Диарбекирски дневник и спомени
Тоне Крайчов

СПРАВОЧЕН АПАРАТ
 

II. СПИСЪК НА ЧУЖДИ И ДИАЛЕКТНИ БЪЛГАРСКИ ДУМИ
 

Агарянин (от гр. „агаринос”) — мохамеданин, турчин
Аджемия, аджамия (араб.) — неопитен, неловък, новак
Алафранга (гр.) — по френски, европейски
Арабаджия (от тур. „арабаджи”) — колар; лице, което превозва чужда стока с кола
Аскер (араб.-тур.) — войска
Аслъ, асла (араб.-тур.) — истински, същински

Барденце (от тур. „бардак”) — съд за вода, sтомна
Баялдисвам (от тур. „байалмак”) — припадам, губя съзнание
Бекчия (от тур. „бекчи) — пазач, нощен пазач
Билюкбашия, бюлюкбашия (тур.) — главатар на дружина, ротен командир
Бинбашия, бимбашия (тур.) — турски офицер-дружинен командир, майор, началник на хиляда души
Буюрдисвам (от тур. „буюрмак”) — заповядвам

Валия (тур.) — управител на вилает, областен управител
Варка (ит.-гр.) — лодка
Вергия (тур.) — данък, налог
Виран, вирян (перс.-тур.) — разнебитен, изоставен

Ганадя (диал.) — ругая, псувам
Гемия (тур.) — неголям кораб с платна, платноход
Грош (нем.) — стара монета от 20 ст.
Гяур (араб.) — неверник, немюсюлманин; презрително название на немюсюлманско население

Даждие (тур.) — данък, налог
Далга (тур.) — водна вълн`а

173
 

Дамазлък (тур.) — добитък за разплод, домашен добитък за отглеждане
Дервент (тур.) — проход, клисура
Джанабет(ин) (араб.-тур.) — проклетник
Джелатин (тур.) — изпълнител на смъртна присъда, палач
Дизгини (тур.) — повод на юзда, ремък на юзда
Домуз балък (тур.) — делфин
Дост (тур.) — приятел
Драм (гр.) — стара мярка за тегло =1/400 от оката или = 3.10 грама

Егрек (тур.) — лятна кошара за добитък
Еничар(ин) (тур.) — турски войник от християнското население; в прен. см. — жесток човек
Ефенди (гр.-тур.) — господар, господин

Забит(ин) (тур.) — полицейски чиновник
Заптие (тур.) — турски стражар
Захмет (араб.-тур.) — грижа, безпокойство, затруднение
Зенгия, зингия (пер-тур.) — стреме, приспособление за поставяне краката при езда

Имдадие (араб.-тур.) помощ, подкрепа; спомагателни средства, реквизиция
Ислахане, исляхане (араб.-тур.) — сиропиталище, приют; общежитие

Кале (араб.) — крепост, укрепление
Калебент (ост., араб.-перс.) — осъден на затвор в крепост; интерниран в укрепен град, който няма право да напуща
Калимявка (гр.) — висока цилиндрична шапка на православен духовник, попска шапка
Катили (араб.) — убийци, престъпници
Кауш (от тур. ,,кавуш”) — килия, отделно помещение за затваряне на затворници в полиция или затвор
Кехая, кея (от перс. „кехя”) — старейшина на еснаф, началник, пазач, отговорник на овчари
Кешиш (перс.) — монах, калугер, поп
Кламбук, кълбук (диал.) — кълбо
Комка (от лат. „комуника” приобщавам) — причастие

174
 

Кондисвам (от тур. „конмак”) — отсядам, спирам, гостувам
Кория (тур.) — гора
Кремик (диал. от „кремък”) — твърд минерал, кварц, който при удряне с огниво изпуща искри
Кривул (диал.) — завой
Куртулисам (тур.) — спасявам се, отървавам се, освобождавам се
Къшла (тур.) — зимна кошара за овце, пристройка, казарма
Кюмес (вер. от тур. „гюме”) — полуподземен навес или къщичка за прикритие на ловци на гъски; паянтов кокошарник
Кюркчия (от тур. „кюркчю”) — кожухар

Лира, турска — турска златна монета с най-висока стойност в турската империя — около 100 гроша, в зависимост от банковия курс
Лъга, ляга, лага (диал. от — лодка ладия)

