РАЗВИТИЕ НА СЛАВЯНСКОТО ОБЩЕСТВО И СЛАВЯНСКОТО НАХЛУВАНЕ В
ГЪРЦИЯ
ПЪРВОТО ГОЛЯМО НАПАДЕНИЕ НА СЛАВЯНИТЕ СРЕЩУ СОЛУН (597)
[*]
Оригиналната статия: The evolution of Slavic society and the Slavic invasions in Greece. The First Major Slavic Attack on Thessaloniki, A.D. 597 (взета от www.ascsa.edu.gr/pdf/uploads/hesperia/)
На една такава научна среща организирана по повод стогодишнината на американския колеж за класически изследвания в Атина считам, че темата на моето научно съобщение е подходяща поради факта, че археолозите, провеждащи разкопки в атинската агора, древния Коринт и Кенхрея, обърнаха внимание и на съдбата на тези места през VI и VII век от н.е., т.е за периода на славянските миграции и заселвания на Балканския полуостров. Появата на нови народи и трансформирането на религиозния живот по тези места са едни от решаващите фактори в еволюцията на ранносредновековната гръцка култура. [1] Съдбата
*. Публикацията е взета от сп. Hesperia, Journal of the American School of Classical Studies at Athens, vol. 50, No. 4, October-December 1981, 378-389.
1. H. A. Thomson and R. E. Wycherlcy, The Athenian Agora, XIV, The Agora of Athens, Princeton 1972. H. A Thomson, "Athenian Twilight 267-600 A D." JRS49, 1959, pp. 11-72.
J. Travlos. "Χριστιανικαὶ Ἁθῆναι". Θρησκευτικὴ καὶ ἠθικὴ ἐγκυκλοπαιδεία. Athens 1962, pp. 709-768;" Ἀθῆναι, Δομή, pp. 159-200; Pictorial Dictionary of Athens, New York, 1971; Πολεοδομικὴ ἐξέληξις τῶν Ἀθηνῶν, Athens 1969, pp 125-162.
A. Frantz, "Paganism to Christianity in the Temples of Athens," Dunibarton Oaks Papers 19, 1965, pp 187-207.
R. Scranton, Corinth, XVI, Medieval Architecture in the Central Area of Corinth, Princeton 1957.
( http://www.ascsa.edu.gr/pdf/uploads/oa_ebooks/oa_corinth/Corinth_XVI.pdf )
C. Morgan, Corinth, XI, The Byzantine Pottery, Princeton 1942.
( http://www.ascsa.edu.gr/pdf/uploads/oa_ebooks/oa_corinth/Corinth_XI.pdf )
G. Davidson. "The Avar Invasion of Corinth," Hesperia 6. 1937. pp. 227-239; Corinth. XII, The Minor Objects, Princeton 1952, pp 5-6, 199, 266-267.
( http://www.ascsa.edu.gr/pdf/uploads/oa_ebooks/oa_corinth/Corinth_XII.pdf )
R. Hohlfelder, Kenchreai, Eastern Port of Corinth, III, The Coins, Leiden 1978, p. 4; "Barbarian Invasions into Central Greece in the Sixth Century of the Christian Era. More Evidence from Corinthia." Eastern European Quarterly 9, 1975. pp. 251-258.
87
на средновековна Гърция в този критичен исторически момент е тясно преплетена както с динамиката на развитие на Византия и настъпилите дълбоки изменения в градския и селския живот [2], така и с аваро-славянските нашествия, които ликвидират в голяма степен византийското общество в северната и централната част на Балканите и които имат също така сериозни последствия в самата континентална
2. Развитието на формите на късноантичния живот на Балканите са разгледани най-творчески в трудовете на V. Velkov,
Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity (Studies-Materials). Amsterdam 1977;
"Die antike und die mitelallerliche Stadt im Ostbalkan (im Licht der neuesten Forschungen)" (Die Stadt in Südosteuropa. Struktur und Geschichte). Südosteuropa Jahrbuch, 7. 1968, pp 23-24;
"Das Schicksal der antiken Städte in den Ostbalkanländern," Wissenschaftliche Zeitschrift der Humholt Universitet, Berlin (Gesellschaft- und sprachwissenschaftliche Reiche) 12. 1963, fasc. 7/8. pp. 839-843;
"Die Stadt und das Dorf in Südosteuropa. Die Antike," Actes du IIe congres international des études du sud-est européen, II, Histoire, Athens 1972, pp. 147-165;
"Les campagnes et la population rurale en Thrace en VIe-VIe s.," Byzantino-Bulgarica 1, 1962. pp. 31-66.
Особен интерес представлява неговото проучване върху трансформацията на късноантичния градски живот, източването на муниципалните доходи от страна на централната власт и последствията на застой, които то предизвиква дори и при най-обикновени случаи от античния градски живот.
88
Гърция. [3]
Въпросът за славяните в Гърция остава твърде сложен и до днес главно поради същността на изворовата база. По принцип писмените извори за славяните в Гърция от края на VI и началото на VII век са малко на брой и незадоволителни, понеже се отнасят предимно за събития извън самата Гърция, а някои от тях са писани и в по-късно време. [4]
3. Литературата за аварите и славяните и техните нашествия и заселвания на Балканите е обширна, поради което тук посочвам само някои основни съчинения по въпроса:
H. Ditten. "Zur Bedeutung der Einwanderung der Slawen," in Byzanz im 7. Jahrhundert. Untersuchungen zur Herausbildung des Feudalismus, F. Winkelmann. H. Kopstein. H. Ditten. I Rochowedd., Berlin 1978, pp. 73-160.
S. Vryonis, ἸΙστορία τῶν Βαλκανικῶν λαῶν. Παραδόσεις Athens 1979.
M. W. Weithmann. Die slavische Bevölkerung auf der griechischen Halbinsel. Ein Bieitrag zur historischen Ethnographie Sudosteuropas, Munich 1978.
