Македония.

Що става въ Македония съ българитѣ и какво трѣба да се прави

 

Спасъ Стойковъ Харизановъ

 

Печатница на «Български Гласъ»

София 1880

 

 

Сканове в .pdf файл (7.1 Мб). Взет от сайта www.strumski.com

 

        Забелѣжка. Въ тѫзи книжка влизатъ и ония ми двѣ писма отъ Серезъ и Прилѣпъ, които се обнародваха въ в. «Независимость.»

 

 

Вьрху Българитѣ въ Македониа Грьцитѣ възвождатъ множество обвинения, отъ които нѣкой сѫ дѣйствително несправедливи а другитѣ сѫ такива, задъ които се крие тѣхната мегали идеа. Главното оплаквание на Българитѣ въ Македония че всичко българско се притеснява и преслѣдва отъ Грьцитѣ, е всецѣла истина. Поведението на грьцката интелигенция (?!) въ Македония, на грьцкото духовенство въ Фенеръ, на дипломатитѣ и паликаретата въ Еледа, както и онова на грьцкитѣ банкиери въ Европа е настроено и нагласено така, щото да неоставятъ Българитѣ по никой начинъ да проявяватъ щогодѣ своитѣ си национални стремления. Едно истегвание или едно прозяванье на Българина се счита отъ Грьцитѣ за сериозно политическо движение и агитирание. До гдѣто грьцкитѣ школи си остаятъ съвьршенно самостоятелни, то школитѣ въ българскитѣ градища и села се затварятъ или присвояватъ отъ грьцкитѣ силогоси и на общинитѣ се налагатъ грьцки учители; общинитѣ сѫ принудени волею и неволею да приемятъ грьцкитѣ учители и учителки и да почеватъ да учатъ дѣцата си на алфя витя вмѣсто я, б. Българскитѣ училища въ Серезъ, Мелникъ, Броди, Неврокопъ, Петричь, Демяръ-Хисаръ, Калиманци, Баракли-Джумая, Христосъ и пр. и пр., сѫ преобърнати въ грьцки училища; въ тѣхъ вече не се чуе българския язикъ освѣнъ турски и грьцки. Отъ тия два язика пьрвиятъ е нужденъ за населението,

 

 

4

 

понеже е официаленъ — а втория служи само за жинца на елинизмътъ, чрезъ колто жица се нрокарва токътъ на фантастическитѣ елино-паликарска бѫдущи мегали идей. Ако нейдѣ Българитѣ поискатъ да си поддьржатъ български учители, за тѣхъ ще се представятъ хиляди затруденния. По нѣкаде населението трѣба да се подчини на нѣкой чорбаджия — грьцко мекере и да преклони глава на неговитѣ антинародни многоглаголания спечелени съ единъ филджанъ кафе отъ грьцкия владика, или пакъ учительтъ, когото населението е избрало и условило, се обвинява въ комитаджилъкъ и се отстранява отъ селото като се дава подъ сѫдъ, както и стана съ учителитѣ въ Броди, Демяръ-Хисаръ и Петричъ. Елинската мегали идея насьрдчава нейнитѣ синове да жьртвуватъ всичко за постиганието цѣльта си и нейнитѣ патриоти, като захванемъ отъ министра до ботушара, съ своитѣ си щедри помощи успѣватъ да сформироватъ пропагандисти по разни клонове. Серскиятъ силогосъ който се располага съ единъ капиталъ отъ 2—3 милиона гроша, съберени въ Германия (чрезъ Марули), напослѣдъкъ е распратилъ едно окрѫжно по всичкитѣ паланки и по-главни села въ Серската Губерния, като поканува общинитѣ която отъ тѣхъ се нуждае за учитель и учителка, да заяви за да имъ се испращатъ безплатно. Като получилъ отговоръ отъ Баракли-Джумая, Броди, Демиръ-Хисаръ, Неврокопъ и Влахи че тѣ желаятъ да иматъ български учители, за да учатъ дѣцата си на български, то силогосътъ се обѣщалъ да удовлетвори и това имъ желание съ обязанность само — българский язикъ да бѫде второстьпененъ. Навѣрно така постъпватъ силогоситѣ и етериитѣ въ Солунъ и Битоля. Грьцкитѣ владици безпрепятственно ходятъ по епархийтѣ си, крьстосватъ по всичкитѣ села и чрезъ своитѣ си ръжени Грьци послушници нарисатъ на Българитѣ най-нетърпимитѣ мъки и досаждения, като сѫщевременно распространяватъ и плановетѣ на моралийскитѣ политици К. и Т. рѫководящи се, може би, по изработени по това инструкций. Грьцката солидарность много способствува на идеитѣ имъ и тѣхнитѣ срѣдства нелипсуватъ за преодолявание на спънкитѣ, които могѫтъ имъ се испрѣчи въ дѣйствията. Тѣ се вече увѣриха че интриганството ако не е придружено съ вещественни материяли, неможе да се постигне ожидаемия резултатъ.

 

За зла честь че такова едно разбирание на своитѣ национални обязанности и такава солидарность не се срѣща у насъ

 

 

5

 

Българитѣ не само въ Македония, гдѣто е въпиющата нужда, нъ и въ Княжеството, гдѣто като свободенъ народътъ, като по-състоятеленъ и по-развитъ трѣбваше да стои много по-високо въ такива случай. Ако и да има въ Македония нѣкой отдѣлни български училища, ако и да се полагатъ всевъзможни усилия за поддьржянието на тия училища то тѣ не сѫ обезпечени, не се поддьржатъ отъ общества, дружества или банкиери, нито сѫ пакъ поставени колко годѣ въ положение щото да запазятъ дѣцата и родителитѣ имъ отъ поползновение да пращатъ дѣцата си въ грьцкитѣ училища на мѣстото. Както се каза, българскитѣ училища нематъ сигоренъ доходъ да плащатъ на учителитѣ си слободно нето пакъ периодически пожертвувания, чрезъ които да се купуватъ разни ученически потрѣби и да се спомага на бѣдни ученици, когато всичко това е въ изобилие въ грьцкитѣ училища. Грьцитѣ щомъ забелѣжатъ нѣкой ученникъ отъ българското училище че е способенъ и че се хранятъ въ него надежди, тоя си часъ повикнуватъ татко му и чрезъ разни убѣждения и заплашвания прибиратъ ученика и го испращатъ на въспитание въ нѣкоя мѣстна грьцка гимназия или въ Европа — както и стана съ синътъ на Константина Папукчията въ Серезъ.

