в дома на когото два пъти несполучливо прескачаха. За нас несъмнено е, че онзи изверг и гад Гьорчо Петров е най-сполучливо избраното лице, чрез което си прокарват дертовите Х[аджи]николов и Татарчев. Там, Гьорчо, след като сполучи да измами македонските дружества и въведе в заблуждение офицерите, отхвърли Ляпчева [родом от Ресен, министър-председател на България от 1926 до 1931 г.] и др. от ВМК, а настани свои креатури от млади, добри патриоти, но неопитни офицери, с които си играе сега, както намери за добре. Сепаратизмът, македонщината на интелигенцията, интригантството и личните вигоди и дертове, прикрити под булото на най-високия идеал на мак[акедонския] българин, Надминаха и „върха на върховете“. Ний, слаби и разнебитени, изоставени от екзархията, която от страх не знае къде да се дени, отритнати от. правителството, защото и то си има свои сметки, забравени от своите бивши другари, макар че тяхната борба продължаваме и техните мисли реализираме, се намираме засега на топа на устата и трябва да станем жертва на българските куршуми. Страх ли ни е обаче? Не. Не, защото твърдо вярваме в правотата на своето дело; не, защото сме убедени, че върху нашите трупове ще се изравни пътят за правилния вървеж на българския въпрос; не, защото ний ще станем причина и екзархията и правителството да се стреснат и да не се самооболщават с мисълта „Македония е наша“.
Отмъщение, отмъщение е нашата парола сега. След като се унижихме толкова много да заискаме приятелството на тези хора, ризите на които трябва да са много кирливи, че се боят, какво друго ни остава освен на ножа нож да противопоставим?! Помниш ли, Андрея, когато пътувахме за първи път за Солун като настъпихме из Скопското поле, че ти казах „заслужава човек да се жертвува за Македония“. Аз ще се жертвувам, но се възмущавам, че ще трябва от български куршум да умра. Няма нищо, аз мъжки ще умра. От вас се изисква само да подведете общественото мнение в България, та в по-скоро време да просияе истината. Във вестниците пишете, на големците говорете, на приятелите си разправяйте, офицерството повлияйте, само и само по-скоро да се разбере, че хора като Гьорчета, които обикалят капиите на турското комисарство, патриоти не стават или ако стават, правят го от интерес и за охолен живот, защото другояче не могат прекара този свят. Кажи на Ляпчева, че те дезертираха като негодни и че не им прави чест съзнателно да съсипват правилния вървеж на делото. Македония не е готова за революция, те го знаят и ако искат да правят опит, като оставят младите
36
офицерчета да си счупят сами главите, много скъпо ще костува на народа този опит. Ако можеш събра някоя пара, прати, разписка ще ти пратя, защото имаме хора, които искат да ядат, за да работят, а ний не събираме насилнически пари. Засега поздрав на Госпожата, тебе, на Славето и приятели.
Ще чакам да ми отговориш.
Твой: Ив. Гарванов
НА БАН, ф. 175, оп. 2, а.е. 7, л, 1-4. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Иван Гарванов до Стоян Михайловски с поздравления за избирането му за председател на ВМОК и за необходимостта от единство в Македоно-Одрииското революционно движение
Солун, 15 август 1901 г.
Уважаеми Г-н Михайловски,
Изпращам Ви настоящите редове за вестника от Стара Загора, гдето аз пристигнах вчера. Щях да ти изпратя от Солун, обаче там нямах свободно време да ти пиша, тъй като другата работа е премного.
Аз Ви поздравявам с новия избор, а така също и другарите Ви, защото във Вашето и тяхното лице аз гледам хората, които ще умеят да поведат македонското дело на правия път, а така също да турят край на неразбориите и кавгите, които го проядат до дъно. Грешки са правени и даже много капитални грешки и тях аз съм имал най-голяма възможност да ги знам, но на всичко старо трябва да се тегли едно перде и да се почне бърза и плодотворна работа.
Никога не ни е било така необходимо единството за работа, както сега. Всички личности, всички каприции, всички желания за изпъкване трябва да рухнат пред светостта на делото. Всички спънки трябва да се премажат и пътят до целта трябва да бъде добре изгладен и проверен. Аз съм убеден, че ако ние всички заемем местата си както подобава и всякой от сърце се предаде само на поверената му работа, машината ще тръгне по пътя си и цивилизованите диваци ще се уверят, че македонският българин заслужава човешки живот, защото по интелигентност в нищо не им отстъпва. Аз вярвам, че ще успеете да изравните неспоразуменията с вътрешните и без моето идване в София, но ако то е нужно съобщете ми.
Засега поздрав Вам и на другарите Ви:
Ив. Г. Гарванов
НБКМ-БИА, ф. 507, а.е. 118, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
Заповед на Министерството на народното просвещение за разрешение отпуск по болест на Иван Гарванов като учител във II мъжка гимназия в София
София, 23 февруари 1907 г.
Министерство на Народното Просвещение Заповед № 441
Разрешавам на Ив. Г. Гарванов, учител във II Софийска Мъжка гимназия,
37
20-дневен отпуск, смятан от 20 февруари т.г. по болест.
Управляващ министерството
Министерството на финансиите А. Паяков
ЦДИА, ф. 177, оп. 1, а.е. 211, л. 439. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Павел Христов до Петър Ацев за назначаването на Иван Гарванов и Борис Сарафов за задгранични представители и за съществуващия заговор за убийството им
Битоля [*], 26 май 1907 г.
За брата П. Ацев в Кратовско
От Солунския окръг, Воденската и Енидже-Вардарската кази упълномощили за представители Гарванова и Сарафова. Чернопеев заминал за Струмишко, а Сандански е още в България. Последните - Чернопеев и Сандански, подстрекавани тайно от Гьорчета и Перета, а явно от Петър п. Арсов, взели решение да убиват Гарванова и Сарафова. По повод на това представителите искат мнението ни какво поведение да държат и те спрямо Чернопеева и Сандански. Пишете ни що мислите по тоя въпрос, за да им отговорим.
П. Христов
ЦДИА, ф. 335, оп.1, а.е. 131, л. 196. Препис. Машинопис.
Писмо от Иван Гарванов до Михаил Дорев, пунктов началник на ВМОРО В Кюстендил, за настаняването на четниците на войводата Христо Цветков в Кюстендил
София, 26 май 1907 г.
За Г-н Михаил Дорев
гр. Кюстендил
Приносителите: 1/ Анастас Ангелов, 2/ Анастас Христов, 3/ Георги Василев, 4/ Атанас Янев, 5/ Петър Ефтимов, 6/ Петър Христов, 7/ Ив. Вълев, 8/ Теню Неделчев, 9/ Григор Симеонов, са от четата на Христо Цветков. Да се настанят до пристигането на войводата, който в понеделник вечер пристига.
С поздрав
Ив. Г. Гарванов
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 2, а.е. 6, л, 43. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Иван Гарванов до Михаил Дорев за изпращане по куриер за Кюстендил оръжие за войводата Трайко Тошев
София, 30 юни 1907 г.
За Г-н Михаил Дорев,
Приносителя ще Ви предаде две къси бердани с 195 (сто деветдесет и пет)
*. В оригинала Битоля е отбелязан с псевдонима „Вашингтон“.
38
патрони и един карадашки револвер с 50 патрони. Те трябва да се предадат на войводата Трайко Тошев от с. Ветърница. Те са изпратени от Тоне Алексов. Ще му се издаде разписка за получаването, а ще се препратят с паланечките куриери, от които ще се вземе разписка.
С поздрав
Ив. Г. Гарванов
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 2, а.е. 6, д. 55. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Иван Гарванов до Ефтим Спространов с молба за назначаването на Симеон Попконстантинов за учител в Бургаско
София, 17 юли 1907 г.
Драги Ефтиме,
Приносителя Симеон п. Константинов е избягнал от Мехомия. Той е свършил педагогическо училище и е учителствувал 10 години. Уреди го и подействувай да се назначи в някое от пограничните класни училища или в Бургаско. Той е женен, а пък е бил няколко години класен учител и не може да се върне назад.
С поздрав
Ив. Гарванов
НА БАН, ф. 36 к, оп. 1, а.е. 263, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Иван Гарванов до Аце Дорев за изпращането с куриери оръжието на четниците Йосиф Давидов и Стоян Мирев
София, 26 юли 1907 г.
Аце,
Приносителите Йосиф Давидов и Стоян Мирев от с. Милутинци се връщат, но имат по една пушка. Ето защо гледай чрез куриерите да им се препратят на определено място, за да могат да си ги вземат, като тръгнат нощем от селото си.
С поздрав
Ив. Г. Гарванов
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 2, а.е. 6, л. 69. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Иван Гарванов до Ефтим Спространов с ходатайство за назначаване на Александър Развигоров и Христо Казанджиев за учители в Гюешево
София, 31 юли 1907 г.
Ефтиме,
Знаеш въпроса на Александър Развигоров. Той се помъчи да остане в Кюстендил, но вижда се не ще го огрее. Ето защо гледай непременно да остане в Гюешево, гдето имало две вакантни места. Там училището е държавно, та работата от теб зависи. Ако може и братовчед му Христо Казанджиев да се
39
премести там ще бъде още по-добре, но ако не може, то поне Александър да се назначи там. Много справедливо ще бъде да му се даде степента, която е имал в Македония, та направи всичко по този въпрос. Прецеденти има. Що стори с Бъчварова?
С поздрав:
Ив. Гарванов
НА БАН, ф. 36 к, оп. 1, а.е. 263, л. 2. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Иван Гарванов до Ефтим Спространов за отпускане на помощ от Министерството на народната просвета за Рутина Инджалова
София, 4 октомври 1907 г.
Драги Ефтиме,
Рутина Инджалова е подала преди 3-4 дена наново прошение както искахте от М[инистерство]то. Вярвам сега ще свършиш работата.
И тази малка работа ако не свършиш, ще ми се иска да вярвам, че нямаме желание.
Драсни по приносителя, моля ти се, що да пиша на тази нещастница, защото тя чака с гладните гърла на 4-тях си деца.
С поздрав
Ив. Гарванов
НА БАН, ф. 36 к, оп. 1, а.е. 263, л. 3. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Иван Гарванов до Михаил Дорев за настаняване в Кюстендил четниците от четата на Пандо Сидов
София, 4 октомври 1907 г.
За Г-н Михаил Дорев
гр. Кюстендил
Писмото и разписката, и документа получих от Приносителите: 1/ Цветан Тодоров, 2/ Никола Котев, 3/ Тодор Геров, 4/ Ангел Петров Триндафилов, 5/ Ив. Варадинов, 6/ Лазо Настов, 7/ Христо Стефанов, 8/ Костадин Янков, са от четата на Пандо Сидов. Да се настанят при другите до сформиранието на четата.
С поздрав:
Ив. Г. Гарванов
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 2, а.е. 6, л. 126. Оригинал. Ръкопис.
Протокол от заседание на окръжния комитет на Серския революционен окръг с решение за смъртни присъди на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев.
40
Серско, 10 октомври 1907 г.
Протокол
Окръжният комитет на Серския революционен окръг в пълен състав, събран на 10 октомври 1907 г. на заседание по повод разкрития заговор на групата Гарванов-Сарафов, представляваща българското националистично течение в организацията, която от своя страна е замислювала да разстрои положението като обезсили и подчини на своето влияние стоящите на принципа за целостта и независимостта на организацията дейци от Серския революционен окръг, взе в съображение следните обстоятелства:
I. Сама по себе си съединената група Гарванов-Сарафов се е стремила винаги да експлоатира македонския проблем, постепенно превърнат в средство за съществуването на известни личности, лишени от всякакъв революционен идеал и водими изключително от егоистични и славолюбиви побуждения, като не държи сметка за употребяваните подли средства по отношение на идейните си противници и влага само личен елемент с участието си в революционното движение.
II. Чувствувайки се слаби в основата си и неспособни да се борят на теоретична почва, те са усвоили методи неприсъщи на истински революционери и винаги са се стремили да спъват революционното движение, като са го отклонявали от пряката му цел и са ангажирвали времето и енергията на организационните дейци във вътрешни раздори и междуособици.
III. Верни на горното начало, те са решили и замислювали да прокарат влиянието си и в Серския революционен окръг, като са избрали за оръдие на своята цел, близка тям по нравствените си качества личност - драмския околийски войвода М. Даев.
IV. От своя страна М. Даев, съзнавайки се виновен и отговорен за влошеното положение в Драмска околия, достатъчно компрометиран и станал невъзможен между население и другари и сам по себе славолюбив, извратен и лишен от всякакъв идеен възглед, макар и да бе дал писмена декларация на Окръжния комитет, че възприема становището и поддържа другарите си от окръга, едновременно с това е бил в преписка и сношение с Гарванов-Пенчев, за да приложи уговорената между него и тях обща замисъл, да ги подпомогне и улесни отвътре за нахлуването на техни хора и завземането на окръга.
V. За да се обезпечи успехът на горния заговор, нужно е било съдействието на съучастници из самата вътрешност, а като най-главно онова на Паница, комуто най-после, мислейки да добие одобрението, Даев е разкрил заговора и го е натоварил да замине в България, гдето да се срещне с Гарванов-Сарафов и непосредствено дадат окончателна форма на плана за действие, а сам Даев при пристигането на Чудомир и Бунов в Драмска околия за конгреса е приготвил тяхното избиване.
VI. Други вероятни съучастници и помагачи на плана са мислили да вербуват в лицето на Запрянов, Чавдар, Занков, който е донесъл из България от тях писмо Даеву и се е готвил да заеме Демирхисарско. Вън от тях те са подготвили и имали на разположение за този случай изпъдените от Кадикъойско четници.
VII. Последното писмо на Даева до Гарванов и Пенчев съдържа поканата да му дадат обещаната от тях помощ, понеже моментът бил удобен и следвало да се пристъпи към действие - което писмо се съхранява в архивата на Окръжния комитет.
Тези домогвания на Гарванов-Сарафов, станали наемници и агенти на
41
българската държава и съвършено компроментирани като организационни дейци и действующи от името на българските държавнически и династически интереси - са един акт на престъпление, насочен в дадения случай еднакво до независимостта и цялостта на организацията и до представителите на нашето идейно течение.
По силата на взетите от общия конгрес решения, вписани в циркулярите и чл. 205 от правилника, буква „Д“, комбинирани с буква „Ж" от същия член и въз основа на документите и данните по разкрития заговор, Окръжният комитет на Серския революционен окръг осъди на смърт: Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев.
С прилагането на присъдата по отношение на Борис Сарафов и Гарванов натоварва се Т. Паница, а Окръжният комитет ще изпълни онази към Даев.
Горният акт ще бъде същевременно и начало на тази система към всички онези, които биха действували по такъв начин.
Я. Сандански
Чудомир
Скрижевски
А. Буйнов
/Печат/
ЦДИА, ф. 1508, оп. 1, а.е. 469, л. 1-3. Оригинал. Ръкопис.
Телеграма от Иван Гарванов до Михаил Дорев с нареждане да задържи в Кюстендил четника Златан
София, 13 октомври 1907 г.
