Бѣлѣжки върху кознитѣ и домогванията на елинизма въ Македония

отъ най-ново врѣме. Съвременни разкрития

 

Пише Вѣстителевъ (Георги Трайчев)

 

Печатница Б. Зилберъ

София 1904

 

Сканове в .pdf файл (9.5 Мб). Взет от сайта www.strumski.com

 

    Прѣдговоръ

I. Гръцкото кралство и нeговото население. — Четитѣ изпратени отъ Гърция. — Жителитѣ отъ Аграфа. — Тѣхнитѣ просби. M-r Champoiseau и Д-ръ Типа


II. Нахлуване отъ страна на Гърцитѣ (1877 год.) въ Отоманската територия.
Гърция въ Берлинския конгресъ. Мнѣние на конгреса. — Конференция въ Превеза. — Албанцитѣ изпращатъ комисари въ Европа. — Гърцитѣ правятъ прошение и избиратъ двама комисари.—Подробности за Янинския гръцки комитетъ относително присѫединението на Ипиръ.— Ректификацията (поправка на границата,) прѣдлагана отъ Муктаръ паша. — Мемоаръ отъ Сафетъ паша. — Тоскитѣ и Гегитѣ отъ Сафетъ паша

III. Единъ офицеринъ отъ Пруския генераленъ щабъ визитирва гръцко турската граница. — Влашка депутация се готви да протестира прѣдъ посланницитѣ противъ присъединението на Тесалия къмъ Гърция, но нейното тръгване се забавя отъ Отоманското Министерство. — Падане на Министерството Биконсфилдъ. — Писма отъ Лариския митрополитъ и отъ гръцкия Патриархъ. Пристигане на Влашката депутация въ Цариградъ. — Нейната протестация прѣдъ посланицитѣ. — Тѣхнитѣ отговори

IV. Антартизъмъ. Гърция и Черна-Гора. — Янински комитетъ. — Единъ агентинъ на Комундуросъ прѣдрѣшенъ като археолотъ. — Разграбване на Пацинео и на други села. — Окрѫжно. — Патриархътъ и гръцкитѣ владици. — Гръцкото консулство въ Солунъ. — Дѣлото на Пихионъ. — Писмо намѣрено у Аргиропуло. — Мюдюрътъ Хафъзъ-бей и драгоманинътъ Есадъ-ефенди. — Осѫждане отъ Битолския воененъ сѫдъ

V. Разкрития и хитрости. Битолския гръцки Консулъ Пануриасъ и Албания. — Пелагонийския митрополитъ Матей и разбойницитѣ. — Гребенския митрополитѣ Кирилъ и военния сѫдъ. — Гръцкия патриархъ и Султанътъ. — Брошури бунтовнически.— Привилегия на гръцкото духовенство. — Нѣколко други важни подробности. — Провидѣнието

 


 

    Прѣдговоръ

 

Като даваме въ рѫцѣтѣ на читателитѣ тази книжка, ний ни най-малко се не съмняваме, че тя съ внимание ще бѫде прочетена. Въ нея ще се види на явѣ какви сѫ Гърцитѣ, какъ майсторски пипатъ и оплитатъ свойта кошница въ ущърбъ на другитѣ народности — Българи, Власи и Албанци.

 

Но, така е съ всички хора, които лѣсно се заблуждаватъ и продаватъ свойто име и народность.

 

Способностьта у Гърцитѣ да подкупватъ, да измамватъ съ простени и непростени срѣдства е наслѣдство отъ старитѣ Византийци. Та ний съсѣднитѣ съ тѣхъ народи, трѣбваше това да знаемъ пò отъ рано и да не се удаваме. Но кой ни е кривъ. Пословицата казва «отвори си очитѣ, защото ще ти ги отворятъ.»

 


 

 

I.

Гръцкото кралство и нeговото население. — Четитѣ изпратени отъ Гърция. — Жителитѣ отъ Аграфа. — Тѣхнитѣ просби. M-r Champoiseau и Д-ръ Типа.

 

 

Нека почнемъ по-отдалече, относително това което има да кажемъ за Тесалия и за долня Албания.

 

Въ Наваринъ турско-египетската флота била съсипана въ 1827. Слѣдната година (1828), френска войска изгонва турскитѣ гарнизони отъ Пелепонесъ. Най-послѣ, на трети (3) февруарий 1830 Лондонския конгресъ образувалъ едно ново кралство, подъ име Елинско.

 

Прочее съ това кралство на югъ е било сѫщото което е било съ Черногорското княжество на сѣверъ; всѣкога едното и другото претендирали да се уголѣмяватъ на смѣтка на Албания. Така-щото Гърци и Черногорци сѫ още по-малко неприятели на Отоманската империя, отколкото на Албано-Влашката раса.

 

Англия даже прѣвъ 1830 г. не искала щото новото кралство да прѣмине Парнаската планина. Това тя казвала основателно, защото нѣмало Гърци оттатъкъ Парнасъ. Отъ тая планина, дори до Пиндъ, жителитѣ сѫ туку-рѣчи всички Власи и Албанци. Но, понеже гръцката раса не надминаваше повече отъ 350,000, счели за нуждно да разширятъ това малко кралство дори до Пиндъ, сирѣчъ до заливитѣ на Превеза и на Ламия. —

 

Така се е уголѣмило, на смѣтка на Албано-Власитѣ, новото гръцко кралство съ 45 островчета; то имаше, казва Cantu (т. 18 стр. 168), прѣзъ 1836, само 700.000 души. Въ 1840 имаше малко по-вече население, и окончателно Англия

 

 

6

 

му даде (1864) Йоническитѣ острови, населени тогава, съ около 250,000 ж., но което население поради емиграцията и по нѣмане хлѣбъ се намали съ повече отъ 50,000 души.

 

При това Гърция какво не бѣ направила, за да сполучи да вземе тие острови? И отпослѣ, какво тя не направи за да отскубне Тесалия и Аграфа отъ Турската империя ? Безъ да говоримъ за политическитѣ чети които за тамъ е поддържала още отъ 1830, ние я виждаме, какъ тя е искала да се възполвува отъ Кримската война (1853), за да нахлуе въ тѣзи провинции; и трѣбваше Европейскитѣ сили да блокиратъ Пирея за да принудятъ Атинския кабинетъ да изтегли изпратенитѣ си чети.

 

Отъ тогава насамъ, колко пѫти Гьрция не е изпращала други чети? Но какво тие чети испратени отъ Атина, сѫ се старали да вършатъ всѣки пѫть? да компрометиратъ раитѣ, които никога не имъ симпатизирали, прѣдъ турското правителство.

 

Така въ 1867, контрабандиститѣ на краля Георги, изгонени съ силата на топоветѣ, закарали масса народъ, оттатъкъ границата, съ цѣль, турскитѣ власти, като постѫпятъ съ тѣхъ жестоко, да ги принудятъ да прѣминатъ въ Гърция.

 

Като доказателство на нашето твърдение ще възпроизведемъ тука едно извлечение отъ прошението адресирано до Янинския валия, отъ жителитѣ на Аграфа, които Френския консулъ M-r Champoiseau и Д-ръ Типа възстановили въ Турция; това прошение е съ дата отъ 27 юния 1867.

 

„Разбойнически чети" организувани въ гръцкото кралство и протежирани отъ пограничнитѣ власти на това кралство, сѫ нахлули въ нашитѣ села и сѫ искали съ сила да ни накаратъ да се обявимъ за възстаници противъ нашето законно правителство н понеже ние отхвърлихме тѣхнитѣ прѣдложения тие чети сѫ изгорели нашитѣ кѫщи, задигнали всичкитѣ ни добитъци, цѣлата ни покѫщнина, всичката ни храна.

 

Ония отъ насъ, които не сѫ се съгласили да избѣгатъ въ вѫхрѣшностьта на империята, сѫ били, съ изтезания, прѣнесени отъ тие банди въ Елинското кралство. Слѣдъ като

 

 

7

 

страдали нѣколко врѣме отъ гладъ и отъ други лишения, тѣ най-послѣ избѣгали тайно и сѫ се възвърнали въ своитѣ села почти голи, въ една крайна бѣдность, лишени отъ жилища и отъ най-необходимитѣ принадлежности.

 

Като подлагаме на Ваше Прѣвъсходителство единъ особенъ листъ за всѣко село и за нѣщата откраднати отъ горѣказанитѣ банди, ние молимъ, съгласно справедливостьта, да се обезщетимъ за нашитѣ загуби и щото елинскохо правителство да бѫде принудено да ни заплати загубитѣ.

 

Слѣдватъ печатитѣ на мухтари отъ 46 села, които се намиратъ въ околията на Аграфа.

 

 

При горното прошение намиратъ се прибавени прошенията още на 7 села и загубитѣ прѣтърпени отъ всѣко изъ тѣхъ, Его имената на тие села и тѣхнитѣ загуби:

 

Села — Зографу 25,000 гроша загуби

„ Неохори 40,000 „ „

„ Ригула 66,060 „ „

„ Кишово 11,082 „ „

„ Компориана 58,000 „ „

„ Катафи 21,000 „ „

Кастения 193,100 „ „

 __________________

414,242 гроша

 

Относително прошението на Елена, женю на Папа Христо, тя търси 10,000 гроша, и разправя какъ нейния мѫжъ е билъ убитъ отъ казанитѣ Кириакосъ, Г...риесъ, Галазопуло, които дошли отъ Гърция за да подигнатъ страната.

 

Понеже ние бѣхме затворени, казва тя въ кѫщѫта си, въ минутата когато моя мѫжь отъ прозореца имъ казваше, че се противи на тѣхнитѣ прѣдложения да въстане и да се причисли къмъ тѣхъ, тѣ го убили съ единъ истрѣлъ отъ пушка. Послѣ, като се вмъкнали въ нашата кѫща, обрали я и не оставили въ нея нищо.

 

Кастения, 1 Юлий 1867.

 

Бѣлѣжка. Прѣписъ отъ всички тие прошения подписанитѣ прѣдали и до всички европейски консули. Това нѣщо подписанитѣ казватъ сами въ своето прошение до валията.

 

 

8

 

 

II.

Нахлуване отъ страна на Гърцитѣ (1877 год.) въ Отоманската територия. — Гърция въ Берлинския конгресъ. Мнѣние на конгреса. — Конференция въ Превеза. — Албанцитѣ изпращатъ комисари въ Европа. — Гърцитѣ правятъ прошение и избиратъ двама комисари.—Подробности за Янинския гръцки комитетъ относително присѫединението на Ипиръ.— Ректификацията (поправка на границата,) прѣдлагана отъ Муктаръ паша. — Мемоаръ отъ Сафетъ паша. — Тоскитѣ и Гегитѣ отъ Сафетъ паша.

