Писма за Сьрбия

Тодоръ Икономовъ

 

XII. (политически партии : либерална, напрѣднячка и радикална. Отзиви за България. Прѣмълчаване на българщината)  115
XIII. (Дьржавно устройство. Бюджетъ. Построявание желѣзенъ пѫть Бѣлградъ-Враня) 
127
XIV. (Сѫдии. Адвокати) 
144

 

XII.

 

Въ Сьрбия днесь за днесь има три политически партии : либерална, напрѣднячка и радикална. На напрѣдняцитѣ даватъ и названието консерватори, нъ азъ не намирамъ основание за таквози наименование. Напрѣднацитѣ въ Сьрбия не сѫ впълно консерватори, както и либералитѣ не сѫ впълно свободолюбиви. Въ нѣкои въпроси отъ политическа и дьржавна важность, каквото напр. въ въпроситѣ за избирателното право, за свободата на печата, за черковнитѣ реформи и за др. много, напрѣдняцитѣ се показватъ много по-свободолюбиви отъ най-горѣщитѣ либерали, които и до тозъ часъ говорятъ и настояватъ, че избирателний законъ трѣба да се измѣни въ смисълъ на

 

 

116

 

ограничение, а пъкъ съ печата сѫ постѫпвали, когато сѫ били на властьта, не само строго, нъ и необикновенно произволно. Закона за печата, който господствова днесь въ Сьрбия и който че дѣло на напрѣдняцитѣ, не е отъ най-либералнитѣ, нъ повече гарантира писателитъ и издателитѣ, отъ колкото сѫ ги гарантирали до сегашнитѣ закони по тая часть.

 

На напрѣдняцитѣ повече прилича името западняци, защото всички сѫ хора, които намиратъ ползата на Сьрбия въ примѣритѣ и поддьржката на западна Европа.

 

Отъ тритѣ партии само двѣтѣ пьрви се борятъ за властьта. Радикалитѣ еще не сѫ били на властьта и за сега не искатъ да бѫдѫтъ, защото нѣматъ еще на челото си хора, които бихѫ могли да се натоварятъ съ управлението на страната. Сегашнитѣ имъ водители, инженера Пасичь и търговеца Таушановичь не сѫ хора за управлението. За сега радикалитѣ ратуватъ само за своитѣ идеи и броятъ множество послѣдователи въ провинциитѣ и помежду учителитѣ. Тѣхни единомисленници има даже между священницитѣ. Това обстоятелство, гдѣто тая партия не тьрси власть и гдѣто въ нейната программа видно мѣсто залавя въпроса за намалението на дьржавнитѣ расходи и на даждията, — туй силно помага на радикалитѣ да намиратъ поддьржка въ народа и да придобиватъ отъ день на день по-голѣмо значение. Дошло е време, когато на властьта ще може да се задьржа само оная партия, която ще има съ себе си радикалитѣ.

 

На чело на либералната партия, която може да се нарѣче и Русска, стоятъ Г. г. Ристичь, Бошковичь, Васильевичь, Митрополитъ Михаилъ и др. нѣкои, а въ редоветѣ и́ влазятъ по-голѣмата часть отъ профессоритѣ на Великата Школа, на Духовната Симинария, голѣмата часть отъ висшето и нисше духовенство и много отъ жителитѣ на градищата и на нѣкои околии.

 

Бѣлградъ и една часть отъ гражданетѣ и селянетѣ въ провинцията дьржатъ съ напрѣдняцитѣ. Отъ духовенството малцина сѫ вписани въ редоветѣ на тѣзи послѣднитѣ; нъ

 

 

117

 

тѣзи вписани сѫ най-рѣшителнитѣ и най-устатнитѣ. За да прѣкаратъ въ скупщината законитѣ за черковнитѣ прѣобразования, тѣ не отстѫпватъ прѣдъ нищо. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ говорили горѣщи и силни рѣчи вьрху прогресивното развитие на христианската цьрква и на нейното вѫтрѣшно устройство и сѫ доказвали, че времето и политическитѣ обстоятелства сѫ били всѣкога главнитѣ фактори въ туй устройство.

 

Напрѣдняцитѣ, въ чиито рѫцѣ е днесь властьта, иматъ за главатари днешнитѣ министри : Пирочанаца, Новаковича, Миятовича и др. нѣкои. По-голѣмата часть на висшето чиновничество и на окрѫжнитѣ власти принадлежи сѫщо тъй къмъ тая партия; при всичко това тя мѫчно ще се задьржи на властьта за дълго време. Радикалитѣ и либералитѣ съ помощьта на духовенството и на учителитѣ така силно работятъ надъ умоветѣ въ Сьрбия, щото новитѣ избори, които има да станѫтъ на скоро, по никой начинъ не ще бѫдѫтъ въ полза на напрѣдняцитѣ, макаръ и тѣзи послѣднитѣ да не стоятъ праздни и да употрѣбяватъ всичкитѣ срѣдства, частни и свьрзани съ властьта, за тьржество на тѣхната партия. Ако бѣше състояла отъ хора по-малко рѣшителни и по-малко хитри, тая партия отдавна би се сгромолила; нъ нейната смѣлость и́ е помогнѫла да упази до сега властьта въ рѫцѣтѣ си. Тя не се е отказвала и отъ актове на насилие. Тя е изгонила изъ скупщината прѣчущитѣ ней либерални и радикални депутати и на мѣстата имъ е повикала вопрѣки народнитѣ избори не получившитѣ вишегласие личности, а таквизи, които сѫ били нейни единомисленници.

 

Нъ и на хитростьта и насилията доближава края. Периода на досегашната скупщина се испълни и напрѣдняцитѣ щѫтъ не щѫтъ трѣба да устѫпятъ властьта на онѣзи, които страната повика да я управляватъ. Съ помощьта на радикалитѣ напрѣдняцитѣ сѫ достигнѫли до властьта; пакъ по причина на радикалитѣ ще бѫдѫтъ свалени отъ височината, на която бѣхѫ се въскачили. Недостатъкъ въ способности и енергия напрѣднацитѣ не показахѫ. Напротивъ, таквизи качества

 

 

118

 

тѣ показахѫ повече отъ колкото трѣбаше. Ако падатъ, тѣ падатъ по собственнитѣ си грѣхове и по това, че вопрѣки желанията на по-голѣмата часть отъ народа тикнѫхѫ Сьрбия въ политика, която не е ни отъ най-добритѣ, ни отъ най-полезните за Дьржавата. Хитростьта и насилията надъ народний животъ, съ каквито цѣли и да се оправдаватъ, трѣбаше най-послѣ да се турятъ задъ вратата и да се замѣнятъ съ законность, единственното условие на трайно правителство.

 

Мѣстото на напрѣдняцитѣ скоро ще заловятъ либералитѣ; не че тий сѫ се показали по-справедливи отъ напрѣдняцитѣ, а само за това, че нѣма кой други да замѣни послѣднитѣ, когато тѣ паднѫтъ. Ако радикалитѣ бихѫ имали хора, властьта би прѣминѫла въ тѣхнитѣ рѫцѣ, защото въ Сьрбия еще не сѫ се забравили произволитѣ на Ристича; нъ у радикалитѣ като нѣма хора и либералитѣ като дьржѫтъ руссофилска политика и това си придобиватъ приятелството на голѣмата часть на народа, то на либералската партия по необходимость ще падне честьта да замѣни, подиръ свикванието на новоизбранната скупщина, напрѣдняцитѣ въ управлението на страната, даже вопрѣки угодата на царь Милана.

 

Впрочемъ Царъ Миланъ и сега не се чуждай отъ либералитѣ; нему не му е по сьрдце само политиката, която може да се вдъхновява изъ Руссия. Инакъ неговитѣ врата сѫ отворени за водачитѣ на либералитѣ въ всѣко време на дена. Бившитѣ му министри и другитѣ водачи на либералитѣ всѣко време могатъ да му исказватъ своитѣ мнѣния по въпроситѣ на текущата политика и да разсуждаватъ съ него вьрху дѣлата на дьржавата. Царя слуша всички и се мѫчи съ всичкитѣ си сили да извади полза отъ тия разсѫждения. Отъ това той не само познава и най-малкитѣ подробности на дьржавнитѣ дѣла и на онова, що се вьрше въ страната, нъ самъ слѣди подирь всичко и е на министритѣ си дѣйствителенъ господарь, а не играчка. Той стои въ министерский съвѣтъ по 4— 5 часа наредъ и не си отива, доклѣ не разгледа дѣлата, които изискватъ неговото лично

 

 

119

 

разглеждание. Неговитѣ министри сѫ се увѣрили, че невъзможно да му наложѫтъ онова, съ което той не е съгласенъ.

 

Той не оставя безъ внимание и борбата на политическитѣ партии въ Сьрбия и разсѫжденията на периодический печатъ, нъ всичко слѣди внимателно и до нѣкѫдѣ лично не за да се сьрди на онѣзи, които въ нѣщо осѫждатъ неговото правителство и да замишлява ограничения на явното слово и на политическитѣ правдини на гражданетѣ, а за да изучава положението на страната и да знае, що е нуждно да се прави. Онѣзи отъ виковетѣ на печата, които се касаятъ до несѫщественни въпроси, той оставя, ако така го иска благоразумието, безъ внимание; а пькъ вьрху сериознитѣ въпроси бьрза да се сговори съ водачитѣ и да направи всичко, що се иска отъ нуждата. Много пѫти неговото довѣрие къмъ партиитѣ и довѣрието на партиитѣ къмъ него докарватъ таквози смягчение въ борбата, каквото не може да се добие по никой другь начинъ. Съ това сѫщото довѣрие той запазва приятелството и на бившитѣ си министри и не ги прави по неволя свои неприятели, каквото става въ други нѣкои мѣста.

