Апостол Павел, Филипи и Филипопол

Асен Чилингиров

 

РЕЗЮМЕ АПОСТОЛ ПАВЕЛ, ФИЛИПИ И ФИЛИПОПОЛ

 

 

 

Първото пътуване на апостол Павел се счита за начало на Християнската епоха в историята на Европа. Главният исторически писмен извор за това пътуване е разказът в Деяния на светите апостоли. Макар и кратък, този разказ не дава никакъв повод за съмнение относно събитията по време на това пътуване, както и за целите, които апостолът преследва в мисионерската си дейност. А резултатите от тази дейност той резюмира в Посланието си до Римляните, където в глава 13, стих 19, той съобщава, че разпространил Благовестието Христово от Йерусалим и околността дори до Илирик, след което изпраща поздрави до мнозина свои ученици и последователи, за които притежаваме сведения, че са заемали епископски катедри в основаните от него църковни общини, включително в Сирмиум и Филипопол.

 

В глава 16 от Деянията на апостолите, гл. 16, ст. 9 се разказва за молбата, която по време на сън отправя към него един македонец да дойде в Македония и да помогне на неговия народ. Тази молба апостолът приема като задача, поставена му от Бога: да предаде Христовото Слово в страната на македонците. Той се отправя още на следващия ден към тази цел и пристига в първия град на тази част от Македония. В разказа на Деянията на светите апостоли се дават и някои подробности за този град, макар той да е известен на всеки образован човек от това време. Апостол Павел очевидно знае, че градът се намира на една река, и че в него има иудейска община със свое молитвено място до тази река. Той отива там в следващия съботен ден, изнася своята първа проповед в Европа и кръщава във водите на реката една жена, впоследствие канонизираната за светица Лидия от Тятир. В този град той основава и първата християнска църковна община в Европа, а тя единствена се споменава в разказа за пътуванията му като основана от него. Продължението на пътуването му в страната на елините, днешна Гърция, в градовете Атина и Коринт, води до пълен провал на мисионерската му дейност и той се завръща към земите на езичниците, като продължава мисията си две години по-късно. И при второто му пътуване неговата апостолска дейност среща силно противодействие в страната на елините, а животът му е застрашен от тамошното иудейско население, поради което е принуден вместо по море, да се завърне в Троада по речен път, през Македония, и отплува от Филипи с кораб, за да пристигне пет дни по-късно в Троада.

 

През следващите над 15 века се говори малко за реалното географско място на първия град на тази част от Македония и Филипи, но руско-украинският богослов Св. Димитрий Ростовски локализира „Филипи“ с град Филипопол в своите Четьи Минеи от 1714 г.

 

Въпреки, че в Деянията на светите апостоли се дават точни сведения за града, в който апостолът започва своята мисионерска дейност в Европа, наложило се е твърдението, че Апостол Павел е посетил градчето Филипи/Кренидес в Северна Гърция. Това твърдение тръгва от публикациите на местния любител-археолог Ставрос Мерцидис в едно гръцко официално научно списание и монография, издадена с помощта и средствата на Цариградския патриарх в Константинопол през 1897. Там авторът публикува 49 съчинени от него надписи, за които той твърди, че открил във Филипи/Кренидис, без да представи нито чертежи, нито фотоснимки от тях и за чието мнимо съществувание няма нито един свидетел. С тях той поставя Филипи/Кренидес като мястото посетено от Апостол Павел и първата християнска общност. Тези сведения бързо се разпространяват, макар и да не се базират на научни данни. За да не злепоставят гръцката наука двете публикации се изземват от всички обществени и частни библиотеки и повече не се цитират в научната литература, но в 1939 г. известният френски учен епиграф, завеждащ катедра в Сорбоната, проф. Луи Робер посвещава на тях голяма монографична студия, излязла също и в събраните му съчинения. Там проф. Робер нарича произведенията на Мерцидис и ги нарича „безсрамни и нагли“ фалшификации, без пример в световната наука, но легендата вече е повторена хиляди пъти и се приема като факт, независимо че това градче никога не е било „главен град на Македония“. Това малко градче близо до Егейско море също носи името Филипи или Филипопол. Градчето е разрушено и запуснато още в 42 г. пр. Хр. след най-голямата битка в древността – между войските на Октавиан Август и Антоний от една страна и убийците на Цезар, Касий и Брут, от друга. Три десетилетия по-късно на негово място е изграден римски кастел, населен с римски колонисти-ветерани, които съставят изцяло неговото население до VІ век сл. Хр. Както показват извършените през 1930-те години в голям мащаб археологически разкопки, в този римски кастел не е имало до VІ век нито християнска, нито иудейска община. Нито пък река и молитвено място на иудеи, а също съдилище и затвор, за които се разказва в Деянията на апостолите. През последните две десетилетия на ХХ век отново са събрани всички 767 късноантични надписи, открити по цялата територия между Родопите, Егейско море, Струма и Марица и изследвани от научен екип, съставен от германски и гръцки учени под ръководството на проф. Петер Пилхофер и публикувани, заедно с немски превод на техните текстове в два голямоформатни тома, издадени в ФРГ през 1995 и 2009 година. С изключение на два надписа на гръцки език, всички останали са на латински език и свидетелстват, че до средата на VІ в. населението на кастела Филипи се е състояло изключително от римски граждани, сред които не е имало нито гърци, нито македонци и иудеи/евреи, за каквито се говори в Деяния на апостолите. Археологическите изследвания показват от друга страна, че в целия район на града до средата на VІ век не имало и следи от християни и християнски паметници, а строежът на двете големи църкви, от които са запазени само части от основите и част от източната стена на едната от тях, е започнат на мястото на езически храмове, използвани до средата на VІ век, без да бъде продължен и завършен.

 

За разлика от малкоизвестния римски кастел, населен само с римски колонисти-ветерани, Филипопол (сега Пловдив, в България) е един от най-старите в света с история от осем хилядолетия. След като Филип Македонски завзема града ок. 342 г. пр. Хр. той го преименува на Филипопол (понякога изписван и като Филипи, респ. Филибе). През този голям административен град минава една от двете плавателни реки на Балканския полуостров- Марица (Хебър/Еврос). Пътя от Филипопол с лодка по реката и след това през Егейско море до Троада е приблизително пет дена. Във Филипопол има по онова време и значителна еврейска общност, чиято голяма синагога в града беше разкопана през ХХ век (мозайката с огромна менора от тази синагога е в Археологическия музей на Пловдив). Филипопол, който по време на римското владичество е главен град на провинция Тракия, играе важна роля в историята на ранното християнство, а за неговия първи митрополит, апостол Ерм, е известно от изворите, че е ръкоположен от апостол Павел. При извършените през последните десетилетия археологически разкопки там бяха открити основите на забележителни със своите подови мозайки и с големите си размери християнски църкви, а също значителен брой християнски гробници още от първите векове на християнството. През следващите векове редица чужди пътешественици, минавайки през Филипопол, споменават че сред местните жители чак до ХІХ век е бил жив споменът за проповедите на апостол Павел в града и описват видените от тях параклиси, посветени на апостол Павел.

 

В новата си книга «Апостол Павел, Филипи и Филипопол» Проф. Д-р Асен Чилингиров показва доказателства за това че първата християнска мисия на Апостол Павел в Европа е била във Филипопол/Пловдив. Тази книга води читателя към преосмисляне на въпроса до кого е адресирано Посланието към Филипяните на Апостол Павел, което е във всяка Библия: „...до всичките в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, заедно с епископите и дяконите: Благодат и Мир да бъде на вас от Бога нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.“

 

[Back]