Гарванската Голгота (2 мартъ 1923 год.)  [*]

 

 

 

Издание на И. К. на Съюза на македонскитѣ емигранти

София 1924

 

 

Сканове в .pdf файл (1.7 Мб). Взет от сайта www.strumski.com

 

 

*. Миналата година, когато се извърши протестната манифестация по случай сръбското злодеяние въ с. Гарванъ, сведенията бѣха, че сѫ паднали убити 22 души селяни.

 

Понастоящемъ разполагаме съ по-положителни данни за условията при които се е извършило това нечувано варварство и тази потресающа картина, а така сѫщо и точенъ списъкъ на убититѣ, които не сѫ били 22, а 28 души. Освенъ тѣхъ, починала е и една баба, ужасена отъ поваленитѣ трупове.

 

Гарванската Голгота

 

Презъ месецъ мартъ миналата година получи се отъ Македония едно твърде печално известие. Двадесеть и осемь души българи — мирни граждани на с. Гарванъ, Радовишко, извадени вънъ отъ селото и вързани съ вѫжета, паднаха покосени отъ сръбска картечница.

 

Този потресающъ фактъ, който не е първо и случайно явление въ най-новата политическа история на Сърбия, дойде като едно потвърждение и даде една блѣскава илюстрация за онзи насилнически и варварски режимъ, който сърбитѣ поддържатъ отъ 1913 година насамъ неизменно и безпощадно въ всички завладени отъ тѣхъ части на поробена Македония.

 

*  *  *

 

Гарванъ е едно малко село, скътано въ политѣ на Конечката планина, между р. „Лакавица", притокъ на „Брѣгалница" и р. „Вардаръ". Селото се намира въ басейна на р. „Лакавица" и е отдалечено отъ града Радовишъ на едно разстояние близо двадесеть километра.

 

Гарванъ брои 60 кѫщи съ около 500 д. жители. Въ миналото, въ борбитѣ срещу турското робство, жителитѣ отъ с. Гарванъ сѫ се отличавали

 

 

4

 

съ своя буденъ духъ, съ своето високо съзнание за запазване българщината въ този край.

 

Гарванъ и съседнитѣ две села Скоруша и Загорци въ миналото сѫ дали многобройни жертви за свободата на родината. Имало е нѣколко души, които арестувани, сѫ оставили кости въ турскитѣ зандани, други изпращани на заточение въ разнитѣ острови, сѫ изчезвали беследно.

 

*  *  *

 

На Гарванци е било сѫдено да носятъ тежкия кръстъ на робството и въ по-ново време.

 

Отъ 1913 година насамъ, откакъ селото се намира подъ сръбска власть, Гарванъ е имало злата сѫдба да изпита на три пѫти удара на жестокия и тираннически сръбски режимъ.

 

Въ 1913 година, следъ междусъюзническата война, селото биде изгорено до основи отъ сърбитѣ, обвинено, че съ милиция подпомагало българ. редовна войска.

 

Въ 1914 година селото е дало жертва 7 души мирни жители, които сѫ били избити чрезъ задушване. Заведени сѫ били до ближния монастиръ „Св. Георги"; тамъ вързани сѫ били изправени до монастирскитѣ каменни огради и чрезъ подровяне, умишлено сѫ сгромолясали тежката каменна стена върху тѣхъ.

 

Въ 1923 година селото даде нови 28 жертви, избити съ сръбска картечница. Тѣ бѣха върха на жестокоститѣ.

 

Защо и какъ се извърши тази касапница?

 

 

5

 

*  *  *

 

Въ началото на миналата година за пограничната область Щипъ—Радовишъ и Кочани бѣше назначенъ великия сръбски жупанъ Матковичъ, натоваренъ отъ Сръбското правителство да прѣследва четитѣ. Още въ първитѣ дни Матковичъ прѣдприема обиколка изъ пограничната область.

 

На 2 мартъ 1923 година Матковичъ съ едно отдѣление войска и картечници се явява въ село Гарванъ. Споредъ разказа на очевидецъ, пристигнали сѫ въ селото къмъ 10 часа преди пладне. Селянитѣ сѫ били на работа по полето.

