СЪРБИЗИРАНЕ НА МАКЕДОНСКИЯ КАЗИОНЕН “ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК”
(ЧАСТ ПЪРВА.)

Коста Църнушанов
 

I. Идеолози на сърбизирането
II. Първи стъпки и програма за сърбизирането на македонския говор. Пълен провал на акцията
III. Новите изпълнители на сърбизирането на македонските говори
IV. Пътища на cърбизиране на македонския казионен “език”
   1. В областта на азбуката и фонетиката
   2. В областта на морфологията и лексиката
      а) Чисто сръбски думи
      б) „Помакедончени” сръбски думи
      в) Избягване на български книжовни окончания, останаи от старобългарския език, и приемане на сръбски
           (избягване на наставките -ЕЩ и -АЩ;  избягване на наставките -ИМ и -УЕМ;  често избягване на наставката -ТЕЛ на съществителните деятелни, като се замества по сръбски маниер с -АЧ;  особено е активна сръбската наставка -ЧКИ вместо старобългарската - ИЧЕСКИ, присъща на днешния български и руски книжовен език;  избягването на прилагателните с наставка -ЕН и заместването й с -ЧКИ или -СКИ;  избягването на наставката -ОВ и заместването й със -СКИ или -ЧКИ;  избягването на наставката -НИЕ в отглаголните съществителни и заместването й с -ЊЕ;  голям е броят на съществителните имена от чужд произход, които на български имат наставката -ИК, а в сръбския -ИЧАР)
      г) Употреба на чужди, предимно френски думи в сръбска редакция
      д) Сръбски форми на познати названия на страни, и личности
      е) Сръбски научни и технически термини
      ж) Пренебрегване на съществуващи народни думи и приемане на съответни сръбски думи и изрази
   3. В областта на синтаксиса
   4. Особени случаи на езикови недомислия
      а) Извращения на смисъла чрез двусмислеността на много думи и изрази, заети от сръбския език
      б) Някои примери за стилни съчетания върху основата на сръбски думи, сърбизми и чуждици

I. Идеолози на сърбизирането

Доказана истина е, че от момента, когато българският народ след упорита борба отбелязва първата си национална победа със създаването на българска независима църква чрез историческия ферман на султан Азис от 28 февруари 1870 г., започва и първата официална стъпка на Сърбия срещу възхода на българския народ. Още в навечерието на официалния акт за учредяване на Българската екзархия сръбското правителство изпраща специално напътствие до своя пълномощник в Цариград да се бори срещу даване права на Екзархията над всички епархии в Турция, в които преобладават българите, т.е. в Мизия, Тракия и Македония. Като признава поначало правото на българите да имат своя национална църква, сръбското правителство претендира епархиите в Македония да останат под Цариградската патриаршия, но със сръбско духовенство, тъй като Охридската архиепископия, преди да бъде закрита, е била под властта на Сърбия, от която турците са я откъснали с оръжие в ръка. Текстуално цитирано, сръбската претенция личи ярко в следното обръщение на правителството към своя пълномощник в турската столица, носещо дата март 1869 г.:

„Вие, господине, и сам ще разберете, че желанието на сръбското правителство да се признаят на българите уместни права не може да отива дотам, че да бъдат пренебрегнати нашите народни права.

Непременно ще да Ви е известно, че някога са съществували на Балканския полуостров четири патриаршии: Цариградската - за гръцкия народ, Печската (Ипекската - б.н.) - за сръбския. Търновската - за българския, а Охридската - според правото на завоевателя - е попадала понякога под българска, понякога под сръбска власт и най-после - и това заслужава особено внимание - тя е паднала под османското надмощие като сръбско имущество (к. н.). Също така ще да Ви е известно, че Печската и Охридската патриаршия не са премахнати през втората половина на миналия век (XVIII в. - б. н.).

53

защото и днес те се водят в цариградските книги като присъединени към Цариградската патриаршия... Тъй като сега пак се действува върху това, една от тия патриаршии, с името (к. а.) българска, да се отдели от общността, то може да става дума само за оная, чиято териториална власт не подлежи на никакво съмнение, а това е Търновската”. С отстъпването на други части в полза на българската църква щяло да се стигне до това, щото „стара сръбска придобивка да се прехвърли като патримониум на ония, на които не принадлежи нито според църковната история, нито според правата на сръбския народ върху Източния полуостров...” (к. н.).

“Но докато не се осъществи това неотменимо право на сръбския народ (к. н.), дотогава трябва да се иска някогашните негови епархии (к. н.) и по-нататък да останат под Цариградската патриаршия...”, но под условие „отсега занапред да се изпращат там изключително духовни пастири, които биха били по произход сърби, за да се покриват с духа и интереса на сръбската народна църква”. [1]

Това е първата решителна противобългарска стъпка на Сърбия в Македония, която взема ускорен замах веднага след султанския ферман от 1870 г. Пръв и главен пионер на това дело става прословутият Милош С. Милоевич, който още през 1866 г., връщайки се от Русия, докладва на княз Михайло Обренович, че руските слависти дават подкрепа на възраждащия се български народ, а това не е в интерес на Сърбия. Затова предлага организиране на акции за париране на българското възраждане в Македония, като развива теорията за границите на сръбския народ отвъд Искър и чак до Кавала. Сръбското правителство намира тези идеи на Милоевич налудничави. Но след убийството на княз Михайло (1868 г.) настава обрат в сръбската политика. Оживява с всичката си сила идеологията на сръбския държавник Илия Гарашанин (1812-1874), който в своето великосръбско “Начертание” (1844) поставя принципите на сръбската държавна политика с главна насока: противодействуване на руската политика на Балканите и разширение на Сърбия на юг и изток, като се откъртва част по част от земите на турската империя. Главната формула е да се възстанови държавата на Душан от XIV в. като наследник на Византийската империя. Гарашанин пише в Начертанието си дословно следното:

„Сърбия трябва да се стреми да откъртва и присвоява камък по камък от сградата на турската държава така, че от тоя
 

1. Цит. според Јован Хадживасиљевић, Просветне и политичке прилике у јужним српским областима. Београд, 1928, стр. 324-325.

54

хубав материал да може да се изгради върху стария и добър темел на старото сръбско царство пак велика нова сръбска държава.” [2] (к. н.).

Но кои са най-близките камъни, които най-първо трябва да бъдат откъртени? Несъмнено това са частите от непосредствения южен и източен съсед на сърбите - българите, - за които Гарашанин правдиво пише: „Българите...са най-големият клон на славянския народ в Турция...” Значи те ще бъдат строителният материал за нова Сърбия.

И наистина първото откъртване на български камък става с присъединението към Сърбия на Неготинската (Тимошката) Крайна с градовете Неготин, Зайчар, Княжевац и др. - общо 6 нахии в размер на 13 000 кв. км. Това Милош Обренович постига през 1833 г.

За по-нататък Гарашанин подготвя почва чрез пропагандата на своите емисари в българските земи. за да убеждават българите в спасителната за тях роля на Сърбия. Един от тия емисари е и прочутият у нас фолклорист Стеван Веркович, който обаче, виждайки силата на българския елемент в Македония, застава на страната на българската кауза.

Две измами от рода на “спасителната” роля на Сърбия е регистрирала нашата нова история: Легията на Раковски от 1862 г. и Втората българска легия от 1867 г.

Обаче създаването на Българската екзархия препречи пътя на сръбската експанзия. Затова сръбската пропаганда се активизира, и то най-първо чрез изпращане на книги в Македония и откриване на училища, които не дадоха плод, защото вълните на сръбското културно нашествие срещнаха гигантския вълнолом на възродения български народ.

Въпреки това сръбският апетит се подхрани с откъртването на нови български части от турската империя. При Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. Сърбия глътна Моравско и Тимошко с градовете Ниш, Пирот, Лясковец, Враня и съвсем се надвеси над долината на Вардар с увеличен апетит, подкрепен от нова теория, че който владее долината на Морава, нему принадлежи и Вардарската като естествено продължение на първата.

Сръбското поражение през Сръбско-българската война от 1885 г. още повече разяри Сърбия да открие боен фронт в Македония с огън и меч. Началната му форма бе: открито убеждаване на македонските българи, че те са сърби. Всичко
 

2. Вж Драгосав Страниковић, Југословенски и национални програми књежевине Србие из 1844 година. Сремски Карловци, 1931, стр. 23 и сл.

