В памет на моята учителка Таня Янкова Попова
Беше станало традиция през Велики пости хорът при Народна прогимназия "Свещеник Куарти Дражев" - Болярово, ръководен от учителката Таня Янкова Попова, на която тя беше и директор, освен другите училищни песни, да разучава и лазарски песни и лазарски хора. Училищният хор беше смесен и се пееше на два гласа, без никакъв съпровод на музикален инструмент. Но този хор беше прочут в цялата тогавашна Елховска околия, защото под вещото ръководство на г-жа Попова той имаше великолепни музикални постижения.
Около две седмици преди Лазаровден хорът репетираше два пъти седмично - само лазарски песни и към всяка от тях се разучаваше подходящо хоро - право, ръченица и др. Няколко дни преди Лазаровден боляровци бързаха да довършат основното пролетно почистване на домовете си, на дворовете, на градините, на стопанските постройки, защото знаеха, че ще бъдат посетени от уважаваната от тях учителка с нейните гласовити и тропливи лазарки и лазари. И най-бедните къщи светваха от белосване с вар, заблестяваха прозорците от чистота. А всяка къща я красяха на поставки разноцветни мушкати. Цветните градинки пред къщите, окопани и почистени, ухаеха на цъфнал син зюмбюл, на жълти и червени лалета, на зелено катраниче, на маточина, а в нацъфтелите в розово и бяло овощни дръвчета жужукаха работливи пчелички.На фона на тази селска красота се прибавяше и красотата от гласовете на учениците с мелодиите на лазарските песни.
На този ден секваха песните на гласовитите селски девойки и млади булки, събрали се и седнали в пролетния слънчев ден, на завет край някой комшулук или под цъфнало дърво, да бродират гази, везмо или поли на сукман, или алена или красива престилка, пееха песни с дълги ипротяжни извивки, наподобяващи припявания и скръбни вопли, за да чуят гласовете на лазаруващите ученици.
А те, лазарите, рано, рано след изгрев слънце, облечени в красивите си за този край пъстроцветни носии, всеки закичен със син зюмбюл или жълто лале, бързат за училищния двор. Някои от момчетата са с кривнал черен калпак, мъкне голяма кошница за яйца. Щом се съберяхме всички, любимата на всички ни учителка ни оглеждаше с радостен блясък в очите, даваше ни последни напътствия и така лазаруването започваше.
Посещавахме всеки дом. Преди да влезем в двора на даден стопанин, уточняваше се каква песен ще се пее и кое хоро ще се играе. А стопаните радостни, засмени бързаха да посрещнат скъпи гости, предварително приготвили яйца и пари, за да дарят лазарите. Ако в къщата имаше малко детенце, бебе в люлка, пееха се следните песни: "Лаленце се люлее" или "Сиви бели гълъби".
ЛАЛЕНЦЕ СЕ ЛЮЛЕЕ
Лаленце се люлее,
на зелено ливаде /2/
То не било лаленце
най е билолюлчица /2/
В люлчицата детенце -
майка му го люлееше /2/
Майка му го люлееше
и го мило будеше /2/
Стани, стани детенце
да си видиш лазарки /2/
Как хубаво играят,
с жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
При тази песен почти всички участници пеехме и играехме право хоро. А при песента "Сиви бели гълъби" тъй като мелодията ѝ е на ръченица, то момичетата се нареждаха в две редици и при запяване редиците тръгваха напред, при даден знак се обръщаха обратно, после една срещу друга, разменяха си местата, после образуваха се звездообразни фигури, или едните клякат, а другите ги заобикалят, после се сменят и така докато свърши песента. И тъй като ръченицата е много изморително да се пее и да се играе, то половината група само пееше, а другата половина играеше. А ето и текста на песента.
СИВИ БЕЛИ ГЪЛЪБИ
Сиви бели гълъби
къде сте ми летели?
- Летели сме летели
над царюви дворове.
Припев:
Хей, Лазаре, брей, Лазаре,
летели сме летели
над царюви дворове.
- Та що прави царица?
- Мъжка рожба държеше,
шапчица му шиеше
с девет реда алтъни.
Припев:
Хей Лазаре, брей Лазаре,
шапчица му пиеше
с девет реда алтъни.
С девет реда алтъни
десетият - Маргарит! 2
Припев:
Хей Лазаре, брей Лазаре,
с девет реда алтъни,
десетият - маргарит!
Тази песен се пееше, когато малкото детенце е момче. След свършване на песента една от играещите лазарки - най-стройна и най-хубава, с кенарена бяла кърпа, се затичваше и даряваше (метваше) върху рамото на стопанина или стопанката кърпата и се покланяше. Стопаните благодаряха, че са почетени, че са им изпети хубави лазарски песни и хора, веднага пристъпваха да дарят лазарите с яйца и пари. После с радост ни изпращаха чак до двора на следващата къща, а често ни придружаваха до няколко къщи, за да послушат и други лазарски песни и да се порадват на някое свое или роднинско дете, което лазарува.
