ПЪРВИЯТ ОПИТ ЗА БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛЕН И ЕЖЕДНЕВЕН ВЕСТНИК
(МАЛКАТА „МАКЕДОНИЯ” НА П.Р.СЛАВЕЙКОВ)

Траян Радев

Малката „Македония” на П. Р. Славейков от 1867 г. е ценна за историята на българската журналистика главно в две отношения: първо - като вестник за трудещите се българи, преди всичко от турската столица, второ - като един опит за създаване на български ежедневник през шестдесетте години на миналия век. Тези два факта, неотбелязани досега, [1] са от интерес естествено и за биографията на споменатия наш възрожденец; те съставляват един нов малък принос към утвърждаването му като най-бележития български журналист на епохата в пределите на Турция.

Появата на малката „Македония” обаче бе обусловена от развоя на народната борба и бе в непосредствена връзка с голямата „Македония”. В този смисъл казаният малък вестник бе плод колкото на общата идейна еволюция на неговия „редактор и издател” П.Р. Славейков, толкова и на развитието на журналистическата концепция у последния и на новия дух на неудържим пристъп, който носеше вече всестранния подем на българското Възраждане. Очертаването на целта и непродължителното съществувание на малката „Македония” следователно изисква една предварителна характеристика на историческия момент и на задачите на голямата „Македония”.
 

1. Досега никой не е разгледал малката „Македония” като на вестник със своеобразна цел и собствена физиономия. В анотирания библиографски труд върху нашата предосвобожденска книжнина на Маньо Стоянов също е допусната грешка с окачествяването на малката „Македония” като „притурка” (М.Стоянов, Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания. София, 1957, Т. I, стр. 445.). Изглежда авторът се е подвел по думите на Ю. Иванов за нейното излизане „като притурка” на голямата „Македония”, понеже Ю. Иванов въобще не говори за истинските „притурки” на вестник „Македония” било, че не ги е виждал, било, че не им е обърнал внимание (Ю. Иванов, Български периодически печат от възраждането му до днес. София, 1893. Т. I, стр. 76-77). Тази неточност е била поправена навремето от С. С. Бобчев (в смисъл, че той не я нарича вече „притурка”: „Македония” излазяше, освен големия номер, йоще и малък формат за в Цариград само”. - С. С. Бобчев, Преглед на българский печат (1844-1895). - в: Юбилеен сборник по случай петдесетгод. на бълг. журналистика. София, 1894, стр. 40). М. Стоянов дава номера на броевете от 28 до 93 за „Македония. Вестник за народа” (или „малката Македония”, както обикновено тя се нарича и от

61

Вестник „Македония” (3 декември 1866 - 25 юли 1872 гг., ст. ст.) бе замислен от П. Р. Славейков и национално-демократичното българско течение в Цариград на една широка основа, когато всенародният Църковен въпрос, освободен до голяма степен от религиозната си обвивка, бе навлязъл вече в своята решителна, политическа фаза. От предимно църковно училищен въпрос той сега се превръща в териториален. Борбата срещу Фенер става вече борба за епархии. В границите на евентуалната българска духовна област трябваше да възкръсне един ден, неминуемо и независимо от нейната първоначална форма, бъдещата българска държава. Такава е с две думи политическата идея, залегнала у по-далновидните български ръководители тогава, и тя е, която определя категоричността на тяхното становище: народна църква в етническите предели на българския народ.

Това е, от друга страна, времето, когато Българският въпрос все по-видимо започва да играе роля и в политиката на Високата порта. Събитията, които ознаменуваха тази нова фаза в историята на българското Възраждане, са следните. В 1864 - годината, в която Славейков се установява в Цариград - Аали паша връща след тригодишно заточение Иларион Макариополски и Авксентий Велешки. Същата година става смяна и на руския посланик при султана. Апатичният Новиков, за когото гръцко-българският спор представлява едва ли нещо повече от една отегчителна тема, нарушаваща „единството на православния мир”, бива заменен сега от генерал Н. П. Игнатиев. Млад, енергичен, проницателен, дошъл и в новия си пост за действие, той скоро схваща истинската цел на борбата на българите и голямата важност на Българския въпрос за бъдещата съдба на Балканите. В 1865 г. стават, полуофициално, срещи между български и гръцки водители. Целият проблем е: докъде отиват гръцките „отстъпки” и ще приемат ли българите един пакостен за тях компромис? Историческа в това отношение се оказва 1866 година. Тогава именно Славейков спира своята Гайда” и започва издаването на нов, голям политически вестник, кръстен нарочно „Македония”, като знаме на борбата за национална целокупност.
 