P. Charanis. "On the Demography of Mediaeval Greece: A Problem Solved." Balkan Studies 20. 1979, pp. 193-218.
S. Vryonis., "Recent Scholarship on Continuity and Discontinuity of Culture: Classical Greeks, Byzantines, Modem Greeks," The 'Past' in Mediaeval and Modern Greek Culture, Malibu 1978 (on the controversies surrounding the theory of Fallmereyer), pp. 237-256.
F. Barišić, "Proces slovenske kolonizacije istočnog Balkana," pp. 11-25. Simpozijum predslovenski etničke elementi na Balkanu и etnojenezi Južnih Slovena. A Benać ad B. Čović, edd., Sarajevo 1969.
B. Grafenauer. "Proces doseljavanja Slovena na zapadni Balkani u istočne Alpe," pp. 29-55. op.cit.
V. Tapkova-Zaimova, Нашествия и етнически промени па Балканите през VI-VII в. София. 1966; "Sur quelques aspects de la colonisation slave en Macédoine et en Grèce," Etudes Balkaniques 1, 1964, pp. 111-124.
M. Comşa. "Slavii pe teritonil R.P.R. in sec VI-IX in lumina cercetarilor arhecologice." Studii şi cercetari de istorie veche, Bucureşti XX, i, 1959, pp. 65ff.
I. Nestor, "L'établissement des Slaves en Roumanie à la lumière de quelques découvertes archéologiques récentes," Dacia, n.s. 5, 1961. pp. 429-448.
A. Avenarius, Die Avaren in Europa. Amsterdam 1974.
J. Kovačević. Avarski Kaganat, Belgrade 1977.
D. Csallany, Archaologische Denkmäler der Awarenzeit in Mitteleuropa; Schrifttum und Fundorte, Budapest 1956.
A. Kollautz. Denkmäler byzantinischen Christentums aus der Awarenzeit der Donauländer, Amsterdam 1970.
4. 3a преглед на писмените извори и на съответната литература, вж. Weithmann, op.cit., pp. 20-53.
89
Археологическият материал е значителен, макар че резултатите от разкопките по гръцките обекти от края на 50-те и началото на 60-те години разочароват отчасти, доколкото характерни материални свидетелства за присъствието на славяни или отсъстват, или са останали неидентифицирани, или пък са от друг тип. [5] За наличието на истинска славянска археология в Гърция може да се говори едва след установяването на типично славянски материални предмети и обичаи, като например славянската керамика от т. нар. Пражки тип и славянските погребални обичаи с изгарянето на мъртвите. Една от причините за късното включване на славянски елементи при археологическите проучвания и при използване на съответната техника в разкопките в Гърция е и късното развитие на славянската археология по принцип.
Едва в 1940 г. чешкият археолог Borkovski слага началото на систематично идентифициране на славянска керамика, т. нар. Пражка керамика. [6] Въпреки
5. По въпроса за фибулите и други метални катарами все още съществува научна дискусия доколко те се идентифицират само като славянски или само като германски или смесени. Weithmann и Werner предполагат наличието на ясно определен славянски тип. (Weithmann, op. cit. [вж бел. 3 по-горе], 239 ff.; J. Werner, "Neues zur Frage der slawischen Bügelfibeln aus südosteuropaischen Ländern," Germania 38, 1960, pp. 114-120). За по-старите спорове по този въпрос вж. D. Pallas, "Ἀρχαιολογικὰ τεκμήρια τῆς καθόδου τῶν βαρβάρων εἰς τήν Ἐλλάδα," Ἑλληνικά . 14, 1955, pp. 87-105.
6. Τ. Borkovski, Staroslayyanská keramika ve středni Evrope, Prague, 1940;
Ζ. Hilczerowna. "Praski typ ceramiki," Słownik starożytnósci słowiańskich 4. 1970, pp. 305-309.
От тогава до днес е постигнат значителен напредък:
Ζ. Vaňa, Einführung in die Frühgeschichte der Slaven, Neunmünster 1970;
W. Hensel, Die Slawen im frühen Mittelalter, ihre materielle Kultur, Berlin 1965;
I. P. Rusanova, Slaviianskie drevnosti VI-VII vv., Moscow 1976.
Прилагането на методите и техниката на тази славянска археология е налице и в другите балкански страни. В това отношение особено важно е идентифицирането на най-ранното славянско гробище в Румъния в Sărata Monteoru. I. Nestor, "La nécropole slave d'époque ancienne de Sărata Monteoru," Dacia. n.s. 1, 1957, pp. 289-295.
3a България: Ж. Въжарова, Славяни ν прабългари по данни на некрополите от VI-XI в на територията на България, София 1976.
За Югославия: V. Popović, "La descente des Koutrigours, des Slaves et des Avares vers la Mer Egée: Le témoinage de l'archéologie," CRAl. Paris 1978, pp. 596-648.
90
че през 1929 г. археологът Sotiriu при разкопките в Неа Анхиалос, а така също и Дейвидсон (Wайнберг) в Коринт през 1937 г. [7] идентифицирали с известна колебливост аварски, славянски и аваро-славянски останки, то нищо не било сигурно установено като славянско, докато Н. Ялурис не разкрил първото голямо славянско гробище в Гърция при строежа на новия музей в Олимпия. В гробовете се откриват доказателства за славянско присъствие, т.е. изгаряне на мъртвите и груба, ръчно изработена керамика от известния вече Пражки тип. [8] Тъй като гробовете били непосредствено над последния римски пласт, Ялурис ги датира от 6 век. [9] По-късно, при разкопки на французи
7. Вж. Weitmann, op. cit. (бел 3 по-горе), passim.