 

Азъ не искамъ да увѣрявамъ, че тая политика на Краля е строго послѣдователна и че той се вдъхновява само отъ нея. Не. Азъ само искамъ да кажѫ, че той се сили да я слѣдва и че тя принася и нему миръ, и на страната полза. Азъ не се съмнѣвамъ, че една таквази политика би твьрдѣ много съдѣйствовала за смякчение на омразитѣ и у насъ въ България.

 

Нъ да дойдемъ пакъ на партиитѣ въ Сьрбия. Като усѣщатъ, че сами по себе всѣка отъ тѣхъ отдѣлно е слаба, партиитѣ на либералитѣ и на напрѣдняцитѣ всѣкояче се трудятъ да си спечелять поддрьжката на радикалитѣ. При всичкитѣ бури противъ Ристичовото министерство, туй министерство се задьржа на властьта до тогава, догдѣто се поддьржаше отъ радикалитѣ. Щомъ послѣднитѣ прѣминѫхѫ на страната

 

 

120

 

на напрѣдняцитѣ, Ристичь паднѫ. Днесь тѣ не сѫ прѣминѫли пакъ на страната на либералитѣ, нъ като се обявили противъ напрѣдняцитѣ и работятъ съ всичкитѣ си сили противъ тѣзи послѣднитѣ, нѣма съмнѣние, че тѣхната помощь ще се обьрне най-послѣ въ полза на либералитѣ. Явното прѣминавание на тая страна еще не се е извьршило, защото спогажданието на извѣстни устѫпки на радикалскитѣ желания еще не се е заключило.

 

Прѣговори за таквази спогодба се водятъ отдавна, нъ еще не се е дошло до пьлно съглашение. Главнитѣ точки, вьрху които се вьртятъ прѣговоритѣ сѫ слѣдующитѣ:

 

1. Да се прѣгледа устава (конституцията) и да се расширятъ правата на гражданетѣ;

 

2. Да се измѣни избирателний законъ въ смисалъ на разширение правата на избиратели и избираеми, каквото да могѫтъ да влѣзатъ въ скупщината повече интеллигентни елементи;

 

3. Да са намали числото на чиновницитѣ и расходитѣ по тая часть;

 

 4. Да се намали числото на постоянната войска и бюджета на военното министерство;

 

5 Да се намалатъ нѣкои даждия;

 

6. Да се даде на печата пълна свобода и др. под.

 

Вьрху пьрвага точка двѣтѣ страни бѣха се почти съгласили, нъ вьрху другитѣ еще траяхѫ прѣговоритѣ. Либералитѣ приематъ да се измѣки избирателний законъ, нъ настояватъ да се приематъ двустепеннитѣ избори; като таквизи, които по направений опитъ повече обеспечаватъ свободата на гражданетѣ. Тѣ намиратъ, че съ прямитѣ избори истинскитѣ и трайнитѣ интереси на населението по-малко се гарантиратъ и привождатъ за примѣрь на това Бѣлградъ, гдѣто за депутати всѣкога сѫ се избирали не онѣзи, които сѫ най-полезни за отечеството, а таквизи, които сѫ угодни на правителството или които най-добрѣ могатъ да се подлъставатъ подъ избирателитѣ. Работницитѣ,

 

 

121

 

пандуритѣ и праздносѣдащитѣ всѣкога ще си дадѫтъ гласа за оногова, отъ когото получѫтъ по-много обѣщания (ако не друго), и така страната никога не ще се види съ добросъвѣстни и независими прѣдставители.

 

Да се намали числото на чиновницитѣ либералитѣ тоже приемать, нъ да се намалятъ расходитѣ на тая часть тѣ не допущатъ на това основание, че днесь на чиновницитѣ въ Сѫрбия се плаща твьрдѣ малко и че справедливостьта изисква да имъ се плати по-добрѣ.

 

Сѫщо така не могѫтъ да дойдѫтъ до съгласие и вьрху намалението на постоянната войска и на расходитѣ на военното министарство. Либералитѣ казватъ, че тая войска и тъй е малко (около 10—12 хиляди души) и че да се намали еще повече, то е да се ослаби Сьрбия съвсѣмь и да и́ се свьржатъ рѫцѣтѣ прѣдъ разнитѣ случайности на Бълканский Полуостровъ.

 

На прѣдложението на радикалитѣ да се направи земска постоянна войска, т. е. войска, която ще се обучава въ извѣстни дни и часове на недѣлята отъ нарочити дружинни и ротни командири, нъ ще си живѣе по кѫщата и ще продьлжава да се занимава съ своитѣ селско ступански работи прѣзъ останѫлитѣ дни и часове, на туй либералитѣ отговаряатъ съ достатьчна основателносгь, че войницитѣ отъ малкитѣ села като ще бѫдѫтъ принудени да се събиратъ на учение тамъ, гдѣто се намиратъ военни началници, тѣ ще губатъ на това толкози много врѣме, щото вьзможность да си глѣдатъ селско ступанскитѣ работи не ще имъ остане и ступанството имъ по необходимость трѣба да испадне, отъ което ще пострадатъ не само воинствующитѣ, а и цѣлата страна, която взамѣнъ на това не ще добие поне утѣшението, че има добра войска, готова за всѣко движение и за всѣка случайность.

 

Вьрху въпроса за печата има надежда да произлѣзе съгласие макарь и да се ще на либералитѣ да задьржѫтъ въ закона за печата нѣкакви ограничения въ видъ на ограждение

 

 

122

 

на личностьта и на семейний животъ отъ нескромнитѣ отзиви на публичното слово и отъ неправеднитѣ нападения на публициститѣ.

 

Таквизи сѫ партиитѣ въ Сьрбия и така се отнасятъ тѣ една къмъ друга. Между тѣхъ и между партиитѣ у насъ има и сходство, и разница. Сходството състои не само в названията, нъ и въ начина на дѣйствията. Ако и да се явяватъ въ нѣщо напрѣдничави, сьрбскитѣ напредняци въ много отношения приличатъ на нашитѣ консерватори, защото и еднитѣ и другитѣ все въ името на порядъка и на тишината извьршватъ работи не толкова порядъчни и успокоителни. И еднитѣ и другитѣ се опитватъ да се задьржѫтъ на властьта съ силата на едно прѣдставителство, свикано и струпано по неправиленъ начинъ; и еднитѣ и другитѣ прѣдпочитатъ да прѣкарватъ своитѣ планове по единъ подземенъ начинъ; и еднитѣ и другитѣ обичатъ да прикарватъ своитѣ дѣйствия съ името и волята на дьржавний глава . . . .

 

Либералитѣ въ Сьрбия сѫ много по-умѣренни и консервативни отъ либералитѣ у насъ. Сьрбскитѣ либерали по начина на мислението си много приличатъ на умѣреннитѣ консерватори въ България; защото и еднитѣ и другитѣ не искатъ застоя, нъ заедно съ това и не сѫ привьрженници на онуй бистро движение напрѣдъ, което не оставя народа да познае, какво му е при тия или ония наредби.

 

Бистритѣ измѣнения въ законитѣ и въ управлението не произвождатъ надъ народа, освѣнъ неопрѣдѣленность въ мислитѣ, смущения въ цѣлитѣ и желанията, отъ което слѣдва, по нататъкъ, невьзможность да се оцѣняватъ работитѣ и лицата по достоинство. Нѣма по-лошо и по-убийственно нѣщо за единъ народъ отъ да му се налагатъ форми и управление устарѣли, отживѣли и по това вредни за неговото благосьстояние и за неговото развитие въ това или онова отношение. Това е не само да се въспира постѫпванието на народа напрѣдъ — къмъ развитие, свобода и животъ, нъ еще да му отрѣчешь всѣка възможность за материално благосъстояние,

 

 

123

 

защото не може да бѫде человѣкъ честитъ тамъ, гдѣто е задушено, тѣсно, потиснѫто.

 

Нъ ако тая истина е несъмнѣнна, несъмнѣнно е сѫщо така и това, че не всичко, което ни дойде наумъ, което видимъ у другъ народъ и което може би е много добро за мѣстото, гдѣто се е родило и развило, — не всичко това може да бѫде полезно и за други народъ подъ други условия, съ друго развитие и съ други нрави и обичаи, както не е полезно и това — да мѣнаваме всѣки день наредбитѣ на дьржавата, за да направимъ послѣдната да прилича днесь на Франция, утрѣ на Англия, а по утрѣ на Белгия. Мень се чини, че умѣнието на управляющитѣ не трѣба да състои въ това, щото законитѣ на страната да се мѣняватъ постоянно и да се замѣняватъ белгийский съ француский, а този послѣдний съ Швейцарский или Баварский, за да се повьрнемъ пакъ тъй скоро и безь видима нужда къмъ русский; а трѣба да състои въ искуството да се узнаватъ истиннитѣ нужди на управляемий народъ и надлежната форма, подъ която трѣба да имъ се дава удовлетворение. Безъ това нито свободата е обезпечена, нито правата на гражденетѣ почетени, нито закона е полезенъ, нито прогреса е осигуренъ; защото не може да има прогресъ тамъ, гдѣто нѣма истински и продължителенъ опитъ, гдѣто обществото минава отъ порядъкъ къмъ порядъкъ безъ да се останови достатъчно време на единъ и да го изучи добрѣ и отъ всѣка страна. Управлението на една коя да е страна не е дѣло на голи, заети теории, а дѣло на практическа опитность и на дълбоко познавание характера и нуждитѣ на управляемий народъ ; нъ тѣзи нужди и този характеръ като не сѫ подложени на таквизи бистри измѣнения, каквото умозрителнитѣ теории, то и поведението на управляющитѣ трѣба да почива на разумното съединение на прогресивното, либералното начало съ извѣстна стойкость вьрху приетитѣ закони, съ извѣстенъ консерватизмъ. Теориитѣ и печата могѫтъ да правятъ бистри отвлечени открития и повращания налѣво или надѣсно;

 

 

124

 

управляющитѣ трѣба да ги догонватъ до толкози, до колкото положителний опитъ имъ е показалъ нуждата за това. Управлението неможе да вьрви на споредъ съ отвлеченитѣ теории, защото неговата основа не сѫ тѣзи теории, а суммата на придобитий опитъ и дѣйствителнитѣ нужди на народа. Теориитѣ и примѣритѣ извънъ трѣба само да му освѣщаватъ пѫтя собственна опитность, а не и да го рѫководатъ като слѣпецъ, който самъ не може да вьрви.