 

Положението на Българитѣ въ Македония отъ день на день става по трудно и нетърпимо въ слѣдствие на послѣднитѣ мѣрки, които турското нравителство налага по побуждения. Грьцитѣ като се съмнѣватъ да не би българския гласъ да вземе перевѣсъ въ европейскитѣ съвѣщания, да не би на тѣхнитѣ подли маазаре да се открие калпазанщината и да се подкопае замисълътъ имъ, насъсковатъ турското правителство да туря подъ запоръ движимитѣ и недвижими имоти на братия и родове на ония, които по настоящемъ живѣятъ въ Княжеството, каквото на пр. е X. Димко отъ Броди. Турцитѣ и тѣ сѫ изгубили вече онази малка справедливость която сѫществуваше у тѣхъ а именно: що е виноватъ синътъ да тегли за татка си или братъ за брата. Турскитѣ началства съ това правятъ голѣма несправедливость на населението, защото мнозина отъ тѣхъ се принуждаватъ волею и неволю да оставятъ милитѣ си семейства въ плачевно положение а тѣ да се скитатъ по горитѣ и да се излагатъ всекидневно на немислими опасности като иматъ за принципъ: единъ день господарь а не година робъ. Ако турското правителство прави това съ цѣль да удовлетвори грьцкитѣ страсти и да не даде време

 

 

6

 

 и обстоятелство на Българина да помисли за своето си национално сѫществование — то съ това приготовлява една голѣма пропасть на само себе си, като дава случай на мнозина да крьстосватъ гори и долини и да ги тревожатъ постоянно. Съ тая си мѣрка турското правителство показва своята си некадърность да упрявлява само себе си, некадърностьта си и късоглѣдството си, и прави да неможе никога Българина да си седне и да се залови мирно за своитѣ си полски ряботи. Това турско поведение като проистича отъ грьцки софизми — врѣме е вече да се съзнае, да се завьрне еднажъ за всякога отъ заблуждението си и да тури край на българскитѣ преслѣдования, като гледа съ собственнитѣ си очи че грьцки андарти крьстосоватъ земята му а не български комити, както имъ казватъ Грьцитѣ. Най-вѣрно доказателство за това ни служи писмото на андартина капитанина А [*], поместено въ 222 брой на в. Марица. Турскитѣ хвалби и обричания за реформи въ Македония, щеха да бѫдатъ на мѣсто само тогава, когато упрявлението въ Македония покажеше справедливость, дадеше правото на населението и имаше по-малко наклонность да отнима всичко отъ болшинството и да го дава на меншеството — Грьцитѣ. Въ страна, гдѣто се непочитатъ интереситѣ на населението, е, безъ съмнѣние, знакъ на раскапавяние и опустелость, нъ тѣзи признаци въ Европ. Турция непомалко ще повлияятъ и на онази народность, въ полза на която се употребляватъ.

 

Колкото повече се редактиратъ нотитѣ въ Цариградъ и се обѣщаватъ предъ Европа скорошното въвеждание на прѣобразованията въ Македония, толкова по-несносно бива положението на македонския Българинъ. Цариградскитѣ паши и софти ядосани на Европа че немогатъ да я измамятъ съ изобилнитѣ си, евтини и неумѣстни ноти, уталожаватъ яростьта си съ подвластниятъ бѣденъ и полуживъ Българинъ. По-богатиятъ Българинъ е ятакъ на комитетитѣ, българскитѣ учители сѫ комити, българскитѣ бѣдни священници сѫ комитска подпора и пр. Всичко това ядосания Турчинъ

 

 

*. Това писмо гласи така:

 

Пьрвенци и старей въ село Гявато!

„Щомъ приемете настоящето ми тутакси да испъдите българскиятъ си учитель ; въ противенъ случай да бегате отъ тамъ и да отидете въ България, ако ли не ще дойда и не ще остава живо куке. Внимайте добрѣ, защо не ви се аресватъ грьцките!

 

Аданасиосъ Катарахиясъ.

Наумисъ Коракасъ.

 

 

7

 

върши по побуждения и заедно съ ония на които лѣжи длъжностьта да пазятъ словестното си стадо отъ хищнитѣ звѣрове. Съ името комита тѣ (владицитѣ) сполучватъ да убѣдѫтъ късоглѣдитѣ дели — Неджиповци и да прѣмахнатъ българския учитель ; съ срѣдствата които иматъ Грьцитѣ на расположението си сполучватъ да прелъстятъ льстивиятъ и лакомъ за пари Турчинъ, за да испроводятъ въ заточение нѣкоя по-чювствителна българска личность и за мировий сѫдия въ нѣкое българско село да се испроводи нѣкой грькъ, кафеджия на грьцкия владика, на когото се плаща отъ особенъ данъкъ наложенъ на населението, само и само да шпионствува и пропагандира. За доказателство че всичко това се върши по инициативата на грьцкитѣ владици и дидаскали — ни служатъ слѣдбитѣ фактове: български моми се турчатъ насилственно, български моми служатъ водомразеца турчинъ съ преварена ракия, както става въ Цапарево. — Българина се убива, българина се жеже по голо тѣло съ нажежени лопати и перустий за пари, както стана съ Солунъ Юговъ отъ Влахи, българскитѣ кѫщи и дюкяне се обиратъ, българина е комита, съ българе сѫ препълнени хапсанитѣ, българскитѣ священници и учители се подозрѣватъ и гонятъ, българитѣ се биятъ и весятъ за данъкъ, на българитѣ се продаватъ бакъра, воловетѣ и овцитѣ за имдадиета (помощи), а грька си спокойно живѣе и сполучливо интригува.

 

Самий печалний периодъ за македонския българинъ е насталъ отъ 1877 год. навамо. Избѣгналитѣ изъ България турци и черкези се утвьрдиха въ тъзи страна, като проникнаха по всичкитѣ градове, паланки, села даже и по чифлицитѣ, гдѣто върлуватъ по най свирѣпъ начинъ; грьцкия елементъ и той взе върхъ въ черквитѣ и училищата, а българския народенъ характеръ изъ народенъ се преобръща току-рѣчи въ съвьршенно противоположенъ, като глѣдатъ че отъ всичкитѣ други народи — освѣнъ Русси и Българи — пѫтешественницитѣ се расхождатъ безпрепятственно по Турция. Много български семейства притеснявани отъ грьци, турци и черкези — се изселиха въ Княжеството и Источна Румелия а нѣкои отъ тѣхъ взеха страната на грьцитѣ, като глѣдатъ тѣхния спокоенъ животъ и тѣхното влияние предъ правителството. Грьцитѣ въ Македония сѫ като привилегирована класа предъ турското правителство, а българитѣ унизени и всячески притѣснени; они сѫ притѣснени даже и въ дрѣхитѣ; българитѣ нѣматъ ...

 

 

8

 

правятъ и преправятъ своитѣ си разорени презъ послѣднитѣ събития — черкви, нему е недозволено да обѣси желѣзно клѣпало на черквата за да свикува религиознитѣ и набожни българе на богомолие, когато по грьцкитѣ черкви и камбани биятъ. Освѣнъ поземелний данъкъ, който е наложенъ исключително на българитѣ, (понеже бѣха грьци и турци емлякчий); освѣнъ харача който всѣки мъжски полъ — безъ исключение слѣпи и хроми — който е достигналъ 12-та година, е длъженъ да плаща ежегодно отъ 40—60 гроша; освѣнъ десетината отъ всичкитѣ земни произведения (даже и отъ листницитѣ за овцетѣ) която се взема отъ интизапчията по 3 на 10-тѣхъ и даждията на говедата, пчелитѣ, свинетѣ и гюмруцитѣ на виното и ракията — освѣнъ всички тия, казвамъ, на българина тегнеятъ още и други много по-тежки данъци; Българинътъ, като работникъ, е принуденъ да храни турскитѣ бѣжанци, нему е наложено да имъ прави кѫщи, българинътъ е задълженъ да спомага на изгорѣлитѣ презъ възстанието въ 1878 год. турски села, българинътъ трѣбва да храни турскитѣ салми и черкезскитѣ и арнаутски умиротворители (?!), българинътъ трѣбва да храни и да пази грьцкитѣ андарти, българинътъ се принуждава, чрезъ каймакамски емирнамета, да плаща петь-шесть годишна владичнина на владиката и пакъ нему насиломъ се налагатъ имдадиета за оголѣлата войска. Освѣнъ тия най страшни дни преживѣватъ българскитѣ градове и села презъ които замине нѣкой турски голъ и отъ двѣ години платка невиждалъ — региментъ или булюкъ а, най жалостно е за селата които сѫ расположени по край планинитѣ, понеже сѫ изложени на турскитѣ редовни войски, на салми и на гьрцки бунтовнически банди. Слѣдъ гореказанното нека не бѫде удивително на читателя че при такива обстоятелства характеритѣ на турцитѣ и грьцитѣ сѫ станали заносчиви и горделиви, а българитѣ сѫ станали страшливи и покорни на всѣкиго въ всичко.

