IV. Изграждане на единна старобългарска култура (втората половина на IX — началото на XI в.)
□ □ □ Покръсти се от бога владетелят на България Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ е годината 6374 (866).
Надпис от Балши (Албания)
□ □ □ . . .и великия град Преслав той (Симеон) създаде, и там в него прие царството. . . И Преслав град той гради и създаде в 28 години.
Българска апокрифна летопис (XI в.)
□ □ □ Тези книги преведе по повеля на нашия княз Българска Симеона от гръцки на славянски език епископ Константин, ученик на Методия, архиепископа Моравски, а ги написа по повеля на същия княз черноризец Тудор Доксов, на устието на Тича, гдето е съградена светата златна нова църква от същия княз.
Старобългарска приписка (907 г.)
□ □ □ . . .при края на езерото на Охридския град, в междуречието, Наум създаде голямо обител и храм на името на чиноначалника архангела Михаила и на всички сили небесни, със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаила Бориса и сина му цар Симеона, бидейки тогава година 6413 (905).
Второ житие на Наум (Х—ХI в.)
□ □ □ През 6523 година от сътворението на света обнови се тая крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, и с помощта и молитвите на пресветата владичица наша Богородица и със (заст)ъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена (за уб)ежище и за спасение и за живота на българите започната (беше) крепостта Битола през месец октомври в 20 (ден), а се завърши през месец. . . В края тоя самодържец беше българин по род, у(ну)к на Никола и на Рипсимия благоверните син на Арон, (който) е брат на Самуил, царя самодържавен, и който двама разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, гдето бе взето зл(ато). . . А този в. . . цар разбит биде от цар Василий в 6522 година от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.
Надпис на Иван Владислав от Битоля (нач. XI в.)
1. Отражение на християнизацията в културното развитие на българия
Приобщаването на българския народ към християнството
Приобщаването на българския народ към християнството. В историята на старобългарската култура 60-те години на IX в. представляват преломно време. Общественият живот на страната, който дотогава се е развивал по старите традиционни норми, се озовава изведнъж под опеката на нова идеология. Християнството, чиито стари огнища в заетите от славяните и прабългарите земи на полуострова са загаснали повече от два века, отново се събужда като властвуваща обществена и духовна норма.
В живота на цялото старобългарско общество официалното възприемане на християнството като държавна религия е завършък на едно дълго развитие. Още с настаняването си на Балканския полуостров новите стопани на вътрешните земи — славяни и прабългари, попадат в среда, която е живяла няколко века под църковната юрисдикция на Цариградската патриаршия. [1] На много места на славянизираните земи на полуострова заедно с унищожаването на византийската гражданска власт се премахва и църковната организация. Разрушаването на икономическите и политическите средища на империята във вътрешните земи на полуострова е означавало същевременно и унищожаването на епархийските седалища заедно с цялата йерархична структура на църковната организация. От епархийските списъци изведнъж през VII в. и постепенно през следващите векове изчезват имената на огромно число епископии, някога подчинени на цариградския патриарх, а които продължават и се споменават, фигурират там само по традиция. [2] Огромните маси на новото население на полуострова остават чужди не само на императорската държавна машина, но и особено на църковната организация.