 

Повикватъ кметския намѣстникъ на селото и му заповѣдватъ да събере всички селяни. До като кметския намѣстникъ успѣва да събере отъ полето селянитѣ, войницитѣ отъ войсковото отдѣление които придружавали Матковичъ, се втурватъ въ кѫщитѣ да извършватъ обискъ. За срамъ, обиска се използува за обезчестяване на беззащитнитѣ жени.

 

Следъ единъ часъ всички селяни сѫ били на площада въ селото. Между събралитѣ се имало и 12—14 годишни дѣца. За да не се страхуватъ селянитѣ, обяснявало имъ се, че събиратъ ги съ цѣль да се прѣдадатъ нѣкои наредби и заповѣди, получени отъ Бѣлградъ.

 

На площада дошли и жени, едни отъ страхъ за мѫжетѣ си, други — пострадалитѣ — за да се оплачатъ отъ насилията на сръбскитѣ войници. Следъ като Матковичъ говорилъ за четитѣ, заповѣдалъ да се отстранятъ женитѣ. Подъ предлогъ,

 

 

6

 

че мѫжетѣ ще кара за Щипъ, нарежда събранитѣ селяни, на брой 28 души, да ги изведатъ вънъ отъ селото.

 

Селянитѣ почувствували, че се крои нѣщо, започватъ да се молятъ да ги освободятъ, обаче, подъ силата на камшика и прикладитѣ, скоро се намерили вънъ отъ селото.

 

На излизане, Матковичъ остава нѣколко души войници на изходнитѣ пунктове на селото, за да се попрѣчи на женитѣ да дойдатъ следъ тѣхъ.

 

Смущението всрѣдъ селянитѣ станало извънредно голѣмо, когато вързани ги отклонили отъ пѫтя и ги повѣли прѣзъ нивитѣ. Явно станало, че къмъ никакъвъ Щипъ не ги каратъ, а просто на заколение. Всички паднали на колени и молили да не се посѣга върху тѣхъ.

 

Съ голѣма мѫка, трудъ и усилия, всредъ плачъ, писъкъ и молби, заглушвани отъ безжалостното плющене на камшика, ремъка и приклада, могли да ги заведатъ на една поляна, далечъ отъ селото на около 3 километра.

 

Спиратъ ги за почивка. Матковичъ се обръща къмъ тѣхъ съ думитѣ: „Кажете ми де сѫ комититѣ и кои сѫ ятацитѣ имъ".

 

Селянитѣ, незнаейки какво да кажатъ, отговорили че тѣ не познаватъ никакви чети и просятъ пощада.

 

Разнервиранъ Матковичъ казалъ: „Не знаете комититѣ, вие сте комити" и заповѣдалъ да се отдалечатъ войницитѣ на нѣколко крачки и да почнатъ да стрелятъ по живитѣ мишени.

 

 

7

 

Войницитѣ се отдръпнали настрана, обаче, всредъ тѣхъ станало едно раздвижване. Всички почувствували, че не може да се изпълни заповѣдьта и едни тихо, други смѣло, заявили, че нѣма да стрѣлятъ.

 

Матковичъ заповѣдва да се отстранятъ войницитѣ и вмѣсто тѣхъ, нарежда да се изпълни волята му отъ бездушни картечници. Слѣдъ 5 минути само картечницитѣ сѫ почнали да косятъ, селятѣ единъ по единъ изпадали по земята.

 

Картината била ужасна, не всѣко сърце е могло да изтрае да я гледа. Войницитѣ били се обърнали съ гърбъ и съ наведени глави; само самодоволната усмивка на Матковичъ е издавала спокойствие. . .

 

Жертви на това злодеяние сѫ:

 

1. Тане Ивановъ на 50 г.

