БЕЗСМЪРТНИЯТ ДАМЕ ГРУЕВ (17.XII.1871 - 23.XII.1906)
Проф. д-р Веселин Трайков
Борбата на българския народ за освобождение издигна имената на десетки големи синове, които останаха да светят в родната ни история с делата си, с подвига си, със саможертвата си. И днес признателното потомство споменава с дълбока почит и благодарност имената на Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, водили народа в десетилетията непосредствено преди Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 година. Жестокият Берлински договор обаче остави отново под властта на кървавата султанска администрация обширни области от българските земи. Под гнета на османските завоеватели остана цяла Македония, цяла Одринска Тракия. Близо милион и половина българи бяха отделени от свободна България и при най-тежки условия бяха принудени да се борят за подобрение условията на живот, при непрекъснат гнет от башибозушки банди, от албански разбойнически набези, от безкрайни беззакония на подкупни турски управители. Сякаш това не бе достатъчно - над нещастното българско население се нахвърлиха и гръцка и сръбска пропаганди, които не подбираха средства, за да отвърнат българите от техния род. Отново народът трябваше да издигне свои ръководители, които да поведат сънародниците си в борбата за национално освобождение. Най-предно място сред редицата герои, посветили целия си съзнателен живот на борбата за национално освобождение, зае безсмъртният Дамян (Даме) Груев. Като инициатор за създаване на революционна организация на поробените българи той съумя да оглави сложните усилия по изграждането и дейността й, най-тясно свързан със своя народ. Неслучайно светлата личност на Груев отрано привлече
6
вниманието на всеки, който изследва националноосвободителното дело в Македония и Одринско.
Изучаването живота на Дамян Груев се затруднява от липсата на достатъчно
сведения. И до днес основен източник за дейността му са неговите лични
спомени, записани и издадени от Любомир Милетич. [1]
Извънредно ценни са намерените през последните години и публикувани документи
излезли от ръката на Даме Груев - писма, окръжни, нареждания и т. н. [2]
Въпреки огромния брой публикации, посветени на живота и делото на Даме
Груев, в тях се съдържат сравнително малко нови сведения. [3]
Публикации, посветени на Даме Груев се появяват и в Македония, но сведенията
в тях се предават по познатия начин, с предвзето предаване на фактите,
с премълчавания, с неверни твърдения, целящи да отделят великия герой от
неговия свиден български народ. [4] Ценни сведения обаче
се съдържат в запазени спомени на различни дейци на македонското освободително
дело, свързани с дейността на безсмъртния борец за народна свобода
1. Материали за историята на македонското освободително движение, кн. V. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов. Съобщава М и л е т и ч, Л. С., 1927, 7-27. Спомените на Дамян Груев са дадени и в подготвения от П е т р о в, Т. и Ц. Б и л я р с к и сборник: Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация през погледа на нейните основатели. Спомени. Съставителство, предговор и бележки... С., 1995, 13-48. Тук са поместени и кратки биографични бележки за живота и деятелността му, извлечени из мемоарите му, подготвени също от Любомир Милетич и обнародвани в: Македоно-одрински преглед, II, бр. 30, 11 март 1907, 467-470; бр. 31, 18 март 1907, 486-488.
2. От този род са например публикациите на Н о н е в а, З. Неизвестни писма на Дамян Груев (Принос към революционното движение в Битолско, 1900-1901 г. - Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий”, т. XVIII (24). С., 1983, 475-494; Ц ъ р н у ш а н о в, К. Новооткрити писма на Дамян Груев (Пълен текст с обяснителни бележки). - Известия на Института за военна история. Военно-историческо научно дружество, т. 47, С., 1989, 199-254.
3. Виж например Съвременник. Дамян Груев. - В: Македония, 1903, кн. 6, 8-11; Й о р д а н, Б. Даме Груев. - Македония, 1922, кн. I, 40-43; от същия автор по-късно: Даме Груев. С., 1942, 264 с; А н а с т а с о в, Т. Дамян Груев. С., 1941, 32 с.; С к о п а к о в, П. Светлият образ на Даме Груев. С., 1942, 48 с.; П а н д е в, К. Първият ръководител на ВМОРО - Дамян Груев. - Векове, 1975, кн. 2, 5-11; Й о р д а н, Ш. Даме Груев. - В: сб. Бележити българи. Т. IV, С., 1971, 463-474.
4. К о н с т а н т и н о в, Д. Даме Груев (1871-1971). Битола, 1971, 153 с.; Т о д о р о в с к и, Г. Даме Груев. Скопjе, 1968.
7
- от тях личи ръководната и вдъхновяваща дейност на Груев. Техният брой е значителен. [5]
* * *
Дамян (Даме) Груев е роден на 17 декември 1871 г. в историческото село Смилево, на 28 км северозападно от Битоля. Преселници от Дебърско, мияци, трудолюбиви майстори строители, дядото Груйчо и бащата Йован гостоприемно посрещали гости, обикаляли наоколо, работели в Солун, по Халкидика, по беломорски села, зидали къщи и църкви, били хора „видяли свят”, както се казвало тогава. В такова многолюдно българско семейство се ражда и малкият Даме. Отрано той проявява ученолюбието си и с успех завършва първоначалното училище в родното си село, под ръководството на учителя Атанас Башев от Ресен. Завършил, Даме е изпратен в Битоля, където се записва ученик в българското класно училище и живее в пансиона му. Отново той се отличава с любознателността си, с паметта си, с лекия весел нрав и сладък глас при изявите на ученическия хор и при службите в църквата. Същевременно интересите му се насочват другаде. Годината е 1885, когато непосредствено след Съединението България преживява тежки моменти - от запад се надига завистлив враг, който желае да използва положението и да заграби българска земя. Целият народ обаче се надига на защита, към бойците се присъединява и македонски доброволчески батальон, който взима участие в ред сражения. Единственият вестник на български - „Зорница” -по това време само той е разрешен да се разпространява в Македония - описва подвизите на българите, падането на Пирот, победоносния край на войната, учудила всички с героизма на младата българска войска. Това събитие оставя значителни следи в оформилия се духовен свят на Даме.