Но през VIII—IX в. се наблюдава ново настъпление на византийската държавност и на християнската религия сред славянските обитатели на старите провинции. С меч и кръст императорската власт включва отново в живота на Византия значителни земи от Гърция, Македония и Тракия населени със славяни или прабългари. [3] Незасегната от тази вълна остава само територията на българската държава, гдето продължава да господствува езичеството като опора на властта. И когато в началото на IX в. България започва своето разширение на юг и югозапад, в нейната територия се озовават не само свободните селски общини на езичниците, но и значителни групи новопокръстено славянско население, свързано с възстановените църковни епархии. Колкото повече земи на полуострова обхващала с течение на десети-
167
Преслав, Аврадака. Архиволта с релефни бръшлянови листа
Преслав, Аврадака. Скулптурирана глава на маймуна
Преслав, църква на Мостич. Надпис върху керамика
Преслав, Аврадака. Гражданска сграда
Преслав. Надгробен надпис на чъргубиля Мостич. X век
Преслав. Мраморен пиластров капител със зайци
Преслав. Капител с животински изображения
Преслав, Двореца. Пиластров капител с патица
Нова Загора. Капител
Преслав. Пиластров капител с палмета и животни
Преслав. Капител с лозови листа
Преслав. Част от горен праг на врата с релефен грифон
Преслав, базилика при Сакалова могила. Капител
Преслав. Капител с лозови листа
Преслав, Кръгла църква. Корниз
летията българската държава, толкова повече пред централната държавна власт се налага проблемът за идеологическото единство в страната. Актът, извършен в най-висшите аристократични и административни среди от княз Борис в 864 г., завършвал процес, който бил обхванал част от старобългарското общество. [4]
В същото време християнизирането на България става начало на редица важни процеси, които започват в областта на културата и изкуството. Въвеждането на християнското богослужение отваря вратите на славянската писменост и книжовност, чиято роля далеч надхвърля първоначалните ѝ задачи. В областта на строителството, монументалните и приложните изкуства изникват нови теми и задачи за изпълнение. Тържеството на християнската идеология изведнъж разкрива пред духовната култура на българското население непознат и богат свят на идеи и образи, с които довчерашните езичници тепърва ще привикват. В ръцете на държавната власт изведнъж се озовават нови идеи и художествени средства, които улесняват векове наред задачите ѝ в обществения и икономическия живот на българската народност. [5]
Християнството в България идва от Византия. Самият този факт показва пътищата, по които неизбежно започват да навлизат в страната влияния в областта на културата и изкуството. Официалната власт в езическа България се е въздържала в много случаи да заимствува от Византия, особено в изобразителното изкуство, което е било изцяло подчинено на християнската идейност. Сега тази пречка е премахната. В строителството задача номер едно става изграждането на черкви. В скулптурата и декоративните изкуства се налагат теми, свързани с новата религия, и сюжети, почерпани от богатия репертоар на християнското предание. Самото положение на България във външнополитическо отношение прави неизбежен и всестранен процесът на заимствувания от Византия. Източници на знания и опит в тази област стават навярно не само големите политически и художествени центрове Цариград и Солун, но и по-малки градове и особено манастири в средната и югозападната част на полуострова или по крайбрежията, откъдето и преди 864 г. са идвали в България стоки и люде. Естествено в тази нова земя, спечелена за християнството, нахлуват не само проповедници на ортодоксалната доктрина, но и привърженици на различни течения, включително и еретични. [6] Заедно с тях в практиката на изкуствата и занаятите навлизат не само опитът и репертоарът на големите художествени школи на Балканите, но и майстори и образци от отдалечени краища на империята. Еклектизмът, който отличаваше художественото творчество в България през езическия период, продължава и през раннохристиянската епоха. [7]
Постепенното навлизане на християнството в страната приобщава живота на първите християнски общини в границите на България към живота на балканските провинциални църковни средища. Официалното възприемане на християнството в столицата на държавата насочва връзките на българската църква към Цариград. В художествения живот, направляван от идеите на новата религия, започват да се чувствуват вече две течения — едното провинциално, другото — столично. [8] Обаче в проявите на всички изкуства, които обслужват новия култ, България се явява като продължител на местните провинциално византийски традиции. При това, както ще видим, особено в строителството, в първите архитектурни програми, предназначени за българската църква в държавните средища, съживената дейност, обслужваща християнския култ в България, се намира на нивото, което тя е имала не във водещите центрове на византийското изкуство, а в глухите кътове на балканските провинции. В репертоара от форми и техники, който навлиза в страната заедно с първите християнски проповедници, приети съгласно договора между хан Борис и император Михаил III, лъха провинциализъм, известна архаичност, неприсъща на художествената дейност на имперската столица. Художествената дейност в България след възприемането на християнството, приобщавайки страната към византийско-средиземноморската култура, ѝ запазва още в самото начало едно своеобразие, което ще се обогатява все повече през следващите векове, за да я отличава както от византийската култура на големите имперски центрове, така и от останалите провинции на източнохристиянското изкуство. [9]
168
Строителство на черкви. Големите промени, настъпили след 864 г. в областта на идеологията и културата в България, се отразяват особено ясно в създадените и развиващите се вече почти два века политически средища на страната, както и в религиозния център Мадара. Естествено първата грижа на новото християнско духовенство е била разрушаването на старите езически капища. Едни от тях са заличени от лицето на земята, други след разрушаването им са заместени от нови християнски култови сгради, трети са били изцяло или частично използувани и преустроени в черкви.