 

 

Въ 1877, Русия, по причини основателни, обяви война на Турция. Но Гърция, безъ да има никакви причини, възползувана отъ схващането на тие двѣ държави, нахвърли грубо въ Тесалия една армия, състояща се отъ редовни войници и отъ волентири, набрани отъ всѣкѫдѣ. Прочее, отвориха се сражения върху височинитѣ на Воло, въ Платано, въ Литохори, между Платамона и Катерина. Биха се още и въ Сентъ-Каранта въ Албания ... —

 

Но народътъ като не възстана на масси, въпрѣки обѣщанията на фанариотското ортодоксално духовенство и на елинскитѣ агенти, Су... трѣбваше да изпразни Тесалия.

 

При това, тази шъпа хора има единъ успѣхъ. Англия посрѣдничествувала и ангажирала Гърция да изтегли своитѣ войски и ѝ обѣщала да издѣйствува при урѣждане Руско-Турския въпросъ по-вече отколко би извлекла самата отъ луди авантюри. Побѣдени въ Тесалия и въ Албания, Гърцитѣ бѣха щастливи да иматъ тоя претекстъ да изпразнятъ странитѣ въ които бѣха нахлули и да се въздържатъ отъ нови нахлувания.

 

Дохажда часътъ на окончателното урѣждание въ Берлинъ (1878). Съгласно съ своитѣ обѣщания, Англия поисква и сполучва, щото Гърция да бѫде тамъ прѣдставена. Обвинили Франция, че била взела инициативата за това нѣщо. Но Barthélémy S-t Hilaire провергалъ официално това компрометирующе утвърдяване и обвинилъ въ това нѣщо Англия.

 

 

9

 

Прочее, въ Берлинъ, гръцкитѣ комисари Рангави и Делиани поискали Тесалия, Ипиръ и Критъ, като чекали часа да поискатъ още по-вече. Биконсфилдъ останалъ смаянъ отъ една такава чудовищна претенция, направена отъ държава която нищо не е спечелила съ орѫжие на рѫка и която ако се изслѣдваше добрѣ, не заслужваше даже да бѫде приета въ банкета на дѣлежа. Но орѫдие на Гамбета, който бѣ подучилъ отъ Гърцитѣ чрѣзъ рѫцетѣ на нѣкого си Kòkkino, име непознато на насъ, нѣкакъвъ кръсть за почетъ или нѣкаква титла на Атически гражданинъ, Wadington станалъ органъ на елинскитѣ претенции. Берлинския конгресъ взелъ прочее въ забѣлѣжка това което слѣдва въ засѣданието си отъ 1-й юлий:

 

„Конгресътъ поканва Високата Порта да се разбере съ Гърция върху едно изправяне на границитѣ въ Тесалия и въ Ипиръ; и е на мнѣние, че това изправяне, може да слѣдва р. Саламбрия (стария Пиниосъ) върху наклонението на Егейското море, и р. Касамасъ, отъ страна на Йоническото море. Конгресътъ вѣрва, че заинтересуванитѣ страни ще успѣатъ да се съгласятъ. При това тѣ сѫ готови (европейскитѣ сили) да прѣдложатъ своето посрѣдничество непосрѣдствено прѣдъ двѣтѣ страни.”

 

И дѣйствитѣлно отъ 24-ия членъ отъ договора:

 

„Тѣ пазятъ желание да прѣдложатъ своето посрѣдничество на двѣтѣ страни, за да улеснятъ прѣговоритѣ.”

 

Ние се запираме тука въ изложението си върху рѣшението на конгреса, като дѣло свършено. Изпущаме да вмѣстимъ за краткость интерпретацията на гръцкото правителство противъ това рѣшение (като неудовлетворяюще великата идеа), отговоръть на френското правителство чрѣзъ своя посланикъ въ Атина, че Гърция, ако претендира много, ще изгуби всичко, малодушието на Гърцитѣ отъ тоя отговоръ. Такива подробности може да се изложатъ въ една по-пространна книга.

 

И така, като разглеждаме рѣшението на конгреса, виждаме три нѣща:

 

I-о Една покана за да се споразумѣятъ (Гърция и Турция),

ІІ-о Едно мнѣние върху разширението на границата.

 

 

10

 

III-о Едно прѣдложение за посрѣдничество, въ случай когато заинтересуванитѣ страни не би могли да се споразумѣять.

 

Прочее върху изправянето на границата станаха конференции, най-напрѣдъ въ Прѣвеза (февруарий и Мартъ 1879); послѣ въ Цариградъ, въ края на 1880 и въ началото на 1881.

 

Въ Прѣвеза, Отоманския Комисаръ билъ Гази Муктаръ паша. Името на гръцкия комисаръ незнаемъ. Като пристигнали комисаритѣ, Албанцитѣ се развълнували. По никакъвъ начинъ тѣ не искали да бѫдатъ присѫединени къмъ Гърция. Така сѫщо, тѣ побързали да изберѫтъ и да изпратятъ една депутация прѣдъ Европейскитѣ дворове. . .

 

Двама прѣдставители тръгнали веднага за Римъ, Парижъ и Лондонъ. — Били ли тие подиръ това въ Берлинъ и въ Виена, неможемъ да потвърдимъ; но твърдѣ е вѣроятно. —

 

При извѣстието за тѣхното тръгване, Янинцитѣ или по-добрѣ партизанитѣ на съединението, излѣзли отъ мрака въ който били скрити. И тѣ сѫщо съчинили едно прошение до краля Георги и натоварили Спиро Манарисъ и Димитри Хасиотисъ да отидатъ и защитятъ въ Европа правото на гъркоманитѣ. Манарисъ и Хасиотисъ, сѫ единия и другия дезертьори, сирѣчъ турски поданици, снабдени съ лъжливи паспорти. Роденъ въ Загори, одвъдъ Каламасъ, Хасиотисъ не е даже по произхождение отъ отбѣлѣзанитѣ въ Берлинския конгресъ страни като такива които би могли да бѫдатъ присъединени на Гърция. —

 

Задъ иконостаса въ Янинскитѣ църкви написали прошението до краля Георги. Владиката Софрониосъ прѣдседатель на комитета за присъединението на Ипиръ [1] легализиралъ

 

 

1. Важна забѣлѣжка. Изложението, което въ забѣлѣжка ще прѣдадемъ трѣбваше поради своята важность, да съставлява отдѣдно заглавие, но за да не повтаряме нѣща еднажъ казани, затова прѣдпочетохме тука да го прѣдставимъ, като вѣрваме че нашитѣ читатели еднакво ще прочетатъ и това. И така:

 

Прѣзъ пролѣтьта, въ 1881, единъ комитетъ се образувалъ въ Янина, съ цѣлъ да присъедини Ипиръ къмъ Гърция. Тоя Комитетъ е ималъ за прѣдсѣдатель митрополита Софрония, за секретарь аптекарьтъ Зойсъ, и за главни членове: Стилосъ, Фидиосъ, Минискосъ, Василиадисъ, Вуладимосъ синътъ на Меку, голѣма часть отъ професоритѣ и медицинското тѣло.

 

Така устроенъ, комитетътъ събиралъ отъ всѣкъдѣ помощи и подписи. Помощи се давали въ пари и въ натура. Скъперникътъ Сакелариу вложилъ самъ 30 лири турски въ рѫцетѣ на комитета. И най-сиромаха отъ христианитѣ не далъ по-малко отъ една бѣла меджидия (20 гроша).

 

Колкото се отнася до прошението до краля Георги то не било разнасяно отъ кѫща въ кѫща, но подписано въ черквитѣ, задъ иконостаса. Далѝ това е било за да се скриятъ по-добрѣ отъ турцитѣ, та за това комитетътъ и митрополитътъ сѫ постѫпили така? Не, това бѣ за да фанатизиратъ повече народа, и да го накаратъ да вѣрва че за да се присѫедини Ипиръ къмъ Гърция е за всички една свещенна длъжность.

 

Прозбитѣ за присъединение, подписани задъ иконостаса на Янинскитѣ църкви се свършвали така: Нашата страна, като е получила отъ Берлинския конгресъ драгоцѣннитѣ знакове за свобода, има право да счита невъзможно своето отчуждаване. Тя е готова да заслужи своето присъединение къмъ майката отечество (Гърция) чрѣзъ всѣкакъвъ видъ жъртви.—

 

Не на оставайте, прочее, никакъ, Кралю на Еиннитѣ; не позволявайте щото ние да бѫдемъ принудени да емигрираме. Но, краль на най-мѫжествената измежду всички нации, укомплектувайте бѫдѫщето на великото отечество, което Божието Провидѣние Ви е повѣрило, и разгърнете отеческитѣ си обятия за да приемите Вашитѣ нови поданици, които сме на Ваше Величество най-смирени и най-послушни слуги." —

 

 

11

 

подписитѣ. Но когато тои по-послѣ видѣлъ своя утвърдителенъ подписъ въ Английската книга, Blue — Bouk, побързалъ да го протестира прѣдъ валията и прѣдъ консулитѣ. Естествено е, че валията и консулитѣ прѣдали на своитѣ респективни правителства тъзи скандалиозна протестация.

 

Намѣсто ние самитѣ да изкажемъ своитѣ забѣлѣжки върху съдържането на това прошение, ще оставимъ Министра на Външнитѣ Работи въ Франция да отговори на Министра на Външнитѣ работи на Гърция:

 

„Всички Велики Сили дадоха да се разбере въ Атина, опирайки се върху самия текстъ отъ актоветѣ на конгреса и особено на IX-ия протоколъ, че Европа е мислила само да даде на двѣтѣ страни (Гърция и Турция) единъ приятелски съвѣтъ, безъ да нанесе поврѣда на Сувѣреннитѣ права на Султана; и слѣдователно новата погранична линия, съвѣтвана отъ конференцията нѣма задължителень характеръ."

 

 

Но да се възвърнемъ върху Янинския комитетъ и върху неговитѣ дѣйствия. Агентинъ на тоя комитьтъ, Георги Маниакасъ, изходилъ едно подиръ друго всички села на Загоръ

 

 

12

 

(въ Янин. виляетъ); и на всѣкѫде той се е споразумѣвалъ съ нотабилитѣ, показвайки имъ епохата, когато би избухнала войната между Турция и Гърция, и за начина по който ще получатъ орѫжията и барута изпратени отъ Гърция.

 

Но, отритнатъ по-послѣ отъ разбойника Давели и арестуванъ въ момента когато се качвалъ на кораба за Корфу, билъ възвърнатъ въ мѣстото, и за да отбѣгне тежкото наказание, обадилъ всички ония които бѣ турилъ въ опасность. Защо не денонсиралъ никакъ ония които бѣ компрометиралъ самия той, и запазилъ относително членоветѣ на Янинския комитетъ едно благоразумно мълчание? Той самъ би могълъ това да ни каже. —

 

Учитель въ едно училище въ Лаиста (Лакка), Петридисъ, найстина се отличилъ отъ другитѣ по своята ревность относително съединението. Като събиралъ Лаистиотитѣ въ Месохора, разправялъ имъ, съ вѣстницитѣ на рѫка, не само разнитѣ перипетии отъ Руско-Турската война, но още е показвалъ мѣстата, гдѣто армията на краля Георги би проникнала въ Ипиръ.