Завършил IV гимназиален клас в Битоля с отличен успех, младият смилевчанин
вече проявява голям интерес към всичко, което се отнася до българската
история. Понеже възможностите на битолското училище стигат до IV клас,
будният младеж отива в Солун, където се записва в V клас на Солунската
българска гимназия, завършва с отличие и VI клас. По това време обаче възможностите
за по-нататъш-
5. Сведенията за тях тук посочвам по-долу при използването им, доколкото са цитирани в изложението.
8
но следване в Солун са изчерпани. По това време сръбската пропаганда се стреми вече да подмами млади българчета към Белград, за да следват в Сърбия, та по този начин да попият езика, да се повлекат по помислите на сръбските ръководители от онова време. Дават се големи обещания, на които се поддават група жадни за образование ученици, чиито имена после стават известни в борбата. Между тях е и Дамян Груев. Заедно с Петър Попарсов, Владимир Бояджиев, Петър Паскалев и други - всичко 11 младежи. В началото на 1888 г. той се озовава в Белград. Групата ученици е посрещната на гарата от ръководството на дружеството „Свети Сава” и от други привърженици на великосръбската идея. Още в началото обаче Даме Груев приема сръбските любезности с резерви. Той вече знае за горчивия опит на баща си, който навремето вече е имал случай да опита сръбската „готовност” за помощ. Затова споделя с Петър Попарсов: „На волко в’устата дойдохме, Петре, ама да видим що ке излезе от всичко това. Татко ми арно велеше: „Сърбинот едно дава, после две сака”. Има нещо нечисто во тая работа”. [6]
Отишли в сръбската столица, българските ученици често се срещат, обсъждат въпросите около съдбата на Македония, търсят български вестници и книги. Те се противопоставят на натиска на сръбските учители да говорят само сръбски. Постепенно мъка и съмнения обхващат Даме Груев. Изходът е - бягство от Белград. След година и половина престой там Даме се отзовава в София, дето през 1889 г. се записва студент по история във Висшето училище.
Тук Дамян Груев попада в средата на младежи от Македония, дошли като
него да следват в българската столица. Между тях са Христо Матов, Иван
Хаджиниколов, Евтим Спространов, Пере Тошев и други стари познати от Солун
и Белград. Започват разговори какво е необходимо да се прави, накъде да
се насочат усилия, какъв следва да бъде комитетът, който ще трябва да се
заеме със създаването на революционната организация в Македония. Важен
въпрос представлява и появилата се пакостна сръбска пропаганда. В светлината
на тази опасност се налагало да се бърза, или както пише Даме Груев в спомените
си: „трябва да се побърза да се тури на дневен ред идеята за освобождението
на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се
6. Т о ш е в, Св. Бунтовни времена. С., 1981, с. 31.
9
засили и да раздроби народа”. И Даме добавя: „Ние сами бяхме опитали действието на тая пропаганда”. [7]
При започналите оживени разисквания между студентите в София идва убийството на министър Белчев през 1891 година. Предприетите от властта мерки се отразяват и в изключвания на студенти от университета поради „участие в социалистическа група”. Изключен е и Даме Груев, който заедно с Никола Наумов заминава за Македония. Груев се озовава в Битоля, където усилията за изграждане на революционна организация още липсват.
С тази задача се заема Даме Груев. Заедно с Лука Джеров, Недялко Диманов, Дуртанчев и Никола Кочов - последните двама учители, той създава първата група, в която се обсъжда какви да са исканията. Тук се изявява характерната черта на Даме - обективно преценяване на възможностите, далеч от изхвърляния и крайни форми на действия. По предложение на Даме, приема се да се действа главно по издигане искания за прилагането на Берлинския договор и свързани с постигането на известна автономия. За онова време по-далечни цели още не се поставят. Обмисля се „да се създаде организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да се действа по примера на Ботев, Левски, Бенковски и пр.”. [8]
Още в началото младите родолюбци се стремят да използват опита на българското
националнореволюционно движение отпреди Освобождението през 1878 г. Даме
изрично бележи: „Бяхме изучили тая организация. Записките на Захарий Стоянов
например бяха ни повлияли и изобщо дотогавашната българска революционна
книжнина”. [9] За да имат по-широк поглед върху възможностите,
след като изучават дотогавашния роден български опит, те се запознават
и с историята на сръбските движения. [10]
7. Материали за историята на македонското освободително движение, кн. V..., с. 8.
