Бѣласица

 

Т. Д. Благоевъ

 

Издание на „Географско четиво" София

 

Печатница на Армейския военно-издателски фондъ, 1925

 

Одобрена отъ Министерството на народното просвѣщение и препорѫчана за училищнитѣ библиотеки съ окръжно № 6284 отъ 23.III.1925 година

 

В .pdf формат (6.8 Мб)

 

Западно отъ Рупелския проломъ, изъ който лъкатуши мѫтна Струма, се издига терасовидно легендарна Бѣласица и като гигантска стена се шири на около 60 к. м. въ западна посока, дори до Костуринската седловина и пролома на р. Тракайна, притокъ на р. Струмица. За северна граница ѝ служи Струмишката долина, а за южна Бутковската. Бѣласица е уединена планина и нѣма издънки и предпланини. Склонозетѣ ѝ сѫ стръмни и на много мѣста почти отвесни; набраздени сѫ отъ множество дълбоки долища, изъ които лудѣятъ буйни планински потоци и рѣки и бѣснѣятъ пѣнливи водопади.

 

Бѣласица е покрита отъ октомврий до май съ дебели снѣгове и преспи; често е забулена отъ сиви мъгли, които я правятъ твърде мила и красива, та поради това, навѣрно, и народътъ ѝ е далъ хубавото и поетично име Бѣласица.

 

*  *  *

 

Бѣласица е отъ вулканиченъ произходъ. Съставена е отъ различни видове шисти, (слюдни, кристалинни, амфиболови), сиви и сиво-бѣли гнайси, които по билото и върховетѣ сѫ едрозърнести съ гранитовъ видъ, на мѣста прехождатъ въ гранитови вариации, (каквито сѫ по вр. Висока-чука), а по склоноветѣ надъ селата Свидовица, Банско, Габрово, Колешино и Борисово сѫ сѫщински гранитъ. Източно отъ вр. Лозенъ и около прохода Демиръ-капия се намиратъ гнѣзда отъ серпентинъ, примѣсенъ съ талкъ и азбестъ. По югозападнитѣ склонове се срѣщатъ кристалинни варовници, пѣсъчници и конгломерати, а западната стена на Рупелския проломъ е съставена изключително отъ кристалинни шисти. Севернитѣ и южнитѣ подножия на Бѣласица и близкитѣ до тѣхъ части отъ Струмишката и

 

 

4

 

Рупелскиятъ проломъ.

 

 

5

 

Бутковска долини сѫ натрупани съ дебелъ пластъ (40—50 метра) чакълно-пѣсъчни наноси, свлѣчени отъ буйнитѣ потоци и рѣки.

 

Рѣка Тракайница.

 

*  *  *

 

Въ климатично отношение Бѣласица не е проучена. Правени сѫ, наистина, метеорологични наблюдения въ Струмица и Петричъ, но тѣ сѫ мѣродавни за

 

 

6

 

низинитѣ. Ако се сѫди, обаче, по растителностьта, съ положителность може да се каже, че Бѣласица има влаженъ климатъ. Въ нея, напр. растатъ повече отъ 50 вида папрати, нѣкои отъ които никакъ не се срѣщатъ въ мѣста съ сухъ климатъ. По севернитѣ части духатъ продължително тъй нареченитѣ „радовишки" и „пирински" вѣтрове, които сѫ твърде студени и бурни. Зоната надъ 1400 м. има продължителна зима съ дебели снѣгове, чести бури и виелици, така много мѣста, особено откъмъ северъ, изчезватъ листопаднитѣ гори.

 

*  *  *

 

Откъмъ флора Бѣласица е граница между вѣчнозеленитѣ храсталаци, които изискватъ срѣдиземноморски климатъ и листопаднитѣ гори, които вирѣятъ и при по- суровъ климатъ. Въ южнитѣ склонове, които сѫ запазени отъ севернитѣ студени вѣтрове, има значителни пространства, залесени отъ вѣчнозелени храсти, когато откъмъ северъ такива не се срещатъ, дори въ отдѣлни екземпляри.

 

Разпредѣлението на растителностьта въ Бѣласица е въ зависимость отъ височината, температурата и влагата.

 

Най-богати съ растителность сѫ низинитѣ около Бѣласица — Струмишката и Бутковската, които иматъ 100—250 м. надморска височина, тлъста почва и достатъчно влага и топлина.

 

Отъ 250—800 м. височина е зоната на низка Бѣласица. Тя е камениста и съ голѣмъ наклонъ. Об- расла е съ храсталаци, остатъкъ отъ нѣкогашни гори и главно кестени, които заематъ на широчина единъ поясъ отъ 4-5 к. м. Кестенътъ вирѣе само въ севернитѣ склонове и то най-много въ тъй наречената „Подгория" [*] отъ с. Ръждакъ — 3 км. източно отъ Петричъ, та до с. Банско, или на 45 км. дължина. Най-широкъ е кестеневиятъ

 

 

*. Подгория се нарича цѣлото пространство край севернитѣ подножия на Бѣласица отъ с. Смоларе, та дори до гр. Петричъ.

 

 

7

 

Висока Бѣласица съ вр. Калабакъ. На предния планъ се вижда долината на р. Струмица, потънала въ разкошна растителность.

 

 

8

 

Връхъ Калабакъ, гледанъ отъ поляната „Атъ-аланъ”.

 

 

9

 

Бивака на III македонска бригада при подножията на Калабакъ презъ голѣмата война.

 

 

10

 

поясъ отъ с. Елешница до с. Смоларе, — 4–5 км. По южнитѣ склонове отъ 150—350 м. растатъ вѣчнозелени храсталаци, а отъ 700—900 м. листопадни храсти.

 

Въ зоната на низка Бѣласица се намиратъ почечето отъ селата, потънали въ зеленина. Тукъ вирѣятъ разнитѣ видове жита, тютюнъ, лозя и различни видове овощия.

