Каля Орманджиева-Кирчева

Описанието е четено в националното радио София, на 20.XI.1996
Статията е публикувана във вестник „Крайгранична Искра” гр. Болярово

 
 
Няколко дни преди коледа празничното настроение е обхванало всички. Мъжете подготвят всичко за предстоящото колене на прасето. Жените перат, почистват жилището, най-вече одаята, където ще бъдат посрещнати коледарите. Ергените, а те почти всички коледуват, подготвят носийте си - гайтанлии потури, елеци, салтамарки, ямурлуци, калпаци, търсят ботуши с шпори, ако не намерят ботуши обуват мъжки коидури или цървули с бели навуща и черни връви. При девойките напрежението е също голямо. Те освен, че трябва да си довършат премяната за празника - я на сукмана белките (сърмата) да сложат, я на алената престилка пражги (коланчета) да изплетат, или да потърсят варяк (жълт тънък станиол) за чемширените китки, с които да закичат коледарите, те трябва последният ден преди коледа да омесят хляба за колачета (кравай) да украсят  боговицата (погачата) и да омесят и украсят  м е д е н и к а  (кравай, приготвен от курабиено тесто) украсен с плетеници от тесто или с прищипвано тесто на различни красиви фигурки - слънце, клонки, листенца, звезди, цветя, доукрасяват го с шарени бонбонки, със сушени плодове, орехи или стафиди, поръсват го със сусам и щом се изпече, намазват го с мед - затова се казва „мединик”. Всяка мома, ако е работна прави два мединика. Единият даравя на коледарите, които ще пеят у дома й, а другият приготвя за нейният избраник, за любовника си. Ех, с какво старание, с какво вълнение се прави вторият меденик. Та нали от него ще се види нейния скопос (умение за хубаво) от родителите на любимия - бъдещите свекър и свекърва, зълви и девери и любимия! Децата и те се включват в работата, я на дядо или татко да помогнат, я на баба, мама или кака и те с трепет очакват коледарите.

 Предпоследната вечер всички коледари се събират в читалището, разпределят селото на махали, а те самите се разпределят на куди  (чети). Определят кая куда, в коя махала ще коледува, като в центъра на селото остават да пеят най-големите по възраст ергени. За отбелязване е, че в Болярово във всяка къща само по един път минават коледари. Не е като в други села по няколко пъти да минават различни коледари. При разпределението внимават във всяка куда да има по три  двойки певци. Като във всяка къща пеят две двойки, а една почива. Избират един нарицател, да знае добре да нарича (благославя) меденика. Избират и един коледар, който не може да пее за магаре, за да носи кравайте и парите. Правят и последна репетиция на песните, а те колко са много! Една пеят по пътя, когато преминават от къща в къща, друга пеят пред портата. Най дълги са тези коледарски песни, с които поздравяват стопанина и стопанката със здраве, с повече челяд, с  пожелание за берекет. Непремено има и коледарска песен посветена на девойка или ергени. Нарицателят и той репетира своето слово. Съдържанието му е за здраве, за плодородие.

 Минава и последният ден. Домът е почистен, хляба - колачетата, боговицата, мединика са изпечени. Премените са готови. Добитъкът (стоката) е подредена. Върнали са се войници - отпускари, прибрали са се и гимназиални ученици и ученички от града. Семейството е в своята цялост. Свечерява се, всеки усеща приятна умора от подготовката на празника. Чува се камбанен звън. Настъпва коледната вечер или бъдни вечер. Светват прозорците на одаите от газените лампи- Къкри на печката фасула и постните сърми. Сварен е ошава о сушени плодове и тиква. Мрак обхваща селището. Събира се цялото семейство. Нарежда се кръглата СЕНИЯ (софра).

 Върху нея на-напред се слага боговицата (украсена погача), до нея няколко глави чесън за здраве. Сервира се и другото ядене, а то е само постно. Стопанинът е взел вече палежника (желязото на ралото). Стопанката слага върху него жарава, наръсва тамян. Стопанинът прави кръгове над сенията, прекадява я. След това отива да прекади и другите стаи на къщата, отива в обора, в плевнята, в кошарите и хамбара и казва: „Нека всички животни и болести по хора, животни, семена и плодове да бъдат прогонени.” Връща се, измива си ръцете, избърсва се в бяла кърпа, а през това време цялото домочадие чака. Един казва молитвата.. След това стопанинът разчупва боговицата (хляба) и след като той започва да вечеря, тогава започват и другите. Черпят се с вино от шарената бъклица или паница. Навечерят се, но софрата не се прибира. Покрива се с бял месал и цялата вечер стои неприбрана. След вечерята започват приказки, гатанки, скоропоговорки, коледни песни. Семейството не спи, очаква коледарите. Момите приготвят чемширените китки, стопаните нареждат колачетата, меденика, който ще поднесат. Пълни се бъклицата, с която ще черпят скъпите гости.