55

това обаче не давеше никакъв резултат. Българският челичен дух в Македония отбиваше с лекота тези сръбски напъни. Дори за целта той си създаде и революционна организация с първична мисъл: борба срещу сръбската пропаганда. Един от главните основатели на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), Даме Груев, изрично потвърждава това в спомените си:

“Понеже сръбската пропаганда вече беше захванала да действува в Македония и ние поради това бяхме се сепнали и мислехме, че трябва да се побърза да се тури на дневен ред идеята за освобождението на Македония, преди да успее сръбската пропаганда да се засили и да раздроби народа.” [3]

Друг основател на организацията - Иван Хаджиниколов - повтаря още по-категорично мисълта на Даме:

„От 1888 година сръбската пропаганда в Македония засили своята дейност и почна да атакува даже и Солунската гимназия... Знаейки, че в Македония няма сърби, тая дейност на сръбските агенти много ме възмущаваше. И в търсенето на средство за противодействие на тая пропаганда дойдох до заключението, че една тайна революционна организация ще може да пресече пътя на чуждите пропаганди в Македония и тя ще е най-сигурната опора за запазването на българщината в Македония.” [4]

Тогава големият сръбски държавник и културен деятел Стоян Новакович, за да разбие отвътре непревзимаемата отвън българска крепост, развива теорията за отделна македонска народност. В качеството си на сръбски пълномощен министър в Цариград той формулира тая теория в един свой доклад до своето правителство:

„Понеже българската идея, както е известно на всички, е хванала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е почти невъзможно съвсем да се разколебае тя, като й се противопостави само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея. На сръбската идея е необходима помощ от някой съюзник, който би застанал рязко срещу българщината и който би съдържал в себе си елементите, които биха могли да повлекат със себе си народа и народното чувство, отцепвайки го от българщината. Тоя съюзник аз виждам в македонизма или
 

3. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, записал Любомир Милетич. София, 1927, стр. 8.

4. Спомени на Иван Хаджиниколов, сп. “Илюстрация Илинден”, кн. 71.

56

в култивирането в мъдри граници на македонския диалект и на македонската обособеност.” [5]

“Колкото повече размишлявам върху начините, по които бихме могли да подкопаем и срутим резултатите от Екзархията - продължава Новакович, - все повече ми се струва, че това най-лесно може да се постигне чрез култивирането на македонизма, т.е. отделянето на македонската идея и македонската славянска народност от сърбизма и българизма.”

Тъй се създава теорията за македонизма като изключително средство за успеха на сръбската кауза. “Защото - заключава Новакович - убеден съм, че при това ни най-малко не бива да се страхуваме от някаква вреда за сръбската идея, тъй като има ги много и никога няма да изчезнат ония, които изключително работят за сръбска сметка и които винаги ще държат високо идеята за сръбството.” [6]

С други думи, продаващи съвестта си има безброй!

Главно средство на македонизма ще бъде сърбизирането на македонския диалект. „В интерес на сръбството - разсъждава Новакович - трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично, с оригинални средства, като при това се използува всичко, което може да намали разликата между сръбския език и македонския диалект.” [7]
 

II. Първи стъпки и програма за сърбизирането на македонския говор. Пълен провал на акцията

И наистина, формулирайки тази принципна рамка на сърбизирането на македонския диалект, Новакович решава да пристъпи към действие чрез трима-четирима свои агенти. Първата му стъпка е опит за основаване на двуседмичен вестник в Цариград на македонски говор със скрита програма, същественото в която е “инфилтриране на сръбското влияние сред македонското население...; открито отричане на българската народност без изтъкване на някоя друга; употреба на македонския диалект без българското членуване, с пълно и все по-голямо смесване на сръбския”. [8]
 

5. Д-р Климент Џамбазовски, Културно-општествените врски на Македонија со Србија во текот на XIX век. Скопје, 1960, стр. 178 и сл.

6. Пак там. стр. 169. (Доклад на Новакович от 4 декември 1888 г.).

7. Пак там, стр. 175.

8. Пак там, стр. 170.

57

Това  необходимо за първите стъпки по посока на основната цел. „а по-късно, след като се разчисти пътят, да се даде по-голямо място на сръбската боя” - препоръчва Новакович. [9]

За негова жалост турската власт не позволява излизането на такъв вестник. Тогава Новакович минава към нова тактика: издаване на сръбски учебници за училищата, на първо място македонски буквар, за да почне инфилтриране на сръбската отрова у най-малките и простите хорица. Пред своето правителство Новакович дава следната обосновка:

„В този момент Ви обръщам вниманието върху необходимостта от един специален македонски буквар за училищата в Македония, който би трябвало специално да се приготви за ширене на сръбската писменост и сръбския език в Македония... В това направление, струва ми се, като най-необходимо е съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В тоя буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да бъде две третини, а сръбският една третина, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбския правопис...” [10]

И тъй, македонски буквар за ширене на сръбската писменост и сръбския език! Да запомним това, защото то е квинтесенцията на македонизма като средство за посърбяване на Македония.

И наистина букварът бива написан при посочената директива. След много опити и колебания той бива окончателно изработен от Милойко Веселинович, бъдещия секретар на скопския сръбски консул, върху основата на сръбския буквар на Стеван Чутурило. Разпространител на това изобретение става организираното от Новакович в Цариград „Друштво сърбо-македонаца”, чиято програма в основата си представлява същността на македонизма, провеждан в широк мащаб днес, със следните принципни положения:

„1. Политическа част:

...Да повдигне църковния въпрос за отказване на македонците от българския екзарх;

- да искат възстановяване на Охридската архиепископия, която ще зависи от Цариградската патриаршия, и под Охридската архиепископия да попаднат всички македонски епархии...;

- на македонския народ да вдъхва сръбски дух; да му
 

9. Д-р Климент Џамбазовски, цит. съч., стр. 170.

10. Пак там. стр. 176.

58

се доказва, че не са българи, че с българите нямат вече никакви връзки; че българите са неприятели на македонския народ...;

- да развива най-енергична пропаганда за изгонването на българските владици и учители от Македония и на техни места да се довеждат владици и учители, родом от Македония и възпитани в сръбски дух (к. н.).

2. Филологическа част:

а) Да се пише на чисто македонски език, но тъй като македонският език не е книжовно изработен, да се изхвърли всеки български израз и да се въвежда сръбски (к. н.).

б) Да се вземе сръбската азбука като най-удобна за македонския език и при писането да се придържа към сръбската граматика...” [11] (к. н.).

В този дух е съставена и читанка - пак от Милойко Беселинович; издава се и календар „Голуб” с предимно противобългарско съдържание и... толкоз. Защото бързо се оказва, че всичките тези машинации не дават никакъв резултат. Самият Новакович признава това в едно свое писмо:

“В началото на нашата пропаганда аз много разчитах на впечатлението от нашата либералност по отношение на домашния диалект. Учудих се, когато в 1890 г. от Скопие ми бе казано, че не постигам никакъв ефект, защото хората искат книжовен език.” [12]

И в друго писмо, до големия хърватски славист Ватрослав Ягич, Новакович признава:

“Когато бях в Цариград през 1886-1891 г., работех за сръбската пропаганда в Македония...Между другите работи напечатан бе и един буквар на македонски диалект. След това правех анкета как се приема това там. Нашите агенти ми отговориха, че не правя никакъв ефект...” [13]

Българската национална крепост се оказва непревзимаема.

Новакович се отказва от авантюрата си, но не и сръбските социалисти. В лицето на техните водачи Димитрие Туцович и Душко Попович тя намира упорити привърженици. Те приемат теорията на сръбския географ и етнограф Йован Цвиич, че македонските славяни са „флотантна” маса, от която лесно може да става и българин, и сърбин, и застават на становището, че Македония е повече нужна на Сърбия, тъй като Вардарската долина е естествено продължение на Моравската, която вече се
 

11. Д-р Климент Џамбазовски, цит. съч., стр. 163-164.

12. Пак там, стр. 180.

13. Цитирано по Блаже Ристовски, Крсте П. Мисирков (1874-1926). Прилог кон проучувањето на развитокот на македонската национална мисла. Скопје, 1966, стр. 717.

59

владее от Сърбия.