съвременните изследвачи - вж. напр. Г. Боршуков, История на българската журналистика... София, 1957, стр. 145). Тези номера в действителност стоят върху вестничето, но не са неговите собствени, а са номерата на голямата Македония”. Поради това у Стоянов се явяват толкова липси. Собствената номерация на броевете на вестничето е дадена на началната страница долу, под първата колона на текста. Тя върви правилно от 1 до 47 (липсват само два броя). А в картотеката на старопечатния отдел при Народната библиотека стои кой знае отпреди колко години! - напечатано на фиш: „От малкия лист на Македония”, който излизал през 1867 г., в Библиотеката няма ни един окземпляр.” Не само че има, но те общо образуват даже два почти пълни комплекта

62

И наистина опасенията в тая насока не излизат безпочвени. Гръцката патриаршия, след една смяна на патриарха в 1867 г., скланя най-после да признае независимостта на българската църква, но - между Дунава и Балкана! Българите отхвърлят тоя проект. Славейковата „Македония”, най-разпространеният и най-влиятелният български вестник в пределите на отоманската империя, става сега легалният боеви орган за национално действие на българите в Турско. Неотстъпно, до самото си спиране, той ще преследва в тоя смисъл - както бележи един познавач на епохата - „една трояка цел: да крепи духа на българите в Македония, да брани правата на Македония срещу гръцките домогвания и да се бори срещу изкушението у някои българи да се спогодят с патриаршията, жертвувайки Македония.” В изпълнение тъкмо на тази основна цел Славейков, един от най-прозорливите народни ръководители и в разцвета на своите творчески сили, шест месеца след започването на „Македония”, подема и малкоформатната „Македония. - Вестник за народа”, известна под името „Малката Македония”. Както се вижда още от нейното подзаглавие, тя се явява същевременно и като израз на неговия похвален публицистичен стремеж за осъществяване на един по-бърз и по-пряк контакт с народната маса.

Социалният и новаторски замисъл за издаването на малката „Македония” проличава много ясно в редакционното „Известiе”, поместено на уводно място, в курсив, в първите й два броя. То гласи: „За да разпространим повече Българското чтение между съотечествениците си в Цариград и най-паче между Македонците наши братя които са най-много тука, но които по положението си и по занятията си не земат никакъв вестник и не четат, сторихме да издавами освен големийт съботен лист и малки ежедневни листове от Македония само за в Цариград. (к. м.). Малко по-долу, с още по-едър курсив (и с графично изображение на ръка за привличане на вниманието), в първия й брой стои и следното указателно изречение: „За пръв път от нашъ старнъ давами воля на раздавача си до един месец да раздава даром по 10 листа от всекой брой на някои от Македонците Българи еснафлии, които знаят или желаят да научат Български да четат.” (к. м.).

В казаното редакционно „Известiе”, повторено и във втория брой на вестника, намираме отчетливо изразена и другата характерна черта на малката „Македония” - намерението на Славейков да я превърне в ежедневна. Пасажът, в който четем това, е поместен след първоцитирания и иде като пояснение на думите: „- и малки ежедневни листове от Македония само за в Цариград.” Той гласи: „За сега ний ще издавами тези малки листове на два дни веднъж, доде видим как ще ся посрещнът

63

от съотечествениците ни и ще ли могът да покрият разноски си, от този опит зависи следуванието на това издание и преобръщението му на ежедневно.” (к. м.).

Проследяването на малката „Македония” говори за първоначалния успех на Славейкова и в двете отношения. Така в новото редакционно „Извесле”, поместено в бр. 3 от 9-и юни 1867 г., пак на уводно място четем: „Добрият за сега прием с който ся посрещнъ малкий лист на Македония от съотечествениците ни в Цариград насърдчва ни да предприемем уголемението му. И тъй от идущий понеделник (12 юния) малкий лист на Македония ще излезва на по-голям формат от този, на който първите две страници ще съдържат политически новини а другите две ще съ подлистник в който ще ся поместят разни разкази следувани тъй като да съставляват и после особени (т.е. отделни, б.м.) [*] книжки.” (к. м.). Същевременно редакцията известяваше, че това ще покачи цената на вестника „на 20 пари всекой брой”, т. е. с 5 пари повече. Месечните „спомоществования” (т. е. абонаменти) занапред се определят от 5, на 6 гроша, „с убедителното примолвание да бъдат предплащани.”