 

Отъ казаното до тука ясно се види защо грьцкитѣ владици сѫ станали полубогове и защо българинътъ не смѣе да издигне гласътъ си противъ тѣхъ. Това вече сѫ забелѣжили и послѣднитѣ Английски пѫтешественници по Македония.

 

И така, българския народъ въ Македония лишенъ отъ всѣкакъвъ политически и черковенъ животъ, до такъва степенъ е пропадналъ неговия народенъ характеръ, щото трѣбва изново поддьрѫки ... притичание на помощь. Даже и почитаемитѣ Европейски

 

 

9

 

изслѣдователи, които се испроваждатъ нарочно отъ правителствата си за да узнаятъ положително организацията и взаимнитѣ отношения на народноститѣ въ Македония — много пѫти дохождатъ до крайно очудвание като глѣдатъ че българския националенъ характеръ изъ день въ день се промѣнява а малочисленнитѣ грьци постьпенно взиматъ по голѣмъ перевѣсъ. Изслѣдвателя се очудва още повече като глѣда чистия българинъ, по наружность и домашенъ битъ, да се счита за грькъ или гагаузинъ. Българский народъ значителенъ по численностьта си и нищоженъ по образованието си и капиталитѣ си, безъ предводители и централность влачи сѫществованието си подъ физическо угнетение отъ турцитѣ и духовно отъ грьцитѣ; българский народъ, за исключение на избѣгналитѣ лица въ Княжеството, е заборавилъ своитѣ Александровци, Крумовци и Асѣновци; той не смѣе да помисли даже кога е билъ подъ властьта на своитѣ народни царье и патриарси и кога е онъ велъ слободенъ политически и културенъ животъ. Българинътъ се бои да вземе на рѫцѣ народната си история или нѣкой народенъ вѣстникъ за да прочете и да види численностьта си, могуществото на праотцитѣ си и националното значение на ослободенитѣ му братия българе. Елинското значение въ Македония въ послѣдно време е станало до толкова силно щото, които не знаятъ да четатъ или по крайнѣй мѣрѣ да говорятъ по грьцки, то они се считятъ за вараяри и селяни; градскитѣ псевдо Грьци ги наричатъ хондрокефали (дебелоглави), ксило анелекета (дьрво недодѣляно) и съ други много презрителни порицания.

 

Кякто турцитѣ сѫ изобрѣтатели на данъцитѣ така сѫщо и фанариотскитѣ владици сѫ изобрѣтателни, като се конкуриратъ съ пьрвитѣ. Самитѣ владици или тѣхнитѣ икономи често обихождятъ епархията и грабятъ селянетѣ като кърджалий и башибозуци; тѣхнитѣ данъци сѫ: воития, амбатикіонъ, паррисия, психомеридионъ, агиазма и много други налози. Ако нейде на иконома или на владикята не се опекатъ агнета или кокошки, ако не имъ се расточи баница или приготви баклава то слѣдъ нѣкой день домовладиката се повикнува отъ каймакамина и се затваря като непокоренъ на властьта. — За да сполучатъ грьцкитѣ владици да зачеркнатъ българетѣ изъ списъка на народноститѣ въ Македония дѣйствуватъ не само косвенно, за да се въведе грьцкий язикъ въ черквитѣ и училищата, нъ и прямо преслѣдоватъ всичко българско — както гласи допискята изъ Броди помѣстена въ 42

 

 

10

 

брой на в. Зорница. Българскитѣ книги се преслѣдоватъ като ахриста прагмата, нъ нека кажемъ че колкото и да се трудятъ грьцитѣ неще могѫтъ да успѣятъ понеже книжарницитѣ на Дановъ и Манчевъ оставиха въ Македония нѣколко книги които малко-много, пробуждатъ стария народенъ духъ у человѣка и теглятъ го къмъ събуждание изъ дълбоката летаргия.

 

Въ до тука казаното ний изучихме обстоятелственно страданията на които сѫ изложени Македонцитѣ, а отъ сега ще да видимъ като какви мѣрки трѣбва да се взематъ отъ страна на ослободенитѣ българе противъ тия страдания на еднокръвнитѣ имъ братия. Това се изисква като наложително отъ тѣхь. Не сьмъ въ намѣрение да влизамъ тука въ различни подробни расправяния и предположения а само, до колкото ме допускатъ силитѣ, ще кажа най-добритѣ способи, чрезъ които може да се спомогне на беззащитния българинъ и да напомнѭ за великото дѣло което лѣжи на шийтѣ на ослободенитѣ българе и какво трѣбва да се прави въ тоя моментъ.

 

За да рѣшимъ въпроса трѣба ли да се признаватъ македонцитѣ за еднокръвни братия на ослободенитѣ българе и трѣба ли да съчувствуватъ къмъ тѣхнитѣ разновидни страдания. — ослободенитѣ българе длъжни сѫ да се рѫководятъ по примѣра на ослободителитѣ русси които оставиха спокойствие, семейства и търговия, които пренебрѣгнаха полетата, куршумитѣ, студоветѣ, имота и живота и дойдоха да ослободятъ отъ насилие, робство и мѫки, събратията си на Балканский полуостровъ, безъ да искатъ възмездия, награди или друго подобно. Ако не достига съ това да се дойде до заключение, като какво положение трѣба да дьржи ослободениятъ българинъ спрямо македонцитѣ, то азъ намирамъ за доста важенъ аргумеитъ грьцката солидарность, която се описа още въ начало, която солидарность трѣба да ни служи за примѣръ и тѣхнитѣ идеали да ни служатъ за рѫководство и да дѣйствуваме съгласно съ народнитѣ ни стремления.

 

Слѣдъ казаното най напрѣдъ иде въпроса: по какъвъ начинъ могѫтъ слободнитѣ българе да помогнатъ на македонцитѣ за да могѫтъ послѣднитѣ да се защищаватъ отъ преслѣдования, затваряния, налагания тѣжки данъци и тѣмъ подобни дѣла?

 

Ето какъ. Въ всичкитѣ господарства, по всичкитѣ по главни градове въ всѣко едно господарство днесь глѣдаме да се развяватъ разноцвѣтни флагове на разни агенти, които сѫ испроводени да

 

 

11

 

