ПРИЛОЖЕНИЕ
Архиепископъ Филаретъ Черниговскій
ПАМЯТЬ О БЛАГОВѢРНОМЪ ЦАРѢ ОУПРАВДѢ
39
Заглавна страница от първото издание:
СВЯТЫЕ ЮЖНЫХЪ СЛАВЯНЪ.
ОПЫТЪ ОПИСАНІЯ ЖИЗНИ ИХЪ.
СОЧИНЕНІЕ ФИЛАРЕТА
АРХІЕПИСКОПА ЧЕРНИГОВСКАГО.
ЧЕРНИГОВЪ.
Въ ТИПОГРАФІИ ИЛЬИНСКАГО МОНАСТЫРЯ. 1865.
40
Корица на второто издание:
СВѦТЫЕ ЮЖНЫХЪ СЛАВЯНЪ.
ОПИСАНІЕ ЖИЗНИ ИХЪ
СОЧ. ФИЛАРЕТА,
АРХІЕПИСКОПА ЧЕРНИГОВСКАГО.
Съ рисунками академика Ѳ. Г. Солнцева.
С.-ПЕТЕРБУРГЪ.
Изданіе 4-е, книгопродавца И. Л. Тузова 1894.
41
Заглавна страница от второто издание:
СВЯТЫЕ ЮЖНЫХЪ СЛАВЯНЪ
ОПИСАНІЕ ЖИЗНИ ИХЪ.
СОЧИНЕНІЕ ФИЛАРЕТА,
АРХІЕПИСКОПА ЧЕРНИГОВСКАГО.
Съ рисунками академика Ѳ. Г. Солнцева.
С.-ПЕТЕРБУРГЪ.
Изданіе 4-е, книгопродавца И. Л. Тузова 1894.
42-43
Факсимиле от второто издание:
стр. 284
И въ константинопольскомъ мѣсяцесловѣ и въ славянскомъ прологѣ въ 14 д. ноября чтится память о благовѣрномъ царѣ Юстиніанѣ [53].
Славный императоръ греческой имперіи былъ чистый славянинъ, и по отцу и по матери. Сынъ Истока и Бѣгленицы, Управда, родился близъ Средца (Софіи) въ поселеніи Ведрянѣ, славянскомъ по самому названію. Возвысился онъ при покровительствѣ дяди своего имп. Юстина. Послѣдній самъ былъ земледѣльцемъ поселенія Ведряны и пѣшкомъ, съ однимъ тулупомъ на плечахъ, пришелъ въ Константинополь, впослѣдствіи перевелъ онъ сюда жену свою Лупкиню, сестру ея Бѣгленицу, мать Управды, и племянницу Бѣгленицу [54]. — Ясно, что Управда — не только славянинъ, но и потомокъ славянъ — старожиловъ Ѳракіи и Иллиріи, которыхъ однако считали явившимися во Ѳракію только въ 7 вѣкѣ [55].
Послѣ дяди императора Управда, «принявшій имя Юстиніана», имя правительственнаго латинскаго языка, возведенъ былъ на императорскій престолъ. Славянскій императоръ Византіи любовію къ правдѣ, сочувствіемъ къ человѣчеству пробудилъ стихіи мысля и жизни, уже засыпавшія въ государствѣ.
53. Вершинскаго Мѣсяцесловъ стр. 182. Спб. 1852 г. Поклонникъ свят. горы 336. Въ греческихъ минеяхъ назначалось еще 2 ч. августа днемъ «памяти объ имп. Юстиніанѣ», в именно «въ храмѣ св. апостоловъ», иоторыі перестроенъ былъ Юстиніаномъ и въ которомъ похороненъ былъ онъ.
54. Прокопій De bello Vandalico 2, 24. De ædificiis IV, 1. Луккари (Annall. ragusiani lib. 1. p. 1) прибавляетъ, что сестра Истока была за Селимиромъ королемъ далматскимъ и сербскимъ. Бѣгленица, сестра Управды, была въ супружествѣ за Дульциссаномъ и ея сынъ Юстинъ былъ императоромъ, послѣ дяди. О другихъ родственникахъ Du-Cange: Familie byzant. p. 97—101. Кодимъ: «храмъ св. Прокопія, называемый Бегленицанъ, построенъ на таврѣ Юстиніаномъ; онъ построилъ и много дворцовъ съ именемъ родной сестры своей Бѣгленицы. Эта церковь опустошена была огнемъ и ее возсоздала Антонина, супруга магистра Величара, носившая платье имп. Ѳеодоры, по убѣжденію самой Бѣгленицы, съ которою жила она по смерти мужа своего. De ædif. const. p. 108. ed. Beckeri.