 

Това като е тъй, ний лесно можемъ да разберемъ консерватизма на сьрбскитѣ либерали и необходимостьта да бѫдемъ и ний осмотрителни въ нашитѣ постѫпвания и лутания напрѣдь въ дѣлата на дьржавата. Партия, която иска не само да се докопа до властьта и да се закрѣпи на нея, нъ и да бѫде полезна за страната, не трѣбало би никога да забравя това правило. Тя може и трѣба да бѫде либерална въ начина на управлението и въ поддьржанието на широка гражданска и политическа свобода; нъ въ всичко друго тя трѣба да бѫде охранителна. Въ приготвянието на законитѣ по разнитѣ часги, въ спазванието на приетитѣ закони, въ почитанието на господствующитѣ наредби и въ постоянното придьржание о националний духъ въ всичко, що се касае до устройството и управлението на дьржавата, по всичко това се изисква извѣстенъ консерватизмъ, безъ който ни трайность въ управлението може да сѫществува, ни миръ и спокойствие въ страната могѫть да се въдворятъ. Безъ съблюдението на това правило дьржавата и нейното вѫтрѣшно състояние не би прѣдставлявали, освѣнь поприще за проявление на бесчинства и на беззакония. Ако нашето отечество е достигнѫло до днешното си печално състояние и не ни утѣшава съ никакви надѣжди за утрѣ, причината на това сѫ лъжливитѣ взглядове на партиитѣ, които сѫ ни управлявали и които се борятъ за властьта. Тѣзи партии показахѫ много добрѣ, че за тѣхь дьржавното устройство не е нищо друго, освѣнь тържество на тѣхнитѣ исключителни идеи, и никакъ не удовлетворение на онѣзи мѣстни и народни нужди,

 

 

125

 

които истичатъ отъ особенноститѣ на наший народъ и удовлетворението на които само може да направи народа охоленъ, миренъ, благосъстоятеленъ.

 

Сьрбскитѣ радикали съотвѣтствоватъ на нашитѣ прѣкалени либерали, които, като иматъ прѣдъ видъ само неограничната политическа и гражданска свобода, готови да пожьртвоватъ всичко друго на тая цѣль, готови сѫ да прѣдѣлатъ българский народъ и да го изрѣжѫтъ по мѣрката на онѣзи идеали, които напусто еще се проповѣдатъ даже въ напрѣднѫлий западъ....

 

 

(Отзивитѣ имъ за България)

 

Въ отзивитѣ имъ за България и у тритѣ партии проглеждатъ сѫщитѣ чувства: високомѣрие, малозачитание и едно прикрито ревнувание (касканджилѫкъ).

 

За сьрбскитѣ дьржавни и учени мѫжи България е малка, зависима и съ незначителна задача дьржавица. Нѣкои отъ тѣхъ наричатъ нашето отечество землица. Споредъ това тѣмъ се види по нѣкога излишно да се церемонятъ съ таквази слаба землица и да даватъ какво-годѣ значение на нейний прѣдставитель въ Бѣлградъ и на нейнитѣ прѣдставления по защита на дѣла отъ български интересь. Къмь подобни прѣдставления сьрбскитѣ власти не веднажь и не дважь сѫ се показвали до висока степень небрѣжни и се отговаряли съ високомѣрие и неохота да влѣзатъ въ подробно разглеждание на въпроситѣ. Покровителството на Руссия, нейнитѣ постоянни благодѣяния къмъ нашето отечество и мѣрканието на България сѫщо тъй къмъ една по-голѣма роля на Балкански полуостровъ, каратъ мнозина отъ нашитѣ съсѣди да исказватъ една досада, която не е далечь отъ чуството на завистьта, точно тъй както правятъ и нѣкои отъ нашитѣ бьлгаре спрямо Сьрбия, безъ да помислятъ, че има голѣмъ просторъ и за Сьрбия и за България и че не въ завистьта и взаимнитѣ прѣпятствия ще тьрси всѣка отъ тѣхъ осѫществението на своитѣ справедливи домогвания.

 

Да поведе прѣговори съ България по нѣкои въпроси за границата Сьрбия е приела само слѣдъ като се е оградила съ множество гарантии, че само за извѣстни въпроси ще се

 

 

126

 

говори и че за нищо друго не ще се помянува. Нъ и подирь тѣзи недовѣрчивости и ограничения, за нашата мисии въ Сьрбия никой отъ сьрбскитѣ вѣстници не помянѫ, никой не исказа мнѣнието си по тоя въпросъ, никой не пожела да се даде добъръ и удовлетворителенъ край на тая работа. Повече: сьрбскитѣ дьржавници явно исказвахѫ съмнѣние, че България би имала право да сключва съ другитѣ дьржави конвенции по каквито и да било прѣдмѣти. Явно бѣше, че на тѣзи мѫжи не се щѣше да считатъ България, поне въ това отношение близка и до нѣкѫдѣ равна на Сьрбия.

 

За притязанията на Сьрбитѣ вьрху нѣкои части отъ Македония и България азъ вече казахъ нѣколко думи. Сега ще додамъ, че сьрбскитѣ учени и дьржавни мѫжи искатъ да забашѫтъ всичко, което понѣкакъвъ близъкъ начинъ напомня на сьрбитѣ за съсѣдството и близостьта на България. Съ тая цѣль тѣ прѣмълчаватъ за българщината на Хайдутъ Велка, а други прѣкрьщуватъ едина притокъ на Морава, притока който иде откъмъ югъ и който народа нарича и до днесь Бугарска Морава. Сега въ книгитѣ и географическитѣ карти тоя притокъ отъ Морава се нарича Источна Морава, а на Хайдутъ Велка нѣкои сѫ готови да припишѫтъ руминско происхождение, само да го не нарекѫтъ българинъ.

 

Като указвамъ на тѣзи чувства на нѣкои отъ сьрбитѣ къмъ България и на нѣкои българе къмъ Сьрбия, азъ сьмь далечь отъ мисъльта да укоря нѣкого. Моята цѣль е да покажѫ тука, че между българе и сьрби сѫществуватъ недоразумѣния, които за интереситѣ на двѣтѣ страни трѣба по-скоро да се устранятъ. Тъй като сѫдбитѣ на двата народа трѣба да стоятъ по-горѣ отъ волята и капризитѣ на нѣколко българе или сьрби, то безумно е да си завиждатъ двата народа и да се мѫчѫтъ да си вредятъ взаимно било чрѣзъ несъгласия, било чрѣзъ тайни, недостойни за братственни народи противодѣйствия. Чрѣзъ тѣзи дѣйствия тѣ само си бьркатъ по-скоро и по-пълно да достигнѫтъ осѫществението на

 

 

127

 

своитѣ задачи, когато, напротивъ, съ съгласие и съ взаимна поддьржка всичко туй може да се достигне много по-скоро и по-съвьршенно. Събитията днесь се развиватъ тъй бистро, щото ний, българе и сьрби, нѣмаме нито минута да губимъ въ недоразумѣния. Изгубената минута е вредъ за двѣтѣ дьржави и полза за онѣзи, които отдавна се готвятъ да ни поглътнѫтъ, както поглътнѫхѫ нещастнитѣ славянски области Босна и Херцеговина. Ни умно, ни достохвално ще бѫде за Сьрбия и за България ако по причина на дребнитѣ имъ недоразумѣния се даде време и вьзможность на неприятелитѣ да нагазятъ дори въ сьрдцето на Балканский полуостровъ.

 

За да свьршѫ съ сьрбскитѣ партии, азъ ще кажѫ, че освѣнь поименованитѣ три партии между младитѣ въ Сьрбия почева да се образува друга четвьрта социалистическа партия. Нейнитѣ членове сѫ все млади хора и се познаватъ по широкитѣ поли на тѣхнитѣ шапки; а нейний органъ Борба се приема и чете отъ ученицитѣ, отъ онѣзи млади, които нѣматъ еще никакво положение, и отъ нѣкои работници. Вьрху дьржавнитѣ и гражданскитѣ работи тая устрояюща се партия нѣма еще никакво влияние.

 

 

XIII.

 

Дьржавното устройство на Сьрбия се опрѣдѣля въ «Устав Кньажества Србије». Този уставъ е прогласенъ въ времето на регентството, въ 1869 год., когато нинѣ царствующий краль еще не бѣше достигнѫлъ своето съвьршеннолѣтие. До тогава Сьрбия се е управлявала по установенията на дарованний ней отъ Султанъ Махмуда Хатъ въ 1839 година и за народно прѣдставителство е имала назначаванний отъ князьтъ Дьржавенъ Съвѣтъ.

 

Който иска да изучи духа и наредбитѣ на тойзи «Устав», нему не остава освѣнъ да прочете проекта за уставъ Българското Княжество, проготвенъ отъ Княза Дондукова и

 

 

128

 

подложенъ на обсѫжданието на Учредителното Народно Събрание въ Тьрново на 1879. Този проектъ е прѣводъ отъ сьрбский «Устав» съ незначителни измѣнения.