Така в Плиска още през първите години след официалното възприемане на християнството бил съборен квадратният храм в центъра на жилищната част на дворците. Над запазените му основи в земята останали само един ред каменни блокове от зидарията на нивото на околния терен. Над тях положили каменна настилка на двора, така че пред жилищните сгради на двореца вече не се изпречвала друга постройка. [10] Вторият голям храм южно от оградата на жилищния дворец е бил подложен на преустройство. За неговия вид по времето, когато е действувал като езическо капище, ние, както бе вече отбелязано, нямаме достатъчно сигурни данни. При преустройството му са били, изглежда, разрушени неговите външни стени. Към вътрешната правоъгълна зала, ориентирана на изток, бил прибавен църковен олтар на мястото на късата източна стена на залата. Този триделен олтар, образуван от три апсиди, завършвал неразчлененото пространство на залата, превърната в черква. Така е била създадена една от първите църковни постройки в България през IX в. на базата на строителното наследство в плисковския хански център. [11]
Типът на тази черква трудно може да бъде определен. Данните от самия паметник са оскъдни. Сега разполагаме само с основи, които очертават точния план. Никакви следи на място не показват разчленението на стените, така че сме принудени да разглеждаме църковното пространство като една неразчленена зала, навярно покрита с гредоред. Триделното устройство на олтара подсказва аналогично разчленение на вътрешното пространство с два реда подпорни стълбове, които превръщат черквата в базилика. Проверочните сондажи във вътрешността на черквата през 1949 г. не разкриха никакви следи от стъпките на тия стълбове-колони. Остава да се допусне, че тези стъпки са били по-плитки и слаби, та са били незабелязано вдигнати при първите разкопки, нещо, което не е вероятно, или трябва да се приеме планът на залата такъв, какъвто е. Не е ясна още една особеност на тази първа черква: към северната и южната стена в приолтарната част е пристроено по едно правоъгълно отделение. Тези две отделения напомнят крилата на трансепт, но липсата на каквито и да било данни за базиликално устройство на залата оставя и това предположение неподкрепено. Тези отделения ще да са били просто свързани чрез обикновени проходи с вътрешното пространство. При южното отделение, вън от него, се е запазил един малък тухлен басейн с канал от глинени тръби, който е извеждал водите от него стръмно надолу към изток. Две обстоятелства противоречат на предположението, че това може да бъде писцина на баптистерий: преди всичко намира се вън от помещението, което по своето положение би могло да играе ролята на кръщелня; второ — нивото на този басейн е по-високо от нивото, на което са запазени сега откритите основи на целия комплекс. Към това може да се прибави и обстоятелството, че не бе открита при проучванията през 1949 г. на това място специалната яма за събиране на водата от кръщелния басейн, което е задължително при тези устройства в черквите. В такъв случай басейнът трябва да се изключи от устройството на тази черква.
Най-големият строеж в Плиска от първите години на тържеството на християнството е Голямата базилика във Външния град. [12] Замисълът за нейното издигане се е диктувал очевидно от необходимостта да се води борба срещу остатъците от езичеството в съзнанието и бита на плисковските жители. Затова тази огромна по размерите си черква е била издигната не във Вътрешния град при дворцовия център, а във Външния град, на място, свързано с официалните езически култове. Преди да бъде издигната новата сграда, е било унищожено старото езическо светилище на същото
169
|
Плиска, Голямата базилика във Външния град. I Период
Плиска. Голямата базилика, II период. План |
 |
място, така че олтарната част на базиликата се разположила върху останките на стария кръстовиден храм. Била е извадена цялата конструкция на старата сграда, като на място са останали само подложките на някогашните основи, подкрепени от гъста мрежа отвесно забити колове. [13]
Базиликата е била дълга 99 м и широка 29,5 м. Образувана е от две почти равни части — обширен атриум и същинска черква. Имала е прост, неразчленен притвор, а на олтарната страна — една единствена апсида с дълбоко предапсидно пространство. Отвън апсидата е била петостенна. В източния край на страничните кораби са били обособени специални помещения, необходими за църковната служба. Към север и към юг при тези приолтарни помещения са били долепени към корпуса на черквата по една пристройка. Северната е изпълнявала ролята на някакъв параклис — в нея е запазена стъпката на широка олтарна маса — менза. Южната е слу-
170
жила за кръщелня. В тухления ѝ под е изградена четириконхална писцина. Двете странични пристройки са били строени след издигането на черквата. Техните основи, единствено запазени, се различават от основите на голямата сграда.
