Готи и гети I. Изследвания по история на културата

Асен Чилингиров (съст.)

 

4. ЗАГАДКАТА НА ГОТИТЕ  [*]

Сергей Лесной

 

 

Няколко загадъчни въпроса в историята са свързани с готите и разрешаването им най-вероятно ще преобърне всичките ни представи за тази епоха и ще хвърли светлина върху ранната история на причерноморските славяни.

 

1. Каква е била националността на «гетите», към каква група народи са спадали и защо впоследствие са започнали да ги наричат «готи»? Готският историк от VI век Йордан, който също е гот по рождение, нарекъл своето съчинение - De Getorum sive Gothorum origine et rebus gestis, с което сам отбелязва, че готи и гети са едно и също нещо. Има обаче данни, че когато бурната история на готите приключила и те слезли от сцената, разтваряйки се в други народи, гетите все пак са останали. Следователно сливането на гетите с готите (ако е имало изобщо сливане!) е било временно явление.

 

2. Каква е била националността на «готите», за които първоначално се твърди, че са живели в югоизточната част на Прибалтика по Висла под името Gotones, Gutones, покъсно Gothis и по-сетне са попаднали на бреговете на Черно море и в Крим? Какво е могло да накара племе със заседнал начин на живот като тях да напуснат Прибалтика и да се насочат към причерноморските степи през непроходима мрежа от реки, блата, гори и т.н., превръщайки се в чергари, а освен това и в морски пирати? Известен ли е в историята друг пример на подобна миграция в Европа от север към далечния юг, при това не на войски, а на цял комплекс от племена? Как е станало така, че подобно огромно по своята същност и обем историческо събитие е било отразено само от Йордан и нито един друг историк дори не е намекнал за

 

 

*. Пересмотр основ истории славян I, Мелбурн, 1956, с. 56-91.

 

 

136

 

миналото на това забележително явление? Не е ли тогава оставеното от Йордан само легенда без реален източник?

 

3. Защо археологическата наука, изучаваща развитието на културата в Северното Причерноморие, не може да улови нито един ясен признак за появата на «готите»? Защото не можем да си внушим, че целият комплекс от прибалтийски племена е имал една и съща култура с тази на племената от Причерноморието. Историята на културата в Прибалтика е различна от тази в Причерноморието както по характер, така и по време и темпове на развитие.

 

4. Защо археологическата наука не може да открие следи от културата на готите там, откъдето те са произлезли? Все пак на Висла те са били едно чуждо тяло сред славяните и лето-литовците, а тук става дума за една доста голяма етнографска единица. В крайна сметка самата поява на готите край Висла е изключително маловероятно. Ако под «остров Скандза» на Йордан разбираме Скандинавския полуостров, то как е станало така, че от една извънредно рядконаселена страна се е преселило на континента цяло племе и това племе не е било унищожено от местното население? И накрая, какво е предизвикало тази миграция? От историята знаем, че имиграцията е ставала от юг на север, от гъстонаселените места, а не обратното.

 

5. Как е станало така, че два напълно различни народа, а именно «готите» от Северна Европа, за които се твърди, че са германци, и «гетите» от южна Европа, които при всички положения не са германци, са образували един народ, като при това народът-победител («готите») си присвоил името на победените («гетите»)? Може ли един здравомислещ човек да повярва в такава нелепост?

 

6. Защо в известната ни история на готите срещаме различни имена на вождове, отделни думи, както и обичаи, които без съмнение са славянски? Не е ли защото един от компонентите на народа «гети-готи», а именно гетите, са били славянски народ?

 

 

137

 

7. Как да си обясним традицията, според която в своето възвание към народа срещу поляците Богдан Хмелницки смятал Одоакър, вожда на херулите - племе, близко до готите - за родоначалник на украинските казаци?

 

8. Как е възможно готите, които са управлявали Италия, Галия, Испания, Северна Африка и т.н., да не са оставили нищо от своята писменост, достигаща според някои автори такива висоти, че Библията била преведена на готски език? Къде са паметниците, сградите, надгробните плочи с готски надписи? Къде са другите ръкописи на готски език с изключение на Библията в превод на Улфила? Не са ли прави онези автори, които твърдят, че така нареченият Улфилов превод, направен на някакъв древен германски език, не е всъщност Улфилов превод? Защото името на Улфила е прикачено към превода само въз основа на предположения.

 

9. Ако готите са били германско племе, представляващо източния аванпост на германите (чак в Крим!) и образуващо цяла непрекъсната верига от германски племена от Рейн почти до Дон, то как да приемем, че с разпадането на готската държава, тази верига изведнъж се е смалила до неузнаваеми размери? Та нали разпадът на готската държава не е означавал физическото унищожаване на германските племена в средната и отчасти южната част на Европа? А само след 2-3 века всички области, заемани от германи, се оказват заети от славяни. Дори да допуснем, че съществуват свръхестествени явления, те не могат да се случат с десетки племена и милиони хора! Дори да допуснем, че е имало някакъв необясним мор сред германските племена, как ще си обясним откъде са се появили толкова много славяни, които за 2-3 века са населили огромните пространства на Средна Европа след германците? Ако е имало подобно заселване - става въпрос за процес с огромни мащаби - защо в историята дори не се намеква за това?

 

 

Въпроси като тези има много и самият факт на тяхното задаване говори за това, че с готите се е случило някакво огромно недоразумение. Нека се опитаме да изясним това недоразумение.

 

 

138

 

Какво знаем за гетите от гледна точна на официалната история? Гетите са древен народ от тракийски произход, близки до даките, но никой не може да обясни какво точно значи «тракийски» произход.

 

Основното им местопребиваване явно е било в района на десния бряг на Дунав между реките Oescus (Искър) и Iatrus (Янтра). За първи път името им се споменава във връзка с похода на Дарий Хистасп срещу скитите (515 пр. Хр.), по време на който те били подчинени на Дарий, но си върнали свободата веднага след оттеглянето му на изток.

 

Гетите са описани от Херодот като най-могъщото от тракийските племена. Особено изумени останали гърците от вярата на гетите в безсмъртието на душата и затова ги наричали «атанатизонтес», а почитали и обожествявали «Zalmoxis» или «Zamolxis», когото гърците смятали за ученик на Питагор. Те много обичали музиката и пеенето и имали обичай да обличат жреците си в бели дрехи, да пеят и да свирят на лира. Гетите били много изкусни и в стрелбата с лък по време на езда.

 

През V в. пр. Хр. те очевидно съставлявали кавалерията на Ситалк, вожда на Одрисите, при нападението му над Пердикас II, вожда на македонците, но разпадането на одриската държава отново ги направило свободни.

 

Когато през 342 г. Филип II Македонски превърнал одрисите в свои данъкоплатци, гетите, които се опасявали, че идва техният ред, започнали преговори с победителя. Техният вожд Котелас (Cotelas) доставял воини на Филип II и му дал дъщеря си за съпруга.

 

Приблизително по същото време, вероятно под натиска на трибалите и други племена от централната част на Балканския полуостров, гетите преминали на левия бряг на Дунав. Преди началото на походите си към Мала Азия Александър Велики решил първо да си гарантира сигурен тил. Неговите операции срещу трибалите не били напълно успешни и затова той решил да прекоси Дунав и да нападне гетите. Последните, като не били в състояние да се противопоставят на войските на Александър, напуснали столицата си и избягали в степите на север от делтата на Дунав, т.е. в Бесарабия, където Александър неохотно ги последвал. Този поход явно не завършил с нищо сериозно, но гетите почувствали силата на македонското оръжие.