8. Ν. Yalouris, Δελτ. 16, 1960, Β' [1962], pp 125-126; Δελτ. 17, 1961/ 62, Β' [1963], p. 106 и по-специално pl. 117 BСН 84, 1960, p. 720 и BCH 85, 1961, p. 722.
9. На основата на стила археологът на едно от най-големите раннославянски гробища I. Nestor датира керамиката в Олимпия от VII век ([бел. 6], р. 636, бел. 156). Струва ни се обаче повърхностно да се датира тази керамика само на основата на стила. Известният текст на Страбон (С. Müller, Geographi graeci minores 11, p. 583, § 21) дава литературно свидетелство за Олимпия, което допълва откритията на Ялурис.
"Салмоневс, Ойномаос, Пелопс и Пелопидите живеят в Писа, която / сега се нарича Виза. Но сега няма име писати и кивкони и пилини, защото те всички се наричат скити."
91
В Аргос се разкриват фрагменти от славянска керамика в отломките на една баня, за която е установено, че била разрушена през 585-586 г. [10]; а едно погребение на войник, открито през 1938 г. при колонадата на южната стоа на древен Коринт, което стояло дълго време необяснено, било идентифицирано от Ялурис на основата на славянски съд, открит в гроба. [11]
Така, идентифицирането на специфични славянски предмети и обичаи поставя началото на нов етап в археологията на ранните средни векове в Гърция. Топонимията и лингвистиката са останалите два научни клона, които ни предоставят сведения, допълващи писмените извори и археологическите данни за изясняване на въпроса за отражението на славянските нашествия върху средновековното гръцко общество. [12] В контекста на този широк и сложен проблем аз избрах едно ключово историческо събитие - първото голямо нападение на славяните срещу Солун - най-вече защото и до днес точната хронологическа датировка,
10. G. Daux, "Rapport sur les travaux de l'Ecole Française en Grèce en 1976," BCH 101,1977, p. 669. Наскоро излезе подробно изследване по този въпрос на P. A. Yaunopoulos; вж. бел 38 по-долу. Действително това археологическо разкритие е от решаващо значение, като се вземе предвид и съдържанието на "Монемвазийската хроника". Писана между IX и XI век (806-1082/3) в нея се твърди, че аварите нахлули и покорили Пелопонес от шестата година от управлението на Маврикий до четвъртата година от царуването на Никифор I, т.е. от 587/8 до 804/5 г. P. Lemerle, "La chronique improprement dite de Monemvasie. Le contexte historique et légendaire," REByz, 21, 1963. pp. 5-49. За по-подробна библиография вж. Charanis, op. cit. [бел. 3 по-горе].
11. G. D. Weinberg, "A Wandering Soldier's Grave in Corinth," Hesperia 43, 1974, p. 515.
( http://www.ascsa.edu.gr/pdf/uploads/hesperia/147498.pdf )
12. M. Vasmer, "Die Slaven in Griechenland," Abhandlungen der Preussischen Akademie der Wissenschaften, Jahrgang 1941 (Phil.-hist. Klasse) XII, Berlin, 1941.
92
която сама по себе си е от значение, продължава да е предмет на дискусии. Според едни годината е 586, според други - 597, като и двете тези се основават на уникалния извор „Чудесата на св. Димитър", светия патрон на Солун. [13] Този пасаж от „Чудесата" е записан от Йоан, митрополит на Солун, който бил свидетел на обсадата и който разказва, че на жителите на града било съобщено за очакваното пристигане на аваро-славянската войска в неделя на 22 септември от царуването на „блаженопочившия" Маврикий. Изчисленията показват, че 22 септември, неделя, по време на царуването на Маврикий може да се падне само през 586 или 597 г. [14] Събитието е от значение и поради още една причина - то разкрива развитието на славянското общество през целия VI век, когато е влязло в контакт,
13. Изданието, което сме ползвали е това на P. Lemerle, Les plus anciens recueils des miracles de Saint Démétrius, I, Le texte, Paris. 1979. По-старо издание е A. Tougard. De l'histoire profane dans les actes grecs des Bollandistes, Paris 1874, и това в vol. 116 на Patrologia Graeca, Migne, ed. За историческото значение и структурата на "Чудесата". Вж. Lemerle, "La composition el la chronologie des deux premiers livres des Miracula S Demetrii," BZ 46, 1953, pp. 349-361.
14. Barišić (op. cit. [бел. 3 по-горе, pp. 22-23) приема 586 за годината на първото голямо аваро-славянско нападение над Солун като се основава на това, че славяните, след като не успели да превземат града, продължили в западна и южна посока и след това нахлули в Пелопонес в 587/8 г., така както е посочено в "Монемвазийската хроника". За повече подробности виж неговия труд Chuda Dimitrija Solunskog kao istoricheski izvori, Belgrade 1953, pp. 56-64. M Nystazopoulou. Συμβολὴ εἰς τὴν χρονολόγησιν τῶν Ἀβαρικῶν καὶ Σλαβικῶν ἐπιδρομῶν ἐπὶ Μαυρικίου (582-602) (μετ'ἐπιμέτρου περὶ τῶν περσικῶν πολέμων). Σύμμεικτα, 2, 1970, ρ. 173 и Lemerle, "La composition...", p. 354 приемат, че годината е 597, като се основават на споменаването на името на солунския архиепископ Eusebius. Тъй като неговото име се среща в папската кореспонденция между 597 и 603 г., то твърде вероятно е нападението срещу Солун да е станало в 597 г.
93
в контакт, макар и враждебен, с византийското общество. Нека се обърнем към „Чудесата на св. Димитър" и проследим какво авторът казва за първото голямо нападение на аваро-славяните срещу Солун.
