4. КАПИТАН НИКОЛА АНДРЕЕВ - ГЕРОЯТ ОТ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
Недялко Димов – Исторически музей - Хасково
Не минава ден по националните медии да не бъде споменато името Капитан Андреево. Почти всички българи свързват това име с ГКПП с южната ни съседка Турция, намиращ се в с. Капитан Андреево. Малцина са обаче онези които знаят освен името нещо повече за героя от Балканската война капитан Никола Андреев.
Никола Андреев е роден на 30 март 1876 г. в Стара Загора в родолюбиво семейство, което го възпитава в дух на обич към родината и нейните руски освободители. Малкият Никола расте под благотворното въздействие на разказаните от родителите му спомени за Априлското въстание, за Освободителната война и особено за епичните боеве при Стара Загора, свързани с проявената от Българското опълчение храброст и трагичната смърт на спасителя на Самарското знаме подполковник Калитин, както и за славните подвизи на българската войска във войната през 1885 г. Всичко това дълбоко се врязва в съзнанието на младия Никола и той решава да се посвети на военната служба, за да брани родината от нейните врагове.
На 25 август 1894 г. след успешно издържан приемен изпит, 18-годишният младеж постъпва във Военното училище в София, което завършва на 1 януари 1898 г. като подпоручик от пехотата. Своята офицерска служба Андреев започва в 10-ти пехотен Родопски полк, който е на гарнизон в Хасково. Четири години по-късно - 2 май 1902 г. той е повишен в звание "поручик" и е преведен на служба в граничните войски, като началник на граничен подучастък. През 1904 г. той получава ново назначение като взводен командир в 28-и пехотен Сремски полк в Карлово, където постига значителни
46
КАПИТАН НИКОЛА АНДРЕЕВ
47
успехи в бойната подготовка на своите войници. След още две години Андреев, вече капитан, поема командването на рота в същия полк, а в началото на 1909 г. е преведен на служба в Софийското военно училище като преподавател и възпитател на юнкерите, както тогава са наричали курсантите на н Военното училище. От този период на службата на Андреев датират впечатленията, които той оставя сред своите съвипускници и другари. Те го представят като интелигентен, превъзходно подготвен, волеви и с изявени командни качества строеви офицер, който със своя честен характер, справедливост и отзивчивост бързо завладява сърцата на подчинените и спечелва уважението на своите началници и другари.
Когато на 17 септември 1912 г. се обявява мобилизацията на българската армия, капитан Андреев по силата на своето мобилизационно назначение напуска Военното училище и се отправя за Търново-Сеймен /дн.Симеоновград/, където се мобилизира 51-ви пехотен и резервен полк - мобилизационно формирование на мирновременния 30-ти пехотен Шейновски полк. Капитан Андреев поема командването на 10-та рота от 3-та дружина на полка който пък влиза в състава на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия с щаб в Стара Загора.
Ротата на капитан Андреев е с численост 263 души от които само 11 са кадрови военнослужещи. Всички останали са запасни войници и офицери. На 20 септември 51-ви полк започва да се изнася към турската граница и се разполага в района на Харманли. Тук със свойствената си енергия капитан Андреев използува оставащите две седмици до обявяването на войната за водене на най-интензивна подготовка на ротата. Под негово ръководство се провеждат тактически занятия и бойни стрелби. Успоредно с това той изнася пламенни патриотични беседи и по този начин повдига до крайна степен бойния дух на войниците за борба с вековния поробител,
48
като им вдъхва непреклонна воля за победа и готовност за саможертва.
На 5 октомври 1912 г. с развети знамена и под звуците на националния химн българските полкове преминават турската граница и започват войната за освобождението на поробените братя в Тракия. Сред тях е и 51-ви полк, който още същия ден влиза в Мустафа паша /дн.Свиленград/, където е посрещнат тържествено от ликуващото население. През следващите три дни полкът настъпва в югоизточно направление към железопътната станция Кадъкьой , като разпръсва турските гранични подразделения. Станцията е овладяна и настъплението продължава.
Но на 9 октомври гарнизонът на Одринската крепост с част от силите си предприема излаз, за да спре и разстрои подхождащите към Свиленград български войски. Ето защо полкът заема удобна за отбрана позиция на линията с. Юруш - с. Коюнлъ. Срещу него изпращат части на редифската Гюмюрджинска дивизия. Те обаче са посрещнати с толкова силен и точен пехотен и артилерийски огън, че са принудени да залегнат пред българската позиция и не са в състояние да продължат настъплението си.