Окръжен комитет:
Телеграма
Г-ну Дореву
в Кюстендил
подадена в София на 13.Х. 1907 г.
Задръж Златана до утре вечер.
Гарванов
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 2, а.е. 6, л. 144. Оригинал. Ръкопис.
Телеграма от Иван Гарванов до Михаил Дорев с нареждане да се дадат пушки на Клисарев
София, 25 октомври 1907 г.
Телеграма Г-ну Дореву
в Кюстендил
подадена в София на 25.Х. 1907 г.
Дай Клисареву три къси.
Гарванов
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 2, а.е. 6, л. 146. Оригинал. Ръкопис.
42
Удостоверение на Спиро Олчев, издадено му от задграничните представители Борис Сарафов, Христо Матов и Иван Гарванов за участието му в Македонското революционно движение от 1902 до 1906 г.
София, 4 ноември 1907 г.
Удостоверение
Подписаните Временни задгранични представители на Вътрешната македоно-одринска организация, удостоверяваме че Спиро Олчев, родом от гр. Ресен (Македония), е бил с четите в Македония като четник и войвода от края на 1902 г. до началото на 1906 г. Деятелността му се е отличавала винаги с примерна честност.
Временни задгранични представители на Вътрешната македоно-одринска организация:
Б. Сарафов
X. Матов
Ив. Г. Гарванов
ЦДИА, ф. Спиро Олчев. Оригинал. Ръкопис.
Телеграма от Иван Гарванов до Михаил Дорев с нареждане група четници да изчакат в Кюстендил войводата си
София, 24 ноември 1907 г.
Телеграма Г-ну Дореву
В Кюстендил
подадена в София на 24.ХI.1907 г.
Щерювите момчета да чакат там. Той пристига в понеделник.
Гарванов
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 2, а.е. 6, л. 182. Оригинал. Ръкопис.
Писмо от Г. Рандев до Иван Гарванов за зачисляване на четника Иван Христов за издържане от Задграничното представителство и др.
Б.м., 26 Б.м. 1907 г.
Г-н Гарванов,
зачислете това момче на храна. То се казва Иван Христов от Велешко. То е малко, дребно, но решително момче. Имам и други момчета, ще додат от Самоков. Писал съм.
Г-н Гарванов,
извинявайте за завчера, защото от радост го направих. Докато свършва работа нищо няма да пия.
Г. Рандев
НБКМ-БИА, ф. 583, оп. 2, а.е. 6, л. 212. Оригинал. Ръкопис.
43
Изложение от родителите на убитите Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев до българското правителство за анкетиране дейността на Яне Сандански, главен виновник за убийството на тримата
София, юли 1915 г.
Истинският лик на Яни Сандански убиеца на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев
Няма земя, която да е водила толкова величава борба и да е страдала толкова много за своята свобода, колкото Македония. Едва ли има там семейство, оцеляло напълно в дългогодишната революционна буря; едва ли има чука и долина, която да не крие в своите недра костите на безименни, незнайни герои, паднали там безшумно, от никого нечути и невидени, изпълнявайки един свещен дълг към отечеството и към себе си. Редом до тях почива свещеният прах и на люде, чиито имена пълнят дългите години на величавата македонска епопея и които умряха с героизма на самопожертвуването пред олтаря на отечествената свобода. Тези герои, тези скъпи синове на България приеха знамето на борбата от своите велики предшественици революционери Левски, Ботев и др., държаха високо това знаме, опазиха го докрай чисто и неопетнено, поднаха под него, като завещаха на потомството великите добродетели на своя непостижим борчески дух.
Мир на праха им, слава на паметта им!
Но за жал, както във всяка революционна борба, така и в македонската между истинските и безкористни борци се вмъкнаха и изпъкнаха тъмни хора, които с непроходимата си амбиция внесоха смут в тая борба и изкористиха делото за личното си издигане и обогатяване. Между последните е и Яни Сандански, чиито приятели използуваха трагичната му кончина, за да го прогласят като многозаслужил македонски деятел.
От уважение към скъпите жертви, които поднесе целокупният български народ пред отечествения олтар, от искрено желание да видим обществото очистено от плевелите, да видим продажниците изгонени от храма на българските светци, ние тук ще се постараем да посочим съвсем на място и с факти истинския лик на Яни Сандански.
Ще се намерят, може би, мнозина да ни обвинят в заинтересованост. Длъжни сме да заявим, че ние освен за родителския дълг имаме пълно съзнание и за друг един дълг, който стои над всичко - дългът на български граждани. Преди нашите синове умряха много други, а след тях още сто хиляди все за същите-идеали, за които и някои от нас, техните родители, сме ратували и страдали през целия си живот. Утре ще бъдем повикани, може би, да дадем нови жертви и, презирайки нашата собствена участ, както и всички други, които оплакват загубата на скъпи - ще ги дадем с готовност за правото народно дело. Но ние, както и всички други, които оплакват загубата на скъпи чеда, след като ги изгубихме, искаме да опазим тяхната чест. Да ги приравняват или даже да поставят над тях опорочени личности - пред тази гавра с паметта им ние не можем да останем равнодушни.
Кой бе Яни Сандански?
Тези, които са слушали само добро за него от устата на заинтересованите
44
му другари, ще се почудят като узнаят, че този тъмен герой, който бе тъмничар в Дупница, а след това стана войвода в Мелнишкия район, подир смъртта си остави около половин милион лева богатство!
Известно е на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански, този „безкористен“ служител на македонската кауза според другарите му, бе напоследък крупен търговец на тютюн и че в тази търговия е вложил един капитал от 200-300 хиляди лева.
Според официален опис на Мелнишкото градско общинско управление Яни Сандански е умрял като притежател на 30 хиляди оки вино и на 9 хиляди оки ракия.
Всички по-главни кръчмари и кафеджии в Мелнишко и Неврокопско могат да засвидетелствуват, че Яни Сандански е водил живот на голям богаташ, като често в компания е прахосвал по 50-100 лева наведнъж.
Българското общество ще се ужаси когато узнае как се добра до това полумилионно богатство Яни Сандански, синът на сетни бедняци от с. Влахи, той - бившият тъмничар в Дупница.
Ето източниците на неговото богатство:
1/ От злоупотребени пари на организираното население в Мелнишко, Неврокопско и другите околии на Серския революционен окръг.
2/ През време на „хуриета “ Яни Сандански получи от младотурското правителство експлоатацията на Марикостинските бани. Тези бани първоначално са били експлоатирани от вакъфа на село Марикостиново; по-късно турската власт ги е отчуждила и ги е давала под наем. През време на младотурския преврат наемателите на баните били арнаути, чийто контракт бил преждевременно развален, за да се дадат баните на Сандански без наем срещу известни ангажименти от негова страна към младотурския комитет. Това е станало в началото на 1909 г.
3/ Селяните от с. Рожен, Любовище и Кашина (Мелнишко), тогава чифлигари, завели процес против управлението на Роженския манастир (тогаз той бе под ведомството на патриаршията) за земи, използувани от манастира. Процесът бил спечелен от селяните. Сандански си присвоява от тези земи 3040 декара лозя, няколко ливади и ниви. Селяните били принудени да му ги обработват безплатно.
Струмишката постоянна окръжна комисия с писмо № 365 от 10 април 1915 г. повдига въпрос за тези земи като такива, които не са законна частна собственост, и следователно не могат да бъдат наследени, а трябва да останат на окръга за общо ползуване.
4/ Когато турците със закон решиха да построят черкви на националните меншинства в ония села, в които е имало спорни черкви, Сандански получи 2000 лири турски за направата на Роженската черква. Черквата е построена. Пари обаче са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и за иконописец. Останалите материали: вар, камъни, настилка, пясък, плочи и пр. са били доставени безплатно от селата Рожен и Любовище. Така щото голямата част от парите са останали у Сандански.
5/ Сандански и някои близки негови другари получаваха редовни заплати от турците. Това не криеха и самите турци. През май 1909 г. турският вестник „Земан“ пишеше, че изплащането на тези заплати от 10 лири месечно закъснели. [*] Според нашите сведения, в. „Земан" има само една грешка:
*. Виж Солунския в. „Отечество“, брои 26 от 20 май 1909 г.
45
заплатата е била не по 10 лири, а по 30 лири турски месечно.
6/ Сандански е получавал и подаръци от турците. Той е получил от султана една кобила с жребец. При гръцкото настъпление в Мелнишко жребецът се изгубил и бил прибран от власите овчари в с. Лопово (Мелнишко). От тях го реквизирали гърците. Сандански след реокупацията на Мелнишко от нашите войски потърсил жребеца от власите. И понеже те не могли да му го дадат, чрез заплашване им взел 200 лири турски.
7/ През време на турско-българската война 1912 г., когато турците опразнили Мелник, Яни Сандански ограбил турските къщи. Голямо количество храни, килими, вълна, памуци и разни ценни вещи са били складирани във Фудулбейовата къща. От там са били пренесени ограбените неща неизвестно къде преди заминаването на Сандански за Малгара през 1 януари 1913 г.
Тези са известните нам източници на богатството на Яни Сандански. По-голямата част от това богатство Сандански има от младотурския комитет, респ. Младотурското правителство.
Но още повече ще се ужаси българското общество, когато у знае за какви услуги на турците Яни Сандански е получавал от тях пари.
Младотурците, под благовидния предлог че всички граждани в Турската империя добивали свобода и равноправие с въвеждане на конституцията, се заеха да отнемат всички средства за народна борба от ръцете на българския народ. С това те целяха да отоманизират (да потурчат) онези, които се поддават на отоманизация (потурчване), а упоритите, немирните, революционерите и екзархистите да избият или пропъдят от Македония. Потурчването трябваше да се извърши с терор. Всекиму са известни масовите убийства над войводи и други видни българи, и въобще онази страшна инквизиция, на която бе подхвърлено българското население в Македония. На запад от Струма турците вършеха сами своята работа, а на изток от тази река те бяха възложили тази мисия на своето платено оръдия Сандански ефенди. За да върви работата успешно, вън от турските чиновници, бяха назначени по ходатайството на Сандански негови приятели за полицейски тайни агенти, дедективи. И какво стана? Обирите и грабежите във вид на „ членски вносове“ и помощ за организацията продължиха с нова енергия; убийствата, както всякога, от засада зачестиха и достигнаха невероятни размери; предателствата, продиктувани от „отомански патриотизъм“, станаха обикновено явление. Назначени от Сандански тайни и явни агенти кръстосваха по плашиш, градове и села, ловяха с измама българските патриоти и ги предаваха в ръцете на турските власти, за да бъдат окачени на бесилките или изпратени на заточение по островите на и в Мала Азия. Жертва на Сандански е обесеният от младотурците в Сяр войвода Динката от с. Търлис (Неврокопско). По внушение на Яни Сандански чрез лъжесвидетелство бяха осъдени на смърт учителят Ст. Мълчанков и инспекторът Ст. Филипов, а след това изпратени на вечни окови в Азия. Пак по доноси на Яни Сандански бяха осъдени, затворени и заточени Иван Попов, сега кмет в Мелник, дядо Илия Кърчовалията и мнозина други от селата Старчища, Търлис и пр. Подробности по потераджийството на Сандански и другарите му знаят всички в Неврокопско и Мелнишко. Резултатите от подобно едно потераджийство са описани в една дописка до Солунския вестник „Отечество“ от 24 октомври 1909 година.
Яни Сандански и неговите другари се заеха и с отоманизацията (потурчването) на българските културни институти, каквито бяха училищата,
46
основани и издигнати чрез толкова борби и жертви със средствата на населението и Екзархията. А това те вършеха или със заплашване или с наддаване, т.е., ако народната заплата на учителя бе 20 лири, Сандански предлагаше от турците 30 лири, за да се отоманизира, за да се потурчи учителят и училището. Сандански и другарите му бяха против Екзархията, понеже, както се изразяват в един документ, тя е пръскачка на национална пропаганда, извор на гибелен шовинизъм и проводник на българските егоистични държавнически стремежи. По този начин те услужваха на младотурското правителство, което искаше чрез обсебване на училища да уничтожи националния дух у българското население. И онзи край се изпълни, както никъде другаде, с меарифски училища и учители. Само в Неврокопско меарифски бяха училищата в селата Белотинци, Гайтининово, Гърмен, Зърново, Кирикьой, Куманич, Либяхово, Ловча, Лъки, Мосомища, Търлис, Ючдурук, Средна и Борджоза, Повий чифлик. И трябваше дълго време за тови да се води борба между Негово Блаженство Екзарха и Негово Преосвещенство Неврокопския Митрополит Илирион от една страна, и Турското правителство и Сандански ефенди - от друга страна.
Един черен терор се въдвори в цяла източна Македония тогаз. Вечер селяните се прибираха рано от полето в къщи и селата потъваха в мрак. Никой не смееше да пали свещ у доми си от страх да не падне подозрение, че в неговата къща при светлината ни лимбата се крои някакъв заговор против младотурците и против скъпоценния живот на техния човек Сандански ефенди.
Колко и кои са жертвите на Сандански и тайфата му през време ни неговото сътрудничество с младотурците, това е предмет за подробно изследване. Онези от пострадалите, които оцеляха и доживяха да видят своя роден край свободен, могат да бъдат свидетели пред обществения съд за страшните злодеяния, извършени над тях.
И тъй, убивай и предавай в ръцете на турците българските патриоти; затваряй българските училища и отваряй отомански; обирай грошовете на бедните пиринци, за да трупаш богатство, та да вършиш днес с тях търговия и да сееш политически разврат - ето тази е тика наречената „хуриетска“, „организаторски“, „реформаторска“ и „културно-просветна" дейност на Сандински.
А как бе заплатен той и неколцината негови близки другари за услугите, които оказаха на „отоманството“? Турците, каквито и да са, все си остават галантни към своите верни слуги. Сандански и другарите му получиха: пари, жребци, кобили, концесии за експлоатация на бани и гори, стипендии да се учат в странство и пр.
Та ето как дойде богатството на този, който уби нашите синове, обвинявайки ги в злоупотреба на народни пари!
И след всичко това другарите на Сандански се осмеляват да турят името на последния наред с имената на ний-безкористните и самоотвержени македонски революционери! Каквито и да бяха Делчев, Груев, Цончев, Сарафов, Гарванов, Пере Тошев, Николов, Даев, Давидов, Узунов, Развигоров, Михаил Попето, Кръстю Асенов, Марко Лерински. Аазар П. Трайков, Лука Иванов, Сугарев и много други, те вървяха и се бориха все за едно и също свято дело. Имаше спорове. Но никога Цончев не вдигна ръка срещу Сарафова, или Сарафов срещу Цончева. Те всички бяха пламенни патриоти и люде с висок морал. Никой от тях не се продаде, никой не измени на своето отечество.
47
Напротив, те всички жертвуваха младини, кариера и положение, жертвуваха най-висшето човешко благо за свободата на своето отечество - жертвуваха своя живот.
И що казват другарите на Сандански, които са като него?
Сандански „герой“, „мъченик“, „светец“!