За краткост ще цитираме изказването на Душко Попович, непосредствен приемник на Туцович:

„Под българското име на македонските славяни не стои българско национално съзнание, нито въобще българска национална особеност. ..”Македонският език е един преходен диалект между сръбския и българския език...” [14]

Последователите на Туцович и Попович, особено в лицето на Музикравич, още по-подчертано застават в защита на правото на Сърбия да владее Македония с всичките последици от това.
 

III. Новите изпълнители на сърбизирането на македонските говори

След Първата световна война, както и в навечерието на Втората, та дори и през нея, титовизмът най-изрично застана зад тези теории на Новакович, Цвиич, Туцович и Попович. Сега вече със силата на оръжието се наложи македонизмът във Вардарска Македония. Вярвайки в тая сила, Тито бе казал на члена на ЦК на БКП и председател на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България Христо Калайджиев следното:

„Дайте ги на мен (българите в Пиринския край - б.н.), аз ще ги направя за две години македонци”. [15]

И почва оръжието да шествува по цяла Вардарска Македония, създавайки изкуствено македонска нация. И всичко това се върши буквално според принципите, оформени шест десетилетия преди това от Новакович.

*  *  *

Направихме предварителен преглед на първоизточниците на идеята за македонизма с главна насока посърбяването на езика на Македония, за да разберем характера на следващото ни изложение.

Как титовизмът стана заветоносец на идеите на Стоян Новакович ще посочим точка по точка.
 

14. Данчо Зографски, Југославенските социјалисти за македонското прашање. Скопје, 1962, стр. 129.

15. Христо Калайджиев, Македонският народ се бори за свобода, единство и равноправие. София, 1950. Изд. на БКП, стр. 29.

60
 

IV. Пътища на cърбизиране на македонския казионен “език”

Посърбяването на езика на македонските българи бе задача номер едно на Новакович при организирания от него поход на сръбската пропаганда в Македония, защото езикът е душата на един народ. Когато тая душа бъде поразена, победата ще бъде пълна.

И ето на какво сме свидетели днес в СР Македония; посърбяването на езика там носи следните форми:

1. В областта на азбуката и фонетиката (звуковете).

2. В областта на морфологията и лексиката:

а) Вмъкване в речника на безброй сръбски думи.
б) Създаване на сърбизми („помакедончени” сръбски думи) чрез прибавяне на българско окончание или с промяна на основни гласни.
в) Избягване на български окончания, характерни за книжовния български език (останали от старобългарски), и приемане на сръбски окончания.
г) Употреба на чужди, предимно на френски думи в сръбски облик.
д) Сръбски форми на познати названия от чужд или домашен произход.
е) Сръбски научни и технически термини.
ж) Пренебрегване на съществуващи народни думи и приемане на съответни сръбски думи и изрази.

а) Сръбски строеж на изречението чрез съответни съюзи.
б) Сръбски строеж на изречението чрез употреба на съответни предлози и др.

1. В областта на азбуката и фонетиката

Както е известно, в СР Македония е въведена сръбската азбука на Вук Караджич. Във връзка с това се е водела упорита борба. Просръбски настроените елементи начело с Блаже Конески са настоявали за сръбската кирилица, като се изхвърлят българските писмени знаци Й, Ъ, Ь, Щ,  (е двойно), Ю, Я, и се приемат сръбските знаци Ј, Љ, Њ, Џ. Борбата се водела особено около приемането на сръбските знаци Ђ и Ћ вместо

61

българските КЬ, ГЬ (К’, Г’), присъщи на всички български говори и твърде чести в Македония. Светозар Вукманович-Темпо и сръбският голям шовинист филологът Александър Белич са настоявали на всяка цена за сръбските знаци. Но не успели. Компромисът бил постигнат чрез знаците Ќ и Ѓ. Но много по-упорита била борбата за Ъ (твърдия еров знак, ер голям) в звучението му като . Отначало знакът бил приет с мнозинство от образуваната комисия. Съществува дори и снимка на новата азбука, написана върху черна дъска с означен Ъ накрая, а пред дъската се виждат членовете на комисията, между които и поетът Венко Марковски. Обаче намесата на просръбските елементи, водени от Блаже Конески, наложила изхвърлянето на тоя знак като ярко български, липсващ в сръбския език, и заместването му по сръбски маниер с апостроф (’) или със сръбското сонатично Р, неприсъщо на македонските говори. Така се получава странната форма на думите с Ъ пред Р, като например дрво, србин, грк, срце, брзо, прв, крв, рж (или ’рж), рга или ’рга (ръжда), ржи или ’ржи (ръмжи) и пр. вместо дърво, гърк, сърбин, кърв, първ, сърце, ърж, ържи, ъргя и пр. В речника това сонатично Р е означено с ’Р. С този апостроф всъщност е признато съществуването на звука Ъ, който е присъщ на всички македонски говори без изключение, вън от случаите, когато Ъ се намира пред Р. Така например:

1) В централните западномакедонски говори (конкретно в прилепско-битолско-кичевския) покрай думите с Ъ пред Р (дърво, сърбин и пр.) звукът Ъ се чува ясно и в думите зъмба, зъмбък, кът, сандък, калъв, фъстан, съска, съклет, късмет, фъндък, мангър, къна, басканлък (обиск), пашалък, апансъс и др., някои от които са от турски произход или са проникнали чрез посредничеството на турския език.

2) Много по-често звукът Ъ се среща в останалите македонски говори, които обхващат три четвърти от Македония, а именно:

а) В Гостиварско, Дебърско, Стружко, Охридско, Ресенско, Преспата, Костурско, Леринско, Гевгелийско, Дойранско, Воденско, Сярско, Кукушко, Ениджевардарско, Драмско, Неврокопско, Солунско, Демирхисарско и пр. чак до Места, като Ъ звучи във всички думи със старата голяма носова гласна : ръка, мъка, мъж, дъб, зъб (или зъмб), тъпан, къде и т.н., без да вземаме предвид думите с Ъ пред Р - явление повсеместно. Нещо повече: отношението на Р и Ъ е силно подчертано в някои говори, като разложкия, където Ъ идва след Р: кръв, върба, сърце и пр. Чак в Скопие ще чуете: цъфти, длъг, слънце, гъз и пр.

62

б) Звукът Ъ се чува и в звукосъчетанията ЪЛ-ЛЪ, срещани в думи като следните: вълк, жълт, слънце, сълзи (слъзи), гълтам, вълна, бълва (бълха), мълзе, кълна и пр.

Това явление е присъщо на говорите на Велес, Дебърско, Галичко, Кумановско (не повсеместно), Гостиварско, Леринско, Костурско, Воденско, Кайлярско. Солунско, Серско и пр.

Звукът Ъ си остава и в говорите, които изпускат от това звукосъчетание звука Л, а именно: вък (вместо вълк), жъто (вместо жълто), сънце, пъно, въна, къне, съзи, гъта, мъчи (вместо мълчи) и т. н. Така се говори в цяло Тиквешко, Щипско, Марийовско, Кочанско, Малешевско, Пиянец, Разложко, Благоевградско, Петричко и пр,

в) Звукът Ъ се чува и в говорите, в които в старобългарския език е имало отделен звук, означаван с мекия еров знак Ь (ер малък), но в ново време преминал в Е или се изравнил с Ъ, както е например в думите ден – дън, пес - пъс, сега - съга и пр. Изравнен с Ъ, той е в следните говори: кумановски, кривопаланечки, кратовски, в Скопска Черна гора. Там ще чуете: дън, съг, старъц, търговъц, дъсно, тънък, мъгла, цъфти, тъмно, овън, едън, дзът.

г) Изобщо звукът Ъ се чува навред по Македония, но сякаш най-много в ония покрайнини, където има редукция на гласните. А това са Гевгелийско, Дойранско, Кукушко, Воденско, Серско и пр. Там неудареното А се произнася като Ъ: дъ додъ, зъ майкъ, не земйътъ, мъкъ.

Означим ли на картата на Македония всички гореспоменати селища, ще видим, че цяла Македония без изключение произнася тоя звук Ъ и че е истинско престъпление да бъде изхвърлен от азбуката знакът за него, като се замества със сонатичното Р или Л с апостроф, както правят днес скопяни: с’лзи, с’лнце, р’ка, м’ж и пр. Бягайки от тоя звук, скопските езиковеди насилват народните думи, като пишат: саска вм. съска, фустан вм. фъстан, сандак вм. сандък и пр. По същата причина насилват и езика на първия поет на народен говор Коста Рацин, който пише на велешки говор и употребява звукосъчетанието ЛЪ: слънце, жълто, вълна и др., които в новите издания на стиховете му са заместени със сонце, жолто, волна и т. н.