 

 

139

 

Около 326 г. пр. Хр. походът на македонския управник на Тракия срещу гетите на Zopyrion завършил катастрофално.

 

През 298 г. Лизимах обявил война на гетите, като ги обвинил, че помагат на някои бунтовно настроени македонски племена. Той проникнал в равнините на Бесарабия, където бил напълно обкръжен от гети и принуден да се предаде. Макар че гетите желаели смъртта на Лизимах, вождът на гетите Dromichetes му разрешил да се върне у дома си невредим, най-вероятно с цената на огромен откуп. При Thorda е намерено голямо количество златни монети и някои от тях носят името на Лизимах.

 

Когато галите навлезли в Източна Европа, те се сблъскали с гетите, разбили ги и продали голяма част от тях в робство в Атина. Оттогава явно са започнали да наричат гетите даки.

 

Ние не разполагаме с истинска история на гетите. И макар че през VI век се намерили историци, които да пишат история на готите (Йордан), до този момент никой не се е заинтересувал от съдбата на гетите.

 

Знаем, че през I столетие пр. Хр. гетите, водени от Бурвиста (чието име звучи доста славянски: «буревестник»), нападнали Олвия на Крим и я подложили на страхотно опустошение, от което тя дълго време не могла да се съвземе. Самият факт на нападение на гетите над Олвия е красноречиво доказателство за това, че те са живели на Причерноморието и че съдбините им би трябвало да са тясно свързани с тези на славяните.

 

Идеята, че гети и готи са едно и също нещо отдавна си е намерила видни поддръжници, но като цяло мнозинството не приема този възглед. Същевременно историкът от VI век Комес Марцелин, говорейки за нападението на славяните и антите над Византия през 495 и 517 година, направо ги нарича гети.

 

Теофилакт Симоката (История, VII, 2,5), историк от началото на VII век, твърди, че гети е най-древното име на славяните.

 

В по-ново време С. П. Толстов в статията си „Нарцы“ и „Волхи“ по Дунае (Советская Этнография, 1942, № 2) също се изказва в полза на това, че гетите са прадедите на славяните.

 

Така виждаме, че започвайки отдалече, ние пристъпваме по най-пряк начин към въпросите, отнасящи се към произхода на славяните и нещо повече - на русите, тъй като събитията в

 

 

140

 

Бесарабия, по устието на Днепър и т.н. без съмнение вече ce отнасят доста ясно за прадедите на русите.

 

По отношение на произхода на гетите има три теории. Според първата гетите са германско племе. Тази идея е намерила подкрепа само от двама германски учени: 1) Jacob Grimm (Über Jornandes Philologie в: Historische Abhandlungen der Kngl. Akademie der Wissenschaften zu Berlin, 1848; Geschichte der deutschen Sprache, Leipzig 1868, и 2) Wilhelm Kraft (Die Anfänge der christlichen Kirche bei den germanischen Völkern, I. Abt. Berlin 1854), но никой, дори германските учени, не поддържа тази теория.

 

Според другата теория гетите са «тракийци», а според третата те са «славяни». Тук няма да се задълбочаваме в разглеждането на този въпрос, докато не ни се изяснят другите страни на този проблем. При всички положения, ако приемем теорията, че гетите са «тракийци», трябва да обясним защо тогава Комес Марцелин и Теофан Симоката направо ги наричат «славяни».

 

«Тракийската» теория не бива да се възприема като пълно отрицание на славянството на гетите: терминът «траки» никога не се е свързвал с племенно название, а с географски термин, означаващ приблизително същото като «балканци», «дунавци», «алпийци», «причерноморци» и т. н.

 

Да преминем към готите. Повечето изследователи виждат в тях германци, макар и някои да отбелязват, че „въпросът за готите и тяхната «варварска държава» на черноморското крайбрежие е един от най-тъмните въпроси в древната история на Източна Европа“.

 

Основният труд по историята на готите е от Йордан (Йорданес/ Йорнанд), гот по националност, написал около 551 г. историята на готите в единствена редакция под заглавие De origine actibusque Getarum, т.е. За произхода и действията на гетите. Този труд не е самостоятелен, а се основава главно на два източника, които не са стигнали до нас: 1) съчинението на историка от края на IV век Аблавий и особено 2) История на готите от Касиодор.

 

Касиодор бил голям политически деец по времето на остроготския крал Теодорих. Неговата История на готите е написана през V век, но не е стигнала до нас. По всичко личи, че това е бил тенденциозен труд на придворен летописец, чиято единствена цел била да възвеличи на всяка цена кралския род на Амалите.

 

 

141

 

Според Касиодор готите имали не по-малко древна и славна история от самия Рим, а властта на готите се била простирала върху огромни пространства до Прибалтика и горното течение на Волга. Някои изследователи приемат, че дори Новгород бил подчинен на готите. [...]

 

Но нека видим накратко какво знаем за готите от гледната точка на официалната история.

 

Готите - Gotones, по-късно Gothis, са тевтонско племе, което през I век сл. Хр. изглежда е обитавало средната част от басейна на Висла. Те може би са били най-източното от германските племена. Според Йордан готите произхождали от острова «Scandza» т.е. Skane или Швеция. В името на острова Готланд вероятно се е отразило до известна степен миналото на готите. Предвождани от Berig те се установили на място, наричано Gothiscandza (точното местоположение е напълно неизвестно). След това завладели областта Ulmerugi (Holmryge според англосаксонските легенди), вероятно разположена близо до Rügenwald в източна Померания и подчинили народите Ulmerugi и Vandali. (Трябва да отбележим, че и в двете наименования присъства коренът «rugi»: Ulme-rugi, Rügen-wald, а също и че на остров Ругине, сега Рюген, в древни времена е живяло славянското племе на ругите, С.Л.)

 

Според Йордан, по време на шестия им вожд Filimer те се били преселили в Скития и заели местност, която нарекли Oium. (Местоположението е напълно неизвестно; трябва обаче да отбележим, че името Филимер явно е славянско, тъй като в древността всички славянски народи, чехи, сърби, българи, поляци, и т.н., имали множество имена, завършващи на «мер» или «мир». Тук трябва също да се отбележи, че авторитетният учен H.-G. Beck, застъпващ току-що изложеното, добавя, че „останалата част от тяхната ранна история, дадена по Йордан и Касиодор, е основана на невярна идентификация на готите с гетите, древно тракийско племе“. Или с други думи, историята на готите се смята от редица видни учени за грешка, С.Л.)

 

Въпросът дали историята с миграцията на готите от Швеция е вярна е бил широко дискутиран, тази легенда е свързана не само с готите, но и с лангобардите и явно с някои други тевтонски

 

 

142

 

племена. (От себе си добавяме и херулите, гепидите и въобще онези, които са влизали в близък досег с готите, С.Л.).

 

Може с основание да се помисли, че едва ли чак толкова много народи са произлезли от Скандинавия, но съществуването на тези легенди, разбира се, изисква някакво обяснение.

 

(Невъзможността цели племена да са емигрирали от Скандинавия е очевидна дори за някои официални историци, но в същото време никой не прави извода, че казаното от Йордан е просто приказка, С.Л.).

 

Възможно е обаче много кралски фамилии да имат отчасти скандинавска кръв - тази хипотеза подхожда на социалните условия от периода на миграция, както се вижда от Volsunga Saga u Hervara Saga ok Heidreks Konungs.