застѫпятъ нѣколко фамилий, принадлѣжащи къмъ правителството на агентина. По такъвъ начинъ живущитѣ въ много отдалечени мѣста отъ своето национално правителство, гдѣто окружающитѣ ги злѣ сѫ настроени както къмъ правителството имъ тъй сѫщо и къмъ сами тѣхъ, то тѣ пакъ се считатъ обикновенно щастливи като глѣдать съ собственнитѣ си очи че самото имъ правителство се застѫпва за тѣхъ. Агентинътъ съ всичкитѣ си сили се застѫпва за интереситѣ на семействата, които той покровителствува, и рѣдко се случва да се изгубатъ нѣкой интереси на покровителствуемитѣ. Вслѣдствие на това и покровителствуематѣ блаженствуватъ и всегда хранятъ благи надежди къмъ покровителя. Въ съображение на това не може ли и Българското Княжество, макаръ и васално, да се опита и да положи и то въ дѣйствие общеприетитѣ международни правдини та и то (Княжеството) да опредѣли 4—5 такива агенти за въ Македония, и то въ ония градове гдѣто нѣма руски агенти, които да се застѫпятъ за правдинитѣ на тамошния изложенъ на всѣкакви преслѣдования и опасности — българинь ! Както турското правителство претендира да има въ всичкитѣ по-главни градове въ Княжеството свои повѣренници за да бдятъ надъ турскитѣ интереси, които ужь се пренебрѣгватъ, то неще бѫде безумѣстно ако и българското правителство поискаше такова нѣщо за въ Македония и, каквито правдини ще да иматъ еднитѣ сѫщитѣ правдини да иматъ и другитѣ т. е. да се трампатъ. Ако имаше български агенти въ Македония не щеха да гниятъ безъ никакви слѣдствия съ стотини невинни българе въ затворитѣ, нито щеха да гинатъ хора безъ слѣдствия както ни донася в. Зорница. Иванъ шикерджията отъ Мелникъ, едно момче отъ с. Хьрсово и друго едно отъ с. Кромидово, черкезската салма ги закарала ужь за Серезъ и къдѣ Маркова скала ги съсѣкли и никому нищо; черкезитѣ и сега си ходятъ по селата въ Мелнич. окр. непопитани за момчетата. Въ с. Калиманци влѣзли грьцки андарти въ кѫщата на Хаджи Илия и слѣдь като го обрали, съсекли го предъ кѫщнитѣ врата на нѣколко парчета въ присѫтствието на жена му и дѣцата му, и пр. и прочее, нъ ако имаше агентинъ въ Серезъ щеше ли това да става така?

 

Като добро доказателетво за облагата на населението въ едно чуждо господарство отъ подобни агенти, ни служатъ и грьцкитѣ въ Македония, които са распрьснати по всичкитѣ градове и паланки и които силно се застѫпватъ за грьцкий елементъ. За сполуката

 

 

12

 

на българското правителство въ това отношение — за агенти въ Македония — могѫтъ да му послужатъ спогожденията между турското и срьбкото правителства по тоя въпросъ. Българинътъ въ Македония като ще глѣда че задъ него стои человѣкъ, който е готовъ да го подкрѣпи въ случай на поползновение — бива дьрзостенъ; той тогава ще смѣе да поиска разяснение отъ правителството вьрху обвиненията които се свождатъ отгорѣ му; той тогава ще смѣе да се оправдава и да защищава народностьта си, отъ която грьцитѣ се толкова боятъ и всячески се стараятъ да я подкопятъ; българинътъ осланяющий се на защитничеството отъ агентина, горделиво ще произноси името си и, усьрдно ще се залови за урежданието на своето народно училище, чрезъ което ще може да достигне високото си значение; българинътъ ще бѫде въ състояние да противостои на налагяньето тѣжкитѣ данъци; ще може слободно да направи прошение до надлѣжното мѣсто и да се оплаче отъ нѣкой чиновникъ; ще може слободно да се потъжи на нѣкой европейски пратеникъ; съ една рѣчь, българинътъ ще бѫде слободенъ и откровенъ всѣкога и въ всичко. Тогава българинътъ нѣма да се бои отъ сѣнката си, нѣма да плюе въ пазухата си и да казва че овцата е коза а козата овца; тогава нѣма да бѫде принуденъ да одобрява всичкитѣ постѫпки на кадий, мюхтий, юзбаший, соварий, поляци, владици и на тѣхнитѣ подлизурки; тогава нѣма да се затварятъ българскитѣ училища, нѣма да се гонятъ българскитѣ учители, както е сега пълно Канли-куле въ Солунъ, нѣма да се обвинятъ заможнитѣ българе въ «комитаджилъкъ», и, — убийствата вьрху българина ще по престанатъ.

 

Нъ на това може нѣкой да възрази: невъзможно е да се опредѣлятъ български агенти въ Македония до гдѣто Княжеството е васално, или пакъ ако се прокаратъ горнитѣ предположения въ дѣйствие то каква полза могѫтъ да принесатъ агентитѣ на тамошното население? — Ако българското правителство, като васално, дѣйствително неще може да прокара въ дѣйствие горното предположение, то нека се обьрне съ горѣща просьба къмъ русското правителство и нека помоли най покорно всемилостивѣйшия ни Освободитель Императора Александра, който толкова горѣщо ни обича. Онъ да испроводи свои агенти въ градоветѣ: Велесъ, Охрида, Прилѣпъ и Серезъ които да застѫпятъ българетѣ, — нъ нѣкой може да каже: какво е спомогнѫлъ руския агентинъ въ Солунъ когато тамошнитѣ тюрми сѫ препълнени съ невинни българе? Отговора е ясенъ: Всѣки арестантинъ

 

 

13

 

билъ онъ отъ Велесъ, Охрида, Прилѣпъ или Серезъ, испроводенъ за въ Солунската тюрма, е придруженъ съ актъ обвинителенъ съставенъ отъ кадий и мюфтий и приподписанъ отъ грьцки ази и владиката — е, въ законна сила и агентина неможе да се застѫпи за него понеже не знае по какъвъ начинъ е съставенъ акта въ Серезъ и Велесъ, а още повече като вижда че е подписанъ отъ християнски ! владика нъ ако имаше въ тия градове агентинъ то акта нѣмаше да стане тъй, или пакъ ако се съставеше, то онъ ще може да протестира като знае подробноститѣ на дѣлото. — Ако ли пакъ се прокараше въ дѣйствие предложението т. е. да има български агенти въ Македония, то съ тѣхъ българитѣ ще иматъ дьрзость и откровенность въ всичко, както е казано по прѣди. Освѣнъ това, българскитѣ агенти ще иматъ тѣсни сношения съ агентите на Европа, която въ послѣдно време е предприели, ако и съ дума, да покровителствува угнетенитѣ народности въ Истокъ и на която агентитѣ й сѫ въ конкуренция: кой по-голѣма популярность да придобие между българитѣ. Българскитѣ агенти ще имъ доставятъ най-вѣрнитѣ свѣдѣния за начинътъ на дѣйствията на турцитѣ, както и за подлитѣ мюзевирлъци на грьцкитѣ владици а тѣ съ своитѣ си рапорти до правителствата ще разясняватъ по кои причини българитѣ се притесняватъ и тѣхнитѣ правдини се тъпчатъ, а пакъ правителствата имъ ще забелѣжватъ на Султана. И така страданията на българитѣ отъ день въ день ще почнатъ да намаляватъ.

 

Втория въпросъ е: Какъ да се спрѫть клеветитѣ пущани срѣщу Българитѣ прѣдъ турското правителство?