Много тържествено е бил оформен главният вход на черквата в западния кран на атриума. Дебелите основи подсказват, че пред западната фасада се е издавал; масивно, почти квадратно по план тяло, което напомня кула. Приземието е представлявало дълбок проход, през който се е влизало в обширния двор. За разлика от традиционните атриуми на базиликите от раннохристиянската епоха в двора пред базиликата не е имало кладенец или каменна чаша (фиала). Кладенец е имало в южния кораб на самата черква, но по всяка вероятност той ще да е бил заварен тук при строежа на черквата и ще да е обслужвал преди това езическия храм. Отворът на този кладенец се намира на повече от 1,5 м дълбочина под нивото на черковната настилка. Към него се е слизало в едно отделение, отворено към пространството на южния кораб. [14]
Плиска. Езически храм под основите на Голямата базилика
Голямата базилика във Външния град е пряко свързана с дворцовия център не само като паметник на новата религиозна политика, диктувана от българския владетел. Между източната порта на Вътрешния град и западния — главния вход на базиликата, е бил прокаран абсолютно прав път, настлан с грамадни неправилни каменни блокове. Очевидно по този път са минавали представителите на ханския — княжеския двор и самият владетел, когато е трябвало да отива и да се връща от Голямата базилика.
Големината на базиликата във Външния град е поразителна. Нейните размери и внушителният ѝ корпус хармонират с простора на укрепеното Плисковско поле. За обстановката, в която се явява, тя представлява рядък и необичаен паметник за Долна Мизия през IX в. Нейната големина и особено устройството ѝ издават раннохристиянски прототипове и в това няма нищо чудно.
171
Когато в България започва църковно строителство, във византийските провинции все още живее базиликата като църковна сграда. Многобройни базилики, строени през предходните векове и особено преди настаняването на славяните в балканските земи, навярно доживяват с повече или по-малко повреди до IX—X в. Такива оцелели раннохристиянски и ранновизантийски черкви стават средище на съживяващите се християнски общини от VIII в. насетне в завладените от славяните територии. Те се превръщат в опора за настъплението на византийската власт и християнската идеология всред славянските маси. Базиликата продължава да се използува нашироко и в новото строителство в същинска Гърция и по островите на архипелага. [15] По своето устройство базиликата е била подходяща за нуждите на християнския култ и удобна за събиране на многолюдни църковни общини. Новите християнски държави в Европа, наследници на римската средиземноморска традиция, продължават през цялата епоха на ранното средновековие да използуват базиликата като църковна сграда. [16] През VIII и особено през IX в. на територията на днешна Германия, Франция, Белгия, Австрия и Швейцария започва да се оформя един нов тип църковна сграда, основана на базиликалния план и предшественик на големите романски базилики от следващите векове. [17] В Италия и на изток в пределите на Византия продължават да живеят старите базиликални типове, близки до раннохристиянските първообрази. Наред с базиликата тук-там се съживяват някои други църковни типове като ротондата, възхождаща към типа на раннохристиянските мартирии. [18]
Едва през последната трета на IX в. в Цариград се появява нов тип църковна сграда — кръстовидната куполна черква със свободни междурамия, която става характерна за църковното строителство през X в. [19] За родоначалник на този тип се смята прочутата Нова черква, издигната при император Василий I (867—886 г.). [20] Но независимо от разпространението на новия църковен архитектурен тип в провинциите на империята широко се използува базиликалният план. По силата на много фактори, между които най-важни са териториалното разширение на България през IX в. и съхраняването или възобновяването на християнството във вътрешните земи на Балканския полуостров, именно България става наследник и продължител на местното провинциално византийско църковно строителство. Както ще видим по-нататък, новият църковен тип, който се появява в Цариград, ще проникне в България едва след няколко десетилетия.
След възприемането на християнството централната държавна власт в България насочва вниманието си към старото езическо култово средище Мадара. Борбата на църквата срещу езичеството довежда и тук до разрушения и преустройства. Главната цел, разбира се, е унищожаването на езическия храм под Даулташ. Голямата каменна сграда бива разрушена. Върху нейните развалини подобно на програмата, изпълнена в Плиска, издигат малка базилика от типа на «скъсените» планове.