 

(Тук пак се изказва правилната мисъл, че дори в легендарните родословия има зрънце истина, а именно, че смели завоеватели от Скандинавия са покорили някои местни племена на континента, управлявали са ги и... са се разтваряли в тях. Запазвало се е само преданието за техния произход, което обаче не означава, че завоевателите били имигранти с жените, децата, старците и т.н. Ако завоюваното от скандинавците континентално племе е получавало името на своите победители и така са се появявали две едноименни племена - едно в Скандинавия и друго на континента, - то това изобщо не означава, че последното става скандинавско само заради това, че го е управлявала скандинавска династия. Това историците с прогермански схващания не го разбират. С.Л.)

 

Връзката на готите с Готланд не е невероятна, тьй като от археологическите данни става ясно, че в ранни времена този остров е поддържал активна търговия с бреговете по устието на Висла. Ако обаче е имало някаква миграция, то по-скоро може да се предположи, че тя е била в обратна посока.

 

(Така теорията за миграцията от Скандинавия се оказва много спорна. Допуска се точно обратното - че е възможна миграция от континента поне към остров Готланд. Последното предположение намира потвърждение в данните за славянската принадлежност на този остров в древността, когато столица е бил град

 

 

143

 

Виспа, сега Висби / Уисби. Нямаме възможност да се отклоним, за да разгледаме тази интересен подробност. С.Л.)

 

По произход готите едва ли могат да бъдат отделени от вандалите [*], с които, според Прокоп, били сходни по език и във всяко отношение. Освен това гепидите - друго тевтонско племе, за което казват, че обитавало делтата на Висла - също са близко свързани с готите. Според Йордан те взели участие в миграцията от Scandza.

 

* * *

 

Като изключим съмнителните записки на Плиний във връзка със съобщението на пътешественика Pytheos, първото сведение за готите е от 1 век сл. Хр., когато те били под властта на маркоманския вожд Marobudus.

 

В римската история готите се появяват в началото на III век сл. Хр., когато към 214-215 г. влизат в схватка с император Каракала (211-217). Историята на навлизането на готите в района на Черно море и в Крим е обгърната в мъглата на неизвестността. Знаем само, че в рамките на III век границите на готската държава значително се разширили на юг и че цялата област около долното течение на Дунав била обект на техни грабежи и набези.

 

Според Capitolinus император Гордиан (238-244) се наричал «Victor Gothorum», но не знаем нищо за война на Рим с готите. Император Decius (249-251) загинал в битка с готите в Мизия. Според Йордан в тази война вождът на готите първо бил Ostrogotha, a после - Cniva. Последният се възхвалява в англосаксонската поема Widsith. Император Gallus (251-253) бил принуден да плаща данък на готите.

 

По това време готите стигнали до Крим, подчинили голяма част от боспорската държава и завзели нейния флот. През 258 година те използвали флота, за да пресекат морето и да нападнат Кавказкото крайбрежие (Пицунда), а после и Трапезунд. Нападенията им се повторили през 261 и 262 г. в още по-големи мащаби. Скоро те тероризирали цялото крайбрежие на Черно море, стигнали до Мраморно, Егейско и Средиземно море, грабели техните крайбрежия и нападали дори Атина.

 

 

*. За етническия произход на вандалите вж. предговора, бел. 20 на с. 22 - бел. ред.

 

 

144

 

Основен източник на сведения за морските набези на готите е съчинението на Дексип (Herennius Dexippus), Skythica. Неговата история обхваща периода от 238 до 271 г. и описва борбата на гърците с народите, разположени на север от долното течение на Дунав и по северния бряг на Черно море и особено с готите.

 

Заслужава си обаче да се отбележи, че готите често били наричани «скити» и че двете имена «готи» и «скити» се споменавали не само по отношение на готите, но и спрямо други племена, действали заедно с тях. Това важи особено за херулите.

 

Така често се оказваме в ситуация, когато не можем да разберем кое точно племе е нападало: готите-германци или някаква смес с други племена, или в крайна сметка само «скитите» без германците.

 

Осведомеността на Дексип се дължи на личния му опит - той е бил началник на гръцките войски, отблъскващи готите-скити от Атина.

 

Че нападенията не са били дело единствено на готите, се разбира от посланието на Неокесарийския епископ св. Григорий, преживял нападението на готите заедно с някакво загадъчно племе Boradi (борадои или готфои), а според други източници Borani. Тъй като «борадоите» се споменават първи бихме могли да заключим, че те са играли водеща роля в нападението.

 

Името «борани» неволно предизвиква мисълта, че атакуващите са били славяни: известно е, че в древността не винаги са писали «баран» (овен), а «боран» и затова името «борани» идеално съвпада с тотемното наименование като «бобри», «вълци», «лисици». На този въпрос няма да можем да се спрем по-подробно, макар че данните на Дексип заслужават специален очерк.

 

Император Аврелиан (270-275) удържал победа над готите на брега на Дунав в Панония, готите били принудени да преминат на левия бряг на реката, но силите им не били сломени напълно, а провинция Дакия все пак била отстъпена от тях.

 

През 279 г. по времето на император Probus (276-282) голямо количество бастарни, германско племе, отстъпващо пред напредващите готи, било преселено в Мизия и Тракия. От това може да се направи косвеният извод, че ако бастарните са били

 

 

145

 

германи, то готите не са били германи: историята на подобни настъпления показва, че в тези случаи родствените племена се обединяват. Ако бастарните са били германи, не е имало нужда да се оттеглят под защитата на Рим, защото се бяга от чуждите, а не от своите.

 

По времето на Константин Велики готите пак грабили Мизия и Тракия, но през 321 г. Константин ги отблъснал и ги принудил да сключат изгоден за Рим мир. От края на III век научаваме за подразделения на готите, наричани Greutungi, Teruingi, Austrogothi (Ostrogoti), Visigothi, Taifali и т. н., макар че не е ясно дали те изобщо са се различавали едни от други и по какво точно са се различавали.

 

Макар че това е времето, когато владенията на готите се разпростират далеч на юг и изток, те не освободили старите си земи на Висла. Йордан предава няколко легенди за техните конфликти с другите тевтонски племена и по-конкретно за победата на вожда Ostrogotha над вожда на гепидите Fastida и за друга на Geberic над вожда на вандалите Visimar (Wisumar) в края на управлението на Константин Велики, в резултат на което вандалите поискали и получили разрешение да се заселят в Панония.

 

След Geberic управлявал най-великият вожд на готите Hermanaric (Eormenric, Iormunrekr), за чиито подвизи се разказва в легендите на всички тевтонски нации.

 

Според Йордан той подчинил херулите, естите (æstii), венедите и други племена, които изглежда населявали южната част на Русия. (В това отношение в официалната история прозира явна неувереност, твърде далече е Висла от Крим. Очевидно смесването на готите с гетите е основната причина и за това объркване. С.Л.).

 

От англосаксонските източници ясно личи, че властта му на запад достигала до Холщайн. Той бил жесток и се твърди, че убил племенниците си Embrica (Emerca) и Fritla (Fridla), за да заграби богатството им.

 

Още по-знаменита е историята със Suanhilda (Svanhildr), която според северната легенда била негова съпруга, но била екзекутирана заради невярно обвинение в изневяра. Двамата □ братя Amminius (Alamdir) и Sarus (Sorli) се опитали да отмъстят за смъртта и Hermanaric бил тежко ранен от тях.

 

 

146

 

За да покажа колко е нестабилен материалът от тези легенди и колко разнообразна е тяхната интерпретация, ще си позволя да цитирам Рибаков, 1953, който говори за същия епизод:

 

„Разказът на Йордан за росомоните е много интересен. От него разбираме, че някой си знатен рос бил съюзник или подчинен на Херманарих, но изменил на господаря си. Тогава готският княз наредил жената на този рос Сунилда да бъде разкъсана между два коня, след което братята на Сунилда (също росомони), по силата на кръвното отмъщение, убили самия Херманарих. Това може да е станало само, ако росомоните са били не от покорено племе, а от равноправен съюзник“.