Сандански заслужавал един паметник! Защо? За да се увековечи паметта на човека, който бе олицетворение на отрицанието, подлостта и измяната!
Всякога е време да се лекуват обществените язви. Ето защо и днес, когато България преживява най-критичния момент в своята история, имайки предвид само висшите национални интереси, като бащи, които могат да бъдат подозрени в пристрастие, апелираме за една анкета, която да установи кой бе Сандански. Ние искаме анкета, която да установи:
Не е ли вярно, че Яни Сандански е оставил след смъртта си около половин милион лева богатство?
Не е ли вярно, че Яни Сандански умре като крупен търговец на тютюн и притежател на 30 000 оки вино и 9 хиляди оки ракия?
Не е ли вярно, че Яни Сандански е ограбил организираното население в Мелнишко и Неврокопско?
Не е ли вярно, че Яни Сандански е получавал от младотурците заплата?
Не е ли вярно, че Яни Сандански е получил от младотурците експлоатацията на Марикостинските бани, 2000 лири за Роженската черква, имоти на Роженския манастир и кобила с жребец от султана?
Не е ли вярно, че Яни Сандански срещу получените богатства от турците им е услужвал с потераджийство и с отваряне меарифски училища на мястото на екзархийските?
Не е ли вярно, че е ограбил турските къщи в Мелник през Турско-Българската война?
И ако след като анкетата установи това пак Яни Сандански има почитатели, това ще покаже, че и те са като него.
След всичко това анкетата нека провери:
Дали родителите на Борис Сарафов и докога са били работоспособни, не са живели от свой честен труд и от доходите на имоти в Неврокопско, които са наследили от деди и бащи, и дали днес те не живеят от същите доходи и от една скромна пенсия, която бащата на Борис Сарафов получава за изслужено време като дългогодишен учител в Македония и като чиновник в свободна България?
Дали майката на Иван Гарванов, след убийството на единствения ѝ син и единствената ѝ опора, не живее в най-голяма мизерия, поддържана от своя беден зет, книжар в Стара Загора?
Дали родителите на Даева не са измежду бедните в Балчик и сега във Варна?
Ние засега толкоз знаем за Яни Сандански и неговото богатство. Анкетата ще има още да установи, дали Яни Сандански е продал на държавата реквизираните стоки от Лоповските власи през Турско-Българската война.
Уверени сме, че анкетата ще установи още много други работи относно произхода богатството на Сандански и относно връзките му с турците.
Ползуваме се от случая да обърнем вниманието на правителството да тури ръка върху оставеното от Сандански полумилионно богатство. В него имаше дял Струмишкият окръг и някои общини.
Накрая ние още веднъж апелираме за анкета. Нашата звезда е на залез. Нашето поколение се бори и страда и Бог ни продължи живота, за да видим
48
България свободна и възмъжала; да я видим възлязла до върха на славата; доживяхме да видим и нейните нещастия. Въпреки всичко, което стана и става днес, въпреки болезнените прояви в нашия обществен живот, ние, които много живяхме и много видяхме, живеем все още с непокътната вяра в крайното тържество на нашите народни идеали. Онеправданата и поругана България ще възтържествува и ние ще влезем в гроба с утехата, че след нас остава да живее това, което никога не умира - вечната истина и правда.
С дълбока почит:
Петър Сарафов, баща на убития македонски революционер Борис Сарафов
Станка Гарванова, майка на убития революц[ионер] Иван Гарванов
Тодор Ив. Даев, баща на убития револ[юционер] Михаил Даев
49
II. Публикувани писма и документи на Иван Гарванов
Устав на Българското Тайно Революц[ионно] Братство в Турция
А. Цел
1. Целта на братството е:
а) Да подготви българския народ за борба, що то сам да извоюва свободен политически живот.
б) Да се разправя с отделните мъчители народни и
в) Да защити българската народност от посегателствата на инородните пропаганди.
Б. Средства
2. Средствата за братството са:
а) Живата и печатна реч,
б) Терорът,
в) Смърт, и
г) Революцията.
3. Парични средства братството черпи в редовните вносове на братята, в пожертвованията на имотните българи и в налозите, които определя управителният съвет.
В. Устройство
4. Братството първоначално се състои от основните членове подписващи настоящия устав.
Забел. 1. Централният управителен съвет прокламирва за основен член всеки брат, който се отличи с особена деятелност по делото.
Забел. 2. Всеки брат носи своя псевдоним.
5. Всеки основен чл[ен] със знанието на съвета вербува нови членове. Старият член по отношение на новия заема името старши, а последният младши.
6. При приемането на нов член се постъпва така:
а) Предлага се в съвета и се взема разрешението му, да се сондира и изучава характера на дадената личност.
б) След като се увери съветът в предаността на личността към делото, разрешава се на старшия да приеме лицето за младши член на братството, като предварително вземе от него установената клетва.
7. Като своя висша власт младшият познава лично само своя старши и само с негово разрешение вербува нови членове и предприема каквото и да е действие, отнасяще се до братството.
8. В случай, че един старши изчезне, младшият се подчинява на нов такъв, който му се представи с анонимно пълномощно от съвета, подпечатено с печата на братството. След това пълномощното се връща по надлежен ред и се унищожава от Управителния съвет.
9. В случай на революционно движение, ако един младши не получи нов старши в продължение на 24 часа, длъжен е да действува самостоятелно, съгласно целта на братството.
Г. Управление
10. Братството се управлява от един петочленен управителен съвет, седалището на който не е постоянно. Из помежду си съветниците избират
50
председател, касиер и секретар.
11. Управителният съвет обсъжда всички средства и взема решения съгласно целта на братството.
12. Решенията се вземат с вишегласие. От това се изключват:
а) Решенията за смъртното наказание, за които се изискват най-малко четири гласа.
б) Обявяване въстание става в събрание от Управителния съвет, основните членове и пратениците на поместните братства.
13. Управителният съвет се избира за една година. Избираеми са основните членове, а избиратели - основните членове и пратениците на поместните братства. Ако някой член отстъпи от съвета или по друга някоя причина се изпразни някое място, съветът свиква основателните членове на заседание и съвокупно става избор за допълнение на състава му.
14. В края на годината Управителният съвет дава отчет пред общо събрание от основните и от пратениците на поместните съвети.
15. Управителният съвет устройва по същия ред клонове на братството във всеки град. Тия клонове ще действуват в духа на настоящия устав. Всички съвети са длъжни да си помагат морално и материално пред централния съвет.
16. Централният съвет има право да влиза в сношение с всяко дружество, което работи и гони същата цел.
Д. Длъжности
17. Всеки член дава трижди следната клетка пред своя старши: „Заклевам се в името на Бога, Отечеството и всичко, що ми е мило най-много на тоя свят, че ще служа вярно на целта на братството и че ще предпочета мъчения и смърт, нежели да издам нещо, от което ми се повери по делото. “
18. Всеки младши трябва безусловно да се покори на заповедта на своя старши, като има всякога пред очите си смъртта, щом положи горната клетва.
19. Всеки младши е длъжен да съобщава на своя старши всичко, що е узнал в интереса на делото и да не се обяви никому като член без негово разрешение.
20. Който член издаде каквато и да е тайна на братството, се наказва със смърт.
21. Който от членовете почувствува слабост и не може да служи на братството, освобождава се, като положи следната клетва: „Заклевам се в името на Бога, Отечеството и всичко най-мило, че от тая минута забрявам всичко, що съм знаел по делото на братството, че няма да съобща никому нищо и че заслужено ще приема смъртта от братството, ако се окаже, че съм престъпил тая си клетва.“
22. Всеки член е длъжен да внася на братството по надлежен ред ежегодишна такса от 1/4 лира до (5) пет лири турски, съобразно състоянието му и съгласно решението на Управителния съвет.
Забел. 1. Сиромасите по решение на Управителния съвет се освобождават от тая такса.
Забел. 2. За внесените пари се издават от братството разписки, а за изразходваните се държат от касиерите подробни сметки с оправдателни документи.
Забел. 3. Събраните суми от поместните съвети се съхраняват в техните каси.
23. Братството се грижи материално за семейството на всеки член, който би пострадал по делото му.
51
Е.
24. Братството има печат със следния образ: В средата кости и череп над кръстосани сабя и пушка, а наоколо надпис: „Българско Революционно Братство в Турция
м. Март, 1897 г.
Основни членове:
1. Дядо Либен
2. Кромвел
3. Рибарец
4. Нансен
5. Зихни
6. Фазла
7. Делиян
8. Макенлей
9. Силизбури
10. Атила [*]
11.
12. Страхил
Писмо от Иван Гарванов до Константин Аврамов
Солун, 29 април 1899 г.
Брат Аврамов,
С вчерашната поща ти изпратих едно изложение за нашите работи тук в Македония, придружено с едно мое и едно Колушево писмо. Не се съмнявам, че когато ще получиш настоящето ми, ще имаш на ръце вчерашните ни писма, които по сметката ни в събота след обед трябва да получиш и че ще извършиш всичко, що ти е възможно и че ще положиш най-големи старания, като член на нашата организация, да се реализират всички прокарани в тия писма мисли. Не забравяй, че най-голяма услуга на македонското освободително дело ще принесе и онзи, който най-много спомогне да се постигне поне отчасти едно споразумение между дейците в свободна България и робска Македония. Целта на това ми писмо е да ти разясни от една страна някои места от изложението, което ще представиш на предст[оящия] Мак[едонски] конгрес, а от друга, да ти даде материал по някои точки, за които не можеше да се говори в изложението, тъй като се боях да не стана причина да се изложат някои дейци пред някои нечистоплътни заседатели в конгреса и дам възможност повече да Викат по нас, че вършим предателство. Тия хора, имената на които аз толкова се боя да помена - х. Николов, Татарчев и там при вас Гъорчо Петров - са доста известни на тукашната полиция, тъй като те употребяват делото в толкова случаи за реклама и за партизанство, но споменати от мен в един Мак[едонски] конгрес би имали право да дигат шум, тъй като в конгреса би могло да се предположи, че ще има и турски уши. Това обстоятелство и ти не трябва да изпущаш, та затова бъди по-скрижав и в поменуването на нашите имена. Двете лица, за които се говори на няколко места в изложението и които са аслъ причината на тези низки интриги, долно партизанство и на несполуката да дойдем до едно споразумение, макар че два пъти вече водим преговори за това, са Ив. х. Николов и д-р Хр. Татарчев. Тези хора, преизпълнени с партизанска злоба, като почувствуваха, че почвата под краката им доста заякна, като прегърнаха делото на революцията, не се спираха пред нищо и от действията им се разбира, като че не те служат на революционното дело, а то тям.
*. Атила - псевдоним на Иван Гарванов.
52
Кой знае, люже би те не мислеха отначало, че ще се явят и много честни работници, та революционното дело ще вземе такъв характер, какъвто взе сега. Те и да желаят да се Върнат, не могат вече, защото и без тях делото по-смело и по сполучливо би продължило пътя напред. Аз съм напълно убеден в душата си, че тези хора с няколко свои другари, като почнаха от низки партизански подбуждания, създадоха без да щат едно дело, което взе толкова големи размери, че ще уплаши и творците му, защото не е чудно, че само то, в лицето на своите дейци, ще им потърси сметка за ниските постъпки и частните спекулации и интереси. За нас факт е, че преди една година ЦК в Солун беше изпратил, по настояването на х. Николов види се, едно окръжно до всички провинциални комитети, с което им се заповядва да купуват книги само от книжарницата на х. Николова, тъй като той се обещал да дава известни проценти на Револ[юционната] каса. Това окръжно засега било отменено по казването на един от централистите, защото х. Николов не заплатил 400 лв., които съгласно обещаните проценти се падало да внесе. За злоупотребление тук така често се говори, че понякога разказите стават баснословни касателно сумите, които се злоупотребяват. Често пъти се поменуват лица. Разбира се, че на тези говори не трябва да се вярва, но че има злоупотребления, в това няма съмнение. Несъмнено е също, че от толкова много дейци ще има и такива, които в сгодни случаи ще се възползуват, но това не може да се каже за всички дейци. Може да се предполага обаче, че в подкупванията на полицията има, защото как инак може да се обясни изчезването на такива грамадни суми пари. Поне от това, което ний знаем, че се получава от българските богаташи със заплашване, трябва да възлиза всяка година на няколко хиляди лири. внесеното оръжие в страната, доколкото сведенията ни се простират, не струва повече с пренасянето наедно 1000 лири. Тогава где е останала сумата, ако не в джоба на турската полиция и в гърлата на маса нехранимайковци, които продават патриотизъм по кафенетата и то, гдето се хранят от общия казан. Много пъти съм чувал от хора, които са внесли доброволно по нещо, да казват: „Тю, бре, толкова пара събраха, пък по един револвер не донесоха.“ Нераздаването на оръжие прави населението недоверчиво и то се съмнява, че има оръжие въобще. Разбира се, че не е възможно да му се покажат складовете, за да се увери. Терористическото събиране на пари, което засега във Белее достига „Върха на върховете", внесе такава хладина, за да не кажа омраза, към революционното дело, щото кой знай на какво се би решило населението, ако така продължава работата. Какво по-низко и по-тежко на душата на един българин да му вземеш 30-50 лева със заплашване, които трябва да си дават парите, а същевременно да се бранят, като опасни на делото, като предатели. Сто лири би дал горкият, стига да поласкаеш честолюбието му и патриотизма му.
Мен се чини, че не страх и презрение трябва да има между народа и революционерите, а любов и уважение, защото те - последните, се борят за по-светли дни на този народ. Настанаха времена, ми казваше недавна един велешанец, да се боиш повече от българите, отколкото от турците. Питам, ще може ли организацията да измъкне насила парите на богаташите в онзи ден, когато силите ѝ ще бъдат ангажирани срещу неприятеля. Не. Затова тя трябва да разполага с доброволното им съгласие и помощ. Ний сме убедени, че всичко това се би постигнало ако има единство в работата и ако се възстанови доверието на хората в искреността на организацията. Всички българи трябва да се броят за патриоти, защото те са такива и да се задължат, като не могат друго, да си внасят годишен данък за рев[олюционната] каса.