 

Отъ 700—1400 метра височина е зоната на горитѣ. Тукъ е най-буйната букова гора. Наистина, букъ се срѣща и на по-голѣма височина (1800 м.), но тамъ дърветата сѫ недоразвити, дребни, криви и съ силно разкривени клонове. Въ западната половина на Бѣласица между кестенитѣ и бука има понѣкѫде тѣсна ивица дѫбъ, а надъ селата Мокрене, Макриево и Борисово се срѣщатъ отдѣлни екземпляри ела. Такава се намира малко и въ источната часть на Бѣласица.

 

Билото и върховетѣ на Бѣласица съставляватъ зоната на висока Бѣласица (Субалпийския поясъ). Тукъ расте низкостеблена хвойна, боровинки, буйни треви, изпъстрени съ благоуханни горски цвѣтя. Тази зона се простира отъ вр. Конгоре до вр. Балъ-кая, т. е. на дължина около 35 к. м. и на широчина 2—3 к. м.

 

Бѣласица е доста богата съ дивечъ, особено съ диви свине, за които има богата паша отъ жълъдъ и кестени.

 

*  *  *

 

До европейската война Бѣласица бѣ недостѫпна, поради липсата на каквито и да било пѫтища. Нуждата наложи презъ войната и войницитѣ съ денонощенъ трудъ и свръхчовѣшки усилия я кръстосаха съ мрежа транспортни и позиционни пѫтища, по които се изкачи и по най-високитѣ върхове полска и даже далнобойна артилерия, а често по тѣхъ летѣха бързоходи автомобили съ висши военачалници, които водѣха укрепването и отбраната на Бѣласица противъ домогванията на англо-френцитѣ. Благодарение на това дѣло на българския войникъ, ние сега можемъ да проникнемъ всѣко кѫтче на тази историческа планина и да се любуваме на нейнитѣ прелести.

 

 

11

 

Проходъ Демиръ-капу.

 

 

12

 

Връхъ Лозенъ.

 

 

13

 

Самуиловото укрепление.

 

 

14

 

*  *  *

 

Отъ Рупелския проломъ до вр. Конгоре Бѣласица е низка и терасовидно наведена на изтокъ. Разклонява се въ видъ на вѣтрило на мпого отдѣлни ридове, които носятъ различни имена. За западна граница на Източна-Бѣласица служи вр. Конгоре и проломитѣ на Петричка и Равненска рѣки. Най-западниятъ ѝ връхъ е Гингеръ [*]. Отъ него въ юго-източна посока се отдѣля клонъ, нареченъ Къркъмъ (стригало) съ личенъ връхъ Кале-баиръ. Къркъмътъ се съединява съ Гингера чрезъ седловината Гидикъ, презъ която е прокаранъ удобенъ коларски пѫть, що свързва билото съ с. Вѣтренъ. Отъ Кале-баиръ на юго-изтокъ Къркъмътъ се раздвоява на две части: Източната се казва Теферичъ, а западната Преслапъ, на който е разположено влашкото село Равна. Къркъмътъ е обрасълъ съ хубава букова гора, срѣдъ която има обширенъ оазисъ ела.

 

Отъ Гингера на изтокъ билото се казва Чакалица, съ личенъ връхъ Тулумба. Отъ Тулумба се отдѣля единъ ридъ, който върви успоредно на Къркъма. Казва се Ерикъ-ааджа [**]. Източно отъ Тулумба билото носи името Типецъ съ едноименъ връхъ. Отъ Типецъ билото се разпада на още нѣколко успоредни ридове, отъ които най-важенъ е Елъ-тепе, по който е прокаранъ хубавъ коларски пѫть къмъ Рупелъ.

 

Източна Бѣласица е низка, питомна и лесно проходима. Долинитѣ сѫ залесени съ хубава букова гора, която се изкачва и по самото било и често загражда китни поляни, обрастнали съ сочна трева, изпъстрена съ горски цвѣтя. Между ридоветѣ шумятъ много потоци и рѣки, повечето отъ които иматъ източна посока и се вливатъ направо въ р. Струма по продължението на твърде красивия и живописенъ Рупелски проломъ, дълъгъ около 10 к. м. Само Петричката и Равненска рѣки правятъ изключение. Първата има северна посока и е притокъ на р. Струмица, а втората тече на югъ и се влива направо въ Бутковското езеро.

 

Край източна Бѣласица се редятъ селата : Ръждакъ, Пети-полкъ, новопоселено на мѣстото, дето

 

 

*. Думата „Гингеръ" значи тъмно, таинствено мѣсто.

 

**. Сливово дърво, нареченъ така, навѣрно, поради многото сливи, съ които е обрасълъ.

 

 

15

 

Висока Бѣласица съ вр. Тумба, гледана откъмъ Огражденъ.

 

 

16

 

Връхъ Тумба.

 

 

17

 

Проходъ Тумба.

 

 

18

 

войницитѣ отъ пети македонски полкъ направиха хубава чешма-паметникъ въ честь на падналитѣ си другари. Високо въ планината се намира селото Юруцитѣ, а въ самия Рупелски проломъ е селото Тополница, презъ което е прокарана границата ни съ Гърция. Покрай южнитѣ склонове сѫ селата: Вѣтренъ, Кешишлъкъ, Хаджи-бегликъ и Равна. Селата въ наша територия сѫ населени отъ бѣжанци отъ Македония, а тѣзи въ гръцка — отъ гърци и гъркомани отъ Петричко, Мелнишко и др.

 

*  *  *

 

Отъ вр. Конгоре до вр. Балъ-кая (35 км.) се простира Висока-Бѣласица. Тя е най-живописната и величава часть отъ тази историческа планина. Нейното било и върхове отъ октомврий до май сѫ покрити съ дебели снѣгове и преспи; често сѫ забулени отъ сиви мъгли, а още по-често сѫ театъръ на страшни бури и виелици, които не позволяватъ жива душа да ги споходи.

 

Висока Бѣласица нѣма циркуси и планински езера, както Рила и Пиринъ. Билото и върховетѣ ѝ сѫ обрасли съ низкостеблена хвойна, боровинки и сочна трева. То е тѣсно и почти равно, та върховетѣ едва се забелезватъ по него.

