СБОРНИК ТРАКИЯ
том II

 

14. ВОЙВОДАТА РАФАИЛ КАРАКАЧАНОВ

Леко Славов - журналист

 

 

ВОЙВОДАТА РАФАИЛ КАРАКАЧАНОВ

 

 

Рафаил Тодоров Каракачанов е роден през 1889 г. в с. Сачанли, Беломорска Тракия в заможно семейство, което притежавало земя и около 600 овце. Преди Рафаил се родили три момчета, но всички починали. Майката дала обет, че ако отново се роди момче, ще го кръсти на първия срещнат мъж. Така Рафаил получил името си. Първият мъж, когото майката срещнала след раждането на улицата бил италианец и се казвал Рафаел… [1] Детските години се изнизали спокойно и безметежно.

 

Когато бил четиринадесетгодишен започва житейската му драма. Тогава турците заклали пред очите му неговия баща и съпруга на сестра му. Заклел се да отмъсти на убийците, три години след това Рафаил ги намира и отмъщава по същия начин. Така на седемнадесетгодишна възраст той се прощава завинаги с мирния живот. Събира чета и раздава възмездие. Подир едно предателство цялата чета тридесетина човека е арестувана и откарана в Гюмюрджина. Майката на Рафаил - Злата успяла да подкупи охраната и да внесе в килията кирка и лопата. Рафаил и неговите другари прокопали тунел под стените и избягали. [2]

 

Излязъл на свобода Рафаил отново събира четата. Основната му дейност - 1919-1921 г. била да осигурява охрана

 

243

 

 

на бягащите българи от Беломорска Тракия в България. Междувременно той се оженил и му се родило едно момиченце, което кръстил на майка си - Златка. Гръцките власти имали безброй основания да се отърват от Рафаил и точно на Великден 1921 г. пратили наемни убийци в дома му. Те нахлули в къщата, когато майката на войводата баба Злата приготвяла великденската баница. Пистолетът на Рафаил засякъл и той се хвърлил срещу нападателите с голи ръце. Те стреляли в него и го ранили тежко, но той успял да убие един от тях. В къщата бил и приятелят на Рафаил - тракийският войвода Стайко Запартов. Той също получил тежки рани. Убити били шест души, сред които майката на Рафаил и годеника на племенницата му. Двамата тракийски войводи били увити в овчи кожи и откарани в Ивайловград, а после в Пловдив, където им оказали медицинска помощ. Като по чудо те оцелели. След шест месеца лечение се завръщат в родния край и Рафаил отново се оженил. От втория си брак войводата има седем деца. Семейството обаче винаги е било на второстепенно място. [3]

 

През м. ноември 1922 г. войводата Рафаил Каракачанов заедно с четата си се присъединява към Българо-турската Вътрешна тракийска революционна организация и взема участие в много въоръжени акции на организацията. В един автентичен рапорт до Главния войвода на ВТРО Таню Николов той прави отчет за извършена такава акция:

 

"Донасям ви следното: възложената задача изпълних напълно - именно: на 16 януари вечерта в 11 и половина часа бяхме пред пехотинските нови казарми в "Бадемлика" - гр. Гюмюрджина и в същия час, заедно с четниците си, атакувахме целите казарми, където бяха настанени гръцки войски, заедно с картечния им обоз и снаряжение. Хвърлихме 40 бомби бухалки, които всички експлоадираха сполучливо и поразиха неприятеля, след което се изтеглихме без да дадем никакви жертви от наша

 

244

 

 

страна. Получих сведения на другия ден, че неприятелят има около 60 убити и повече от 100 души ранени, заедно с 15-20 мулета и двама офицери са паднали убити, които два дни са стояли незаровени. Паниката и уплахата на целия гарнизон и цялото гръцко население е била на другия ден неописуема и впоследствие на другия ден са арестувани повече от 150 души турци и българи, особено от турската махала "Кьор махале" в гр. Гюмюрджина. Вследствие на това наше нападение околните войскови части са деморализирани и отказват да изпълняват заповедите на офицерите и в Гюмюрджина е избухнал бунт между войниците и командването. Турското и българското население в цяла Гюмюрджинска околия посрещна с голяма радост това сполучливо нападение.