55. Энгели и прочіе нѣмцы нагнали такую густую тьму на исторію славянъ, что и доселѣ еще не совладѣютъ съ этою тьмою. То авторитетъ Энгелей, то смѣшеніе народности сь политическимъ бытомъ народа все еще держатъ славистовъ до 7 в. на лѣвомъ берегу Дуная; чуть-чуть заглянуть раньше того за Дунай, катъ опять бѣгутъ къ Кавказу.—Смѣшно и досадно! См. напр. какъ робко, какъ боязно Шафарикъ дѣлаетъ заключенія изъ исторіи Управды. Славян. древн. III, 257—261. И до чего доводило это Шафарика? Въ одномъ мѣстѣ, въ Управдѣ, его роднѣ, его полководцахъ признаеть онъ славянъ; а въ другомъ (III, 393) пишетъ: «въ срединѣ треугольника, (во Ѳракіи и Иллиріи) находились тогда (до 7 вѣка) праотцы нынѣшнихъ валаховъ (по Шафарику кельтовъ) и албанцевъ—остатки древнихъ обитателей Ѳракіи и Иллиріи». Вѣдь тутъ и противорѣчія себѣ самому и противорѣчіе дѣйствительности осязаемоі. Какъ въ языкѣ ѳракійцевъ видны славянскія слова (Управда, Бѣгленица, Вѣдряна, в пр.), такъ въ языкѣ волоховъ доселѣ ввучать латинскія слова, обличающія въ волохахъ—колонистовъ римскихъ. Точно также, въ языкѣ албанцевъ, древнихъ скордисковъ, много словъ французскихъ, или древнихъ галловъ (Чертковъ о пересел. ѳракійцевъ въ Времем. общ. ист. X, 79—81), тѣхъ самыхъ, которыхъ за полтора столѣтія до рожд. Хр. частъ ушла въ малую Азію и образовала тамъ Галатію. |
Както в Константинополския месецослов, така и в Славянския пролог [синаксар], на 14 ноември се чете възпоминание за благоверния цар Юстиниан [1].
Славният император на гръцката империя е бил чист славянин и по баща и по майка. Син на Исток и Бигленица, Управда се е родил близо до Средец (София) в селището Ведриана, славянско по названието си. Той се е издигнал под покровителството на своя вуйчо император Юстин. Последният е бил земеделец в селището Ведриана и пеш, само с един кожух на раменете, пристигнал в Константинопол, като след това довел тук жена си Лупкина, сестра й Бигленица, майка на Управда, и племенницата си Бигленица [2]. Ясно е, че Управда не само е славянин, но и потомък на славяни - старите жители на Тракия и Илирия, за които обаче се счита, че са се явили в Тракия едва в VII век. [3]
След [смъртта на] вуйчо си, Управда, който приел името Юстиниан - име на господстващия латински език - бил възкачен на императорския престол. Славянският император на Византия с любов към справедливостта и със съчувствие към човечеството, пробужда стихиите на мисълта и живота, вече замиращи в държавата.
1. Протоіерей Димитрій Вершинскій, Месецясловъ Православно-кафолической восточной церкви, Санктъ-Петербургъ, 1852, с. 182. Поклонникъ Св. Горы, с. 336. В гръцките минеи се чествал на 2 август „ден в памет на император Юстиниан", именно в храма „Св. Апостоли", който бил преустроен от Юстиниан и в който императорът бил погребан.
2. Прокопий, De bello Vandalico 2, 24; De ædifiiciis IV, 1. Луккари [Giacomo Luccari, Copioso ristretto degli annali di Ragusa, Venezia 1605] lib. 1, с. 1, добавя, че сестра на Исток била омъжена за Селимир, крал на Далмация и Сърбия. Бегленица, сестрата на Управда, била съпруга на Дулцисин, а нейният син Юстин(иан) станал император след чичо си. За другите роднини вж.: Du Cange, Familie byzantine, c. 97-101. Според Кодин [Georgius Kodinus, De antiquitatibus Constantinopolitanis, c. 108, по изданието на Becker, Bonnae 1843] „храмът Св. Прокопий, наричан Бегленицан, бил построен от Юстиниан; той построил и много дворци с името на сестра си Бегленица. Тази църква била опустошена от пожар и била възстановена от Антонина, съпругата на магистъра Величар, която носила мантия на императрицата Теодора. Антонина възстановила църквата по настояване на Бегленица, с която живеела заедно след смъртта на своя съпруг (Величар).