„Казват, че тогавашният вожд на аварите решил да проводи по някаква работа пратеници при блаженопамятния Маврикий, който бил по онова време обладател на скиптъра на ромейската власт. Но понеже искането му останало незадоволено, той пламнал от неудържим гняв и понеже не можел да направи нищо на този, който не изпълнил желанието му, той измислил такова средство, с което предполагал, че ще му причини най-голяма мъка. Той съобразил, че от всички градове в Тракия и по целия Илирик богохранимият главен град на солунчаните се отличавал извънредно много с разнообразните си богатства и с лични, разумни и много набожни хора. Накратко казано, той разбрал, че споменатият главен град лежи в сърцето на императора, поради това, че блести всестранно с предимствата си и че ако той пострада нещо неочаквано, този, който е обладател на ромейската власт, ще се опечали не по-малко, отколкото от гибелта на чедата си. Тогава повикал при себе си цялото безверно и зверско племе на славяните, защото целият този народ му бил подчинен. Примесил към тях и някои иноплеменни варвари и заповядал на всички да тръгнат на поход срещу богохранимия Солун.
Това беше, възлюбени, най-голямата войска, която сме видели в наше време. Едни я изчисляваха на повече от сто хиляди войника, други - на малко по-малко, а трети на много повече. Истината не може да се установи поради големия им брой и затова
94
мненията на наблюдателите бяха раздвоени. Стори ни се като нова Ксерксова войска или като войската на етиопци и либийци, които някога били вдигнали оръжие срещу юдеите. Чухме, че пресъхнали реките и изворите, при които [неприятелите] отсядали на стан. И цялата земя, през която преминали, превърнали, както е казано от пророка, в опустошено поле." [15]
Въпреки че по принцип не бива да се доверяваме на подобни числа, цялостното повествование показва, че жителите на Солун били изправени пред една значима военна акция. Дори и да се абстрахираме от това число, авторът допълва, че това била най-голямата войска появила се по негово време и дава живописно описание на опустошението, което тази войска причинила около Солун, за да се снабдява с провизии. [16] Още повече, че жителите на града за пръв път виждали войски на варварите. [17] Те били отчаяни след избавлението си не само поради многочислеността на неприятеля, но и защото техният брой бил значително намалял поради чумата, върлувала до юли предишната година. Много
15. Saint Demetrius, p. 134. Имало е и една по-малка атака срещу града от 5000 славяни, която предшествала основната.
16. Saint Demetrius, p. 148.
"Но това етапа по-късно. А тогава, в същия ден, когато ние излязохме навън, те бяха заети да събират храни, пленници и вещи, а също и извънредно голямо количество жито, след като бяха заграбили вече други видове храни. Защото се случи, че всичко, което земята тогава беше родила, както и запасите от предишните години, бяха навън и едва им стигнаха за този ден, както и за другия ден до обяд. След това те събраха плодовете на дърветата, клонките и корените им, както и [корените] на всички зеленища, сетне крехката трева, дивите растения и така наречените зелени тръни. Накрая облизаха праха на земята и пак бяха гладни, а земята не можеше да издържа тежестта им, както е писано. "
17. Saint Demetrius, p. 136.
"Неизказан страх обзе града тогава, защото за пръв път се виждаше варварска войска."
95
от жителите на Солун били извън стените на града заети с нивите си, а по-голямата част от войската и управниците също не били там. [18] Най-ужасяваща обаче била гледката на многобройните стенобойни машини, които нападателите построили на полето пред града. [19] Описанието на тези машини на аваро-славяните по време на първата обсада е от особен интерес и аз ще се спра по-подробно на тази част от „Чудесата". Йоан разказва, че бил свидетел на събитията и описва само тези от тях, които лично е видял. [20] Той дава едно твърде подробно описание на аваро-славяните и на обсадата.
„След това през цялата нощ чувахме шумове наоколо. На другия ден те започнаха да подготовят бойни кули, железни овни, грамадни каменометни уреди и така наречените костенурки, които заедно с каменометните уреди бяха покрити със сухи кожи. Но после, за да не пострадат тези съоръжения от огън или от кипяща смола, те промениха намерението си и заковаха на тези съоръжения кървави кожи от току що одрани волове и камили. И така ги докараха близо до стената. От третия ден нататък започнаха да хвърлят камъни, които по големина приличаха по-скоро на планини. Най-после и стрелците им със стрелите си наподобяваха зимен сняг, така че никой
18. Saint Demetrius, p. 137.
19. Те ги построили, след като опитът им да щурмуват стените със стълби излязъл неуспешен (Saint Demetrius, p. 135) поради намесата на самия светия.
20. Saint Demetrius, pp. 151-152.
"Но това, което неприятелите направиха и сам Бог осуети, видях със собствените си очи и докоснах с ръцете си в източната част на града. Именно това ще разкажа накратко и частично..."
96
от тези, които стояха на стената, не можеше да се подаде без опасност и да види нещо навън. Като прилепиха и костенурките до външната стена, те с лостове и секири усилено къртеха нейните основи. Мисля, че тези [уреди] бяха над хиляда." [21]
От текста става ясно, че войската на аваро-славяните е разполагала със страхотно количество бойни кули, овни, костенурки и каменомети и Йоан разказва, че те щели да успеят да пробият стените, ако не се били намесили Господ и св. Димитър, които разрушили повечето от тях.
„Казахме, че през първия и втория ден на обсадата тези неприятели обраха храните и приготвиха много страшни и различни съоръжения срещу града. А пък от третия до седмия ден (защото преславеният мъченик не им позволи да обсаждат града по-дълго) те докарваха непосредствено до стените всичко: бойните кули, овните и каменометите, както и костенурките с плетовете им, които се влачат по земята. Най-напред те се подготвиха срещу вратата, наречена Касандрийска. Но като видяха, че защитниците на града бяха окачили над нея къса желязна кука, мъничка и подобна на плашило за деца, те бяха обзети от страх пред едно такова съоръжение, сиреч овена. Изплашени, те се върнаха в шатрите си, без да извършат нещо, след като запалиха това съоръжение и подобните му.