 

Оставам на поста си с четниците си … Очаквам Вашето лично пристигане или нареждане.

 

С поздрав - войводата: Р.Т. Каракачанов

1 февруари 1923 г." [4]

 

 

Този рапорт е красноречиво доказателство за ужаса, който всявали Рафаил и другарите му и за причините гръцките власти да го преследват и да се опитват да го ликвидират. Той обаче винаги оцелява.

 

След разцеплението на Вътрешната тракийска революционна организация Рафаил Каракачанов се оттегля от активна революционна дейност. Семейството му живее в Гюмюрджина и притежава солиден имот: мелница, маслинови градини, ниви.

 

По-късно по своя инициатива той сътрудничи на българското военно разузнаване до 1944 г. След 9 септември 1944 г. се заселва в с. Горно поле. Приет е за член на БКП и е вербуван за агент на българското външно разузнаване. Главната му задача е била да превежда гръцки партизани в България, но често е изпълнявал и други поръчки в Турция. В спомени на офицера от външното разузнаване Атанас Василев,

 

245

 

 

 който е вербувал Рафаил Каракачанов четем: " Тогава аз работех в МВР - София /външно разузнаване/ и ги поканих - Рафаил и приятелят му Илия Момчилов за съвместна работа. Те приеха. Работехме пряко под ръководството на Димитър Янев от София. Тогава добих представа, че са опитни и вършеха добра работа…" [5]

 

Още в самото начало се прокрадва съмнение, че Рафаил работи не само за Държавна сигурност, а и за американско разузнаване. През ноември 1949 г., когато се развихря разобличителната кампания срещу Трайчо Костов, заклеймен като титовист и англо-американски агент, на партийно събрание в с. Горно поле Рафаил Каракачанов е обявен за американски шпионин и изключен от БКП. Старият войвода разбира, че след моралното порицание може да бъде убит и емигрира в Гърция. Установява се в гр. Гюмюрджина.

 

Бягството на Рафаил Каракачанов е голям удар за българските тайни служби. Семейството му е интернирано в едно добруджанско село. Офицерът от външно разузнаване Атанас Василев е изпратен нелегално в Гърция да върне войводата. С големи трудности разузнавачът изпълнява задачата си частично. Среща се с Рафаил, но не успява да го убеди да се върне в България. Години по-късно в спомените си той споделя: " Преди да се разделим с Рафаил аз го запитах - желае ли да се върне в България. Той категорично отказа. Не можел да гледа в очите онези, които са го прокудили и накарали да остави семейство и родина. Той каза, че не може да гледа в очите и тези, които са пострадали заради него и са интернирани. Докладвах на ръководството за проведената среща…" [6]

 

Българските власти не оставят бягството на войводата без последствие. Те изчакват най-удобния момент за отмъщение. На 23 септември 1959 г. Рафаил Каракачанов умира от бавна и мъчителна смърт. Предполага се, че той е отровен

 

246

 

 

по поръчка на българските тайни служби с бавнодействаща отрова. Това е краят на тази борческа личност, която десетки години воюва за свободата на българите в Западна Тракия. Безспорно неговата житейска съдба е рожба на превратностите, на националната трагедия сполетяла беломорските българи и неговото непоколебимо непокорство през властимащите е достойно за уважение.

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Държавен архив - Хасково, ф. 656К, оп. 2, а.е. 80, л. 1.

 

2. Пак там.

 

3. Пак там, л. 2.

 

4. Пак там, ф. 656К, оп. 1, а.е. 1, л. 63-65.

 

5. Пак там, оп. 2, а.е. 81, л. 1.

 

6. Пак там, л. 2 - 3.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]