 

Склоноветѣ на Висока-Бѣласица сѫ стръмни, понѣкѫде почти отвесни. Севернитѣ сѫ гористи и съ по-малко тераси. Южнитѣ, напротивъ, сѫ повечето голи, скалисти и съ повече издънки и тераси. Благодарение на своята недостѫпностъ, въ Висока-Бѣласица сѫ запазени девствени букови гори, които при рационално използуване могатъ да хранятъ цѣла Подгория.

 

Лични върхове въ Висока-Бѣласица сѫ : Конгоре, (1940 м.) който се издига южно отъ гр. Петричъ. Той е свързанъ съ последния градъ съ хубавъ коларски пѫть и е изворъ на Петричка и Равненска рѣки. Въ юго-източната му часть се камира една грамадна скала, наречена, отъ населението Кукуличова скала, при която легендарниятъ по тѣзи мѣста старъ хайдутинъ Кукуличо е ималъ кървави схватки съ турцитѣ.

 

 

19

 

Алея „Гоце Дѣлчевъ”.

 

 

20

 

Десетина километра западно отъ Конгоре стърчи пирамидалниятъ връхъ Калабакъ [*] (2050 м.), който е най-високъ и царува надъ цѣла Бѣласица. Той е и най-стръмния, особено откъмъ югъ, кѫдето зѣятъ страшни пропасти.

 

Великолепна гледка се открива отъ Калабакъ въ ясно време къмъ всички посоки на хоризонта. На западъ лъщи като грамадно огледало яйцевидното Дойранско езеро, въ което се оглежда хубавиятъ градъ Дойранъ, твърде много пострадалъ презъ голѣмата война отъ снарядитѣ на англо-френцитѣ. Задъ него се очертаватъ кривулитѣ на буйния Вардаръ, Арджанското блато, снѣжнитѣ върхове на Кожухъ планина и на нейната по-стара и по-могѫща съседка — Нидже планина. На югъ е низката и еднообразна Круша планина, по която презъ голѣмата война бѣха се укрепили англо-френцитѣ и пращаха съ далнобойнитѣ си орѫдия смъртоносни снаряди по защитницитѣ на Бѣласица. Задъ нея се вижда Кукушкото хълмодолие, Бешикъ-дагъ, Светогорскитѣ върхове и дори силуета на божествения Олимпъ. Източнитѣ части отъ Круша, известни съ името Кара-дагъ пл., се оглеждатъ въ Бутковското езеро, оградено отъ три страни съ камъшъ и върбалаци. На юго-изтокъ се шири благодатното Сѣрско поле, изъ което лъкатуши мѫтна Струма, за да изчезне въ Тахиносъ. Отъ изтокъ пленяватъ взора пирамидалнитѣ и бѣли като мряморъ върхове на величавия Пиринъ, а на северъ погледътъ долавя снѣжната корона на хубавица Рила, Малешевскитѣ планини, Осогова, Плачковица и дори бѣлоглавия Шаръ. Калабакъ е нѣмъ свидетель на вѣковнитѣ кървави борби, които е водило нашето племе съ южнитѣ ни врагове отъ юначния Самуила, та дори до днесъ. Той е билъ закрилникъ и стражъ надъ бунтовнитѣ чети на дѣдо Илйо-войвода, Кукуличо, Саевъ, Попето, Колю Лефтеровъ, Алексо Поройлията, Иванъ Смоларски, Бакалчето и други знайни и незнайни борци, които сѫ бродили изъ букацитѣ и усоитѣ на легендарна Бѣласица, организирали сѫ македонския робъ за борба срещу поробителитѣ на Македония и често сѫ нападали

 

 

*. Името на Калабакъ произхожда споредъ мѣстнитѣ турци отъ турскитѣ думи „Калеи" и „бакъ", което ще рече „гледай калето,” т. е. Солунското кале, което въ ясно ареме се вижда отъ него.

 

 

21

 

и отмъщавали на мѫчителитѣ на роба. Калабакъ е свидетель и на самоотверженостьта и юначеството на

 

 

Позиционни пѫтища по билото на Бѣласица.

 

Самуиловитѣ потомци отъ XI Македонска дивизия, които съ небивала упоритость и героизъмъ браниха цѣли

 

 

22

 

3 години тази твърдина срещу домогванията на многобройнитѣ пъстрокожи пълчища на „културна” Европа, които презъ всемирната война дебнѣха защитницитѣ ѝ, за да хвърлятъ въ ново робство чадата на Македония. Калабакъ и сега е закрилникъ и наблюдателенъ пунктъ на Вардарския герой Георги Въндевъ, който съ юначнитѣ си другари прави чесго набѣги изъ Струмешко и Вардарията и поразява изчадията и новитѣ поробители на Македония. . .

 

При западнитѣ подножия на Калабакъ се намира най-низкиятъ проходъ въ Висока Бѣласица — Демиръ-

 

 

Висши военачалници отъ XI Македонска дивизия съ автомобилъ по Бѣласица.

 

капу (Желѣзни-врата) 1710 м., презъ който е прокаранъ най-хубавия коларски пѫть отъ с. Коларово за селата Горни-порой и Липушъ. Пѫтьтъ отъ с. Коларово върви изъ кестеневи гори и по многобройни завои се изкачва на живописната поляна Атъ-аланъ, която е най-голѣмата и най-красивата въ севернитѣ склонове на цѣла Бѣласица. Отъ Атъ-аланъ до Демиръ-капу пѫтя е прокаранъ презъ чудно красива и гѫста букова гора, каквато рѣдко се срѣща въ други наши планини.

 

 

23

 

Войнишко жилище на Бѣласица презъ голѣмата война.

 

 

24

 

Южно отъ Демиръ-капу се шири голѣма тераса, най-голѣма въ цѣла Бѣласица, която достига до селата Горни-порой, Тодоричъ и Липушъ. Тази тераса по посока на Горни-порой носи имената: Гробето, Къзъ-Бунаръ, Мандрата, Черешки-ридъ, Сухиятъ-гьолъ, а на изтокъ отъ пѫтя и къмъ с. Тодоричъ : Кралецъ, Ибровица, Каменно-Гумно и др. По тази тераса има хубави ливади и пасища и дори разработена и засѣта земя.