 

Споредъ «Устава» Сьрбското Княжество, (днесь кралевство) е уставна дьржава, въ която законодателната власть извьршватъ Нар. Скупщина и Князя. Всѣка околия и всѣки окрѫжеиъ градъ иматъ право да испращатъ прѣдставители (по сьрбски: посланици) въ скупщината, като избиратъ по единъ прѣдставитель на всѣки три хиляди порѣзски глави. На това основание страната избира около 144 прѣдставители, на които, пакъ по наредбитѣ на сѫщий «Устав», князя прибавя чрѣзъ назначение отъ себе си други 48 прѣдставители или по едного на всѣки трима избранни прѣдставители.

 

Отъ избираемитѣ се изисква, освѣнъ другото, да иматъ възрастъ не по-малко отъ 30 години и да плащатъ годишенъ данъкъ за имота, за работата или за дохода си най малко 6 талира (около 27 франга). Чиновницитѣ, адвокатитѣ, военнитѣ правителственнитѣ пансионери не могѫтъ да бѫдѫтъ прѣдставители по изборъ. Напротивъ, назначаванитѣ отъ краля прѣдставители могѫтъ да се взематъ изъ всичкитѣ классове на обществото съ изключение на военнитѣ чинове.

 

Не е трудно да се види, че при туй си устройство скупщината всѣкога може да стане орѫдие на правителството. Щомъ къмъ прѣставителитѣ по назначение се прилепятъ нѣколко отъ прѣдставителитѣ по изборъ, правителството вече дьржи скупщината въ рѫцѣтѣ си и може да прави съ нея, каквото иска. Прѣдаденитѣ на правителството прѣдставители всѣкога като се намиратъ на лице и дѣйствоватъ по една посока; а пъкъ другитѣ прѣставители като сѫ разъединени по причина на партизанството и често мнозина отъ тѣхь отсѫтствоватъ, правителството всѣкога ще намѣри вѣзможность да прѣкара своитѣ прѣдложения и своитѣ искания.

 

Отъ таквози положение би се избавила скупщината само

 

 

129

 

въ такъвъ случай, противуправителственната партия е твьрдѣ силна и съ влиянието си съдѣйствова да са избере голѣмото болшинство на прѣдставителитѣ изъ редоветѣ на оппозицията, както се прѣдвижда да стане въ прѣдстоящитѣ избори.

 

Прѣставителитѣ се избиратъ за три години и рѣщаватъ въпроситѣ въ скупщината по вишегласие на присѫтвующитѣ членове. За да има засѣдание трѣба да присѫствоватъ поне тритѣ четвьртини отъ прѣдставителитѣ.

 

За прѣдсѣдатель и подпрѣдсѣдатель скупщината избира измежду прѣдставителитѣ шесть кандидати, отъ които князя утвьрждава едного за прѣдсѣдателъ, а другиго за подпрѣдсѣдатель.

 

Прѣдложенияга за издавание, измѣнение, допълвание и истълкувание на нѣкой законь могѫтъ да се правятъ и отъ страна на князя и отъ страна на скупщината. Формалнитѣ обаче проекти за това могѫтъ да излазятъ само отъ князя.

 

Ако при разглѣжданието на бюджета за идущата година между правителството и скупщината не може да произлѣзе съгласие, князя има право да обяви съ указъ, приподписанъ отъ всичкитѣ министри, че бюджета на минѫлата година има сила и за настоящата.

 

Дьржавний съвѣтъ въ Сьрбия по назначението и задачата си съотвѣтствувова на едноименний съвѣтъ въ България. Разлика има само въ начина, по който се назначаватъ членоветѣ, въ уважението, съ което се ползоватъ тѣзи учреждения въ двѣтѣ страни, и въ нѣкои други подробности. Въ Сьрбия всичкитѣ членове на дьржавний съвѣтъ (не по-малко отъ 11 и не по-много отъ 15) се назначаватъ отъ краля и по това самий съвѣтъ получава характетъ на кралевски съвѣтъ, на който значението днесь се е намалило, нъ който до въвожданието на «Устава» се е ползовалъ съ голѣми права и съ голѣма сила. Безъ негово разрѣшение и удобрение князя не е могълъ да издава никакви наредби, да отрежда нови даждия и да извьршва неограничена власть въ извънреднитѣ

 

 

130

 

и труднитѣ за дьржавата сулчаи. Таквази власгь той добивалъ само чрѣзъ съизволението на съвѣта, както е станѫло съ пълномощията на Княза Михаила въ 1862 година. До тогава, до въвожданието на «устава», мнѣнията на съвѣта сѫ били обязателни за главата на дьржавата и всѣкога сѫ се почитали и слушали. Сьрбскитѣ князове са се относяли къмъ дьржавний съвѣтъ съ уважение и за това съвѣта е ималъ уважение и въ народа, въ обществото. И днесь еще, когато тоя съвѣтъ се е обьрнѫлъ на домъ за инвалидитѣ, и днесь той повече се ползова съ почетъ прѣдъ царя и обществото, нежели наший дьржавенъ съвѣтъ, който трѣбаше да има повече тяжесть, като учреждение повечето избирателно. Нъ види се, че еднаквия и сѫщия уставъ на двѣтѣ учреждения иначе се разбира и прилага въ Сьрбия, иначе въ Бьлгария.

 

Дьржавний Съвѣтъ въ Сьрбия е учреденъ на 1839 год. на основание на горѣпомянѫтий султански хатъ (отъ Декемврия 1838), а е прѣустроенъ и значително ограниченъ въ неговитѣ права на 1869 гъдина. Отъ тая послѣдня дата правата на Съвѣта да удобрява наредбитѣ и да разрѣшава новитѣ даждия сѫ прѣминѫли на скупщината, а нему възложени слѣдующитѣ функции:

 

1. Да си дава мнѣнието вьрху въпроситѣ, които му се подлагатъ отъ правителството.

 

2. По прѣдложение на правителството да приготва и разгледва законопроектитѣ по разнитѣ клонове на управлението.

 

3. Да разгледва и рѣшава жалбитѣ противъ министерскитѣ рѣшения по спорнитѣ административни въпроси.

 

4. Да рѣшава прѣреканията между адинистративнитѣ власти.

 

5. Да удобрява расходитѣ изъ непрѣдвиденитѣ сумми и изъ суммитѣ за общитѣ сгради, когато тия расходи надминаватъ въ всѣки отдѣленъ случай извѣстна сумма.

 

6. Да удобрява в(с)тѫпванието на сьрбско подданство на лица отъ чужда националность.

 

 

131

 

7. Да удобрява дьржавни заеми до 200,000 дукати (австр. жьлтици) и извънредни кредити до 30,000 дукати въ таквизи случаи, които прѣдвижда членъ 66 отъ устава.

 

8. Да рѣшава въпроситѣ за придатъчни стотинки въ околиитѣ и общинитѣ, когато тѣзи стотинки прѣвишаватъ суммата, до която е прѣдоставено на самитѣ земски власти и учреждения да се облагатъ, а сѫщо така и въпроситѣ за заеми на окрѫзитѣ, околиитѣ и общинитѣ.

 

9. Да удобрява продаванието и отчуждаванието на недвижими имущества въ окрѫзитѣ, околиитѣ и общинитѣ.

 

10. Да рѣшава заплашанието на онѣзи сумми, за които се види, че нѣма отъ гдѣ да се платятъ.

 

11. Да удобрява въ извънредни случаи даванието заеми изъ дьржавната касса или изъ управу фондова.

 

12. Да удобрява спогодбитѣ (тъкмежитѣ), които се намѣратъ, че сѫ полезни за дьржавата.

 

13. Да иска отъ контролното управление (отъ смѣтната палата) рапорти и обяснения вьрху дьржавнитѣ смѣтки.

 

14. Да рѣшава, трѣба ли споредъ закона да се отчужди частно недвижимо имущество за общественна полза.

 

 

Членове на Дьржавний Съвѣтъ не можѫтъ да бѫдѫтъ лица, които не сѫ напълнили 35 години, които не сѫ служили поне 10 години на дьржавата и нѣматъ въ Сьрбия недвижимъ имотъ.

 

Министерства въ Сьрбия има седьмь: 1) унутрашньих дѣла (на вътрѣшнитѣ дѣла), 2) иностраних дѣла (на външнитѣ дѣла), 3) правде (на правосѫдието), 4) просвете и црквених дѣла (на просвѣщението и на духовнитѣ дѣла), 5) грађевина (на общественнитѣ сгради), 6) финанције (на финанциитѣ) и 7) военно министерство. Прѣдполага се да се открие наскоро и министерство на тьрговията.

 

На министритѣ и на членоветѣ на дьржавний съвѣтъ се заплаща толкози, колкото се плаща на подобнитѣ службаше въ България.

 

На министритѣ, които сѫ подали оставка или сѫ били

 

 

132

 

уволнени и неназначени на друга служба, се плаща доклѣ стоятъ безъ служба, нѣщо като повечко отъ половината на министерската имъ заплата.

 

При множеството на бившитѣ у насъ министри такъвъ редъ би съсипалъ българската хазна.

 

Министритѣ се обвиняватъ отъ скупщината за издайничество отечеству или князю, за нарушение на «устава,» за взяточничество и за злоупотребление дьржавни сумми; а се даватъ подъ сѫдъ, ако на това се съгласятъ двѣтѣ третини отъ присѫтствующитѣ прѣдставители. Обвиненитѣ министри сѫди дьржавното сѫдилище; състава на което се опрѣдѣля съ особитъ законъ.