3. Енгел [Johann Christian von Engel] и други немци са забулили с такъв гъст мрак историята на славяните, че още не можем да се оправим от тази тъмнина, която и досега не може да се разсее. Ту авторитетът на Енгел, ту смесването на народностите с политическия бит на народа все още държат славяните до VII век на левия бряг на Дунава. Преди това едва - едва поглеждат отвъд Дунава и отново бягат в Кавказ. Смешно и досадно! Вижте, напр., как Шафарик [Pavel Jozef Šafarik, Славянскія древности, Москва, 1847] боязливо прави заключения от историята на Управда. На едно място той признава Управда, роднините и пълководците му за славяни, а на друго място (III, 393) пише: „по средата на триъгълника (в Тракия и Илирия) тогава (преди VII век) се намираха предците на днешните власи (според Шафарик келти) и албанци - остатъци от древните обитатели на Тракия и Илирия". Ами че той си противоречи сам и това е в противоречие с реалната действителност. Както в езика на тракийците са забележими славянските думи (Управда, Бигленица, Ведриана и пр.), така и в езика на власите досега звучат латински думи, разкриващи, че тези власи са римски колонисти. Точно по същия начин в езика на албанците (древните скордиски) има много френски думи или думи на древните гали. (Александръ Чертковъ, О переселеній Тракійскихъ племенъ за Дунай и далѣе на северъ, къ Балтийскому морю и къ намъ на Русь, във: Временникъ Импер. Моск. общества исторіи и древностѣй россійскихъ, кн. X, с. 79-81, Москва, 1851) Това са същите тези гали, част от които столетие и половина преди Хр. отива в Мала Азия и образува там Галатия. |
44-45
Факсимиле от второто издание:
стр. 285
|
Безъ уваженія нельзя вспомнить о государѣ, который потребовалъ отъ задунайскихъ дикарей—не оскоплять плѣнныхъ и для выполненія этой одной мысли началъ войну. Это тоже, что требованіе, предъявленное Карѳагену, не приносить человѣческихъ жертвъ. Христіанская имперія востока при Управдѣ прославилась побѣдами. Персія энергически удержана въ ея предѣлахъ; Африка вырвана у вандаловъ, Италія—у вестъ-готовъ. Но кто были лучшіе полководцы Юстиніана? откуда набирались лучшія войска его? лучшіе полководцы—славяне и лучшія войска—войска славянскихъ племенъ. Побѣдитель готовъ и персовъ Величаръ родился въ Дарданіи, откуда вышелъ и императорскій домъ и гдѣ проповѣдывалъ св. вѣру святитель Никита [56]. Конницу Величара составляли «славяне и анты», говоритъ Прокопій. Отдѣльнымъ коннымъ корпусомъ, въ войнѣ съ персами, начальствовали Доброгость и Всегордъ, «оба варвара, говоритъ гордый грекъ, но вожди римскихъ полковъ». Въ войнѣ съ готѳами—нѣмцами военные начальники у Величара Кутило ѳракіецъ, Гудило ѳракіецъ предводитель иллировъ, ѳракійцы Баба и брать Бузы, Ванила. На Дунаѣ оберегалъ имперію «Хвалибудъ, приближенный человѣкъ, отличный воинъ», котораго императоръ въ 530 г. сдѣлалъ главнокомандующимъ Ѳракіи. «Хвалибудъ нагналъ такой страхъ на гунновъ, что они болѣе не смѣли преступать Дуная», тогда какъ прежде того гунны и славяне едва не каждый годъ вторгались съ опустошеніемъ [57]. — Самъ Управда писалъ:
56. См. іюня 22 д.
57. Прокопій de bello gothico 111, 14. Агаѳій III, 6. Раичъ 1, 157—159. О Кутилѣ и Гудилѣ Прокопій de bello goth. Ill, 30. О Бабѣ и Ванилѣ ibid. IV, 9. Въ 537 г. къ Величару въ Рамѣ послано 1600 антовъ и славянъ изъ живущихъ осѣдло по Дунаю и потомъ 800 ѳракійцевъ (ibid. I, 27; II, 5); въ 544 г. въ Италіи было 400 ѳракійцевъ (ibid. III, 6). Ѳракіецъ изъ племени бѣссовь (de bello goth. I, 5; II, 26). Въ 575 г. патрицій Оногостъ; въ 592 г. полководецъ Татимиръ (Шафарика Древн. III, 250. 256. 257). Кромѣ личныхъ именъ ѳракійскихъ, названія городовъ, мѣстечекъ, крѣпостей Ѳракіи, Македоніи и Мизіи, приводимыя Прокопіемъ, ясно и безъ всякой натяжки указываютъ на свое славянское происхожденіе... Таковы напр. Берзана, Врачишта, Дебре (нынѣ Дебрь), Долибинъ, (нынѣ Дулебинъ), Кавеца (нынѣ Кавица) Клесвестита (Клештевица), Лабуца (нынѣ Лабица), Милетисъ (Милица), Милареки, Стреденъ и пр. De edit ed Venet. p. 437. |
Не бива да си спомняме без уважение за господаря, които наложил на отвъд-Дунавските диваци да не скопяват пленените и за да осъществи тази едничка мисъл, започнал война с тях. Това е същото, както и изискването, предявено към Картаген да не се принасят човешки жертви. Християнската източна империя се прославила по времето на Управда с победи. Персия е удържана в нейните предели със сила; Африка е изтръгната от вандалите, Италия - от вест-готите. Но кои са били най-добрите пълководци на Юстиниан? Откъде е набирал той най-добрата войска ? Най-добрите пълководци са славяни и най-добрата войска е войската, [набирана] от славянските племена. Победителят над готите и персите Величар се е родил в Дардания, откъдето е произлязъл и императорският дом и където е проповядвал Христовата вяра светителят Никита [4]. Конницата на Величар е била съставена от „славяни и анти" - казва Прокоп. Отделни конни части във войната с персите са предвождани от Доброгост и Всегорд, „и двамата са варвари, казва гордият грък , но са вождове на римски полкове". Във войната с готите-немци, военачалници на Величар са Гудило, тракиец - предводител на илирите, тракийците Баба и братът на Буза - Ванила. На Дунава пази империята „Хвалибуд, приближен човек, отличен войн", когото през 530 г. императорът прави главнокомандващ на Тракия. „Хвалибуд внушил такъв страх у хуните, че те повече не смеели да минават Дунава", докато преди това хуните и славяните едва ли не всяка година се втурвали да опустошават [тези земи]" [5]. - Сам Управда писал:
4. Вж. Житието на св. Никита - Възпоминание за св. Никита, 22 юни.