И тъй, силата на града ли извърши това дело, разбира се, божията мощ, която може да изплаши като деца дори дръзките мъже? След това неприятелите, свити като змии под покритите с кожи костенурки, започнаха, както казахме, с брадви и лостове
21. Saint Demetrius, pp. 148-149.
97
да рушат из основи предното укрепление. Това щеше да ги доведе сигурно до желаната цел, ако отново небесната промисъл не беше пробляснала над гражданите и не беше въоръжила сърцата им с храброст. Тя им внуши да излязат при предното укрепление и да изплашат неприятелите, които с костенурките го бяха подкопали почти изцяло, защото от стената не можеше нищо да се хвърля срещу неприятелите, които бяха вътре и бяха закриляни от предното укрепление, та не се виждаха от тези, които стояха горе.
И тъй, малък брой въоръжени мъже, чието усърдие Бог разпали, излязоха през вратата, през която се спускаше и така нареченият катаракт. Но тогава той беше вдигнат. Като се изкачиха само на предното укрепление, те толкова уплашиха противниците, щото тези, обхванати от неизказан страх, изоставих всички машини, които им бяха послужили, за да подкопават предното укрепление и избягаха, въпреки че мъжете, които бяха излезли срещу тях, държаха в ръцете си само копия и щитове. Нищо не можеше да навреди на костенурките, които, както знаете, при това бяха покрити с кожи на пряснозаклани волове и камили - нито да се хвърлят камъни, защото бяха много здрави, нито като се изсипва огън или кипящ: смола, защото кожите бяха мокри, а още по-малко [можеха да ги повредят] малобройни мъже, и то въоръ жени, както е обикновено, само с копия и стрели." [22]
Според „Чудесата", св. Димитър принудил аваро-славяните да изоставят овните, после и костенурките, като само каменометите останали в употреба.
„Тези [машини] бяха четириъгълни, като започваха с по-широки основи и завършваха с по-тесни върхове, върху които имаше много дебели цилиндри с обковани в желязо краища. А върху тях имаше заковани дървета, като греди на голяма къща. Дърветата бяха снабдени с прашки, които, като се вдигнеха, хвърляха
22. Saint Demetrius, pp. 152-153.
98
непрекъснато големи камъни, чиито удари и земята не можеше да издържи, а камо ли човешка постройка. Освен това неприятелите преградиха и с дъски трите страни на четириъгълните каменометни машини, та тези, които се намираха вътре в тях да не бъдат ранявани от стрелите, изпращани от крепостта. Но след като една от тях беше изгорена заедно с дъските, от една запалителна стрела, те отстъпиха, като изтеглиха машините си. На другия ден те отново докараха същите каменометни машини, покрити заедно с дъските с прясноодрани кожи, както казахме по-горе. Поставиха ги по-близо до стената и, стреляйки срещу нас, хвърляха цели планини и хълмове. Защото кой би могъл да нарече другояче тези безмерно големи камъни?" [23]
23. Saint Demetrius, p. 154. Йоан пише:
"И наистина, коя човешка твърдост не би отстъпила и не би се сломила при вида на тази градушка от хвърлени камъни и пред неудържимата сила па мълния, изпращана от човешка ръка..."
Защитниците измислили способ, които да спира силата и мощта на снарядите. Те провесили на тънки въжета от бойниците завеси от плат и тюфлеци (Saint Demetrius, pp. 154-155) Атаката била осуетена, но опасността била голяма. Един каменен снаряд, които се ударил в стените, разрушил не малка част от тях. Lemerle (Les plus anciens recueils des Miracles de Saint Démétrius, II, Commentaire. Paris 1981, p. 54. note 65, 96ff.) поставя под съмнение тази част от описанието на Йоан за обсадата, в която се говори за обсадната техника, но без да даде достатъчно солидни научни аргументи. Основанието "Чудесата" да се приемат за достоверен исторически източник се дължи на обстоятелството, че Йоан разказва това, което е видял лично. На тази основа учените, Lemerle включително, оценяват и използват разказа па Йоан като исторически правдив. Йоан изрично споменава, че разказва само това, на което е бил очевидец - събитията на източните стени. Освен това неговото описание на каменометите е много точно и подробно и едва ли е плод на словесно упражнение или на фантазия. Накрая, знае се от Теофилакт Симоката, че аваро-славяните придобили познанието за обсадните машини едва в 587 г. и с тях започнали да превземат градове в периода между 587 и 597 г.
99
Въпреки че аваро-славяните не успели да превземат града, опасността не била малка. Това, което представлява особен интерес, е способността на аварите и славяните да построят и да се въоръжат с византийската военна мисъл и тактика. Става дума за 1000 костенурки, за неопределен брой стенобойни машини и за относително голям брой каменомети (50 само срещу източната стена). Текстът е категоричен, че всички тези машини били построени след като армията на 'варварите' пристигнала пред стените на Солун; следователно били построени от самите тях.
