III. ОКРЪГ СИБИУ
Просопография.
2. Димитър Кабадаиев
Със Сибиу е свързан животът на големия трансилвански художник Димитър Кабадаиев, познат на румънската общественост под името Dimitrie Cabadaief. Създал е множество платна в импресионистичен план, откупени от различни галерии в Румъния и Европа. Иконописал е около 20 църкви, повечето в Трансилвания.
Д.К. е напълно непознат на българската общественост. Името му липсва в българските енциклопедични справочници. Първото съобщение за него в българско издание направи Мирча Енеску в статията Întîlnire cu picturu bulgar Dimitrie Cabadaief (Българска зорница / Luceafärur bulgar, 11, 1994, 4, Букурещ — на рум. и бълг. език). В тази статия се повтарят без каквато и да е промяна или добавка данните за Д.К., публикувани от Паул Резяну в книгата му Artele plastice în Oltenia 1821-1944, (Craiova 1980, 77-79). Накратко: Д.К. е роден във Василико през 1887 г. Следва в рисувалното училище в София, после изобразително изкуство във Венеция. П. Резяну [28], който пише книгата си в комунистическо време, твърди, че е бил принуден да бяга от страната си като привърженик на социалистическите идеи. Мирча Енеску [29], публикувал статията си във време, когато тези измами в просопографиите не са желани, създава друга лъжа: “Тъй като участва в политическите борби за свободата на своя народ, правоимащите навремето го набеждават в социалистическа дейност, и тогава, защитавайки правото си на свободен човек и артист, Кабадаиев се установява в Крайова през 1904 г.”
Пристигането в Крайова е интерпретирано от Паул Резяну по странен начин (цит. 77): “Alesese această ţară pentru ca strămoşi sai fuseseră la origine români” “Избира тази страна (Румъния), защото неговите прародители са били по произход румъни”. Тази, меко казано, нескопосана измама е преповторена в съвсем същия вид от М. Енеску, тъй като според него далеч в родословното дърво дедите му са били румъни. Тук е мястото да се подчертае това, което в няколко разговора се опитах да обясня и на П. Резяну, — че във Василико живеят предим-
62
но бежанци от Лозенградско и че там никога не е имало румъни. Всъщност този учен прилага румънската етнонимна политика, за която всички придошли в Румъния чужденци задължително трябва да имат нещо румънско в историята си. Д.К. пребивава в Крайова от 1904 до 1911 г. и напуска Румъния, за да се премести в Сибиу (Австро-Унгария), с което опровергава измислиците за румънския си произход. Тук се жени за Мария Драган. Имат една дъщеря — Лиджия Куку, която сега живее в Клуж.
В Сибиу учителства и работи на свободна практика като художник. Според посочените автори е бил преподавател в Духовната семинария. Аз специално посетих Духовната академия в Сибиу, която е наследник на Духовната семинария в града, и нейните архиви. Прегледах всички Anuar al institutului pedagogic-teologic al arhidiecerei ortod. Român transilvane / Eusebiu R. Roşca, Sibiu 1911-1918 на Семинарията, но не намерих името му сред преподавателите. В църковния вестник Telegraful Român (№ 40 от 1934 г.) открих некролог за Д. Кабадаиев, в който е посочено, че големият художник умира на 24 септември с. г. в Сибиу, където е погребан. В бр. 50 на същия вестник има съобщение за авторска изложба на Мария Драган Кабадаиев — “вдовицата на художника Кабадаиев”. Д.К. е забравен от България, но е известен сред трансилванските българи. Името му трябва да заеме достойно място в Енциклопедията на изобразителните изкусгва в България, както и в Енциклопедия България [30].