 

Западно отъ Демиръ-капу се издига скалистиятъ връхъ Лозенъ, който е третй по височина въ Бѣласица. Отъ него се спуска на югъ къмъ Долни-порой и с. Мѫтница терасата Янево-блато. По нея, по всѣка вѣроятность, е миналъ на 29 юлий 1014 г. гръцкиятъ отрядъ подъ началството на Пловдивския военачалникъ, Никифоръ Ксифиасъ, който ненадейно нападналъ въ тилъ Самуила, северно отъ с. Ключъ, дето последниятъ се билъ укрепилъ. Боятъ се е развилъ при тъй нареченото Самуилово укрепление, което се намира на дѣсния брѣгъ на р. Струмица, дето последната прави голѣмъ завой и дето Бѣласица и Огражданъ сѫ най-приближени. Самуиловото укрепление е единъ хълмъ, който отгоре е почти равенъ и има около 100 метра въ диаметъръ. Равнището е оградено съ камененъ зидъ, широкъ около 2 метра, а по склоноветѣ му се очертаватъ два, а нейде три рова, обрастнали съ дребна гора.

 

Следъ като изброява източницитѣ, отъ които се е ползувалъ, за да опредѣли мѣстото на Бѣласицкия бой, толкова фаталенъ за Самуила, уважаемиятъ професоръ, Йорданъ Ивановъ, ето какъ описа това събитие подъ името „Бѣласицката битка" въ „Известия на историческото дружество," кн. III:

 

„По тѣзи извори и други по-маловажни, които сѫ посочени по-долу, ще се потрудя да дамъ вѣренъ образъ на събитието (боятъ), пъкъ и да опредѣля по-точно и самото бойно мѣсто, което досегашнитѣ историци не сѫ успѣли да узнаятъ. . .

 

Сега обаче, благодарение на пѫттуването ми изъ Струмишко и презъ Бѣласица, надѣя се, че ще дамъ въ долнитѣ страници по-вѣрно посочване на бойното мѣсто и съ това уясна по-добре и развоя на самото сражение, въ което сѫ участвували двама велики царе (Самуилъ и Василий-Българоубиецъ), единъ престоло-

 

 

25

 

Войнишко изкуство по дънеритѣ на букитѣ.

 

 

26

 

наследникъ (синътъ на Самуила — Радомиръ), видни войводи и хиляди войници и което е докарало такава тежка сетнина за българщината. . . .

 

 

Паметна войнишка чешма, изградена отъ войницитѣ отъ IV Македонски полкъ — въ споменъ на боеветѣ при Бабуна планина и р. Черна

 

 

. . . . Следъ четвъртия походъ на византийския императоръ Василий срещу българитѣ презъ 1002 год., въ рѫцетѣ на българитѣ оставали още Албания и Македония

 

 

27

 

съ покрайнинитѣ около Витоша и Рила. Арабитѣ и грузинцитѣ побъркали на Императора да нанесе смъртенъ ударъ на българитѣ. Времето отъ 1002 г. до 1014 г.

 

 

„Дяволскиятъ” мостъ, прехвърленъ надъ пропастьта при подножията на скалата Балъ-кая.

 

Василий преминалъ въ подготовка и по-дребни нападения на България. . .

 

Когато презъ лѣтото 1014 г. Самуилъ узналъ, че Василий ще потегли за новъ походъ въ Македония, той

 

 

28

 

взелъ мѣрки и раздѣлилъ войскитѣ си на две. Подъ началството на едного отъ най-виднитѣ си войводи, Николица, той изпратилъ голѣмъ отрядъ войска да удари на Солунъ. А самъ Самуилъ съ сина си Радомиръ и съ по-голѣмото ядро на войскитѣ си заелъ Ключката к.писура между Бѣласица и Огражденъ, защото Василий ималъ обичай оттамъ да нахлува въ Македония. . . . . .

 

И тъй Императоръ Василий, който иделъ откъмъ Сѣръ — Демиръ-хисаръ — Рупелъ, навлѣзълъ въ Ключката-клисура, ио намѣрилъ пѫтя си преграденъ отъ Самуила. Самуилъ билъ издигналъ обширни окопи и ги преплелъ съ плетища и, като поставилъ значително количество пазачи, очаквалъ пристигането на Императора. Всичкитѣ нападения на Императора бивали юначно отблъсвани, защото византийската войска бивала поразявана отъ язвителнитѣ орѫжия на високостоящата българска стража.

 

Но докато тъй стояли работитѣ при Ключъ, Солунскиятъ отрядъ на Самуила претърпѣлъ поражение. Солунскиятъ гръцки военачалникъ Теофилактъ Вотаниатъ, съ помощьта на храбрия си синъ Михаила, разбилъ българитѣ при Солунъ. . . . Солунскиятъ военачалникъ следъ това се притекълъ съ войскитѣ си на помощь на Императора при Бѣласица. А понеже и следъ това усилване на гръцкитѣ войски упоритостьта на Самуила била непреодолима, Василий се отчаялъ и решилъ да се върне.

 

Тогава Пловдивскиятъ военачалникъ Никифоръ Ксифиасъ се явилъ при Императора Василия и му предложилъ новъ планъ за действие срешу Самуила. Планътъ билъ приетъ и приложенъ на дѣло. До като Императорътъ съ главната часть отъ войскитѣ си нападалъ непрекѫснато окопитѣ на Самуила въ Ключката-клисура и залисвалъ българитѣ, Ксифиасъ съ отбрана часть отъ гръцката войска, се завърналъ надире и после заобиколилъ лежащата на югъ отъ Ключъ висока планина, наречена Бѣласица и по мѫчно проходими и лишени отъ пѫть мѣста, на 29 юлий 1014 г. се показалъ съ силенъ крѣсъкъ и викъ отъ високо задъ гърба на българитѣ. Пѫтьтъ, по който е превалилъ Ксифиасъ Бѣласица, ще е билъ този, що води и сега отъ Долни-порой презъ Мѫтница за селото Ключъ. . . Изглежда,

 

 

29

 

Смоларскиятъ водопадъ.