9. Пак там, с. 10. Нататък ще посоча основното в революционния опит на Груев - творческото използване опита и начина на действие на Левски, което стига до учудващи успоредици, без Груев да знае всички подробности - любовта към българското отечество и еднаквия начин на мислене, на преценяване, на организационните похвати сочат учудващи успоредици!
10. Пак там, с. 10. Този текст на Даме се използва в скопската книжнина, при което се стараят да поставят на една дъска българското и сръбското революционни движения. Докато българ-
10
В Битоля Даме Груев се стреми да уреди организация, наречена Дружба
и да изработи подходящ устав. Появява се обаче пречка в лицето на тогавашния
архимандрит, по-късно митрополит Козма - представител на Българската екзархия
не би могъл да защищава друго, освен еволюционистичната линия на поведение
на Екзарх Йосиф! Мислело се е да се уреди първоначално околийска заемна
библиотека за всички, които търсят смисленото четиво. Сред битолчани обаче
вече се носи мълвата, че Даме бил изключен от Софийския университет като
социалист. Всичко това затруднява осъществяването на замисленото от него.
Даме напуска Битоля и отива като учител в родното си Смилево. Сред селяните
той има все по-растяща популярност, селяните го уважават като умен и честен
„даскал”. Водела се и устна пропаганда на идеите за политическа свобода,
но без изнасяне открито на тази мисъл - все още времето било ранно, нямало
условия за пряка революционна дейност. Груев основава вечерно училище за
възрастни, развива широка просветителска дейност. Селото обаче е малко
за по-широка дейност, поради което Даме се премества в Прилеп. И там обаче
се разпространява новината, че той бил „заразен” със социалистически идеи.
Какво е било истинското положение, личи пак от думите на самия Груев: дразнеха
ме като социалист
и аз, предизвикан, съм защищавал това учение, но активен социалист
не съм бил и нито съм мислел, че има почва за него в Македония” [11].
Налагало се отново Даме да се мести - този път пак в Солун, вече като коректор
в печатницата на Коце Самарджиев.
В космополитния главен град на Македония Даме Груев вече успява да разгърне
идеите си, да осъществи намеренията, които отдавна го занимават. Там той
подновява старите връзки и осъществява тясна дружба със свои другари от
по-рано: Петър Попарсов, Антон Димитров, Иван Хаджиниколов, д-р Христо
Татарчев и Христо Батанджиев. Изработва се правилник-устав, по подобие
на устава на революционната организация в България преди Освобождението.
Основава се тайна организация с Централен комитет, с клонове, с членски
внос. Това става на заседание на 23 октом-
ското се изучава, то с историята на сръбското движение Гоце и другарите му само се запознават.
11. Материали за историята на македонското освободително движение..., кн. V, с. 10.
11
ври 1893 година. Сложено е по този начин началото на революционното движение. В основата му стоят шестимата изброени другари, начело с първия от тези основатели - Даме Груев. Като начална задача в борбата се предвижда приложението на Берлинския договор. Това е проява на политическа мъдрост и реализъм у Даме Груев, които го предпазват от увлечения и крайности, присъщи на всяка младост. Въпреки 22-те си години, апостолът на македонското освободително движение показва повече мъдрост, отколкото само темперамент. Още в първите си ръководни прояви Даме се движи по линията на възможното, на постижимото. Защото една борба за официално признаване на задължението, вече поето от Турската империя - да се дадат автономни права на българските провинции - би било посрещнато със съчувствие от Европа. Ако бяха поставени направо като цели унищожението на Турция и възстановяването на Санстефанска България, никоя сила не би проявила желание за подпомагане на народните усилия и това би довело до противопоставяне на всички сили. Като се проследи развитието на революционното движение, проличават и качества на Даме Груев, които го издигат постепенно като всепризнат вожд на народните усилия: себевладеене, убедителност, достъпност.
Започват усилията за приобщаване към организацията на тези, които биха
били готови на жертви в бъдещата борба. Още в началото е обърнато внимание
и на по-зрелите вече ученици от горните класове на гимназията. Така се
поставя началото и на ученически революционен кръжок, който постепенно
се разпростира из всички български гимназии в Македония. Ръководното тяло
продължава работата си в Солун и изработва проектоустав. Както отбелязва
сам Даме Груев, този устав бил изработен „по образец на устава на революционната
организация в България преди Освобождението. Девизът беше: прокарване решенията
на Берлинския договор. Основахме тайна организация с Централен комитет,
с клонове, с членски вносове. Предвиждаше се клетва и пр. ... Това беше
през 1893-1894 година.” [12] По спомените на П. Попарсов
той бил натоварен да изработи устава, който бил приет по-късно. Формирано
било и централно ръководство начело с д-р Христо Татарчев. Подпредседател
става Иван Хаджиниколов, а Даме Груев - секретар и представител
12. Материали за историята на македонското освободително движение..., кн. V, с. 10.
12
на Централното ръководство в Битолския вилает. През август 1894 г. се провежда и първият конгрес на организацията, наречена „Български Македоно-Одрински революционни комитети” (БМОРК). Съгласно чл. 1 на изработения устав „член на организацията можеше да бъде всеки българин”. [13]
Даме Груев започва дълга обиколка из ред градове. Той основава революционни комитети или подготвя почвата за това. Посетени са Щип, Неготино, Кавадарци, Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Струга; почти навсякъде той изгражда местни комитети. В организацията са привлечени от Груев най-будните граждани, дали впоследствие много за делото на борбата. В Солун той включва в организацията и пристигналия Христо Матов, назначен като директор на гимназията в Скопие. На него е възложено да действа в полза на организацията в Скопския окръг. Все по това време от Дамян Груев е бил посветен и Христо Коцев, негов другар още от Белград, който основава първия революционен комитет в Одрин, с което е било поставено началото на организацията и в Одринско.