 

Колкото се отнася до Ламбридисъ отъ Скамнели, прѣдрѣшенъ въ археологь, натоваренъ отъ Комундуросъ да третира съединението на една страна на Албания съ главнитѣ бейове и лица на страната, той изходилъ всички градове на горна и на срѣдна Албания. Дурацо, Шкодра, Призрѣнъ, Яково, Дебъръ, Корча, Бератъ, Авлона, Аргирокастро, Плята, Маргарита, Превеза. . . . .

 

Лесно сѫ се споразумели върху взаимното съдѣйствие: Албанцитѣ ще да атакуватъ императорскитѣ армии отъ една страна, Гърцитѣ — отъ друга. Но, слѣдъ това, какъ да раздѣлятъ млина? Кабинетътъ на краля Георги искалъ да прѣмѣсти до Дурацо границитѣ на елинското кралство. Албанскитѣ бейове не искали да пожъртвуватъ половината отъ своята страна съ освобождението на другата.

 

Приета отъ Комундуросъ, но отблъсната отъ кабинета на краля Георги, конвенцията не се продължила. Г. Ламбридисъ далъ своята оставка и билъ замѣстенъ отъ Д-ръ Кахиотисъ.

 

 

13

 

Послѣдния бидейки турски поданикъ можеше да бѫде затворенъ въ тъмница, даже обѣсенъ по причина на своитѣ интриги и на своето политическо шпионство. Но властьта прѣдпочете да му съобщи тайно да се отегли въ Гърция. — Безполѣзно е тука да изброимъ пѫтуваннята (въ странство, вѣстницитѣ чието продажно перо откупиха и брошуритѣ напечатани прѣдъ видъ съединението на Ипиръ съ Гърция. Всичко това стана чрѣзъ грижитѣ на казания комитетъ, съ събранитѣ помощи и съ фондовотѣ на Янинската Гимназия.

 

Тая гимназия имаше извънмѣрно доходи; отъ тогава тя е извънрѣдно обрѣменена съ дългове. И намѣсто да даватъ на сиромаситѣ мѣсечнитѣ помощи които имъ давали по напрѣдъ, почнали да поддържатъ както фамилиитѣ на заточенитѣ отъ правителството съзаклятници, така и самитѣ съзакланици.

 

Но за да си иматъ читателитѣ ни пълно прѣдставление за Янинската Гимназия, за нейнитѣ доходи, излагаме слѣдното: Тая гимназия, въ Ипиръ, минава за едно отъ най-добритѣ гръцки учебни заведения въ Европа: Спорѣдъ даннитѣ които извличаме отъ г. Аравантиносъ, историкъ отъ Янина, тая гимназия притежава единъ капиталъ отъ 1,107,610 рубли въ Московската банка, 143,800 фиорина въ Виенската и 515,000 драхми въ Атинската банки.

 

И така, отъ кѫдѣ дохаждатъ капиталитѣ повѣрени въ Московската, Виенската и Атинскитѣ банки? Отъ източника отъ кѫдѣто дохаждали нѣкога капиталитѣ повѣрени въ Венецианската банка. Съ други думи, днесь съ основанието на това завѣдение става сѫщото каквото съ училищата на Гума, на Капланъ и на други подобни.

 

Всички, безъ никакво изключение, сѫ били направени отъ търговци Власи и Албанци; но много по-вече отъ Власитѣ, между други отъ братята Зосима отъ Грамоста, сѫщата фамилия, която нѣкога е дала на Охридския прѣстолъ и единъ патриархъ.

 

Прочее, такива голѣми учреждения за които Елинитѣ не сѫ дали нито една лепта за какво се употрѣбявятъ днесь? Не е ли за да елиннзвратъ Власитѣ и Албанцитѣ; но даже

 

 

14

 

сѫщо и да се напечатватъ революционни брошури, да се подвизаватъ съзаклятници. . . . Въ търговията и въ обществената администрация да ли се е видѣло нѣкога на нѣкъдѣ въ свѣта едно по гнѫсно разпиляване на суми! —

 

Гърцитѣ иматъ още многобройни училища и добрѣ построени въ Битоля, гдѣто нѣма никакви Гърци. Както и на дуги мѣста, така и тука училищата сѫ построени отъ Власи, а именно отъ братя Пиника. Млади още и прости абаджи тѣ искарвали на день едвамъ по единъ грошъ. По-нататъкъ тѣ отишли въ Египетъ, гдѣто сѫ се обогатили и днесь сѫ построили въ Битоля, едно великолѣпно училище, сѫщински палатъ, гдѣто подъ управлението на владиката и на гръцкия консулъ погърчватъ българскитѣ и влашкитѣ момичета.

 

Относително какъ се е свършвала прозба на Янинскитѣ гърци до краля Георги читателитѣ ни нека видятъ изложената ни забѣлѣжка, гдѣто ще намѣрятъ и нѣкой други важни и интересни свѣдѣния. —

 

Въ акта на делегацията en faveur на Манарисъ и на Хасиотисъ „тѣ покорно молятъ великитѣ сили да настояватъ твърдо въ своето мнѣние, въ полза на справедливитѣ и законнитѣ стремления на всички Ипирци, на които територията била присѫдена къмъ Гърция." и тъй като въ своето прошение до краля Георги, тѣ казватъ: „че Ипиръ бидейки най-елинската земя, тие апелиратъ прѣдъ върховния сѫдъ на Европа."

 

Безполезно е да прибавимъ, че съ подписитѣ на делегацията ставаше сѫщото, както съ прошението. — Вѣрни или лъжливи еднитѣ и другитѣ тамъ били съпоставени, скрито задъ велика идеа водѣли подписвачитѣ както водятъ конье за юздата.

 

„Въ подържка на горѣказанитѣ делегации и на прошението, Янинскитѣ автори на една брошура въ Парижъ, прѣзъ мѣсецъ Юний 1879 претендирали, „че централната администрация на виляета като узнала за акта на делегацията запрѣтила била строго тръгването на мѣстнитѣ делегати."

 

Но тъй като Манарисъ и Хасиотисъ били елински протежета, турското правителство неможало да ги задържи да

 

 

15

 

не тръгнатъ. Отъ друга страна, единия и другия не се забавяли да отидатъ въ Атина. — Прочее, кой бѣ ги запрѣлъ да отидатъ въ Европа да защитятъ правата на най—елинскитѣ жители на Албания? Протестацията на владиката относително неговия личенъ подписъ: протестация която изигра плана на съединиститѣ.

 

Каквъто и да е, отъ гнѫснитѣ интриги и отъ подръжката показана къмъ Гърцитѣ отъ ексъ-Италиянеца Гамбета и и отъ ексъ-Англичанина Wadington конференциитѣ въ Превеза останаха мъртва буква.

 

Върху тѣхнитѣ прѣдложения нека забѣлѣжзмъ само, че атинскитѣ комисари искали цѣлия Ипиръ дори до Каламасъ, когато пъкъ Отоманскитѣ комисари приемали една поправка на границитѣ само въ Тесалия; такава поправка на границата която оставяше Воло на Турция, а даваше на Гърция само южната страна въ една права линия, като се почне отъ едно село на Ю. отъ Воло и се свършва до залива на Арта.

 

Янина, въ врѣме на конференциитѣ въ Превеза, имаше за управитель Ахметъ Расимъ паша, и Мустафа Асимъ паша, въ врѣме на Цариградскитѣ конференции. Втория го срѣщаме прѣзъ 1885 въ Шкодра, а първия въ триполи (Берберия).

 

Конференциитѣ въ Превеза, като не били послѣдвани отъ никаква уредба, станаха други конференции въ Цариградъ въ 1879. и въ началото на 1880. Въ седмото отъ тия засѣдання, държани въ Стамбулъ, Сафетъ паша прочелъ единъ убѣдителенъ мемоаръ относително Албания, съ съдържание, което лесно се разбира, не въ полза даже на една поправка на границата прѣдвидена отъ Берлинския Конгресъ. На интерересующитѣ се да прочетатъ тоя мемоаръ, прѣпорѫчваме газетата „Courrier d'Orient," отъ 13 Ноемврия, 1879 год.

 

Apropos на това което Саффетъ паша казва за Албанцитѣ (за Тоскитѣ и за Гегитѣ), прѣpоръчваmе на нашiтѣ читатели и Книгата „Etudes sur l'Albanie et les Albanais" (стр. 88 — 89), отъ Bassa Efendi, — прѣзъ 1885 валия въ Ливанъ, а сега незнаемъ кѫдѣ е.

 

 

16

 

 

III.

Единъ офицеринъ отъ Пруския генераленъ щабъ визитирва гръцко турската граница. — Влашка депутация се готви да протестира прѣдъ посланницитѣ противъ присъединението на Тесалия къмъ Гърция, но нейното тръгване се забавя отъ Отоманското Министерство. — Падане на Министерството Биконсфилдъ. — Писма отъ Лариския митрополитъ и отъ гръцкия Патриархъ. Пристигане на Влашката депутация въ Цариградъ. — Нейната протестация прѣдъ посланицитѣ. — Тѣхнитѣ отговори.

 

 

Доводитѣ които Албанцитѣ прѣдставиха прѣдъ Европа и на които доводи Соффетъ паша е била само тълкователътъ прѣдъ Цариградската Конференция бѣха възражения за пропускане врѣме. Сѫщо не е станало сериозенъ въпросъ за присъединение на Ипиръ къмъ Гърция, когато Силитѣ налагали своето посрѣдничество.

 

Споредъ една депеша отъ Берлинъ, отъ 11 Юлий 1878, M-r Wadington спечелилъ отъ конгреса рѣшението вписано въ текста на трактата, щото да вставатъ своето посрѣдничество, когато Турцитѣ и Гърцитѣ не би моглi да се разбератъ. Неговото прѣдложение било живо оспорвано отъ турскитѣ пълномощници, но конгресътъ го приелъ.

 

Гърцитѣ сѫщо били много настоявали за да имъ се отстѫпи Мецово, подъ претекстъ да протежиратъ своята територия противъ едно турско нахлуване; тие искали да направятъ единъ воененъ и политически булевардъ: Воененъ, за да разпространатъ въ едно кратко врѣме своитѣ владения дори до Битоля; Политически за да събератъ въ едно Пиндскитѣ Власи и да комплетиратъ тѣхното елинизиране. —

 

Но единъ Пруски агентинъ бѣ инспектиралъ границата. На връщането си въ Берлинъ, той обявилъ, че присъединението на това мѣсто къмъ Гърция би било за Турция единъ видъ самоубийство, и че срѣщу такъвъ единъ отстъпъ войната би била неизбежима. — Самото Мецово прочее отмахнали и конференцията на посланицитѣ се ограничила върху Тесалия.