5. Прокоп, De bello gothico III, 14; Агатий, Църковна история 111, 6; Јованъ Раичъ, Исторіј разныхъ славенскихъ народовъ, наипаче Болгаръ, Хорватовъ и Сербовъ, Карловацъ, 1794, I, с. 157-159. За Кутила и Гудила вж. Прокоп, De bello gothico, III, 30; за Баба и Ванила - пак там, IV, 9. В 537 г. [в помощ] на Величар в Рим били изпратени 1600 анти и славяни от уседналото население при Дунава, а след това още 800 тракийци (също, I, 27; II, 5); в 544 г. в Италия имало 800 тракийци (също III, 6). [Споменават се:] Тракиец от племето на бесите (Прокоп, De bello gothico I, 5; II, 26); в 576 г. патриций на име Оногост, в 592 г. полководеца Татимир (Шафарик, Славянскіе древности, III, 250, 256, 257). Освен тракийските собствени имена, също и названията на градове, местности и крепости в Тракия, Македония и Мизия, споменати от Прокоп, сочат ясно и просто, без натякване, своя тракийски произход. Това са, напр. Берзана [Бързана], Врачища, Дебра (сега Дебър), Долибин (сега Дулибин), Кавеца (сега Кавица), Клесвестита (Клещевица), Лабуца (сега Лабица), Милетис (Милица), Миларени, Стреден [Среден] и т.н. - Вж. Прокоп, De ædifiiciis, с. 437. |
46-47
Факсимиле от второто издание
стр. 286
|
«это дѣло признанное, что если кто назоветъ только Ѳракію, то тотчасъ соединяется съ словомъ мысль и о мужествѣ и о массахъ воиновъ и о храброй отвагѣ. Всему этому— родина страна та [58].
Полное собраніе римскихъ гражданскихъ законовъ, лучшій памятникъ древняго образованнаго міра, составлено было подъ надзоромъ Управды. — Такъ спасена была для позднихъ временъ праводатная мудрость Рима, иногда и вредная для новыхъ народовъ, но чаще полезная уроками отчетливой опытности.
Императоръ дорожилъ христіанскою вѣрою, понимая высоту и благотворность ея. Онъ то подвергалъ строгому преслѣдованію язычество и особенно въ аристократахъ ума и власти, то привлекалъ язычниковъ къ св. вѣрѣ благодѣяніями любви [59].—Потому не сомнѣваемся, что онъ старался какъ объ укрѣпленіи чистой вѣры между славянами, жившими въ имперіи, такъ и о приведеніи къ Христу тѣхъ, которые рѣшались жить въ имперіи. Три предводителя славянскихъ дружинъ, воевавшихъ съ имперіею, назывались Андрагость, Арсагость, Пирогость, т. е. соединяли съ славянскимъ гостемъ христіанскія имена: Андрей, Арсеній, Петръ [60].—
58. Iustiniani novella 26. Такъ отзывался объ услугахъ ѳракійскихъ славянъ имперіи императоръ—славянинъ. А вотъ отзывъ и современнаго ему грека о славянахъ: «о проклятомъ народѣ славянъ и объ опустошеніи, которое совершили они»,— такъ говорить историкъ монофизитъ Іоаннъ ефесскій. D. Kirchengeschichte d. Iohanes von Ephesus S. 215. 255. München 1862.
59. Theophani chronicon ad an. 522. (521 Isdeler chronol. 2, 458), Прокопій arconс. XI p. 90 Хрон. Малалы 2, 184. Codex Iustiniani lib. 1. tit. XI. Юстяніанъ преслѣдовалъ (545 г.) язычество преимущественно въ столицѣ и въ малой Азіи; въ Азію посылалъ онъ съ полномочіемъ своимъ Іоанна ефесскаго епископа, монофизита; послѣдній заставилъ до 70-тысячъ язычниковъ принять христіанство, а Юстиніанъ построилъ для обращенныхъ до 90 церквей. Kirchengeschichte Iohanes von Ephesus - München 1862. Assemans Orient. biblioth. S. 210. При Юстиніанѣ добровольно приняли христіанство герулы, донскіе готѳы и авасги. Евагрія Ист IV, 20. 22. 23.
60. Theophani chron. р. 215. 228. |
„Общопризнато е, че ако някой спомене [думата] траки, тази дума веднага се свързва с мисълта за мъжеството и храбростта на множеството смели воини. Тяхна родина е тази страна" [6].
Пълното събрание на римските граждански закони е най-добрият паметник на древния образован свят и е съставено под надзора на Управда. Така е била спасена за по-късни времена юридическата мъдрост на Рим, понякога вредна за новите народи, но по-често полезна с уроците си, почерпани от осъзнатия опит.
Императорът ценял високо християнската вяра и нейното благотворно въздействие, разбирайки, че тя е нещо висше. Той ту подлагал на строго преследване езичеството - особено при образованите и управляващи слоеве от аристокрацията, ту привличал езичниците към светата вяра с благодатта на любовта [7]. Поради това ние не се съмняваме, че той се стараел както да укрепи чистата вяра сред славяните, живеещи в империята, така и да доведе при Христа онези, които са се решили да живеят в империята. Трима предводители на славянски дружини, воюващи с империята, носили имената Андрагост, Арсагост и Пирогост, т.е. съединявали християнски имена - Андрей, Арсений и Петър - със славянския суфикс „гост" [8].
