Тъкмо на 3 ноемврий 1875 год. отидохме 8 души (на които се бе изпълнило наказанието — три години) в правителственото учреждение, показахме си журналите, които ни бяха дадени преди три месеца и те (управниците турци) [в]земаха, та ни написаха осемте души в една мазбата (освободително писмо), за [това], че ни се позволява да си тръгнем за София. [В]земахме я и се завърнахме в града. Кираджиите ни бяха готови и усло- //
с. 197
вени по-преди да ни откарат до скелето [И]скендерун, на Бяло море,
понеже било по-близо оттамо и по-скоро ще отидем до Цариград, а ако се
върнехме по пътя, отдето бяхме дошли, ще изгубим повече дни. Справихме
са и кираджиите ни натовариха, що понесохме, прекръстихме се и тръгнахме,
като предварително [в]зехме сбогом от нашите братя българи заточеници,
от които много души се просълзиха, като ни гледа-
114
ха, че ний си тръгваме за бащино ни огнище, а те горките остаят да гният още във влажните тъмници на Диарбекир. Сбогом, прегръщание и целувание направихме с всякого по няколко пъти и най-сетне се раздвоихме и те ни отгледаха жални и говореха: „много здраве”. През града Диарбекир ходихме пешком и като че ли ни беше жал, като го оставяме. Запознатите ни граждани, които ни видяха, изказаха ни „чок селям” (много здраве). Накрай града се качихме на конете и тръгнахме много весели. Оттука до София не съм държал бележки къде сме //
с. 198
минали и пренощували, кой ще ти гледа и държи сега бележки при тая
голяма наша радост. Само отпосле като си наумявам къде сме минали, ще опиша
някои точки, които съм запомнил.
Запомнил съм през Азия като пътувахме, че щяхме да минем през един град Халеп, но кираджиите ни казаха, че имало болест в тоя град, та отидохме в друг по-малък градец Беледжик, където и пренощувахме. Покрай самия тоя градец тече реката Ефрат, която преминахме, кога отивахме за Диарбекир при градеца Сребърния Маден.
Заранта като тръгнахме, по-преди прекараха конете с варка [лагя] [178] през реката и сетне нас, качихме се и потеглихме. Надвечер пристигнахме на скелето Скендерун край Бяло море, разпла[ти]хме се с кираджиите и дадохме им кой колко обича и отгоре възнаграждение.
До вечерта се явихме и пред руския агент. А на заранта мислехме да тръгнем, //
с. 199
но параход нямаше тоя ден да тръгне за Цариград. От дру га страна,
и в морето [х]вана фъртуна, та; престояхме един ден. Като гледахме вълнуването
на морето, параходи и гемии, що имаше там, събраха се на едно място по-навътре
в пристанище то. През това време една по-малка гемия разбиха вълните и
на парчета я изхвърли водата край сушата. През тоя ден ходих малко край
морето, дето си набрах разни черупки от морските животни, които отнесох
дома. На другия ден фъртуна нямаше и ния се качихме рано в парахо-
115
да и потеглихме. Вечерта ни стовари параходът на едно островче, дето ни задържаха два дена под карантина. Тамо си [х]ванахме край морето един жив октопод, [179] та го готвихме и ядохме. Много бил вкусен пресен октопод. Като потеглихме оттамо в тъмно //
с. 200
вечерта пристигнахме в града Гяур Измир, търговски град. Заранта додекато
да тръгне парахода, имахме време да погледаме многото параходи и гемии
на това скеле. Една американска гемия товареха много работници и действително
беше много голяма, казваха ни тамо (не знаем вярно ли е), че за един месец
едва ли може да се натовари със стоки. Подир малко потеглихме с парахода.
През тоя ден Бяло море ми се видя много голямо. По едно време като гледах
наоколо си, що да видя, едно пространство само от вода, що се види и небото
синее, освен малко суша къмто север, едвам човешко око може да я види като
една точка, друго нищо, [в]се вода.
Като питахме да знаем къде и кога ще спре парахода, каза ни се, че утре в съмнало ще спрем на остров Родос и така живо и здраво осъмнахме заранта край островът, дето и спря парахода. //
с. 201
Там приближиха до парахода бакали с каици, та що ни беше потребно за
ядене, купихме си и вино, което ни хвалеха по-отрано, че имало много добро
на остров Родос, купихме си по една ока и като пихме от него, действително
било много хубаво.