 

 

17

 

Прочее, освѣнъ че Тесалия, сѫщо както Ипиръ, не е никога принаддежала на Гърция, Власитѣ искаха да прѣдставятъ противъ присъединението на тая страна сѫщо добри доводи, както Албанцитѣ отъ Ипиръ. Вече тѣ бѣха съчинили мемоара, които мнозина делегати имали мисията да прѣдставятъ прѣдъ посланицитѣ. Даже сѫщо единъ патриотъ прѣдложилъ доброволно 100 лири турски за разноски по пѫтуването. Но Високата Порта казала, че още не било дошло врѣмето за това нѣщо.

 

Делегатитѣ трѣбваше да чакатъ. Това което ние казваме тука е положително, и когато тая делегация пристигнала въ Цариградъ, отстѫпването на Тесалия било вече свършено. Въ тоя случай, прочее, изгубването на тая голѣма и хубава провинция Султанъ Абдулъ Хамидъ, дължи само на интелигентностьта на своитѣ министри.

 

Както сѫ войнствени, и поддържани отъ Албанцитѣ, Власитѣ би се разправили лесно съ Гърцитѣ. Но недоволни за гдѣто се бе запрѣло тръгването на Влашкитѣ делегати, тѣ противостоѣли на едно навлизане на Гѫрцитѣ заедно съ 15,000 Албанци. По-късно, тие противостоѣли още и съ това, че 300—400 Албано-Власи се бѣха стъкмили да задигнатъ краля Георги и неговитѣ министри, въ момента когато тие, визйтирали за първъ пѫть своята нова провинция.

 

Каквото и да е, обаче за интелигентностьта на своитѣ министри Абдулъ Хамидъ дължи изгубването на една голѣма область. Никога Англия, колкото и да била добрѣ разположена спрямо Гърция, не би се съгласила на една поправка на границитѣ което да ослаби Турция по-вече отколкото що бѣше. Вече отъ — по-напрѣдъ Гамбета бѣше си позволилъ напразно „да се похвали прѣдъ Гърцитѣ, че е побѣдилъ съпротивлението на Английското правителство.” Но потрѣбва падането на Биконсфилдовия кабинетъ и дохождането на Гладстона за да изкубнѫтъ Тесалия отъ Отоманската империя.

 

Това разположение на Биконсфилда не бѣ извѣстно само на Атинския кабинетъ; всички негови тайни агенти поздравиха неговото падане съ викове отъ триумфъ. Ето съ какви

 

 

18

 

думи Лариския Митрополитъ извѣстилъ за дохождането на Гладстона на прочутия Григория Агиотафитисъ.

 

„Изкривения Арабианъ, прокълнатия отъ нашия народъ, прѣдрѣшения архиравинъ, падна отъ височината на своята сила и ще изчезне заедно съ всичкитѣ си съдружници отъ лицето на свѣта. Той не ще може вече да се възкачи на височината на славата, отгдѣто е съборенъ . . . Г-нъ Гладстонъ, спасительть на нашия народъ, е сега на власть и всичко ще върши за насъ"

 

Митрополитъ Лариски: Неофитъ.

 

 

Ако падането на Биконсфилдовия кабинетъ обрадвало до такава степень Лариския митрополить, колко по-вече трѣбва да е обрадвало главния подбудитель на присъединяванията къмъ Гърция, искаме да кажемъ Патриарха Іоакимъ III. Незнаемъ, дали неговото писмо до великия революционеръ е паднало въ рѫцѣтѣ на турското правителство. Но писмото, гдѣто Аргирокастренскня митрополить съобщавалъ на Агиотафитисъ писмото на Патриарха, било уловено отъ турскитѣ власти въ Тесалия, заедно съ цѣлата кореспонденция на тоя вълкъ, който бѣше облѣченъ въ овча кожа. Прочее, ето въ какви думи Аргирокастренския митрополигь съобщилъ Патриаршеското писмо.

 

Ваше Прѣподобие,

 

„Великитѣ и неоцѣними услуги които Ваше прѣподобие вече сте принесли н които принасяте всѣкога, сѫ познати и прилично оцѣнени отъ Негово Светѣйшество Патриарха. Негово Светѣйшество е доволенъ отъ васъ, и ви изпраща благодарително писмо, което самò струва по-вече отъ една декорация. Тоя знакъ на честь и на високо отличие, като ви дохажда отъ страна на Негово Светѣйшество ще поднови вашитѣ сили и ще ви даде куражъ да продължавате вашата работа относително съединението да постоянствувате въ пѫтя по който вървите. [1]"

 

Митрополитъ Дринополски (Аргирокастренски).

 

 

1. Въ Търново (Тесалия) билъ установенъ фамозния Григорий Агиотафитисъ (Божигробски), управитель на имотитѣ подарени на Светия Гробъ и агентинъ на гръцкото правителство. И никой не бѣ антажиралъ толкова прѣдателя Агиотофитисъ да прѣслѣдва енергично своето високопрѣдателско дѣло, колкото Патриархътъ Іоакимъ III. Ние употрѣбихме като квалификация на тоя човѣкъ и думата прѣдатель, вмѣсто патриотъ, защото този човѣкъ явно е прѣдавалъ на турското правителство всички тие Власи, които сѫ заявявали че не искатъ да бѫдѫтъ Елини.

 

Прѣди да покажемъ кой е билъ тоя Агиотафитисъ и какви сѫ неговитѣ заслуги извѣстни и както трѣбва оцѣнени отъ Фенерския Патриархъ, трѣбва да констатираме единъ фактъ вѣренъ и вече извѣстенъ, фактъ който разкрива и утвърдява още по-вече откритието направено въ Търново. Сирѣчъ, че елинизмътъ е тѣсно свързанъ съ фанариотизма и че защитени подъ църковната одежда, чиновницитѣ на фенеръ въ рѫцѣтѣ на гръцкото правителство всецѣло — най-енергичния и най-малко уловимия инструментъ на революционната пропаганда за лѫжи и за клевети.

 

Въ грамадната кореспонденция на Архимандрита Агиотафитисъ, върху която Турскитѣ власти бѣха турили рѫка прѣзъ мѣсецъ Май 1881, за какво ли става въпросъ въ сѫщность?

 

За революционното дѣло, което Атинския кабинетъ експлоатира прѣдъ очитѣ на европейскитѣ сили и на което, по подбуждането на фенеръ, владици, монаси, свещеници, силогоси, и учители школски разпростиратъ мрѣжата по цѣла Турция.

 

Имаше, напримѣръ, 8 владици или архиепископи въ Тесалия. Тѣхнитѣ сѣдалища бѣха Лариса (Іени-Шехиръ), Аласона, Тринисъ (Трикала), Статонъ (Калабака), Фанарио—Ферсала, Гардинио, Домоко, Димитриадосъ (Воло).

 

Прочее, слѣдва отъ корреспонденцията на агентина Григорий Агиотафитисъ, интендантъ на Божигробскитѣ имущества, родомъ отъ Дракия близо до Трикери, че всички тие владици и архиепископи бѣха получили отъ Атина и отъ фенеръ едни и сѫщи инструкции, съ прѣдписание да помагатъ и да улесняватъ чрѣзъ всичкото си влияние мисията на Агиотафитисъ, всѣки пѫть когато той би ималъ отъ тѣхъ нужда.

 

Снабденъ съ най-високитѣ и съ най-необходимитѣ прѣпорѫки, облѣченъ отъ друга страна отъ цариградския патриархъ съ титлата Архимандритъ, и отъ Іерусалимския патриархъ съ титлата управитель, Агиотафитисъ билъ всѣкога въ тичане нагорѣ на долу, като давалъ парола на всички агенти на панелинизма, като насърдчавалъ едннитѣ, възбуждалъ ревностьта на други, като заплашвалъ съ най-тежки наказания всѣки който не би се съобразилъ точно съ неговитѣ заповѣди.

 

Впрочемъ, било свещеникъ, калугеръ, лице, фамилия, школски учителъ, какъвъ да е човѣкъ и даже селянинъ христианинъ, ималъ ли би нужда отъ нѣкаква протекция, било прѣдъ митрополия, бало прѣдъ патриархъ, било даже прѣдъ турскитѣ власти (защото бѣ хитро присвоилъ даже довѣрието на гражданскитѣ и на военитѣ турски власти) (?) все къмъ него трѣбваше да се отнесатъ. Искалъ ли би човѣкъ да мине безъ неговата протекция, това било равно да се изложи на несполука или на единъ отказъ почти неминуемъ.

 

Защото единъ рапортъ или отчетъ, за или противъ, изпратенъ чрѣзъ него било до владицитѣ, било до Патриарха, и относително училищата, черквитѣ, свещеницитѣ, черковнитѣ питропи, училищнитѣ настоятели, демогеронтитѣ, или лица, които имали разпря съдруги лица, бѣше истинска прѣсѫда; и тешко на оногова които не би подкрѣпилъ съ всичката си сила една работа прѣпорѫчана отъ него.

 

Безполезно е да прибавимъ, че множество невини лица сѫ станали жъртва на неговото тираническо могѫщество; и това защото тѣзи не поискали да станатъ слѣпо орѫдие на неговитѣ гибелни машинации или да турятъ въ служба за гръцката политико-национална кауза влиянието и срѣдствата съ които тие располагали.

 

Колко лица, напротивъ, наистина достойни за обѣсване, не сѫ избѣгнали отъ прѣслѣдване за своето прѣстѫпление, като поискали неговото покровителство, и като се туряли подъ неговитѣ защити или като ставали негови комисионери?

 

Обаче, най-послѣ, турскитѣ власти получили извѣстие да го иматъ вече подъ вниманието си. Пазили го прочее, и най-послѣ декларацията която е давалъ да се подписва на Великденъ за да бѫде испратена на Силогоса и чрѣзъ него до гръцкото правителство въ Атина, направи да се прѣлѣе вече на широко една чаша прѣпълнена отъ несправедливости, беззакония и прѣдателства.

 

Въ тоя документъ, съставенъ подъ форма на манифестъ, Агиотафитисъ е казвалъ на Пиндскитѣ и на Тесалийскитѣ Власи „че те сѫ нерастопимо съединени къмъ гръцката нация, че всичко това което се е публикувало въ Европа върху тѣхното положение въ гръцко-турския въпросъ и върху тѣхнитѣ тенденции, е имагинарно, лъжливо и измислено. Ние сме елини по сърдце, казваше имъ още, и ние искаме да бѫдемъ елини на дѣло."