През 1894 г. Дамян Груев е назначен за учител в Щип. Пребиваването там
се оказва полезно за организацията, не само защото Щип бил главен пункт
за връзка на Македония със свободното отечество, а и защото там Даме се
среща с другия голям ръководител на движението Гоце Делчев. В общата работа
в името на свободата между Даме и Гоце, допълващи се щастливо с качествата
си, се ражда онази бележита дружба, която изпълва следващите години и спомага
за развитието на организацията в широко разклонена мрежа, обхванала голямата
част от Македония и Одринско. Дейността в Щип се превръща в нещо като образец
за работата по-късно с населението. Развита е широка агитационна дейност,
свикани са събрания на посветените, на които се четат и обсъждат вестници
и революционна литература, „ставаха разговори, насърчения, даваха се книжки
и вестници за прочит, упътваха се върху длъжностите си. Отворихме празнично
училище... Следната годината се даваха на
13. Виж спомените на д-р Т а т а р ч е в, Хр. в освободителното движение. В: Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IX. С., 1928, с. 103.
13
щипската сцена театрални представления” - в тях взимал участие и Даме Груев. [14]
През 1895 г. Дамян Груев е назначен за инспектор на екзархийските училища в Солунско. В продължение на две години той има възможност не само да раздвижи работата на Централния комитет, но има законна възможност да обикаля околните градове и села и при тези обиколки да основава комитети, да урежда канали. Както сам пише, Груев работи усилено по организирането на революционната мрежа. „Завзех се, та наредихме комитети във всички градове. През всяка ваканция - коледна, великденска, обикалях по градовете и посвещавах. Тогава Централният комитет захвана no-редовно да функционира, тогава той получи същинското значение на „централен”... Служихме си с химическо мастило, с псевдоними... Мрежата на местните комитети се уголемяваше. Почнахме да извикваме от някои по-далечни места доверени хора, за да ги посветим. Тогава почнахме да издаваме и хектографирания лист. който се разпращаше по всички околии.” [15]
Годината 1895 е важна, тъй като тогава Върховния македонски комитет
подготвя четническата си акция в крайграничните с Княжеството райони. Д.
Груев заминава за София, за да разбере какво се цели с изпращането на чети
в Македония. В българската столица той се среща с Тр. Китанчев, А. Ляпчев
и Н. Тюфекчиев, които запознава с дейността вътре в Македония. Според него
проектираното от ВМОК въстание пречело на плановете на вътрешните дейци.
Централният комитет държал за самостоятелността и независимостта на вътрешното
революционно движение, докато Върховният комитет приемал, че действията
трябвало да се ръководят от София, откъдето следвало да се поддържат връзките
с българското правителство и представителите на европейските сили. Становището
на ВМОК е съобщено с писмо до Централния комитет в Солун от 28 декември
1895 година [16]. Централният комитет отговаря също
с писмо от 20 януари 1896 г., подписано от д-р Хр. Татарчев и Дамян
14. Материали за историята на македонското освободително движение..., кн. V, с. 19.
15. Материали за историята на македонското освободително движение..., кн. V, с. 19-20.
16. Пак там, кн. VIII. Спомени на П е т р о в, Г. С., 1927, 40-41. Виж и НБКМ, БИА, ф. 224, а. е. 14, л. 151-152.
14
Груев (с псевдоним Братан Митрев). Изказва се решимост да се пази самостоятелността на ВМОРО. [17] Тук вече са изложени основните принципи на Вътрешната организация за самостоятелност - от тях по-късно произтичат главните различия с Върховния комитет.
За преодоляване на появилите се различия след посещение през февруари 1896 г., в София е изпратен Дамян Груев. На 7 март той участва в заседание на Върховния комитет. Пред заседанието той изразява категорично несъгласие основните въпроси да се решават в София, защото така Върховният комитет щял да стане „източник за незрели и необмислени мнения” [18]. Тези виждания на Централния комитет на ВМОРО са утвърдени окончателно по време на Солунския конгрес от пролетта на 1896 г., където отново главна роля играе Даме Груев. Той отива още веднъж до София и през лятото на 1896 г. - там се среща пак с ръководителите на Върховния комитет. Водените разговори за единство в действията на двете организации не стигат до никакъв резултат, а исканията за върховенство на ВМОК са вече категорично отхвърлени. Същевременно Дамян Груев полага усилия да получи помощ в оръжие. На среща с военния министър Рачо Петров последният обещава на Даме „на своя лична отговорност” 200 пушки мартини” [19]. Грижата за военната страна на Организацията кара Даме да предприеме пътуване до Белгия през юни-юли 1896 г., „по изучаване взривчати вещества” [20].
Груев осъществява контакти и с българския министър-председател д-р Константин
Стоилов, който е пожелал да се срещне с някой от ръководителите на организацията.