Само от противобългарско чувство, в духа на директивата на Новакович да се отдалечават македонските говори от българския език, да нямат нищо общо с българския език и писменост, можа да се стигне до това филологическо насилие.

63
 

2. В областта на морфологията и лексиката

Прегледаме ли “Речник на македонския литературен език”, ще видим, че е препълнен със сръбски думи от всякакъв род. Бяга се от българския книжовен език, който е изграждан както от старите македонски възрожденци като Йоаким Кърчовски, Неофит Рилски, Кузман Шапкарев, Константин Миладинов, Партений Зографски, Райко Жинзифов, Йосиф Ковачев и др., така и от по-новите писатели по произход от Македония, каквито са Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Любен Каравелов, Антон Страшимиров, и от още по-новите - Людмил Стоянов, Теодор Траянов, Димитър Талев, Венко Марковски и пр., и пр. А това е езикът, с който си служи и ВМОРО начело с Даме Груев, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев и ред други революционни писатели. Но скопските езиковеди, точно според предписанията на Стоян Новакович, черпят от готовия сръбски език хиляди думи и термини както за всички абстрактни понятия, така и за научните и техническите термини, които липсват в народните говори. Нещо повече, дори и когато такива могат да се открият в тия говори, те ги пренебрегват, както ще видим на съответното място.

Да пристъпим към примерите.

а) Чисто сръбски думи

Тъй като те са с хиляди, не е възможно да бъдат посочени тук. Но колкото да илюстрираме казаното, ще разтворим бегло тритомния „Речник на македонскиот јазик” (1961-1966), както и по някой брой на вестник „Нова Македония” от разни дати, за да се види нагледно къде са затънали първенците на скопското езикознание.

Начело ще посочим най-шокиращите сръбски думи, които шествуват на всяка крачка при човешките взаимоотношения: поздрава „Здраво!” и „мора” (трябва, нужно е, длъжен си). Те удрят като чук върху главата на всеки българин. Звучат най-много при срещите с хората вместо общонародните „Здравей!” и „треба”.

След тях се редуват безброй други сръбски думи, които взимаме оттук-оттам от речника и вестник „Нова Македония”:

А: авион (самолет), авиатичар (летец), евлия (двор), ада (остров), аждая (аждер, змей), айкула (акула), амблем (емблема) и др.

Б: благайна (каса), благайник (касиер), безбедност (сигурност), бруцош (кандидат-студент), брод (кораб), бука (гълчава, шум)

64

В: влада (правителство), визия (видение), вежба (обучение, упражнение, военно обучение), видик (хоризонт), воз (влак, железница).

Г: гром (гръм, гърмеж), гърб (герб), гажва (срб. гужва - блъсканица, нар. турканица), гагя (стреля, прицелва се, нар. нишани), гайба (щайга), гарда (гвардия), гро (сърцевина, ядро) и др.

Д: друштво (дружество, общество), децения (десетилетие), двопек (сухар, пексимид), доследен (последователен), дозвола (позволително), додели (раздаде), джин (гигант, великан) и др.

Е: едрилица (платноходка), едренье (каране на платноходка).

Ж: жичара (лифт, въжена линия), житарица (жито), жижа (фокус).

3: заедница (общност), заеднички (задружно), залихи (запаси), загонетно (загадъчно), замърси (заплитам, обърквам) и др.

И: извещай (доклад, изложение), испоручиле (поръчали), итно (бързо), искуство (опит), истрага (разследване), истищи се (допича се).

К: клупа (чин), кружи (кръжи), кързно (кожа с косми), количина (количество), квалитет (качество), казна (наказание), казнени завод (затвор), копно (суша, земя), криюмчар (контрабандист), камата (лихва), кип (статуя), круна (корона), коренито (основно).

Л: логор (лагер), лав (лъв, нар. ърслан), легя (кораб), лежарина (магазинаж), лития (черковно шествие), любичица (теменуга), любомора (ревност), легура (сплав) и пр,

М: мора (трябва, нужно е), мораш (длъжен си), морнар (моряк), месождер (месоядец), мета (прицел, нишан), млитав (тромав, мършав), млаз (струя), молер (бояджия), морнарица (флота) и др.

Н: намена (предназначение), непогода (лошо време), неповолно (неблагоприятно), налог (заповед), нудат (предлагат), нега (отглеждане), негувам (отглеждам), необично (необикновено), наслути (предугаждам), настава (преподаване, обучение) и др.

О: освета (отмъщение), опрема (снабденост, снаряжение), оптужба (обвинение), обука (обучение), остварен (осъществен), оброк (порция, ядене), одмазда (отмъщение), обезбеден (осигурен), отмен (благороден, изискан), озбилно (сериозно), окърни (повреди).

65

П: постои (съществува), посматра (гледа, наблюдава), посматрач (зрител, наблюдател), пруга (линия, ж.п. линия), поворка (процесия, върволица), понуда (предложение), промет (оборот, търговия), промет со житарица (търговия с жито), порез (данък), погон (движение, работа на машина, фабрика), пол (полюс), потрага (дирене, потера), посада (екипаж), поплава (наводнение), примена (приложение), повършина (повърхнина), прифати (прие), подрачйе (срб. подручје - ведомство, област), пегла (ютия), пеглам (гладя), потег (замах), простория (помещение), преко (чрез), повластица (привилегия), промаши (не улучи), превираня (крамоли), падобран (парашут), поим (понятие, срб. појам), подстанар (квартирант, кираджия), приредба (устройване, чествуване) и пр.

Р: рок (срок), ружа (роза), речит (сладко ду мен), ремек дело (шедьовър), разонода (развлечение), радо (на драго сърце) и пр.

С: сведок (свидетел), стварност (действителност), ствар (вещ, предмет), станица (станция, гара), службеник (служител), струка (специалност, професия), стручняк (специалист), став (становище), спрат (етаж, кат), слика (снимка, фотография), сликар (фотограф), сообракяй (срб. саобракај - движение, пътни съобщения), седница (заседание), смучари (скиори), стан (жилище, квартира), славйе (прослава, тържество), сличен (подобен), споредува (срб. спореди - сравнява), споредно (второстепенно), санка (шейна), слузокожа (лигавица), сомот (кадифе), стравичав (страхотен) и др.

Т: тековина (придобивка), търка (надбягване, състезание), тужилац (обвинител, прокурор), тужи (обвинява, дава под съд) и пр.

У: углед (престиж, авторитет), улога (роля), уметност (изкуство), уметник (художник), уметничко (художествено), уцена (изнудване), улье (масло), укинати права (отнети права), учество (участие), услов (условие), упад (нападение) и пр.

Ф: фрижидер (хладилник), фиока (чекмедже), филувам (пълня ядене - напр. пиперки), фаширан (млен), фатаморгана (мираж) и др.

X: харанга (подстрекаване), херой (герой), храбри (насърчава).

Ц: царина (мито), царинарница (митница), цегь (луга), цокули (обувки, предимно войнишки).

Ш, Щ: щеденье (пестене), щампа (печат), щампам (печатя), щумар (горски пазач), шличуи (кънки) и др.

Я: ярбол (мачта на кораб).

66

Като се вземат и производните на тези думи, получава се огромен брой чисто сръбски думи, които шествуват навред и особено по страниците на в. “Нова Македония”. Всяка от тях ще намерите в речника.
 

б) „Помакедончени” сръбски думи

Техният брой е също неизчислим. Той се изразява в използуване на сръбски думи и изрази, на които се сменява било основната гласна, било гласната на окончанието, било пък и двете едновременно. Примерите са в изобилие. Ще посочим някои от тях, както ги срещаме дори само в един брой на в. „Нова Македония” от 18 юни 1984 г.:

- с промяна на основната гласна: се соочувате (срб. суочавате - натъквам се, срещам се очи в очи), конечно (срб. конечно - окончателно), вонредно (срб. ванредно - извънредно), сообракай (срб. саобракај - пътно движение), подрачйе (срб. подручје - ведомство, област), сочуван (срб. сачуван - запазен), сослушанье (срб. саслушанье - разпит) и др.