Магерница (от гр. „магерио”) — готварница; манастирска кухня
Мадан (от тур. „маден”) — железодобивна пещ
Маждрак (тур.) — копие
Мазмата, мазбата (тур.) — протокол, решение
Меджидие (араб.) — стара сребърна монета със стойност 20 гроша; също и златна монета от една лира
Меджлис (мезлиш, мезлич — тур.) — съвет, събрание, заседание
Мекере (араб.-тур.) — подлизурко, подлец, магаре
Мендиз(ин) (от араб. „мюхендиз”) — инженер, пътен техник
Мешин (тур.) — обработена, ощавена тънка кожа
Мумбашир (от араб. „мюбашир”) — чиновник, натоварен с особени  поръчки, с изпълнението на конкретна задача
Мутесаръф (араб.) — окръжен управител
Мухтар(ин) (араб.) — кмет, старейшина на село или махала
Мъска (диал.) — муле, катър

175
 

Мющерия (араб.-тур.) — купувач, клиент
Мюдюр (араб.) — управител, началник
Мюлтезим(ин) (араб.-тур) — данъчен чиновник, събирач на данък десятък

Налбантница (перс.-тур.) — работилница за подковаване на волове и коне

Ока (араб.) — мярка за тежест = на 1,283 гр.
Отвождам (диал.) — отмахвам
Поята (диал.) — вж. сая
Приида, прида (диал.) — приближа, преминавам, дойда
Припирам (диал.) — бързам, настоявам упорито
Преслоп, преслап (нар.) — седловина
Пресол (диал.) — кисело зеле
Прокопсам (гр.) — преуспявам
Протогер (гр.) — глашатай
Пъртина (нар.) — пътека, проправена в снега

Раван (перс.-тур) — вид конски ход, по-бавен от тръс
Ракам (араб.-тур.) — смятане, броене
Рая (араб.-тур.) — покорено немохамеданско население в Османската империя; робски, безправен народ
Ручок (диал.) — втора закуска, обяд

Сарай (тур.) — жилище на владетел, на управител на мохамеданите; в прен. смисъл богата къща
Сахан (араб.) — плитък меден съд, паница
Сая (тур.-перс.) (поята — диал.) — кошара за презимуване на дребен добитък, навес, заслон
Сеймени (от тур. „сегмен”) — военни полицаи; въоръжени конници в национална носия
Сененик (диал.) — навес за прибиране на сено; купа сено, заградена с плет
Спахия (перс.-тур.) — конен войник, кавалерист; турски феодал, задължен във време на война да се яви с определен брой конници
Средорек (диал.) — място, оградено от ръкавите на река; остров в река
Стеница (диал.) — дървеница
Субаша (тур.) — турски полицейски началник; чи новник, който събира данъка „десятък”

176
 

Сюрия, сурия (тур.) — голямо стадо, множество

Таин (араб.-тур.) — дажба от храна
Таман, тамам (от тур. „таман”) — точно колкото трябва; току-що,  преди малко
Таламбаз [с] (от тур. „тулумбаз”) — барабан, тъпан
Теркия, (телгия — от тур. „терки”) — седло на коня
Терсане (араб.) — морски арсенал, корабостроителница; тук в смисъл на затвор
Турта (итал.-гр.) — погача, кръгъл плосък хляб

Уйгунсуз (тур.) — податлив, удобен

Хабер (араб.-тур.) — известие
Хаир (араб.-тур.) — благополучие, добро
Хаир (тур.-остар.) — отрицателната частичка „не”
Харбия (араб.) — пръчка, с която се пълни пушка тип „долма”
Хатър (араб.-тур.) — почит, желание, воля
Хаша, аша (тур.) — покривка, подложка под конското седло

Цинцарин — арумъни, куцовласи — близки по език на румъните

Чадър (тур.) — палатка, шатра
Чауш(ин) (от тур. „чавуш”) — сержант, старшина, десетник
Читак (тур.) — турски селянин, потурнак, нариц. дебелак, простак
Чурук (тур.) — изгнил, развален

Шишине, шишане (тур.) — вид пушка с широка цев

Юзбашия (тур.) — капитан

Ямурлук (тур.) — дълцо наметало с качулка от груб плат, употребявано от скотовъдци и колари
Япънджак (тур.) — наметало — вж. ямурлук
Ясъкчия (от тур. „ясъкчъ”) — телохранител, охрана, пъдар


[Previous] [Next]
[Back to Index]