 

За да се спрѫть клѣветитѣ пущани срѣщѫ Българитѣ, най напрѣдъ трѣбва да намѣримъ изворъть имъ; тѣхния изворь е вече показанъ въ началото, а още по-добрѣ тоя изворъ се съзерцава въ многобройнитѣ изъ Македония дописки распрьснати по всичкитѣ български, а по негдѣ и въ иностранни вѣстници — а особенно въ вѣстницитѣ: «Марица» и «Зорница». Всѣки който е ималъ случай и обстоятелства да прочете редовно допискитѣ изъ Македония публиковани въ казанитѣ два вѣстника — а особено въ «Зорница» — вѣроятно е билъ поразенъ като глѣда че всичкитѣ тия преслѣдования на Българина проистичатъ отъ наружномъ лчаливитѣ и вътрѣшнозлобнитѣ грьцки владици. Почти такъва противоположность сѫществува и между грьцкитѣ дидаскали, които живѣятъ съ еднакви вътрѣшни условия съ владицитѣ а сѫ отдѣлени

 

 

14

 

единъ отъ другъ само по наружно направление и дѣйствия. Подъ мандата на пастири, грьцкитѣ владици иматъ наклонность да излагатъ словесното си — повѣренно имъ отъ Бога — стадо, на разни хищни звѣрове —за тѣхното унищожение, или пакъ, на разни операций — за тѣхното сливание въ единъ общъ елементъ — грьцки: за да се достигнатъ тиа двѣ високи за грьцитѣ (ами за насъ ?) идей, изискува се прибѣгнувание къмъ разни срѣдства, вслѣдствие на които срѣдства и българинътъ е изложенъ на разновидни преслѣдования и тѣглила. Грьцкото централно духовно управление, като вижда благоприятнитѣ обстоятелства, между които се намира, и като глѣда жетвата на своитѣ апостоли — подпирано отъ всичкия Елински свѣтъ — изъ денъ въ денъ увеличава числото имъ. Нъ ние въ такъвъ случай що правимъ? Нищо. За да осѫществимъ законнитѣ ни правдини, да осуетимъ грьцкитѣ мечтания, да удовлетворимъ народнитѣ ни желания и, да можемъ да прѣдупредимъ турското правителство отъ гибелнитѣ влияния подъ които се намира, необходима нужда е щото Н. Блаженство Екзарха, на основание на 10 членъ отъ фермана, на изобилнитѣ маазаре въ екзархийскитѣ архиви и на постановленията на Европейската въ Цариградъ комиссия, да испроводи и той, колкото че може по-скоро, нѣколко народни владици въ Македония. Всекой владика, комуто се надие, тъй да кажа, щастието да иде въ Макадония, той ще срѣтне случай много разнообразни и идей съвьршенно противоположни по духовното му дѣло; нъ той като обладава предпазливъ характеръ, като бѫде кротъкъ и кротостьта му придружена съ далновидность, то вѣроятно е че подъ конецъ концовъ ще сполучи да възвърне отъ заблуждението грьчещитѣ се и да съедини всичкитѣ национални стремления вь едно общо направление. Че человѣкъ съ остороженъ характеръ всегда излиза побѣдитель, не иска доказателства. Народниятъ архипастиръ облеченъ въ Султански бератъ, ще е въ сила да защити отъ насилственно потурчявание българката дѣвойка, което е най-обикновенното явление днесъ въ Македония и най-любимото занятие на младитѣ турчета; ще може да се застѫпява за училищата, учителитѣ, за черквитѣ и священницитѣ. Народътъ като ще глѣда тия застѫпничества ще почне да се подновява, да въскресява стария си народенъ духъ и се ще се досети че и за него има бъднина и блаженство — въ противенъ случай, напусто сѫ домогванията ни!

 

Третия въпросъ е: Какъ може да се спомогне на македонцитѣ

 

 

15

 

и въ умственно отношение за да се надѣятъ за щастливо бѫдѫще и да питаятъ надѣжди къмъ значението си ?

 

Ония отъ читателитѣ, които сѫ прочели съ внимание писаното отъ начало видѣли се какъвъ произволъ, какво призрѣние на правдата и законностьта владѣятъ въ злощастна Македония. Такива тирания, каквито се описаха, и такова своеволие сѫществува само въ Македония, нъ какъ да се спомогне? Нека се незловиди на българитѣ онова което ще кажа. Като общество, нашитѣ българе въ Княжеетвото не ги бива до тамъ; тѣ не взематъ въ съображение че съединението не само прави силата, нъ дава срѣдства и възможность да се извьршатъ и най-труднитѣ дѣла. Днесь интереситѣ на народътъ ни се отпущатъ така, щото всѣка грижа за общото ни добро се остава на страна и тѣ се излагатъ не по нуждитѣ и интереситѣ на народа ни а по щението и инициативата на ония, които се интересуватъ по сегашния ходъ на сьбитията и които до уши се радватъ на нашата българска небрѣжливость. Каприциитѣ на Австрия и Гьрция и честолюбията на Сьрбия и Ромѫния отиватъ много по-далечь отъ срѣдствата, които се изискуватъ за достижението на цѣльта си а турското правителство имъ служи за орѫдие, като искатъ чрезъ него да оничтожатъ българския елементъ. Жалостни сцѣни! На къдѣто и и да се обърнемъ, къмъ която страна и да трьгнемъ, съ когото да се съберемь въ Македония, на всекадѣ ще видимъ оплаквания, ще чюемъ охкания и ще срѣтнемъ неприятности. Българинътъ обкрѫженъ отъ хиляди неприятели, всрѣдъ една сбирщина отъ хора, които искатъ съсипванието му — поглижда насамъ нататъкъ, простира рѫката си и съ пронзителенъ гласъ вика за помощь, нъ кой да му помогне? турчина иска да го потурчи, грька да го погрьчи, немеца да го понѣмчи, влаха да го повлаши, сьрбина да го посьрби, а кой да го защити, кой да му притече на помощь, кой да го поддържа въ народниятъ му битъ, и най-послѣ кой да го снадби съ училище, учители и народни священници, които да му вдъхватъ надежда, и които да го подкрепятъ духомъ? Не ли на шийтѣ на ослободенитѣ Българе лѣжи тъзи свята дължность? Да, ако тѣ се притечатъ на помощь, на това нѣма никой нищо да имъ възрази! Днесъ е вѣкътъ за народности.

 

Всяка нация, която е достигнала до едно умственно и физическо могущественно положение, която прѣвосхожда въ нѣкой отношения окружащитѣ наций, почне да мисли и да съревнува за увеличението

 

 

16

 

на своята националность, като се стрѣми да слие по слабитѣ въ своя елементъ. За достижението на такива естественни побуждения гледаме Австрия да простира властьта си надъ славянитѣ въ Босна и Ерцеговина, Сьрбия да посрьбява нишкитѣ и пиротскитѣ Българе, Румѫния да присвоява българитѣ въ Добруджа и на сѫщата цѣль да отваря училище въ Битоля, Италия да се простира въ Австрия и Албания, Англия да се меша въ всичкитѣ кьошета на цѣлий свѣтъ и пр. и пр. Нъ когато всичкитѣ тия народи се стрематъ да присвояватъ чужди елементи, за която цѣль училища отварятъ, черкви въздигатъ, на бѣдни помагатъ и пр. то ний българетѣ защо стоимъ съ крьстосани рѫцѣ и да чекаме ходътъ на събитията да ни принесатъ подъ носа всичко, когато Македония е населена съ чисти Българе и исключително принадлѣжи на Българитѣ! Защо съ хладнокьрвие да гледаме къмъ онова, което е наше и за което цѣлъ свѣтъ ще ни захваля ако почнемъ съ благороденъ начинъ да се стремимъ за придобиванието и!