53
Това е напълно постижимо, стига да може Върх[овният] да вземе работите в ръцете си и се постигне едно споразумение между нас. Участието на поменатите по-горе и някои други лица в организацията прави хората да се съмняват и да се страхуват за сумите, които те понякога и в заем вземат, за да внесат. За пълна характеристика на х. Николова нека ти служи това обстоятелство. Нашият другар Н.. М..-ов, директор и инспектор на училищата в Сяр, отива по инспекция в Мелнишко и сполучва да обиколи 22 села, без противниците ни да узнаят кой ден где се намира, макар че имат там уредени комитети. Нищо лошо той не е говорил за тях, нито дума даже е отворил, само е говорил на няколко места, дето видял за нуждно, че трябва да се готвим за революция и трябва да се въоръжаваме. При все това се пръска слух, че той агитирал против тях в полза на нас. Него ден Н. беше в Солун и повика двама от Управителното тяло на Изпълнит[елния] комитет на очна разправия. Те казаха в мое присъствие, че имали писма от свои хора, в които се казвало, че той проповядвал разцепление. Като знам, че Н. без моя заповед никога няма да си позволи подобно нещо, защото то е против една точка на нашия устав, аз си го тълкувам обвинението и съм убеден в душата си, че Вярно си тълкувам, тъй: х. Ник[олов] е писал на свои частно доверени лица да пишат нарочно подобни обвинения, та да може да се измъкне, ако не убийство, то поне едно заплашвание от Из[пълнителния] к[омитет]. Защо да не съм прав в тълкуванието си, когато този господин отдавна беше писал на двама граждани - негови противници анонимни писма за семейната им чест, а това сторил неотдавна и с двама свои приятели, които от най-интимни сега не искат да се видят. Бога ми, този човек е въплъщение на всичко зло и никой, може би, не е направил за организацията повече, но и никой не я подкопал между народа повече от него. Аз не мога да си представя, що ще излезе помежду ни, ако той успее да вкара другарите си в заблуждение и те да пожелаят да посегнат на живота на някого от нас. Прощение няма вече. Защото въпросът не ще стои тогава също тъй, както при убийството на Македонски, който за техен кеф си изяде куршума. Нашето братство, макар и слабо, даде една жертва в лицето на Ганова, когато отстояваше своите принципи, но то ще даде може би всинца ни жертва, когато от българи се посегне на някого от членовете му. Казваш им, дайте ни да работим, и ний искаме да се пожертвуваме за свободата на роба; те ни отговарят: хем, вий лъжете, вий сте предатели. Кой знай, но мен поне ми се вижда чудно нашето търпение. Да действуваме против тях особено сега е много лесно. С воювания, с брошури, с устна проповед по селата и с много други средства можем да ги подкопаем, но ний не желаем това, защото сами ще имаме една недоверчива маса, с която и ний не ще можем да работим. Вижда се, обаче, че при всичката наша коректност и при всичкото ни желание да се сплотим, не ще успеем, вследствие на онзи съдбоносен бяс, вкоренен у някои от централистите, който всякога е бил толкова злополучен за славянските народи. Сега да ти опиша същността на Р[еволюционното] дело, доколкото го познавам. Нека ти кажа преди всичко, че ентусиазъмът, с който тук всякой говори за революция, мен много ме безпокои. Да гледаш леко на една работа, която всъщност е много мъчна - какво е въобще революцията - значи да се електризираш временно, да си въодушевен от вън и да живееш с блянове, от които се веднага прощаваш, щом се сблъскаш с действителността. Моят принцип е да се гледа па нещата по-сериозно, отколкото заслужават те, защото инък успехът е почти винаги проблематичен. Аз много вярвам, че ще се повтори историята „с кървавите писма на Заимова“ и с Макед[онско]-револ[юционно]
54
дело, защото то почти тъй е поставено както тогава, с една разлика, че сега живееме 20 години по-после, и че в турската армия има германски инструктори. Една революция, която ще посочи поне на един Зейтун, не е революция. Но за мен и това е малко, защото нервите на европейските дипломати са заприличали на телеграфни телове и от охкания и кръв не чувствуват, а имат нужда от 3-4 месечно храбро борене с турската войска, докато повярват и може би от това и тяхното спокойствие да се развали. Крит ни даде примера за това, а Армения още по-добър. Ний, т.е. населението, се надяваме, че от България ще нахлуят чети и като мъгла от сух вятър ще разпръснат турските табори. Вий оттам мислите, че народът като динамитен склад ще избухне и ще помете турската власт с всичката ѝ помия. Кой в кого се лъже, не знам. Преди две недели имах разговор със Струмишкия владика, който беше забъркан в делото и който и досега познава по-добре работите отколкото тукашните горгорбаши-централисти. На моя въпрос: може ли населението по заповед оттук да се вдигне на въстание, той каза: нищо няма да стане, никой няма да грабне пушката, едно не знае преди всичко да я държи, и друго защото чудно му е как така ще въстане. Друг е въпросът, каза той, ако дойдат чети а принудят народа да ги последва, тогава поне клетите ще се присъединят към четите. Аз мисля, че ако няма някои по-висши съображения диктувани от обстоятелствата, не трябва да се бърза, като се мисли, че всичко е добре приготвено. Според моето схващане има нужда поне още от едногодишно систематично работене под ръководството на хора запознати с военното изкуство. Има нещо, което липсва в подготовката на бъдещите въстаници и то е най-главното и това нещо го знаят най-добрите организатори, затова трябва добре да се мери преди да се крои, защото когато те, като в [18]95 г., един ще отиде във Виена да се жени, друг да печати книги в София, трети не знам що, еснафите, масата на народа ще трябва да сложи глава под ятаганите на разсвирепени турски тълпи, защото Турция поумня, и да сложи костите си в тъмниците. А българското дело да даде преднина на сърбите и гърците и да се прости и с малкото, що има. Революцията македонска трябва да има за девиз или свободна - автономна Македония, или и поробена свободна България. Среден път няма. Много би писал още по този въпрос, ако не бързам за пощата. При настоящето ти прилагам и пълномощното, подписано от мен и подпечатано, за което се поменува във вчерашното ми писмо. Не забравяй да телеграфираш в случай на сполука с условния знак.
С братско целуване: Атила
До Господина Председателя на VI-ий Македонски Конгрес в София
Господин Председателю,
Считам за нуждно да Ви представя едно сгъстено изложение на революционото дело тук, защото виждам, че някои заинтересовани хора съзнателно са поискали да въведат в заблуждение тамошните македонски дейци. Ако досега не съм правил това, то е защото аз и другарите ми по-преди сме мислили, че тези хора ще престанат подобна недостолепна работа, която и най-елементарният патриотизъм ще осъди. Като виждам, че мълчанието в случая става
55
причина на не по-доброто познаване на работите, тук решихее със съгласието и решението на Председателствувания от мене Управителен революционен комитет в Солун, да Ви направя следующето изложение, което изпращам чрез нашия другар в София и с което дълбоко вярваме, че се прави една стъпка към подобрение на революционното дело тук.
Тук съществуват две революционни организации с една и съща цел. Едната от тях е управлявана от председателствувания от мен комитет, от името на който Ви пиша настоящето изложение.
Първият въпрос, който ще ни се зададе от всекиго, е: защо е това разделение?
За това разделение, което ний искрено съжаляваме и което в нашите мисли е временно, има много причини, някои от които последователно ще Ви изложа, като захвана от най-главната.
1. Защото още в началото революционната организация тук е била поставена на местна партизанска основа. Първото основание на комитета тук и на Централния комитет е станало от хора, които са били ярки партизани и злобно настроени към голяма част от гражданите, между които има хора готови да дадат своята лепта за освободителното дело. Влезлите в организацията бивши партизани са гледали с презрение на своите противници-партизани и са захванали с време да ги наричат предатели, шпиони, чорбаджии и пр. и пр. Партизанският дух неусетно се пренася и в самата организация от влезлите в нея лица. Грамадната част от членовете на революционната организация не са съзирали това. Те не са могли да си представат, защо много българи тук, на които нито обич към отечеството, нито решителност и чест липсват, не правят част на организацията. На запитванията по този въпрос, заинтересованите в партийните борби членове от организацията са отговаряли, че тези хора са предатели. Ний не познаваме по-грозно и по престъпно нещо от това, да наречеш един добър патриот - предател на отечествените интереси, когато даже и този, който го казва, е дълбоко убеден, че това е лъжа и с казването ѝ прави едно неокачествимо престъпление пред отечеството си.
Така отстранени от първооснованата организация, ний се чувствуваме виновни пред отечеството си за своята бездетелност. А вратите на революционната организация за нас бяха затворени. - Бяхме решени обаче да чакаме докато настане едно отрезняване и докато времето заличи този партиен дух, който се внесе още от началото в това дело, което не търпи нищо партизанско. Това направихме, защото знаехме, че делението ще ни отслаби, че то е във висша степен вредително за делото. Но бяхме излъгани в очакванията си. Лицата, които влязоха в организацията и взеха управлението ѝ в ръцете си, последователно доказаха, че те са непоправими партизани и че са готови даже да изложат делото ни, да преследват с всички сили противниците си. - Освен с хубавата светлина на революцията те отидоха дотам, че даже за общински избори в Солун си служеха с клетвата, която революционерите, непричастни в борбата, им даваха!... Преследванията на омразни тям личности отидоха до желанието да им се пречи в търговията, на семейното щастие и все като се работи от името и със средствата на революционната идея!...
Не трябва обаче това да се взима като дело, вършено от цялата организация. - Споменах по-горе и сега пак споменавам, че това е вършено само от две лица, които, благодарение на това, че в Солун нямаше други видни революционери, бяха взели в ръцете си управлението на Централния комитет
56
и ревниво го пазят и до днес.
За илюстрация характера на едно лице ще Ви посоча един, от който можете да съдите и за по-нататък: Едното от тези две лица, бивш и настоящ най злобен и отмъстителен партизанин, забелязал че двама от тукашните българи, които не одобрявали неговите дела, живеят много добре и нямал възможност да се доближи до единия, за да си отмъсти на другия. Намислил обаче, че може да ги скара кръвно, като намеси семейната им честност. Затова написва две анонимни писмо поотделно на всякого от тях, като клеветил поотделно всякиго в нечисти намерения спрямо жената на другия. Писмата се дават на един член от организацията, кълнат от автора на писмата и в името на организацията да бъдат изпратени на адресите.
Този пример навеждаме, за да видите, че за това разделение има лица виновни и че не е идеята, която ни дели. Тези лица със своето поведение и дела, не като революционери, а като частни хора въобще, са причина за това нещастно деление. Тяхното отстранение от работата решава почти изцяло въпроса за сливане и задружно работение. Трябва да прибавя, че споменатите по-горе граждани са добри българи, миналото на които представлява верига заслуги на делото и понастоящем членове на нашата революционна организация.
Факти за замесено партизанство в революционната организация и за лични гонения има много.
Ний преминаваме и през брошурата: „Стамболовщината в Македония“, и през бунтовете в Солунската гимназия, и през постоянните дописки, с които се пълнят вестниците, и през интригите и даже предателствата, които се правят все в името организански характер и които всякога са били и са дело направено или инспирирано от тия две лица. Към тази важна и решающа причина се прибавиха и много още други.
2. Организацията има за една от най-важните цели да въоръжи населението. Далеч съм от осъждане организацията под управлението на Централния комитет, но трябва да кажа, че дейци от вътрешността казваха, че населението ставало нетърпеливо в очакването си на обещаното оръжие, цената на което предварително се е събирала. Самите дейци от вътрешността казваха, че населението захваща да се показва недоверчиво и да свидетелствува това си недоверие тям. Това положение се продължава до днес и мене много е жалко да Ви явя, това подкопава почвата на революционното дело. - Лично мене се е случвало да слушам натяквания от прости селяни, които не могат да си въобразят, че аз не съм причастен в събраните от селото пари, и да ми напомнят, че са дали 10-15 лири за една пушка, а нито един револвер не са получили. Недоверието на хората отива дотам, че те явно захващат да говорят за някакви злоупотребления. Аз и моите другари далеч не вярваме на това. но това настроение на населението си съществува като факт. Вследствие на това, ний поискахме да спасим доколкото ни е възможно това недоверие, като доставим оръжие без предварителното събираше на пари. Все по същата точка намирам, че се прави грешка, дето внесените оръжия не се раздават на населението, а се държат на складовете, та и по-лесно е купното им откривание от властите и развалянето им вследствие на държанието им в тези складове.
Дейци от вътрешността много пъти са се явявали пред нас и са ни подканвали да вземем в ръцете си делото, та да бъде уредено, защото времето минава, а приготвеното е почти нищо. Демирхисарско, Мелнишко, Серско, Струмишко,
57
Дойранско, Кукушко са места, откъдето дейците с положителност говорят, че при едно евентуално движение те не могат да извадят нито по 10 души въоръжени хора.
3. Ний осъждаме общото насилствено събиране на пари от българи. С това не казваме, че организацията не иска пари. Наопаки, поддържанието на организацията и сполуката ѝ при едно движение, като се има предвид готовността па цялото население, има нужда само от пари. Опита се да съберат по доброволен начин, стига хората от които се иска пари да се третират като добри българи, каквито са всъщност. Тук в Македония с положителност може да се каже, че българи непатриоти няма и че всички са готови да дадат нещо за революцията. Ако ний, бедните, даваме своята работа, богатите са готови да дадат продукта на своята работа, стига той да бъде счетен като нас патриот и стига да не се отива при него, като при едновремешните наши чорбаджии, епохата на които отдавна е заминала за Македония. Днес цяла българска Македония е революционна и ще даде за делото всичко, каквото има, а тогава ний ще имаме всичко, каквото ни трябва.
Оттук като излизаме, ний осъждаме общото насилствено и със заплашвание събирание на пари. Изключенията при случая са толкова малко, че няма нужда да се говори за тях. Стига да има населението вяра в честността и патриотизма па ония, които събират парите, тогава насилията ще бъдат излишни.
4. Разцепленията, които станаха в страната преди да се основе нашето революционно братство, увеличиха у нас вярата за партизанската подкладка и за недобрия и прав вървеж на организацията. Разцеплението в Прилеп беше за нас факт свършен. По-голямата част от гражданите, водени от един добър и виден патриот, който и сега даже изплаща греховете си в затвора, бяха се отказали, макар и да са били вече членове на организацията, да вървят по пътя, диктуван от Солун.
5. Най-после ний чувствувахме, още преди основаването на революционото братство, че е нуждно едно единство между ВРМК и тукашната революционна организация. А това не е било дотогава, не е станало и досега. Ний не одобряваме тази изолираност на тукашната организация; тя не се одобряваше и от много дейци на Македония.
Няколко време след основаването на революционното братство ний влязохме в споразумение с тогавашния председател на В МК покойния Ковачев. Ний изказахме своето желание нему и той го одобри. Това наше желание е известно на сегашния председател на ВМК г. Хр. Станишев и на подпредседателя А. Ляпчев.
Като се има предвид горното, явно става, че нам беше невъзможно да влезем в организацията. Да седим бездеятелни обаче мислехме, че правим престъпление пред отечеството си, което ни вика на работа. Ний видяхме, че нито решителност, нито партиотизъм ни липсуват да станем революционери и да се пуснем в течението с целия български народ в Македония. Това направихме с пълно съзнание на дълга си към отечеството. Ний знаеме, че този дълг изисква и голяма решителност спрямо нашите врагове, и голяма отстъпчивост спрямо нашите сънародници. Светостта на делото ни налага чистосърдечно и искренно работение, голяма и самоотвержена пожертвователност. Между наште редове се четат хора, положението на които е много завидно. Но те се вслушват по-внимателно в страждущия глас на българина из
58
Македония, отколкото небурен охолен живот. Ний имаме хора, които жертвуват половина от своите приходи за делото, като не жалят нищо, като не помислюват за своето лично благо. Те са готови да подкрепят отслабналия организъм на македонския роб или да паднат заедно с него. И ний ще подпомогнем всяка революц[ионна] деятелност откъдето и да иде тя, като посрещнем и отговорим на Всеки неприятелски куршум, отдето и да дойде.