 Малко преди полунощ коледарите се събират пред общината. Предлагат плана си на кмета. Искат разрешително от него. Дават му обещание, че няма да се напиват. След като получат разрешението един коледарин изтичва да бие черковната камбана. Гръмват няколко пушки - това е знак, че коледарите тръгват.

 От камбанения звън, от изстрелите, лайват селските кучета. Оживява селото в късната зимна вечер. Нагиздените коледари тръгват. Всяка куда в определената махала запява. Нали са все напети левенти - ергени, по пътя пеят песен за русокоса мома:

Ний сме от тука,
Ний сме за тука
Ой, рай-рай, Райне ле
Ти русо коса

При тебе идем!
 за тебе идем!
Ой, рай-рай Райнеле
ти руса мома.

 В тази песен родната зея се сравнява с рая и че в този рай живее русокосата красавица Райна и с красотата си привлича коледарите.

 Щом стигнат до портата на всяка къща тогава запяват:

Сънен ли си буден бъди! Добри гости коледари
Стани стани нине,  Стани стани нине,
Стани господине!  Стани господине!
Отвори ни чемшир порта! Овци ти са изегнали
Стани стани нине,  Стани стани нине,
Стани господине!  Стани господине!
Че ти идем добри гости Крави са се отелили.
Стани стани нине,  Стани стани нине,
Стани господине!  Стани господине!
        Жито ти е изкласило
Стани стани нине,  Стани стани нине,
Стани господине!  Стани господине!

 Всички в семейството са на крат и чакат с трепет коледарите. Стопанинът им отваря, поканва ги. Те влизат, свалят калпаци и поздравяват. Сядат по миндерите покрити с пъстри покривки и възглавници и по столовете. Певците сядат двама по двама, леко приближавайки глави един към друг и запяват първите двама, а другите двама отпяват. Най-напред запяват песен, с която поздравяват стопаните в тази къща и им пожелават здраве, дълъг живот и берекет. Една от тези песни е следната:

 Припаднала Божне ле, темна мъгла.
 По хубава Божне ле Румелия.
 То не било Божне ле темна мъгла.
 По хубава Божне ле Румелия
 Най-ми било Божне ле сура ламя
 По хубава Божне ле Румелия
 Сура ламя Божне ле със три глави.
 По хубава Божне ле Румелия
 От где дойде Божне ле добър юнак.
 По хубава Божне ле Румелия
 Че отсече Божнеле дор три глави,
 Че текнаха Божнеле, дор три реки.
 Първа река Божне ле, златно жито,
 Златно жито божне ле, по орачи.
 Втора река божне ле, руйно вино,
 Руйно вино божне ле, по лозари-
 Трета река Божне ле, бяло мляко,
 Бяло мляко божне ле по овчари.
 Ой наздраве, божне ле, стопанино

Забележка: след всеки стих се пее припева: „По хубава божне ле Румелия”.

Ако в семейството има девойка, на нея пеят следната песен:

Седнала е малка мома Маринка.
Във градинка под червена малинка.
Да си шие ситен ръкав Маринка.
Във градинка под червена малинка.
Наредила златни столи Маринка.
Във градинка под червена малинка.
Да насядат сватовници, сватове.
Във градинка под червена малинка.
Не са били сватовници, сватове.
Във градинка под червена малинка.
Най са били скъпи гости коледари
Във градинка под червена малинка.
Ой наздраве малка моме Маринка.
Във градинка под червена малинка.

Или пък песента

Малка мома гъркинчица

Премени се нареди се
Барем да ми е мома гъркинчица.
Нареди се нагласи се
Барем да ми е мома гъркинчица.
Че отида в чаршийчеца
Барем да ми е мома гъркинчица.
Видяха я терзийте
Барем да ми е мома гъркинчица.
Строшиха си ножиците
Барем да ми е мома гъркинчица.
Ножиците и иглите
Барем да ми е мома гъркинчица.
Видяха я бакалите,
Барем да ми е мома гъркинчица.
Забравиха кюпенците
Барем да ми е мома гъркинчица.

В тази песен красивата девойка българска, се сравнява с мома гъркиня, защото по този край останали много малко гърци, може би още от Византийско време и жените гъркини били красиви.

На мома се пее и следната песен:

Изгряла е звездица

Тръгнали ми са отбор юнаци.
Дайне ле, дайне Богдане,
Брайне ле, брайне коладе.

Мома да дирят, сватба да правят.
Дайне ле, дайне Богдане,
Брайне ле, брайне коладе.

На път им изгряла ясна звездица,
Дайне ле, дайне Богдане,
Брайне ле, брайне коладе.

То не било ясна звездица
Дайне ле, дайне Богдане,
Брайне ле, брайне коладе.

А най е била мома Калина,
Дайне ле, дайне Богдане,
Брайне ле, брайне коладе.

(споменава се името на девойката, в чиято къща са коледарите, напр. Както е по-горе Калина)

Ако в дома има малко детенци, коледарите пеят следната песен:

Божа майка люлка прави.
В една ми гора люлякова.
Ой не ле Дойне ле, коладеле.
В една ми гора люлякова.
Люлка прави песен пее.

