СБОРНИК ТРАКИЯ
том I

 

2. СТАРИНИТЕ В РАЙОНА НА СЕЛО АЛЕКСАНДРОВО

Ирко Петров

 

 

Село Александрово [1] се намира на 19 км североизточно от град Хасково. Разположено е в хълмиста местност, на около 4 км южно от р. Марица. Землището му е осеяно с археологически паметници от различни епохи.

 

На около 1,25 км източно от покрайнините на селото се издига височината "Хасара" ("Коруджиевото кале"), най-високата точка на която се намира на 312,7 м над морското равнище. Тук личат следи от антична и средновековна крепост. Керамиката, която се открива в многобройните иманярски изкопи се датира в II-IV и IX-ХIV в.

 

Във фонда на музея в Хасково се пазят една бронзова монета на Йоан I Цимисхий (969-976 г.) и един неразчетен оловен печат. Разкритите на места зидове са строени от ломени камъни, споени с бял и червен хоросан. Тук се намират и отделни керамични фрагменти от късножелязната епоха. Широко разпространена легенда, базираща се на "автентични записки" и разказваща за закопаното на височината огромно имане на кърджалийския предводител Емин ага, е превърнало височината в обект на мащабни иманярски разкопки от края на XIX век до наши дни. През 60-те години, при търсене на въпросното имане от служебни лица, останките на крепостта са почти унищожени с булдозер [2].

 

В западното подножие на височината при разораването на сега пустеещи ниви е откривана средновековна

 

30

 

 

керамика (XII-ХIV в.). Следи от антично и средновековно селище има и на север от "Хасара", в м. "Каракая" на около 300 метра южно от р. Марица, в близост до несъществуващите вече ж.п. кантон и брод на реката. Тук, в скалният масив личат следи от кариера за добив на камък, за която местното население не пази никакви спомени. По сведения на местни жители, в местността "Старата църква" на около 2 км северозападно от селото, при добив на глина са откривани гробове със стъклени гривни в тях. В местността "Алана", при оран са откривани каменни квадри и керамични фрагменти от III-IV век.

 

Околностите на "Хасара" във всички посоки са осеяни с тракийски надгробни могили. Общият им брой сега е 21. Повечето са пострадали в различна степен от иманярски набези, като някои са почти заличени.

 

Една единична могила има на 750 м. северно, в м. "Чучката". На 2 км. североизточно от нея, в близост до м. "Алана", има некропол от две могили, разположени една до друга.

 

На 1,9 км. югоизточно от "Хасара", в местността "Садлажа", в землището на с. Поляново, са запазени четири надгробни могили. В една от тях, през пролетта на 2001 година, от иманяри е разкрита тракийска гробница [3].

 

Могилата, наричана от местното население "Садлажка чука", има диаметър от около 35 м. и височина 6 м. По насипа и личат множество иманярски изкопи. Един от тях, в източната половина на могилата, разкрива част от дромоса и входа на гробницата. Тя е изградена от варовикови квадри на суха фуга. Гробната камера има правоъгълен план с размери 2,11 / 2,60 м. Поради обстоятелството, че почти 1/2 от нея е запълнена с пръст, височината и не може да се установи. Стените и са изградени от ортостати и хоризонтални каменни блокове. Покривната конструкция представлява фалшив триъгълен свод, изграден

 

31

 

 

от трапецовидно обработени конзолни квадри. Входът към камерата е оформен от профилирани каменни блокове. Запазени са само двете страници, челото на които е обработено като троен стъпаловиден профил, завършващ от външната страна с плитък улей. Щурцът липсва. Широчината на входа е 0,71 м. В момента на огледа, извършен след иманярската намеса, от дромоса личат само два реда каменни блокове, от северната и южната му страна. Широчината му е 1,12 м. Няма данни за покривна конструкция. Намерените в изкопаната от иманярите пръст керамични фрагменти и характера на конструкцията на гробното съоръжение, дават основание то да бъде датирано най-общо в IV в. пр. Хр.