Съдбата на плисковските и мадарските храмовесполетява и малкия Квадратен храм в южния край на терасата, върху която се издига Вътрешният град на Преслав. [21] Той бил преустроен в черква. Както при стария правоъгтлен храм вън от дворцовата сграда в Плиска, така и тук за новата черква използували стария кубически корпус на сградата. Пробили източната стена на храма и пристроили там олтарна апсида. Към четирите ъгъла на старата постройка пристроили допълнителни контрафорси. Новата черква придобива странна и необичайна форма. Нейното вътрешно пространство ставало по-широко, отколкото дълго. Това даде основание на един български учен преди години да предполага, че наосът на черквата е получил напречно сводово покритие. Трудността, на която се натъква подобно предположение, иде от недостатъчните сигурни данни за конструкцията на черквата. Нейните стени в основите си изглеждат твърде тънки и слаби, за да издържат подобен свод. Планът на черквата, от друга страна, не говори твърде ясно за времето, когато старото светилище било превърнато в християнска култова сграда. Не може да се изключва преустройството да е станало не веднага след възприемането на християнството в България.
172
Мадара. Манастир под Даулташ
Преслав. Църква «Вънкашен град»
Интересен паметник, който илюстрира възраждането на старата християнска традиция в средището на Първото българско царство, е една базилика на територията на Омуртаговия аул на р. Тича. Както вече бе отбелязано, в очертанието на външното, земленото укрепление на аула, са попаднали развалините на две ранновизантийски базилики. Едната от тях ще да е била твърде разрушена и навярно още повече обезличена при строителството на аула и в течение на живота в него. [22] Другата обаче сигурно е била още сравнително добре запазена към времето на християнизацията на държавата, тъй като нейните останки са могли да бъдат поправени. Черквата е претърпяла основно преустройство, което се изразило в заместване на паднали стени, преграждания и дозиждания. [23]
Голяма строителна дейност веднага след покръстването била разгърната в останалите области на държавата и особено в югозападните български земи. Всред местното славянско население в средните и югозападните части на България християнството си пробило път постепенно, доброволно или насила, още от VIII в. Няма съмнение, че в старите епископии из поречието на Вардар, Струма и Места са се запазили отделни огнища на християнството, които станали обект на особени грижи от страна на княз Борис. В често цитираната българска апокрифна летопис от XI в. се споменава, че князът
«създаде църкви по българската земя и на река Брегалница. . ., на Овче поле създаде бели църкви. . .».
Проучванията през последните години в областта на Средна и Долна Брегалница, именно в Овче поле, разкриха останките от многобройни черкви, с които се отличавало това голямо църковно средище. [24]
173
Плисковският дворцов център при Борис
Голямата част от базиликите, открити там, датират от ранновизантииско време, но при някои от тях личат ясно следи от преустройства, които с голяма вероятност могат да датират именно от Борисовата епоха. Но нищо повече. В писмата на Теофилакт Охридски се съобщава, че във връзка с пренасянето на мощите на Тивериуполските мъченици от Струмица на Брегалница местният управител-комит на Брегалнишката област Таридин получил нареждане да изгради специален храм. Навярно изградената черква ще да е била базилика в духа на местната църковна строителна традиция. [25] Строителната дейност в Брегалнишката или Овчеполската епископия продължавала и по-късно с нови църковни строежи, за които ще стане дума по-долу.
Но строителна дейност, насочена към изпълнение на програмата на младата българска църква, е засвидетелствувана и още по-далеч на югозапад — в района на големите езера в Македония, в областта Кутмичевица и Девол. Ето какио четем във второто житие на св. Наум. [26]
174
Плисковският дворцов център след Борис
«Наум и Климент дойдоха в илирийските и лихнидските страни. В Деволския Ливан, при края на езерото на Охридския град. . . Наум създаде голяма обител и храм. . . със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаила-Бориса и сина му цар Симеона, бидейки тогава година 6413/905/.»
И като резултат от проучванията в манастира «Св. Архангели» на Охридското езеро виждаме основите на триконхална черква, която отвън изглежда кръстовидна. [27] Триконхалният план ще видим през тази епоха още веднъж в черквата «Св. Пантелеймон», изградена от другия голям български църковен и просветен деятел в тази част на страната Климент. [28] Но в последния случай конхите са свободно изразени отвън, а не включени в правоъгълните очертания на раменете на кръст. Строго погледнато, планът и на двете черкви може да се нарече триконхален само в оформлението на вътрешното пространство. Защото и в двата случая олтарните конхи имат традиционното оформление отвън на тристенни апсиди. Анализирани така, и двете черкви могат да се разглеждат като еднокорабни със странични конхи и купол в централното пространство. Но тези две черкви отразяват един друг следващ етап в
175
Охрид. Триконхалната църква на Климент «Св. Пантелеймон»
църковната архитектура на България и създадени от първото поколение строители на новата култура в страната. Да се върнем към базиликата.