Рано следобед на същия ден дружините на полка се вдигат в мощна контраатака. Полковата музика свири националния химн и по целия фронт се разнася гръмко "Ура!" На крайния ляв фланг покрай южния бряг на р.Марица настъпва 10-та пехотна рота начело със своя командир капитан Андреев, който със сабя в едната ръка и пистолет в другата дава личен пример на храброст и мъжество. Предните части на противника не издържат на стремителния удар и започват бързо да отстъпват. Скоро нашите войски проникват чак до зоната на турските артилерийски позиции, където обаче врагът неочаквано оказва отчаяна съпротива и ги принуждава да залегнат. Настъпва криза в битката. Сега вече всичко зависи
49
от инициативността, твърдостта и непоколебимостта на командирите, които трябва да вдъхнат нови морални сили у своите войници и да затвърдят вярата им в победния изход на боя. Та това е техният първи сериозен бой, тяхното истинско бойно кръщение! Пръв от всички капитан Андреев схваща критичния момент. Той се изправя пред залегналите и с призива: "Напред, юнаци, след мен! Да сразим поробителите!" повежда ротата си в решителен щурм. Примерът на храбреца и неговите бойци увлича и съседните подразделения, които също се вдигат в удар на нож. Капитан Андреев е улучен от вражески шрапнелен куршум, но въпреки раната си продължава да води и ободрява бойците. След миг заедно с тях той нахлува в противниковите окопи. Срещу него се нахвърлят с щикове озверени редифи. Разразява се кратък, но ожесточен ръкопашен бой... Съпротивата е сломена. С викове "теслим", теслим" /предаваме се/ част от противниковите войници захвърлят оръжието и вдигат ръце, а останалите търсят спасение в паническо бягство. В това време една наша батарея от левия бряг на р.Марица открива огън във фланг на бягащите към с. Мараш редифи, което още повече увеличава безредието сред противника. В опита си да се спасят много турски войници нагазват мътните води на придошлата Марица и там намират смъртта си. Само малцина успяват да се промъкнат покрай брега на реката и да се доберат до Одрин. Бойното поле в участъка на 51-ви пехотен полк е осеяно с трупове на противника. Пленени са повече от 200 войници и офицери, взети са като трофеи 2 оръдия, 3 ракли със снаряди, много пушки и голямо количество снаряжение. Общите загуби на противника /по негови собствени данни/ възлизат на около 900 души. Заслужава да се отбележи, че 29 ранени противникови войници са прибрани от бойното поле и са евакуирани в лазарета на 8-ма пехотна дивизия в Кадъкьой, където им е отказана съответната медицинска помощ.
50
Тази извоювана в първите дни на войната победа има голяма морална стойност. Тя повишава бойния дух на българския войник и укрепва вярата му в превъзходство над противника в последвалите боеве с него. От друга страна, българските войници постигат значителен резултат от тактическо значение. Те успяват да се приближат плътно до Одрин и да заемат добра изходна позиция за атака вх западния сектор на крепостта и да осигурят благоприятни огневи позиции за артилерията.
Победата обаче е постигната с цената на скъпи жертви. От личния състав на 51-ви полк загиват 48 души. Сред тях е и героят капитан Никола Андреев, на чиято решителност и храброст в критичния момент до голяма степен се дължи извоюваният голям боен успех. Прободен от вражески щикове при вихрената атака на неговата 10-та рота, тъй както някога загина майор Торталов при третата атака на Плевен - той е отнесен в полковия превързочен пункт - от там в дивизионния лазарет, където въпреки положените усилия за спасяването му още същата вечер умира. Получените рани се оказват смъртоносни, пред които и приятелят му д-р Проданов е безпомощен. На следващия ден той е погребан с полагащите му се военни почети край ж.п.с. Кадъкьой.
Още в хода на Балканската война подвигът на капитан Андреев намира широк отзвук сред българската общественост. На отпечатаното през ноември 1912 г. трицветно табло под надслов "Българска военна слава - безсмъртие" е изобразено проявеното от капитан Андреев и неговите бойци геройство в боя на 9 октомври 1912 г. при с. Юруш. По предложение на Щаба на Действуващата армия ж.п.с. Кадъкьой, където е погребан, и селото до нея са преименувани на Капитан Андреево. Пускат се илюстровани пощенски картички с изглед от преименуването в памет на капитан Андреев село с текст на български и немски език.
51
След злополучната Междусъюзническа война 1913 г. Кадъкьой отново влиза в пределите на турската държава, обаче тленните останки на капитан Андреев своевременно са пренесени и положени в гробището на Свиленград.
През 1915 г., за да се спасят от османските издевателства, българите от останалите под робство села Кемал и Дованджово избягват и се заселват в с. Вирантеке, разположено на северния бряг на р.Марица на около 12 км източно от Свиленград. Съгласно сключената на 21 август 1915 г. конвенция между България и Турция това село е присъединено към България. По тяхно искане през 1934 г., селото е преименувано на "Капитан Андреево". Тук са пренесени костите и е издигнат скромен паметник на героя капитан Никола Андреев, дал живота си за родината в бой за свободата на поробените тракийски българи.
За този истински герой от Балканската война е написана следната песен от поета Любомир Бобевски и композитора Александър Кръстев:
Божествен плам в очите ти гореше,
В гърди бе буен ураган,
С чиличен меч ти вихрено летеше
Към побесняла вража сган.
На тридесет места бе ти прободен
От варварския яден щик.
Народа си да водиш днес свободен.
Девиза ти бе туй велик.
До смърт се би с усмивка на устата,
очи затвори ти честит,
издигна си юначе, нам в сърцата
Навеки паметник велик.
52
И днес подвигът на капитан Никола Андреев, изпълва сърцата на всички българи с национална гордост и преклонение пред неговия героизъм.
Неговото име ще остане завинаги като символ на непобедимия български войник.