Трябва да споменем нещо и за отношенията на двете съществуващи организации.
Като се има предвид причините, които родиха нашата организация, лесно е да се предвиди и предначертаният ѝ път. Ний нямахме и нямаме намерение да отваряме война на съществуващата дотогава революционна организация: нейната цел беше и наша цел. Ний сгрупирахме ония хора, които искаха да работят в това направление, но нямаха възможност. В деятелността си ний сме били революционери и сме работили в това направление пред всеки добър българин, без да го питаме на коя организация принадлежи той. Помагали сме морално и материално на всеки революционер, щом сме имали възможност и случай да направим това; даже и на такива, делата на които не сме одобрявали. Бившият председател на Централния комитет на два пъти биде избавен благодарение риска и излагането на наши хора. Всякога сме давали съвети да се правят всички отстъпки там, гдето са се появили недоразумения между дейците революционери. Не защото не сме можали да осъждаме и наказваме, а защото малките вътрешни грешки трябва да се посочват, а не да се губи време и енергия за осъждането и наказанието им., та с това да пречим на революционния вървете.
По-долу аз ще Ви цитирам случки, отвратителни по своето естество, вършени от революционери спрямо свои братя по идея. Ако подобно нещо би се извършило от другонародец, то той би изпитал всичката тежина на постъпката си и всичката сила на революционера. Ний сме отстъпвали, защото не сме искали да се ангажирваме с хора, които имат същата цел както нас и са следователно наши другари. Не така, обаче, работят някои лица от другата организация, което показва, че духът на партизанската отмъстителност още живее в това дело.
Ще се постарая да Ви изложа в някои точки това, което накратко може да се каже за нашите отношения към съществующата организация:
1. Още първата година след организирването на нашето Револ[юционно] Братство ний пожелахме да влезем в споразумение със съществующата револ[юционна] организация, да се слеем и работим задружно. Захванаха се проговори, при които ний посочихме лица из нашата организация и условията за сливането. Пълномощниците от другата организация не приеха пито едно от условията ни и преговорите се прекратиха. Едно от нашите условия, и то най-същественото бе, щото да се приемат две или поне едно лице от нашето братство в Централния комитет и то онуй лице, което те изберат. От всички други предложения, които бяха с малко значение, освен едно, и то условието да се признае ВМК като Върховно тяло на организацията, ний се отказахме при преговорите, само и само да се постигне желаното от нас единство. По какви съображения не се прие нито едно от нашите желания, ний си обясняваме само с партизанския дух на някои от членовете на Упр[авителния] съвет на Централния комитет, който дух още продължава да трови делото ни.
2. Членовете от другата организация употребяват една непростима агитация
59
между населението против нашите дейци, като ги наричат турски шпиони, предатели и пр. пр. Тази агитация се прави чрез пишение и говорение. Куп от факти имаме за тази недостолепна агитация, която клони да посочи, че авторите ѝ са напуснали всичко и са си турили за цел да се борят против нашата революционна организация. Аз ще Ви изброя само няколко и ще Ви моля да обърнете сериозно внимание на онова, което би се случило, когато чашата на търпението ще се счупи и възможността да се търпи се свърши... Моята любов към отечеството, за свободата на което съм се заклел да умра, ми налага да ви съобща това като на най-върховно тяло.
а) Един член от Управителния комитет на нашата организация отива в провинцията по съвсем частна работа и то по селата, гдето раздялата е неизвестна и дето желателно беше да бъде завинаги неизвестна. Този наш член покрай частната работа не изпускал случая да въодушевява населението в духа на революцията, като никъде не е поменувал лица като водители на една или друга организация, нито пък е отварял дума за организация. Хората от ЦК пращат веднага нарочно след него човек, който без стеснение говорил на някои от селяните, че пристигналият е турски шпионин и, ако говори нещо за революция, целта му е да узнае тайни неща!
б) Един заклет наш член, който според устава познава само този, който го е клел, се запознал с друг принадлежащ на друга организация. По разговора си те узнали, че принадлежат на револ[юционното] дело и че работят по него. Обаче принадлежащият на другата организация не изпуснал случая да каже на събеседника си, че тук има българи „по-лоши от турците“ и че от тях трябва да се пази, като му наредил имената на най-видните дейци от нашата организация, между тях и онова на онзи, който го е клел!... Схваща ли се всичката деморализация на тези постъпки?
в) Един от пълномощниците на другата организация при воденето преговорите за сливане, в един частен разговор с един член от Упр[авителното] тяло на Р[еволюционното] братство е издумал следната фраза, която обяснява отгде иде тази агитация против нашата организация „Как сега ще отидем да кажем на хората, че сме се помирили и че Вий сте добри патриоти!“
г) Преди няколко време дойде от София в Солун един пратеник, за да изучи положението на работите на мястото им. Ний бяхме предизвестени за пристигането му в Солун. От София едно лице, което е между Вас и което има голям интерес да Ви заблуждава (понеже взех за принцип да не споменавам имена в настоящето си писмо, то замълчавам и това име, въпреки голямото ми желание да го кажа) и деятелността на което ний само добре познаваме, му дало наставление да се срещне само с онзи член от ЦК, който е авторът на горепоменатите аномимни писма. От срещата си с това лице Софийският пратеник е извлякъл, че не бива да се среща с когото и да било от нашата организация, защото ще го предаде на турската власт!...
Колко си спомням този низък и подъл факт, кръвта ми бликва в главата и аз не съм в състояние да дам нужния епитет на този грозен донос, от който навярно се червят всички, когато го научат. Лицето дойде в Солун. Ний знаехме и сакахме да се яви пред някого от нас. Този пратеник е при вас. Вий го знаете или ще научите кой е бил и в името на страждуща Македония закълнете го да Ви каже с кого от нас се е срещал и от кого е избягвал като от предател...
Аз мисля, че тези факти са от естество да потресат от дъното душата
60
на всекиго. Много от нашите другари, като се научиха за това, свиха своя яд и негодувание, за да избухне в силна и отмъстителна деятелност, от която навярно,няма много да спечелят причинителите на тези недоразумения.
В желанието си да бъдат ревностни затруднители на нашата революциона деятелност, някои от членовете на другата организация, все под дитковката на двете лица, които са воглаве на ЦК, отиват без да съзират това, до предателство. И тук ще Ви посоча един от многото факти:
Тука от нашето Революц[ионно] Братство бе решено убийството на двама сръбски агитатори. Всички приготовления бяха извършени. Понеже подобни работи не могат да се укрият от всички българи, научил се един от членовете на ЦК и Вечерта, когато беше определено да стане нападението, този революционер велегласно говори на всички в кафенето, че тази вечер ще стане едно убийство, като предварително изпратил човек до определените нападателни лица, че те нямат работа в Солун и те трябва да си вървят!...
Още един по-характерен случай: един наш деец от с. Порой изпраща едно шифровано писмо с важно съдържание до Сяр. Хора от другата организация сполучват по пътя да причакат носителя на писмото и насила да му го вземат. Същият тоя деец по наставление от Солун е бил заплашван със смърт, защото говорил на населението за революция, раздавал му вестници с революц[ионно] съдържание, говорил му за нуждата да се Въоръжи и му обещал оръжие да донесе.
Ний всякога сме давали най-строги наставления на нашите дейци да се не ангажирват в подобни непатриотични работи и членовете от ЦК не могат да посочат нито един случай, дето наши дейци да са правили каквато и да било пречка на тяхната деятелност; ний можем да посочим най-много примери при които сме помагали, като сме се излагали много повече от поставените в опастност техни дейци. Представителят на ЦК В София, според най-верните ни сведения, пръска на четири страни слухове, че ний сме били предатели. Поискайте от този господин да посочи един пример за наше предателство с място, дата, лице и последвана от това опастност и, като сме уверени, ако той не може да направи това, не слушайте вече неговите доноси. Него ний не считаме за предател, но ако такъв се яви между нас, ще знаем самички добре да го накажем.
Както виждате, г. Председателю, подобни необясними действия на едни революционери спрямо революционното дело са от естество да докарат работите дотам, където никой българин не би желал да ги види.
Ний вярваме, че извършихме едно патриотическо дело, като Ви ги съобщаваме, за да не бъдем обвинени, че не сме дали нужното осветление докато е имало време да се отврати злото, което ни угрозява. Още един път Ви явявам, когато работите достигат до преследвания, на каквито ни предизвикват и каквито по всяка вероятност желае едно лице, което се намира в София, ще бъде късно да се спрем. Отечествените интереси ни налагат да забравим всичко и всички задружно да работим. В името на тази дружественост ний апелираме към вашия патриотизъм и Ви молим да се отстраните от нечистите съвети, отдето и да идат те.
Моето желание и това на всичките ми другари е да работим и умрем за освободителното дело на поробения българин. Ний ще работим в това направление. Ний желаем обаче да чуем вашето мнение и съвети. Ний сме далеч от мисълта, че можем работи с вас и при едно намесване на ВМК да се споразумем с тукашния ЦК.
61
Надявам се, че направеното от мене кратко изложение на тукашните работи няма да се претълкува и ще помогне за задружно работене и сливане на всички революционни организации под знамето на Върховния Македонски Комитет.
Приемете, г. Председателю, моите най-сърдечни поздрави и почитания.
Солун, 28 април 1899 г.
Председател на Управ. Съвет на Тайното Р. Братство в Турция:
Атила
Писмо от Иван Гарванов до Борис Сарафов.
Солун, 2 септември 1899 г.
Бай Сарафов,
Аз съм от два дни вече в Солун. Бях в Стара Загора, гдето се срещнах с Генадиев. Домогванията и постъпките на тоя господин не ми харесват. Мимо нашето съгласие той настоява да изпрати хората в страната, защото похарчил по тях 300 лева. Нима за случая тристата лева имат по-голямо значение от сблъскването на две организации? Той е употребил маниера на нашите солунски приятели спрямо Славова и ме уверяваше, че последният се съгласил да се откаже от нас. Ако Наумов бе нападнат по подозрение, Генадиев не заслужава ли куршума, като изповядва сам, че разваля нашето - устроеното. Аз му казах, че там всичко е в ред и че ако стане споразумението, няма нужда от особени хора с мисията на тези, които изпращат. Много византийски ми се виждат постъпките му. Това не сближава, а отдалечава. В Цариград, дето бях викан, научих много възмутителни работи. Комитетът е искал от Екзархията, щото 3-4 от нашите дейци, в числото на които влизам и аз, най-главно да се уволнят или преместят. Солунската община, т.е. Татарчев, е писал рапорт в подобен смисъл. И тъй от една страна се ходатайствува да се примиряваме, а от друга ни се копае гроб, защото по-добре види се уйдисва на сметката. Има ли капка от искреност в тази работа? Тук в Солун много тайно се готви убийството на някои от нашите хора. Можем ли ний и трябва ли да стоим със скръстени ръце? - Пускай идьот. Няма вече благоразумие. Каквото ще, такова да излиза от тази комедия, която Централният играе с нас, па и с вас. Аз се гнуса от нечестните средства и, да ти кажа право, не знам дали мога се удържа дълго време в тази рамка, която съм стоял сега. Не забравяй факта, че хората от Централния така ненавиждат някои от своите големци, че може да избухне от друга страна катастрофа, ако не се бърза с реорганизирането на организацията. Обърни внимание на работите в Тетово, Куманово, Велес, Битоля и пр. и пр. Самооблащение не иска в тази работа, а иска действие от страна на хората, които задържат чистия патриотизъм само за себе си, аз и моите другари няма да се откажем от работа, защото лудуванията на няколко души не трябва да става причина да се съсипе цялото дело. За мене, след като съм решил да оставя спокойствието си в България:малко значи да откажа на Екзархията парчето хляб, което ми дава. Аз даже без работа ще си остана в Солун, така че напразно са домогванията на вашите приятели. Всичко това ти съобщавам за знание, ако желаеш вземи мерки, ако ли не да излезем и ний в бездействие.
С поздрав: Ив. Г. Гарванов
62
Писмо от Иван Гарванов до Константин Аврамов
Солун, 1899, 24. IX.
Драги ми Боз Дагски, [*]
Всичките ти писма писани досега са получени, кои от Страхила, Деляна, кои от мен; обаче досега не ти е отговорено обстоятелствено, а само на някои текущи въпроси, защото, както и сам знаеш, тук беше пратеникът на ВМК [Върховния македонски комитет] Камбуров-Йоцов и ний през всичкото време се намирахме в едно трескаво състояние и в положение на човек, който чака края на някакво съдбоносно за него събитие. Сега въпросът за помиряването или по-добре казано за капитулирането е свършен и аз мога с по-голяма смелост да погледна в зеющите уста на злото, през което ний, тъй или инак, трябваше да преминем. А вече съм отръпнал от преживените събития и мога да съдя за тях ако не с много голяма ясност, то поне с такава, която притежава човек, неулучен от очакващия го куршум.
„Не може да съди човек, казва Хайне, за калибъра на куршума, който продупчва главата му“; но в случай, че човекът остане жив, ще знае, че е преживял едно голямо премеждие, би прибавил аз. Наистина сега засега, в този момент аз не знам друго, освен че стана нещо и то много важно нещо; но що ще последва, от това аз не знам, па не вярвам и друг някой да знае. Ти знаеш обстоятелствата, при които работехме, на теб ти е известна липсата на материални средства, не ти е чужда хладнината, с която аз бях посрещнат в София, защото не думи, а дела са нуждни по тия въпроси. Трябва при това да прибавиш сега, че мен в Цариград ми казаха: при какви и да е условия, трябва да стане помирението, макар Негово Блаженство показваше още признаци за живот и като че ли е готов да почне някаква борба, почти съвсем неясна и неформулирана в главата му; от друга страна да вземеш предвид несреката на всичките наши предприятия и домогвания и след всичко това да си зададеш въпроса: Може ли нещо повече да се направи от туй, що ний направихме или по-добре: кое е за предпочитание, направеното или една борба, която би завела нас, противниците ни, па и цялото дело по дяволите? Нравственото унижение, душевната мъка и сърдечните болки, които ний преживяхме, бяха големи; но теглилата, сълзите, кървите и робството на нещастна Македония ни накараха да стъпим върху нашето човешко достойнство и преклоним глава, та дано след туй настанат по-честити и благатни дни. Ний отстъпихме донегде от нашите принципи, защото нашите противници приличат на онези галени деца, които само, за да напакостят на майка си, пъхат си ръката в огъня и запалват къщата, за да си отмъстят. Правото беше на наша страна, но силата на тяхна. Вечна истина е обаче, че правото е на върха на ножа. Па нека си признаем, на делото ний не ще дадем освен няколко идеални борци и два пункта, в които имаше само признаци на организация, но не и дисциплинирана организация. Няколко пушки и 5-тях револвери не са материали, на които да можем със значение да посочваме. Аз, когато бях в София, дойдохме до съгласие да предложим като условие за помирение 5-тях точки, които ти подробно описваш в едно от писмата си, обаче, както по-долу ще видиш от подробното описание
*. Боз Дагски - псевдоним на Константин Аврамов.