 

Папа-Михо, агентъ на Атинския Силогосъ носелъ отъ мѣсто на мѣсто манифеста съчиненъ отъ Агиотафитиса. Папа-Михо бѣ човѣкъ съ скандалиозно минало, попадналъ подъ протекцията на Агиотафитисъ, които бѣ го приелъ за агентинъ, съ заплата 100 драхми мѣсечно плащани отъ Силогоса Атински. Какъ е дѣйствувалъ Папа-Михо и какви заплашвания е употрѣбявалъ за да събере подписи за манифеста всичко трѣбваше да изповѣда слѣдъ улавянето му отъ турскитѣ власти прѣдъ съдилището.

 

Слѣдъ арестуването на Папа-Миха, полицията веднага потърсила да арестува и Агиотафитиса, който дълго врѣме скритъ въ Лариската Митрополия, безъ да може никакъ да излезе, най-послѣ избръсналъ си брадата и прѣоблѣченъ въ цивилни дрѣхи, отишелъ въ Воло, отъ гдѣто Гърцкия консулъ го улеснилъ да избѣга въ Сира.

 

Въ Лариса, само намѣрили 450 негови писма и нѣмаше ни едно което да не бѫде или твърдѣ криминално или твърдѣ компроментирующе. Властъта трѣбва сама да направи една жъртва и да прѣдстави на публиката единъ изборъ отъ тие писма, да се прѣведътъ точно на френски и на турски и да ги публикува.

 

 

19

 

Между това, Влашкитѣ делегати, като пристигнали въ Цариградъ, имали множество свиждания съ Садразамина Сайдъ-паша, съ министра на външнитѣ работи, Асимъ-паша, съ Махмудъ-Нединъ, министра на вътрѣшнитѣ работи, съ Серверъ-паша, 1-й президенгь и Гази Муктаръ-паша, 2-й президентъ на комисията относително работитѣ на Тесалия.

 

Подиръ това тѣ сѫ се прѣдставили прѣдъ посланницитѣ. И всички не ги прѣчакали добрѣ. Но даже различието на приема който намѣрила Влашката делегация, не по-малко доказва че загубата на Тесалия не зависела отъ нѣщо голѣмо, и че ако министритѣ на Султана не бѣха забавили, тѣхното тръгване Тесалия би била спасена.

 

 

20

 

Спорѣдъ едно свидѣтелство разправено намъ устно отъ хора отъ депутацията, ето на кратко изложението по тие срѣщи. Руския посланникъ неможеше да направи единъ по-неприятенъ приемъ на влашката депутация.

 

„Пазете се, казалъ имъ, между друго, вие зимате тука една голѣма отговорность. Вашитѣ страни не сѫ населени само отъ Власи, тамъ има сѫщо Гърци, Албанци и Мюсюлмани. И тъй, Европа неможеше

 

 

21

 

да държи смѣтка за всички тие индивидуални интереси. Трѣбватъ жъртви. Гърция, бидейки тамъ, ние помислихме, че можемъ да ѝ присъединимъ вашитѣ страни. Вие сега се противите на едно Европейско рѣшение, това е отъ ваша страна да взимате върху васъ сдѣдствието отъ всичко това, което може да произлѣзе.

 

 

Ваше Прѣвъзходителство му отговорили тѣ: Ние мислихме върху всичко това. Но ни туриха между живота и смъртьта, и понеже между двѣ злини трѣбва да се избира по-малката, ние прѣдпочетохме надѣждата за животъ отъ сигурностьта на една неминуема, смърть.

 

Но Гърцитѣ нѣма да ва убиятъ. Ние промислихме върху това нѣщо; вашитѣ интереси сѫ защитени. — Да, ние сме съгласни въ това че остѫпването на Тесалия съдържа условия благоприятни. Но, гдѣ е доводътъ, че Гърцитѣ ще се съобразятъ въ това нѣщо? И, ако те не уважатъ вашитѣ рѣшения, ще ли имъ обявите вие война? Посланникътъ запазилъ мълчание; и не подзелъ отново думата освѣнъ само за да оттегли своитѣ заплашвания.

 

Съвсѣмъ другъ билъ приемътъ, който Влашката делегация намѣрила въ Германското посолство. Да се каже истината, посланикътъ не билъ тамъ; но неговия аташе показалъ живъ интересъ къмъ всичко което му се казало. Една карта прѣдъ очитѣ, той взелъ прѣди всичко свѣдения. Той сѫщо направилъ множество възражения; но всѣкога прибавялъ: забѣлѣжете добрѣ, че Гърцитѣ говорятъ така. —

 

Австроунгарския посланикъ показалъ жива симпатия къмъ влашката депутация. Неговитѣ въпроси, както и неговитѣ отговори показвали, че неговото правителство познавало Гърцитѣ и че

 

 

22

 

за своя смѣтка не би искало едно изправяне на границата въ полза на Гърция.

 

Ако има посолство върху благоволеннето на което се вижда, че Ромѫнитѣ би могли да разчитатъ, това бѣше не съмнено, италианското. Притова, тежко ни е да кажемъ, че Контъ де Корти нѣкакъ се поразсърдилъ, като прочелъ слѣдния пасажъ отъ прѣдставения мемоаръ отъ делегацията: „Европа, вкарана въ заблуждение, иска да отскубне отъ нейнитѣ законни и вѣковни притежатели часть отъ тѣхната земя, за да я даде на единъ чузди народъ ...

 

„Европа, подзелъ той, не ви отскубнува земитѣ, напротивъ тя ви е гарантирала тѣхното притѣжание."

 

. . . Да, му се отговори, Европа ни е гарантирала притѣжанието на нѣколко полета, на нѣколко планини, на нѣколко канари, Но тя не ни е гарантирала нашата румънска народность, нашия езикъ, нашитѣ обичаи. И тъкмо сѫ тие работи които ние цѣнимъ по-вече отъ колко всичко друго; защото тиа нѣща сѫ които Гърцитѣ ще гледатъ да изкоренатъ въ полза на панеленизма. Ние Румѫнцитѣ, еднъжъ присъединени къмъ Гърция, ще станемъ безъ друго плячка, и ако нѣкой иска да остане Румънинъ, той ще бѫде, волею неволею, принуденъ да емигрира другадѣ. Вие виждате, прочее, г. Посланикъ, че ако формата се различава, основата остава сѫщата. Да дадете нашитѣ земи на Гърцитѣ, това значи да турите на тѣхно разположение нашата народность, нашия езикъ, нашитѣ обичаиг съ една дума това което имаме най-скѫпо на свѣта.

 

Английския посланникъ, като не е билъ у дома си, Влашката депутация не могла да бѫде приета отъ него на аудиенция и да пледира за своята цѣль прѣдъ Англия. Тя не била сѫщо приета и въ Френското посолство. Г-нъ Тissot не обичаше Гърцитѣ; но пощата щѣла да тръгне; трѣбваше да свърши своето писмо, и помолилъ делегацията да приеме неговитѣ извинения.

 

Но узнало се по-сетнѣ, че Barthélemy Saint-Hilaire страшно е скърбѣлъ, гдѣто не бѣ позналъ отъ по-рано Влашката

 

 

23

 

манифестация. Бихъ могьлъ, отговорилъ той, . . всичко да запра съ една дума. [1]

 

Нека да направимъ заключение отъ всичко което прѣдшествува, че Султанъ Абдулъ Хамидъ дължи загубата на Тесалия на интелигентностьта на своитѣ министри. Серверъ-паша, между друго, не е знаелъ, че въ Тесалия е имало повече отъ 40 села населени отъ коняри мюсюлмани. Влашката делегация трѣбваше да му ги изброи; но при невежеството.... трѣбва да се отбѣлѣжи и лошия приемъ който Абдулъ-Азизовитѣ министри показаха къмъ прѣдложенията на Румъния, въ врѣме на реформаторскитѣ конференции държани въ Цариградъ.

 

Прѣдвиждайки, че ще бѫде завлечена въ Руско-Турския конфликтъ, и искайки да се избави отъ тъзи необходимость, Румъния прѣдлагала е на Турция да припознае нейната независимость, и да я обяви за неутрална страна. Европейскитѣ сили я подържали или понè обѣщали да поддържатъ тия постѫпки.

 

Но Отоманскитѣ министри отказали да изпълнятъ тия прѣдложевия. Съединете вашитѣ войски съ нашитѣ, отговорили тѣ, и ние ще водимъ войната задружно. Слѣдователно, не само Румъния не би спечелила нищо въ това, но тя при това щѣше да бѫде нещастния театъръ на една пагубна война.

 

 

1. Умразата и желанието на Власитѣ да не се асимилиратъ отъ Гърцитѣ се срѣщатъ и много години подиръ отстѫпването на Тесалия на Гърцитѣ. Въ аналитѣ на гръцко-турската война, прѣзъ 1897 година, срѣщаме, че когато турския Генералъ Омеръ-паша обихождалъ Тесалия и околноститѣ на Пиндъ, тамошнитѣ Власи му се показали твърдѣ благосклонни и му помагали противъ Гърцитѣ. Сѫщото нѣщо се разправя и за Ипирскитѣ власи.

 

24

 

 

IV. Антартизъмъ.

Гърция и Черна-Гора. — Янински комитетъ. — Единъ агентинъ на Комундуросъ прѣдрѣшенъ като археолотъ. — Разграбване на Пацинео и на други села. — Окрѫжно. — Патриархътъ и гръцкитѣ владици. — Гръцкото консулство въ Солунъ. — Дѣлото на Пихионъ. — Писмо намѣрено у Аргиропуло. — Мюдюрътъ Хафъзъ-бей и драгоманинътъ Есадъ-ефенди. — Осѫждане отъ Битолския воененъ сѫдъ.

 

 

Както видѣха чятателитѣ ни въ началото на нашето изложение, отъ сравнението ни направено между Гърция и Черна-Гора, че и двѣтѣ държави, едната отъ сѣверъ, другата отъ югъ се стрѣмятъ да се уголѣмятъ на смѣтка на Албания, но ако необходйкостьта и нѣмането земи за оране тикатъ Черногорцитѣ къмъ югъ, то кое нѣщо тика Гърцятѣ да искатъ широки прѣдѣли на сѣверъ отъ своята държава, въ Албания и въ Македония, ако не голѣмата тѣхна амбиция ? [1]

 

Нека прибавимъ, че голѣма часть отъ Епирцитѣ станаха съмишленици на Гърция. Ипиръ, дали би спечелилъ нѣщо, ако мине подъ властьта на краля Георги? Ние не вѣрваме. Защото Гърция нѣма срѣдства. Тя взима, но не дава. Отнемете отъ Гърцитѣ възможностьта да бѫдатъ каикчий, и тѣ би умрѣли отъ гладъ.

