ПЪРВА ГЛАВА

РОДОПЧАНИНЪТ

(3)
Рождената дата

Според сведенията, които Д. Калинов взема от пещерците Юсеин Кърджалиев и Димитър Гривов, Осман Ефенди е роден през 1842 г. [92]. Според други сведения, събирани от същия изследовател и от Спартак Кънев – уредник на пещерския музей, рождената дата е 1840 г. [93]

За изясняване на въпроса за рождената дата на родопския герой тръгнах по друг път.

1. Докладчикът в Народното събрание, който представя през 1893 г. молбата на Осман Нури ефенди за поборническа пенсия, съобщава, че той в момента е човек 70-80-годишен [94]. Друг народен представител твърди, че е 80-годишен. Такова определение обикновено се дава за човек, надхвърлил 70-те години, но все още недостигнал 80-те. Следователно, всяка възраст от 70 до 80 г. е подходяща за пещерския първенец.

В същия документ е посочен и неговият трудов стаж – общо 33 години.

Ако условно се приеме, че през 1893 г. Осман е бил 70-годишен, то възможно най-ранната му рождена дата е 1823 г. Тази дата има най-сериозни основания за истинност, което се вижда и от представените по-долу факти.

2. Докладчикът на молбата в Народното събрание е посочил, че Осман Ефенди има общо 33 години трудов стаж като духовник, завършил висшето си образование на около 30-годишна възраст. Следователно, ако Осман Ефенди е имал десетина години стаж като имам, то неговият трудов стаж е изпълнен с 40 – 43 години работа. Съгласно този аргумент през 1893 г. Осман Ефенди е пак на 70-73-годишна възраст.

3. Неговият син Мехмед по свидетелството на Д. Калинов [95] умира на 1.I.1931 г. Не знаем обаче възрастта, на която умира Мехмед, за да възстановим възможния период на Османефендиевата младост. Притежавам обаче друга дата. Неговият първороден син загива твърде млад – около 25-годишен – като офицер в османската армия по време на Руско-турската война. По тази възраст на първородния син може да се направи следният извод: по време на неговата смърт, вероятно носил по старата кръстна традиция името Нури, бащата ще да е бил на около 55 години – факт, който посочва достоверността на рождената дата около 1823 г.

4. Втора по рождение е била дъщерята Месюде, чиято рождена дата (1858 г.) знаем; известна ни е и датата на смъртта й – 1928 г. [96] По този начин се възстановява годината, през която Осман Ефенди е станал баща на второто си дете.

5. Неговата внучка – баба Христина Теофилова – е жива и до днес. Родена е през 1905 г. Запомнила е дядо си в детските си години. Предполага, че е била 6 – 7-годишна, когато той починал, според нея – на около 90 години. Ако се приеме, че смъртта на стареца е настъпила около 1911-1912 г., на 90-годишна възраст, излиза, че Осман Ефенди действително е роден около 1823 г.

6. На 30.ХII.1877 г. известният политически деец Данаил Юруков се среща в Пещера с Осман Ефенди. Определя го като възрастен човек ("стар турчин") [97]. Като се има предвид, че в онова време за възрастен е смятан човек над 50 години, то определено може да се каже, че за Д. Юруков възрастният мюсюлманин с почетна брада е изглеждал вече старец.

В Историята на град Враца (С., 1976, с.160) се съобщава за временен кадия в този град за периода 1947-1850 г. с име Осман Нури ефенди, който по-късно бил сменен от Мехмед Нури. Засега не може да се изясни дали става въпрос за михалковеца, още нестанал пещерец, Осман Нури ефенди, но сякаш в Пещера той пристига, след като е работил на други места като държавен чиновник (!?). Това обстоятелство още веднъж потвърждава верността на датата 1823 г.

И така, през 1823 г. в сърцето на Родопите от родители българи се ражда героят на град Пещера, бъдещият строител на свободна България Осман Ефенди [98], големият помак на българите!
 

Под чуждо лично име

По силата на жестоката историческа действителност малкият син на михалковските първенци Нури и *Месюде (Месруре) е трябвало да вземе официалното име Осман, насила наложено на помохамеданчените родопчани преди повече от 150 години. Османската именна интервенция спрямо българите е целяла чрез личните имена и в случая чрез разпространението на името Осман (на основателя на османския народ) да създаде невярната представа за историческа принаддежност на българите към османската народност. Практиката на българите мюсюлмани обаче веднага изработи противоасимилационен метод чрез цялостното побългаряване на насила наложените имена. Побългаряването се извършва чрез декомпозиция и умаляване на чуждите имена до познати им български личноименни форми. Така Ахмед и Мехмед бяха българизирани до Мето – Метко, битувало в българската именна традиция като вариант на историческото Методи; от Рамадан се произведоха две български имеиа Рамо, Рамчо и Дано, Данчо; от Асан – Асьо, по модела Асьо от Асен; от Осман – Мано и Манчо, описано във всички изследвания на българската помашка антропонимия [99].