63
за помирението, ний не можехме да прокараме повечето от тях, защото през време на преговорите всичко се беше опълчило против нас и ний бяхме принудени да изберем от две злини по-малката. Ний не диктувахме, а искахме, а на когото искаш естествено е да ти даде колкото той желае и колкото нему отърва; при все това аз и всичките братя са на мнение, че и това което стана, ако е направено от нашите бивши противници сърдечно и ако те наистина са били честни и идеални борци и само отделни личности са били, които са маскирали делото досега, трябва да накара да забравим миналото и със задружни сили да захванем градежа на онази идеална постройка, която досега е давала само свободата на робските народи, даже и при най-печалните последствия за тях. Аз от името на задължението ни спрямо нас, от името на досегашната наша задружна деятелност и от името на македонския роб, те моля да се подчиниш на общото решение и тръгнеш по пътя, по който ще вървят отсега нататък всичките наши братя и в случай, че се окаже, че сме имали вземане-даване с нечестни дейци, то и като членове на тази организация можем да издигнем гласа си в името на правдата и истината. Засега защо да не допуснем, че тази организация, която е направила сравнително доста в страната, брои в редовете си и идеални дейци, които ако всички вярваме, че от деня на помирението ще изпъплат като охлюви след дъжд всичките шарлатани, ако е имало такива, па ако болшинството се окаже такова, тогава поврага му и дело и организация, па и революция! Сега засега след всичките колебания, мъки, накърнени честолюбия и най-главно след потъпкването на някои наши очевидно прави принципи, ний всички прегръщаме помирението и от всичка душа и сърце ще се предаваме на работа, като забравяме миналото поне дотогава, докогато и от противната страна то ще бъде забравено. Повтарям ти, всички наши братя трябва да се подчинят на общото решение, инак трябва да се откажат от нас и всичко що знаят по нашите работи да го забравят. Аз нямам причини да се съмнявам, че ти ще откажеш от нас, но те моля да повлияеш на твоите другари, та всички преминете в редовете на организацията, която ще има за най-върховен представител В[ърховния] М[акедонски] Комитет. Не се съмнявам, че ще има някои от другарите, които не ще погледнат с добро око на станалия акт, обаче от тях аз бих желал да си турят ръката на сърцето и тогава да псуват и хвърлят хули. Всичко, що направихме, ни се продиктува от чист патриотизъм и, ако и след това още ще ни укоряват, не ни остава друго, освен да се преселим на небето, за да свършим работата си един път завинаги на земята. Нека сега ти опиша условията, начина и предложението по помирението. На 1 септември аз бях вече в Солун и чаках с нетърпение идването на пратеника на ВМК от Цариград бях изнесъл много лоши впечатления. Всички, освен Екзарха, се бяха уплашили от заплашванията на комитета и бяха готови на всевъзможни отстъпки, ако Екзархът би се съгласил. Въобще екзархийските големци искат да са и са прости сеирджии на работите и гледат да има мир на всъде, за да могат да си преживяват като чиновници-кукли. Инициатива от тях не чакай. всичко предложено от мен по назначаванията го отхвърлиха. Нещо повече, туриха във връзка държането на нашите другари в Солун с помиряването. До 5 септемврий пратеникът не дойде и по повод на това аз написах на Б. Сарафов познатото ти остричко писмо, защото си мислех, че ни излъгаха и защото се бях много възмутил от постъпката на Генадиев в Ахъчелебийско. От нашите хора в Дойранско, които така подло ни излъгаха, като не извършиха убийството на ср[ъбския] архимандрит, а избягаха, нямаха никакви сведения. Чак после се научихме, че се намирали в сношение с
64
централистите и че войводата им Манчо Стойков е убит от другарите си. От Прилеп имахме сведения доста утешителни, защото там се организираха наново и броеха няколко десетина мъже за работа. По това време узнахме, че един от нашите видни хора, когото бяха назначили по наше желание за директор в Прилеп - Б. Кушев, се е отказал да отиде за местоназначението си. Нещо повече, той се отказал от нас и преминал в лагера на противниците ни, според думите на един разпален, млад и фанатизиран велешки патриот. В твърдението на последния ний се бяхме уверили от мълчанието на Кушева на двете ни писма, които отправихме до него. Наумов беше напуснал Сяр и според думите му към Страхила се отказал за бъдеще от борбата, защото щял да се предаде само на възпитанието на децата си. Нашите редове и без това достатъчно редки, се разредиха до пълна прозрачност и ний трябваше 3-4 да поведем борба, на която краят ще да се свърши с падането на няколко наши глави в замяна на онез, които трябваше да вземат от противниците и с туй нашето дело се свършваше, а може би и онова на противниците, с тази разлика само, че на нас щяха да гледат бъдещите поколения като на хора, които са се поставили, макар даже и справедливо, против народното революционно движение, от което можеше да излезе свободата на Македония, защото риск наистина, но от риска често пъти излизат добри резултати. Ний пак не вярваме на боевата готовност на нашите бивши противници, но за да им я представим по релефно, трябваше да отстъпим, даже и нашите сили да дадем, та дано така по-ясно съзрят опасността от една ялова революция или ако я не съзрят, да не могат да се оправдават и казват: имаше опозиция, пречки, затова излезе несполучливо и пагубно за страната и частно за българското дело, движението, което толкова добре беше приготвено от нас. При все това непристигането на пратеника от ВМК увеличаваше у нас жаждата за отмъщение толкова силно, щото, нека си призная, ако още два-три дена би се забавил, главата на най-маскарата според нас от противниците щеше да занесе много здраве на бившия му другар Пейчиновски. Къде 9-10 число на септемврий аз видях в книжарницата на Семерджиев един приличен, спретнат и доста хубавичко облечен господин, от държането на когото разбрах, че е чаканият пратеник. Не забравяй, че аз бях получил преди един ден едно алегорично отворено писмо от Б. Сарафов, че пратеникът е вече тръгнал. На другия ден този господин Йоцов, за когото Делян се съмняваше да не е бил познат нему шарлатанин студент, ме повика в Партенон, където беше слязъл. При първото срещане той ми каза по що ходи и ми предложи да му открия хода на работите. В общи черти му разправих надълго и широко развоя на работите, обаче му казах, че за посредник ще го признаем, когато ми представи пълномощното си. Седем дена, през които аз се виждах 3-4 пъти с него, той чака, обаче централистите, до който щеше да дойде пълномощното, все казваха, че не е дошло, докато най-после х. Николов му казал: „Ний сме готови да те признаем, ако братството те признае. “Както всякога, така и сега ний тълкуваме цялата работа като комедия и когато един от гражданите ни съобщи, че Тюфеков, адютантът на валията, ходил преоблечен да търси някакъв си българин, ний замръзнахме и си помислихме, че ни се крои някакъв кюляф: да ни извадат предатели напр., както бяха говорили на Бозукова. Камбуров каза, че ще иска да замине и че безмислица е да чака по-дълго време без работа. Той беше прав. По принцип и ний имаме право. Най-после решихме да го признаем, ако централистите приемат да третират с него. Те отначало пошаваха, но после признаха, че този е човекът и че ще третират с него. След това ний не можахме да откажем да влезем в преговори.
65
Първата среща той има с нас в моята стая при присъствието на целия Управителен съвет без един, който не беше в Солун. След дълги и широки принципиални разисквания, ний наредихме познатите на теб точки, с изключение условието, да влезе един от нашите хора във ВМК при условията на Г. Петрова, което заменихме със следното, защото ни се каза, че горното по никакъв начин не ще бъде: Никой от централистите да не представлява ЦК, по един представител на ВМК да стои в Солун и следи развитието на работите. После: Училищата и общините да се закачат само дотолкова, доколкото те биха пречили явно и умишлено на целта на комитета. Тези наши предложения бяха приети от пратеника, но за голямо съжаление те бяха съвсем видоизменени и някои даже унищожени в събранието на централистите, което според пратеника траяло 5-6 часа. Още една среща с нас и една с тях, на третото пратеника ни предложи един протокол, на който ний трябваше да се съгласим, ако въобще желаем помирението. Ний бяхме изненадани и от 7 часа до 12 1/2 през нощта не можахме да се помирим с новото си положение докато на 12 1/2 при едно особено настроение, идентично с онова, в което се намира човек, когато като е прав пак трябва да отстъпи на силата, се решихме да подпишем протокола. За мен тази минута е един психологически момент, който на едно Вещо перо би дал материал за едно обемисто съчинение. Аз съм безсилен да го опиша, макар и да го чувствувам. Протоколът след формалното въведение изреждаше 3-4 тях точки, които определяха условията за помирението. Те са ако не точно, то приблизително схванати следните: 1) Т. Р. Братство в Турция се разтурва и присъединява към съществующия ТРМОЦ Комитет. 2) Всичко, що притежава братството, ще се отстъпи на ЦК 3) Централистите ще изберат от 6 посочени от нас лица един за член в Управителния съвет на ЦК в Солун, а други за член в Управителния съвет на местния сол[унски] комитет. Също ще стане с листните комитети в Прилеп и Устово. 4) Всички членове на братството ще бъдат приети като такива в Централния, след като положат нужната клетва. 5) Членовете на братството трябва да се откажат да бъдат такива в братството „Милосърдие“. Този протокол, подписан и подпечатан от д-р Татарчев и от мен, се направи в два екземпляра, единия от които ще се съхранява във ВМК. Както виждаш от точките, особено от петата, точка, лесно може човек да се усъмни в искреността на помирението, обаче, при все това ний го смятаме за сърдечно и искрено ще работим поне дотогава, докогато не ни се даде да разберем съвсем явно, че са се подиграли с нашата сърдечна наивност. Ний сме истински и честни патриоти и такива ще си останем даже и когато курварски, може би, бъдем избити. За нас са скъпи нашите принципи, но не по-малко скъпа ни е паметта на г-жа Наумова, тази истинска героиня; но делото, македонското дело, ръждясалият от кърви хомот на българина роб, ни накара да забравим поне засега всичко, та един ден, когато блеснат зарите на истината, с открито чело, ще можем да потърсим сметка (ако не ний, то поне нашите потомци), не от делото, а от лицата, които са блудствували с него. Нима може един Марат със своите мръсни дела дотолкова да очерни революцията, та лъчите и да не проникнат по целия свят. Не. Марат беше един от главните борци в революцията, но той беше убит от самата революция. Историята се повтаря. Аз вярвам, че и нашите Маратовци ще свършат като французкия. Както виждаш от горните точки, що имаме се предава на комитета, а борчът си остава на наша сметка. Ето защо аз те моля да представиш формални разписки от Бр. Иванови и ни съобщиш колко трябва да внесеш още. Въпросът за в. „Автономия“ остана да се уреди между
66
вас и ВМК. Може да стане като Втор орган на ВМК или да спре, според както се съгласи Чакъров с комитета. За Гъорче Петров пратеникът каза, че ще бъде изпратен в страната. Не би ли могъл и Чакъров да дойде до такова съгласие с ВМК. Колко ще бъде хубаво, ако ний всички се съгласим да действуваме задружно и после ако се окаже непроходим пътят на ВМК, всички с общи сили спасим делото от пропаст! По делото на „Автономия “ с Б. Димитров аз казах на пратеника да му се внуши от ВМК да го прекъсне, защото инак ний ще бъдем принудени да разкрием някои работи и да докажем виновността му. Говори Чакърову да го не дразни, в случай че прекрати делото. Ако го продължи, документите са на ваше разположение, пиши само докога най-късно да ти ги проводя. Ако „Ав[тономия]“ върви по същата посока и въобще продължава да излиза без съгласието на ВМК ний също според помирението се отказваме да имаме каквото и да било общо с нея. От теб, Чакъров и другарите братя аз желая само да ни разберете и засега да вървите по общия път. Според съгласието, те са длъжни да ви вземат в редовете на ЦК, ако вий желаете разбира се. Прочети настоящето на Наумова и му кажи, че дългът си е дълг.
С братски поздрав: Атила
П. С. С днескашната поща ти изпращам писмата на Славова и Дочева, които ти желаеше да ти върна. Досега още не сме издали във вътрешността окръжени за помирението и още не са избрани от ЦК нуждните лица. Пет души от нас са дали клетва на ЦК, но уставът не им е прочетен.
Сборник „Илинден“ 1903-1929, кн. 7, С., 1929, с. 9-37.
Протокол от заседанието на Солунския общ конгрес на ТМОРО, взел решението за вдигането на Илинденско-Преображенското въстание
Солун, 4 януари 1903 г.
Централният македоно-одрински комитет, като взе пред вид особеното положение на страната, изключителните условия, в които се постави Организацията след провъзгласеното от Върховния македонски комитет Джумайско-Петричко възстание, като съобрази, че Организацията грози опасност от нови опити за въстание, опустошаване и деморализират нови райони; като взе предвид изявеното желание от някои райони за едно общо съвещание, и най-сетне като взе предвид и разположението и интереса на европейската дипломация към народното ни дело, реши да свика конгрес от представители на окръжните и по-важни околийски райони за обсъждане на всичко това. На конгреса присъствуваха: членовете на Централния комитет Иван Гарванов, Спас Мартинов и Димитър Мирчев; двама наскоро освободени и заслужили дейци на народното дело - Христо Коцев и Тодор Лазаров, и представители от дванадесет района; от цариградския Никола Петров, от одринския Велко Думев, от серския Лазар Димитров, от кукушкия Влахов, от солунския Иван Сапунаров, от гевгелийския Хърлев, от воденския Димитър Занешев, от велешкия Пейков, от скопския Ганчев, от струмишкия Иигилизов, от битолския Аозанчев и от радовишкия Георги Варналиев. Отсъствуват поканените представители от Щип и Тиквеш, първият, защото властта попречила на идването му, а вторият, защото е бил арестуван. При всичката голяма важност и значение на конгреса,
67
Централният комитет не можа да извика представители и от други райони поради голямата бдителност на полицията и възможната опасност от откриването му.
Конгресът в горния си състав почна заседанието на вторий януари 1903 година в девет и половина часа преди пладне, открит от господина Иван Гарванов, който се избра за председател, а за секретар се определи Димитър Мирчев.
Поради тясната връзка и зависимост на всички предстоящи за решаване от конгреса въпроси с въпроса за едно близко въстание, по общо желание на членовете председателят поиска всеки представител да изложи състоянието на всеки район, от гдето да се съди по-нататък за въпроса за въстанието.
След това председателят постави на разискване въпроса: трябва ли да има въстание напролет? Сериозни и дълги разисквания се почнаха от страна на всички членове, разкриха се и се обсъдиха всички страни на въпроса. Разискванията продължиха и на другия ден, 3 януарий. След като се намери въпросът напълно изчерпан, пристъпи се най-сетне към гласуване, и всички единодушно гласуваха в положителен смисъл. Това стана на 3 януарий, на единадесет часа и двадесет минути преди обед, минута свещена и съдбоносна за един петвековен роб. Дано тя, изходяща от мрачното минало, озари бъдещето с щастие на страдалческия народ! Това бе общ сърдечен клик на членовете, които решаваха съдбата на народа. Разискван и въпросът, какво трябва да бъде въстанието, частично или повсеместно стратегично, реши да стане повсеместно-стратегично. Направи се още един преглед на действуващите понастоящем войводи и колко такива са още потребни за деня на въстанието, за да вземе акт от това Централният комите за по-нататъшно разпореждане. Постави се на разискване въпросът за начина на действуване в големите градове.