Кога все пак аваро-славяните придобили знанията и уменията за строителство на обсадна техника, така необходима за успешното превземане на укрепените византийски градове? При проучване на ранновизантийските текстове, в които се описват аваро-славяните, си вижда, че когато се появили за пръв път на Балканите през VI век, те не разполагали с развита обсадна техника. Основните писмени извори, третиращи състоянието на славянското общество през VI, век са три: Прокопий, т.нар. „Стратегикон" на Маврикий и Теофилакт Симоката. Специални изследвания разкриват, че частите от Прокопий и от „Стратегикон", в които се описва ранното славянско общество, не са просто архаични словесни упражнения, съдържащи предимно безмислени „общи положения", а действително представляват точно описание на обществото на славяните от времето, когато византийците за пръв път влизат в досег с него. [24] Теофилакт Симоката също е изчерпателен и сигурен източник, много подробен,
24. Виж преди всичко B. Zastěrová, Les Avares et les Slaves dans la Tactique de Maurice, Prague 1971, и
R. Benedicty, "Prokopios' Berichte über slavische Vorzeit. Beiträge zur historiographischen Methode des Prokopios von Kaisariea," JOBG 14, 1965, pp. 51-78.
100
който потвърждава картината на ранното славянско общество представена от Прокопий и „Стратегикон". При всички положения, обаче, когато се разглежда въпроса за ранното славянско общество следва да се започне от Прокопий.
„Тези народи - славини и анти - не се управляват от един човек, но от старо време Живеят в демокрация и затова общо разглеждат полезните и трудни работи. Същото е току-речи с всички други работи у едните и у другите и това е установено открай време за тези варвари. Защото те смятат, че само един бог - създател на мълнията - е единствен господар на всичко и му принасят в жертва волове и всякакви други животни. Те не знаят нищо за съдбата, нито пък изобщо вярват, че тя има някакво въздействие върху човеците. Но когато пред тях вече се изпречи смъртта, било от болест или защото се намират във война, те обещават, ако се спасят, веднага да принесат на бога жертва за душата си онова, което са обещали, а след като избегнат [опасността], смятат, че именно чрез такава жертва са изкупили своето спасение. Впрочем те почитат и реки, и нимфи, и някои други божества и на всички тях принасят жертви, като именно при тези жертвоприношения извършват гадания. Пръснати далеч едни от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища. Когато влизат в сражение, повечето от тях тръгват срещу неприятелите пешком, носейки в ръка малки щитове и копия; ризници съвсем не навличат. Някои пък нямат и риза, нито горна дреха, но прикрепят единствените си горни гащи до срамните части и така влизат в бой с противниците. Езикът и на едните и на другите е един и същ - съвсем варварски.
101
Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им светлоруси, но и никак не клонят към тъмния цвят, а всички са възчервени. И те като масагетите водят суров живот и са напълно небрежни към себе си; като тях тънат в нечистотия. Те са рядко зли и коварни, но дори в простотата си спазват хунския нрав. Впрочем, първоначално дори и името на славините и антите е било едно и също, защото в старо време едните и другите били наричани „спори", мисля поради това, че живеели в страната си пръснати. Именно поради това те заемат обширна земя - те населяват по-голямата част от отвъддунавския бряг. Впрочем, така стоят работите с тоя народ." [25]
Описанието на Прокопий разкрива народ, който разполагал със слабо разбита военна техника. Те били леко въоръжени, като въобще не се споменава за обсадни машини. По-нататъшните сведения на Прокопий за славянската военна техника затвърждават първоначалното впечатление, което той ни оставя. Изглежда, в средата на VI век славяните се задоволявали с набези за плячка, като винаги се връщали обратно на север от Дунав. [26] Първата крепост, за която е известно, че била завладяна от славяните през 547-548 г. била Illyricum. По време на това нашествие, което се характеризирало с масови убийства и вземания в плен, славяните били в състояние да превземат укрепени крепости, но без защитници вътре. [27] През 549-550 г.
25. Procopius, De bello gothico. Ш. 14.22-30.
26. Procopius. De bello gothico, III. 14.24-25.
27. Procopius, De bello gothico. 111.29.1-2.
"... те успели да превземат там и много крепости, дори и такива, които по-рано изглеждали непревзимаеми..."
102
друга славянска група прекосила р. Дунав и като се разделила на две, плячкосала селищата в Тракия и Илирия. В допълнение „те превзели много крепости с обсада, нещо което не били правили никога преди това." [28]
След това Прокопий проследява пътя на една от тези групи и описва как тя превзела град Топир на Егейско море.
„Те го превзели по следния начин. Повечето от тях се скрили в непроходими места пред околовръстната стена, а неколцина застанали около градските врати, които се намират на изток, и безпокоели ромеите по зъберите на стената. А всички войници, които били там на стража, като предположили, че нападателите не били по-многобройни, отколкото се виждали, веднага грабнали оръжието си и вкупом излезли срещу тях. Но варварите отстъпвали назад, като се престрували пред нападателите, че наистина се оттеглят, понеже се страхуват от тях, а ромеите, като се увлекли в преследването си, озовали се някъде далеч от градската стена. Тогава скритите в засада се вдигнали оттам, появили се зад преследвачите и вече не им давали възможност да се завърнат в града. А обърнали се също и онези, които се престрували, че бягат, и сега ромеите били изложени на нападение от двете страни. Варварите избили всички и след това се втурнали към градската стена. Жителите на града, лишени от защитата на войниците, изпаднали в пълна безпомощност и се отбранявали от нападателите, доколкото им било възможно.
28. Procopius. De bello gothico. III. 38. 7.
103
Отначало, като заливали нападателите под стените с вряло масло и смола и вкупом хвърляли камъни срещу тях, те за малко време успели някак си да отблъснат опасността. Но после варварите ги обсипали с много стрели, принудили ги да напуснат зъберите на стената и, като опрели по нея стълби, завладели града със сила. Веднага те избили всички мъже, около петнадесет хиляди души и разграбили всички вещи, а жените и децата заробили." [29]
В горецитираните епизоди, станали през 547-548 и през 549-550 г., Прокопий посочва, че в единия случай славяните могли да превземат укрепени крепости, когато липсвали защитници, а в другия трябвало да прибегнат до хитрост. После използвали стълби, като преди това прогонили защитниците от брустверите с продължителен обстрел с лъкове. В нито един от случаите, обаче, Прокопий не споменава за обсадни машини.