 

Към времето на Херманарих се отнасят и делата на много други герои, за които съобщават английските и северните легенди и сред които следва да се споменат имената на Wudga (Vidigoia), Наша и някои други, представени от Widsith като защитници на своята страна от хуните в гората край Висла.

 

Hermanaric се самоубива към 370 година след победата на хуните над готите. Част от готите и по-конкретно остроготите, се подчиняват на хуните. Визиготите получили позволение да пресекат Дунав и да се заселят в Мизия. По това време значителна част от народа приема християнството. В 378 година обаче избухва война, император Валенс е разбит и загива при Адрианопол.

 

Тук спираме с представянето на бурната история на острои визиготите - последвалите събития имат по-далечно отношение към интересуващите ни въпроси.

 

Напълно неизвестно е кога точно, но готите (или гетите?) са стигнали до Крим, завладели Боспорското царство и създали тук Готия. Били ли са обаче завоевателите германци?

 

В изключително широкия и объркан въпрос за готите ще се опитаме да изясним отделните страни на проблема: ще започнем с това, което знаем за готите в Крим. За целта ще се обърнем към книгата на А. А. Васильев (A. A.Vasiliev, The Goths in the Crimea, Cambridge, Mass., 1936), която е най-солидният и сравнително нов труд по въпроса.

 

След като прочете тази книга от 280 страници, читателят ще изпадне в недоумение: как така готите, които уж живели от векове в Крим, готите, които са християни от първите векове на християнството,

 

 

147

 

готите, които имали собствен превод на Библията, да не ни оставят нито един ред на своя готски език? (Васильев не се занимава с този въпрос, а и като хуманитарист, не би могъл).

 

Нито една сграда с надпис от готите (дори развалини!), нито един паметник, нито една надгробна плоча, нито един надпис по стените на стотиците пещери, където те са живели, молили или крили, нито един камък с инициали, нито един глинен съд, или тухла, или метален съд, нито един предмет с надпис, нито един ръкопис! С една дума, буквално нито един ред където и да било. Всичко, което ни е известно за готите, е написано на гръцки или латински.

 

Всички длъжностни лица, управлявали Готия, са писали на гръцки език. Така е било и по времето на самостоятелното съществуване на готите, и по времето на хунското, аварското, печенешкото, хазарското, татарското и т.н. владичества.

 

Но дори да не е останал и ред от този грамотен народ, разполагащ със собствена писменост, то поне би трябвало да са останали някакви съдове или изделия, характеризиращи готската култура. Нищо такова няма. Разполагаме само с едно голо име - Готия [*].

 

Изправен пред подобни кардинални факти, човек едва ли би повярвал на твърденията, че още през XVII век, както съобщава Кемпфер [**], в Крим се използвали много германски думи.

 

И как да свържем това с твърдението на академик Палас, пътувал до Крим през 1793-1794 година, че в имената на реките,

 

 

*. Според историческите извори названието «Готия» има много по-широк обхват и включва от IV и чак до VIII век също големи територии на юг от Балкана, а адрианополският ариански епископ е носил титлата «епископ на готите» - вж. по-горе, с. 114 и бел. 42 на с. 120 - бел. ред.

 

**. Engelbert Kämpfer (1651-1716), германски лекар, пътешественик и изследовател на служба при Източноиндийската компания, пропътувал големи части от Азия до Япония. Съчиненията му, главно пътни бележки, но и изследвания по история на Япония и по естествена история, са издавани и преиздавани многократно, за последен път: Engelbert Kaempfer, Werke, Bd. 1-5, kritische Ausgabe in Einzelbänden, München: Judicium, 2001-2003. За неговите пътувания и пътни бележки, както и за тяхното значение за науката вж. : Sabine Klocke-Daffa, Engelbert Kaempfer (1651 -1716) und die kulturelle Begegnung zwischen Europa und Asien, Lemgo: Landesverband Lippe, 2003 и Gerhard Bonn, Engelbert Kaempfer (1651 -1716). Der Reisende und sein Einfluß auf die europäische Bewußtseinsbildung über Asien, Frankfurt am Main: Lang, 2003. С. Лесной се позовава на някои негови бележки, в които той предава сведенията на Бусбек за «кримските готи-германци». Сам той не е ходил в Крим - бел. ред.

 

 

148

 

долините, планините на Крим няма никакви следи от готския народ и че в нито един от татарските диалекти не се забелязват дори най-малки следи от готския език.

 

Палас е бил истински голям учен и при това германец и следователно не би пропуснал такъв важен за германците факт. От друга страна също не бива да се пренебрегва и казаното от Kämpfer, че към списъка с готските думи в Крим, съставен от Busbecq [*], той прибавил много други, а в същото време е известно, че Kämpfer никога не е бил в Крим.

 

Ако обаче се обърнем към данните на баварския войник Hans Schiltberger, който прекарва дълги години на изток (1394-1427), т.е. при всички положения 200 години преди Kämpfer, ще видим, че той дори не споменава за употребата на германския език в Крим, макар че е напълно естествено именно един германец да му обърне внимание. Той само казва, че в Крим се говори на седем езика. Седмият той нарича «Kuthia Sprauch». Васильев свързва тази дума с името на областта в Крим - Sudi (Sutti, Suti) и вижда в него Guti, т.е. Gothia!

 

Струва ни се, че ако започнем да си фантазираме, ще имаме повече основания за обратното. Васильев твърди, че има и вариант не с Kuthia, a с «Ruthia». Тъй като в писмената реч буквите «К» и «R» лесно могат да бъдат сбъркани (във всеки случай полесно, отколкото «К» и «G»), то можем да предположим, че правилната транскрипция е била Ruthia, т.е. Russia, тъй като «руси» на латински се пишело като «rutheni».

 

 

*. Ogier Ghislain de Busbeck (1522-1592), като посланик на австрийския император Фердинанд I при двора на Сюлейман II пребивава от 1556 до 1562 г. в Цариград. Неговите описания на Турция, които спомагат много за опознаването на страната от европейците, са издадени под формата на 4 писма и са преиздавани многократно, за последен път: The Turkish Leiters of Augerius Ghiselinnus Busbequis, Oxford: Clarendon Printing, 1968. В Цариград Бусбек открил двама «кримски готи-германци»; единият от тях бил вече „забравил своя език“, а другият, за който се отбелязва изрично, че бил от гръцки произход, знаел малко «германски готски език» и срещу известно заплащане му продиктувал 68 думи, които са единственото доказателство за съществуванието на този език и се цитират във всички изследвания и справочници по история на немския език. Бусбек обаче изказва съмнение, че тези думи са от езика на «кримските готи» и допуска, че неговите „свидетели“ може да са били и трансилвански саксонци. За «корпуса» на Бусбек и изобщо за «кримския готски език» вж.: MacDonald Stearns Jr., Crimean Gothic. Analysis and etymology of the Corpus (=Studia linguistica et philologica 6), Saratoga, California: Anma Libri, 1978, с библиография - бел. ред.

 

 

149

 

Ако пък вземем предвид, че през 1263 г. арабският писател към официалното посолство на египетския султан отбелязва, че в Крим живеят: «кипчаци, руснаци и алани», то нашето предположение звучи далеч по-достоверно от Kuthia=Sutia=Gothia.

 

И още: ако според Kämpfer в началото на XVIII век в Крим са използвали много готски думи, то как да тълкуваме факта, че когато през 1778 г. от Крим в Мариупол по политически причини са изселени 31820 православни (а готите били такива от древни времена), всички те говорели на татарски и не използвали никакви готски думи [*].