 

 

30

 

че нападението върху Самуила е станало дене. Изненаданитѣ и изплашени българи не могли да се задържатъ и побѣгнали. Тогава Императоръ Василий разрушилъ лесно изоставената преграда въ клисурата и се спусналъ следъ българитѣ. Мнозина отъ тѣхъ паднали убити, а други по-голѣма часть били заловени живи. Самуилъ, който се намиралъ срѣдъ войската, сполучилъ да избѣгне опасностьта, благодарение на юначния си синъ Радомира, който го мѣтналъ на конь и, като поразявалъ нападателитѣ, пробилъ пѫть на баща си и го изпратилъ по свои хора въ Прилепската крепость, а самъ той останалъ при Струмица. Отъ казаното до тука личи, че бойното мѣсто на 29 юлий 1014 г. се е простирало отъ тѣснинитѣ на Ключката-клисура до с. Макриово на западъ, на кѫдето е бѣгала българската войска.

 

Следъ това Василий останалъ да обсажда Струмица, но понеже Самуиловиятъ синъ Радомиръ оргаиизиралъ съпротива, повикалъ на помощь Солунскиятъ отрядъ, който, следъ разбиването на Несторица при Солунъ и крепостьта Мачуково, се отправилъ къмъ Струмица, но на пѫтя въ тѣснинитѣ между Бѣласица и Благуша-пл. (навѣрно, по р. Тракайна) билъ посрѣщнатъ отъ отряда на Радомира и унищоженъ заедно съ военачалника Теофилактъ Вотаниатъ. Радомиръ следъ като унищожилъ всички гърци, проболъ лично съ копието си Теофилактъ Вотаниатъ. . .

 

Това второ стражение въ Бѣласица и участието въ него на Радомира, който, като оставилъ въ безопастность стария си баща, продължилъ боя въ тѣснинитѣ на Бѣласица, говори другояче за поражението на Самуила и за коравостъта на българската войска.

 

Императорътъ отчаянъ и наскърбенъ отъ неочакваната новина за поражението на Теофилакта, застрашенъ отъ лоша срѣща съ Радомира, изоставилъ непревзетата Струмица, чийто бойни кули стърчели предъ очитѣ му и се върналъ къмъ Мелникъ.

 

Поражението при Ключъ подействувало съкрушително на стария войникъ Самуила и трѣбвало още едно душевно сътрѣсение, за да го свали въ гроба. И то не закъснѣло да го сполети. Плененитѣ български войници на брой около 14,000 души, по заповѣдъ на

 

 

31

 

Изгледъ отъ западна-Бѣласица.

 

 

32

 

Връхъ Висока-чука.

 

 

33

 

Пѫтя презъ скалата Балъ-кая.

 

 

34

 

жестокия Василий (нареченъ поради тази жестокость българоубиецъ) били ослѣпени и изпратени на Самуила. Жалкиятъ видъ на неговитѣ храбри войници го сломилъ и той починалъ. . .”

 

 

Че главниятъ бой между Самуила и Василий — българоубиеца се е развилъ при Ключъ, сведочатъ и нѣкои имена на мѣстности въ този край, които не могатъ да се обяснятъ друго яче, освенъ въ свръзка съ този страшенъ бой. Между с. Ключъ и Самуиловото укрепление има мѣсто, което се нарича Смърдешница, а друго Кокаларница, наречени така, навѣрно, поради гниещитѣ трупове и коститѣ на загиналитѣ самуилови войници. Надъ с. Скъртъ има мѣстность, наречена Вадочъ, която напомня за вадене очитѣ на заробенитѣ войници.

 

Почти въ срѣдата на Бѣласица, т. е. на еднакво разстояние между Рупелъ и Костурино, се издига вториятъ връхъ по височина въ тази планина — Тумба — 1994 метра, или 56 метра по-низъкъ отъ Калабакъ. Този връхъ е скалистъ и едва се издига надъ билото. Източно отъ него се намира едноименъ проходъ, презъ който е прокаранъ хубавъ коларски пѫть отъ с. Конярино за билото и оттамъ пѫтека за с. Шугово. Пѫтьтъ отъ Конярино до билото е една побѣда надъ природата отъ упорития трудъ на българския войникъ, понеже тукъ Бѣласица е най-стръмна. И този пѫть на много мѣста лѫкатуши изъ китни алеи отъ девствена букова гора, по която сѫ наредени много чешми, наречени отъ тѣхнитѣ майстори-войници на имената на тѣхни другари — герои, загинали въ боя, —

 

На югъ отъ Тумба се спускатъ две стръмни тераси. Източната се казва „Мандрата", а западната — Гроба.

 

Близо до Тумба отъ западъ се намира вр. Поле, а половина часъ задъ него повдига рамене Семеръ-кая. Южно отъ Поле се простира терасата Подкова [*]

 

 

*. При „Подкова" отъ Круша пл. се отклонява къмъ северъ издъика, наречена Дува-тепе (Молитвена могила). Тя служи за вододѣлъ между Бутковско и Дойранско езара. Дува-тепе бѣ силно укрепено презъ всемирната война отъ англо-френцитѣ.

 

 

35

 

Дойранско езеро, гледано отъ Бѣласица.

 

 

36

 

при подножията, на която е с. Палмешъ, богато съ кестени, нарове и оризъ, а отъ Семеръ-кая се спуска терасата Орлово-гнѣздо, при която е с. Св. Петка.

 

 

Струмишкиятъ проходъ.

 

Между върховетѣ Поле и Семеръ-кая има седловица, наречена Пресечена скала, или Тритѣ-вѣтъра, дето непрестанно духа буренъ сѣверо-западенъ вѣтъръ,

 

 

37

 

гр. Дойранъ.

 

 

38

 

Градъ Дойранъ.