 

На 600 м. югоизточно от този некропол има втори - от три разположени в една линия, в посока югозапад - югоизток могили. Насипът на най-западната от тях, така наречената "Бонева чука", е частично унищожен от строителството на резервоар.

 

На около 700 м. южно от "Хасара" през есента на 2000 г. е проучен могилен некропол от две надгробни могили, попадащи на трасето на бъдещата автомагистрала "Марица" [4].

 

Югозападно от селото в м. "Друма" едва личат две надгробни могили, почти заличени от разораване на насипите им.

 

Две единични могили има северозападно от Александрово. Едната отстои на 750 м. от него, непосредствено на север от пътя за Хасково. Втората е на около 1 км. от нея, край пътя за с. Нова Надежда, на невисок хълм южно от съвременните гробища.

 

Друг некропол от три могили има на два километра западно от селото, на юг от пътя за село Узунджово. В

 

32

 

 

едната от тях, разкопана от иманяри в началото на 90-те години на миналия век, е открито погребение в грубо изработен саркофаг от камък. Последният е разрушен от иманярите. Намерените тук керамични фрагменти се датират в първите векове след Христа.

 

През 1926 г. Ив. Велков публикува няколко предмета открити от иманяри в надгробна могила в м. "Сослуджа" от землището на село Фердинандово (сега Поляново), като ги датира в IV век. Горният топоним е заличен в спомените на местното население, но упоменаването от страна на автора, че "наблизо има местност Хисара", дава основание да се приеме, че материалите са намерени в някой от гореизброените могилни некрополи. По сведения на автора наблизо има втора могила, в насипа на която се виждат зидове [5].

 

Името на село Александрово става популярно в края на 2000 година, когато в една могила край него, е открита тракийска гробница със стенописи от IV в пр. Хр. [6]

 

Могилата, известна под името "Рошавата чука", отстои на 500 м. източно от селото в подножието на "Хасара". Насипът ѝ е висок около 15 м., а диаметърът му надхвърля 70 м. На около 90 м. на изток от тази могила, в гората по склона на височината има втора значително по-малка, върху която личат множество иманярски изкопи.

 

Проучването на гробницата в "Рошавата чука" е в начален стадий. Тя има коридор, входът на който се намира в източната периферия на могилния насип. Точната му дължина за сега остава неизвестна, тъй като източната му половина е непроходима, засипана с пръст и камъни от градежа. Вероятно, тя надхвърля 10 м. Иманярите проникват в гробницата през вертикална шахта, която води до счупена плоча от покривната конструкция на коридора.

 

33

 

 

На запад от последния следват една правоъгълна и една кръгла камера.

 

На разстояние 4,10 м. от западния край на дромоса, северният му зид е разрушен. Каменни квадри от градежа, ломени камъни от кожуха и покривната плоча над тях, са рухнали във вътрешността. Прониква и около 2,5 м3 пръст. В този участък, горният край на северната стена е пропаднала и наклонена на юг. Между най-горния каменен блок и покривната плоча се е образувала фуга широка около 5 см. Насипът, с плавен наклон на запад, достига до прага на входа към правоъгълната камера.

 

През лятото на 2001 година е проведено аварийно археологическо проучване, целящо да се разчисти западната половина на коридора от затрупалата го пръст, за да се осигури относително нормален подход до вътрешността на съоръжението, с оглед на по-нататъшните консервационно-възстановителни дейности. Работи се в един ограничен периметър, от иманярския изкоп на изток до сектора със стенописи, които обхващат по около 1 м. от стените на коридора, в най-западната му част.