Развитието на базиликата в българската архитектура. Както видяхме, появата на базиликата в България след възприемането на християнството има свои културни и исторически основания. На базиликите в столицата на страната и в околните укрепени дворци и онгъли следва да се гледа не като на изолирано явление, а като на продължение и разширение на местната строителна практика от други части на България. Че базиликата се появява наново в политическото средище на страната, се вижда и от онова разнообразие от форми и техники, решения и материали, които наблюдаваме в черквите — паметници на църковната архитектура там. Началното църковно строителство тъкмо в този край на държавата илюстрира един своеобразен еклектизъм, наблюдаван и в други сфери на художествения живот. Освен приспособените като черкви стари езически храмове, освен Голямата княжеска базилика в Плиска, илюстрация на този еклектизъм са и някои базилики около стария аул, който по-късно ще стане столица на България — Преслав.
Базиликите в Преслав са несъмнено едни от най-старите сгради в този център. Като оставим настрани ранновизантийската базилика на хълма Дели Душка, за която стана дума по-горе, в близките или по-далечните околности на стария град са открити няколко базилики от раннохристиянската епоха в България.
Базиликата на Гебе клисе е една от най-масивно изградените черкви в Преслав. Още от основите си тя е положена на зидове от дялани варовикови блокове. Апсидите ѝ са полукръгли в план. Дебелината на зидовете и особено разделителните стени, които обособяват трите кораба, говорят за масивната конструкция на покривната част на сградата. Сигурно черквата е имала цилиндрични сводове, които са достигали до олтарната част, а не купол, както предполага нейният пръв разкопвач. [29] Интересна особеност на фасадите ѝ са дълбоките арки, които обрамчват трите входа в притвора — главния — западния, и двата странични — северния и южния. Тези дълбоки арки ще видим пред входовете и на други черкви от следващата епоха, особено в Преслав. Те ще се превърнат в своеобразна отличителна черта на преславската църковна архитектура.
176
Преслав, Кръгла църква. Корнизов дял с гроздове
Преслав. Капител на Кръглата църква, постаен на колона от зелена бреша от Тронната зала
Плиска. Капител от Голямата базилика
Преслав. Мраморни колонки и рамка с гнезда за инкрустация на разноцветни керамични плочки
Преслав. Корниз от рисувана керамика
Преслав. Облицовъчен керамичен фриз. Фрагмент
Преслав. Плочка с кирилски текст от работилницата за рисувана керамика при Кръглата църква
Преслав. Плочки за настилка от рисувана керамика
Преслав, Патлейна. Корниз. Рисувана керамика
Преслав. Фрагмент от колонка. Рисувана керамика
Преслав, манастир на Тузлалъка. Керамична рисувана икона
Преслав, манастир на Тузлалъка. Керамична икона
|
Преслав. Църква в м. Черешето
Преслав. Базилика на Гебе Клисе |
 |
Втора масивна трикорабна базилика е била издигната в долината на Тича на половин път между бъдещия Преслав и Омуртаговия аул надолу по течението на същата река. Тази черква е твърде отдалечена от територията на града и навярно е представлявала част от манастир, разположен в плитка долина, обърната към Тича. Откъм юг долината се огражда от гъсто обраслото ниско бърдо, наречено Сакалова могила. Манастирът, който навярно е бил изграден заедно с черквата, ще да е подхващал и съживявал старата християнска монашеска традиция по долината на Тича. [30] Базиликата е триапсидна. От стените ѝ не е запазено почти нищо и твърде малко от основите. В плана на средния ѝ кораб намираме една напречна основа, която я доближава до плана на базиликата на Гебе Клисе.
Друг един манастир е бил основан навярно в тази епоха върху високия рид в северния край на укрепената територия на Преслав — в местността Черешето. [31] Неговата черква е базиликална сграда, забележителна с конструкцията си. Тя е едноапсидна, има дълбок притвор и сравнително къс наос. Цялата е била от дърво. Отвесни стълбове на равни разстояния са държали помежду си хоризонтално поставени талпи, които, наставени една над друга, образували стените. Не е ясна конструкцията на апсидната стена. Отвесни дървени греди са образували два реда подпори, отделящи трите кораба. Базиликата в Черешето е единственият известен паметник от този вид. За пръв път в нея се вижда употребена дървена конструкция за изграждане на една монументална сграда. Дървеният градеж е несъмнено проява на средноевропейски строителни традиции и с основание можем да виждаме в него славянското наследство. Забележително при този паметник е съчетанието между славянската практика на строителството от дърво и византийско-балканската монументална програма. Базиликата в м. Черешето илюстрира симбиозата на провинциално византийската култура и местната славянска практика. Контрастът между едната и другата се подчертава от великолепната настилка на базиликата в два вида съчетание на мраморни плочки в опус сектиле, настилка, характерна за монументалната византийска архитектура.