6. Iustiniani novella 26. Така Юстиниан - императорът-славянин характеризирал [своите поданици] - траките. А ето и отзив за славяните от неговия съвременник-грък, Йоан Ефески [в действителност Йоан Ефески е сириец - бел. А.Ч.]: „...проклетият славянски народ, опустошаващ империята..." - Kirchengeschichte des Iohannes von Ephesos, Muenchen, 1862, c. 215, и 255.
7. Шафарик, Славянскіе древности, ii, с. 294; вж. също тук [Филарет, Святые южныхъ славянъ], іуній 22.
8. Теофан Изповедник, Хроника, с. 215, 238. |
48-49
Факсимиле от второто издание:
стр. 287
|
Постановленіе собора 691 г. строго подтверждаетъ не праздновать коляды (Calenda vota) и русальевъ (brumalia)—праздниковъ славянъ язычниковъ [61]. — Управда оставилъ особое установленіе для славянскихъ церквей. Въ 131 новеллѣ онъ говорилъ: «епископу первой Юстиніаны, родины нашей, быть независимыхъ (αυτοκεφαλος) и рукополагать епископовъ Дакій, прибрежной и серединной, верхней Мизіи и части другой Панноніи, гдѣ находится Rasciensis civitas, городъ Расція» [62].
Св. церковь чтить память Управды за многое другое.
Имъ построено было такъ много прекрасныхъ храмовъ въ честь Божіей Матери, апостоловъ, мучениковъ и другихъ святыхъ, что можно подумать, говорить историкъ, будто онъ всю жизнь свою только однимъ и занимался,—постройкою храмовъ [63].
61. Шафарика Древн. т. 2 кн. 1 стр. 294. См. іюня 22 д.
62. Мысль 131 новеллы повторяетъ Прокопій de ædif. IV, 1. Весселингъ (іn Synecdemum р. 432. 433) считаетъ Ведряну и первую Юстиніану. Тоже—Лингельталь у Куника въ Зап. акад. V, 258. 259. Право Ведряны перенесено потомъ на Охриду и ее стало называть первою Юстиніаною. О храмѣ Расы (нынѣ новый Пазаръ) серб. лѣтопись: «крещенъ быстъ (Неманя)—въ храмѣ светыхъ апостолъ Петра и Павла, иже созданъ св. апост. Титомъ на подобіе кумирницъ ондашнихъ». Гласникъ V, 29.
63. Прокопій de ædific. lib. 1. с. 3. У Прокопія (Opera omnia, gr. lat. in 2 vol. Paris 1862) упоминаются храмы: Акакія Aed. 15 Апостоловъ Aed. 13. 95. Богородицы множество храмовъ Aed. 11. 12. 17. 21. 49. 58. 102. 106. 107. 111. 112. 114. 117. Op. 592. Arc. 11. 216. Въ томъ числѣ при живоносномъ источникѣ (Du-Cangii Constant. р. 183. 184). Вакха Aed. Варѳоломея Aed. 13. 35. Георгія Aed. 58. Іоанна еван. Aed. 9. Іоанна пред. Arc. 21. In Aed. 22. Кирилла Aed. 83. Козмы op. 226. Лаврентія Aed. 17. Мины Aed. 22. Михаила арх. Aed. 22-29. 49. 99. op. 113. Arc. 48. Мокія Aed. 15. XL мучениковъ Aed. 18. 58. Павла ап. op. 596. Пантелеимона Aed. 22. Платона Aed. 15. Сергія Aed. 13. 14. Симеона op. 26. Трифона Aed. 18. Юліева op. 111. Ѳалалея Aed. 107. Ѳеклы Aed. 15.
Въ слав. прологѣ сказаніе о благов. Юстиніанѣ ограничивается извѣстіемь о Софійскомъ храмѣ и о праздникахъ, будто бы установленныхъ Юстиніаномъ. Послѣднее извѣстіе взято изъ Георгія Амартола, но съ перемѣнами, а) Въ прологѣ не сказано о праздникѣ срѣтенія, тогда какъ установленіе Юстиніана относилось собственно къ этому празднику. «Срѣтеніе, говоритъ Георгій, перенесено и начало праздноваться 2 февраля, бывшее прежде 14 того же мѣсяца», б) У Георгія затѣмъ говорятся: «св. Златоустъ такъ говоритъ: Богъ совершилъ всѣ дѣла свои и, какъ написано, успокоился въ 7 день... И вочеловѣчившійся Богъ предалъ намъ праздники своего домостроительства по числу дней творенія міра». — Этого нѣтъ въ прологѣ, какъ и словъ, слѣдующихъ за перечисленіемъ праздниковъ: «такъ говоритъ Златоустъ». Отъ того измѣнился смыслъ всего сказанія. Впрочемъ, надобно замѣтитъ, что слова, приводимыя у Георгія подъ именемъ Златоустовыхъ, взяты изъ 4 слова на вознесеніе, давно признаннаго подложнымъ (ор. Chrysostomi III, 946. 947). в) Въ прологѣ прибавленъ праздникъ благовѣщенія (Хроника Георгія стр. 517. 528. Спб. 1861 г.) |
Постановлението на събора от 691 г. строго утвърждава отново да не се празнуват Колядите (Calenda vota) и Русалиите (Brumalia) - празници на славяните-езичници [9].