 

Гърцитѣ не сѫ земледѣлци. Колкото сѫ тѣ голѣми бъбривци, толкова сѫ и лѣнивци. Човѣкъ може да се научи отъ Ксенофонта, доколко били прѣнебрѣгнати най-плодороднитѣ земи въ Елада. Гърцитѣ не само на Демостена отказваха да бѫдатъ сълдати за да защитятъ своята страна, но тие и на

 

 

1. Слѣдния пасажъ заемаме отъ книгата Les Grecs à toutes les époques, par un ancien diplomate en Orient. Paris, 3-me édition, 1870 отъ стр. 332. „Великата идея", така нарѣчена защото тя се „е домогвала върху едно голѣмо пространство земи, сочела е да направи малкия милионъ отъ Гърци който населявалъ Елада, господарь на цѣлото източно крайбрѣжие на Срѣдиземно море, като се почне отъ Триестъ, на долу Александрия (Египетъ), по нататъкъ Іерусалимъ, Смирна, Цариградъ, Трапезунтъ. Тази идея е жадувала твърдѣ наивно, па и сега жадува три столици: Бизантия, свѣтска столица, Атина, столица на наукитѣ и искуствата, Іерусалимъ, духовна столица. Русия бѣ дала да се вѣрва, че тя би била твърдѣ щастлива да подкрѣпи тая идея съ военна помощь."

 

По тоя случай, Волтеръ, не напраздно, наполовина ласкателно, наполовина иронически, е написалъ до руската императрица Екатерина II между друго и слѣдното: „Ако, Ваше Величество, бѣхте господарка на Цариградъ, бихте устроили веднага една хубава гръцка академия; щѣха да Ви съчинатъ една Екатериниада; Зевксовци и Фидиевци щѣха да покриятъ земяра съ Ваши образи. Падането на Отоманската империя ще бѫде тържествувано по гръцки; Атина ще да бѫде една отъ Вашитѣ столици; Гръцкия езикъ ще да стане всемиренъ езикъ; всички търговци отъ Егейското море ще да търсятъ отъ Ваше Величество паспорти гръцки." (Voltaire, Correspondance aves Cathérine II).

 

 

25

 

Ксенофонта отказваха своитѣ мишци за да обработватъ Атическитѣ полета.

 

Проче, едно голѣмо добро е за Ипиръ, намѣсто да иска да мине подъ Гърция, да търси своята самостоятелность, а не да замѣнява едно робуване съ друго, както стана съ Тесалия. Колко Тесалийцитѣ днесь проклинатъ деня, когато излъгани отъ фанариотското духовенство, а именно отъ Агиотафитисъ, поискали да се присъединатъ къмъ Гърция.

 

Но за гдѣто Ипиръ се оттървалъ отъ нещастието на Тесалия причинаа за това трѣбва да тьрсимъ другадѣ, а не въ Ипирцитѣ. Знае се въ сѫщность, че подъ едно внушение отъ Атина се е образувалъ въ началото на 1881 съединителенъ комитеть. Янинския митрополитъ, Софрониосъ му е билъ прѣдсѣдатель; Зои касиеринъ; Филио секретаринъ; лѣкарятѣ и учителитѣ гръцки бѣха въ него най-влиятелнитѣ членове.

 

Прибавете, че голѣмитѣ и богатитѣ източници на Янинската гимнасия, намѣсто да бѫдатъ посветени за помагане на бѣднитѣ или за поддържане на училищата, били употрѣбявани въ антинационална противоалбанска пропаганда, въ напечатване на революционни брошури, въ плащане на пѫтнитѣ разноски на изпратенитѣ тайни агенти, едни въ Европа, други по селата и при арнаутскитѣ бейове.

 

Прѣобразенъ въ археологъ, единъ таенъ агентинъ на Комундоросъ ималъ повѣрителенъ разговоръ съ всички началници християнски и турски на Горна и на Долна Албания. Ако бѣха повѣрвали на тоя агентинъ, Албанцитѣ бѣха атакували турскитѣ войски отъ Сѣверъ, сѫщеврѣменно когато Гърцитѣ щѣли да ги атакуватъ отъ Югъ. Но проектъть пропадна. Отъ грѣшка на кого? На гръцкитѣ Министри; тѣ искали много и нѣмали нищо.

 

Още по чудно нѣщо! Вмѣсто една лойялно открита война, Гърцитѣ прибѣгнали до разбойничество, тѣхното обикновено срѣдство. Човѣкъ може да види въ кореспонденцията отъ Папинео, въ Имера (Триестки гръцки вѣстникъ, отъ октомврий 1879), отъ Янинския експротосингелъ, по какъвъ начинъ разбойницитѣ третирали тѣхната страна. Разграбването на

 

 

26

 

това голѣмо село е траяло 8 часа, и разбойницитѣ измъкнали отъ тамъ 2,000 лири. По-голѣмата частъ отъ разбойницитѣ принадлѣжали на гръцката армия и всички бѣха обрѫжени съ пушки chassepot.

 

За да си съставимъ понятие за обноскитѣ на разбойницитѣ къмъ Загорскитѣ села (въ Янинския виляетъ) и другадѣ: нека си припомнимъ, само единъ фактъ отъ естество да изненада цѣлия свѣтъ; а именно, че планъ относително всичкитѣ движения билъ изпратенъ отъ Атина до Гърцкия Патриархъ и отъ Гърцкия патриархъ до митрополититѣ отъ своето вѣдомоство.

 

Съобразно съ тие инструкции, Кирилъ, Гребенския владика, кореспондиралъ съ главатаря на разбойницитѣ Ставро чрѣзъ своя секретаръ Василаки и дѣцата на Папа-Христо отъ Тиста; Иларионъ Костурски митрополитъ, криелъ въ врѣме на нужда разбойницитѣ въ своята митрополия а Матеосъ, Битолския (Пелагонийския) Митрополитъ, посрѣдничествувалъ за изпращането на Ганибея отъ Елбасанъ сумата отъ 10,000 лири турски на мѣсецъ за да въздигне Албания противъ Султана.

 

Говорейки за фанариотскитѣ владици и въ частностъ, за Матеа, гръцкия консулъ отъ Битоля, Пануриасъ пишелъ на Пихионъ (душата на гръцкитѣ агитации въ Македония) „нашитѣ владици сѫ твърде дипломати, и чудесно лъжатъ турцитѣ.” Такъва една дума изяснява чудесно безбройнитѣ несправедливости и пристрастия на турскитѣ власти. Между друго, знае се че валията Кемалъ получавалъ годишно 600 лири т. чрѣзъ рѫцѣтѣ на Матеосъ. Слѣдователно отъ кого дохаждаля тие пари? Отъ кѫдѣ дохаждаха сѫщо 150 лири които патриархъть, споредъ казването на Пихиона, изпращалъ извънредно на всѣки архиепископъ и 100 лири на всѣки епископъ?

 

Каквото и да е, узнава се отъ другадѣ, че по силата на едно разпорѣждане изпратено отъ Атина, всѣка чета трѣбвало да има единъ владика на своя служба, както, сѫщо всѣки владика трѣбваше да има една чисто своя чета. Увѣдоменъ за мѣркитѣ взѣти противъ разбойницитѣ, владиката трѣбваше да извѣсти за това на началника, както и на гръцкитѣ консули и да получи нужнитѣ инструкции за напрѣдъка на гръцката

 

 

27

 

кауза, за да не кажемъ за разпространението на тоя адски безпорядъкъ.

 

Най-послѣ, посрѣдствомъ гръцкото консулство въ Солунъ прѣнасяха се свободно орѫжия въ Костуръ или въ такъво кѣсто, гдѣто Пихионъ [*] посочеше, споредъ нуждата. Консулството бѣше арсеналътъ, гдѣто разбойнцитѣ си доставяха потрѣбнитѣ орѫжия и барутъ. Цѣлия свѣтъ вече знае, че въ 1881 когато гръцкото консулство въ Солунъ изгорѣ и когато въ врѣме на тоя пожаръ прѣнасяха мобилитѣ и вѣщитѣ които можеха да спасятъ, случайно единъ сандъкъ които падналъ отъ гърба на единъ хамалинъ се счупилъ и излѣзе на явѣ, че той съдържаше пушки, отъ системата Шаспо и военни муниций. Полицейскитѣ агенти уловиха тогава тоя сандъкъ, както и други 24 носени отъ хамалитѣ. Всички тие сандъци съдържаха пушки и барутъ.

 

Но полицията тури рѫка само върху 25-тѣ сандъци намѣрени върху гърба на хамалитѣ. Защото нѣма съмнѣние, че веднага слѣдъ това откритие всичкия арсеналъ билъ прѣнесенъ и депозиранъ въ нѣкое тайно и сигурно мѣсто. Цѣлото Солунско население знае тая скандалиозна история, и особенно господа Консулитѣ отъ тоя градъ.

 

Дълго врѣме правителството изглеждаше като да не знае за революционната пропаганда, правена отъ владицитѣ, консулитѣ, лѣкаритѣ и учителитѣ отъ училищата гръцки. Но, волею неволею, трѣбваше да си затваря очитѣ, когато полицията турила на рѫка цѣлата кореспонденция на Пихиона, вслѣдствие на което веднага Пихионъ и лѣкаритѣ Чомо и Вуда били сѫдени отъ единъ воененъ сѫдъ. Съ силата на паритѣ и, особено, благодарение и на продажностьта на Есадъ ефенди,

 

 

*. Забѣл. Тоя Пихионъ е родомъ отъ г. Охридъ, отъ майка българка и отъ баща Влахъ. Дълго врѣме учитель въ Костуръ, той е иматъ вънъ отъ училищнитѣ си занаятия и двѣ други длъжности въ епохата на антартизма (отъ 1878—1882): 1) Да събира за гръцкото правителство всички свѣдения отъ които имаше то нужда, 2) да снабдява възстаницитѣ съ орѫжия и съ муниции.

 

Орѫжията и барутътъ които се раздаваха на възстаницитѣ се взимаха отъ гръцкото консулство въ Солунъ, гдѣто бѣше арсеналътъ. Безполезно е да прибавяме, че за тоя родъ контрабанда, Пихионъ имаше на своя служба хора сигурни, способни и добрѣ плащани.

 

 

28

 

мнозина други . . . безъ . . . се отървали отъ императорския вердикътъ. Не е по-малко истина, че султанътъ и неговитѣ министри си отворили най-послѣ очитѣ.

 

Улавянето на писмата на Пихиона поведе и други обиски. Прѣтърсвания станаха въ Битоля, въ Влахо-Клисура, въ Прилѣпъ, въ Корча и другадѣ. Изобщо всички тия обиски несполучиха или по неумѣние или по други причини. Но резултатъ отъ всичко бѣ откриването на единъ голѣмъ заговоръ устроенъ отъ Гърцитѣ. Въ Влахоклисура, напримѣръ, намѣрили у лѣкара Аргиропуло едно писмо съ слѣдното съдържание:

 

Атина, 5 Априлий, 1885. — Г-не Докторе! „Началникътъ на четитѣ Василаки тръгва днесъ. Чрѣзъ него ще получите 50 пушки chassepot и 4 каси муниции, раздѣли ги между възстаницитѣ. Кажете имъ да изгорятъ села, да убиватъ Турци, да плячкосватъ хора, безъ разлика на вѣра, и да ги водятъ по планинитѣ. Съ една дума, нека вършатъ всѣкакъ видъ жестокости.