Във връзка с това през март 1898 г. в София идва Дамян Груев. За него вече
са получени подробни сведения от нашите дипломатически представители. Така
например търговският ни агент в Солун Атанас Шопов съобщава, че Дамян Груев
е
17. НБКМ, БИА, ф. 224, а. е. 17, л. 53. Текстът виж в: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, 393-394. Виж и д-р Т а т а р ч е в, Хр. Спомени, документи и материали. С., 1989, с. 207.
18. НБКМ, БИА, ф. 224, а.е. 16, с. 32-33.
19. Материали за историята на македонското освободително движение..., Спомени на Гьорче Петров. Кн. VIII. С., 1927, 51-52.
20. Пак там, кн. V. Неповтарящо се другаде сведение по спомени на Борис Сарафов. С., 1927, с. 45.
15
главната фигура в Централния комитет. „Всичкото време в Солун той е бил председател на комитета и се е занимавал с организацията. Инспекторството и учителството му било само за очи”. [21] В срещите със Стоилов отново са поставени искания за оръжие, както и за съдействие пред Екзархията за разпределение на учителските кадри съобразно с нуждите на революционното дело. [22] Даме „твърде откровено” излага положението на работите в Македония и изяснява възгледите на революционните дейци. Със същата откровеност „твърде категорично ясно” той излага идеите си върху дейността на Организацията. Нататък разговорът отново засяга въпроса за финансовата помощ. [23] След дълги колебания и отлагания д-р Константин Стоилов отпуска 10 000 лв., които са предадени в Солун. [24]
На път за София Дамян Груев минава през Цариград, където има среща с Екзарх Йосиф, който го попитал дали е вярно, че е безбожник. „Ясно казах на екзарха - пише Груев в спомените си - че не за безбожие, а по-скоро да се опасява за организацията, за която всичко му разказах. Екзархът се отнесе благосклонно, не ме съветва да се откажем, но тогава само изказа опасение, да не би с прибързани действия да предизвикаме австрийска окупация на Македония. Ние враждебно се отнасяме към сръбската пропаганда; екзархът сигурно е бил убеден, че нашата деятелност не е безполезна, защото той изобщо не намери какво друго да забележи, освен споменатия страх от австрийска окупация. Разделихме се добре”. [25]
Междувременно Дамян Груев е освободен от работа - той е уволнен „поради
безбожие” и остава без работа. Това обстоятелство е използвано от турската
администрация, която интернира Даме в Битоля. Там в разстояние на година
и половина Груев използва времето да затегне комитетите в Битолско, или
както отбелязва „турихме по-солидно начало
21. АБАН, ф. 41, а. е. 67, л. 36-37.
22. НБКМ-БИА, ф. 178, II В 8227.
23. АБАН, ф. 41, а. е. 67, л. 54-60.
24. НБКМ, БИА, ф. 178, II Б 8243.
25. Материали за историята на македонското освободително движение... Спомени на Даме Груев. Кн. V..., с. 20-21. Виж и в Дневника на Екзарх Йосиф вписването към 28 март 1898 г. - там косвено фигурира разговора с Груев. - Български екзарх Й о с и ф I. Дневник. С., 1992, с. 427.
16
на организацията. Имаше основан местен комитет, но и тука бяха позаспали. Посъживихме и комитетите от околиите. По селата се организираха”. [26]
През 1900 г. Груев е назначен от Екзархията за учител в Битолската гимназия. Започва упорита работа, която превръща скоро Битоля в средище на македонското освободително дело отвъд Вардара. В самия град вече желанието за участие в организацията е голямо, редовете бързо растат. Груев всеки два-три дни прескача до Прилеп, Охрид, Лерин и близки до тях селища, създава комитети, там където ги няма, подбужда към работа съществуващите. Започва събиране на средства за оръжие и за всичко необходимо за борбата, организира се неделно училище, в което се дават елементарни знания за българската история. В дейността си Даме е подпомогнат от такива даровити дейци като учителите Васил Пасков, Герджиков, Петър Мартулков. От това време са запазени спомени на ред ученици, които по-късно израстват като борци, а повечето от тях дават и живота си в борбата. Интересно е например описанието, което дава един от тогавашните ученици - бъдещият историк на революционното движение Христо Силянов. Между другото той описва духа на младежите. „Ние знаем - пише той - че революционер значи нещо като аскет, отрицател на всички удобства и на всяко лично щастие. Затова никой от нас няма да се ожени и да завърти дом и къща. Никой няма да напусне Македония, никой няма да отиде да продължи образованието си. Който се ожени или напусне Македония, или постъпи в университета, ще бъде подлец, изменник. Македония не може да чака; тя не се нуждае от помощта на онези, които турят университетския диплом по-горе от борбата за нейната свобода; тя отблъсква и проклина ония, които я заменят с друга любовница.” И което е особено показателно: „Нашият учител Даме Груев е за нас образец на самоотрекъл се за Македония жрец - въплъщение на революционния аскетизъм”. [27]
През 1900 г. Даме Груев е отново интерниран - този път в родното си
Смилево. Точно тогава е ликвидиран поп Ставри поради близките му връзки
с турските власти. Предп-
26. Материали за историята на македонското... Спомени на Даме Груев. Кн. V, с. 21.
27. Б а д е в, Й. Даме Груев. Живот и дело. С., 1942, с. 72.