В къща, където имаше по няколко малки и по-големи момичета, пеехме песента
ЛАЗАРЧИЦЕ КИТЧИЦЕ
Лазарчице китчице,
Тропни дважде за мене!
- Да ми станат китчици,
двете бузки червени. 2
Лазарчице китчице,
тропни дважде за кака!
- Да ѝ дойдат сватове,
мама да ги дочака. 2
Лазарчице китчице,
тропни трижде за мама!
- Да ни гледа весели
като раснем големи! 2
При тази песен се хващахме нахоро, защото тя има мелодията на хорото "Мама ще ми купи лачени чепички".
В къща, където има мома или ерген пеехме песента:
ВИЛА МОМА ЛАЗАРЕ, ЗЕЛЕН ВЕНЕЦ
Вила мома, Лазаре,
зелен венец -
на венеца, Лазаре,
пъстра китка, Лазаре,
босилкова /2/
От где дойде, Лазаре,
добър юнак -
добър юнак, Лазаре,
левент Лазар.
Та се спусна, Лазаре,
към момата, та ѝ грабна,
Лазаре, пъстра китка,
пъстра китка, Лазаре,
босилкова /2/
Че се спусна, Лазаре,
към селата,
а момата, Лазаре,
люто кълне,
люто кълне, Лазаре,
левент Лазар /2/
Ходиш, ходиш, Лазаре,
къде ходиш,
пак да дойдеш, Лазаре,
ти при мене.
Да ми вземеш, Лазаре,
друга китка,
друга китка, Лазаре,
гюл трендафил /2/
И тази песен има мелодия на ръченица. При тази песен вместо "левент Лазар" споменавахме името на ергенина, в чията къща пазарувахме. А най-трудна за пеене и играене ни беше песента "Ние тука дойдохме у Стоянови дворове" - тя също има мелодия на ръченица и се пееше в къща, където има ерген за женене. Споменаваше се иметона ергена - Иван, Стоян, Киро и т. н,
НИЕ ТУКА ДОЙДОХМЕ У СТОЯНОВИ ДВОРОВЕ
не го дома найдохме
най го сред друм срещнахме.
Припев:
Ла, ла, ла... ла, ла, ла... /2/
Малка мома водеше
за ръка я държеше.
У дома си я водеше,
от далече викаше.
Припев:
Ла, ла, ла... ла, ла, ла... /2/
На ти, мамо, отмяна,
отмен да те отмени.
От дълбоки нощови,
от тежки бакъри.
Припев:
Ла, ла, ла... ла, ла, ла... /2/
Често след групата на лазаруващите вървяха любопитни жени, моми, съседи, за да чуят коя мома за кой ерген ще бъде надпята или обратно. А някои свободен от работа ерген или войник-отпускар, нарочно искаше да бъде надпят за някой мома - своя любима. Тогава същият беше надпяван с песента "Вода тече" - мелодия на право хоро, хванати на пояс със ситни стъпки често и ергенинът хванатна хорото и се споменаваше неговото име и името на любимата му девойка:
ВОДА ТЕЧЕ, ВОДА ТЕЧЕ
по бели камъни /2/
Че кой тича,
че кой тича
вода да налива/2/
Например:
танка тича, Станка тича
вода да налива /2/
Че кой тича /2/
вода да напива/2/
Стоян тича /2/
Вода да напива /2/
Уж да рече/2/
- Изгорях за вода /2/
Пък той рече:
- Изгорях за Станка!/2/
Така се създаваше още по-весело настроение и се задоволяваше любопитството на придружаващите ни.
Та с тези ЛАЗАРСКИ ПЕСНИ и ХОРА обикаляхме цялото тогава село Болярово, начело с нашата любима учителка Таня Янкова Попова, от която зная тези песни и макар, че сега съм в третата възраст още не съм ги забравила и няма да ги забравя. И колко, колко много бих се радвала, ако този тогавашен ЛАЗАРОВ ОБИЧАЙ се поднови от сегашните ученици от средния и горния курс на СОУ "Д-р П. Берон". С желание бих дошла да им помогна при разучаването и на песните и на хората, докато мога още вярно да пея.
А събраните яйца и пари никога не ги разпределяхме помежду си. Създаваше се комисия, която уточняваше средствата и с тях подпомагаше читалището или се купуваха книги за обогатяване на училищната библиотека, или се помагаше на бедни, но силни ученици.
- Спомням си, че навремето една възрастна боляровка беше казала: "Когато Таня беше в Болярово, цялото Болярово пееше!" И нека винаги, всяка година, когато наближава ЛАЗАРОВДЕН, или на самия ден, с радост и с благодарност да си спомняме както за Лазарските песни и танци, така и за незабравимата ни учителка ТАНЯ ЯНКОВА ПОПОВА.
24 март 1966 г.