 

Както и у насъ, министерствата се раздѣлятъ на отдѣления. Началницитѣ и подначалницитѣ на отдѣленията опитни и достойни людие. Между тѣхъ има хора съ добро име и значителенъ писателски авторитетъ. Началникъ на полицейското отдѣление въ министерството на вътрѣшнитѣ дѣла е гнъ Миланъ Миличевичь, извѣстно между сьрбский свѣтъ лице не само съ своитѣ съчинения, нъ и съ дълбоко познавание на сьрбската история, на сьрбскитѣ Нрави и на сьрбската (з)емя. Той е членъ на Сьрбското Учено Дружество, на Общество Любителей Российской Словесности и на Хѣрватский Педагогический Сборъ.

 

Административното и сѫдебното дѣление на дьржавата, както и функциитѣ на дьржавнитѣ власти, съ малки различия, сѫ почти сѫщитѣ, както и въ България. По сѫдебната часть въ Сьрбия има това повече, че тамо има общински сѫдове и че самитѣ околийски началници могѫтъ да сѫдятъ извѣстни простѫпки и да затварятъ на кратки срокове. Околийскитѣ началници сѫ натоварени и съ длъжностьта да залагатъ за своевременното внасяние на даждията отъ населението. Въ отношение на административното дѣление има тая разница, че окрѫзитѣ и околиитѣ са по-малки отъ еднаквитѣ единици въ България. Въ Сьрбия окрѫзитѣ не достигатъ съ числото на жителитѣ си до 100000 души.

 

 

133

 

Околиитѣ тука се наричатъ срѣзове, а околийскитѣ началници и капитани. Околии има съ жители до 12000 души. Най-голѣмитѣ отъ тѣхъ не надминаватъ по числото на жителитѣ си цифрата 20—25000 души.

 

Въ много окрѫжни градове освѣнъ сѣдалището на централната околия, намиратъ се и сѣдалища на други околии. Това се прави за по-удобно помѣщение на околийското началство. Въ селата мѫчно се намиратъ подобни помѣщения.

 

Повишаванието на чиновницитѣ въ Сьрбия е и медленно, и трудно. Старшинството се пази и въ рѣдки случаи се нарушава. Бистри повишения се даватъ само за заслуги и за отлични способности. Въ канцелариитѣ на околийскитѣ и окрѫжнитѣ началници вий често ще срѣщнете писци изъ въспитанницитѣ на гимназиитѣ и на Великата Школа. Тѣзи лица оставатъ на таквизи мѣста прѣзъ цѣли години, доклѣ се прѣдстави случай и редъ да бѫдѫтъ повишени.

 

Сьрбската полиция състои изъ пандури и жандарми, които зависатъ напълно отъ административнитѣ власти. Жандарми има само въ Бѣлградъ и Нишъ, а въ всичкитѣ други градища и по окрѫзитѣ сѫществуватъ старовремскитѣ пандури съ тѣхнитѣ разнообразни и раждиви пушки и пищови, сь тѣхното селско и разновидно облѣкло, съ съвьршенното отсѫтствие на военно обучение и съ тѣхний не толкози доволенъ видъ. Тий безсрочни волнонаемници, които сѫ длъжни сами да си набавятъ конитѣ, въорѫжението и облѣклото съ малката и недостатъчната плата, която имъ се дава. Тия пандури повече сѫ приспособени да испълняватъ разнитѣ мирни поручения на властитѣ, отъ колкото да поддьржатъ порядъка и тишината. Порядъка се поддьржа повече отъ мирното настроение на населението, нежели отъ полицейската сила. Въ нѣкои окрѫзи полицията е слаба да прѣкрати и подвигитѣ на двама трима разбойници и да запази добрѣ уловенитѣ отъ тѣхъ. Прѣди малко Валевский окрѫгъ бѣше потрепералъ отъ единъ разбойникъ и полицията прѣзъ цѣла година не би въ състояние да тури край на злочинствата на

 

 

134

 

тоя человѣкъ, който се знаяше много добрѣ, кой е, отгдѣ е и какъвъ е.

 

Сьрбский бюджетъ прѣзъ миналата година, отъ 1 Ноемврия 1881 до 1 Ноемврия 1882, е възлазялъ въ дохода си на 32,635,000 динаря, а въ расхода на 32,611,191 динарь. Значи дохода е надминавалъ расхода съ 23,808 динаря.

 

Дохода се е съставялъ изъ слѣдующитѣ статии:

 

1. Данъкъ вьрху имота и дохода 10,750,000

2. Налогъ вьрху занаятитѣ 850,000

3. Мита 4,200,000

4. Акцизъ на пивото и тютюня 1,925,000

5. Сборъ за право да се тьргува съ соль, тютюнъ и да се извьршва рудокопства 690,000

6. За право да се тьргува съ спиртни питиета 800,000

7. Сѫдебни и административни такси 1,500,000

8. Доходъ за право да се сѣче гора 100,000

9. Доходъ отъ дьржавнитѣ имоти 280,000

10. Доходъ отъ Управу Фондова 350,000

11. « « Дьржавната печатница 350,000

12. « « Поща и Телеграфъ 500,000

13. « « Школский фондъ 1,050,000

14. « « Санитетский фондъ 900,000

15. « «  разни дребни статии 290,000

16. Придатъчни стотинки за исплащание на дьржавний дългъ 2,300,000

17. Недобори отъ миналитѣ години 2,000,000

18. Случайни, непрѣдвидени доходи 1,800,000

19. Повращение на разни кредити 2,000,000

____________________

Всичко 32,635,000

 

 

Расхода се распрѣдѣля по разнитѣ вѣдомсгва както слѣдва :

 

1. Кралевска цивиль-листа . . . . . дин. 1,200,000

2. Лихви и амортисменти на дьржавнитѣ займове 7,400,937

 

 

135

 

3. Народна Скупщина 200,000

4. Дьржавенъ Сьвѣтъ 138,980 60

5. Допълнителна плата на прѣдсѣдателя на Минист. Съвѣтъ 5052

6. Чиновници на кралевский дворець 16,166 40

7. Кредитъ за извънредни расходи 450,000

8. Нови пенсии прѣзъ годината 50,000

9. Доплата на авасирани чиновници 25,000

10. Пенсии 651,835 26

11. Министерство на Правосѫдието и контролно управление 1,823,226

12. Министерството на Просвѣщението и на черковнитѣ дѣла 2,636,388 95

13. Министерство на Външнитѣ дѣла 670,692 80

14. Министерство на Вѫтр. дѣла 4,846,746 68

15. Минист. на Финанциитѣ 1,149,750 42

16. Военно Министерство 8,933,595 38

17. Минист. на Общитѣ Сгради 2,403,820 50

____________________

Всичко 32,611,191 99

 

Тъй като по-тежката часть отъ даждията пада на градското население, то туй население грижливо спазва сегашний порядъкъ на облаганието и охотно си дава помощьта на оная партия, която обѣщава ако не намалението на даждията поне спазванието на сегашния имъ размѣръ.

 

По отношение къмъ даждията жителитѣ въ Сьрбия сѫ раздѣлени на 6 разреда. Въ пьрвий разрѣдъ влазять лицата, които иматъ имущество до 2000 австр. жълтици или мѣсяченъ доходъ до 100 талира (450 лева); а въ послѣдний, които иматъ имотъ до 200 жьлтици или помѣсяченъ доходъ до 6 талира (21 левъ).

 

Освѣнъ налога на имуществото и на дохода си, земледѣлческото и скотовъдческото население въ Сьрбия други налози почти не плаща, когато на другитѣ съсловия, както се види отъ бюджета, много таквизи тежѫтъ. Като заплата

 

 

136

 

налога за имота или дохода си, крьчмарина напр. е длъженъ да заплати акцизъ за всѣки съсѫдъ отъ питието, което купува за продавание, и еще такса за извьршвание на занаята. Таквази такса заплащатъ и всичкитѣ други занаяти. Чиновницитѣ и слугитѣ, които получаватъ отъ 720 до 5000 динара плащатъ по 1/2 %; адвокатитѣ, спицеритѣ, докторитѣ и архитектитѣ плащатъ отъ 40 до 100 динара въ годината. Учителитѣ, фотографитѣ, типографитѣ и вѣстникаритѣ — отъ 7 1/2 до 20 динара; священицитѣ — отъ 7 до 20 динара. Търговцитѣ плащатъ годишно отъ 10 до 200 динара ; сарафитѣ — отъ 15 до 80 динара, кръчмаритѣ и хотелджиитѣ — отъ 5 до 75 динара; хлѣбаритѣ и касапитѣ отъ 5 до 75 динара; тютюнджиитѣ плащатъ отъ 10 до 100 динара, и т. нат.

 

Срьбскитѣ финансии до послѣдната война, ако и да не сѫ били въ цвѣтуще състояние, не са знаяли и никакво затруднение. Войната на 1876 и оная на 1877—78, както и построяванието на желѣзнитѣ пѫтища въ дьржавата, хвьрлихѫ Сьрбия въ дългове, за които ежегодно се плащатъ за лихви и за погашение около 7—8 милиона динаря. Днесь тая сумма фигурира въ бюджета съ 7,400,937 динаря.

 

Отъ вѣстницитѣ бѣхъ чувалъ, че голѣма часть отъ сьрбский народъ и отъ сьрбскитѣ прѣдни хора били противъ конвенцията, която се заключи между сьрбското правителство и Бонту, прѣдставителя на француската днесь фалирала банка Union, съ троинственната цѣль : 1) да се заключи заемъ отъ 100 милиона динари за построявание желѣзенъ пѫть отъ Бѣлградъ до Враня съ клонъ до Смедерево на Дунавъ; 2) да се прѣдостави построяванието на пѫтя на истий Бонту и 3) да се възложи експлоатацията на пѫтя пакь на Бонту, и че за тая конвенция се било говорило, че е тягостна и съсипителна за Сьрбия; никога обаче като не бѣхъ прочиталъ самата конвенция, нейната тягостность не бѣше ми толкози ясна. Сега азъ видѣхъ съдьржанието на конвенцията и могѫ да кажѫ на читателитѣ, какво е нейното сьдьржание.

