РОДОПЧАНИНЪТ

(5)
Сред великите потурнаци

Недоразуменията около "турската" характеристика на Осман Ефенди го поставиха без негово желание сред всички онези ренегати на българската народност, за които после историята по един или друг начин трябваше да доказва тяхната българщина (вж. напр. в моята книга "С българско име и с българска кръв", В. Търново 1996).

Първото съобщение за присъствието на Осман Ефенди сред великите български потурнаци беше направено в една моя статия през 1986 г. [128]. Разбира се, под "велики потурнаци" разбирам такива българи ренегати, които са се издигнали високо в османския обществен живот и великото в тяхната характеристика няма нищо общо с идеалите на българския народ. Цялата българска история е изпълнена със сведения за известни потурнаци като илюстрация на достоверността в известната сръбска поговорка "Няма турчин без потурчен" [129]. За тези "загубени българи" Стефан Стамболоя в една своя реч от 15.ХII.1886 г. казва: "Та нали нашите боляри станаха турски паши, а еничерските корпуси не бяха ли набирани предимно от българчета?" [130]

Сред първите потурнаци е един от Шишмановите синове, за когото баварецът Ханс Шилтебергер съобщава, че управлявал като Баязидов васал град Самсун [131]. Потомците на плевенския потурнак Михаил бей пък били известни дори на румънския епископ Мелхиседек по време на живия Осман Ефенди [132]. За архитекта Синан паша (1486-1590) е разпространено мнението, че е от родния край на Осман Ефенди. В с. Гела, Широколъшко, е запазено предание за еничарчето Синан, станало после известен османски строител [133]. Бали ефенди, софийски светец, е бил българин от с. Боримечково, Пазарджишко, създал впоследствие известната в София потурнашка фамилия, за която споменава и Евлия Челеби [134]. По времето, когато се ражда Осман Ефенди, най-великият български потурнак е бил заповедникът на Египет Египет Али паша Египетски. За него в една панагюрска приписка се казва. "На 1841 лето келеш Мехмед Али Масърлъ (Египетски – бел. Т.Б.), кафеджия от Кавала в Стамбул и напокон еничерин отуст-бир и келаф, ала султан Муджит му даде ферман, та стана бей на Масър (Египет – бел. Т.Б.) и сече много убави жълтици" [135]. За народностната принадлежност на египетския владетел Черновежд пише: "Според доста верни сведения, които имам, Мехмед Али паша е българин мохамеданин – помак от с. Мусратлъ, Кавалска кааза; в родното си място Мустратлъ, в което и днес оше (1891 г.) живеят българи-мохамедани, помаци. Мехмед Али е построил хубава джамия с приходи" [136].

Много са сведенията за известни потурнаци с българско потекло – съвременници на Осман Нури ефенди.

В едно писмо на Н. Геров до секретаря на руското посолство Новиков (1862 г.) се казва: "А напоследък с назначаването на управителя на София Ахмед Ресим ефенди, ренегат, който ненавижда християните, положението им е станало отчаяно" [137].

Популярният учен истоrик и юрист Джевдет паша (1820 – 1895) произхожда от ловешките помаци. Бил е председател на съвета, който разработил Танзимата (реформите на султан Махмуд), клаузите на Меджлето (османския граждански закон). Негова е дванадесеттомната История на Османската империя [138].

Ахмед Вевил паша с неприкрит български произход, председател на Мехмедпашовия парламент в Цариград през 1877 г., имал класическо образование от Париж. Превел на османски Лафонтеновите басни и някои Молиерови комедии. Бил османски посланик във Франция, после валия в Бурса [139].