17
риети са широки арести, задържан е и Дамян Груев, доведен от Смилево и хвърлен в Битолския затвор, където е поставен в една килия с осъдени на тежки наказания убийци и разбойници - арнаути и турци. В тази среда той прекарва от август 1900 г. до май 1902 година. Поради благия си характер, общителност и природна мъдрост Даме се налага над съкилийниците си и е уважаван дори от разбойниците и престъпниците. По тази причина той има добрата възможност да се среща с другари-революционери в затвора, да води тайна кореспонденция, да дава разпоредби, да взима с една дума дейно участие в живота на организацията. Заслужава да се цитира писаното от Христо Силянов за този период. От преместването в Битолския затвор според Силянов организацията само спечелила. „Близо две години нишките на революционното съзаклятие от окръга се концентрираха в битолския затвор. Там, пред погледа на тъпия вардиянин, Груев приемаше докладите на районните ръководители, даваше директиви, утвърждаваше смъртни присъди. Един ноемврийски ден на 1901 г. пред желязната решетка се изправи един тежък търговец и води дълъг разговор с Груева. Тоя човек бе Гоце Делчев. Същият човек, но вече в изтрит костюм на изпаднал селски даскал, дойде след няколко дни пак пред решетката, за да довърши разговора си с ръководителя на окръга”. [28]
Запазени са за щастие ред писма, писани в затвора [29].
Тяхното съдържание говори красноречиво за ролята, която играе Груев по
онова време като безспорен ръководител на революционното движение. От особен
интерес обаче е съдържанието на запазените писма. В тях се съдържат мисли,
виждания, начин на действие, които поразително съвпадат с това, което е
оставил великия апостол на свободата Васил Левски; те сочат приемствеността,
която съществува в българското освободително движение. Както Левски, така
и Даме Груев не изпуска никога от погледа си дисциплината. „Агитацията
да се засили, същевременно не изпускайте вътрешната администрация, дисциплина
голяма!” - пише например той в писмо до околийския комитет в Битоля на
28. С и л я н о в, Хр. Освободителните борби на Македония, т. I. С., 1983, с. 111.
29. Те са публикувани от Н о н е в а, З. Цит. ст., с. 475-494. Документите се съхраняват в НБКМ-БИА, ф. 583 - семеен архив на Христо Узунов.
18
12 март 1901 година. [30] Или: „Въоръжаването, как върви с въоръжаването? Има ли източници за въоръжаването, да може да се устрои канал за въоръжаването оттам. Много добре ще бъде, както за патрони могат ли да се доставят. Явете ни”. [31] Или: „През зимата е времето да работиме агитационно”. [32] Като има предвид спецификацията на борбата в Македония, Груев отбелязва в друго писмо от 14 юни 1901 г.: „само со наша деятелност ще обърнем очите на алчните европейци”. [33] Загрижен пак за дисциплината, Груев другаде пише: „Околийският комитет да гледа да се слуша думата му, всичко со ваше съгласие, нищо без ваше позволение.” [34] Като има предвид погрешки на революционера Таранов, Даме бележи: „Колкото за недостатъците му, ги посочихме и той се призна за някои работи и ке обеща да се поправи”. [35] По отношение на проявил се отрицателно деятел, Даме нарежда: „Доста развален човек, щом чуете за него, веднага да го премахнете, защото е много вреден човек”. [36] И така нататък, десетки писма, в които с кратък ударен стил, бих казал задъхано, личат грижите за укрепване на организацията, за масовизирането й, създаването на организирани отряди, събиране на средства, доставка на оръжие. В писмата, писани от затвора, дефилират имената на стотици участници в борбата, с нареждане кой какво да върши, как да работи, нареждания какво да се прави... Следват съвети всеки да бъде оценяван по това как и какво работи, а не какви препоръки има за него. И най-важното, постоянно повтаряно - грижите за въоръжаването - без оръжие няма възможност за успех в предстоящите събития.
Престоят в затвора е характерен със срещата и запознаването на Груев
с вече известния хайдутин и разбойник в служба на сръбската пропаганда
Мицко, осъден на доживотен затвор. Даме в дълги задушевни разговори успява
да просветли съзнанието и душата на Мицко, да му вдъхне съзнание за народен
дух. Сръбското злато обаче пак се на-
30. Н о н е в а, З. Цит. ст., с. 484.
31. Писмо от 22 април 1901. Пак там, с. 485-486.
32. Писмо до Околийския комитет в Битоля от 20.XI.1900 г., - пак там, с. 483.
34. Писмо от 8.Х. 1901 г. - пак там., с. 490-491.
19
месва - чрез сръбския консул в Битоля пропагандата успява да ускори освобождението на разбойника, свикнал вече на обири и негоден за трайна беззаветна народна служба. Все пак този разбойник запазва към Дамян Груев почит, която по-късно спасява живота на народния ръководител - след две години Груев е ранен и пада в ръцете тъкмо на Мицко, които въпреки категоричните нареждания не го убива, а се грижи за пренасянето и лекуването на апостола, и по-късно, след енергичното застъпничество на организацията пред господарите му от сръбската пропаганда, го освобождава.