 

 

137

 

Споредъ съдьржанието на пьрвата часть отъ конвенцията, Сьрбия прави чрѣзъ Бонту единъ заемъ отъ 100 милиона франгове за расходитѣ по построявание на горѣрѣченний желѣзенъ пѫть. Срѣщу този заемъ сьрбското правителство издава 200,000 облигации, всѣка по 500 франга и плаща годишна лихва срѣщу всѣка облигация по 25 фр. или 5%. Нъ тъй като сьрбското правителство въ дѣйствителность получава не 100 милиона, а само 71,400,000 фр. или само 357 фр. срѣщу всѣка облигация, то и дѣйствителната лихва се въскачва на 7%.

 

Заема ще се исплаща въ продължение на 50 години. Срѣщу лихвитѣ и амортизацията сьрбското правителство ще плаща ежегодно 6,000,000 фран., отъ които въ рѫцѣтѣ на Бонту ще брои 5,462,80 фр., а останѫлитѣ 537,620 фр. ще се депозиратъ срѣшу исплащанието на извѣстни расходи по желѣзний пѫть, расходи които оставатъ вьрху самото правителство. Отъ тая сумма (6,000,000 фр.) 5,000,000 сѫ лихви, а единъ милионъ амортисментъ. Нъ този начинъ за исплащание дълга и лихвитѣ е много тягостенъ за Сьрбия, защото съ амортизацията на капитала увеличава се таксата на лихвата, сир. Сьрбия плаща толкози лихча и въ послѣднята година на срока отъ 50 години, когато ужь капитала е почти исплатенъ, колкото и въ пьрвата година, когаго капитала е еще цѣлъ. Срѣщу заема отъ 71,400,000 фр. Сьрбия ще плати една сумма отъ 50 х 6,000,000 = 300,000,000 фр.

 

Наистиннѫ въ конвенцията се говори, че въ пьрвитѣ години, доклѣ се построи цѣлий пятъ и се внесе цѣлата дѣйствителна стойность на облигацията сир. 357 фр., една часть отъ лихвитѣ ще се икономиса; нъ тѣзи икономии въ състояние ли ще бѫдѫть да облекчѫтъ общата тягосгь на цѣлий заемь?

 

Редовното и точното исплащание на годишнината отъ 6,000,000 фр. се гарантира отъ страна на Сьрбия съ дьржавнитѣ приходи: а) съ чистий доходъ отъ самий желѣзенъ пѫть; б) съ дохода отъ митницитѣ и в) съ налога вьрху имота и дохода за останѫлата частъ.

 

 

138

 

Нъ не е само въ това тежкото на тая часть отъ конвенцията. Членъ 6 отъ нея постановява, че заема трѣба да се употрѣби само за построявание на желѣзний пѫть, чл. 8 задлъжава сьрбското правителство да употрѣбава всичкитѣ зависящи отъ него срѣдства, когато туй се поиска отъ Бонту, за поддьржание курса на облигациитѣ въ главнитѣ борси на Европа; а въ членъ 15 се поставя за непрѣмѣнно условие, че реализиранний заемъ не ще се прѣдава на сьрбското правителство, а ще остава въ рѫцѣтѣ на Бонту и ще се съхранава или въ касситѣ на Union или въ касситѣ на француската Банка, отгдѣто само Бонту има право да го истегля споредъ мѣрката на потрѣбата. Туй унизително за сьрбскитѣ финанси условие би причина на нови загуби за Сьрбия, защото реализиранний до фалиранието на Union заемъ влиза сега въ массата на пассива и бозна колко на % падне при исплащанието.

 

Втората часть на конвенцията нарежда условията за построяванието на желѣзницата. Прѣдприиматель е Бонту. Расходитѣ по отчуждението на земитѣ, прѣзъ които ще мине пѫтя, и по временното залавяние на мѣста и здания, принадлежащи на частни лица, ще се произвождатъ отъ самото правителство. Сѫщо тъй вьрху правителството оставатъ и расходитѣ за построявание на моста вьрху Сава и на линията отъ Сава до Бѣлградската станция. За останѫлото отъ линията правителството се обвьрзва да заплати на Бонту за всѣки километъръ по 198,000 фр. Тая километрическа цѣна ще се исплаща споредъ мѣрката на искараната работа и по ситуации отъ самий прѣдприимачь. Паритѣ ще се получаватъ въ края на всѣки мѣсецъ въ Парижь или гдѣто пожелае прѣдприимача. При всѣко плащание се задьржатъ 10 % за гаранция. Въ ситуациитѣ ще фигуриратъ и привезенитѣ за пѫтя материали и привременнитѣ постройки. Щомъ се свьрши линията и се примѣри, прѣдприимача получава на пълно всичкитѣ задьржани за гаранция сумми.

 

На километрическата цѣна, която се плаща на прѣдприимача,

 

 

139

 

като се приложатъ и расходитѣ за моста на Сава, за прѣкарванието линията отъ моста до Бѣлградската станция, за отчуждение на земитѣ подъ пѫтя, за привременнитѣ постройки, които отсетнѣ ставатъ баталъ и др. под., тогава тая цѣна, споредъ прѣсмѣтанията на нѣкои критици на конвенцията, ще се въскачи на около 235,000 фр.

 

Ако правителството поиска да построи клона Нишъ-Пиротъ-Царибродъ или да прибави нови постройки къмъ главната линиа, то не може да даде тѣзи работи освѣнь на сѫщий прѣдприимачъ. Таквизи прибавочни работи ще се плащатъ на прѣдприимача споредъ прѣдставенитѣ смѣтки и оправдателни документи.

 

Прѣдприимача не само не плаща мито за въвезенитѣ релси, сѣчива, машини и други потрѣбни за желѣзницата материали, както и тимбро и други правителственни такси за всичкитѣ книжа и актове, които се отнасятъ до построението на линията, нъ еще има право да се ползова отъ правителственнитѣ гори и каменоломници срѣщу едно умѣренно възнаграждение.

 

Недоразумѣнията по построяванието на пѫтя или по тълкуванието на конвенцията се рѣшаватъ чрѣзъ арбитражь. Тоя сѫдъ се съставя отъ единъ или два члена избрани отъ сьрбското правителство, отъ единъ или два члена избрани отъ прѣдприимача и най-послѣ отъ единъ или два члена, повикани отъ самитѣ арбитри на двѣтѣ страни или, въ случай на несъгласие, избрани отъ главний съвѣтъ за мостоветѣ и шосетата въ Белгия.

 

Срѣщу тѣзи ясни, опрѣдѣлени и тежки задлъжения сьрбското правителство получава отъ Бонту слѣдующитѣ не толкози опрѣдѣлени обѣщания — че прѣдприимача ще се съгласи съ сьрбското правителсто за срока, до когато желѣзницата трѣба да бѫде готова, че той ще бѫде подчиненъ на срьбскитѣ закони въ всичко, що се касае до постройката, че правителството ще има право, ако го рѣши арбитрарний сѫдъ, да прѣдаде работата на други прѣдприимачь, нъ за смѣтка

 

 

140

 

на Бонту, ако се видя, че този послѣдний кара работата полека.

 

Третята часть отъ конвенцията заключава съглашенията вьрху експлоатацията на бѫдѫщата желѣзница. Въ тая часть прѣдвидливостьта на Бонту става еще по-ясна и по-голѣма.

 

Бонту се натоварва съ експлоатацията на линията на единъ срокъ отъ 25 години. Мобилитѣ на станциитѣ и подвижний материалъ на желѣзницата достава експлоататора, който ще вози пѫтницитѣ и стокитѣ по тарифа, удобрена отъ правителството. Правителството гарантира на Бонту: 1) за 4 влака (трена) въ денъ (два въ една страна и два въ друга) съ по единъ локомотивъ по 7800 фр. на километръ въ годината 2) за всѣки особенъ влакъ, който ще тръгне по заповѣдь на правителството, отъ 2 до 4 фр. на километръ за всѣко пѫтувание; 3) 5 % лихва вьрху стойностьта на подвижний материалъ и 2 % амортисментъ на тая стойность; 4) единъ дѣлъ отъ 2 % отъ цѣлий (brute) доходъ на желѣзницата 5) особенно исплащание на разноскитѣ по увеличението на станциитѣ и пѫтищата около тѣхъ; 6) правителството поема отгорѣ си и исплаща по оцѣнение подвижний материалъ слѣдъ истечението срока отъ 25 години, и най-послѣ 7) исправлението на пѫта подиръ разрушенията по форца мажора ще ставатъ за смѣтка на правителството.

 

Споредъ едно приблизително прѣсмѣтание, Сьрбия само по експлоатациата на пѫта се задължава да плаща една сумма между 3,500,000 и 4,000,000 фр., която като притуримъ на лихвитѣ за заема (6,000,000), цѣлата годишнина се въскачва тогава на 10 милиона фр. Дохода отъ желѣзницата ще може ли поне приблизително да покрие тѣзи расходи? Въ Сьрбия малцина вѣрватъ, че дохода отъ пѫтя за много време ще може да надмине половината отъ расхода.