2. Петрушъ Ивановъ „ 47 „

3. Димитъръ Ивановъ „ 41 „

4. Петрушъ Атанасовъ „ 21 „

5. Георги Милевъ „ 32 „

6. Ефремъ Траяновъ „ 30 „

7. Стевко Траяновъ „ 39 „

8. Петрушъ А. Веляновъ „ 35 „

9. Костадинъ Здравевъ „ 18 „

10. Христоманъ Поцевъ „ 57 „

11. Георги Доневъ „ 31 „

12. Тасе Ефтимовъ „ 52 „

13. Траянъ Тасевъ „ 23 „

14. Стое Коцевъ „ 34 „

15. Пане Коцевъ „ 28 „

 

 

8

 

16. Стоянъ Филиповъ „ 25 „

17. Доне Василевъ „ 29 „

18. Иванъ Василевъ „ 35 „

19. Моне Василевъ „ 12 „

20. Мите Здравевъ „ 19 „

21. Димитрия Колевъ „ 37 „

22. Атанасъ Колевъ „ 13 „

23. Богатинъ Георгиевъ „ 23 „

24. Петре Георгиевъ „ 40 „

25. Яне Поцевъ „ 59 „

26. Ефтимъ Петрушевъ „ 20 „

27. Василъ Симеоновъ „ 27 „

28. Костадинъ Цветковъ „ 31 „

29. Цвѣта Томева [*] „ 65 „

 

Както се вижда оть тоя поменикъ между избититѣ има едно момче на 12, второ на 13 и трето на 17 години! И само тоя фактъ говори по-вече отъ всичко друго за жестокосърдечието на сръбската власть!

 

Следъ този черенъ подвигъ, Матковичъ се отправя за съседнитѣ села. Остава единъ караулъ да пази да не дойдатъ жени отъ селото да подирятъ мъжетѣ. бащитѣ и братята си.

 

Цели шесть дена избититѣ сѫ стояли непогребени. Никой не е смѣелъ да отиде на това мѣсто. Караула не пускалъ никаква жена да се яви отъ селото. Чакъ на седмия день дохождатъ селени отъ съседнитѣ села и ги погребватъ.

 

 

*. Умрѣла следъ като видѣла труповетѣ.

 

 

9

 

Селото Гарванъ е прекарало неуписуемъ ужасъ. Всички кѫщи сѫ стенели, всичко е било потънало въ плачъ.

 

Обстановката, при която е станало избиването, е била предадена на селенитѣ още сѫщия день. Селото е научило този фактъ отъ самитѣ участвували войници, които сѫ предали въ подробности картината за онази нова голгота, гдѣто бѣ отнетъ живота на 28 души мирни и беззащитни граждани на Сръбска Македония.

 

*  *  *

 

Година вече откакъ се извърши това злодеяние. Гарванци не смѣятъ да минатъ къмъ това мѣсто. Когато минаватъ, отдалечъ свалятъ шапка, прекръстватъ се и тихо промълватъ: „Богъ да ги прости".

 

Когато наскоро се измѣнятъ условията и въ измъчена Македония изгрѣе слънцето на свободата, сигурно, на сѫщото това мѣсто ще се издигне паметникъ за новата голгота, а наблизо селянитѣ ще изпълнятъ народното повѣрие — да издигнатъ съ хвърляне камъни—грамада — за нечувания тиранъ жушана Матковичъ.

 

До тогава селото ще носи смирено траура на голѣмата скръбъ, женитѣ ще ходятъ въ черни забрадки, децата ще слушатъ приказки за близкото лобно мѣсто, ще слушатъ и ще чакатъ деньтъ на възмездието. . .

 

 

10

 

* * *

 

Вестьта за извършеното злодѣяние въ Гарванъ се посрещна съ болезнена мѫка отъ цѣлокупната македонска емиграция. Тя създаде смутъ въ душитѣ на всички емигранти и като изразъ на дълбокия и накипялъ протесть срещу звѣрствата въ Македония се уредиха на 15 априлъ миналата година импозантни манифестации въ столицата и въ всички градове на Царството.

 

Въ надвечерието на манифестацията всички братства въ столицата излѣзоха съ специални апели и позиви, съ които каниха членоветѣ си да се явятъ на протестната македонска манифестация.

 

Предаваме по-надолу кратки извадки отъ апелитѣ на братствата.