 

 

39

 

който по нѣкога е толкова силенъ, че е рисковано минаването. Презъ тази седловина е прокаранъ хубавъ пѫть отъ с. Смоларе за с. Палмешъ. Той върви надъ Смоларе презъ най-буйната въ цѣла Бѣласица кестенева гора. Отъ Семеръ-кая извира Смоларската рѣка, на която близо до Смоларе бѣснѣе най-голѣмиятъ красивъ въ Бѣласица — Смоларскиятъ водопадъ, чийто води се хвърлятъ почти отвесно отъ 25 м. височина.

 

Туку до западнитѣ подножия на Семеръ-кая издига гордо глава последниятъ великанъ въ Висока-Бѣласица — вр. Балъ-кая (Медова-скала). Отъ югъ, западъ и .северо-западъ този връхъ е извънредно стръменъ, отведнажъ се пресича билото на Бѣласица и става непроходимо. Северозападната му часть е почти отвесна гигантска скала, висока около 250 метра. Презъ нея е прокаранъ отъ желѣзната рѫка на българския войникъ коларски пѫть, а надъ зѣещата пропасть е прехвърленъ „Дяволски-мостъ".

 

По цѣлото продължение на Висока Бѣласица прокарани мрѣжа позиционни пѫтища, голѣма часть отъ които вървятъ изъ китни алеи отъ букова гора. Най-хубавитѣ отъ тѣхъ сѫ наименовани отъ войницитѣ презъ всемирната война съ имената на видни български царе, патриоти и храбри военачалници, паднали въ боя, като напр. Алея „Царь-Симеонъ", Алея „Царь-Крумъ", Алея „Гоце-Дѣлчевъ", Алея „Подпоручикъ-Манолевъ" . . . и пр. Надписитѣ сѫ художествено изваяни върху гладки букови стъбла. Често се срещатъ по букитѣ и образитѣ на Св. Богородица, Св. Св. Кирилъ и Методий, Св. царь-Борисъ и др., грижливо изваяни отъ самобитни художници-войници.

 

Не сѫ малко и художественитѣ описания на Бѣласица, излѣзли изподъ перото на войници, каквото е и следващето отъ Д. Т. Калфовъ :

 

„Ние сме разположени на такова едно мѣсто, кѫдето неравната земя е постлана съ меката и влажна шума на буковитѣ листа; кѫдето тя е обрасла на мѣста съ широко-перестата папратъ, съ сочната зелена трева, ситна и нѣжна, като косицитѣ на мъничко дете; кѫдето въ всѣка долчинка лъкатуши и пѣе бистъръ, сребъренъ ручей, водата на който е толкова студена, че устата се залеждатъ, зѫбитѣ изтръпватъ отъ една само глътка.

 

 

40

 

Градъ Струмица. На хълма се виждатъ „Маркови кули”.

 

 

41

 

Банята въ с. Банско.

 

 

42

 

Ние сме въ планината. Надъ насъ, близко над главитѣ ни почти, горди и властни гледатъ къмъ четири страни

 

 

 

нейнитѣ най-високи върхове. До тия черни канари само орлитѣ имаха достѫпъ преди войната.

 

 

43

 

Тѣхъ ги нѣма сега. Сега ние сме царетѣ и обитателитѣ на тоя недостѫпенъ кѫтъ отъ нашата хубава родина.

 

Широко предъ насъ се откриватъ предѣлитѣ на съседната намъ страна, кѫдето сега като у дома си бродятъ и разполагатъ чужденцитѣ. Въ дѣсно Дойранското езеро изглежда на малка бара — или на блестящъ кѫсъ стъкло презъ слънчевъ день. Въ лѣво е Круша-планина, която е крепостьта на нашия неприятель и която като круша зрее отъ день на день. . . Отпредъ далеко въ синевата се разстиля Солунското поле. Дори и Солунскиягъ заливъ се открива понѣкога презъ ведритѣ утра, или веднага следъ поройния планински дъждъ.

 

Долу подъ насъ се стели Струмишкото поле, пристегнато и задушено отъ Бѣласица и Огражденъ. Въ сочна зеленина сѫ потънали селата, нагѫсто пръснати по него. Тѣ едва дишатъ презъ слънчевия жаръ презъ юли, всѣки день на който е дълъгъ и безкраенъ тамъ като година. Тамъ задухата и комаритѣ вечерь сѫ всекидневна напасть — горещината и слънчевиятъ ударъ сѫ едно зло презъ цѣлъ единъ сезонъ. А ние тукъ сме облѣчени въ зимно облѣкло. Лѣтнитѣ рубашки се носятъ подъ курткитѣ, колѣнетѣ сѫ завити съ дълги вълнени калцуни. Тукъ срѣдъ тия вѣковни буки, прави и високи до небето, огноветѣ горятъ непрестанно. Ние зъзнеме понѣкога отъ студъ и, отправили погледъ надолу къмъ полето, не можемъ и да си представимъ, какъ въ сѫщия моментъ толкова близо до насъ може да има хора отчаяни и примрѣли, че не могатъ да намерятъ хладна сѣнка да се разхладятъ и капка студена вода устата си да разквасятъ. Но за това пъкъ ние сме здрави и бодри срѣдъ тая планинска природа. Ние сме на дача тукъ, на каквато малцина аристократи не сѫ били. . .

 

. . . Млади български синове изъ всичкитѣ покрайнини на българската земя, събрани тукъ да защитятъ отечественото име и честь, да освобождаватъ свои заробени братя. . . Ей тамъ, долу въ политѣ на тази планина, нѣкога сѫ били на станъ многобройнитѣ български орди. Тия усои сѫ били огласявани отъ звъна на блѣстящитѣ тѣхни щитове и копия. И, въ мълчанието на нощьта, въ тая таинствена нощь, ти чувствувашъ

 

 

44

 

съ трепетъ, какт една сѣнка витае надъ тебе и надъ цѣлата околность — сѣнката на Самуила. . ."

 

 

Покрай Висока-Бѣласица отъ северъ сѫ разположени селата : Ляшница, Елешница, Коларово, Демидово, Каменна, Яворница, Ключъ, Скъртъ, Габрино,

 

 

Носии отъ с. Моноститово (Струмишко).