 

И още: за векове (уж!) престой на готите нито един гот не е отбелязан в историята. Нещо повече, в Крим не е запазено дори едно готско име!

 

Има още едно обстоятелство, хвърлящо сянка върху работата на Васильев: като говори в първите страници за дунавските готи и изяснява, че много исторически данни се отнасят незнайно за кого - за кримските или за дунавските готи (но решава, че се отнасят до кримските) - Васильев изведнъж млъква за дунавските готи.

 

Създава се впечатлението, че кримските готи са живели съвсем изолирано от роднините си, което звучи невероятно. Все пак разстоянието от устието на Дунав до Крим е нищожно малко за народ, тероризирал с морски атаки не само бреговете на Черно, но и на Мраморно, Егейско и Средиземно морета. Естествено, би трябвало да е имало съвместни отбранителни и настъпателни войни, морска търговия, бракове между елита на кримските и дунавските готи - но нищо подобно няма.

 

Като приемем всичко казано дотук, както и премълчаното, поради липса на достатъчно място за излагането му, може да се направи само един извод: пребиваването на готите/гетите в Крим е било доста кратко. За известно време те успели да се обединят и да владеят целия Крим, създали държава, дали и своето име, но много скоро изчезнали като водещ и ръководещ фактор, т.е. отчасти се оттеглили, отчасти се разтворили в местното население, което се улеснявало от обстоятелството, че готите (или по-скоро гетите) били близки с местното население.

 

 

*. За съжаление източниците не съобщават никакви подробности за тези «православни татари», обитавали територията на средновековния Тмутаракан, за чието население знаем, че е било сродно на «прабългарите-татари» - бел. ред.

 

 

150

 

Твърдението, че от III до XVII век включително в Крим са говорили на германски език, е или плод на недоразумение, или добронамерена лъжа, или злосторно мошенничество.

 

Бих искал да попитам: а къде да поставим тогава писаното от Busbecq и няколко други?

 

На този въпрос дава отговор Johann Beckman (1739-1811), германски учен и пътешественик. Той пише:

 

„Напоследък никой не е открил никакви следи от готите [в Крим]. През декември 1796 г. моят приятел учен, проф. Hacquet от Лемберг [Лвов] ми писа [следното], което аз прилагам тук: ‘Мога да ви уверя’ - писа той - ‘че много евреи, които са навсякъде в Понт (am Pontus) [т. е. в Причерноморието, С.Л.], се изживяват като древни германци или готи'.“ [*]

 

Тъй като има исторически данни, че още от III век в Крим има евреи и тъй като основата на еврейския «идиш» е германска, то «германският» език в Крим има твърде просто обяснение.

 

Когато човек прочете книгата на Васильев, му става мъчно за хуманитаристите: Васильев има огромни знания, трудоспособност, любов към работата, критичен подход, но му липсва главното - умението на основата на правилен анализ на дреболиите да се възстановят реалните черти на миналото. Като повечето историци и Васильев не е историк, а архивар, прекрасно познаващ документите от своя архив, но неспособен на тази база да напише история - губи се в дреболии и изпуска водещата нишка в изследването. Цялата му книга е summa summarum, просто доказателство, че реално за готите в Крим всъщност не може да се каже нищо: през цялото време се говори за готи, но самите готи напълно отсъстват.

 

Като вземем предвид книгата на Васильев и други материали, трябва да кажем, че няма никакви сериозни доказателства за съществуването в Крим на каквито и да било германци когато и да било. Готи в Крим е имало, но те не са били германци.

 

Някак-си не ми се вярва, че изследователите не са помислили върху следното: как така готите, живели в течение на столетия заседнало в средна Европа, изведнъж се превърнали в морски пирати в Крим? Не е ли органически чуждо морето на живелите

 

 

*. Johann Beckmann, Literatur der älteren Reisebeschreibungen I, Göttingen 1807, c. 179 сл. - бел. ред.

 

 

151

 

в горите и равнините? Прекосяването на морето изисква не само смелост, но и опитност и изкуство. Жителите на средна Европа без съмнение не са способни на такова нещо. За това са необходими жители от морското крайбрежие или поне от големи реки. От историята на Дексип разбираме, че в морските атаки важна роля играели жителите от делтите на Дунав и Днестър - именно те строели нужните кораби и ги управлявали в морето. Почти сигурно е, че това са били славяни - гети-готи. Неслучайно са ги наричали «борани» или «боради».

 

При изследването на дунавските готи, в търсенето на доказателства за това, че готите са били германци, ние преди всичко се сблъскваме с един факт от огромно значение: известно е, че готският епископ Улфила или Вулфила, живял в Малка Скития, т.е. Добруджа, е превел Библията на готски език и че е открит ръкопис, известен като Codex argenteus, написан на някакво древно германско наречие, известно като Вулфилово. Налице е безспорно доказателство за германския произход на готите.

 

Ето какво обаче пише преводачът на Codex argenteus, Йохан Цан:

 

„Дали езикът на Codex argenteus (Сребърният кодекс) е готски или не? Преди готските писмени документи от Неапол и Арецо да станат известни, нямаше нищо чудно в това, че по този въпрос се спори. В Codex argenteus няма нито една дума за туй какъв е той и откъде идва, и за всичко това можем само да гадаем. Отначало всичко си вървеше добре, докато шведските учени не объркаха работата. Те намериха Библия на някакво германско наречие, което не може да се сравни с нито едно от досега известните германски наречия и тъй като от историята е известно, че Улфила превел Библията на готски език, решиха, че Codex argenteus е именно този превод, а езикът му е готски или Улфилов“ [*].

 

Така се оказва, че Codex argenteus е смятан за Улфилов, т.е. готски само на базата на повърхностни предположения - das ist eine ganz andere Geschichte! Никой не е доказал, че Codex argenteus е написан от Улфила. Известно ни е само, че към 350 година Улфила е превел Библията на готски език, но за това, че Codex argenteus е именно неговият превод, няма никакви доказателства.

 

 

*. Johann Christian Zahn, Ulfilas gothische Bibelübersetzung, Weissenfels 1805, с. 25-28.

 

 

152

 

«Кодексът» е написан основно с гръцки букви, но с прибавянето на няколко латински и рунически, като при това някои гръцки букви, например, «пси» означават друг звук, различен от гръцкия.

 

В момента Codex argenteus се намира в Упсала сред ръкописите от VI век, а откъсите от Библията са във Волфенбютелската и Миланската библиотеки.

 

Оказва се, че и в това доказателство за германския произход на готите има сериозни несъответствия: да, ние разполагаме с превод на Библията, но никой не може да докаже, че този превод е на готски език и по-точно на езика на епископ Улфила [*].

 

Има и други отекчаващи обстоятелства: първо, Codex argenteus е открит не в Готия по долното течение на Дунав, където Улфила е живял и работил за местното население. Разбира се, книгата може да е отнесена на край света - Habent sua fata libelli, - но работата е там, че по долното течение на Дунав не са останали никакви следи от Улфиловата писменост.

 

Ако културата на готите-германци е била толкова развита, че да е направен превод на такава огромна книга, би могло да се очаква сред развалините в Добруджа да бъдат намерени надгробни плочи, развалини от сгради с надписи с «улфилови» букви. Но такива няма. Няма «улфилови» надписи и на други места, където са живели готите: в Италия, Галия, Испания, Северна Африка.

 

Следователно Codex argenteus е бил просто изолиран опит за създаването на нова писменост, който е спрял дотук. Ако беше разпространена, сигурно щяха да се намерят надписи на гробниците на знатните готи и т.н.