 

 

Радовишко братство:

 

„Драги съграждани, вие чухте за звѣрското слодеяние, извършено въ нашето близко село Гарванъ. Вашето сърце изтръпва отъ ужасъ, като си представите, какъ тѣзи мирни хорица, вързани съ вѫжета, посрѣщнаха съ отворени очи залпа на картечния огънъ, изкомандванъ отъ Сръбския жупанъ Матковичъ.

 

Духътъ на тѣзи избити българи отъ Радовишко Ви кани на обща протестна манифестация".

 

Щипско братство:

 

„Отъ къмъ нашия хубавъ роденъ край катадневно пристигатъ тревожни известия за нови,

 

 

11

 

страшни, жестоки и нечувани изстѫпления вършени отъ необрѣзанитѣ сатрапи на Македония. — Подли, страхливи и негодни да се борятъ открито съ македонскитѣ революционери, човѣкоядцитѣ отъ Бѣлградъ навързватъ съ синджири нашитѣ братя и сестри и ги избиватъ поголовно по висша заповѣдь съ картечница".

 

Крушовското братство:

 

„Вие чухте за великитѣ престѫпления на официална Сърбия, която не прѣди много врѣме чрезъ устата на палача-жупанъ Добрица Матковичъ даде заповѣдъ да се застрѣлягъ 22 селяни отъ с. Гарванъ и да се избиятъ съ артилерия много жени и дѣца отъ сѫщото село.

 

Вие сигурно сподавихте много сълзи и една жива болка прѣдъ това неокачествимо злодѣяние. Дайте изходъ на мѫката си и елате всички вкупомъ съ цѣлата столична емиграция, да протестираме противъ народнитѣ убийци, които пролѣха скѫпа и невинна македонска кръвь"!

 

Кукушкото братство:

 

„Ние, които никога нѣма да забравимъ 1915 год., когато, изгонени отъ своитѣ домове, видѣхме въ пламъцитѣ на нашия градъ да бѫдатъ живи изгорени нашитѣ братя, бащи, майки, сестри, чада и сродници отъ развилнелия се гръцки бѣсъ, ние не можемъ да останемъ равнодушни къмъ извършеното грозно и отвратително прѣстѫпление въ с.

 

 

12

 

Гарванъ и звѣрската сръбска власть — съюзника на нашия старъ палачъ".

 

*  *  *

 

Всички останали братства издадоха свои позиви, въ които викаха на протестна манифестация своитѣ членове.

 

Манифестацията се състоя на 15 априлъ 1923 година — томината недѣля.

 

Братствата взеха живо участие, десетки хиляди народъ — мѫже, жени и деца — се строиха подъ траурнитѣ си знамена и манифестираха противъ звѣрствата въ Гарванъ противъ терора въ Сръбска и Гръцка Македония.

 

София никога не бѣше виждала подобна грандиозна манифестация. Съ право 15 априлъ — томина недѣля — се нарече Македонски день. На манифестацията се стекоха повече отъ 40 хиляди души. Манифестантитѣ, наредени въ стройни редици, съ траурни знамена и плакарди възбуждаха едно внушително впечатление.

 

Манифестацията се откри въ 9 и полчаса преди пладне на площада предъ „Ренесансъ" и „Дюлгерския домъ" съ рѣчь отъ прѣдседателя на Македонския Националенъ комитетъ г. Кусевъ. Отъ други две трибуни говориха: Т. Банду, представитель на аромжнската секция отъ Съюза на Мак. емигранти и Юрданъ Анастасовъ, членъ на Националния Комитетъ.

 

Когато манифестацията стигна прѣдъ Народното

 

 

13

 

Събрание, държаха рѣчи отъ три трибуни ораторитѣ Г. Занковъ, Чкатровъ и Мърмевъ.

 

Манифестацията се закри на площада прѣдъ паметника „Василъ Левски", дето говориха Арсени Иовковъ и В. Шалдевъ.