 

Познато е вече на цѣлъ свѣтъ, че отъ всичкитѣ потрѣбности на единъ народъ за да достигне той своето си значение и своята задача, най-голѣмата и най-високата потрѣбность е учението. Много утѣшително даже и похвално щеше да бѫде за насъ ако всички ние узнаехме по съ време тъзи потрѣба и земехме да се стремимъ за достижението й — нъ въ такъвъ случай що правимъ ние? Нападаме се единъ другъ, вадиме си очите и наструваме страститѣ си противъ ближнитѣ ни (нашитѣ), когато трѣбваше да ги отправяме противъ по отдалеченитѣ отъ насъ. Гьрцитѣ помеждуси силно се защищавагь, и не само грьцитѣ нъ и всичкитѣ други народности като напр. турцитѣ, куцовласитѣ, немцитѣ и сьрбитѣ а само ний българитѣ сме много лоши отъ къмъ тъзи страна; ний непоказваме съперничество българитѣ противъ грька, срьбина и влаха за прѣвосходства имъ въ Македония, ний само помежду си знаемъ да се гонимъ, да се нападаме, да се съкрушяваме и да не оставимъ ни единъ отъ помежду ни да успѣе въ нещо. Така напр.: слѣдъ съставянието на Славянското Благотворително Дружество въ София дохожда г. Д. изъ пловдивъ и иска слав. Друж. да се нарече македонска дружина; освѣнъ това, да бѫде и като клонъ на пловдивската македонска Дружина! за несполуката въ мисиата си, да подчини подъ властьта си Славянското въ София Дружество, г. Д. излиза публично да хули едикого си

 

 

17

 

отъ почитаемитѣ членове безъ да вземе въ серизно внимание ония начала които му показа Дружеството, че и то ще слѣди оная идея която и Македон. Дружество въ Пловдивъ. Г-нъ Д. като видѣ че се отвориха двѣ дружества и то все за отечеството му, предприе едно пѫтуванье отъ Пловдивъ до София съ цѣлъ да унищожи едното като че само съ едно дружество ще подкрѣпи Македония; господство му не иска да се отворятъ, колкото се може, повечко такива дружества, щото всѣки единъ родолюбецъ да вземе участие въ такова едно важно дѣло т. е. той не иска щото и въ всѣки градъ да се състави по едно дружество за спомаганье на македонцитѣ, нъ ний българетѣ такива сме! — Ний трѣбва да завиждаме на грьцитѣ за събудениятъ имъ духъ и за живиятъ имъ характеръ съ който знаятъ, макаръ и малочисленни, да стоятъ въ всичко почти по високо отъ насъ. Ний трѣбва да влизаме въ благородно съревнование и да глѣдаме да ги стигнемъ и да ги надминемъ съ законни и похвални срѣдства; да се не ограничаваме само съ негодования за сполуката имъ че тѣ по всичкитѣ градове отвориха реалки и гимназий, а въ по-главнитѣ села пьрвоначални училища, нъ да обьрнемъ внимание на добритѣ имъ качества на които длъжатъ сполуката си и да гледаме да ги надминемъ въ усъвьршенствованьето на тия качествя. Жално е, казвамъ, че ний всичко растоваряме вьрху гърбътъ на Народното ни Правителство безъ да се съзремъ по-внимателно въ дѣятелностьта му; само въ Софийската правит. гимназия има около 30 стипендианти оть Разложско, нъ стига ли това, — не; отъ насъ се иска повечко нѣщо. Отъ насъ се иска да съберемъ помощи, да условимъ едно по-голѣмо число учители за въ Македонвя; иска се да набавимъ разоренитѣ черкви въ Македония съ книги и одежди, иска се да снабдимъ тамошнитѣ училища съ книги и други училищни потрѣби. Всѣкой отъ насъ е опиталъ до каква степень простолюдието се нуждае отъ водители. То като види между себѣ си лице що-годѣ по-опитно и по-дьрзостно и като чуе отъ устата му думитѣ «не бойте се братия, имайте тьрпѣние и постоянство и всичко ще се сполучи» простодушния въ сѫщата минута ще придобие куряжь и въ кѫсо време ти ще забѣлежишъ че то измѣнило плахото си лице и станалъ смѣлъ и мѫжественъ. А кой е главния двигатель на това? Училището. Отговарятъ ли българскитѣ училища въ Македония на предзначението си? За жалость — не!

 

За тѣхното улучшение говорило се е много пѫти въ печата,

 

 

18

 

нъ всѣкога е останувалъ гласътъ гласъ въпиющи въ пустини. Българетѣ въ Княжеството и Источна-Румелия, вьрху които лѣжи отвѣтственностьта предъ потомството за Македония, да заровятъ личнитѣ страсти, да съставятъ въ всѣки градъ Дружества, и да представляватъ театра за събиранье помощи за кутрата Македония. Всичкитѣ дружества които се съставятъ въ градоветѣ, макаръ и неподчинени едно подъ друго, да иматъ сношения щото едното дружество ако е дало пособие напр. на Мелничкото училище другото да даде пакъ на Серското, трете на Неврокопското и т. нататъкъ. Освѣнъ съставяньето на дружества, даваньето балове и театрални представления за събиранье помощи за македонскитѣ училища и черкви: всѣкой единъ чиновникъ да отстѫпя по 3% отъ своята си заплата, всѣкой вѣстникаръ да отстѫпя по 5% и всѣкой книгоиздатель отъ издаденитѣ си книги да отстѫпятъ по 5% — за училищата въ Македония. Правителството и то отъ своя страна да жертвува още всички ония митарственни доходи които постѫпятъ въ хазната отъ македонскитѣ произведения — за отварянье двѣ реалки въ Македония, едната въ Серезъ и другата въ Битоля.

 

И така по тия три показани способа, а именно съ пращанье народни агенти, народни владици, съ отварянье народни училища и поодьржанье черквитѣ, македонския българинъ ще се избави отъ физическо угнетение, отъ духовна тирания и ще се подкрѣпи въ националностьта, което е и най-нуждното и най-законното, а слободнитѣ българе тогава ще могѫтъ да считатъ Македония за тѣхна. Трѣбва по-скоро помощи; положението е много критическо!

 

Мнимата боязнъ която обладаваше повечето отъ членоветѣ на Берлинския Ареопагъ и въображаемото тѣхно славянско господарство, насьрдчиха ги да излѣзнатъ вънъ отъ границитѣ на человѣколюбието и да излѣятъ своята си ядовита жльчка вьрху бѣднитѣ Македонци. Многопрочутитѣ Европейски дипломати, заслѣпени отъ зависть къмъ славянската ослободителка Россия, подъ булото на человѣчещината и слободата, и то въ XIX вѣкъ, събраха се въ Берлинъ на конгресъ отъ гдѣто нанесоха смьртоносния ударъ на народътъ ни въобще а особенно на Македонскитѣ Българе, като че тий не сѫ страдали и като че тамошния български домъ не е билъ и не е на расположеннето на турскитѣ прищевки. Милото ни отечеетво го раздѣлиха на власи, сьрби, черногорци, Австрийци, грьци, на свободна България и на България съ органически уставъ а само ний македонцитѣ бидохме злочести да останемъ още подъ прямото егоистическо

 

 

19

 

управление на Султана, на когото чиновницитѣ ни смучятъ крьвьта. За знанието на ослободенитѣ българе че Македонскитѣ българе сѫ страдали за едно съ тѣхъ па и днесь страданиата сѫ миъ неописуеми, като се намиратъ подъ двѣ несносни ига — турско и грьцко — то азъ предприехъ въ кратцѣ да изложа въ настоящата си малка брошюрка тѣзи теглила.