 

Конярене, Дражево, Смоларе, Мокрено, Макриево и Борисово, а отъ югъ: Дервентъ, Мандраджикъ, Мешели, Джаферли, Липушъ, Тодоричъ, Горни-порой, Долни-порой, Мѫтница, Шугово, Палмешъ, и Св. Петка.

 

 

45

 

*  *  *

 

Отъ Балъ-кая Бѣласица отведнажъ се снишава и това снишаване продължава дори до с. Костурино и р. Тракайна, които сѫ западна граница на Бѣласица изобщо. Западна Бѣласица е низка и питомна. Билото ѝ широко и раздребено на много отдѣлни върхове, отдѣлени единъ отъ другъ съ седловини, та се виждатъ като хълмове, накацали върху равна площь. Горитѣ тукъ

 

 

Носии отъ с. Колешино (Струмишко).

 

стигатъ и покриватъ и самитѣ върхове. Многобройнитѣ полянки въ този дивенъ кѫтъ на Бѣласица сѫ сѫщинска градина, засадена отъ моглщата рѫка на природата съ най-милитѣ горски цветя: синчецъ, незабравки и теменуги. Кръстосана е отъ много пѫтища, но най-удобенъ е Колешинскиятъ който съединява с. Колешино съ Дойранската котловина и Боймийска долина.

 

 

46

 

Градъ Петричъ, гледанъ отъ Бѣласица.

 

 

47

 

Лични върхове въ западна Бѣласица сѫ Борисовъ-постъ и Висока-чука — (1500 м.). Последниятъ е най-високъ въ зап.-Бѣласица. Отъ Борисовъ-постъ се спускана югъ Горбасовската тераса, а отъ Висока-чука се отдѣля друга тераса, която съединява Бѣласица съ Погана-планина. Тя е вододѣлъ между Боймийска рѣка, притокъ на Вардаръ и Никуличка-рѣка, която се влива въ Дойранско езеро.

 

Отъ северъ при политѣ на западна-Бѣласица се редятъ селата: Колешино, Габрово, Банско, съ изобилни минерални извори, при които сѫ направени хубави бани, Свидовица и Куклишъ, а отъ югъ: Гарбали, Гюлеменли, Дервишли, Байрамъ-обаси, Бахче-обаси, Кочали, Болунтили, Дорлу-обаси, Орманли, Мемишли, Каяли и др.

 

Юго-западнитѣ части на Бѣласица допиратъ до кристалнитѣ води на Дойранско езеро, което заема по-голѣмата часть отъ Дойранската котловина. То е твърде богато съ риба. На западния му брѣгъ е разположенъ амфитеатрално гр. Дойранъ, който бѣ почти разрушенъ презъ всемирната война отъ англо-френцитѣ. На Костуринската седловина е разлоложено с. Костурино, при което се развиха голѣми боеве между нашитѣ и английскитѣ войски въ началото на голѣмата война.

 

*  *  *

 

Западно отъ р. Тракайна и Костуринската седловина и между Вардаръ, р. Струмица, р. Лакавица и долното течение на р. Брегалница се изпълня отъ лабиринтъ низки планини, обрастнали съ дребна дѫбова и букова гора. Тѣзи планини се взиматъ отъ географитѣ като продължение на Бѣласица. Тѣ се спускатъ стръмно къмъ Боймийската котловина и Вардаръ, та образуватъ северо-източната стена на живописната Вардарска клисура Демиръ-капу. Сѫщитѣ обграждатъ отъ западъ Струмишкото поле и отъ югъ Радовишкото и долината на р. Лакавица. Съ Костуринската седловина се свръзватъ източнитѣ склонове на Чепели-балканъ, извѣстни съ името Голашъ — това сѫ нѣколко обли и конусобразни върхове, по които се развиха въ началото на всемирната война главнитѣ боеве между англичанитѣ

 

 

48

 

и Тракийци, въ резултатъ ка които англичанитѣ понесоха пъленъ погромъ.

 

Западно отъ долината на р. Тракайна се простира низката Благуша пл., презъ която е прокарано хубаво шосе отъ Струмица за Костурино — Валандово — Удово. Северозападно отъ Благуша върви Еленица пл., чийто северни склонове и тия на Готенъ пл. отдѣлятъ Струмишко отъ Радовишко поле. Западно от Чепели- балканъ се простира гористата Конченска пл., а на западъ отъ нея вървятъ Градечка пл. и Серка пл.

 

 

Носии отъ с. Смоларе (Струмишко).

 

Въ последната презъ междусъюзническа война и началото на всемирната се развиха страшни боеве по височинитѣ надъ Криволакъ, особено по Карлова чука.

 

*  *  *

 

Северно отъ Бѣласица се простира Струмишката долина, висока 200—250 м., а отъ югъ Бутковската, висока 100—150 м. И дветѣ тия долини се отличаватъ

 

 

49

 

Кестеново дърво.

 

 

50

 

Село Горни-порой

 

 

51

 

по своето плодородие. За това е способствувала плодородната почва, която е повечето наносна, климата и изобилната влага. Срѣдната годишна температура въ Струмишката долина е +14.8°. Най-низката е –13. °, а най-високата +38.8°. Валежитѣ въ Струмишко сѫ 649.4 литри на км. м., а въ Петришко — 706 литри. Най-често вали пролѣть, особено презъ месецъ май, а най-малко — презъ августъ.