В една ми гора люлякова.
Ой не ле Дойне ле, коладеле.
В една ми гора люлякова.
Да си люлей Млада Бога
В една ми гора люлякова.
Ой не ле Дойне ле, коладеле.
В една ми гора люлякова.

Млада бога, Исус Христос,
В една ми гора люлякова.
Ой не ле Дойне ле, коладеле.
В една ми гора люлякова.

Ой наздраве, майчице мила,
В една ми гора люлякова.
Ой не ле Дойне ле, коладеле.
В една ми гора люлякова.

За отбелязване е, че всички припеви на коледарските песни в Болярово са с чудно красиви художествени изрази.

След като коледарите свършат песните, стопанката поднася меденика. Нарицателят коледарин го поема, всички стават прави, свалят калпаци, обръщат се на изток - това е от уважение и почит към хляба. Нарицателят започва своето слово. А то е едно дълго слово, като от време на време казва „амин” и всички повтарят „амин”. След като нарицателят свърши словото си, стопанинът черпи коледарите с вино от бъклицата. Те уж отказват, но от уважение пийват по малко. Стопанката на къщата подарява на всеки коледарин колаче. В това време девойката свенливо, свенливо пристъпва, закичва коледарите с чемширени китки и ако избраника й пее в същата куда, на него поднася меденика и му се покланя, той също се покланя и благодари. Ако ли любовникът й пее в друга куда, тя закичвайки коледарите избира си един и тихо му прошепва : „моля те, давам ти меденик, който да предадеш на моя избраник, ти знаеш кой или ако не го знае, казва му името. Същият коледарин приема меденика и дава обещание, че ще изпълни поръчката на девойката. На другия ден той намира избраника на момата, предава му меденика, избраникът благодари и му дава бакшиш. Случвало се е някой левент коледарин да получи от няколко моми меденици.

След това стопанинът дава и пари на коледарите, те благодарят и се сбогуват. Излизайки нанизват тоягите си или ги предават на коледаринът магаре да ги носи и запяват. Ако коледната вечер е много студена те пеят и играят докато стигнат до друга къща и така докато обходят всичките къщи от определената им махала. Ако по някоя причина, в някоя къща не ги пуснат, коледарите запяват:

Не сме от тука
Не сме за тука.

И току изтърсят някое проклятие. Пък ако в същата къща има и мома, тогава тежко й на тази мома. Три дни не я пускат на хорото да се хване.

Щом като коледарите обходят всички къщи, събират се  в някой техен дом, разпределят подаръците и всеки си отива да поспи за някои и друг час. Нощта е превалила, разсъмва се. Чува се камбанен звън. Някои отиват на черква, други започват рано, рано да колят коладниците (прасето). Около него има доста работа. Опърлят го на огън, изчистват го, правят вкусния бахур. Набиват го на кол и го прибират на хладно място и след като мине празника, тогава от него правят сланина и правят свинска мас. На първият ден на коледа жените за обяд готвят вкусно ядене с прасна осмянка (сланина от корема на прасето) и крехко месо с кисело зеле. Обядват, почерпват се с домашно вино. За десерт използват медениците и след обеда всички коледари се събират, наемат гайдарджия, кавалджия и тъпанджия. Отиват на селския мегдан или хорище. Провикват се и започват хората. След тях изтичват децата, престъпват девойки - пременени, нагласени. После младоженци и други, та цялото село. Всички пременени с най-новите други. Ех, какви кръшни и пъстри хора се играят чак до тъмно. Така три дни. През това време коледарите знаят коя мома не ги е пуснала да пеят или не им е дала меденик, същата не я допускат на хорото да се хване да поиграе. Щом такава мома се хване, то веднага и някой от коледарите изтичва и я прекъсва, отстранява я от хорото. Така коледарите наяве бичуваха мързеливите моми. Това е ставало причина да се сбият коледари с брата на въпросната мома или пък с някой друг нейн роднина или защитник. Или пък двама коледари любили една и съща девойка, пийнали си, единият я кани на хорото, другият я дърпа и така докато се сбият. Разбира се веднага се намесват и други млади мъже и бързо прекратяват конфликта. Никога не се стигало да тежки  наранявания.

Така пъстрите и вити хора продължават до свечеряване. След това започват вечерните хора по махали. На тези хора две по две девойки пеят и отпяват и играят. Между тях хванати ергени играят и се веселят докато започнат да ги викат майките им за вечеря. Често от хорото се случва девойка да престане на момък. Или някой момък заедно със свои другари да открадне мома от хорото и така започваха сватбите.
 

Описанието изготви Каля Михайлова Орманджиева - Кирчева, родена в Болярово, живуща в София, ул. „Кръстю Пастухов” №11 бл. 153 вх. В ж.к. Дружба”

Описанието е четено в 11-то студио на националното радио София на 20-ти ноември 1996 г. Излъчено по на. Радио „Хоризонт” на 22.12.1996 г от 11:50 часа.

Статията е публикувана във вестник „Крайгранична Искра” гр. Болярово.

[Back]