177
Строителство на манастири. Едновременно с църковното строителство една от големите задачи в програмата на ранната християнска църква в България е било създаването на манастири.
Основаването на манастирски общежития е било закономерна необходимост, извикана от нуждата да се утвърди не само в съзнанието, но и в бита житейската практика на новото християнско общество, моралът и етиката на християнството. Още в самото начало на официалното християнство в страната манастирите се превръщат във важни идеологически, възпитателни и просветни, следователно и културни средища на църквата. Тяхната роля се подчертава от факта, че манастири започва да строи централната държавна власт. Един от най-големите и с най-важна роля е бил манастирът около княжеската базилика във Външния град на Плиска. [32] За първоначалния му вид разполагаме с твърде оскъдни данни. Въпреки това може да се смята за сигурно, че неговата висока каменна ограда е обхващала още в тази епоха обширно правоъгълно пространство северно, източно и южно от базиликата. В това пространство са били разположени, навярно главно около оградната стена, жилищните сгради — прости дълги неразчленени корпуси. Следи от масивни зидове, които се откриват сега в северния двор и водят от базиликата на север, ще да са ограждали по-малки дворове. Тяхната връзка със самата базилика не подлежи на съмнение, но точното им предназначение тепърва ще се установява заедно с плана им. Този манастир с право би могъл да се назовава княжески, тъй като е свързан с Голямата княжеска базилика и споделя, както ще видим,, нейната съдба и бурната политическа история на страната и в трагичните промени в княжеското семейство.
Изграждането на големия манастирски комплекс около княжеската базилика в Плиска е било акт с политическо значение за цялата страна. То станало сигнал за създаване на монашески общежития всред новопокръстения все още привикващ с християнството народ. Не може да има съмнение, че заедно с изграждането на нови манастири се възобновил споменът за загиналите през предишните векове по-стари манастирски средища едновременно с грижата за възстановяването на възстановимите измежду тях. В тази дейност, която обхванала цялата страна, се включили не само по-старите християнски общини на българското население в границите на страната, но особено византийското монашество и целият клир на Цариградската патриаршия. По време на пребиваването на римското духовенство в България (866—870 г.) строителството на черкви и манастири продължило с размах, както за това твърде ясно свидетелствуват данните на писмени и епиграфски паметници. [33]
Криза в развитието на християнската култура. Скоро обаче многостранната дейност на християнската църква в България е била внезапно прекъсната. При княз Владимир (889—893 г.) висшата родова аристокрация около стария хански дом начело с Борисовия наследник възвръща старата езическа религия. На репресии и смърт са обречени хиляди привърженици на християнството, [34] на погроми и разрушения са подложени новоизградени черкви и манастири. С особено настървение ревнителите на стария култ се нахвърлят върху ония черкви, които били издигнати над стари езически светилища. В историята на раннохристиянската църковна архитектура в България могат да бъдат посочени вече два паметника, които илюстрират този драматичен период: дворцовата черква в плисковския център и Голямата княжеска базилика във Външния град.
Всички данни, които могат да се извлекат от останките на самата дворцова черква (поради липса на каквито и да било други), показват, че животът на първоначалната черква във вътрешното помещение на езическото капище е продължил твърде кратко време. Черквата е била преустроена и причината за това ще да е било нейното разрушаване. [35] Очевидно, ако свържем разрушаването на първоначалната черква с времето на Владимир, то възстановяването ѝ ще трябва да отнесем към началото на Симеоновата епоха. Тогава и черквата е била уголемена. През втория период на живота си тя обхваща вече почти цялото пространство на първо-
178
началния езически храм. Стените на новата черква следват очертанието на външните стени на храма. Само олтарната част на черквата е разположена в пространенството на стария храм. Новата черква има също три апсиди, но те са значително по-големи от апсидите на старата. Средната олтарна апсида е отворена към старата вътрешна зала на езическия храм (т. е. към пространството на първоначалната черква), така, че във вътрешното разпределение на новата голяма черква се образуват три симетрично разположени кораба. Това дава основание планът на голямата черква да се схваща като базиликален. Край южната стена на новата черква била издигната пристройка, предназначена за баптистерий. Изграждането на баптистерий към тази втора черква, след като християнството в България има почти двадесетгодишна практика, може да се обясни с необходимостта от възстановяване на неговите принципи всред неустойчивите във вярата обитатели на плпсковския хански двор.