 

Както виждаме, готската теория за Codex argenteus не е убедителна - тя е вероятна, но не е доказана. Може да се издигне и друго предположение: Codex argenteus е дело на някой древен образован германец-християнин, но той няма нищо общо с Улфила.

 

Фактът, че езикът на кодекса не прилича на нито едно съвременно германско наречие, нищо не доказва. Работата е там, че не разполагаме с документи за нито едно германско наречие, за да го сравним с кодекса. На практика не знаем нищо за германските

 

 

*. Codex argenteus съдържа само непълен текст на Новия Завет, но не и Стария Завет т.е. Библията, а според историческите извори Улфила е превел Стария Завет без четирите книги «Царства» - бел. ред.

 

 

153

 

наречия не само от IV, но и от VI и дори от VIII век. Разполагаме единствено с отделни думи или откъси. Ето защо «улфиловият» език може да се сравнява само с германските наречия от значително по-късни документи. А оттук и извода, че «улфиловото» наречие може спокойно да се окаже прародител на което и да е от съвременните германски наречия, а ние не разполагаме с материали за изследване на историята на германските наречия.

 

Така «Улфиловата» Библия, като доказателство за германския произход на готите няма решаващо значение. Може би «да», може би «не». Трябва да се търсят други, по-сериозни доказателства.

 

Нека се опитаме да съберем допълнителна информация за гетите и готите. Римският географ Страбон (63 пр. Хр. до 23 сл. Хр.) пише:

 

„Има още едно древно деление [за жителите] на страната. Едната част [от тях] наричали «даки», а другата - «гети». Гети се наричали именно живеещите до Понт (т.е. Черно море, С. Л.) и далеч на изток, а даки (Dakous) (живеещите) в противоположната посока към Германия и извора на Дунав; някога, предполагам, са ги наричали «дай» (Daous)“ (VII. 3, 12).

 

С други думи, още в началото на новата ера, т.е. когато не се е знаело нищо за готите, гетите вече живеели в източната част на Скития - до Черно море и на изток.

 

Били ли са тогава даките и гетите славяни? И да, и не. Поголяма част от тях по-скоро не са били, но някои или по-скоро част от тях без съмнение са били славяни.

 

От незапомнени времена европейските степи са били населени с чергари, от време на време Азия е бълвала нови пълчища имигранти, основна част от населението на Скития били именно тези чергари, а от каква нация са били е зависело от епохата.

 

През всички епохи обаче в Скития е имало райони, населени от земеделци, голяма част от които били славяни. Предпланинската местност на Карпатите, долините на реките и т.н. давали препитание на орачи, рибари, търговци по морските и речни пътища и това, разбира се, не са били номади.

 

В по-спокойни времена орачите ставали повече, придобивали значение и може би дори са управлявали, но в бурните времена ордите на чергарите отново унищожавали постигнатото.

 

 

154

 

И така, гетите живеели край Черно море още преди новата ера и те при всички положения не били германци. Цялата по-късна история разказва за развитието на германските племена в техния Drang nach Osten. Но това движение отчита успех едва през последното хилядолетие на нашата ера, дотогава германците живеели основно на запад и на юг. Те имали досег със Среден Дунав, но никога не били заседнали жители на Балканите.

 

Разбира се, в перипетиите на политическата борба на Гърция и Рим, отделни военни групи германци може да са попаднали на Балканите, но това са били просто посещения, които не оставяли никакви други следи, освен разрушения.

 

И така, гетите съществували от древни времена. От един момент нататък започнали да ги наричат готи. Orosius (IV век) пише: Modo autem Getae illi, qui et nunc Goti (I, 16), т. e. „тези гети, които сега се наричат готи“.

 

Philostorgius (IV век) пише: „От скитите отсам Дунав, които старите автори са наричали гети, а сегашните наричат готи“ (II, 5).

 

Claudius Claudianus, съвременик на Aлaрик, съобщава, че начело с Аларик гетите нападнали Италия: „Nam tua cum Geticos stravisset dextra catertvas...“ (I, 3, 21; II, 29, 15, 21, 3). Cassiodorus казва, че вождът на готите Vitiges наричал народа си geticus populus (Varia, IX, 31). Hieronymus (IV век) пише: „Et certe Gothos omne rétro eruditi magis Getas quam Gog et Magog appellare consueverunt“ (Migne PG 23, 2, col. 999).

 

Значи авторите от IV век смятали, че в древни (дори за тях) времена народът се е наричал «гети», а сега се нарича «готи». Народът е същият и местожителството е същото, леко се е променило само името.

 

Важно е, че Йордан винаги разграничава готите от германите (Гетика, §24, 31, 58, 67). Очевидно историкът на готите, сам гот по произход, знаел, че има разлика между готите и германите.

 

Интересно е и съобщението на Прокоп Кесарийски за император Хонорий (395-423):

 

„Когато Хонорий беше император на Западната империя, варварите проникнаха в държавата... И преди, както сега, те бяха в голямата си част от готски произход - найм-ногобройните и славни готи, вандалите, визиготите и гепидите.

 

 

155

 

Преди ги наричаха сармати и меланхлени, някои наричаха тези народи и гети... От древни времена те обитават отвъдната страна на Дунав“.

 

Значи древните жители на левия бряг на Дунав се наричали преди сармати, меланхлеми, гети, а сега (началото на VI в.) готи.

 

Следва да попитаме привържениците на прогерманската теория: кога в историята германите са се наричали сармати или меланхлени?

 

Eusebius († 340) съобщава, че готите наричали Zalmoxis бог. Първо, както ще видим и по-късно, Zalmoxis е бил гетски бог, германите никога не са имали такъв бог.

 

Йордан постоянно бърка гетите и готите, смятайки ги за едно и също нещо, но от множеството откъси става ясно, че говорейки за «готи», той всъщност има предвид гетите. Според Йордан троянският герой Telephus бил гот (Гетика, §58-61), но е напълно ясно, че той е бил гет, тъй като по времето на Telephus думата гот не съществувала на юг.

 

Според Йордан (Гетика, §61-63) гетската царица Tomyris била «готка». Според Херодот (IV, 94-96) и Страбон (VII, 3, 5) тракийският философ и бог Zalmoxis бил гет, а според Йордан (Гетика, §39) той е гот. И тук можем да потвърдим, че по времето на Zalmoxis на Балканите никой не е чувал за германи, там е имало гети.

 

Нека отбележим обаче, че вождовете на «готите» твърде често са носели славянски имена. Легендарният първи вожд на готите, Berig, носел подозрително славянското име «берег», а на украински то дори звучи като <^ρίο>.

 

Един от следващите крале бил Filimer. В древността голяма част от славянските имена завършвали на «мер» и «мир», като при това едно и също име се употребявало и в двата варианта: Владимир и Владимер и т. н. Това не доказва, че всички готи са били славяни, но няма съмнение, че славяните са били част от някаква бъркотия с готите.

 

Трябва да отбележим и, че подразделенията на готите носят явни признаци на промяна и пертурбации в названията си.

 

 

156

 

Trebellius Pollio (Claudius, c. 6) казва: „Скитите са разни народи - Peuci, Grutungi, Austrogoti, Teruingi, Visi, Gepides, Celtae и Eruli“. Преди всичко е ясно, че готите и техните подразделения са обитавали Скития, но не и Германия. Ако тук са живеели толкова много германски племена, би трябвало да се преместят също границите на Германия и Скития, тъй като местността се наричала според народа, който я населявал. Освен това, визиготите се наричат просто Visi.

 

Че това не е случайно, разбираме от Sidonius Apollinarius (Carmen, V, 475), който пише не за „Visi“, a за „Vesi“ Самият Йордан също пище за «Vese-Gothae».