За жалост паричните затруднения, в случая нередовността на спомоществователите, не закъсняват и тук да се обадят и ние виждаме Славейков да се оплаква „от пустийт вересиджилак на нашите вестникоприниматели”. Но има нещо в тия обръщения на редактора, което прави по-особено впечатление в сравнение с други подобни оплаквания [2] в тогавашните български вестници, включително и в голямата „Македония”. Това е топлият, бих казал бащински тон и разбиране, които Славейков показва към бедните и малоимотни българи-гурбетчии от своето време. В едно такова обръщение в малката „Македония” съчувствието му към тях е дало даже повод на една трогателна изповед:

За туй, братия Българи, още веднъж ви поканями на предплата. Живея между вас, и видя и положението ви и състоянието ви, години тежки, усилни но само по Вас не е, страдат и други от истата болест, а ний  б е к и  и  повече; ...но ако сгърнем ръце и стиснем сърце никога няма да излезим на лице.” Тук проличава същевременно добре и свойството на П. Р. Славейков да използува или съчинява римувани поговорки с ударна, стимулираща игривост в своята културно-национална агитация.
 

*. Ъ тук, както и на други някои места, замества изхвърлената сега у нас буква .

2. Причината за това не е била нито злата воля, нито стиснатостта на българите. Ще трябва и след Освобождението, при установени политически партии и партийни органи, да мине доста време, докато българският читател добие навика да бъде редовен в изплащането абонамента на своя вестник или списание.

64

Мисълта за издаването на един български ежедневник в Цариград обаче сега е отстъпила място на грижата му за осигуряване на по-натъшното дву-тридневно излизане на малката „Македония”, прекръстена вече, от брой 13, в „МАКЕДОНЧЕ”. Не подир много, в края на четвъртия месец, идва и неизбежният край на „МАКЕДОНЧЕ”-то. Редовете, с които Славейков съобщава за тая загуба, свидетелствуват за голямата горчивина и болка, изпълнили тогава неговата душа; но същевременно и за наличността на известна надежда в бъдещето, която никога не е напускала напълно този роден борец. Ето някои от тях, печатани на уводно място в последния (47) брой на „МАКЕДОНЧЕ”-то, под заглавие „Зорлан гюзеллик олмас” (т.е. насила хубост не става): „МАКЕДОНЧЕ” няма вече!... Жал ни е, много ни е жал за упокоението на Македончето, а няма какво да сторим освен, нему  В е ч н а  м у  п а м е т!  да кажем, а на Българский народ  Д а  е  ж и в;  за него ако то не въскръсне вече, може до някога друго да му се роди.”

Самото съдържание на малката „Македония” е извънредно пъстро. В хода на борбата за духовно освобождение от Фенер например и напредъка на българската просвета се отделят често подробни изложения. Не липсват и сведения за цените на различните стоки на пазара в Цариград и другаде, за състоянието на реколтата, за търсения, продажби и пр. - неща, които са представлявали пряк интерес за българските занаятчии, търговци, изполичари или наемни работници. Твърде значително място в малката „Македония” се посвещава и на външните новини, с които редакторът е целял по-специално да насажда и поддържа едновременно свободолюбив и борчески дух у своите сънародници. От тях именно ще приведа тук някои фрази поради тяхната особено ярка социална и революционна окраска. Така например в бр. 12 от 30 юни в хрониката за Испания, където недоволството от мракобесническата монархия било обхванало вече всички съсловия, се дават съществени извадки от „забележителната реч” на сенатора Милин против „неограниченото правителство”. То вървело пред народа и спъвало неговия устремен път напред, като обезвредявало първо Камарата, после налагало мълчание и на печата. „Хубаво поведение! - се провикнал сенаторът. - Скоро ще стигнем намерението си, но след малко пожар ся види из далеч, человечеството върви против нас. Нека да не кажат министрите че те първи ще пропаднат.” Идат след този призив на законната революция думи страшни в устата на един общественик, които можеше да породи само отчаянието от деспотизма: „И що е до нас ако паднат те първи. Трупът на един министър не може да напълни гробът на един народ.”(к. м.). В същия брой, малко по-долу (на

