Една заран повикаха няколко душ[и] от нашите българи, та им дали парите, които бяха им [в]земени при влизанието в затворът и казали им утре
73
да се приготвят на път да вървят за в Диарбекир. На заранта в сркда на 28-й февруарий дигнаха 24 души //
с. 110
и ги откараха. До другата сряда на 7-ий март откараха още 13 души за
в Диарбекир. На заранта в четвъртък дигнаха още трима души: Герго Стойков,
Марин Попов и Димитър Крачунов от Големи извор за в Енгюр. [110]
Като видохме, че и на нас останалите скоро ще ни обадят за път да вървим,
[х]ванахме да се приготовляваме. В сряда на 14-ий март дигнаха и останалите
20 души, между които и аз се намирах, да пътуваме за в Диарбекир. Като
излязохме из затворът, наредиха ни двама по двама, придружени от заптиета,
тръгнахме и отидохме до пристанището край морето (на „Серкеджи скеле”).
[111] Каикът беше нарочно приготвен за нас. Другарите
ми един по един качваха се в него, а мене не щеше, най-сетне волию-неволию
метнах се в каика и аз. [Каикът] потегли и ни доближи до корабът, влязохме
в него на 9 часът по алатурка [15 часа по европ. време]. До вечерта кораба
не тръгна и ний в това време нагледахме се на цариградските здания, старата
градина //
с. 111
с големи дървета, за които ни казваха, че в нея били в някое време
палатите на цар Костандина. [112] Още гледахме другите
кораби, които пристигаха по морето за Цариград. Зайде слънцето, стана тъмно
и ни [е] полегнахме да спим.
От София до Цариград 13 затворки сме преминали. В цариградската [тъмница] ни държаха 43 дена — от 30 януарий до 14 март 1873 год.