 

Ptolemaius (III, 5, 8) причислява «Visi» или «Vesi» към сарматските (но не и германските!) племена и ги нарича «Biessi», които обитавали Карпатите. Отзвук от тези «беси» очевидно е «Бесарабия».

 

Не бива да се забравя, че в гръцкия език няма буквата «б» и звукът от нея се предава от близките до нея като «в» и «у» и затова превръщането на «vesi» в «беси» при превод от гръцки е напълно закономерно и не предизвиква съмнения.

 

Овид(ий) (Tristia, III, 10, 5) пише: „Sauromatae cingunt, fera gens, Bessique Getaque“ т.е. „обкръжават сармати, див народ, беси и гети“.

 

Според Овид (43 г. пр. Хр. до 17 г. сл. Хр.) около град Томи, в Добруджа, където той живеел като изгнанник, имало сармати (но не германци!) - беси и гети (но не и «готи»!).

 

Трябва да отбележим и погрешната употреба на понятията Ostro- или Austrogotae и Vesigotae: германофилстващите историци, които не разбират и не желаят да разберат смисъла на тези понятия, са ги превърнали в «остготи» и «вестготи», т.е. в източни и западни готи, за което няма никакви основания. Обратно: «вестготите» живели на изток, а «остготите» - на запад и само в рамките на по-нататъшните преселения имало случаи, в които везиготите се оказвали по-западно от остроготите.

 

Ако се обърнем към Йордан (Гетика, §97-99), ще видим, че остроготите са живели западно от везиготите и били съседи на живеещите по Тиса гепиди и хуни в Панония.

 

 

157

 

Йордан (Гетика, §261, 268) пише, че хуните подчинили само остроготите, гепидите, рутите, суавите (вероятно жители на поречието на Сава), аланите и херулите, обитавали Панония, което не се отнася до везиготите и следователно те са живели в Мизия и Тракия до Черно море, т.е. южно от Дунав.

 

Както е известно от историята, везиготите не влезли в бой с хуните и получили позволение да живеят в рамките на Византия, но се заселили в райони, които вече били заети от техни съплеменници.

 

Говорейки за великите фигури на готите Йордан пише:

 

„Ut ergo ad nostrum proposition redeamus, in prima sede Scythiae iuxta Meotidem commanentes praefati, unde loquimur Filimer regem habuisse noscuntur, in secunda, id est Daciae, Thraciaeque et Mysiae solo Zalmoxem, quem mirae philosophiae eruditionis fuisse testantur plerique scriptores annalium“ (Гетика, §39), т.e.

„... (готите) имали по време на своето първо местожителство Меотида в Скития... крал Филимер (очевидно Белимир, С.Л.). При второто, т.е. в Дакия, Тракия и Мизия, много историци споменават Залмоксем като изтъкнат познавач на философията“.

 

И още (Гетика, §42):

 

„... но преди това те имали мъдреца Zeuta, след него Diceneus и Zalmoxen, за когото вече говорих. Освен това имали много учители по мъдрост. Затова готите били винаги по-образовани от всички останали варвари и в това отношение се приближавали до гърците...“

 

И още:

 

„tertia vero sedo super mare Ponticum iam humaniores et, ut superius diximus; prudentiores effecti, divisi per familias populi, Vesegothae familiae Balthorum, Ostrogothae praeclaris Amalis serviebant“, т. е.

„на третото място над Черно море, където вече били по-хуманни и, както вече споменах, по-образовани, те се разделяли на два рода - везеготите се подчинявали на рода на Балтите, а остроготите - на славния род на Амалите“

 

От имената на мъдреците Зевта, Диценеус и Залмоксен, както и от споменаването на Дакия, Мизия и Тракия, става ясно, че Йордан говори не за германите готи, а за гетите, древните жители на Балканите.

 

 

158

 

Като разказва за заселването на везиготите във Византия с позволението на император Валент (364-378), Йордан казва:

 

„Susceptosque in partibus Moesiae Getas quasi murum regni sui contra citeras statui génies...“. Което значи:

„Той [Валент] приел гетите в пределите на Мизия и ги поставил като крепостна стена на своята държава срещу другите народи.“

 

Тук дори е употребена думата «гети». И още:

 

„Ipse quoque, ut dictum est, Danubio transmeantes Daciam ripensem, Moesiam Thraciasque permisse principiis insederunt“ или

„а те преминали Дунава и се заселили с позволение на императора в Крайбрежна Дакия, и Мизия, и в Тракия“ (Гетика, §131-133).

 

Да се обърнем сега към свидетелството на Walahfrid Strabo (De rebus ecclesiasticarum, 7):

 

„Gothi et Getae, qui divinos libres in suae locutionis proprietatem transtulerunt, quorum adhuc monumenta apud nonnullos habentur. Et fidelium fratrum relatione didicimus, apud quasdam Scytharum gentes, maxime Tomitanos, eadem locutione, divina hactenus celebrari officia.“ В превод това означава:

 

„Готите и гетите превели свещените книги на собствен език, за което намираме сведения у много народи. И ние разбираме от съобщенията на достойни за доверие братя, че свещената служба на този език и сега се провежда при известните скитски племена за разлика от жителите на град Томи“.

 

И така, Walahfrid Strabo († 349), въпреки че смятал готите за «скити» и не различавал готите от гетите, използва и двете думи. И той, както и другите древни автори (обърнете внимание!) никога не наричат готите или гетите германи - тази идентификация е на учените от XVIII-XX в. В цитирания откъс без съмнение става дума за Улфиловия превод на свещените книги, събитие, отбелязано в много чисто религиозни произведения. И именно тук, в Томи, работел Улфила. Оказва се, че става дума за древна традиция - в така наречената Малка Скития (днешна Добруджа) още от първите векове на нашата ера се установило и разпространило християнството. Причина за това, разбира се, била постоянната връзка с Византия. Но това християнство от древни времена носело свой национален характер - гетите искали

 

 

159

 

да се молят на свой език и затова службата се извършвала, най-общо казано, по скитски.

 

Улфила превежда библията за гетите от Малка Скития, а там се е запазила вековната традиция, за която говори Страбон. Германците-готи от Западна Европа, живели под влиянието на Рим, нямат нищо общос това. Улфиловата култура се е развивала по Дунав, а не по Рейн или Елба.

 

* * *

 

Да разгледаме сега въпроса от неговата филологична страна. Някои виждат в имената «Атила» и «Улфила» германски имена, тъй като завършват на «ил». Г. Ценов (Gantscho Tzenoff, Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, Berlin 1930, c. 131 сл.) [*] справедливо отбелязва, че окончанията «ил» са типично български - например, Стоил, Божил, Страхил и т. н. Можем да допълним и името на панонския вожд Коцила, както и династията на българските владетели от рода Вокил.

 

Ще допълним и че самото окончание на «а» или «о» е типично за древно-славянските имена. Като заимствали християнските имена от гърците, древните славяни им придавали собствени типични окончания, напр. Гаврило, Данило, както съществували типично славянски имена, като Вышата, Путята, Тешата, Жидята и т. н.

 

Всички тези соображения, разбира се, не доказват, че готите или гетите са били славяни, но отхвърлят твърдението, че те са били германци.

 

Нека погледнем сега свидетелството на Прокоп Кесарийски. В съчинението си За войната с готите, книга IV, той описва народите, живеещи по бреговете на Черно море и започва описанието си от южното крайбрежие, постепенно се прехвърля на изток (кавказкия) и накрая се спира при устието на Дон, като само повърхностно споменава и за народите на запад от него.