Управда оставя специално постановление за славянските църкви. В 131 новела той казва: „епикопът на Първа Юстиниана, нашата родина, да бъде независим (автокефален) и да ръкополага епископите на Дакия - Крайбрежна и Средиземна, Горна Мизия и част от другата Панония, където се намира Rasciensis civitas - град Расциа". [10]
Светата църква почита паметта на Управда и по много други причини.
Императорът е построил толкова много прекрасни храмове в чест на Божията Майка, на апостоли, на мъченици и на други светци, поради което би могло да се помисли, че цял живот той се е занимавал единствено с това - да строи храмове - казва историкът. [11]
9. Шафарик, Славянскіе Древности, II, 1, c. 294.
10. Iustiniani novella 131. Вж. също Прокоп, De ædifiiciis IV, 1. Wesseling, Synegdemun, c. 432-433, счита Ведряна за Първа Юстиниана; също и Лингенталь (цитирано по Куник, в Записки Академіи V, c. 258-259). Правата на Първа Юстиниана са пренесени по-късно върху Охрид и започнали да наричат града „Първа Юстиниана". За храма в Раса [Рашка] сръбските летописи съобщават, че там, в храма на св. апостоли Петър и Павел, бил кръстен Стефан Неманя; от него [Юстиниан] бил създаден и храмът, посветен на апостол Тит „по подобие на древните светилища (кумирницъ ондашнихъ" - Гласник Српске Академие, V, c. 29.
11. Прокоп, De ædifiiciis, I, 3. В Procopii Opera Omnia, I-II, Parisis, 1662, ce споменават църквите „Св. Ананий", „Свети Апостоли", множество църкви, посветени на Богородица, в това число „Богородица - Животворен извор" (също и при Du-Cange, Constantinople, c. 183-184), „Св. Вакх", „Св. Вартоломей", „Св. Георги", „Св. Йоан Богослов", „Св. Йоан Предтеча", „Св. Кирил", „Св. Козма", „Св. Лаврентий", „Св. Мина", „Св. Архангел Михаил", „Св. Мокий", „Св. 40 мъченици", „Апостол Павел", „Св. Пантелеимон", „Св. Платон", „Св. Сергий", „Св. Симеон", „Св. Трифон", „Св. Юлиан", „Св. Талалей", „Св. Текла".
В Славянския синаксар, „Сказание за благоверния цар Юстиниан", сведенията се ограничават със съобщенията за Цариградската „Св. София" и за привилегиите, дадени на храма от Юстиниан. Последното сведение е взето от Хрониката на Георги Амартол, но с известни изменения - а) В синаксара не се споменава празникът Сретение, макар че постановлението на Юстиниан се отнася главно за този празник: според Георги Амартол празнуването на Сретение Господне е пренесено с указа на Юстиниан от 14 на 2 февруари. б) В Хрониката на Амартол пише: „Св. Йоан Златоуст казва, че Бог извършил всички Свои дела и - както е написано - на седмия ден се успокоил. И вчовеченият Бог ни предал празниците на своето домостроителство по броя на дните от Сътворението на света" - този текст липсва в Славянския синаксар, както липсват и думите, след споменаването на съответния празник: «Тъй рече Йоан Златоуст». От това се променя и смисълът на Сказанието. Впрочем, трябва да се отбележи, че словата, предадени от Амартол като Златоустови Слова и взети от „Четири слова за Възнесение Господне", се считат отдавна вече за късна интерполация (Opus Chrysostomi III, c. 946-947). в) В Славянския синаксар е прибавен и празникът Благовещение (Георгій Амартолъ, Хроника, Санктъ-Петербургъ, 1861, с. 527-528). |
50-51
Факсимиле от второто издание:
стр. 288
|
Самыя знаменитыя постройки его—монастырь съ храмомъ на Синаѣ [64] и храмъ Софіи въ Цареградѣ. — Софійскій храмъ, построенный св. Константиномъ, сожженъ былъ во время бунта при Управдѣ. Юстиніанъ собралъ лучшихъ строителей, не щадилъ никакихъ издержекъ на дорогіе матеріалы и создалъ храмъ на удивленіе вѣкамъ какъ по размѣрамъ храма, такъ по богатству и художественному достоинству. Средина зданія—четыре столба, расположенные на равныхъ другъ отъ друга разстояніяхъ; столбы изъ огромныхъ камней, полированныхъ на лицевой сторонѣ. Они соединены арками; надъ сѣверною и южною арками колоннада, а сверху ея высокое отверстіе для свѣта. Куполъ въ поперечникѣ тринадцать саженей; длина храма — 40 саженей, ширина 36 саженей. Колонны внутреннихъ галлерей—мраморъ, порфиръ и серпентинъ. Алтарь отдѣлялся 12 серебряными колоннами, поставленными попарно, съ золотыми капителями. На колоннахъ висѣли иконы Спасителя, Богоматери, апостоловъ. Четыре стороны престола—золотыя доски; верхняя, опиравшаяся на золотыхъ колоннахъ, слита была изъ золота, съ примѣсью драгоцѣнныхъ камней. Надъ престоломъ серебряная сѣнь. На украшеніе главнаго алтаря употреблено 1000 пудовъ серебра [65]. Какъ великъ этотъ храмъ, можно судить и по числу служителей, назначенныхъ для него Юстиніаномъ. «Въ великой святой церкви, писалъ онъ, должно быть пресвитеровъ не болѣе 60, діаконовъ 100, діакониссъ 40, поддіаконовъ 90, чтецовъ 110, пѣвцевъ 25; а все число почтенныхъ клириковъ святой великой церкви должно быть 425 и кромѣ того 100 придверниковъ» [66].