София
Каля Мих. ОРМАНДЖИЕВА
На тази малка снимка всички ученици, някои вече гимназисти, са родени и расли в Болярово. Снимката е направена на Лазаровден 1944 г. Поради американските бомбардировки над София, гимназистите са били в принудителна ваканция, която са прекарали в родното си село. Лазаруването е извършено на две групи, едната, в долния край на селото, водена от г-жа Таня Янкова Попова, а втората, в горния край, начело с учителя Станчо Петров, първия вляво, отдавна покойник. На снимката липсва учителката г-жа Попова, тъй като се е забавила по лазаруването.
Снимката е направена пред Ламбрийните къщи, на малка полянка зад къщата на Куртевото Коле, след джамията, на улицата, която води закъм казармата.
За да задоволя любопитството на възрастните боляровци, ще назова имената на някои ученици и ученички:
1. С калпак и бяла риза е ИВАН НИКОЛОВ (Кулен Иванчето), завършил ВВВУ "Г. Бенковски", Отличен математик, завършил две генерал-щабни академии в Москва. Пенсионирал се като заместник-началник в щаба на Военно-вьздушните сили на България, сега полковник от запаса, жив в София.
2. МИХО ВЛАДЕВ КИРОВ - дългогодишен хорист и солист във военния ансамбъл в София. Завършил Музикалната академия.
3. СТАНКА ДРАГОЙСТОЙКОВА - начална учителка в Болярово, после в Нова Загора, жива.
4. ХРИСТО СТАВРЕВ ЯЛЪМОВ - гимназиален учител, историк, във Варна, сега пенсионер, жив.
5. ДЯНКА ДРАЖЕВА - служеща в Елхово, Тополовград, сега пенсионерка, жива.
6. ИЛИЯ ГОЧЕВ (Гочоолов Илия) - юрист, дългогодишен прокурор в Благоевград, в София, отличен оратор, винаги отличник и голям красавец, покойник.
7. Зад Илия Гочев - ГЕОРГИ КИРОВ КИЖОНОВ (Кижоновото Гоче), почина на около 21-22 години от туберкулоза.
8. (На коня) - ИВАН НИКОЛОВ (Морфиното Ване) - дългогодишен професор във Висшия технически университет - Русе, сега пенсионер, жив.
9. (До Илия Гочев) - КАЛЯ МИХ. ОРМАНДЖИЕВА (моя милост), учителка в Мамарчево, Болярово и София, пенсионерка, живее в София.
10. ЖЕЛЯЗКА СТОЙКОВА (Даскалова Леша), сестра на проф. Атанас Стойков, юристка, прокурор в София, после става радиожурналист в Радио София, пенсионерка, жива.
11. ХРИСТО ИВАНОВ ПЕЕВ - юрист, завършил право в София, дългогодишен съдия и адвокат в Пловдив, жив.
12. ДОНКА ИВАНОВА КОЖУХАРОВА - дългогодишна акушерка във Втора градска болница - София, починала.
13. КАЛИНКА ИВАНОВА КОЖУХАРОВА - учителка в Болярово и в Елхово -директор на училище "Св.св. Кирил и Методий", пенсионерка, жива.
14. ЙОРДАНКА ДИМИТРОВА - детска учителка в Стара Загора.
15. ЛЮБЧО СТ. ПОПОВ - офицер, после служител в Ямбол, починал.
16. ТОДОРКА МИХ. ОРМАНДЖИЕВА (Дорчето) - учителка в Мамарчево, Болярово, после директор на детска градина в гара Хитрино, Шуменско, пенсионерка, жива.
17. МИНКА ЯНЕВА (Митричкина Мина) - девойка от селото, присъединила се към групата, единствена останала в Болярово, където живее.
18. (Седналите долу) - ТОДОР МАРЧЕВ - добър оратор, устроил се в Бургас, пенсионер, жив.
19. РАДКА АТ. ЦИГУЛАРОВА - служителка в Сливен, не зная повече данни за нея.
20. ЕЛЕНА СТАНЧЕВА ИВАНОВА - учителка в Мамарчево, Болярово, Своге - Софийско, пенсионерка, жива.
21. ХРИСТО ДИМ. ПЕЕВСКИ - нямам данни за него.
22. ИЛИЯ КИРОВ КИЧУКОВ - устроен в София, нямам повече данни за него.
23. МАРЧО ЙОРДАНОВ МАРЧЕВ - учител в Болярово, жив.
24. МАРИЙКА НИКОЛОВА (Морфината Минка) - служителка в Бургас, пенсионерка, жива.
25. МИНКА КИРОВА КИЧУКОВА - служителка в Елхово, Ямбол, сега живее в София, пенсионерка.
26. ЯНКА ХР. ЧОЛАКОВА - служителка в Бургас, пенсионерка, жива.
Снимка и текст: Каля Мих. ОРМАНДЖИЕВА
| КРАЙГРАНИЧНА ИСКРА |
Адрес на редакцията: ул. "Жел. Стоянов" №1 8720 гр. Болярово Бургаска област |
Главен редактор: Димо Трудолюбов тел.: 20-82 |
Печатница "Светлина" ЕАД - Ямбол ISSN 1310 - 0858 |