 

Къмъ когото и да се обърнемъ, на кѫдѣто и да поглѣднемъ все ще видимъ плахо лице, насьлзени очи и ще чюемъ проклинания отъ турски злини ; старо и младо, мѫжье и жени, всички проклинатъ днитѣ въ които сѫ се родили; често отправятъ меланхолическитѣ си поглѣди къ сѣверъ, нъ що да правятъ когато сѫ въ устата на зѫбястий крокодилъ. Турскитѣ черкези емигранти изъ България нахлуха въ Македония, както скакалцитѣ въ Египетската земя въ времето на Мойсеа, въ която тече медъ и масло, и за да наситятъ ненаситнитѣ си гьрла и да удовлетворятъ що годѣ отъ загубитѣ си — грабятъ всичко което видатъ въ рѫцѣтѣ на горкия Българинъ. Макаръ и да е 75 верста растоянието отъ Мелничкия окрѫгъ до Дубничкия нъ разликата въ живота на населението е твьрдѣ голѣма. Освободения българинъ, нема кой да го преслѣдова, да слухти около живота му, безгрижно ходи на пазаръ, въ гората на дьрва, на оранье и проч.; българката ходи горделиво и натруфено по пѫтя, смѣе се съ дружки и глѣда гдѣ има увеселителни събрания за да се накичи съ китки или перя на главата и да обеси на гьрбътъ си опашка съ разни стари монети. Ахъ слобода, земенъ рай! А какъвъ е живота на българина въ Македония? Неговия духъ е обвзетъ отъ страхъ и трепетъ; той се бои и на двора да излѣзе; на пазаръ да иде страхъ го е, на дьрва да иде на всека крачка и зла срѣща, нещо шумне и той трепне, отъ страхъ и кьотуцитѣ по гората му се прѣструватъ на кьрвопийни агаряне; на жетва съ семейството си да иде — трепери, защото освѣнъ дъщеря му (ако има) или жена му що ще изнасиловатъ прѣдъ самитѣ му очи нъ на дали и него ще оставятъ живъ; на оранье да иде — опрощава се съ жена си и дѣцата си, понеже много пѫтеве се случва та нѣкои се и невръщатъ отъ нивата, нъ остаятъ тамо на близо въ нѣкой долъ да я пази на вѣки. И живущата подъ турско иго българска дѣвойка не смѣе да се отдалѣчи отъ дома; тя постоянно е намусена и ухилена; забрадена е до очи и носи най парцаливи дрехи за да си затуля естественната хубость съ която е надарена.

 

 

20

 

Когато дойде нѣкой тържественъ день, тя, вмѣсто бѣла забрадулка, се забражда съ черна; вмѣсто да обуе чепици или кондури — намотова на нозетѣ си свински неостригани цьрвуле; вмѣсто да облече нова горня дреха съ коприна везена (нашаренъ) — тя навлича нѣкоя вѣтха и отъ баба й останала дреха. Съ една рѣчь македонката вмѣсто да е накичена, весела и съ дружки събрана (както сѫ момитѣ въ свободна българия) то напротивъ! гледашъ я да седи между старитѣ жени съ начумурено лице като че навчерата е закопала татко и майка. Ето такава е разликата въ животя между българкитѣ въ свободна българия и Македония.

 

Въ числото на угнетителитѣ въ Македония сѫ и заптийте, които неостаять на дирѣ въ своитѣ си звѣрства оть кирджалиитѣ и башибозуцитѣ. Въ ослободена българия единъ полицейски взима 60 фр. въ месецъ и пакъ не е благодаренъ въ положението си, а на турското заптие ако и да му даватъ 22 фр. въ месецъ турцитѣ пакъ се карять и надпреваратъ кой да е заптие. Доволно е на едно заптие да му се дозволи да излѣзе единъ пѫть въ мѣсеца по селата и той ще си събере още двѣмесечни плати. Турското заптие е пъленъ господарь въ българската кѫща — той тамъ е и кадия и каймакаминъ; ако нѣкой му се оплаче за нѣщо, хваща ужь виноватия, вързва му на опаки рѫцѣтѣ, стега го ягката, обесва го на нѣкое дьрво или греда, люшкяго на самъ нататъкъ, бие го и си прави увеселение съ оня, който отъ плачь и викъ занемява; отъ обесванието на долу съ главата, отъ нещастния българинъ почнува да тече кьрвъ и вонещи материй; най послѣ роднинитѣ на мнимия виновникъ се принудятъ да втрапатъ нѣкоя и другѫ жьлтица въ рѫцѣтѣ на джелятиня, за да ослободять мѫченика — нъ заптието ако види че сѫ малко — повторява операциитѣ си, като залива съ водя полумьртвия българинъ за да се съживи, и намокрова въжята за осилно, да се стегнатъ ! Турското заптие кога ходи по селата, глѣда да кодинса на ония отъ българскитѣ кѫщи, въ които има мома ; тамъ той заповѣдва на момата да меси чиста погача, да расточи тьнка баница, да му вари кафе, да му играе и пѣе любовни пѣсни, да го служава съ преварена ракия като допре пьрво пълната чаша до отворенитѣ си грьди и, най послѣ, опоеното заптие като се забрави гдѣ е, вдига сурувица и распъжда всички домашни като задържа само момата. Горкия татко какво си невъображява и пресмѣтва въ оная комическа минута като глѣда заптийскитѣ безобразия,

 

 

21

 

нъ що да прави : на горе високо, на долу дълбоко ! да иде да го сѫди — юзбашията го покровителствува, пакъ да го убие — ще доведе беля на всичкото село, а той и роднинитѣ му ще се накажатъ съ смьртъ.

 

Всѣко зло си има и началото. Всичкитѣ кражби, убийства, изнасилования на жени, турския шайтлькъ, замаяваньето на давитѣ и пр. докараха ония печални сцѣни въ 1876—77 година, онова въ 1878 год. както и онова (може би) което ще послѣдува; а за всичкитѣ тия произволия виновни сѫ кадиитѣ и сѫдницитѣ. Кадията е залага на юзбашията, за което и заптиетата върлуватъ по селата; кадията е рушветчия и давията печели оня който има повечко пари ; кадията е фанатикъ и дава рѣшения да се потурчи представената предъ него мома, въпрѣки терзамнията и писъцитѣ както нейни тъй и на родителитѣ й ; кадията е славолюбивъ и дава почетъ и перевѣсъ въ всичко на грьцитѣ, като се надѣе че тѣ ще испроводятъ нѣкоя мазбата въ Цариградъ че онъ е добъръ и справедливъ въ всичко. Почти всѣкога, давиитѣ подигнати отъ българе ставатъ триждъ по скъпи и отъ самото дѣло за което е повдигнатъ процеса; като на пр. : Едному се откраднали три кози по 30 гр. правятъ 90, до гдѣ да иде до конака, да намѣри арзухалджията, да му расправи за да напише арзухала, до гдѣ се спогоди съ нерде чаушу да му дозволи да влѣзе при каймакамина, послѣдния до гдѣ даде резолюция за кадията, кадията за юзбашията, послѣдния до гдѣ вземе порѫчителство отъ даваджията и испрати сувария за крадцитѣ, до гдѣ дойдатъ крадцитѣ и се свьрши процеса — даваджията стои цѣли двѣ недѣли въ градътъ, като се принуждава да си продаде вола за да вземе 90-то гроша. Много пътеве даваджията иска да остави давията, нъ кадията го неостава; — дала баба аспра та се хванала на хорото, па послѣ двѣ давала да ся пустне, нъ небивало — думи пословицата. Ето такава е характеристиката на турскитѣ чиновници.

 

Щетно българетѣ ожидаха своето си освобождение отъ Берлинския конгросъ. Башибозуцитѣ се отложиха за сега, нъ вмѣсто тѣхъ изъ село въ село се расхождатъ толпи толпи въорѫжени черкези и арнаути подъ име салма и моавеие, подъ видъ ужъ да предпазватъ населението отъ грабежь. Отъ башибозуцитѣ они се отличаватъ само по това, че не налитатъ на съвсѣмъ бѣдни кѫщи а само богатитѣ грабятъ, както е станало завчера съ единъ заможенъ българинъ отъ едно Малешевско село, когото обвинявали

 

 

22

 

въ ятаклѫкъ. Слѣдъ като го били до смьрть, заливали го съ вода да се съживи и пакъ го били; — дозволили на околнитѣ турски села да му разграбятъ имуществото като натоварили само жито 150 товара. Всѣко едно село е длъжно да храни салмата по 10 дена и освѣнъ това, като си тръгнатъ взиматъ и пари отъ селото както едно време делибашийтѣ сѫ взимали — диш-хакѫ.