Междувременно властта, която наблюдава действията на Груев, решава през май 1902 г. да го изпрати на заточение в Подрум Кале, добре познато на българските революционери място. Там той заварва Христо Матов и д-р Татарчев. Това облекчава изгнаничеството, тъй като той вече има с кого да споделя мислите и колебанията си. Далеч от родината, и оттам Даме не престава да участва в ръководството на движението, изпраща писма, държи връзки с хора от различни части на Македония. Без да пада духом, Даме накъсо отбелязва в спомените си: „Добре прекарах в затвора, както в Битоля, така и в Подрум.” [37]
Междувременно, докато Груев лежи по затворите, българското освободително движение се разраства до такива размери, които довеждат до все по-чести сблъсъци с властта. Засилват се реакциите на полицията, започва търсене на оръжие, при което се прилагат и инквизиторски методи, увеличава се броят на задържаните. Така се стига до решението, взето в отсъствието на Груев (и Гоце Делчев!) да бъде обявено въстание още през 1903 година. Даме Груев се стреми да следи дейността на организацията, но при взимането на решението, той не участва. И когато през март 1903 г. е освободен от Подрум и се връща в Солун, подготовката за въстанието вече върви усилено. Късно било да се разсъждава за навременността му и въпреки че е бил против. Даме се включва с всички сили в работата.
Отрицателно отношение към въстанието има и Гоце Делчев. Според него
достатъчно били отделни терористични актове, за да държат будно вниманието
на силите. Едно общо въстание в Македония били ненужно, то щяло да доведе
само до огромни загуби. Груев, който мисли както Гоце
37. Материали за историята на македонското кн. V..., с. 2-3.
20
Делчев, го убеждава да се вземат бързо необходимите мерки като специално за борбата в Източна Македония да се достави достатъчно оръжие. Даме прекъсва споровете с кратката си намеса: „Бе хора - казва той - не си губете времето да разрешавате въпроса ще има ли въстание, защото той е решен - битти давасъ (свършено е!). Сега говорете по въстанието как да го направим и кога - по ден и по време.” [38]
Известни са подробностите по действията около подготовката и протичането на славното Илинденско въстание. На конгреса в Смилево, за председател на който е избран Дамян Груев, са взети исторически решения да не се вдига въстание по цяла Македония, а само там, където съществува сериозна подготовка. Избран бил Щаб на въстанието начело с Даме Груев и още Борис Сарафов и Анастас Лозанчев. По изрично настояване на Даме било взето хуманно решение относно турското население. „Турчин или християнин - казал той - все едно, не пречи ли, не прави ли зло, и косъм не бива да падне от главата му”. Инстинктът за отмъщение трябва да се спира. До избухването на въстанието Груев обикаля Охридско, Демирхисарско, Костурско, начело на създадената от него щабна чета. И накрая, на 2 август в Смилево е обявено така очакваното въстание. В действията участва още от първия миг и Даме Груев. Той поема командуването в лютите сражения, следи положението на всяка чета и излагайки се на огъня на противника, дава едновременно напътствия в боя и личен пример за себеотрицание. Когато поради огромното превъзходство на турските войски въстаниците са принудени да се оттеглят, той заключава като финал от сраженията: „Бихме се, спасихме честта” и начело на свой отряд се оттегля навътре в планинските усои на Бигла, без да се опита да изостави борбата, наравно с останалите народни бойци.
След очерталото се тежко поражение и небивали жестокости на турските
части, Щабът решава да апелира към българското правителство да се намеси
и настоява с тази мисия да се заеме Даме Груев. Последният обаче категорично
отказва да изостави пострадалото население, а написва сам текста на писмото:
„Поставени начело на народното ни движение тук, ние апелираме към Вас от
името на роба
38. Материали за историята на македонското освободително движение кн. II. Спомени на К л я ш е в, П. С., 1925, с. 114-115.
21
българин да му се притече на помощ по най-ефикасен начин - чрез война. Вярваме, отгласът е същият у народа в свободна България. Ожидавайки вашето патриотическо вмешателство, приятно ни е да ви съобщим, че държим на разположение въоръжените си сили, които сме щадили до сега. От Главния щаб.” [39]
Денонощно сред пострадалото население, Груев се стреми да утешава хората, да ги подпомага. Сам допринесъл за революционната подготовка, за борбата, довела до толкова нещастия, той се ползва с любовта и доверието на българите, които имат възможност да установят, че страданията се понасят заедно. Усилията са да се стегнат разстроените революционни редици. „Свободата си е свобода - казвал Даме - ние пак ще я искаме, турчинът си е турчин - ние пак ще го гоним. Сега засега ще си починем малко и после пак ще се захванем. Не сполучихме тоя път - това се случва с всеки народ. Сега бяхме сами, допъти не ще бъдем сами... Но ние пак на нашите сили ще се опрем.” [40] На 20 декември 1903 г. само два месеца след разпускането на въстаниците, Груев разпраща от името на Щаба окръжно, в което представя равносметка за преживяното, за жертвите и за първите благоприятни последици от народния бунт - показното съчувствие на Европа, заинтересоваността на дипломацията, почините за реформи.
Малко преди Коледа Дамян Груев се прехвърля нелегално в Битоля и започва
да потяга организационната мрежа. До края на февруари 1904 г. той обикаля
Прилепско, Леринско, Енидже-Вардарско, Гумендженско, Гевгелийско, Тиквешко
и навсякъде урежда срещи с местните революционери. И отново тръгва към
Прилеп, дето участва в Първия конгрес след въстанието. Там вече се сблъскват
две течения: за децентрализиране на организацията или за здрава централизация,
подходяща за едно нелегално движение. След оживени спорове, Груев заедно
с Гьорче Петров изработват до голяма степен компромисен проект, който се
приема. Вторият важен въпрос бил отношението към засилилата се сръбска
и гръцка пропаганда. За да се брани срещу тях, организацията обявява началото
на автономията, с цел да внуши на балканските и европейските сили, че задачата
на борбата в Македония е само една: да се извоюват човешки и народностни
39. Б а д е в, Й. цит. кн., с. 128.