Същата картина се разкрива при проучване на текста от „Стратегикон" на Маврикий, в който се описва славянско общество, което още не познава обсадната техника:
„Живеят като разбойници. Обичат да правят нападенията срещу противниците си в гористи, тесни и стръмни места. Служат си умело със засади, внезапни нападения, хитрости, като и денем и нощем изобретяват различни начини на действие. Опитни са повече от всички хора и в преминаването на реките и мъжествено издържат във водите. Така че често, когато някои от тях, пребивавайки в своите места,
29. Procopius, De bello gothico. 111. .3.9-19. Останалата част от този пасаж е особено показателна за състоянието на славянското общество.
104
бъдат изненадани от някаква опасност, те се потапят в дълбочината на водата, като държат в устата си тръстики, приготвени дълги за тази цел, напълно пробити, които стигат до повърхността на водата. Те лежат по гръб в дълбочината, дишат през тях и издържат много часове, така че да не се яви никакво подозрение за тях. А ако се случи да се видят тръстиките отвън, неопитните биха помислили, че те растат във водата. Ето защо тези, които имат опитност в това, разпознават тръстиките по техния отрез и положението им и или им пронизват устата чрез тях, или издърпват тръстиките и изкарват неприятелите от водата, понеже те не могат да останат вътре по-дълго.
Всеки човек е въоръжен с по две малки копия, а някои от тях и с щитове - много яки, но неудобни за носене. Те употребяват също и дървени лъкове и малки стрели намазани с отрова, която действа силно, ако раненият с такава стрела не се е намазал предварително с течността „териак" или с други помощни средства, познати на лекарската наука. Може и веднага да се изреже раната, за да не се разпространи отровата и по останалата част на тялото.
Те живеят в безвластие и взаимно се ненавиждат. Нито познават боен ред, нито са свикнали да се явяват на открити и равни места. Ако ли пък се решат да влязат в открито сражение и, ако противникът се оттегли при техния вик, те настъпват стремително. Ако ли пък не, връщат се обратно, без да се стремят да влязат в ръкопашен бой с враговете си. Те побягват в горите, гдето намират улеснение, понеже умеят добре да се сражават в теснините. И често пъти, като носят със себе си плячка, изоставят я
105
поради обичайната бъркотия и избягват в гората. И докато нападателите се навъртат за плячка, лесно ги нападат и им пакостят." [30]
И тук описанието не дава никакви податки за развита обсадна техника или поне за наличие на военна мисъл. Всички налични свидетелства за VI век, колкото и специфични и дедуктивни да са те, ясно показват, че аваро-славяните не са разполагали с развита обсадна технология. Те били способни да превземат градове и крепости или само чрез хитрости, или когато последните не били защитавани, или когато успеели да поставят стълби на крепостните стени. [31]
Свидетелствата на Прокопий и на „Стратегикон" от Маврикий се потвърждават от историка Теофилакт Симоката, описал съдбоносното царуване на император Маврикий (582-602). Той посочва точно кога аваро-славяните придобили развита обсадна техника. Въпреки че Симоката разказва, че варварите успели да завладеят редица градове и крепости през първите години от царуването на Маврикий, той никъде не споменава по какъв начин е станало това. Но в 587 г. [32] войските на хагана се появили пред укрепените стени
30. Н. Mihaescu, Mauricius. Arta mililară, Bucharest 1970, pp. 278, 280. Липсата на каквото и да било споменаване на обсадна техника в тези пасажи дава основание за определени изводи относно датировката на тази част от "Стратегикон" или поне за тяхната точност
31. Agathias, v.21.1., Keydell ed., споменава факта, че кутригурите на Заберган разполагали с обсадни машини когато нахлули в Тракия по време на управлението на Юстиниан I:
„... те често се приближавали до крепостната стена като мъкнели стълби и бойните кули..."
Те обаче били временни натрапници и технологията на обсадата не се е предала от тях на аваро-славяните.
32. V. Velkov, Cities in Thrace (бел. 2 по-горе), pp. 55, 102.
106
на Appiareia във вътрешността на Мизия и го обсадили. На това място Теофилакт прекъсва повествованието си, за да съобщи на читателя, че преди да продължи по-нататък ще даде допълнителни подробности за тази обсада, която според него е твърде важна.