 

За разлика от кръглата и правоъгълна камера, които са изградени от прецизно обработени каменни блокове на суха спойка, стените на дромоса са зидани по-небрежно. Каменните им квадри са грубо изсечени и споени помежду си с кал. Лицето на зидовете е доста неравно, фугите между отделните блокове са запълнени на места с по-дребни камъни. Височината на квадрите варира от 0,20 до 0,55 м., дължината от 0,40 до 1,00 м. Дебелината им (там, където е възможно да бъде измерена) е около 0,40 м. В посока на изток строежът става все по-груб. На отделни места има вторично използвани каменни блокове с по-прецизна изработка. Покривната конструкция е

 

34

 

 

съставена от каменни плочи. В проходимия участък на дромоса, те са шест. Широчината им варира от 0,68 до 0,80 м., при дебелина около 0,20 м. Дължината им е около 2 м. Три от покривните плочи (4-та, 5-та и 6-та, броени от правоъгълната камера в посока на изток) са пропукани и провиснали в средната си част към вътрешността на коридора.

 

Широчината на дромоса е 1,14-1,16 м., а височината му от нивото на основния терен - 1,68 м. В 50-сантиметровия пласт по цялата площ на пода са пръснати фрагменти от глинени кирпичи с размери 24 х 24 х 9 см., вероятно от разрушено от иманярите подово покритие. При това положение, височината на коридора в първоначалния му вид би следвало да е около 1,60 м.

 

По време на проучването, в насипа запълнил дромоса, са открити фрагменти от глинен съд с камбановидна форма (Табл. 1/1), изработен на ръка от грубо пречистена глина, с кафяв цвят и излъскана повърхност. Пет неголеми фрагмента от устието и тялото на глинена амфора (Табл. 1/2) и една канелирана дръжка от глинен съд (Табл. 1/3), изработен от фино пречистена глина с червен цвят. Нито един от намерените съдове не подлежи на реставрация. Тъй като най-долният двадесетсантиметров пласт от насипа остава непроучен, напълно възможно е по-нататък да бъдат открити още фрагменти от тях. Всички се датират най-общо в IV век пр. Хр.

 

В процеса на работата, под най-силно пропуканите покривни плочи, са открити части от прогнили дървени греди, с диаметър около 10 см. Непосредствено край стените на дромоса, са се съхранили следи от вертикалните им гнезда. Видимо, тук имаме следи от укрепване на застрашените от рухване плочи, направено от иманяри,

 

35

 

 

при предишно проникване в гробницата станало преди десетилетия, когато е разбито подовото покритие. Дали нанесените тогава разрушения са довели до по-късното рухване на част от северната стена на дромоса и покривната конструкция, ще покажат бъдещите проучвания.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Коруджиево, Коруджи, преименувано: от 1885 г. на Княз Александрово; и от 1947 г. на Александрово.

 

2. Аладжов, Д. - Прочути, забравени, неизвестни крепости от хасковския край., Хасково, 2001, с. 52, с лит.

 

3. Към настоящия момент археологическо проучване на гробницата не е правено. Тук публикуваме данните от първоначалния оглед на паметника.

 

4. Резултатите от разкопките ръководени от д-р Г. Китов за сега не са публикувани.

 

5. Аладжов, Д., Селища, паметници, находк и. Хасково, 1997, с. 16, с лит.

 

6. Kitov, G., A newly found Thracian tomb with frescoes. – Archaeologia Bulgarica V, 15-20.

 

 

План на гробницата в "САДЛАЖКАТА ЧУКА", с. Поляново

 

36

 

 

Надгробната могила "Садлажка чука" - с. Поляново

 

 

Могилата "Рошавата чука" край с. Александрово

 

37

 

 

Дромосът на гробницата в "Рошавата чука"

 

38

 

 

Схема на гробницата в "Рошавата чука"

 

 

Табл. 1

 

 

СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ:

1. План на гробницата в "Садлажката чука" - с. Поляново.

2. Надгробната могила "Садлажка чука" - с. Поляново.

3. Могилата "Рошавата чука" край с. Александрово.

4. Дромосът на гробницата в "Рошавата чука", след проучването.

5. Схема на гробницата в "Рошавата чука", преди проучването.

6. Табл. 1

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]