Заседанието продължава до четири и половина часа и продължи на другия ден, 4 януарий, от четири часа след пладне до пет и половина, когато се призна закрито със сърдечни благопожелания.
(Подписали): Иван Гарванов, председател на конгреса, Спас Мартинов и Димитър Мирчев, членове на Ц[ентралния] комитет, и членове представители: Лазар Димитров, Тодор Пейков, Иван Сапунаров, Велко Думев, Никола Петров, Влахов, Хърлев, Д. Занешев, Лозанчев, Димитър Ганчев, Иван Ингилизов, Георги Варналиев, Тодор Лазаров, Христо поп Коцев.
Солун, четвъртий януарий, хилядо деветстотин и трета година.
Сборник „Илинден“ - 1903-1921, С., 1921 с. 5-6.
Писмо от Иван Гарванов до Стоян Калоянов за изпратени пари за четници
София, 27 април 1905 г.
Парите са изпратени, къде са момчетата?
Ив. Гарванов
Тракийски сборник, кн. 4, С., 1933, с. 161.
Писмо от Иван Гарванов до Стоян Калоянов за изпратени пари за издръжка на четници и необходимостта от оправдателна разписка за тях
68
София, 14 юли 1905 г.
Отдавна още Ви изпратихме пари за пътни на три момчета. Двете телеграми за дохождането на Запрянов и още един ги получихме, но тях и досега ги няма. Вие билети ли им дадохте или пари, защото, ако сте им дали пари, те сигурно са ги изгуляли и са останали пак там. Или парите ни повърнете, или пък разписки ни пратете за получаване парите от момчетата.
Ив. Гарванов
Тракийски сборник, кн. 4, С., 1933, с. 161.
Писмо от Дамян Груев и Иван Гарванов до Васил Пасков и Петко Пенчев за пътуването на Петко Пенчев, Михаил Герджиков и Васил Пасков до Белград
София, 3 февруари 1906 г.
Васа,
Белградската телеграма на днешния бюлетин причини тревога на всинца тук. Моите най-искрени съжаления за инцидента и дълбоко възмущение за причиненото осквернение на интернац[ионалните] чувства на Мишеля. Дано и някое ребро не му е пострадало, а с Пенчева, че без очила трябва да сте останали, не се съмнявам.
Подробности не зная, но в случай че бъдете заставени да се задържите по-дълго време там, дръжте ме в течение за положението ви. Сещаш се, че требва да се безпокоим, да не се върнете без джакети.
Силно!
Дамко
Петко, пази се да не се върнеш с нашарена задница, то другото кой гледа. Шегата настрана. Ако имате нужда от нещо, пишете.
Поздрав на всички
Иван
Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски. Документи за дейността на Дамян Груев, ВИС, 1989, кн. 6, с. 172-173.
Изложение от участниците в Съвещателното събрание на ВМОРО
Б.м. [15 януари 1907 г.]
До другарите членове на околийските и окръжни
комитети на организацията
Изложение от болшинството делегати на общия
конгрес на организацията
Съгласно наредбите на организацията през октомври м.г. предстоеше да се свика втори редовен общ конгрес. Според чл. 141 от правилника инициативата за неговото свикване принадлежи на Централния комитет. По нещастно стечение обаче на обстоятелствата последният се разтури, без да може да изпълни тая си обязаност. Делегатите на Струмишкия окръг, имайки предвид безизходното положение на организацията и възползувани от чл. 52, който съгласно чл. 93 се приспособява към Централния комитет с изричното съгласие на останалите правоимащи членове на комитета, встъпиха в неговите
69
права и поканиха останалите окръзи да изпратят незабавно делегати за конгреса. За сборен пункт те определиха X...., а за датата 15 декември. Окръзите охотно се отзоваха на поканата; ония от тях, които бяха закъснели, побързаха да уредят своите конгреси и делегатите в голямото си болшинство още преди определената дата бяха на сборния пункт.
От резултатите на окръжните конгреси предполагаше се, че общият конгрес ще се състои от 51 делегати - 12 от Битолско, по 8 от Скопско, Серско, Одринско и Солунско, и 7 от Струмишко. В изборите предвидената в циркуляр № 2 норма - един делегат на 5000 члене, не бе спазена в Струмишко, Серско, а може би и от други окръзи. Те избраха, повече делегати от припадащите им се. Но навярно причината за тая несъразмерност трябва да се дири в отсъствието на статистика за членовете и организираното население. Д. Груев, Кирил и П. Тошев бяха избрани от по 2 места, така че числото на делегатите се намаляваше на 48.
Веднъж делегатите пристигнали, тям предстоеше да се конституират в редовен конгрес. За тая цел трябваше да се направят няколко предварителни заседания, в които да се проверят пълномощията и се касират неправилно избраните делегати, ако би имало такива, а също да се определи окончателната дата и място на конгреса. Тая практика, която е единствено законната и уместна, с осветена и от миналия общ конгрес, който постъпи именно по тоя начин.
Предварителните заседания започнаха. За голямо съжаление обаче в тях се установи, че има група делегати, която не желае да се подчинява на общите решения и която на всяка една цена иска да види реализирани своите предварително обмислени планове. Това бе същата оная група, която още в миналия общ конгрес бе се показала опозиционно настроена към съществующите наредби и гледища и която искаше да се наложи на цялата организация. Ядката на тая група бяха серските делегати: Я. Сандански, Ч. Кантарджиев, С. Хаджиев, И......... (легален), П. Тошев (делегат същевременно и от Битолско), П. Арсов, Д. Стефанов и К. Българията. Към тях се присъединиха: X. Чернопев от Струмишко, П. Ангелов и Г. Василев от Скопско и А. Станоев от Солунско.
Първото заседание се състоя на 13.ХII - два дни преди редовно определената дата. За дневен ред по желанието на серските делегати биде поставен въпросът за окончателното определяне мястото на конгреса. Серчане и техните съмишленици се изказаха единодушно, че конгресът трябва да стане в организационната територия, понеже в такъв смисъл се е. изказал миналият конгрес. Те се основаваха на онова изявление на конгреса, изложено в циркуляр № 1, в което той обяснява, че се е състоял зад граница по съображения, които не трябва да се вземат като претекст в бъдеще. И от тая чисто отрицателна и желателна форма на изказване серчане вадеха едно абсолютно задължение за всички бъдещи конгреси. Болшинството от делегатите бяха на противно мнение. Но те не се изказаха определено, понеже намираха, че е необходимо да се почака до определената дата, за да могат присъствува повече делегати - Заседанието [се] състоеше едва от 16 души. Това мнение се уважи и заседанието се закри, без да реши нещо.
На 15 се състоя второто заседание със същия дневен ред. Серчане продължаваха да настояват на своето гледище и искаха да се пристъпи към гласуване. Но и това заседание не бе законно; в него присъствуваха 28 делегати, когато според чл. 143 от правилника, които изисква за законно заседание най-малко
70
3/4 от предвидените делегати, би трябвало да присъствуват поне 36 души. Независимо от това мнозина делегати, неосведомени от инициаторите за мястото на заседанието, не можаха да присъствуват. Имаше и такива делегати, които бяха из провинцията или в Македония, но за конто положително се знаеше, че пристигат. Предвид на тия съображения се реши да се отложи разискването и гласуването на въпроса за още 2 дни. По предложение на един от съмишлениците на серчане се прие, че следващото заседание ще гласува въпроса, от колкото и делегати да се състои.
На 17 се състоя третото заседание. То ще остане паметно в историята на организацията. Болшинството от делегатите се изказаха в смисъл, че конгресът трябва да стане зад граница. Те посочиха преди всичко на фактическата невъзможност за неговото състояване в организационната територия поради зимното време и неудобност за делегатите да влязат вътре, след като са се събрали вече зад граница. Те посочиха, че няма никакви клаузи в нашите наредби, които да са против подобно решение, и че мотивите, изложени в циркуляр № 1, които принудиха миналия конгрес да стане зад граница, са в сила и сега, плюс даже още други. Те посочиха най-после, че не е важно къде ще става конгресът, а какво ще решава и заявиха, че ако би било възможно да се удовлетвори желанието на серчане, те не биха имали нищо против. Но серчане нито се опитаха да възразят на тия доводи; те настояваха на своето и чрез Чернопеева заявиха, че ще напуснат конгреса, ако се реши да стане в България. Предложи се гласуване. Серчане, макар че в първите две заседания най-настойчиво искаха това, заявиха, че въпросът не може да бъде подлаган на гласуване, понеже по тяхното разбиране бил предрешен от циркуляр № 1. И когато им се обясни, че изпадат в противоречие със самите себе си, те, вместо да възразят, демонстративно напуснаха заседанието. Делегатите бидоха изненадани, те не очакваха подобен край и не гласуваха. Те основателно се опасяваха, че серчане ще се отцепят от организацията, и оставиха въпроса открит до едно трайно и сигурно разбирателство с тях.
Безсъмнено мотивите, които караха серчане и техните съмишленици да бъдат така настойчиви, не бяха от някое особено чисто естество. Те се вдъхновяваха не от желанието да спазят някакъв принцип за самородност на организацията, те просто искаха да правят политика от въпроса. По всяка вероятност те са предполагали, че ако конгресът се състои вътре, то мнозина от техните противници по физическа немощ не биха могли да отидат, когато техните делегати всички до един биха били там. И тогава те с много по-голям шанс биха могли да разчитат на болшинство, към което явно се стремяха. Че техните съображения са преследвали именно горната цел, свидетелствуват следните три факта:
1) Някои техни съмишленици, като Чернопеев, бяха предварително определили мястото на конгреса в България и даже проектираха да почнат да правят нужните приготовления;
2) Те сами, след като напуснаха предварителните заседания, определиха за окончателно място един български пункт; и
3) Те заявиха, че не признават за делегати известни лица, неприятни тям. Особено ясно се изказа в това отношение П. Ангелов в края на третото заседание.
Тоя въпрос по самото си естество трябваше да се разгледа при проверката па пълномощията, но серчане го повдигаха във всяко заседание.
71
На своето предрешено мнение те даваха един по-общ характер и се мъчеха да го примирят с наредбите на организацията. Те отричаха правото на делегатство въобще на всички ония, които по едни или други причини са напуснали организационната територия и сега занимават известни професии в България. А такива са почти всички солунски и битолски делегати и голяма част от одринските и скопските. Серчане се основаваха на чл. 3 от правилника, според който всеки напуснал организационната територия член губи правата си на такъв, докато е вън. На тая декларация на серчане биде няколко пъти най-обстойно отговорено. Болшинството от делегатите обясниха, че окръзите имат върховното право да избират всекиго, който им е угоден, стига лицето да отговаря на необходимите по нашите наредби условия, и че делегатите могат да бъдат касирани само в два случая: 1) ако не отговарят на тия условия и 2) ако изборът е произведен по незаконен или нередовен начин. Делегатите посочиха, че чл. 3 не отнема правото на делегатство на живущи в България работници, понеже миналият общ конгрес, същият тоя, който изработи въпросния член, избра за представители П. Арсов, който беше назначен учител, и Д. Стефанов, който беше адвокат, а за редактор на „Революционен лист“ Д. Х[аджи]димов, чиновник в Македонския отдел на Министерството на външните работи - всички кандидати на същите ония, които днес са против подобни избори. Те посочиха и на това, че окръзите, предварително известени, че сборният пункт е в X........... , са предполагали, че и самият конгрес ще стане зад граница. А в зависимост от това съображение те са избрали делегати, които действително да могат присъствува на конгреса. Делегатите, към които се отнасяше заявлението на серчане, заявиха, че в краен случай са готови да се откажат от мандата си, стига само да се даде възможност, на съотвествующите окръзи незабавно да си изберат вместо тях други, за да могат се представлява всички пропорционално на членовете си. Но серчане и на това не скланяха. А с това те явно даваха да се разбере, че единствената им цел е да имат без друго болшинство. Инак става необясним фактът, че под знаменателя на неправоимащите делегати те не подвеждаха своите съмишленици Г. Василев, който по собствените му думи е напуснал окончателно Македония и сега търси длъжност в България, и А. Станоев, който биде избран, макар че отдавна е в България.
Ако и да виждаха явно намерението на серчане, болшинството от делегатите направиха всичко възможно, за да се избегнат последствията, които биха могли да се породят от едно отцепване. Те правиха ред срещи и [опити за] разбирателства, пращаха няколко специални лица за изглаждане станалото, но напразно. Цели три заседания бидоха употребени за тая цел, но серчане нито счетоха за нужно да присъствуват на тях. Делегатите бяха в недоумение и страх пред бъдещето, обаче те не губеха надежда и продължаваха своите усилия. Но все напразно: серчане продължаваха да бъдат непримирими.
Тъкмо в разгара на страстите делегатите бидоха подложени на една изненада, която отново внесе малко надежда във формиралото се неверие за едно разбиране. Разпратени бяха до всички тях покани, подписани от Арсова и Стефанова, в които се определяше за място на конгреса един пограничен пункт в България. Тая покана бе и невярна в своите факти, и незаконна в своята инициатива. В нея се съобщаваше, че мястото се определя от представителството в съгласие с находящите се бивши членове на Централния комитет и инициаторите струмичани. Г. Петров бе представител, а Кирил - член на Централния комитет; те не бяха сондирани. Всички струмишки делегати,
72
изключая Чернопеев, нямаха никакво известие, че се действува от тяхно име. Поканата бе и незаконна. Тя трябваше да изхожда от едно общо решение на всички делегати и само тогава би имала своята сила. Но въпреки тия нередовности В нея болшинството искаше да вярва, че тя е акт на едно отрезвление и залог на една задружна работа. Свика се специално събрание, в което бидоха поканени всички серчане, за да се обсъди взетата инициатива, против която никой нямаше нищо, но последните пак не дойдоха. И делегатите с горест констатираха, че са били измамени в своите очаквания. Непримиримостта на техните другари не бе отслабнала, напротив, тя още по се усилваше и достигна дотам, че серчане без стеснение заявяваха, че „ръкавицата е хвърлена и борбата е неизбежна“.
При подобна атмосфера на възбуденост и неприязненост естествено безполезно бе всяко отиване на определеното място. Липсваха реални гаранции, че ако болшинството би претърпяло нанесената му обида с произволното вземане инициативата от 2-3 души и би отишло, че би могло да се дойде до известен край. Поведението и декларациите на серчане ясно показваха, че те не желаят съвместна работа и че ако би се отстъпило на това им желание, те биха създали друг претекст и пак биха се отцепили. И болшинството не замина. Заминаха само избраните отначало 12 делегати без някой от тях.