Благовѣрный императоръ ревностно заботился сохранять чистое ученіе христіанское въ Христовой церкви.
64. Прокопій de ædific. V, 8. Синайскія надписи въ Путешествія о. Порфирія стр. 244. 294. Повѣствованіе п. Евтихія о строенія синайскаго м. въ прим. къ гл. 120. Луга дух. Мосха, М. 1853 г.
65. Описаніе софійскаго храма у Евагрія Ист. цер. IV, 31. У Прокопія въ первой главѣ первой книги сочиненія: о постройкахъ Юстиніана, отдѣльно извданной съ примѣчаніями Комбефизомъ: Manipulus originum constant. Paris 1664. Procopii libri VI de ædificiis conditis vel restauratis auspicio Iustiniani, gr. lat. Paris. 1663. Оно же въ собраніи византійскихъ историковъ. Павелъ Силенціарій описалъ софійскій храмъ стихами. Описаніе издано: Pauli silent. descriptio а. Sophiæ, ed. Becker. Bonnæ 1837. Здѣсь же Дю-Канжево и Бандуріево описанія храма.
66. Iustiniani novella 3 præfat. с. 1. |
Най-знаменитите негови постройки са манастирът с храм към него в Синай [12] и храмът „Света София" в Цариград. Построеният от Св. Константин храм в Константинопол, е бил опожарен по време на бунта при Управда. Юстиниан събрал най-добрите строители, не щадил средства за скъпи материали и създал храм, който да буди възхищение през вековете както със своите размери, така и с пищността и художествената си стойност. В средата на постройката има четири стълба, разположени на равно разстояние един от друг. Те са направени от огромни камъни, с полирана лицева страна и са съединени с арки. Над северната и южната арки има колонада, а над нея има отвор, за да може да прониква светлина. Куполът е с диаметър 13 сажена , дължината на храма е 40 сажена, а неговата ширина - 36 сажена. Колоните на вътрешните галерии са от мрамор, порфир и серпентин. Олтарът е отделен с 12 сребърни колони, поставени по двойки, със златни капители. На колоните са били окачени иконите на Спасителя, Божията майка, апостолите. Четирите страни на престола са били покрити със златни плочи. Горната, опираща се на златни колони, била излята от злато, с украса от скъпоценни камъни. Над престола имало сребърен покров. За украсата на главния олтар са използвани 1000 пуда сребро [13]. За това колко огромен е бил този храм можем да съдим и по броя на свещенослужителите, назначени от Юстиниан за него. „Във великата Свята църква - пише той - трябва да има не повече от 60 презвитери, 100 дякони, 40 дяконеси , 90 под-дякони, 110 четци, 25 певци. Така че целият брой на почтените клирици на Светата велика църква трябва да бъде 425, а отделно от тази бройка са 100 пазители на портите [14].
Благоверният император се грижил ревностно за съхраняване чистотата на християнското учение в Христовата църква.
12. Прокоп „De ædifiiciis, V, 8; Порфирій Успенскій, Синнайскія надписи, в: Путешествія о. Порфирія в Синае, с. 244 и 294; Повествованіе преп. Евтихія о строеніи Синайскаго монастыря, Москва, 1853, заб. към стр. 120.
13. Описание на Цариградската „Св. София“ у Евагрий, Църковна история, IV, 31 - също при Прокоп, пос. съч. Вж. също: Павел Силенциарий, Описание на Цариградската „Св. София“ в стихове: Pauli Silentiarii descriptio S. Sophiae, ed. Becker, Bonnae, 1837. На същото място и описанията от Дю Канж (Du-Cange) и Бандурий.
14. Iustiniani Novella 3, prefatio, с. 1. [Съкратен български превод от Новелите на Юстиниан е публикуван в ГИБИ II, София, 1958, а пълен английски превод е свободно достъпен в интернет -> http://www.uwyo.edu/lawlib/blume-justinian/ajc-edition-2/novels/index.html . бел. А. Ч.] |
52-53
Факсимиле от второто издание:
стр. 289:
|
Въ 536 г. онъ издалъ повелѣніе пѣть въ великой церкви сочиненную имъ пѣснь: «Единородный Сыне и Слове Божій». И эта пѣснь повторяется всею церковію донынѣ, какъ осужденіе ученію Несторія и Евтихія [67]. Въ 541 г. изданъ имъ указъ на имя п. Мины противъ ученія Оригенистовъ. Въ 545 г. предложилъ онъ исповѣданіе вѣры съ осужденіемъ 3 главъ.— Въ 553 г. созванъ былъ вселенскій Соборъ [68].
