Славянското общество на Балканите (VI - VII в.)

Спирос Врионис

 

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

 

 

Проблемите, свързани със славянското население на Балканите занимават учените у нас и в чужбина вече около два века. Историци, археолози, езиковеди са натрупали голям опит в осветляването на въпросите, свързани с етногенезиса на славяните, оформянето на славянските народности, взаимоотношенията на славянските държави с Византия и пр. Все в тази връзка е издаден огромен изворов материал от писмени свидетелства на византийски, западноевропейски, източни, а също и славянски извори, както и от археологически находки, топонимични и антропонимични данни.

 

В последните години интересът към ранната ни история е насочен повече към българската съставка на нашия народ. Разбира се, това не означава, че въпросите около ранната славянска история загубват своята актуалност. Полезно е именно за това да обръщаме повече внимание не само на изследванията на нашите специалисти, а да се постараем да синтезираме един вид проучванията, които са излизали и продължават да излизат под перото на чуждестранни учени, посветили свои трудове на славянското присъствие в балканските земи. Измежду тези учени е и известният историк проф. Спирос Врионис, който повече от тридесет години е преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

 

5

 

 

Интересите на проф. Врионис по етническите проблеми на средновековието са всестранни: той е признат специалист по промените, които настъпват във византийска Mала Азия след заселването там на турците селджуци. Посветил е много страници в своите изследвания също така на османското настъпление към Балканския полуостров, както и на структурата на тюркските държавни формации в периода между IX и XV век. Не малко го занимават и общите въпроси около славянския свят на Балканите и по-специално на сръбската средновековна държава. С тези му изследвания са свързани няколко негови публикации, които са посветени на ранната история на славянските общности и на проникването им до Беломорието и до вътрешността на Тесалия и Пелопонес.

 

Пред няколко години в български превод излезе и труда на проф. Врионис „Клио срещу сивия вълк. Турската държава и турската история"

 

В настоящото издание са вкючени негови публикации, отпечатани през 80-те и 90-те години в гръцки и американски издания. Това са три студии, посветени именно на ранната история на славяните и тяхното заселване на юг от Дунав. Първата студия, озаглавена „Прародина и етногенезис на славянските племена" започва с най-ранните сведения, които се отнасят до появата на славянските общности, изследванията от археологически и езиковедски характер, които учените използват за определяне на спорните ранни техни поселения. Но ударението е сложено върху положението на земите на юг от Дунав, върху контактите на периодично спускащите се славянски множества и местното византийско управление, върху срещите им с българите, аварите и пр. Авторът използва не само

 

6

 

 

предишни изследвания по тези въпроси, но и сам прави тълкуване на наличния изворов материал, който е използван подробно и критично и във втората му студия „Развитие на славянското общество и славянското нахлуване в Гърция". Студията има подзаглавие: „Първото голямо нападение на славяните срещу Солун (597)". Въпреки че за последното нападение срещу Солун авторът не е могъл да използва цялостно новото издание на „Чудесата на св. Димитър Солунски" - основният извор за събитията около Солун - (защото то излиза няколко години след студията), авторът дава една цялостна картина на славянското въоръжение, което се усъвършенства с течение на времето, когато военните или мирновременните връзки с византийските военни сили стават по-чести. Това е една сравнително бърза еволюция, която допринася съществено за оформянето на етническата картина на Балканите.

 

Двете студии са един вид въвеждащ материал към третата, озаглавена „Славянската керамика в Олимпия, Гърция". Тук вече не става дума само за динамиката на сложните процеси, които се развиват на Балканите през VI и VII в., както и за представата, която черпим за тях в многобройните изследвания на балкански и западноевропейски учени. Авторът има заслугата, че прави синтез върху множество публикации на археологически материали, главно керамика, които са особено ценен извор за пътищата на заселване на славяните, за техните поселения, за погребалните им обичаи, за пътищата, които са следвали при непрекъснатите си придвижвания, за районите, в които са най-ясно очертани техните поселения. Особено ценни са обобщенията на керамиката в Олимпия, т.е. в земите на същинска Гърция, защото това дава възможност

 

7

 

 

за сравнение на бита и на еднаквия начин на живот на ония, които установяват своите заселища край Дунава и на другите, които слизат в най-южните райони на Балканския полуостров. Особено внимание заслужава следното изречение, което е един вид заключение на изследванията на проф. Врионис: „Появата на нови народи и трансформирането на религиозния живот по тези места (има се предвид Коринт и Кенхрея) са един от решаващите фактори в еволюцията на ранно-средновековната гръцка култура".

 

Тези мисли на автора са богато допълнени от илюстративния материал, който е добавен главно към последната публикация.

 

Проф. Василка Тъпкова-Заимова

 

[Next]

[Back to Index]