- с промяна на гласната в окончанието: чамец (срб. чамац - лодка), правец (правац - направление), глумец, (срб. глумац - актьор), заключок (срб. заключак - заключение), поредок (срб. поредак - ред, строй), повидок (срб. повидак - кръг на зрение), свечен (срб. свечан - тържествен), погоден (срб. погодан - удобен), значаен (срб. значаян - забележителен, важен), странец (срб. странац - чужденец), наизменичен (срб. наизменичан - накръстен, последователно редуващ се), почеток (срб. почетак - начало), очигледен (срб. очигледан - очевиден) и др.

- с промяна на основната гласна и в окончанието: состанок (срб. састанак - среща), вонреден (срб. ванредан - извънреден), поединец (срб. појединац - поединичен, отделна личност), совладен (срб. савладан - преодолян, надвит) и т.н.
 

в) Избягване на български книжовни окончания, останаи от старобългарския език, и приемане на сръбски

- Избягване на наставките -ЕЩ и -АЩ. Както е известно, някои отглаголни форми в книжовния български език липсват в народните говори. Но те са били дейни в старобългарския и среднобългарския книжовен език. Такива са сегашно действително причастие на -ЕЩ или -АЩ: пишеш, страдащ, и сегашно страдателно причастие с наставките -ИМ или -УЕМ: любим,

67

наказуем. Днес тези причастия играят в българския книжовен език огромна роля и са съставна част от говора и на най-простия българин. С други думи, едно изоставено езиково богатство се е възстановило в съвременния ни литературен език. Това явление беше възприето и от възрожденската българска интелигенция на Македония и предадено на новите поколения, които пълнеха българските училища чак до Балканската война и след това.

Днешните властници в СР Македония забраниха тези стари български форми и възприеха сръбските. По тоя начин се получиха сърбизираните глаголни форми от рода на следните:

загрижувачки (загрижващ), очайнички (отчайващ), решавачки (решаващ), насърчувачки (насърчаващ), охрабрувачки (охрабряващ), застрашувачки (застрашаващ), отстапувачка маса (отстъпваща маса), понижувачка сянка (унижаваща картина) и др.

Само в две-три думи, като напр. пишуща машина, текуща вода е запазена наставката -УЩ, но и това е подражание на сръбските редки форми като: пишућа машина и текућа вода, текући рачун и пр.

- Избягване на наставките -ИМ и -УЕМ. Тези наставки се заместват по сръбски маниер с наставката -ИВ или -АН, като при това се върши насилие над смисъла на думата. Например:

неумолим се замества с неумолив (срб. неумољив), неугасим с неугасив, неосъществим - с неостварлив, неупотребим с неупотреблив, незабележим с незабележлив, невидим с невидлив, неразбираем с неразбирлив, носим с носив и пр.

Само една дума от този род е запазена от скопяни - любим. Навярно по подражание на сръбската љубимац (любимец).

От всички тези форми се получават производните съществителни неумоливост, неупотребливост, неугасивост, неподсудност, неостварливост, незабележливост, носивост, неразбирливост и т.н., с което се увеличава броят на сърбизмите.

Във връзка със сръбската наставка -АН се получават следните форми с често изкривен смисъл:

Вместо неописуем идва „неопишан”, вместо незабравим - „незаборавен”, вместо непрежалим - „непрежален” и пр. Ето примери от в. „Нова Македония” от 18 юни 1984 г. - в статията, озаглавена „Незаборавната сина гробница” (вместо незабравимата). „Ужасот беше неопишан, вместо „неописуем”; „Светилките от Корча бея уще недостижни, вместо „недостижими”, „Минавме незаборавни часови”, вместо

68

„незабравими” часове.

Какво става тук? Насилието на смисъла личи ясно: ужасът не е неописан, а не може да се опише, т.е. е неописуем. Неописан ужас означава, че той не е описан, а не, че не може да се опише. Същото положение имаме и с незаборавната гробница. Гробницата не е нито забравена, нито забравяща, а е незабравима, т.е. не може да се забрави.

- Често избягване на наставката -ТЕЛ на съществителните деятелни, като се замества по сръбски маниер с -АЧ: вместо предизвикател пишат „предизвикувач”, вместо разпоредител - „распоредувач”, вместо издател - „издавач”, вместо завоевател - „завоювач”, вместо нападател - „напагяч”, вместо спасител - „спасувач” и пр. Тези примери взимаме от граматиката на Блаже Конески.

Истина е, че скопските автори не могат да избягнат съвсем тази наставка и по неволя пишат: учител, родител, раководител, председател, слушател, писател, читател и др., но в много случаи това правят, защото подобни, макар и редки прояви има в сръбския език: учитељ, родитељ, крститељ и пр. Но стремежът е да се избягва тази форма като българска книжовна, като се замества с по-грубата - АЧ.

- Особено е активна сръбската наставка -ЧКИ вместо старобългарската - ИЧЕСКИ, присъща на днешния български и руски книжовен език. Например: политички, вместо политически, логички, вместо логически, математички, вместо математически, туристички, вместо туристически, физички вместо физически и др.

- Близка до тази проява е и избягването на прилагателните с наставка -ЕН и заместването й с -ЧКИ или -СКИ. Например: хумористички вместо хумористичен, психички вместо психичен, идеалистички вместо идеалистичен, милитаристички вместо милитаристичен, антагонистички вместо антагонистичен, зимски вместо зимен, светски вместо световен, телефонски вместо телефонен, енергетски вместо енергиен, временски вместо временен, автоматски вместо автоматичен.

- Същото явление имаме и с избягването на наставката -ОВ и заместването й със -СКИ или -ЧКИ: финансиски вместо финансов, язички вместо язиков (езиков), родовска вместо родова, планска вместо планова и пр.

- От подобен род е избягването на наставката -НИЕ в отглаголните съществителни и заместването й с -ЊЕ, както е в следните примери: движенье вместо движение, маченье

69

вместо мачение, страданье вместо страдание, сомневанье вместо сомнение, ученье вместо учение или намера вместо намерение, вообраза вместо воображение и т.н.

Бягайки от старата българска народна форма, която се среща в живите народни говори - кърщение, мачение, страдание и др., скопските езиковеди лишават езика от важни абстрактни понятия, изразяващи потънкост в значението. Защото едно е учене, друго е учение; едно е движенье, друго движение. Движенье (движене) означава продължително действие в пространството или работа на телесен орган (движене на ръката), докато движение има повече значения, дадени ни в думите: движение на земята, движение по улиците, работническо движение и др.

Наистина, въпросните езиковеди, сякаш от кумова срама, приемат известен брой от този род отглаголни съществителни от свършен вид. като например собрание, воспитание, внимание, осветление и др., но за останалите, споменавайки ги в речника, отправят към сръбската форма на -НЬЕ, с което я препоръчват. Например: намерение вместо намера, учение вместо ученье и т.н.

- Голям е броят на съществителните имена от чужд произход, които на български имат наставката -ИК, а в сръбския -ИЧАР: физик - физичар. Скопските езиковеди са приели сръбската форма, която господствува във всичките им писания. Ето: математичар, политичар, хемичар, техничар, механичар, статистичар, практичар, класичар и т.н.
 

г) Употреба на чужди, предимно френски думи в сръбска редакция

Чуждиците в македонския казионен „език” със сръбска редакция са толкова много, че често пъти, за да се разбере смисълът на писаното, трябва да се отвори френско-български речник или речник за чуждите думи. А на такива думи читателят се натъква на всяка крачка. Манията да се пише възможно „по-учено”, „по-интелигентно”, „по-образовано”, присъща на сръбската интелигенция, напълно е обхванала скопските писачи. Истинско огледало за това явление е вестник „Нова Македония”. Вземете който щете брой на тоя вестник, и ще намерите изобилие от такива думи. За пример ще вземем скопски чуждици само от няколко броя на вестника от юни 1984 г. Там често ще срещнете:

„дистрибуция на вестниците” вместо разпределение, разпространение на вестниците; „луцидна вечер” вместо

70

“ясна, прозрачна вечер”; „нуклеарна централа, подводница” вместо „атомна, ядрена централа или подводница”; „киднапиран самолет” вместо „отвлечен самолет”; „спектакуларно бягане” - ???;„фасцинарно действие” вместо “омайващо действие”; опсесивно вместо натрапващо се; реперкусия (отзив, въздействие).

