5 януари 1933 г. около 23 часа. Стая № 9 на Александровската болница в София. В стаята лежат 16 души. Влиза медицинската сестра Екатерина Константинова, приближава се до леглото на един пациент, оправя му възглавницата, изрича "Честит имен ден" и стреля три пъти в него.
Това би могло да бъде кадър от гангстерски филм, но всъщност е епилогът на кървавите покушения, завършили с убийството на редактора на в. "Македония" Симеон Евтимов на 29 декември 1932 г. Убитият в болницата е един от неговите нападатели. Вестник "Зора" описва уличната престрелка така: "В центъра на столицата, срещу двореца, на пл. "Батенберг", в 12 часа без 5 минути бе извършено нападение върху директора на в. "Македония" Симеон Евтимов, при което бяха дадени повече от 30 револверни и пушечни изстрела. Впечатлението на случайните свидетели от стрелбата при това нападение било, че се е завързало едно формено сражение, което продължило няколко минути и след приключването на което на улицата останали 5 души ранени и един стражар убит на място."
Евтимов остава на площада в локва кръв. Откаран е в Александровската болница. Ранен е на 21 места. Опериран е два пъти, но състоянието му е безнадеждно. На 31 януари 1933 г. сутринта умира от раните си. Малко преди него умира и един от телохранителите му, Ефрем Атанасов. Така жертвите на този атентат стават общо три.

Симеон Евтимов

Каква е хронологията на събитията? На близката спирка на трамвая двамата атентатори, преоблечени като ловци, са се слели с чакащите. Оттам те откриват огън по разхождащия се с телохранителите си Евтимов. Раняват и двама от охранителите. Намесва се стоящият до Археологическия музей стражар, но и той е покосен от изстрел. От упор един от нападателите го доубива. Постовият полицай пред двореца се втурва след нападателите. Те продължават стрелбата и хвърлят бомба, която за щастие не избухва. Случайно минаващият по булеварда подпоручик Сладкаров съобразително пресреща единия от терористите и го поваля на земята. Другият нападател хуква към Градската градина, преследван от третия телохранител на Евтимов, и там е обезоръжен и заловен от притекъл се стражар.
Според показанията на 19-годишния "ловец" Иван Петров заповедта за екзекуцията предполагала нападението да се извърши на публично място. Прекият поръчител е описан като човек с брада. На общественото мнение е ясно, че покушението е част от братоубийствената война между различните крила в македонското освободително движение. Автономистите във ВМРО воюват с федералистите, които с помощта на комунистите и Коминтерна основават ВМРО "обединена". "Истинската" ВМРО след убийството на Тодор Александров (30 август 1924 г.) също се разцепва на "протогеровисти" и "михайловисти" по името на двамата членове на ЦК - генерал Александър Протогеров и Ванче Михайлов. През 1928 г. михайловистите убиват Протогеров. Привържениците му минават в нелегалност. Особено важно е кой ще овладее печатния орган в. "Македония"
Ванче Михайлов слага своя кумец Симеон Евтимов на мястото на неследващите "правилната" линия Георги Кулишев и Васил Пундев. Те започват да издават в. "Македонски глас", а скоро след това и в. "Вардар". На 4 март 1930 г. Васил Пундев и телохранителите му са застреляни на ул. "Шипка". Черният списък завършва с убийството на Евтимов от протогеровистите. В междуособната война са убити 225 македонски революционери. След 19-майския преврат военните заедно с другите партии забраняват и ВМРО. Убийството на редактора Евтимов е един от последните големи македонски атентати, които за дълго време сковават дейността на македонската революционна организация, разпиляват дейците й по чужбина и я обезличават напълно.