„Имало един войник, на име Бузас, добър боец и извънредно прочут измежду всички останали храбри мъже с издигнатия си дух. Като чувал да звучи някъде бойна тръба, той излизал винаги преди другите срещу опасността. По онова време той живеел в крепостта. Прочее, един ден Бузас решил да обходи на кон близките до крепостта поляни, подир което и да отиде малко по-далеч, понеже искал да улови някакъв по-значителен лов. Така варварите пленили Бузас, та самият ловец се превърнал в лов. Щом го уловили, те го заплашили, че ще го погубят с копие. Той ги помолил да не правят това, а по-скоро да вземат откуп срещу живота му. Понеже варварите нямало да имат полза нито от смъртта на Бузас, нито като пренебрегнат бляскавите дарове, те се съгласили с предложението и не се отказали от тази сделка. Така те завели пленника при крепостта и съобщили чрез глашатай на ония, които се намирали в укреплението, че ще убият Бузас пред очите им, ако те не го почетат с дарове и благосклонност. Бузас също молел ромеите да не го пренебрегват сега, когато се намирал като че ли на везни между спасението и смъртта и умолявал на свой ред да му се отблагодарят. С викове и сълзи той изреждал подвизите, които бил извършил сред най-големи опасности заради ромеите и изброявал борбите [си] за тях. Посочвал сраженията, записани с рани по тялото му - като че ли показвал изображенията
107
на бойните си усилия - а в същото време откривал много ясно белезите от неприятелските стрели. Накратко казано, заради претърпените страдания, той молел облагодетелствуваните от него да го спасят от [нови] страдания. Те обаче отказали, понеже били подведени от едного, когото мълвата осмивала, че имал тайни сношения с жената на Бузас. Така, те отпратили варварите без да ги почетат [с откуп]. Следователно, Бузас, поставен пред още по-голяма опасност, настоятелно помолил варварите да отложат за малко смъртното наказание и, като награда за това отлагане, щял да им предаде крепостта. Той смятал, че трябва да пострадат най-напред тези, които са забравили направеното им добро и да бъде засегнато от нещастието тяхното безчовечие по-напред, та злото да се насочи първоначално против тях. След това доста голямо обещание неприятелите станали по-склонни към човеколюбие и с клетва потвърдили, че ще запазят живота на Бузас, че не ще го убиват и ще го оставят да умре от естествена смърт, когато му настъпи часът. Те не щяли да му причинят насилствена и неестествена смърт, ако бъде изпълнено това, което обещавал. Бузас тогава научил аварите да построят една обсадна машина - понеже те били още съвършено невежи в построяването на такива машини - и нагласил тази бойна кула да стреля. [33] Не след много крепостта била разрушена и Бузас, като научил варварите на нещо страшно - обсадното изкуство - си отмъстил за проявеното към него безчовечие. Защото след това варварите завладели без труд повечето ромейски градове, като си послужили с това първоначално [направено]
33. Theophylactus Simocatta (De Boor. ed., тук и passim). II. 16.9.-10
108
изобретение." [34]
Авторът е недвусмислен. Преди обсадата войската на аваро-славяните е нямала познанията за построяването на обсадни машини: „... понеже те били още съвършено невежи в построяването на такива машини." След инструкциите на Бузас как да се построи обсадна машина - бойна кула „варварите" били вече в състояние без усилия да завладеят много византийски градове. Както ще видим, годината на това събитие - 587 - ще се окаже решаваща. [35] У Теофилакт има податки, че осем години по-късно, в 595 г., обсадната техника се е превърнала в нормална част от аваро-славянския военен арсенал и техника. В същата тази година византийският стратег Приск бил информиран,
34. Theophylactus Simocatta, II.16.1-10. Kovacević, op. cit. (бел. 3 по-горе), pp. 127-128. Zastěrová, op. cit (бел. 24 по-горе), p. 72, no 114.
35. Изглежда славяните развили военната си техника първо в речното плаване и корабостроене. Когато аварският хаган решавал да прехвърля войските си през реките, той извиквал обикновено славянските майстори-дърводелци да му построят понтонни лодки. Това той направил и когато обявил война на византийската империя и решил да премине река Дунав:
"И тъй, хаганът заповядал на славяните да построят множество лодки, за да може Истър да бъде преминат. Жителите на Сингидунум обаче с внезапни нападения унищожили направеното от славяните и чрез огън осуетявали усилията им да направят плавателни съдове". (Theophylactus Simocatta, VI.3.9)
В резултат жителите на Сингидунум нападнали славяните и изгорили лодките им. След това хаганът се придвижил към Сирмиум.
"... И тъй, хаганът изминал пет парасанги, разположил се на стан при Сирмиум, и накарал множество славяни да се заемат с дърводелство, за да приготвят лодки, с които да премине реката, наречена Сава. И тъй, той от една страна бързал с похода, а от друга те съгласно заповедта готвели флотилията... " (Theophylactus Simocatta. Vl.4.4)
Текстът на Теофилакт е пълен със случки описващи уменията на славяните в речното навигация и водене на бой. Виж например, случаят на славянския княз Мусокий, който разполагал поне с 150 лодки-еднодръвки. (Theophylactus Simocatta. VI .9 5-6)
109
че хаганът сринал до основи стените на Singidunum [36] и отвлякъл населението оттам. Малко след това хаганът събрал войската си на поход към Далмация, като по пътя превзел град Бонки и 40 укрепления с помощта на обсадни машини. [37]
Наличните писмени сведения разкриват следния факт. Когато аварите и славяните се появили за пръв път на Балканите, те не разполагали с необходимата обсадна техника. Това е разкрито както от Прокопий, така и от „Стратегикон" на Маврикий. Теофилакт потвърждава това по един неочакван, но безспорен начин. Той показва съвсем точно кога във времето и мястото те се сдобиват с тази техника: в 587 г. пред вратите на Appiareia. От тогава аваро-славянската заплаха за градските центрове и крепости станала значително по-голяма и те вече не можели да се уповават за защита само на дебелите си крепостни стени.
Определянето кога точно славяните и аварите се сдобили с обсадна техника е в пряка връзка с датировката на първото голямо аваро-славянско нападение срещу Солун. В „Чудесата на св. Димитър" казва, че тази войска се появила в неделя, 22 септември, по време на царуването на Маврикий и разполагала с добре развита обсадна техника. Според Теофилакт, те (аваро-славяните) започнали да използват тази техника едва в 587 г. Следователно, аргументът, че първото голямо нападение
36. Theophylactus Simocatta, VII.10.1
37. Theophylactus Simocatta, VII. 12.1.
"на десетия ден варваринът събрал войските, които били около него и потеглил на поход към Йонийския залив. Около тези места е разположена Далматинската земя. Като направил значителен брой станове, варваринът се установил при т.нар. Бонки, и като поставил край града (бойните) уреди, превзел четиридесет крепости."
110
на аваро-славяните над Солун е станало през 597, а не през 586 г., е много по-силен. Още повече, че авторът на тази част от „Чудесата" е бил свидетел на събитията и описанието му на обсадните машини е много подробно и точно.