Останалите делегати с изключение на д-р Руменов, Лозанчев, С. Икономов и М.......... , за които бе съобщено, че се отказват от мандата си; на Л. Маджаров и Г. Петров, които не счетоха за нужно да посещават заседанията след напускането на серчане; на Д. Груев, който биде убит; М. Герджиков, който намира за добре да направи свое собствено изложение; П. Китанов и Л , които още отначало напуснаха заседанията и си заминаха, и на Д. Даскалов, Бакунин, Сливаров и П. Шишманов, които не можаха да дойдат отвътре, продължиха предварителните заседания. Да се конституират в редовен конгрес те счетоха за незаконно, понеже според циркуляр № 2 липсваше необходимият минимум от 40 делегати, и нетактично, понеже подобна постъпка би означавала най-малко приемане на хвърлената ръкавица. Делегатите намират, че в подобни съдбоносни моменти, когато една борба може да бъде предизвикана в организацията от напусналите делегати, най-компетентни и правоимащи да се произнесат са самите местни организации и те тям предоставят да кажат своята дума.
Предвид на горните съображения делегатите решиха да се конституират в едно съвещателно събрание, което да изкаже само мненията пред организацията, от които се има такава нужда по всички жизнени за нея въпроси, но без да ги облича в задължителна сила. За осветление на организацията събранието изпраща настоящото изложение за всичко онова, което е станало преди и след напускането на серчане и техните съмишленици.
За още по-голямо осветление на организацията събранието счита за необходимо да изтъкне в няколко думи ония дълбоки причини, които продиктуваха отделянието на серчане.
В обществените организации винаги се поражда опозиция на ония системи и режими, които са господствующи в тях. Тоя обществен закон не остави незасегната и нашата организация. Още преди въстанието в нейните редове се бяха появили известни недоволници, които имаха за девиз да се борят срещу всичко старо, затова само, защото е старо. Те бяха неоформени, те сами не знаеха защо са опозиция: то просто искаха да играят ролята на вечни
73
реформатори. Те бяха анонимни, те нямаха свои идейни представители, те не представляваха нещо цяло и не оказваха особено въздействие върху организационния живот. Но настана въстанието. То не даде желаната свобода, но затова пък даде разочарование, недоволство, даже негодувание. Актът на въстанието трябваше да бъде осъден най-безпощадно, а заедно с него авторите и системите, които го предизвикаха - така както те биха били величани при успех. Настана реакция срещу формите и идеалите на миналото и на организацията почна да се чертае един съвсем нов път - тъкмо обратен на дотогавашния ѝ. Недоволниците тържествуваха, те видяха развързани своите ръце и се впуснаха в най-фантастични новаторства. Те се организираха в своя група, начело на която застана Сандански - един от серските войводи, и почнаха да изнасилват духа на организацията. През миналия общ конгрес те бяха така силни, че даже по известни въпроси успяха да му се наложат. Психологическият момент бе особено удобен за най-крайни утопии и разни македонствующи социалисти от България пожелаха да го използуват за интересите не на самото дело, а на техните доктрини. Те застанаха начело на групата като нейни идеолози и почнаха по един косвен начин всецяло да я направляват по вкуса на своите абстракции.
Това външно влияние по разбирането на събранието е най-съществената причина за сегашните скръбни събития. То е, което създаде психологията на непримиримост у серчане, то е, което я засилваше и което създаде идейните различия, на последните от организацията.
Но психологическото сътресение от въстанието почна да се притъпява и организацията отново трябваше да тръгне в своя нормален път - разбира се, след като плати необходимия данък на новите нужди на времето. Ето защо опозицията, която се яви в ролята на безогледен новатор, неминуемо бе предосъдена на едно бавно замиране и днес я виждаме в един конгрес от 48 делегати да се представлява едва от десетина души. Но крайните трябваше и до края да си останат крайни. Още повече, че те ковяха своите теории, изхождайки не от самото положение и нужди на делото, а от отвлечените теории на своите идеолози. Те се помъчиха да си създадат идеология, различна от тая на общегосподствующата в организационното съзнание, но те още я нямат. Тя е мъглява, неустойчива, неуловима. От всичко онова, което са говорили, от всичко, което са вършили и писали в „Революционен лист " и другаде, може да се заключи, че техните основни различия от орг[анизацията] [се] състоят в два пункта:
1) Серчане и техните съмишленици са убедени интернационалисти. Но техният интернационализъм не се съдържа в даването еднакво правоучастие на всички нации и религии в делото на революцията. Подобно гледище, понеже отдавна е усвоено от организацията и е вписано като нейн най-свят принцип, не може да служи като точка на различие. Различието е не в принципа, а в негово прилагане. Серчане безусловно вярват в едно скорошно сближение между всички християни в Македония и Одринско, което поставя като необходимо условие за самото постигане на крайния ни идеал - автономията. Те не се отчайват от оная непримирима и кървава борба, която ни е обявена от сръбските и гръцките чети, и мислят, че тя е от временно естество. За тая борба те не обвиняват прямите нейни виновници - пропагандите, а самата организация. Тя според тях е отблъсквала и преследвала небългарските елементи и със своето „поддаване“ на официална България е предизвикала сегашното
74
им поведение. И сега, ако ние им заявим най-искрено, че желаем тяхното съучастие и дадем реални доказателства и гаранции, че свято пазим нашата самостоятелност, те ще ни повярват и последват. Доколко сърбоманите и гърците ще ни последват, това знаят най-добре ония, които непосредствено чувствуват терора на техните чети. И ако Серският окръг би имал нещастието на останалите, то навярно неговите работници биха по-инак разсъждавали.
Серчане ненавиждат България, ако и най-охотно да се ползуват от нейното гостоприемство. Те искат пълна изолираност от нея и са готови да обвинят цялата организация, че ѝ се поддава и даже продава. Това е обвинение, което е твърде известно, за да се обяснява, и твърде несъстоятелно, за да се опровергава. Безсъмнено и въобще на всички ония фактори, от които зависи съдбата на македонския въпрос. Тя обаче високо прокламира своята салюстоятелност и никога не ще я жертвува за подкрепата и приема, които ѝ се оказват. В своята омраза към България серчане отиват дотам, че искат да се отблъсва всяка една помощ, която изхожда от нея. В подобни моменти, когато организацията е в най-голямо финансово затруднение и когато ней са необходими огромни суми и оръжие за борбата ѝ срещу неприятелските чети, да се отблъсват помощите, които се дават без да се иска нещо в замяна - това е цяло престъпление спрямо интересите на делото.
Серчане са крайни еволюционисти. Недоволни от миналата предимно боева дейност на организацията, която по тяхното разбиране е главният виновник за неуспеха през 1903 г., те прегръщат една чисто културна дейност и с това съвършено затъмняват революционното естество на организацията. Те не желаят бури и борби; те са за една подземна и безшумна работа, работа, която ще превъзпита населението и ще го направи съзнателен пионер в борбата и съзнателен гражданин на бъдещата свободна Македония. Те обвиняват своите неединомислещи в бунтарство, в желание да правят още тая година въстание, да хвърлят организацията в най-опасна авантюра, но те с нищо не се стремят да подкрепят своите голословни обвинения. Съвещателното събрание не намира за нужно да показва несъстоятелността на еволюционното гледище; то просто посочва утопиите, в които изпадат серчане, и пълната несъвместимост на това гледище с една революционна организация, каквато е нашата, която има за цел час по-скоро да извоюва прямия си и непосредствен идеал - политическата свобода.
Такава е в общи линии идеологията на серчане и техните съмишленици. Не ще и дума, тя не се издържа на практика и ето защо нейните носители не са я приложили даже в нейния минимум. Ако и крайни новатори, те продължават да вървят по стария път на миналото. Деятелността на Чернопеева, който най-безпощадно преследва неприятелските чети и който не особено подбира материалните източници, деятелността на Сандански, цялата деятелност на техните съидейници, иде да покажа, че те на практика в нищо не се отличават от организацията. И обясним става тогаз фактът, че в тяхната група има единици, които не единомислието свързва, а само личните връзки на приятелството и другарство. Но ако практиката не се отстоява, теорията се отстоява и ще се отстоява, защото нейните носители са доволно ангажирани вече с нея. При това тя е една отлична маска, под която се прикриват амбициите и честолюбията, едничките може би, които подтикват серчане по хлъзгавия и опасен път на отцеплението.
Съвещателното събрание като подчертава, че посочените идейни различия
75
са поне в момент по-скоро номинални, отколкото фактически, намира че те ни най-малко не могат да послужат за достатъчно основание на едно отцепление. Събранието искрено съжалява за всичко станало и вижда опасността за организацията от тая необмислена постъпка, особено в сегашните критически минути. То апелира към местните организации да упражняват всичкия свой авторитет и власт, за да поправят оная грешка, която при по-голямо благоразумие би могла да бъде избегната.
* * *
Съвещателното събрание счете за необходимо и уместно да се занимае само със следните въпроси:
1) бъдещата дейност на организацията;
2) материална издръжка на организацията;
3) организацията и България и
4) управление и правилници.
След като разгледа най-обстоятелствено поставените въпроси, събранието взе следните решения, които имат силата на мнения пред организацията:
I. Съвещателното събрание намира, че организацията трябва да бъде революционна не само по характер, но и по начин на действие. Еволюционната тактика, която води към неусетно модернизиране на турския режим, трябва да бъде чужда на организацията независимо от това, че в нейната територия няма обективни условия, които биха позволили подобна тактика. Предвид на това положение организацията Възприема културно-икономическата дейност само дотолкова, доколкото тя подпомага и не е в разрез с нейните непосредствено революционни задачи.
Организацията има за първа и главна своя задача да се подготви в боево отношение по възможност най-скоро както материално, така и духовно, за да действува винаги когато е необходимо. За тая цел трябва незабавно да се пристъпи към: а) въоръжаването на населението с по-модерно и в достатъчно количество оръжие; б) вкарване във Вътрешността необходимите боеви и взривни материали, и в) определяне специални инструктори, които да обучават населението в боево изкуство.
Организационните действия предполагат:
1) Най-активна борба срещу сръбските и гръцките пропагандаторски чети. Желателно е да почне неусетно да се дава на борбата непосредствено масов характер, като се предостави на населението само да се разправя с четите. Организационните чети ще се грижат само за неговото ръководство. Като се стреми да запази сегашните си позиции изложени на опасност, организацията не забравя и ония, които ѝ са отнети. Тя се стреми да си ги възвърне чрез общи атаки от няколко райони, пресичане каналите на неприятеля и други начини, каквито местните и временни условия позволяват. Наред с непосредствената отбрана препоръчват се в борбата всичките възможни репресалии срещу сърбоманското, гръкоманското и гръцкото население и техните легални пропаганди като: изгаряне на села, служещи за база на неприятеля, нападение на чужди извън организационната територия села, икономически бойкот и пр.
2) Унищожение на турски, арнаутски и въобще на всички разбойнически банди, техните ятаци и свърталища.
3) Убийства на видни политически личности - турски държавници или
76
чиновници и шефове на пропаганди.
Всичките тия действия трябва да почнат повсеместно и незабавно. Те се предприемат със съгласието на респективния окръжен комитет.
След като се подготви достатъчно, организацията предприема ред атентати над обществени постройки: мостове, железници, тунели, банки, рудници и пр., които са в състояние да увредят турските и европейските интереси. Както атентатите, така и въстанията организацията счита за свои формални действия и ги предприема: първите с изрично разрешение на Централния комитет, а вторите - на общия конгрес. Величината и характерът на формалните организационни действия зависят не само от нейната подготовка, но и от момента, които ги е продиктувал.
Атентатите и убийствата, за да могат да бъдат по-ефектни и по-добре направлявани, трябва да се предоставят на специални терористични групи, към организирането на които е желателно незабавно да се пристъпи.
II. Събранието възприема като принцип, че организацията трябва да има своя собствена финансова издържка, от която в голяма степен зависи нейната самостоятелност. Събранието намира, че организацията би могла да има много по-големи вътрешни приходи, стига само по-добре да организира своя приходен бюджет, в смисъл да разхвърля правилно и пропорционално със състоянието на членовете техните вноски и налози. Препоръчва се предприемането на политически обири, пленяване на известни личности и пр. с цел да се добиват по-крупни суми.
Въпреки добре организираната финансова наредба обаче на организацията събранието намира, че последната никога не ще може да се поддържа от непосредствените си приходи, и затова то препоръчва организирането на външната благотворителност, особено тая в България. Организацията за сегашните критически минути, когато нейното въоръжаване се налага най-скоро, въобще трябва да усвои началото, че тя може да приема помощи отвсякъде, откъдето би и се предложили, но без да дава в замяна никакви ангажименти.
III. Събранието намира, че организацията трябва да има към България една приятелска и коректна политика, конкретно изразена в осветляване нейното обществено мнение, доколкото това е възможно, по всички събития в революционния живот: въздействие за организиране емиграцията и българското общество за морално и непосредствено материално използуване и пр.
В своите взаимоотношения към България организацията трябва да бъде особено осторожна, за да не изпадне в поддаване, което може да компрометира нейната самостоятелност.
IV. Събранието разгледа изработените от миналия общ конгрес правилници и намира, че те в голяма степен са непрактични и неприложими и че немалко са съдействували за сегашната анархия в организацията, обаче се въздържа да укаже техните отрицателни страни, а също и да посочи положенията, на които трябва да почива нашето управление. То предоставя на окръжните организации чрез своите конгреси или писмени разбирателства сами да се произнесат по тоя въпрос и посочат необходимите според тях реформи.
* * *
Изхождайки от положението, че не е компетен(т)но не само да взема формални решения,
77
но и да прави законни избори, съвещателното събрание реши да не определя лица за върховните тела на организацията - Централен комитет, Представителство и Ревизионно тяло. Като има предвид: 1) че от тия тела не е окончателно разтурено само Представителството; 2) че мандатът на последното, като едногодишен, е изтекъл още на 31 октомври м.г.; 3) че правилникът със своите празноти не указва как да се постъпи с върховните тела, в случай че след изтичането на мандата им общият конгрес, който е едничкият правоимащ да ги замества, не се състои; и 4) че в организационната практика няма прецедент, който да ни упъти - съвещателното събрание намира, че най-компетентни да се произнесат са самите местни организации чрез своите окръжни конгреси. Ако окръзите намират за добре, те могат поне да си изберат по едно лице зад граница, което да ги представлява и извършва техните покупки и експедиции до общия конгрес, за най-близкото състояние на който събранието се надее, че окръзите ще направят всичко възможно. И само тогава би могло да се изберат законни тела и се тури край на сегашното хаотично положение.
С другарски привет, делегати за общия конгрес:
Картагенски
Л. Джеров
А. Манасиев
И. Гарванов
Г. Златков
П. Пенчев
Т. Оровчанов
Б. Чавдаров
Кирил [*]
д-р Татарчев
Г. Илиев
М. Развигоров
Хр. Матов
Г. Христов
Август [**]
В. Сарафов
М. Добрев
Е. Чучков
В. Анастасов
П. Илиев
Д. Занешев
Т. Александров
НА БАН, ф.36 к, оп. 1, а.е. 1019, л. 242-243. Печатно.
*. Кирил - псевдоним на Ефтим Спространов.
**. Август - псевдоним на Климент Шапкарев.