 

Манифестацията се завърши слѣдъ като се гласува слѣдната резолюция :

 

 

„Днесъ, 15 априлъ 1923 год., Македонската емиграция въ София, безъ разлика на вѣра и народность, свикана на грандиозенъ митингъ и манифестация, да обсѫди повсемѣстния тероръ въ Македония и послѣднитѣ избивания на мирни жители въ с. с. Гарванъ и Брѣстъ по заповѣдь и въ присѫтствието на официалнитѣ сръбски власти, слѣдъ като изслуша ораторитѣ, прѣдставители на всички националности, населяващи Македония,

 

НАМИРА:

 

1) Че мирнитѣ договори, които уреждатъ сѫдбата на Македония и се сключиха мнимо волята на нейното население, проявено многократно чрѣзъ продължителни и легални и революционерни борби, не сѫ въ състояние да гарантиратъ мирътъ на Балканитѣ, защото раздѣлиха една идеално закрѫглена економически и политически страна и задушаватъ естественото право на населението за свобода и независимость.

 

2) Че режима на сърби и гърци въ Македония е неспособенъ да създаде въ Македония трайни условия не само за мирно, културно развитие

 

 

14

 

на населението, но дори за сносенъ човѣшки животъ, което безспорно личи отъ неприлагането на договора за покровителство на малцинствата, отъ постояннитѣ убийства, побоища, грабежи и мародерства надъ беззащитното население и специално отъ избиването на 22 мирни граждани на с. Гарванъ и случайното спасяване на още толкова отъ селото Брѣстъ и че този режимъ, който не гарантира законна защита на мирното население, го кара да прибѣгне до собствена въорѫжена самоотбрана. При това положение многохилядната македонска емиграция

 

РѢШИ :

 

1) Да протестира: срѣщу кървавия тероръ и систематическитѣ убийства въ Македония, които петнятъ човѣчеството и насаждатъ елементитѣ на размирие всрѣдъ Балканитѣ; срѣду конвенцията „за доброволното" изселване, сключена между Гърция и България; безогледната и жестока колонизаторска политика на сръбското и гръцко правителства, които интернирватъ невинни жени и дѣца по далечни чужди страни и диви острови и отниматъ чрѣзъ брутална сила имотитѣ на законнитѣ стопани като ги прѣдаватъ въ рѫцѣтѣ на пришелци натрапници; срѣщу прилагането въ Македония на ония клаузи отъ мирнитѣ договори, които гарантиратъ на македонцитѣ минимални културно-просвѣтителни правдини.

 

2) Да помоли правителствата на великитѣ

 

 

15

 

държави и всички цивилизовани народи въ името на хуманностьта и мирътъ въ Европа да наредятъ една международна анкета въ Македония, която ще установи всичката неправда въ управлението на нашата родина — и необходимостьта отъ създаване на една свободна независима държава — Независима Македония въ нейнитѣ географически и икономически граници.

 

3) Настоящата резолюция да се изпрати на Обществото на Народитѣ, Интернационалното бюро за ззщита за правата на народитѣ, Г-на Прѣцседателя на Севѣрнитѣ американски Съединени Щати, Правителствата на Великитѣ Сили, Втория и Третия Социалистически Интернационали и до всички сдружения, които ратуватъ за свобода и по-голѣма социална правда.

 

 

*  *  *

 

Резолюцията бѣ изпратена до по-важнитѣ Европейски вестници отъ специалнитѣ имъ кореспонденти въ София.

 

Тя се протелеграфира до правителствата на Великитѣ Сили, до секретарята на Обществото на Народитѣ и други институти на мира въ цѣлия свѣтъ.

 

Но за жалость, никакъвъ гласъ, никаква инициатива, съ която да се заклейми поне отъ хуманна Европа този актъ на небивала жестокость, не се е повдигналъ до сега.

 

Силитѣ победителки — приятелитѣ на Сърбия, които постоянно говорятъ за миръ, човѣщина и които изоставиха Македония, раздѣлена и подъ

 

 

16

 

непоносими чужди режими, не се заинтересуваха ни най-малко отъ това нечувано варварство и не направиха никаква анкета, за да се установи тази истина.

 

И за това именно това престѫпление не е вече само сръбско, на сръбската власть въ Македония, но такова и на ония, които съ мълчанието си бидейки известени за тоя потресающъ фактъ се солидаризиратъ съ него. . . То е престѫпление на хуманна Европа, на цивилизования и хуманенъ свѣтъ.

 

[Back to Main Page]