 

Въ съгласие съ Пихиона да изпратите рапорти и кореспонденции относително жестокоститѣ извършени отъ планинскитѣ пилета (клефти) за да мислятъ въ Европа че въ Македония има една постоянна анархия, и че администрацията не е въ състояние да задържа добрия редъ и общественото спокойствие.

 

Ако фамилиитѣ на антартитѣ (възстаницитѣ) иматъ нужда отъ пари, теглете въ Солунъ у г. . .

 

Филипидисъ.

 

 

Въ воения сѫдъ прочитането на това писмо прѣдизвика една прѣпирня между ексъ-мюдура на Влахоклисура Хавъзъ-бей и Есадъ-ефенди, драгоманинъ на сѫда. Мюдюрътъ Хафъзъ-бей подигна прѣпирня отначало прѣдъ цѣлия воененъ сѫдъ: 1-о гдѣто Есадъ-ефенди вършеше службата на адвокатинъ, а не на драгоманинъ. 2-о че той не прѣвеждаше точно прѣдъ сѫда думитѣ на своя клиентъ. 3-о че за една дума, казана отъ доктора, той казва сто думи.

 

Слѣдъ това Хафъзъ-бей накара доктора да се изразява по турски, прѣдъ видъ че той знае достатъчно тоя езикъ за

 

 

29

 

да се изравява и да бѫде разбиранъ. Наистина докторътъ който до сега не бѣ говорилъ освенъ по гръцки, чрѣзъ посрѣдството на Есадъ-ефенди, взима думата и съзнава между друго, че въ Влахоклисура бѣ хвърлилъ писмото прѣди да го прочете. — За какво, запиталъ Хафъзъ-бей, го бѣхте хврлили. Защото писмото не бѣше мое. — Отъ кадѣ знаехте вие какво е то съдържало прѣди да сте го чели. — Затова, че то съдържаше работи въ които азъ ни най-малко не бѣхъ замѣсенъ. — Какъ можите вие да кажите, че не сте били въ нищо замѣсени, безъ да знайте онова което е съдържало това писмо?

 

Увѣдомено за това което вършеше въ засѣданието на сѫда, императорското правителство на два пѫти изпрати нѣкакво съобщение на прѣдседателя на воения сѫдъ, както и на Есадъ-ефенди. Прѣдлежеше да се повикатъ прѣдъ военния сѫдъ и митрополититѣ Пелагонийски и Костурски и да се почне отново разглеждането на процеса. Но правителството, далѝ отъ страхъ или отъ благоразумие, прѣдпочете да се задоволи съ малко! Сѫдътъ осѫди само Пихионъ, Чомо, Вуза и Пишка.

 

Колкото се отнася до прѣтърсванията въ Прилѣпъ, не само пратиха нарочно човѣкъ който да прѣдизвѣсти за прѣтърсванията, но още и продали на притѣжателитѣ компрометирующитѣ документи чрѣзъ посрѣдството на лица въ служба при Есадъ-ефенди.

 

 

V. Разкрития и хитрости.

Битолския гръцки Консулъ Пануриасъ и Албания. — Пелагонийския митрополитъ Матей и разбойницитѣ. — Гребенския митрополитѣ Кирилъ и военния сѫдъ. — Гръцкия патриархъ и Султанътъ. — Брошури бунтовнически.— Привилегия на гръцкото духовенство. — Нѣколко други важни подробности. — Провидѣнието.

 

 

Измежду писмата извлечени отъ корреспонденцията на Пихиона, вѣстницитѣ публикували и едно писмо, гдѣто гръцкия консулъ Пануриасъ казва на Пихиона:

 

 

30

 

„Гръцкото правителство е обѣщало 10,000 лири на мѣсецъ на Гани-бей отъ Тирана за да дѣйствува да избухне възстанието въ Албания, сѫщеврѣменно, когато гръцкитѣ войски минатъ границата за да навлѣзатъ въ Ипиръ и въ Македония.

 

„Тая сума му бѫде заплащана редовно прѣзъ цѣлото продължение на възстанието; сирѣчъ до врѣмето до когато Албания бѫде обявена независима или автономна и до когато Македония и Ипиръ бѫдѫтъ присъединени на Гърция.

 

„Стерйо Кости, втори драгоманинъ на нашето консулство въ Битоля и шура на Христо, първи драгоманинъ, е натоваренъ да се срѣщне съ Гани-бея и да се разбере съ него относително други подробности. Паритѣ ще бѫдѫтъ изпратени отъ Атина въ консулството тука, което отъ своя страна ще ги изпрати на Гани-бея по канала на тукашния митрополитъ Матеосъ."

 

 

Въ едно писмо, съ дата отъ 10 декемврия 1886, писано отъ Пихионъ на З . . . прѣдставитель на кѫщата Alatini, намираме слѣдния пасажъ: „Паричнитѣ квитанции, които гръцкото правителство изпраща въ нашата кааза (Костуръ), ще изпратя до Негово Високопрѣосвещенство г. Матеосъ, нашия почтенъ прѣдставитель, който прави толкова честь на правителството на Негово Величество Кралъ Георги I.

 

Въ едно писмо което Иракли Пишка е писалъ отъ Атина на своя баща въ Битоля му казва, „че паритѣ вотирани отъ камаритѣ и опрѣдѣлени за училищата въ Македония ще бѫдѫтъ изпратени до Негово Високопрѣосвещенство съ когото ще трѣбва той да се разбере за останалото.”

 

Въ своето писмо отъ 8 Августъ 1886 консулътъ Пануриясъ пише на Пихионъ между друго: „Турцитѣ никакъ не ни подозиратъ. Тѣ мислятъ, че ние сме тѣхни приятели. Каква измама! Това е, защото нашитѣ владици знаятъ да ги лъжатъ, и че сѫ твърдѣ дипломати."

 

Между митрополитъ Матей и Пихионъ минаха много работи и трѣбва въ пакета на Пихиона [*] да сѫществувала и

 

 

*. Забѣлѣжка. Заговорътъ на Пихиона и улавянето неговата революционна корреспонденция бѣ вече отворило очитѣ на турското правителство върху проектитѣ на Гърция и върху прѣстѫпното злоупотрѣбление което гръцкото духовенство направи съ своитѣ Берати. Но каквито и да бѫдѫтъ тѣхнитѣ дѣйствия, тѣ не ще потушатъ националното съзнание на цѣли народи. Колкото фанариотското духовенство да се старае и каквито срѣдства и да употрѣбява да затули тия народи и да ги скрива подъ гръцко було и да ги плаши най-послѣ съ вѣковнитѣ си интриги, наслѣдени отъ Византия, толкова по-гнѫсенъ ще се прѣдстави неговия яремъ. Незнае ли фанариотското духовенство думитѣ на Христа къмъ Апостолитѣ, какъ тѣ не трѣбва да правятъ разлика между тоя или оня народъ, дали тоя индивидъ е Евреинъ, Гъркъ или Варваринъ, но да обичатъ еднакво всички народи. Национализмътъ на народитѣ трѣбва да бѫде сѫщо почитанъ, както индивидуализмътъ на частнитѣ людье.

 

Сѫщо единъ народъ образованъ трѣбва да просвѣти други който не е просвѣтенъ, и безъ да намира лошо за гдѣто тоя непросвѣтенъ народъ дава на религиозното си образование национална форма. Даже трѣбва да приемемъ, че просвѣтения народъ е длъженъ да даде на непросвѣтения и азбука, ако тоя послѣдния нѣма такъва, и трѣбва въ това нѣщо просвѣтения народъ да вижда единъ доводъ за желанието на непросвѣтения да види по такъвъ начинъ установено въ себе си царство Божие.

 

Въ единъ народъ може да срѣщне нѣкое лице което да сполучи да подчини единъ или повече народи. Но какви могатъ да бѫдѫтъ скоропрѣходящитѣ интереси на единъ народъ, сравнени съ вѣчнитѣ интереси на душитѣ и на религията? И дали самото Евангелие не отблъснува едно такъво забъркване?

 

Накаранъ официално да се изкаже, И. Хр. самиятъ отговори на Пилата: „Моето царство не е отъ тоя свѣтъ". Сѫщо прочее както Христовото царство чисто духовно устройство и мирното траяне на другитѣ царства: И цàрствіе его не будетъ конца.

 

Адресътъ вотиранъ въ Букурещъ, на 26 май отъ 1889 г. не е само една демонстрация отъ народна вѣрность. Той прилича сѫщо и на една тържествена демонстрация противъ проектитѣ на Гърция и противъ антихристианския системъ, който фанариотското духовенство приспособява въ Македония и въ Албания.

 

Едно твърдѣ чудно нѣщо и което показва у Турцитѣ едно странно заслѣпяване е, че дори до 1887 тѣ не позволявали официално отварянето нито на едно Албанско училище. Тогава само силогосътъ Албански отъ Букурещъ е взелъ позволение да отвори едно албанско училище въ Корча. Тъй като мюсюлманитѣ албанци желаеха повече отколкото христианскитѣ да иматъ народни училища, затова сѫ били първи тия които съчиниха необходимитѣ книги за първоначалното образование.

 

 

31

 

всичката корреспонденция съ Матессъ. Но отъ кѫдѣ произлиза, че не намѣрили ни едно отъ тия писма. Трѣбва ли да мислимъ, че валията Кемалъ-паша и Есадъ-ефенди му ги възвърнали? Не знаемъ. Но едно нѣщо е явно, че Високопрѣосвещения Матеосъ си служелъ съ поляци (падари) (кръстници на разбойницитѣ) да граби отъ българскитѣ селяни това което той наричалъ свое право: другъ явенъ случай: гръцкия синодъ за избиране на новъ патриархъ като бѣ вписалъ Матеа въ числото на кандидатитѣ,

 

 

32

 

правителството го зачеркнало по длъжность отъ подсѫдимитѣ.

 

И при все това Одринския архиепископъ като станалъ патриархъ за най-добро намѣрилъ да изтегли Матеоса отъ Битоля и да го назначи на свое мѣсто. И отъ кѫдѣ това повишение? Дали поради неговото изкуство да лъже Турцитѣ, което Матеосъ заслужилъ?

 

Съвсѣмъ чудни работи станаха сѫщо съ владицитѣ: Костурски и Сѣрезски. Костурския митропольтъ имайки добъръ дѣлъ въ дѣлото на Пихиона, билъ повиканъ прѣдъ военния сѫдъ. Дойде, но избѣгна да отговори, послѣ, по-случай на една дълга телеграма изпратена до него отъ патриарха Дионисиосъ, той напусналъ внезапно Битоля, останалъ нѣколко дена въ Костуръ и се завтекълъ въ Цариградъ да се тури подъ егидата на Патриарха.