За да разберем смисъла на думата спектакуларно, подирихме тълкуването й в речниците. Но нямаше я нито във френско-българския речник, нито в малкия „Ларус”. Тогава прибягнахме до латинско-българския и там намерихме думата спектакулум, която означава и зрелище, и театър, и пр. И заключихме, че „спектакуларно бягане” навярно означава надбягване в стадион. Горко на македонския читател!

По-нататък: лавиринт (лабиринт), малверизация (злоупотреба на пари), тренд-трендот (трениране), профано сликарство (простодушно, наивно рисуване), музициранье вместо занимание с музика, аматер вместо любител, амбиент (обстановка, околност), студиозно (научно), амбис (пропаст), девиация (отклонение), рестрикция (ограничаване), лоцира (намества, поставя), пласман (пласиране), флексибилен (гъвкав), приватно (частно), секундарни суровини (вторични суровини), регион (област), негира (отрича), афирмира (утвърждава), интегритет (цялост), статус на секретарот (служебното положение на секретаря), авион (самолет), димензия (размер, измерение), презентира (представя), релация (връзка, сношение), квалитет (качество), едиция (издание), преокупация (заетост), масакрира (коли), плац (площад, площ), предиспозиция (предразположение), креативец (творец), креира (твори), опсерватор (наблюдател), пасош (паспорт), спиритуелно (духовно), презумция (предположение), дисперзия на капацитетите (разпределение на мощностите), енормно (огромно), викенд, викендица (почивка, къщичка за почивка, виличка) и т.н. и т.н., като ургенция, ургентен, ургирам, производни от „карам бързо, ускорявам” и пр.
 

д) Сръбски форми на познати названия на страни, и личности

В Македония отдавна са известни много имена на страни, на видни личности и пр. в общобългарска форма. Днес обаче те са изменени по сръбски терк. И четем по страниците на вестници, книги, списания имената на много страни в света в следния сръбски вид:

71

Шведска вместо Швеция, Норвешка вместо Норвегия, Данска вместо Дания, Финска вместо Финландия, Шкотска вместо Шотландия, Швайцарска вместо Швейцария, Шпания вместо Испания, Либан вместо Ливан, Исланд вместо Исландия, Ирска вместо Ирландия, Кина вместо Китай, Медитеран вместо Средиземно море, Фиренца вместо Флоренция и пр. И по-нататък: Виктор Иго вместо Юго, Барбис вместо Барбюс и пр.

Сръбска форма получават всеизвестните чужди думи: ревия вместо ревю, хуман вместо хуманен, базен вместо басейн, гаража вместо гараж, шанса вместо шанс, гост вместо жест, бифе вместо бюфет, чоколада вместо шоколад и пр.
 

е) Сръбски научни и технически термини

Техният брой е мъчно изчислим. Техниката и индустрията се развиват, създават се нови названия на сръбски и те нахлуват наготово в македонския казионен „език”. Същото явление имаме в медицината, в областта на правото и разни научни клонове. Ние тук нямаме възможност да ги издирваме във всички области. Ще се спрем само на термините, над които езиковедите биха могли да размишляват, но това те не са направили и са взимали наготово. Имаме на първо място предвид граматичните термини. Достатъчно е да вземем граматиката на прословутия „академик” Блаже Конески. Ето няколко примера:

реченица вместо изречение, именка (срб. именица) - съществително, придавка (срб. придев) - прилагателно, заменка (срб. заменица) - местоимение, свързница (срб. свезица) - съюз, прилог - наречие, подмет - подлог, еднина (срб. једнина) - единствено число, множина - множествено число, брой - числително, повратни глаголи - възвратни глаголи, едначенье (срб. једначење) - уеднаквяване, извици (срб. узвици) - междуметия.

Нескончаема би била работата по изнасянето на сръбските термини в другите области на науката и живота. Прелистете бегло учебник по аритметика и ще срещнете названия като следните:

именител - знаменател, броител - числител, едначина (срб. једначина) - уравнение, парни броеви - четни числа, непарни броеви - нечетни числа, множеник - множимо и пр.

От всички области на живота валят сръбски названия, термини, изрази:

- В областта на домакинството: водовод - водопровод;

72

фрижидер - хладилник; надкасна - нощна масичка; шешир - шапка; шефонер - шкаф; пегла - ютия; пеглам - гладя, ютлеисвам; нокшир - ношно гърне; крамп - търнокоп и пр.

- Военни термини: рафал - изстрелян ред от автомат, митралез - картечница, митралески рафал, цокули - войнишки обувки, чемшири - войнишки панталони, кундак - приклад; комора - обоз, логор - лагер и пр.

- Правни: държавянин (срб. държављанин) - поданик, судска постапка (срб. судски поступак) - съдебна процедура; судски извещай - съдебен доклад, щрайк - стачка, кривична постапка (срб. кривични поступак) - наказателен акт; комора - камара (търговска, индустриална).

- Спортни: пехар - купа, навиач - запалянко, санканье - пързаляне с шейна, меч - мач, смучарство - скиорство, станица - гара (железничка станица, радио станица, здравствена станица) и т.н.

Отвсякъде валят названия чудновати, чужди, неразбираеми.
 

ж) Пренебрегване на съществуващи народни думи и приемане на съответни сръбски думи и изрази

Удивително е, че „многоучените” македонски филолози, наместо да дирят под дърво, под камък родни български думи за обогатяване на езика, пренебрегват съществуващи такива и предпочитат сръбски. Ето една поредица от такива думи:

цикна вместо писна; цегь вместо луга (нар. пепелница), поплава вместо наводнение, куйна вместо кухня (нар. керал),щеденье (пестене) вместо пастрене или „клавайне на страна”, воз вместо железница, порогяй вместо рагянье, жената се породи вместо жената роди, чамец вместо лодка или чун, крена возот вместо тръгна железницата, мора вместо требе, нужно е, слика вместо кадро, прав вместо вистински (в думите: прави сърбин - вистински сърбин), търка вместо надтърчуванье, надпреваруванье, намештай вместо покуйкьнина, жиг вместо печат, муур (старата турска дума), сликар вместо фотограф, скоро вместо речи си (почти), споменик вместо паметник, оствариванье вместо извършуванве, изполпуванье, совладуванье (срб. савлаћиванье) вместо навасуванье, да се афирмира вместо да се затвърди, да се зацвърсти, доволно вместо доста, пегла вместо утия, пегланье вместо утлеисуванье, улье вместо масло (за картини с блажни бои), круна вместо корона, гром вместо ровя или вода, просечно вместо средно, посматраме вместо

73

гледаме, иаблудуваме, отмен вместо фин, кибар, натокмен, пречник вместо диаметър, кип вместо статуя, кочи вместо запира, стега, кочница вместо запирачка, врисок (срб. врисак) вместо вресканье, писканье, странец (срб. странац) - вместо тугинец, прашина вместо прав (прах), молер вместо бояджия, сочиво вместо лекя (леща), окно вместо прозорец, яма на рудник, прилика вместо згоден случай, условие, заклетва вместо клетва, фрижидер вместо хладилник и пр.

з) Разпространение на сръбски лични имена

Със сръбски мъжки и женски имена се срещаме постоянно. Вземаме предимно от подписите на разни автори на статии във в. „Нова Македония”, което говори за интелигентни хора, благосклонни към сръбското. Ето ги:

Начело им върви председателят на „Собранието на град Скопие” Душан Поповски, след него софийският дописник на в. „Нова Македония” Душко Малески (Душко е умалително от Душан), подире му детският писател също Душко Аврамов; следват: поетът Любиша Ташковски, доцентът д-р инж. Видоя Търпески, разни автори, като Бранко Тричковски, Бранко Цветковски, Жарко Терзиевски, Гьоко Поповски, Велибор Педевски, Душко Поповски, Небойша Магдевски, Оливера Николова, Веролюб Андоновски и плеада други с имена: Слободан, Томислав, Доброслав, Урош, Драгосав, Бранислав, Витомир, Зоран, Кокан, Властимир, Велимир, Мирослав, Видое, Драгутин, Синиша (Спасов), Югослав (Тодоровски), Данило, Чедомир и пр.