40. Т о ш е в, Св. Бунтовни времена. С. 1981, с 158.
22
права и свобода за всички народи, населяващи Европейска Турция. По внушение на Даме Груев все пак се взимат решения за оказване на решителна съпротива срещу чуждите пропаганди, които действат вече открито в съгласие с турските власти.
След конгреса Груев се запътва към Поречето, където сръбската пропаганда е свила свое гнездо, подпомогната от вече споменатия хайдутин и разбойник Мицко. При сражение с турски аскер Груев е ранен и попада в ръцете на Мицко, който го прибира и лекува. По-късно след енергичната заплаха на организацията Груев е освободен.
Разногласията в организацията се засилват все повече. На свикания Рилски конгрес вече се образуват две враждуващи групи, въпреки всичките усилия на председателя Даме Груев да се намери виждане, което да обедини народните сили. Замисля се нов общ конгрес, на който Груев се колебае дали въобще да отиде, защото там ще има „празнословия” [41]. И все пак той решава да отиде до Солун във връзка с новия конгрес. Там отново затяга редиците на революционерите. С първо чувство за отговорност пред историята, Груев се проявява като зрял реалист в политиката. „Нека издигнем над личните страсти, над амбициите, над личните убеждения Отечеството, не отвлеченото абстрактното Отечество, а емпиричното, осезателното, Отечеството тук долу, на земята” - ето основната мисъл на Груева, около която се въртят последните години от неговия живот [42]. Ежбите го измъчват. „Мен ми бе съвестно да се вмесвам в работите на тукашния конгрес, па и гнусно ми е да ви го описвам” - пише Даме на Гарванов [43].
На конгреса се разглежда и заплахата от въоръжената гръцка пропаганда.
Според Груев необходимо било да се унищожат ръководителите на андартското
движение. Ненужно било да се убиват „безобидни орачи, косачи и тухлари,
както правят нашите неприятели. Ние ще убиваме консули, секретари, драгомани,
турски паши - ония, по чиято вина се проля толкова много кръв. Само така
ние ще можем да разчитаме на добри резултати, понеже заместниците на наказа-
41. К р а п ч е в , Д. Характеристика. - Илинден (София), бр. 9, 29 декември 1907.
42. К р а п ч е в, Д. Пак там.
23
ните ще знаят и ще помнят, че за лошите тръне има и лоши търнокопи.” [44]
През есента Даме Груев отново се запътва към България, дето на 15 октомври трябвало да се срещне с избраните пратеници за Втория конгрес. Той прекосява за няколко дни опасната Беласица, преминава Плачковица и влиза в Малешевския балкан. Тук обаче Даме става жертва на предателство. След като в с Русиново отсяда в къщата на верния организационен член Димитър Алагьозов, турските войски тобикалят селото и в ранната утрин на 10/23 декември 1906 г. нападат къщата, дето се е скрил. Заедно с няколко четници той се измъква. Пътят му обаче е труден, а и заедно с още един четник се стреми да спаси и свой ранен другар и придвижването му става бавно. Падналият сняг от своя страна показва на турските части накъде се оттеглят преследваните народни бойци, и потерите отново ги заобикалят. Близо до връх Петлец, след нова и къса отчаяна съпротива куршум го настига и ранява смъртоносно. Тялото му е закопано набързо край селото. По-късно обаче, когато турците разбрали кого са убили, нареждат трупът да бъде изровен, като покрай другото отдават дължима почит на своя толкова заслужил за народа си враг.
Всеобща скръб обхваща българите. Добре е изразил тази народна скръб
Христо Силянов. „Никой освен Делчев - пише той - не бе така всеобщо и дълбоко
оплакван и никой не пожъна от живите си съратници толкова единодушно признания
на своето превъзходство. Без да е чутовен войвода. Груев бе най-съвършено
въплъщение на борец и народен вдъхновител. Без да се носи като легенда
и да гърми със слава името му, Груев бе най-популярния и най-влиятелния
човек в революционното движение. Никой не съчетаваше толкова положителни
качества, никой не даде от себе си и не направи толкова много за революционизирането
на Македония, колкото той.” [45]
44. С и л я н о в, Хр. Цит. кн., т. II, с. 477.
45. Цит. по С к о п а к о в, П. Даме Груев. С., 1942, с. 41. Доверието, предаността и обичта към Даме Груев са били наистина забележителни. От баща си Никола Трайков например съм слушал за настроенията на населението по онова време. Сам участник в борбите, той казваше: “В Битоля ние почитахме и обичахме Гоце Делчев, но за нас най-съвършеният ръководител, революционер и българин бе Даме Груев. За него всички ние бяхме готови на всичко”.
24
И наистина, с гибелта на Даме българският народ се лишава от свой народен
герой, един от най-великите му синове, превърнал живота си в светъл пример
за вярна служба на родината. И сега вече 90 години след геройската му смърт
Даме Груев живее в паметта на признателното потомство наред с Раковски,
Каравелов, Левски, Ботев и Гоце Делчев.