Строго преслѣдовалъ онъ распутство, столько обыкновенное на востокѣ, не забывавшемъ язычества; пощады не бывало преступникамъ, какъ бы высоко они ни стояли [69].
Строгости его въ отношеніи къ вѣрѣ и благочестію не проходили ему даромъ: его осыпали клеветами и ему приходилось терпѣть много горькаго [70].
Благочестивый царь проводилъ великій постъ въ суровомъ воздержаніи и молитвѣ, — не вкушалъ онъ хлѣба, а довольствовался растеніями и водою и то чрезъ день и два. Скончался 14 ноября 565 [71].
67. Обзоръ пѣснопѣвцевъ греческой церкви § 30. Георгія Амартола Хроника стр. 526. Спб. 1861 г.
68. Евагрія Ист. стр. 202. 203. 237. Гликаса Хрон. р. 341. Если Юстиніанъ, будучи уже 80 лѣтъ, подписалъ едиктъ о нетлѣніи тѣла Христова (Евагрія Ист. стр. 242. Георгія Амар. Хрон. стр. 548): то это было слѣдствіемъ физическаго ослабленія силъ его, независимаго отъ его воли.—Уже о дѣлахъ 558 г. Менандръ писалъ: «тѣлесная сила и здоровье государя уже не были такъ цвѣтущи, какъ въ ту пору, когда бывъ молодъ онъ взялъ въ плѣгь Гелимера вандала и Витигія готѳа. Онъ былъ уже старъ и та твердость и воинственность превратилась въ любовь къ покою». Девкиппъ—Менандръ, стр. 322. Спб. 1861 г. Печальный эдиктъ остался неисполненнымъ, по милости Божіей къ искреннему для добра старцу, почившему вслѣдъ за приготовленіемъ эдикта.
69. Ѳеофана хроногр. (въ русск. перев.) стр. 134. 135. Георгія Амар. Хрон. р. 540. 541.
70. Прокопій въ сочиненіи: Anecdota, описываетъ (562 г.) дворъ Юстиніана и самого Юстиніана черными красками. Но тайный язычникъ излилъ тутъ желчную злость свою ни искренняго христіанина и зазнаемо клеветалъ на него. Это доказалъ современными свидѣтельствами издатель Анекдотовъ Эйхель: Ргосоpіі anecdota, gr. lat. Helmstadt 1664.
71. Du-Cangii Familie byzant p. 96. Прокопія Arcana p. 25. 41. |
През 536 г. той издал заповед да се пее във Великата църква съчинената от него песен: „Единородни Сине и Слово Божие". Тази песен се пее и до сега за осъждане на учението на Нестор и Евтихий [15]. През 541 г. той издал указ на името на патриарх Мина срещу привържениците на учението на Ориген. През 545 г. Юстиниан предложил изповядване на вярата с осъждане на трите глави. През 553 бил свикан [Петият] Вселенски Събор [16].
[Юстиниан] строго преследвал разврата - обичайно явление на изток, като не забравял и езичеството. Не щадел престъпниците, колкото и те да стоели на високи позиции в обществото [17].
Строгостта му по отношение на вярата и благочестието не останала без последствия за него: обсипвали са го с клевети и му се налагало да търпи много горчивини [18].
Благочествият цар съблюдавал големия пост при пълно въздържание и молитва, не вкусвал хляб, а се задоволявал с растения и вода и то през един или два дни. Умира на 14 ноември 565 г. [19]
15. Обзоръ пѣснопѣвцевъ греческой церкви, § 30. Вж. също Георгій Амартолъ, Хроника, Санктъ-Петербургъ, 1861, с. 526.
16. Евагрій, Церковная исторія, с. 202, 203, 237; Гликас, Хроника, с. 341. Ако вече 80-годишният Юстиниан подписал указ за Нетленото тяло Христово (Евагрій, с. 252; Амартол, с. 548), това било вследствие отслабването на неговите физически сили, независимо от неговата воля. Още за дейността му в 558 г. Менандър пише: „физическата сила и здравето на императора вече не са били тъй цветущи, както в ония времена, когато като млад взел в плен вандала Хелимер и гота Витигий. Той бил вече стар и неговата твърдост и войнственост се превърнали в любов към спокойствието (Дексипъ - Менандъръ, Санкт-Петербург, 1861, с. 322). За щастие едиктът останал неизпълнен за щастие на императора, починал при подготовката на едикта.
17. Теофан Изповедник, Хроника, с. 134-135; Георги Арматол, Хроника, с. 540-541.
18. Прокоп, Anecdota, където нравите в двора на Юстиниан са описани с тъмни краски. [Филарет се оставя да бъде подведен от всеобщоприетото сред историците схващане за автентичността на „Тайната история“, като цитира предположението на Айхел (Johannes Eichel, Procopii Anecdota, Helmstadt, 1664), че Прокоп бил „таен езичник“ и като такъв сипел клевети и необосновани обвинения срещу Юстиниан - м.б. А.Ч.]
19. Du-Cangii Familiae byzantine, c. 96; Procopii Anecdota, c. 25, 41. |