От женските имена стърчат Бранка, Радмияа, Слагяна, Гордана, Славица, Даница, Ружица, Милица, Лепа, Зорица и т.н.
 

3. В областта на синтаксиса

В областта на строежа на изречението също се чувствува сръбският начин на мислене, резултат на много четене и говорене на сръбски и на стремеж да се подражава на „учения” език на сърбите, с които се общува. Особено това личи в използуването на някои съюзи и предлози във връзка с влиянието на някои сръбски глаголи върху падежните форми на имената.

В употребата на съюзите особено впечатление прави избягването на сложния съюз БЕЗ ДА, присъщ на всички български говори в Македония, както и на говорите из

74

останалата българска езикова територия, а липсва в сръбския език. Вървейки по сръбски образец, скопските автори заместват тоя съюз с А ДА НЕ във връзка предимно с глагола МОГА (можам). Например: в един брой на в. „Нова Македония” четем: “Той никогаш не работи, а да не посака награда” вместо „Той никогаш не работи, без да посака награда”.

В броя на в. „Нова Македония” от 6 юни 1984 г. срещаме следната езикова кривина: „Затоа не можеме, а да не го изразиме нашиот револт” вместо „Затоа не можеме да не го изразиме нашиот револт” или „Не можам да търгнам на работа а да не се прекърстам” вместо „... без да се прекърстам”.

Не по-малко смущаващи са примерите с употребата на глаголи, които в сръбския език изискват косвено допълнение в творителен падеж. Това са глаголите управљати, руководити, дирижирати, командовати и др., на които съответствуват македонските диалектни форми управувам, раководам, дирижирам, командувам. Във в. „Нова Македония” от 5 декември 1970 г. Христо Андоновски в статията си „Грчки историчари за Самуиловата држава” пише: „Бугарите управуваа политички со државата” вместо „Бугарите я управуваа политички държавата”, т.е. те не са управлявали с държавата, а са управлявали държавата. И по-нататък: „Со склавините не управувале византиските цареви” вместо „Византиските цареви не ги управувале склавините”.

В друг брой на „Нова Македония” от декември 1983 г. четем:

„Чавдарски дирижира со македонската филхармония” вместо „Чавдарския (я) дирижира македонската филхармония”. Филхармонията не е средство за дирижиране, а предмет на дирижиране.

Същото явление имаме с другите посочени глаголи:

„Той раководи со предприятието” вместо „Той го раководи предприятието” или „Недич командувал со дивизия” вместо „Недич командувал дивизия” - без СО.

Откъде идва объркването? От буквалната мисъл на автора, която следва сръбския синтаксис: „Управљати двржавом”, „руководити предузећем”, „диригуjе филхармониjом”. Творителният падеж на косвеното допълнение е превеждан с предлога СО като „аблативус инструменталис” и се получава изкривяване на мисълта. Изразът „управува со народот” за неповлияния от сръбския език интелигентен читател би означавал: „Управлява заедно с народа”. А всъщност точната мисъл на объркания скопски автор е: „Той управлява народа”, „ръководи народа” и пр.

75

Други примери за сръбско влияние в строежа на изречението пак с предлога СО (със), но вече във връзка с действие, имащо предвид възрастта на дадено лице или лица. Така например в един брой на в. „Нова Македония” от юни 1984 г. четем:

„Се венчаа со 17 години”; „Во Египет мажите се женат со 18 години, а жените - со 16”; „Го напушти школото со 15 години”; „Почна да пишува со 42 години”.

Разбирано по народному, получава се нещо като каламбур. Как човек ще се венчава с годините? Той се венчава с някоя жена, жени се за някоя жена на определена възраст или при дадена възраст. В дадения пример казаното гласи: „Во Египет мажите се женат на 18 години, а жените - на 16”. Предлогът СО (СЪС) незаконно си присвоява мястото на предлога НА. Обаче в сръбския език това би било правилно - чрез формата на творителен падеж: “... својом 18-том годином”.

Нови случаи, пак с предлога СО. Сега вече той се намесва в употребата на друг вид глаголи. Пак във в. „Нова Македония” четем:

„Той почна со работа” вместо „Той почна работа”. И тук се намесва сръбският творителен падеж: „Почео е са радом”.

Още по-драстичен е случаят с глагола вродам, буквален превод на сръбския уродити (уродим). На едно място вестникът съобщава за направени усилия („напори”) да се открият въглища в Битолско и заключава: „Напорите за яглен...не вродия со плод” (на сръбски: „... нису уродили плодом”). Сръбският глагол уродити изисква също творителен падеж. Смисълът на съобщението е. че: усилията за откриване на въглища не са дали резултат (или буквално: не са родили плод). Тук нещастният автор на дописката, мислейки по сръбски, трансформирал глагола уродити с промяна само на представката У, замествайки я с В и като получил вродам, прибавил плод, понеже глаголът уродити най-често иска косвено допълнение плод и се получило вродити со плод вместо „не даде плод” или свободно: останаа безуспешни.

Под сръбско влияние е изкривил езика си и дописникът на „Нова Македония” със съобщението:

„Иран не страхува од ембаргото” вместо „Иран не се плаши от ембаргото”. В случая авторът използува сръбския глагол страховати, който не е възвратен, а както е в централните македонски диалекти, се нуждае от СЕ. Ако каже се страхувам, ще стане книжовно български. А пропуска да използува пак българското се плаши, но народно в Македония, и стига до изкривяване на фразата и мисълта. Мислел е на

76

сръбски. Впрочем, може и да не е много виновен, защото в „Речник на македонскиот язик” се намира думата страхува, но поне отправя към се плаши.

Особен случай на сръбска стилизация представлява употребата на сръбския технически термин погон. Във в. „Нова Македония” постоянно се натъкваме на него. Той има няколко значения:

1. Двигателна сила: „електричен погон” вместо „електрическа сила”; „машина со парен погон” вместо “парна машина”; „авион со млазен погон” вместо „реактивен самолет или аероплан”.

2. Минаване в действие: „пущи во погон” вместо „постави в действие”. Например: „Фабриката се стави во погон” вместо „Фабриката почна да работи”.

3. Част от предприятие (нещо като цех): „Фабрика со повеке погони” вместо „Фабрика с повече цехове или мощности”.

4. Старинна мярка за повърхнина: „Нива от 20 погони (декари)”.

Само това последното значение има някакъв смисъл в македонските говори, но в никакъв случай останалите чисто сръбски значения, за които съществуват съответни изрази: сила, работна сила, двигател, почна работа и пр., всички застъпени в „македонския” речник. Но, както се вижда, терминът с всички свои сръбски значения е надделял и се използува в най-широк размер.
 

4. Особени случаи на езикови недомислия

а) Извращения на смисъла чрез двусмислеността на много думи и изрази, заети от сръбския език

При безогледното заимствуване от сръбския език, пренебрегвайки значението на народните думи и изрази, се е получила една поредица от еднакви думи по форма, а различни по значение (омоними), които често довеждат до комични положения и дори каламбури. Ще се спрем на тях, както ги срещаме в разни списания, но главно във в. „Нова Македония” и нейните „Забавници”. Те са огледало на господствуващите езикови извращения, намиращи потвърждение и в самия речник. Примери:

1) „Полето го загрози реката” - Неповлияният от сръбския език македонски българин ще разбере, че реката ще направи грозно полето. А всъщност авторът на горното

77

изречение иска да каже, че реката заплашва полето (с наводнение) - според сръбското значение на глагола загрозити (заплашвам, застрашавам).

2) „Реката се повлече.” - Би се разбрало, че реката се влачи, се повлича (нанякъде). Скопският автор обаче е употребил сръбското значение на глагола повући се (прибирам се, оттеглям се, дръпвам се) и искал да каже, че реката прибрала водите си (след наводнението).

3) „Таткото донесе на децата колачи”. – Думата “колач” за всеки българин е ясна: човек, който коли. Но писачът употребил сръбското значение „колач” за „сладкиш”. А в Македония се правят „сладки”, а не „колачи”. Комичното е явно: бащата носи на децата си убийци!

4) „Филмот беше прикажан вчера, а и денес се прикажува.” - „Прикажан” в Македония значи прочут, а „се прикажува” означава „приказва се, разказва се”. А то било: филмът се прожектира, представя се - според сръбския глагол приказивати.