 

Благодарение на тия твърде благоприятни условия, въ този кѫтъ ставатъ две жътви. Следъ ожънването на ечмика и беридбата на мака, посѣватъ скорозрѣлка царевица, сусамъ, гросо и др., които даватъ втора и твърде изобилна реколта. Освенъ царевицата, която най-добре вирѣе въ южната половина на Струмишко поле и въ Бутковско, въ Струмишко е засѣта голѣма площь съ пшеница, ечмикъ и рѫжь. Край Бѣласица въ Струмишко и Петришко има голѣми пространства, засѣти съ оризъ. За развитието на тази култура сѫ спомогнали изобилнитѣ води, които донасятъ въ този благодатенъ кѫтъ многобройнитѣ потоци и рѣки отъ Бѣласица. Най-много и хубавъ оризъ сѣятъ селата: Банско, Габрово и Колешино, както и нѣкои села западно отъ Петричъ. Въ Петришко и Струмишко се сѣе съ голѣмъ успѣхъ макътъ, отъ който се добива опиумъ и семе. Опиумътъ е твърде цененъ продуктъ и се изнася въ търговията, а отъ семето се приготовлява маково масло и тахънъ. Отъ индустриалнитѣ растения тютюнътъ и памукътъ заематъ видно мѣсто. Петричкиятъ тютюнъ, както и въ нѣкои села въ Бутковско (Гор.-порой, Тодоричъ и Мѫтница), се слави по своята доброкачественость.

 

Лозарството е въ утадъкъ, но въ „Подгорията" по високитѣ дървета — тополи, брѣстове, явори, кестени, орехи и др. има много покачени лози (асми), които даватъ изобилно и твърде вкусно десертно грозде. Въ селата Свидовица и Банско се произвежда въ голѣмо изобилие зеленчукъ. Въ Банско благоприятствуватъ изобилнитѣ топли води, които позволяватъ да се изкара въ ранна пролѣть зеленчукъ. Бубарството е сѫщо така важенъ отрасълъ отъ народното стопанство, а овощарството още повече увеличава благоденствието въ този край. Най-развито е овощарството въ „Подгорията", дѣто вирѣятъ доброкачествени орѣхи, дюли, череши,

 

 

52

 

круши, ябълки и особено кестени, въ с. Куклишъ — череши, с. Велюса — грозде и бадеми, а въ Бутковско и въ Боймията зрѣе нарътъ и смокината.

 

 

Войнишки постъ при южнитѣ подножия на Бѣласица презъ голѣмата война.

 

По течението на р. Струмица — между селата Моноспитово, Бориово, Банско, Габрово и Колешино, презъ последнитѣ 40—50 години се е образувало

 

 

53

 

обширно блато, поради задръстването на р. Струмица отъ наноситѣ, които се свличатъ отъ притоцитѣ ѝ отъ Бѣласица и Огражденъ, което все повече се увеличава и заплашва да потопи селата Моноспитово и Бориово. Нарича се Моноспитски-гьолъ. Това блато е твърде богато съ риба. То е свърталище зимно време на диви патици, а сѫщо така въ него расте камъшъ, отъ койго правятъ рогозки (с. с. Моноспитово, и Бориово) и тръстика, която използуватъ за покривъ (вместо дъски

 

 

Българско семейство отъ с. Липушъ (Поройско)

 

подъ керемидитѣ) и за правене стѣнитѣ и таванитѣ на кѫщитѣ, (вместо пърте и летви).

 

Обмѣната на тъй-изобилнитѣ разновидни стопански произведения въ Бѣласицкия край става на оживенитѣ пазари въ Струмица, Петричъ и Долни-порой.

 

Струмица е старъ градъ и е била силна крепость. Развалини отъ крепостьта и сега стърчатъ по стръмнинитѣ надъ града. Разположенъ е амфитеатрално при сѣверо-източнитѣ склонове на Благуша планина и има

 

 

54

 

твърде красивъ видъ. Въ него става всѣки понедѣлникъ многолюденъ пазаръ, на който се изнасятъ произведеденията на цѣло Струмишко, Радовишко, Малешевско, Петричко и Дойранско. Малешевци донасятъ рѫкодѣлни работи — шаеци, чорапи, пояси, животни и продукти отъ тѣхъ — масло, сирене, кожи, борови дъски и материалъ и др., а изнасятъ храни, колониялни и манифактурни стоки. Дойранчани донасятъ риба, а купуватъ жито.

 

Въ турско време Струмица бѣ твърде красивъ и богатъ градъ съ хубава гъркоманска и българска черкви, хубави конаци на богатитѣ турски бейове и гъркомани, отъ които сега стърчатъ само развалини. Повечето отъ тѣхъ бидоха изгорени отъ самитѣ гъркомани, когато Струмица бѣ остѫпена на България. Сѫщитѣ изгорѣха и хубавата си черква. Струмица и многобройнитѣ ѝ села сѫ населени съ трудолюбиво и твърде будно българско население, но този край бѣ даденъ по договора въ Ньойи на сърбитѣ, които се мѫчатъ да го посърбятъ. . .

 

При севернитѣ подножия на вр. Конгоре и на двата брѣга на буйната Петричка рѣка е разположенъ гр. Петричъ, въ който става сѫщо така оживенъ пазаръ, посѣщаванъ отъ околнитѣ села, отъ Мелнишко и планинцитѣ отъ Огражденъ. Този градъ сега е окрѫженъ центъръ и свързанъ съ дековилка съ Гор.-Джумая, която твърде много улесняза съобщенията съ този отдалеченъ градъ. Петричъ и повечето отъ селата иматъ чисто българско население. Голѣма часть отъ населението сѫ бѣжанци отъ Македония, прокудени следъ балканската и всемирната войни. Петричъ бързо се развива и има условия за голѣмъ напредъкъ.

 

Южнитѣ склонове на Бѣласица, по-голѣмата часть отъ Рупелъ, както и цѣло Бутковско и Дойранско сега сѫ въ гръцки рѫце. Българското население насила биде принудено да напустне родни огнищма и вместо него сѫ настанени гърци отъ Мала-Азия и Кавказъ, а сѫщо така гъркомани отъ Мелнишко, Петричко и Струмишко.

 

 

Литература:

 

1. Проф. Д-ръ А. Иширковъ — Струмишко.

2. Проф. Йор. Ивановъ — Бѣласицката битка.

3. Проф. Д-ръ Г. Бончевъ—Петрографско-минерални изучвания въ Македония.

4. Н. Стояновъ - Флористични материали отъ Бѣласица.

5. Д. Т. Калфовъ — Въ Бѣласица и др.

 

[Back to Index]