Живата през периода 1918 – 1928 г. традиция на умаляването сред михалковските помаци беше потвърдена от всички сегашни жители на селото, които са ги запомнили: Дуло, Дулчо са наричали един от племенниците на Осман Ефенди, именно Абдула Хаджиев; Метко е било неофициалното име на Ахмед Русев; Санчо – на Асан Башев; Муте, Мутко – на един Махмуд, после Димитър Башев, и др. [100]

Между впрочем името Осман е продължило да се употребява в михалковското семейство на Осман Ефенди. Един негов племенник с официално име Осман кехая [101] в местната реч е бил известен само с името си Мано, Манчо. Този факт дава достатъчно основания да се възстанови детското име на бъдещия Осман Ефенди именно като Манчо – още едно езиково свидетелство за историческата му българщина.
 

Родовото име

Родовото име, възможно и като родово прозвище, е характерно за българите независимо от верската им битност. Напълно лишено от традиция обаче е при османците.

Съвсем естествено е българинът Осман Ефенди да притежава традиционно българско родово име с родопски колорит. Българското родово име се наследявало обикновено с векове. Родопският му колорит се определя от известната родопска умалителност на мотивиращите имената форми, както и от запазената старобългарска езикова особеност, по която имената са завършвали на -цех, -це, тип Аптосце, Емирце, Кьоравце в значение "Аптовци, Аптови, Емировци, Емирови, Кьоровци, Кьорови" и пр. [102]. Всички тези имена пазят старобългарския родителен падеж на местоименното склонение. Първата следа от тази особеност открих в Михалково през 1988 г. [103]. Същата особеност имаха и останалите михалковски помашки родови имена като Хаджиасановци, Башевци, Зюмбюлевци и пр.

И така първото ни известно родово име на Осман Ефенди е Хаджиевци, в речта реализирано чрез формата "Осман, Манчо на Аджиевци". Родовото име Хаджцевци е със сравнително кратка история. Свързано е с поклонничеството на Османовите родители и прародители до светите за мюсюлманите места в Арабския полуостров – Мека и Медина. А това е било възможно едва след тяхното помохамеданчване, датирано през 1666 г. С това хаджийство е било свързано и другото име, с което са били известни част от Хаджиевци. Прародителите на Осман са осигурявали потомството си чрез вакъфиране и описаното по-горе мютевелийство, в резултат на което в обращение е влязло и допълнителното родово име Мютевелийските.

За читателите, а и за българската история, безспорно е необходимо историческото име на Османовия род от времето преди помохамеданчването. Родовата история след 1666 г. подпомага възстановяването на историческото родово име на михалковските първенци Аджиееци-Мютевлийски. Установи се, че:

1. Те са представители на местната селска ариотокрация.

2. Селото е от колибарски тип, следователно всички или повечето негови родове първоначално, преди разделянето на дъщерните фамилии, са принадлежали към един прарод.

В резултат на тези изводи и като се имат предвид множеството аналогии в селищния родопски именник, създаден по личното име на първооснователя Михалко (срв. напр. имената Бостина от Босота, старото Барутина, Порута и под.), съвсем естествено е да се предположи с голяма степен на достоверност, че родовото име на всички михалковци до помохамеданчването е Михалковце, т.е. еднакво с тяхното жителско име. В това име личи старият произход на българите, които са запазили старобългарската граматическа падежност (-це, -цех), родопската принаддежност на родооснователя, който имал лично умалено име Михалко [104], типично за родопчани. А извън всяко съмнение е кръвната връзка на аристократите Аджиевци-Мютевелиевци с историческите Михалковци. Това ми даде основание още в миналото да възстановя родовото име като Осман Ефенди *Михалков [105], чиято правдоподобност се подкрепя от езиково-историческата фактология.

Вероятно за описанието не е без значение да се посочи, че родовото име на Осман Ефенди днес е известно и извън нашата страна с популярността на прочутата естествено газирана "михалковска вода".

[Previous] [Next]
[Back to Index]



92. Вж. бележка 21.

93. Пак там.

94. Вж. бел. 2, с. 105-107.

95. Вж. бел.21.

96. Пак там.

97. Д. Юруков, Спомени из политическия живот на България. С. (без дата), с. 45.

98. Легендата, създадена от внука Фейми-Филип, че Осман ефенди е роден в Пловдив, оборих в статията "Потомците. Краят на една версия". Вж. бел.16.

99. Вж. напр. при Родопа, българска твърдина. Д., 1961, с.98;  Н. Мизов, Тайната на личното име. С., 1975.
100. Информатори Христо Ст. Балабанов, Никола Петров Драганов, Михалково, 1988 г.

101. Пак там.

102. Вж. повече при Г. Христов, Местните имена в Маданско. С., 1964, с.63-64.

103. Информатор Никола Петров Драганов, Михалково, 1988 г.

104. Личното име Михалко е разпространено и сред другите славяни. Так напр един словак с име Ян Михалко е бил след Освобожднието учител в плевенските села.

105. Вж. Т. Балкански, Факти от миналото в полза на българския корен. – Нова светлина, 1986, бр.110.