Подобни промени стават и при Голямата базилика. [36] Достоверни данни от самата черква показват, че тя е била разрушена до основи, а някъде и под нивото на пода. При това разрушение обаче са се били запазили значителни части от нея и преди всичко нейните масивни основи от два реда големи дялани груби каменни блокове. Такова пълно разрушаване може да се обясни с поставената цел да се унищожи една омразна за верните на стария езически култ на Тангра сграда, издигната над разрушеното му светилище. По този начин верните на езичеството са постигали възмездие над победоносното при княз Борис християнство. Но християнският култ твърде скоро възстановява властта си в княжеския двор и в цялата страна. Разрушената или полуразрушена черква е първата голяма грижа на клира. Нейното възстановяване е съпроводено от пълното ѝ преустройство. То започва още от плана. Първоначалният план, чиито основи стоят в земята, бил усложнен с нови прибавени части, като за тази цел към съществуващите основи били положени нови. Църковната сграда нагоре била изградена като единна конструкция както върху старите, така и върху новоприбавените основи. Какъв вид придобила новата сграда?
Западната фасада, до която достигал триумфалният каменен път, загубила своето дълбоко тържествено преддверие. Основите на последното били изравнени с настилката пред новата фасада на базиликата. Западното лице на атриума станало плоско, без издадени части на външната си страна, дворът получил портик и откъм запад. Отвъд атриума сградата на същинската черква била уголемена не само в плана, но и във височина. Изграден бил външен притвор (екзонартекс) с етаж. Етаж бил изграден и над стария притвор. Но докато подът на етажа в притвора се крепял на две двойки колони, стъпили на допълнителни основи в северната и южната му половина, то за етажа във външния притвор били изградени арки, стъпили също на напречни допълнителни основи. Най-основно било преустроено олтарното пространство. От едноапсидна черква тя се превърнала в триапсидна. При това петостенната отвън голяма апсида сега става тристенна, както и апсидите на протезиса и дяконикона. Последните две странични на олтара помещения остават зад съответните две отделения в източния край на двата странични кораба от старата базилика, поемайки навярно и техните функции при църковната служба. При това положение двете почти квадратни стаи пред страничните олтарни помещения започват да служат като митатории, както сполучливо ги тълкува един български учен. [37] Това са били отделения, предназначени за преобличането на владетеля преди църковната служба, в която ще участвува и той, съгласно църковните традиции на Византия, отгдето е зает този обичай. В тях владетелят оставя своите светски одежди, за да облече свещеническите.
Усложняването на олтарното устройство е важно указание за промените, които настъпват в църковната служба тъкмо когато след сътресенията при княз Владимир в България се възстановява християнството. Това явление ще видим и при други черкви. Тук обаче то е съпроводено с обособяването на митатории, което потвърждава пряката връзка на Голямата базилика с владетелския двор и нейната роля като трибуна на княжеската църковна политика. Във въвеждането на византийския ритуал
179
с участието на княза би могло да се предполага намесата и влиянието на новия и амбициозен български владетел, втория Борисов син — княз Симеон.
Още един белег, който сигурно потвърждава издигането на етаж в двата притвора и вероятно в страничните кораби, е изграждането към северния и южния вход на притвора на пристройки, в които били разположени масивни зидани стълби. Освен това обаче едно свидетелство от съвсем друг характер показва, че над запазените стари основи на първата базилика били издигнати много по-тежки стени, отколкото основите могли да понесат. По горния ръб на стилобата между северния и средния кораб на черквата личи хлътването на основите тъкмо на тези места, гдето е падала тежестта на стените. Този факт е много интересен и от гледна точка на състоянието на почвата на Плисковското поле по времето на големия строеж. Навярно изобилната влага е правела почвата неустойчива, за да се налага навсякъде монументалните каменни градежи да бъдат поставени на основи, чиито стъпки се укрепват предварително с набити колове. [38] При второто изграждане на базиликата и тези колове не са помогнали на вече значително по-тежката сграда.