 

Ето какъ е разрѣшенъ въпроса за желѣзницитѣ въ Сьрбия; ето защо срѣщу това рѣшение викатъ много сьрби. За причинитѣ, по които то е станѫло таквозь, въ Бѣлградъ се правятъ всѣкакви прѣдположения, които хвьргатъ дебела сѣнка вьрху репутацията на нѣкои министри и даже на лица

 

 

141

 

много по-високо поставени. Като оставимъ на страна предподоженията, на насъ остава ясно, че въ разрѣшението на въпроса се е постѫпило не само прибьрзано и лекомисленно, нъ и противъ най-елементарнитѣ правила на политическата икономия, най-вѣщъ въ която се прогласява отъ сьрбитѣ твореца на конвенцията, финансовий министъръ Миятовичь.

 

Наистинѫ, кредита на Сьрбия не е билъ твьрдѣ голѣмъ; за да е било възможно да се чакатъ съвьршенно сгодни прѣдложения отъ страна на европейскитѣ капиталисти за заемъ въ полза на тая дьржава; не подлежи обаче на съмнѣние, че съ по-голѣмо тьрпение и съ по-малка поспѣшность сьрбското правителство успѣло би да намѣри поне прѣдприимачи, които бихѫ се натоварили да построятъ желѣзницата на по-сгодни за Сьрбия условия. Като може да даде добра гаранция, както и дава, то би могло и самий заемъ да сключи на по-добри условия. Съ прибьрзванието си то е днесь излъгано не само съ заема, нъ и съ съглашенията за построяванието и експлоатиранието на желѣзницата. Сега то е оставило на страната на Бонту всичкитѣ ползи и прѣимущества, а за себе си е спазило само голото утѣшение, че скоро ще има желѣзенъ пѫть.

 

Впрочемъ една часть отъ заслугата по тая работа трѣба да се отдаде на приятелството на Австрия къмъ Сьрбия. Безъ съвѣтитѣ и наляганията на Австрия, Сьрбия едва ли щѣше да бьрза да отваря пѫтища за австрийскитѣ интереси и затруднения за себе си и за своитѣ финанси. Пиротъ и Лѣсковецъ много скѫпо се искупуватъ!

 

Примѣра на Сьрбия може да ни бѫде отъ голѣма полза. Отъ Сьрбия ний можемъ да се научимъ, че ненужний за самата страна желѣзенъ пѫтъ може да стане причина за материално разорение на дьржавата и че даже повече потрѣбнитѣ линии могѫтъ да натоварятъ страната съ непосилни тягости, ако бѫдятъ построени не на справедливи и изгодни за тая дьржава условия. У насъ иде дума за построявание желѣзенъ пѫть отъ София до Русчукъ. Ако тоя пѫть е нуженъ

 

 

142

 

за интереситѣ или за самосъхранението на България и на цѣлокупния български народъ, княжеството ще направи голѣмъ грѣхъ да прѣнебрегава тая нужда и да отстѫпва прѣдъ жьртвитѣ тамъ, гдѣто тѣзи жьртви се искупуватъ съ голѣмитѣ си ползи. Ако напротивъ пѫтя не е отъ онѣзи нужди, неудовлетворението на които влече подирѣ си по голѣми народни загуби, тогава безумно ще бѫде да се пристѫпа до прѣдприятия, които, като поглъщатъ наличнитѣ и възможнитѣ средства на хазната, оставатъ другитѣ народни и дьржавни нужди, много пѫти нужди по-сѫщественни, безъ всѣкакво удовлетворение и така запушватъ пѫтя къмъ всестранно и по-пълно напрѣдвание.

 

Шоссета въ Сьрбия има между всичкитѣ почти окрѫжни градища; нъ тъй като тѣзи шоссета сѫ построени само съ насипвание на земля и пѣсъкъ, безъ камьнна подстилка, и не се поправятъ толкози често, то въ повечето мѣста, особенно прѣзъ зимно и дъждовно време, тѣ се намиратъ въ твьрдѣ лошо състояние. Ходянието по шосето отъ Ягодина до Смедерево, по което шоссе минаватъ жителитѣ на много отъ срѣднитѣ сьрбски окрѫзи, когато отиватъ въ послѣдний градъ да си продаватъ произведенията, въ таквози развалено време става много тежко и мѫчно.

 

Сьрбскитѣ началства приписватъ туй лошо положение на шоссетата на това обстоятелство, гдѣто правянието и поддьржанието на пѫтищата лежатъ на населението и се извьршватъ съ ангария. За да свьршали по-скоро, жителитѣ не се грижали да направитъ по-хубава работа, а по-бьрза и по-лесна, макаръ и твьрдѣ несъвьршенна и малотрайна. За да се поставятъ пѫтищата въ по-добро състояние, прѣдполагаше се щото ангарията да се обьрне на прирез сир. на придатъчни стотинки, които заедно съ даждията ще се разхвьргатъ вьрху населението и ще се употрѣбяватъ отъ самото правителство за построявание и поддьржание на пѫтищата чрѣзъ наемни работници.

 

Освѣнъ мѫчнотиитѣ отъ недоброто състояние на пѫтищата

 

 

143

 

и отсѫтствието на добри пѫтнически кола пѫтуванието по Сьрбия не прѣдставлява други важни неудобства. Тамъ на всѣкадѣ се срѣщатъ добри меани, въ които пѫтника може да намѣри и сносно легло, и сносно ядение. Таквизи меани има и въ селата, и въ кѫрищата покрай пѫтя. Тѣхъ вий срѣщате на всѣки 10—15 километра.

 

Тѣзи меани се раздѣлатъ на три класса. Меанитѣ отъ I классъ трѣба да иматъ поне 5 стаи, отъ които три непрѣменно меблирани и нагласени за приемание на гости. Онѣзи отъ II классъ трѣба да иматъ, най-малко 4 стаи, отъ които двѣ за гости. Меанитѣ отъ III классъ иматъ най-малко 3 стаи, отъ които едната за пѫтници. Меанитѣ се строятъ по опрѣдѣленъ въ закона планъ, а гдѣ каква меана трѣба да се построи, опрѣдѣля Министерството на Вѫтр. Дѣла. Нъ за да се издаде министерско разрѣшение просителя е задлъженъ да прѣдстави свидѣтелство отъ общината, въ прѣдѣлитѣ на която ще се строи меаната, че на това мѣсто е необходимо едно таквози заведение.

 

Много пѫти въ тѣзи меани има нарочити готвачки, сьрбкини или маджаркини, които правятъ доста хубави ястиета. Нъ при голѣмитѣ си удобства за пѫтницитѣ, меанитѣ прѣдставляватъ и нѣкакви неудобства.Тъй напр. въ нѣкои отъ тѣхъ чистотата оставя твьрдѣ много да се желае, а въ други спокойствие нѣма. Меанитѣ на селото Сараорци, близу при Смедерево, се съдьржѫтъ отъ цинцаритѣ не толкози чисто и лесно напълнюватъ пѫтницитѣ съ беспокойни насѣкоми. Младитѣ одаджийки повече обрьщатъ внимание на друго, нежели на чистотата на стаитѣ и на постелитѣ. Въ други меани липсува спокойствието. Селянетѣ като се събиратъ да прѣкарватъ времето си въ крьчмитѣ, то често въ тѫхъ се повдигатъ таквизи шумове отъ разговори, викове, пѣсни, и спорове, щото възможность да се заспи не остава.

 

По градищата отелитѣ сѫ доста добри и пѫтника може да намѣри извѣстно спокойствие. И отелитѣ, и меанитѣ въ сравнение съ гостинницитѣ и ханищата въ българскитѣ села

 

 

144

 

и второстепенни градища, сѫ палати. Цѣнитѣ за постели в за ядение не сѫ по-скѫпи отъ цѣнитѣ въ България. На много мѣста тѣзи цѣни значително по-долни. Голѣми цѣни дерятъ въ Сьрбия само отъ пѫтници извънъ и съ извѣстно положение. За насъ пѫтуванието не можаше да стане толкози ефтино, защото не можахме да скриемъ своета положение. На много мѣста ний бѣхме принудени да плащаме за бутилка нѣготинско вѣтхо вино по 4 и повече динаря, само по тая причина, че бѣхме иностранци и нѣщо като пратеници на българското правителство, съпровождани отъ мѣстнитѣ началства. Доклѣ да узнайме цѣнитѣ на всичко и да се сѣтимъ, ний бѣхме принудени да плащаме на отеля въ Бѣлградъ 30 динаря на день за три стаи. По сетнѣ ний наченѫхме да плащаме само по 12 франга. Въ това отлошение, въ отношение на исканитѣ цѣни, сьрбскитѣ гостинничари не оставатъ по-долу отъ нѣкои наши ханджии.

 

 

XIV.

 

Да описвамъ всичкитѣ страни на живота у сьрбский народъ и да расказвамъ за всичкитѣ части на политическото и общественно устройство на Сьрбия менѣ не е възможно, защото ни време ни средства не сьмъ ималъ да разгледамъ всичко това и да го изучѫ колко годѣ. За таквази работа се иска не само много време, нъ и дълбоко изучванне на сьрбский народъ въ неговото прѣминѫло и въ неговото настояще, а пакъ за пьрвото азъ не сьмь ималъ всичкитѣ нужни книги, а вьрху второто не сьмъ ималъ възможность да се вгледамъ, както трѣба. За да се запознае человѣкъ съ живота на единъ народъ не само въ неговитѣ общности, а и въ неговитѣ подробности, необходимо е да се остане между този народъ прѣзъ цѣли години и да се надникне надъ най-затънтенитѣ части отъ тоя животъ. Таквози изучение като не ми е било възможно да направя, азъ се запирамъ на общноститѣ и, като указвамъ на

 

 

145

 

това, що се хвьрга въ очитѣ на обикновенний наблюдатель, подробноститѣ и тънкоститѣ оставямъ за повече благоприятствованитѣ бѫлгарски пѫтувачи по Сьрбия. Азъ прилагамъ на казаното вече за Сьрбия нѣколко чьрти изъ сѫдебний строй на съсѣдната дьржава и свьршувамъ писмата си за Сьрбия.