5) „Толку прост човек не може да се замисли.” - Така е писано в един „Забавник” на в. „Нова Македония” от август 1951 г., в който се е проявила и някаква писателка Невена Теохарова. Част от горните примери сме взели оттам. От цитираното изречение бихме разбрали, че споменатият прост човек не може да се замисли, да си помисли. А то било: „не можем да си представим”!

6) В бр. 21 на споменатия „Забавник” четем: „Ветерот завиваше, уктеше помамно”. Последните три думи са чисто сръбски, но двусмислието идва от „завиваше”. Сръбският му оригинал е почти еднакъв: „Ветар завијаше, хукташе помамно”. Който не знае сръбски, ще разбере само едно (и то погрешно): че вятърът завивал нещо. Измамата е в сръбския глагол завијати, който значи „вия”. Предадено на народен македонски говор, изречението ще гласи: „Ветерот (или ветърот) виеше, фучеше бесно”.

7) В бр. 11 на същия „Забавник” намираме следното двусмислие: „Секако ти е познато, дека не можам да те препознам”. На пръв поглед тук няма сръбски думи и човек от народа би разбрал следното: „Всякак ти е известно (познато), че не мога да се припозная в тебе”. Малко странно, но има смисъл. Всъщност смисълът е: „Навярно ти е известно, че не мога да те позная”.

Същото объркване срещаме и в броя на „Нова Македония” от 3 юни 1984 г., в рубриката „Пецко”: „Синко, ти ли си? Не можем да те препознам” вместо “...да те познам”. Бъркотията

78

е в смешението на двете значения: “да позная някого” и “да се припозная в някого”.

8) Смущение може да се получи и с употребата на думата снага. На сръбски тя означава „сила”, а на български във всички говори означава „тяло”. И ако на някоя жена в Македония кажеш: „Ако си таква, имаш голема снага”, тя ще се смути, ще почувствува подигравка и ще се обиди. А в „Сборника” е употребена думата снага със значение сила.

9) Без да изреждаме до безконечност подобни примери, ще съкратим цитатите с изреждане на още една поредица двусмислени думи, които ще объркат незнаещия сръбски език:

- „Змиите постанале” - на македонски говор означава, че змиите не могли повече да пълзят. Но на „сърбомакедонски” значи: „произлезли”.

- „Направи понуда” - на народен български говор значи „направи понуда (на болен за здраве), а на казионно „македонски” - „направи предложение”.

- бука - народно значение бука (буково дърво; дървена тръба), „сърбомакедонски” - шум, гюрултия.

- обично - народно: обично (любимо), срб. значение: обикновено.

- поплави - нар. да поплавя (прането), срб. значение: наводнения.

- Той ке постои, нар.: той ще постои, срб. значение: той ще съществува.

- Това дете припагя, нар.: това дете припагя (губи съзнание), срб. значение: това дете принадлежи.

- погоден - нар.: погоден (улучен), срб. значение: удобен.

- брод - брод (на река) - кораб.

- заработив - заработив (почнах да работя) - спечелих.

- се освети - се освети (черква) - си отмъсти.

- той е джин - той е джин (зъл дух) - той е гигант, великан.

- Контролата потфърлува - контролата подфърлува (подхвърля) срб.мак.: изневерява, издиша. [*]

- Той споредува со него - нар. „споредува”, т.е. има добри отношения с някого, а на сръб.мак. значи сравнява
 

*. Тук имаме буквален превод на сръбското подбацивати. На сръбски глаголът 6ацам значи “хвърлям”, но под6ацивати не значи “подхвърлям”, а “изневерявам в работата си, не давам очакваното”. Скопският автор, като превежда на части сръбския глагол с подхвърлям, изневерява на българското значение “подхвърлям” и му придава сръбското.

79

с негo, от сръбския глагол поредити, успорећивати.

- Имаме прилика - нар. „имаме прилика” (приличаме си), срб.мак „имаме удобен случай”.

- Орелот стои на ъртот, нар. „орелот стои на ъртот (т.е. върху хрътка, ловджийско куче); срб.мак.: Орелът стои на ръта.

Примерите са и объркващи, и смешни.
 

б) Някои примери за стилни съчетания върху основата на сръбски думи, сърбизми и чуждици

От в. „Нова Македония”, юни 1984: реклама за една шивачка:

„Павлина Хаджиниколова креира (твори)... Овой пат предлага свои креации (творби), наменети (предназначени) за младите девойки со необични деколтеа (необикновени деколтета).

В същия брой: „Пропишани се нови царински повластици.” - Да преведем този почти сръбски текст: „Определени са нови данъчни привилегии (намаления)”.

Пак там: „Песок я прекривал свингата”. Превод: „Пясък покривал сфинкса.” Прекривал в народния говор значи „многократно криел“.

Във в. „Нова Македония” от 18 юли 1984 г. четем следното заглавие на статия: „Неликвидността я нарушува репродукцията”. След справка с речника за чужди думи разбираме, че „непревръщането в пари на готовата продукция пречи върху по-нататъшното производство”.

В друг брой срещаме следното съобщение: „Кинеската решеност да иницира една репрезентативна мегюнародна конференция”. Превод: „Китайската решеност да вземе почин за една представителна международна конференция”.

Често употребяваната чуждица релация (връзка, отношение, посока) много смущава читателя с различния си смисъл в изречения като следните: „Влошуванье на бугарско-американските релации”; „Младенов оствари повеке контракти на европските релации” и много още други „релации” под път и над път, като „Влошуванье на бугарско-американската релация”: „Политика во разни релации” и т.н.

Но особен куриоз представлява заглавието на една статия, обнародвана в един брой на в. „Нова Македония” от 1970 г.: “Настоюваня за по-студиозно обликуванье на язичките поими.” Убедени сме, че едва ли ще се намери македонски българин, колкото и образован да е (да не говорим за слабограмотните), който би могъл да „преведе” това заглавие

80

на „прост язик болгарски” - казано с думите на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович. Дори и ония. които са се учили в СР Македония, мъчно ще отгатнат този ребус. Да направим максимално усилие да го разчетем:

настоювяния - от срб. глагол настоjати който означава старая се - преведено гласи: старания;

по-студиозно - френска дума studieux, -euse, означаваща прилежен, усърден;

обликува от срб. глагол обличити означаващ оформям;

язичките - срб. форма за относително прилагателно, означаваща езиковите;

поими - от срб. дума појам, означаваща понятие.

Следователно смисълът на горното напълно сърбизирано заглавие гласи: „Старания за по-усърдно оформяне на езиковите понятия”. То и така преведено, е отблъскващо с надутия си „многоучен” стил.

За ония, които искат да се посмеят с такъв род „многоучени” писания, ще цитираме без превод следната изключителна по своята помпозност и надутост творба на “академик” Димитър Митрев, взета като откъс от неговия памфлет срещу романите на Димитър Талев. озаглавен „Минато и литература” и издаден в Скопие през 1958 г.:

„Богатата творечка мокь, коя е богата и со адекватността на обсервациите ... не ке остане тугя и за вистините на най-сложни животни битки, па: наспроти одредените идеолошки возгледи и предиспозиции на майсторите - мокьни креативци и мокьни опсерватори - да се постигне едно и спиритуелно и ментално проникнуванье во реалното и објективното понекогаш - да постигне и до степенот на една нивна револуционерна зафиксираност. ... Во таков резонас одзвучува гласот на най-полетната презумция на Д. Талев.” (к. н).

*  *  *

Няма съмнение, че с всичко това македонският казионен „език” става все по-чужд за народа. Той трябва да бъде изучаван от самите македонски българи със същите усилия, с които се изучава един чужд славянски език. Върху това красноречиво говори и следният анекдот. В Гевгели имало родителско-учителска среща. Учителят е говорил върху възпитанието на децата, докладвал за мерките на училището и подчертал дълга на родителите във връзка с това. Обаче неговият македонистки. т.е. сърбомакедонски „език” не е бил разбран и родителите стоели

81

в недоумение какво им е говорено. Тогава учителят казал: „Я да ви го кажа на гевгелийски, та да се разбереме по човечки”.

В следващата част ще дадем на съответно място отзиви на в. „Нова Македония” за плачевното състояние на езика в СР Македония. В нея ще видим кой е защитник на това нещастие за населението в страната.
 

[Previous] [Next]
[Back]