 

Защо военния сѫдъ го бѣ поискалъ отъ валията? Защото въ пакета на Пихиона между друго се намираше едно писмо  съ дата отъ 21 Декемврий 1883, и гдѣто отъ манастиря Свети Безсребреници (агии Анаргири) Прѣосвещений Кирилъ пишелъ на своя съзаклятникъ: „Кога най-послѣ ние ще се събудимъ отъ тоя летаргически сънь? Въ едно писмо което ми изпратихте прѣди нѣколко дена ни казвахте, че заедно съ Чомо (докторъ) вие сте се разбрали съ Сали-бей (Костурския каймакаминъ); но прибавяте, че тоя човѣкъ не приима освѣнъ една голѣма сума. Колкото повече той иска, толкова по-добъръ Гъркъ става."

 

Въ единъ рапортъ до Атинския силогосъ, съ дата отъ 24 Септемврия 1885, Кирилъ, Чомо и Атанасъ казватъ: „Тука приложена, изпращаме военната карта, отъ която вие имате нужда. Вие ще видите, че всичко тамо е добрѣ направено: планини, градове, позиции стратегически. Идущия пѫть ще получите и други такива."

 

И наистина въ други военни карти Кирилъ, Чомо, Пихионъ давали на силогоса Атински, или по-скоро на правителството гръцко числото на военнитѣ станции, на мостоветѣ, на манастиритѣ. . , които се срѣщатъ отъ Битоля дори до гръцката

 

 

33

 

граница. Нѣма нищо за съмнѣние, Прѣосвещений Кирилъ бѣ получилъ двѣ декорации отъ гръцкото правителство.

 

Най-послѣ митрополитъ Кирилъ виновенъ и възстанникъ (дори и началникъ на възстанието) отива въ Цариградъ да се тури подъ егидата на Патриарха. Прѣосвещений Лукасъ, Сѣрезски митрополитъ, бѣше въ сѫщото положение. Прѣдъ видъ, че императорскагѣ власти имали на рѫка доводи за неговитѣ хитрувания, и той отиде въ Цариградъ, Тамъ, споредъ опрѣдѣлението на императорското правителство, и двамата владици щѣли да бѫдѫтъ сѫдени отъ специаленъ воененъ сѫдъ.

 

При това, въ патриаршията синодътъ и съвѣтътъ не бѣхѫ на сѫщото мнѣние, както военния сѫдъ въ Битоля и въ Цариградъ. И за да се покаже още по-голѣмо незачитане къмъ Султана, казва газетата „La correspondance de l'Est", Патриархътъ при свѣщенодѣйствуванията си въ своята съборна черква взелъ за прислужници или помощници ония лица противъ които правителството бѣ произнесло своето разположение или докачение.

 

„La correspondance de l'Est" въ едно писмо отъ 8 Май 1888 прибавя: „Извѣстно е, че патриархътъ поддържа повече отъ всѣки други пѫть принципътъ, че никой архиерей не трѣбва да бѫде отчисленъ отъ служба прѣди той да бѫде сѫденъ и осѫденъ отъ него; а съ други дума патриархътъ не различава духовната власть, прѣстѫпленията противъ държавата отъ ония противъ църквата.

 

Безъ съмнение, че едно свѣтско правителство неможе да лиши единъ владика отъ неговото духовно звание. Но това правителство може да го отчисли отъ служба, както отчислява и самитѣ патриарси. Но такъвъ не е въпросътъ. Намѣсто да се ограничатъ въ изпълнението на своитѣ духовни длъжности, тѣ сѫ се смѣсили, както слѣдва отъ тѣхнитѣ корреспонденции, въ политически въпроси, и, подданници турски, тѣ възставатъ противъ Султана въ полза на краль Георги.

 

Такива безмѣрности не сѫ за търпене. Султанътъ иска да запази и своята земя и своя свѣтски авторитетъ. Гдѣ е неговата грѣшка? — Не е ли той сѫщо господарь въ своята

 

 

34

 

страна, както Георги I въ неговата си? Натоварени само съ духовни длъжности, какво право иматъ патриархътъ и неговитѣ владици да боравятъ съ свѣтскитѣ длъжности ?

 

Но Патриархътъ казва, и неговия синодъ и съвѣтъ настояватъ: Ние имаме Берати. Много добрѣ. Но прѣди всичко кой ви ги далъ; и при това какво тѣ съдържатъ? Едно нѣщо твърдѣ извѣстно е, че Султанътъ може да вземе назадъ Бератитѣ които ви е далъ. Друго нѣщо не по-малко извѣстно е, че въ тия Берати, въпросъ става само за актове или за религиозни безчиния, а не за политически.

 

Нека да минемъ къмъ бунтовническитѣ брошури, съ които Гърция бѣ наводнила Султановитѣ земи. Въ сѫщность епископитѣ и митрополититѣ би могли да си купятъ отъ тѣхъ по единъ екземпляръ за да знаять това което се съдържа въ тѣхъ. Но защо да се подпискатъ за спомоществователи на тия адски брошури. Защото ние виждаме че Пелагониския Матеось се бѣ записалъ спомоществователь за 10 екземпляра на брошурата отъ Филипидисъ.

 

Филипидисъ е отъ с. Маловища (Битолско). Пасхидисъ, другъ редакторъ на революционна брошура е отъ Загори (въ Епиръ). Единия и другия били задържани дълго врѣме въ Цариградскитѣ затвори, послѣ поради показанията въ сѫда дадени отъ други революционери относително тѣхната дѣятелность, правителството справедливо ги заточи въ Триполи (Берберия) върху единъ корабъ ad hoc. Но не е ли чудно, гдѣто подписчицитѣ на тѣхнитѣ брошури, такива като Матеосъ (който съзаклятничествуваше въ Битоля), се освободиха отъ наказание и останаха пакъ на чело? Гдѣ е доводътъ, че той не е съзаклятничествувалъ пакъ, кадѣто е билъ прѣмѣстенъ?

 

И едно нѣщо не малко странно: Филипидисъ, на страница 37 отъ своята брошура ни казва, че възстанницитѣ отъ Негушъ бѣха вкарали въ комитета най-отличнитѣ лица на Македония, „такива както Хрисантъ Сѣрезки митрополитъ, Игнатий Ардамерийски епископъ, Вениаминъ Кожански епископъ, Антимъ Гребенски епископъ, Јеротей Јерисуски епископъ, Константинъ

 

 

35

 

Маронийски епископъ, и много други едни духовници, а други миряни.”

 

При това, единеъ секретарь въ министерстството на външнитѣ работи, Калостипи, въ своята революционна брошура Македония, на стр. 90, охарактеризирва „Никола отъ Сте...., епископъ въ Колиндро, за херой," и го поздравлява, за гдѣто „въ 1878 г. е издигналъ знамето на елинското възстание", и го възхвалява за гдѣто „е запалилъ Митрополията си за да ангажира Македонцитѣ къмъ жъртви". Неговата митрополия обърната въ пепель, Колиндроския епископъ туря фустанелата, замѣнява патерицата съ пушка, става главатарь на една чета, послѣ се избавя като избѣгва въ Гърция.

 

Сѫщата година, хаджи Петро вахлува въ Тесалия съ възстанически чети, доведени отъ Атина, прѣдлага на Калабакския владика да благослови неговитѣ знамена, и владиката се съгласилъ на това нѣщо; докаранъ послѣ прѣдъ единъ турски сѫдъ тоя владика претендира, че е билъ насилствено накаранъ да благослови възстаническитѣ знамена. Безъ съмнѣние, че може и да не участвувалъ въ революцията; но правителството поиска да покаже благоволение къмъ неговата личность, и биде изпратенъ въ Св. Гора.

 

Въ една друга революционна брошура, озаглавена „Небето и адътъ” брошура на която за спомоществователи се подписаха гръцкитѣ знаменитости отъ Цариградъ, авторътъ Крустали, отъ Янияа, прѣвъзнася Патриарха Григория, който е билъ обѣсенъ въ Цариградъ въ 1821, зарадъ своитѣ връзки се революционнитѣ етеристи. Крустали трѣбваше да бѫде хванатъ; но въ Янина, началникътъ на полицията, въ врѣме на арестуването му, постѫпилъ по единъ начинъ да му даде врѣме да избѣга въ Гърция. По-нататъкъ отъ самото заглавие на неговата книга може човѣкъ да сѫди за ония които Крустали изпращалъ на небето или въ ада.

 

Въ своята брошура „Албанци и Пеласги”, Пасхидисъ отъ Загори, ангажирва христианскитѣ Албанци да се съединатъ сь Гърцитѣ за да изтрѣбатъ Мохамеданскитѣ Албанци; и въ брошурата,

 

 

36

 

озаглавена Искри, Сакелариу ангажирва христианитѣ да си построятъ колиби съ коститѣ на убититѣ Турци.

 

Такъвъ е духътъ и тонътъ на тъзи маса брошури, едни въ стихове, други въ проза, съ които Гърцитѣ наводнили Турция, и които всички бѣха напечатани или съ спомоществования или съ разноски отъ гръцкото правителство; и слѣдъ тия работи искатъ отъ турското правителство потвърждението на привилегии отъ които правятъ едно така прѣстѫпно употрѣбление.

 

Но Султанътъ вижда се да си е отворилъ очитѣ и безъ да разшири нѣкакъ привилегиитѣ на гръцкото духовенство, той бѣ далъ веднага, подиръ тия случки, заповѣдь за анулирванието на рѣшения издавани отъ сѫдилище, гдѣто има и владика. Читателитѣ, безъ да тълкуваме повече, сѣщатъ се за какви рѣшения се отнася заповѣдьта. Нека се спремъ тука, но свършвайки нека забѣлѣжимъ двѣ нѣща:

 

Това което се прави отъ Атина, се прави отъ Византия. Сѫщо както Гърцитѣ искатъ да грабнатъ отъ Султана мѣста за които нѣматъ ни най-малко право, така и фанариотитѣ насилствено се стараятъ да държатъ епархии, които отъ день на день се изгубватъ отъ тѣхнитѣ рѫцѣ. Тѣ едно врѣме унищожиха и патриаршиитѣ Търновска, Охридска и Ипекска. Тѣ съ лошо намѣрение обявиха противъ нашия православенъ народъ схизмата и взеха да го клеветятъ прѣдъ турското правителство. Тѣ всѣкога сѫ прѣсмѣтали безъ Бога, за това и Господъ не се съмнѣваме, ще смѣта безъ тѣхъ.

 

 

Книгата е складирана у Г. Д. Кузмановъ, пѣвецъ въ цьрквата „Св. Параскева" и у столичния книжарь г. Т. Чипевъ.

 

[Back to Main Page]