 

Въ Сьрбия е въведена наредбата на подклѣтвеннитѣ сѫдии (жури) за всичкитѣ криминални дѣла. Тя е тука до нѣкѫдѣ видоизмѣнена, нъ сѫществува. Ето какъ се практикува тя въ Сьрбия.

 

Общинитѣ съсъ 100 до 200 кѫщи избиратъ ежегодно измежду своитѣ членове по 6 лица за жури; общини съ по 200 до 300 кѫщи — по 8 лица, а общини съ повече отъ 300 кѫщи — по 10 лица.

 

Когато ще се сѫди обвинено въ криминално прѣстѫпление лице, сѫдилището призовава 8 отъ тѣзи жури, и именно четирма отъ общината, гдѣто се е извьршило прѣстѫплението, и други четирма отъ общината, въ която живѣе обвиненний.

 

При откриванието на процесса прокурора и обвиненний отхвьргатъ по двама отъ повиканитѣ 8 жури. Останѫлитѣ четирма заедно съ тримата сѫдии съставляватъ сѫдилището.

 

По изслушванието на двѣтѣ страни и на свидѣтелитѣ вситѣ седьмь сѫдии се оттеглятъ на съвѣщание, въ което се разглежда и рѣшава въпроса за виновность или невинность на обвиненний. Веднажь тоя въпросъ рѣшенъ, работата на журитѣ е свьршена.

 

На основание на какви членове отъ закона и въ каква мѣра трѣба да се накаже или оправдае обвинений, това опрѣдѣлятъ само сѫдиитѣ.

 

За да се обяви обвиненний виновенъ, трѣба да се съгласятъ вьрху това поне петь отъ седемьтѣхъ сѫдници (4 жури и 3 сѫдии).

 

Сьрбското правитество отъ рано се е погрижило да нареди и въпроса за адвокатитѣ. Еще на 1862 Князь Михаилъ

 

 

146

 

съ съгласието на Дьржавний Съвѣтъ е прокламиралъ законѣ, съ който сѫ се опрѣдѣляли не само длъжноститѣ и правата на адвокатитѣ, нъ и качествата на онѣзи, които искатъ да вьршѫтъ званието на адвокатъ. Този законъ, прѣгледванъ и измѣненъ на 1865, допълненъ е на 1871 и въ тая своя послѣдна форма прилага се днесь съ всичката възможна строгость.

 

Споредъ тоя законъ адвокатинъ не може да бѫде онзи, който не е сьрбски подданникъ, не е напълнилъ 25 години, не е свьршилъ курсъ въ юридически факултетъ, не е служилъ поне двѣ години въ нѣкое сѫдилище или при нѣкой аддвокатинъ, билъ е осѫжданъ, нѣма почтенно поведение и не е дьржалъ испитъ за адвокатинъ. Не даватъ испитъ само онѣзи лица, които сѫ свьршили курсъ въ юридический факултетъ и служили поне три години въ окрѫжното или въ друго по-горньо сѫдилище. Адвокатина не може да занимава служба съ плата, нито да вьрши нѣкой другъ занаятъ.

 

Всѣкой адвокатинъ се приема и поставя за нѣкой окрѫгъ и не може да промѣни мѣстото си безъ разрѣшението на Министра на Правосѫдието.

 

За награжденията, които имъ се падатъ отъ лицата, що имъ искатъ помощъта, адвокатитѣ нѣматъ право да правятъ пазарлѫкъ. Ако нѣкой направи противното, пазарлѫка пада и виновний се наказва съ глоба.

 

Ако нѣкой адвокатинъ направи съгласие съ истеца и поиска да му се устѫпи, като награда (заплата), часть отъ искътъ, или пъкъ напусти искътъ когато не получи исканото, такъвзи изгубва правото да адвокатствува и се глоби съ 10 до 50 талира (45—225 динара).

 

Отнапрѣдъ адвокатина нищо не може да иска и да получава срѣщу награждението си. Той може да получава отъ повѣрителитѣ си напрѣдъ пари само за нужнитѣ разноски по процеса, и за всѣко таквози получвание издава редовни квитанции. Освѣнъ това тѣзи сумми се вписватъ въ нарочити и задлъжителни за адвокатина книги. Ако нѣкой наруши постановленията

 

 

147

 

за квитанциитѣ и за книгитѣ (тефтеритѣ), наказва се до три пѫти съ глоба отъ 5 до 50 талира. Подирь третекратното наказание той се лишава отъ правото да адвокатствова.

 

Запрѣтено е на адвокатина да иска отъ повѣрителя си сумми, по-голѣми отъ нужното. Ако нѣкой направи иначе, осѫжда се на глоба дважь по-голѣма отъ взетото количество.

 

Ако адвокатина е взелъ на себе си да защищава прѣдъ сѫдътъ нѣкое криво дѣло и поради това изгуби процеса, сѫдътъ може да осѫди адвокатина не само нищо да не получи за труда си, нъ и да заплати всичкитѣ разноски по процеса.

 

Трудътъ на адвокатитѣ се плаща по слѣдующата такса:

 

1. За издавание писменно мнѣние или постановление по нѣкой юридически въпросъ споредъ важностьта на въпроса отъ 5 до 60 лева;

 

2. За изслушвание оногова, на когото процесса не би могълъ да се приеме отъ 2 1/2 до 5 лева.

 

Ако въ тоя случай би трѣбвало да се разглѣдватъ и изучватъ актове и разни книжя, тогава споредъ труда плаща се отъ 5 до 35 лева.

 

3. За съчинявание протоколъ, въ който се записва сѫщностьта на расправата, кои сѫ отговорнитѣ лица, гдѣ се намиратъ, какъ би могло да имъ се даде клѣтва, кои могѫтъ да послужѫтъ за свидѣтели и пр., се плаща:

 

Лихвитѣ никога не се смѣтатъ.

 

4. За устно прѣдставяние тѫжбата въ сѫдътъ отъ 2 до 5 лева.

 

5. За писменно потѫжвание отъ 2 1/2 до 35 лева.

 

6. За писма, съ които се прави нѣкакво доказвание,

 

 

148

 

забѣлѣжка или исправление въ нѣкое дѣло или смѣтка отъ 1 1/2 до 4 1/2 лева.

 

7) За пълномощно писмо отъ 1 1/2 до 3 1/2 л.

 

8) За прѣписъ отъ пълномощното 40 стот.

 

9) За прѣдставяние прѣдъ сѫдътъ и за защищавание дѣлото отъ 5 до 35 лева.

 

10) За аппеллативни жалби отъ 2 1/2 до 24 лева.

 

11) За опровергавание аппеллото отъ 2 1/2 до 24 л.

 

12) За писма до сѫдилищата съ цѣль да се нѣщо прѣдуземе, извьрши или уреди отъ 1/2 до 2 1/2 л.

 

13) За пѫтувание извънъ мѣстопрѣбиванието имъ за прогонни 19 лева на день и дневни 5 лева.

 

Платата за другитѣ адвокатски услуги е съразмѣрна съ таксата, която до тука изложихме. По-много отъ опрѣдѣленото никой неможе ни да иска, ни да получи. Повѣрителя всѣкога има право да прибѣгне до сѫдътъ, ако адвокатина поиска да земе за адвокатский си трудъ повече, отъ колкото му е опрѣдѣлено.

 

Колко е далечь това отъ владѣющитѣ у насъ по тая часть грабежи и безпорядъци! Колко сьрбската наредба за адвокатитѣ ограждава сьрбскитѣ граждане отъ недостойнитѣ, неспособнитѣ, безграмотнитѣ и безсъвѣстнитѣ адвокати и колко добрѣ би било единъ часъ напрѣдъ да се въведе и въ насъ подобна наредба!

 

 

149

 

 

    ПРИБАВЛЕНИЕ

 

На страница 136 азъ изброихъ само нѣкои отъ годишнитѣ такси. Тая таблица не ще бъде пълна, ако не се покажѫтъ и такситѣ, които плаща всѣкий сьрбски гражданинъ при встѫпванието си въ извѣстно звание, въ извѣстна служба, въ извѣстенъ чинъ. По тая причина за нужно счетъхъ да допълня тука казаното на горѣрѣчената страница съ изброението на нѣкои отъ такситѣ, които се плащатъ на дьржавата еднократно за всѣки актъ, който се издава отъ началствата за припознавание званието и чина на тоя или онзи гражданинъ.

 

 

 

150

 

 

Да изброявамъ всичкитѣ подобни такси ще бѫде бесполезно. Читателя и отъ казаното може да види, че градското търговското и еснавското съсловия въ Сьрбия се намиратъ въ положение не толкози благоприятно, както у насъ, въ България, гдѣкато тѣзи съсловия плащатъ даждия много по-незначителни. Нъ онова, което най-много се хвьрга въ очитѣ

 

 

151

 

при разглежданието на горната таблица, то е факта, че духовнитѣ чинове се добиватъ съ най-скѫпа такса. Това облагание на духовенството и тая несъразмѣрность между такситѣ вьрху другитѣ чинове и вьрху духовнитѣ извикали онѣзи спорове между сьрбското духовенство и сьрбското правителство, които най-послѣ докарахѫ свалянието на митрополита Михаила и единъ видъ расколъ въ сьрбската черкова. Своето неискание да признае правото на дьржавата да таксира духовнитѣ чинове сьрбското духовенство е основавало и основава на това, че тѣзи чинове не се даватъ съ пари, а само по благодатъ отъ Св. Духа.

 

[Previous]

[Back to Index]