Най-известен от великите потурнаци, съвременници на Осман Ефенди Михалков, обаче е големият османски държавник Митхад паша, роден според Л. Касъров около 1825 г. в Ловеч [140]. Това съобщение насочва произхода на известния османски държавник, приключил живота си на заточение в Таиф (Арабия) през 1884 г., към ловешките кумахасановци. Според Л. Кисимов е роден в Ниш, където баща му бил кадия [141]. Анани Явашев пък твърди, че бил роден в разградското село Завет от родители алиани [142]. Петър Карапетров Черновежд също го поставя сред великите български потурнаци [143]. В живота си този потурнак обаче показвал явна неприязън към българите, независимо от разпространения слух, че искал да се провъзгласи за техен цар [144]. За подобни потурнаци полският генерал и писател Михаил Чайковски, паша на османска служба, пише: "Бейовете и агите, повечето от които бяха българи, потурчени, се показваха по-неумолими спрямо своите някогашни едноверци, отколкото турците. Аз познавах един такъв български ага, на когото дядо му беше станал мюсюлманин. Той беше човек доста цивилизован, беше посетил няколко западноевропейски столици и минаваше у турците за човек много просветен, но когато му заговореше някой за българите, той кипваше от ярост и поддържаше, че те не съществуват, и сигурно да беше можел да ги издави, той би го сторил." [145] Едва ли може да се направи по-точна характеристика за същността на българските потурнаци, за тяхното морално падение спрямо произход, кръв и съвест. Нарочно подбрах този пример от чужденеца Чайковски (Садък паша), за да противопоставя Осман *Михалков на ренегатите, които изцяло извървяха своя път към потурчването. Всъщност, пещерският герой извървя обратния на "великите турци" път от насилственото помохамеданчване на неговия род към онеправдания свой български народ. Такъв го представят между впрочем всички писания, срв. думите на докладчика в Народното събрание Д. Дуков. "Аз имах честта да се видя с някои батачани, които... ми разправяха, че действително тоя човек е много помогнал по онуй време и трябва да се възнагради" [146]. В удостоверението, издадено му от Пещерската община, се казва, че "той със своето благоразумие и човеколюбиво застъпничество през 1876 г. можа да спаси града ни". Документи, издадени от общините на Брацигово, Батак и Радилово, съобщават, че ако не бил тоя човек, можели да станат и тия села като Батак. Благодарение на тоя човек тия села се избавили." [147]
 
 

Облеклото на възрастен пещерец  мюсюлманин от края на миналия век

Данаил Юруков, държавен мъж на нова България и зет на Константин Величков, пише за Осман Ефенди: "Единствен той бе възроптал против баташките кланета и другите турски жестокости и проповядваше винаги братство между народите. Затова бе почитан и от българите." [148] "Всичката заслуга за оцеляването на града (Пещера – Т.Б.) през тези опасни дни, когато в околията се разиграла историческата трагедия – подчертава Ив. Попов, – пещерци приписват на Осман ефенди" [149].

"Айти ефенди, зъл турчин – пише в монографията си Петър Велев (82) – въстанал срещу авторитета на Осман Ефенди (който закрилял Пещера от башибозушките шайки – бел. Т.Б.). Какво го слушате бе, не виждате ли, че и той е комита като българите". За да не подбужда турците към грабеж, Айти ефенди бил поставен под домашен арест" (дело, не ще и съмнение, на самия Осман – бел. Т.Б.). Ето защо (с.833) пещерци считат всичката заслуга за спасяването на града от сеч, ограбване и опожаряване, когато през тези опасни дни се е разигравала голямата априлска трагедия, на Осман Ефенди".

От огромната литература за великите български потурнаци, която прерових, се установи, че Осман Ефенди единствен сред тях остана българин. За разлика от всички останали, които попълниха нерадостния пантеон на османците с дъонмета (обърнали вярата си), той, без да стане муртада (отстъпник от мюсюлманството), се нареди сред най-светлите имена на нашия народ. Само изключителната скромност и незаслуженото определение "турчин" попречиха до известна степен за неговата общобългарска популярност.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

129. За нея вж. в. Руски пътеписи за българските земи XVIII-XIX в. С., 1986, с164.

130. Вж. в Писмени документи за българския характер на населението в Източните Родопи. Кърджали, 1985, с.51.

131. Вж. при М. Йонов, Европа отново открива българите. С., 1980, с.28.

132. Румънски пътеписи от ХIХ в. за българските земи. С., 1982, с.202.

133. Вж. Родопи, 1968, кн;12, с.35.

134. Вж. повече в бел.105.

135. СбНУК,189 1, кн.VI, с.393.

136. Пак там, с.394.

137. БАН - НА, ф.1.

138. Л. Касъров, Енциклопедичен речник. Плоцдив, 1907, с.380.

139. Пак там, с.1344.

140. Пак там, с.91.

141. Българска сбирка V, 1698, кн. VIII и Х.

142. Ан. Явашев, С., 1930, с.148.

143. Вж. бел.141, с.56-63; съществуват и други мнения за небългарския му произход вж. в. Материали за миналото на Разгр. край. Разград 1985, ч.1, с.55, бел.21.

144. Вж. бел. 138, с 1345.

145. СбНУК, X, 1894, бж. статията на К. Суходолска.

146. Вж. бел.2, с.105, 106.

147. Пак там.

148. Вж. бел. 6, с.45.

149. Вж. бел. 4, с.175.