 

Грьцитѣ подбудени отъ симпатията на французитѣ и отъ упадока на турската империя, почнаха сега най-усьрдно да се готвятъ къмъ голѣмия превратъ, който има да стане на Балканския полуостровъ. Тѣхнитѣ гатерии, силогоси и кина намиратъ много привьрженници въ Македония, посрѣдствомъ могуществото на грьцкия клиръ и на погьрченитѣ въ градоветѣ елини, вслѣдствие на което въ всичкитѣ по-главни градове : Битоля, Велесь, Скопье, Серезъ и Солунъ сѫ пълни хапсанитѣ съ мѫже и жени, а по селата ставатъ безбройни убийства. Преди 20 дена отъ Броди (Невр. окр.) закарали 12 жени за въ Солунъ а една отъ тѣхъ била родила презъ нощьта а на другия дедь и неа натоварили на единъ конь и я завели, съ непроцицалото си още дѣте, за въ Сересъ. Ужасни дни проживѣватъ Българетѣ! Тия дни нѣма никога да се изгладятъ изъ памятьта имъ. Християнето на всѣкадѣ сѫ обезорѫжени; тѣхъ могатъ да ги колятъ сега и 12 годишни турчета. Отъ какъ грьцкитѣ андарти; Катарахисъ, Никосъ, Константисъ и др., почнаха да обезпокояватъ турското правителство отъ тогава насамъ именно почнаха да се затварятъ и каратъ на заточение непраздни и родилки жени, като се взиматъ все българки понеже циглявитѣ гьркинки се покровителствуватъ отъ агиосъ деспота. Ето нѣкой отломки отъ едно писмо испратено отъ Серезъ до единъ македонецъ въ София, отъ 27 октомвр.

 

Господ. С . . . . Приехъ писмото Ви и Ви благодаря. До сега всички сме здрави и живи отъ Бога нъ отъ неприятели лошо. Отъ какъ се появиха тадѣва грьцки андарти всячкитѣ села расклатиха; однекни на св. Богородица (на 8 Септемвр.) като тръгна Османъ чаушъ съ четворица соварий за въ Броди — срещнали се съ андартитѣ на Врьшовето (мѣстность) и като се ударили едни други, ударили Николчо попъ Филотовъ, на 22 годишна възрасть, като си вьрзувалъ коня тамо на близо въ своята си мисирка, нъ туй за туй. На 16 того Ангелъ Старчищенино, Хаджи Ивановото момче и Д. Идортовъ Маринъ като трьгнали за Серезъ, въ Долно-Бродско въ гората хватили ги клефтитѣ караха ги въ гората догдѣто имъ взеха 50 лири. Сега Вторникъ

 

 

23

 

се научихъ че правителството е запечатило кѫщитѣ на всички ония българе които по настоящемъ се намиратъ кодъ Васъ въ Булгария, като имъ казали че до 8 дена ако се не вьрнатъ, всичкитѣ тѣхни фамилий както и фамилийтѣ на роднинитѣ имъ ще се пустнатъ на заточение. Незнамъ пакъ що втексоватъ фамилийтѣ на Българитѣ когато клефтитѣ сѫ грьци! Владиката казалъ на Хаджи Димкова синъ отъ Броди така: Прати едно писмо на татко ти въ София и му кажи, че който отъ избѣгналитѣ българе дойде и ми се поклони, то онъ ще бѫде слободенъ и хикюмато нѣма да го закача . . . . . . . !

 

 

Друго едно писмо ни явява че Серския владика като ходилъ въ мънастирътъ св. Иоанъ продромо, въ шестодневното си тамъ пребивяние всѣка нощь слизали кодъ него грьцкитѣ клефти и се разговаряли надълго вьрху важни за цѣльтя имъ работи. Има много такива писма пристигнали изъ Македония, нъ като цѣльта ми не е да описвамъ всичкитѣ писма то ги изоставямъ.

 

За Българетѣ въ Македония се изработиха преобразования отъ Европ. комисия и искатъ тия преобразования да се приложатъ въ дѣйствие отъ турското правителство, нъ какво гледаме! Турското правителство наказва българетѣ за нищо и никакво; гони нѣкой си лица и ги прислѣдвя като иска отъ тѣхъ да не мислятъ, да не разсѫждаватъ, да не говорятъ, да не исказватъ мнѣния, да нѣматъ свои убѣждения, даже и да не се събиратъ съ хората ! Читателю, и ако питашъ защо? Защото се плашатъ отъ сѣнката си, защото не имъ е чиста съвѣстьта, защото не имъ е по угодата да знаятъ европейцитѣ какво вьрши той, защото не имъ изнася да се осѫждатъ кривитѣ имъ дѣла, защото имъ е уйгунъ кефа да се располагатъ съ честьта, живота и имота на бѣдната рая, защото не имъ се ще да бѫдатъ отговорни за дѣлата си, защото искатъ зорланъ да натрапятъ свои и владишки хора и съ тѣхъ заедно да десподствуватъ на сила вьрху московъ гяуру ; за това тѣ сѫ напустнали всичкитѣ си почти правителственни обязанности, оставили сѫ на страна всички други дьржавни грижи и дѣла, и за нищо друго не глѣдатъ, за нищо друго не мислятъ, освѣнъ какъ да заглушатъ всѣка съвѣсть, какъ да занѣматъ всѣки уста, какъ да прекъснатъ всѣкой гласъ, какъ да натрупатъ джебовето си съ пари и да избѣсятъ хората и какъ да натрупатъ на всѣкадѣ свои привьрженци фанатици кадий, мюхтий, каймаками юзбаший и грьцки мекерета които искатъ да оздраватъ распадналата се

 

 

24

 

Султанска сила и власть, гибелнитѣ имъ чиновницитѣ му за дьржавата произволи и своекористни цѣли; затова именно тѣ хващатъ по-чувствителнитѣ отъ населението и ги пращатъ въ азиатскитѣ пустини. Ето читателю! Разгледай, обмисли и ако можешъ воздържъ се да се не съжалишъ надъ македонеца. Какво искатъ да правятъ турцитѣ, придружени отъ грьцитѣ, съ народа ни ? Тѣ искатъ македонцитѣ да бѫдатъ слѣпи и глухи и нѣми и тъпи за да си правятъ както щѫтъ! Дѣ има такива тѣхни чудеса, въ коя дьржава и въ кое друго деспотическо управление? Въ най-опаснитѣ времена за българетѣ не е било тъй, което се вьрши днесь въ Македония. Македонския българинъ билъ той търговецъ, занаятчия, овчарь, орачь или щото и да е, да не смѣе да мисли, да не смѣе да говори, да не смѣе да се събере съ нѣкого, да не смѣе да погледне нѣкого, да не смѣе да прочете нѣщо, да не смѣе да продума нѣщо, да не смѣе да иде на пазарь да си купи една ока соль, да не смѣе да иде на нивата си да оре, да не смѣе овцитѣ ди си пасе. Ужасни дни, страшно премеждие, зайцки животъ!

 

    София 25 Ноемврий 1880 год.

 

[Back to Main Page]