65

стр. 2), четем за работническа злополука в Германия: „- В Саксония при Лугавъ на 19 т. м., се сринал някой лагъм, дето копаяли каменни въглища. Повече от 100 работници се затиснъли и ни един не е могъл да се избави.” Много и твърде остри нападки са публикувани в малката „Македония” по адрес на папата, тогава все още и светски владетел и върл противник на обединението на Италия и на италианските революционни демократи. В бр. 43 напр. четем: „Нека папата устъпи свободътъ на поданниците си, нека ги управлява разумно; нека се отнася с тях като с человеци. И тогаз не ще има нужда от никое покровителство. Но ако иска упорно да направи вечно едно правителство което ражда лъжътъ и разбоничеството и унизява достолепието на человека, поданниците му добре правяще ще го испъдят (к. м.). а ний като безумни ще бъдем разобличени, ако затруднявами Италия...” За да може обаче подобни революционни съждения да минат през турската цензура, се искаше не само кураж, но и умение в редакцията и подбора. Славейков ги даваше, отчасти или изцяло, като заемки от телеграфните агенции и чуждите вестници. В случая от „Опионион насионал”, чрез „Ефталофос”. На друго място в малката „Македония”, този път по в-к „Норд” и в по-мек тон, се говори за освободителния повей в Русия: „Н о р д  Брюкселский споменува че Руското правителство имало намерение да уничтожи затворът за дългове; подлежи наистина на Владетеля който от своя воля уничтожи феодалното рабство, да уничтожи и телесното кредитуване, едно от многобройните остатки на древното (робовладелско, б. м.) Римско общество.” (к. м).

Приведените извадки са само за илюстрация. Те разкриват добре характера на известията, предназначени за българските „еснафлии” от турската столица и въобще крайно либералния, прогресивен дух, в който е била списвана малката „Македония”. И то, както загатнахме още в началото, не бе случайно. Наистина 1867 г. с нейните събития навън и особено по българските народни работи бе твърде важна за формирането у П. Р. Славейков на някои по-радикални обществени възгледи, които впоследствие ще го доближат тъй много до Любен Каравелов. В това отношение и малката „Македония” редом с голямата е един първостепенен извор за историка. Би било погрешно обаче, било идейно, било политически, да се съзира в нея един пряк предшественик на работническия социалистически печат в България. Затова, определяйки малката „Македония” от 1867 г. като български социален вестник, трябва веднага да добавим: по предназначение, не по идеология.

Програмата на „Македония” - голямата и малката, - както програмата на самия Славейков дори и след

66

Освобождението, бе и си остана национално-демократична. Следователно, ако трябва да дадем тук една по-точна дефиниция на малката „Македония”, можем да кажем, че тя бе един социален по замисъл вестник с информационно-политико-литературен характер и патриотична цел, т. е. едно социално средство в рамките на общата културно-национална програма на българското Възраждане. Видяхме също, че тя - като пръв съзнателен опит в тая насока - нямаше химеричния за тогава стремеж да обхване всички трудещи се българи, а главно българската трудова колония в Цариград - градинари, млекари, хлебари, дребни и средни търговци, зидари, общи работници и пр., повечето от които, по изричното признание на редактора, произхождаха от Македония. [*] И тъкмо в това още веднъж проличава голямата съобразителност на П. Р. Славейков; защото именно те в своята сплотеност и пламенно родолюбив, предани на признатите народни водители, в критичните моменти на борбата по Църковния въпрос излизат пред очите на турските везири и на представителите на великите сили в буйни многохилядни демонстрации от християни, каквито Цариград не бе виждал още от падането си под турците. По този начин те се явяваха в големия стратегически център на борбата онази ударна сила, която караше гръцката патриаршия да отстъпва и даваше една нагледна представа на турците и на Европа за исканията и бойкостта на българския народ.

Но - в наследство от робството - над мнозинството от тия „еснафлии” тегнеше една злорада съдба. Повечето от тях бяха малограмотни, а не малко и въобще безкнижни или пък учили в гръцки училища и минали отдавна школската възраст. Славейков реши да им помогне с издаването на един вестник, предназначен специално за тях. Идеята му бе привлекателна и нова. Действително те добиваха сега в малката, жива и сравнително евтина [3] „Македония” възможността да следят през ден развоя на нещата в своето отечество и на своето време; както и да развиват практическите си познания и своя умствен кръгозор на литературен майчин език. В този смисъл ролята на малката „Македония” от 1867 г. бе просветителска в духа на Климент Охридски.

Така тя се явяваше, от друга страна, и една конкретна стъпка напред към осъществяването на главната, отличителна
 

*. С изключение на многобройните бал-капански шивашки чираци и калфи, идящи главно от подбалканските места и от Северна България.

3. Това е указано изрично: „Ний предприехми изданието на този лист с цел да разпростаним чтението между нашите тука съотечественици, като ги улесним чрез по-малко и по-лесно плащане...” - бр. 9 (39): “Последна понуда”.

67

задача на голямата „Македония”: създаване на обществено мнение и напредничави възгледи у българския народ.
 

[Previous] [Next]
[Back]