 

Трябва да обърнем особено внимание на това указание, тъй като изложението на Прокоп е доста объркано и на места читателят

 

 

*. Вж. студията на Г. Ценов в този сборник, с. 116 сл. - бел. ред.

 

 

160

 

може да направи погрешни заключения за местоположението на някои народи, ако пропусне реда, по който Прокоп ги изброява.

 

Ще започнем цитата от раздел 4, §7:

 

„Отвъд сагините живеят много хунски племена. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия; крайбрежната ѝ част, както и вътрешната, е заета от варварите до така нареченото «Меотийско блато» и до река Танаис, която се влива в «Блатото». Самото това «Блато» се влива в Евксинския Понт“

 

Тук става дума за онази част от източното крайбрежие, която започва малко на юг от Таманския полуостров и продължава на север по крайбрежието на Азовско море, което се нарича Меотийско блато, до устието на Дон.

 

„Народите, които живеят тук, в древността се наричали кимерийци, а сега се наричат утигури...“

 

Както е известно утигурите са едно от хунските племена. Интересното е, че Прокоп не казва нищо за промяната на местожителството на «кимерийците», но ясно отбелязва, че се е променило само името на народа.

 

„...по-нататък на север от тях са земите на безкрайните племена на антите“

 

Това е много важно указание за родината на древните източни славяни (антите) - според Прокоп тя се простирала най-малко до устието на Дон, а не само между Днестър и Днепър, както твърди Йордан. При това данните на Йордан и Прокоп са почти от едно и също време.

 

„Близо до тези места, от където започва устието на «Блатото», живеят така наречените готи-тетраксити; те не са многобройни и въпреки това спазват с благоговение християнския закон не по-зле от много други “.

 

От този откъс се разбира, че местоположението на готитететраксити не може да се установи с точност, тъй като думата «близо» спрямо Керченския пролив има твърде широко значение и по-скоро става дума за кавказкото крайбрежие, тъй като Прокоп през цялото време описва именно него.

 

„...Принадлежали ли са някога тези готи към арианското вероизповедание, като всички останали готски племена, или по въпросите

 

 

161

 

на вярата са следвали някакво друго учение, не мога да кажа, тъй като и самите те не знаят и изглежда не са се замисляли над това; а и до сега изповядват вярата си с душевна простота и велика безропотност“.

 

Излиза, че готите-тетраксисти най-вероятно са били православни, а не ариани, както останалите готи. Това доказва, че те са заемали някаква изолирана от другите готи територия; найвероятно това е бил Кавказ, а не Крим.

 

„Малко преди това (а именно когато се навършиха 21 години от едноличното управление на император Юстиниан (т. е. очевидно през 548 г. С.Л.) те изпратили във Византия четирима посланици с молба по тях да бъдат пратени епископи, защото този, който им бил свещеннослужител наскоро умрял; те твърдели, че от абасгите (абхазците) са разбрали, че императорът е изпратил свещеник на последните. Император Юстиниан, който с готовност изпълнил молбата им, ги пуснал“.

 

От откъса следва, че: 1) готите наистина са били малко, тъй като един свещеник е можел да обслужва всички, 2) «малко преди това» - думите сочат приблизителното време на написване на дадената глава от Прокоп (около 548 г.), 3) фактът, че готите-тетраксити са разбрали от абхазците за получения от тях от Византия свещеник показва, че готите-тетраксити са били съседи с абхазците, т. е. са живели на кавказското крайбрежие, а не в Крим.

 

Тук ще направим малък пропуск, който е маловажен за нас.

 

„В древността огромното множество на хуните, които тогава наричали кимерийци, населявало местата, за които неотдавна споменах и един цар ги е управлявал. Веднъж над тях властвал цар с двама сина, единият от които се казвал Утигур, а другият Кутригур. Когато земният път на баща им приключил, двамата си поделили властта и всеки нарекъл поданиците си на себе си. Така още по мое време те се наричали утигури и кутригури“

 

Тук имаме извънредно ценно съобщение на Прокоп: в древността хуните се наричали кимерийци и живели по същите места, т. е. на практика по източното крайбрежие на Азовско море.

 

 

162

 

Освен това хуните се наричали още утигури и кутригури в зависимост от това за коя от двете хунски държави ставало дума.

 

Оказва се, че идеята, че кимерийците били изгонени от скитите е невярна - хуните били всъщност кимерийците, които в хода на историята останали да съществуват с друго име.

 

„Те всички живели на едно място, с едни и същи нрави и начин на живот, без контакт с хората, които живеели от другата страна на «Блатото» и неговото устие [Керченския пролив], тъй като никога не били преплували тези води, а и не подозирали, че е възможно; те толкова се страхували от това леко дело, че дори не се опитвали да го изпълнят, без дори да опитат да извършат този преход“.

 

От този откъс става ясно, че описващият това Прокоп смята, себе си за намиращ се от другата страна на «Блатото», т.е. на кавказкото крайбрежие. Следва откъс, цитиран в скоби, като очевидно написан в полето на ръкописа на Прокоп:

 

[„От другата страна на Меотийското Блато и неговото устие в Евксинския Понт, точно на този бряг от древни времена живеят така наречените готи-тетраксити, за които току-що говорих; значително по-далеч от тях живеят готите-визиготи и всички останали племена на готите. Преди те се наричали също скити, тъй като всички тези племена, които обитавали тези места се наричали с общото име скити; някои от тях се наричали савромати, меланхлеми («чернодрешковци») и по някакъв друг начин“].

 

В този текст на Прокоп има някакво недоразумение: изразът „от другата страна...точно на този бряг“ е безсмислен и при всички положения противоречив. Нямаме ли всъщност работа с пропуск от страна на съвременния преводач на Прокоп?

 

И така, имало много готски племена, които Прокоп нарича готи-тетраксити, готи-визиготи и вандали, както и други готски племена. Следователно става дума за един древен и многоброен народ, който е успял да се размножи, да заеме голяма площ и да се раздели в множество племена. Ако приемем теорията за появата на готите около началото на нашата ера, твърдението за тяхната многобройност е напълно необяснимо. Нали при преселването от Скандза готите заели само 3 кораба, следователно

 

 

163

 

са били най-много 300-400 души. Тъй като в нормални условия населението се удвоява приблизително на всеки 25 години, няколкостотин години не са достатъчно, за да могат готите да заемат такава огромна територия.

 

И още: «в древни времена» готите били наричани «скити», както и всички народи, живели по тези места, следователно името «скити» не е етнографско, а географско [*].

 

По-нататък има една легенда за това как по време на лов млади кимерийци (така са наречени от Прокоп, но всъщност са хуни) подгонили кошута към водата, тя преплувала до другия бряг, следователно до Крим, а те се хвърлили след нея и открили, че проливът е проходим.

 

„Като се върнали бързо в родните земи, те веднага известили всички кимерийци, че за тях водите са проходими. И ето, като грабнали оръжията, те прекосили без да се бавят «Блатото» и се озовали на противоположния бряг. По туй време вандалите вече били напуснали тези места и се настанили в Либия, а визиготите се заселили в Испания“.

 

Това събитие следователно се е случило след 427 година, когато последните вандали напуснали Испания и се заселили в северна Африка и по-точно в съвременен Тунис.

 

„И ето, че кимерийците, които внезапно нападнали обитаващите тези равнини готи, избили много от тях, а останалите обърнали в бягство. Тези, които успели да избягат, взели със себе си децата и жените си и напуснали родните земи и прекосявайки река Истър, се озовали в земите на римляните“.

 

Тъй като готите-тетраксити живеели, както се каза, значително по-далеч от другите готи и по-точно при Керченския пролив, трябва да се предполага, че именно те поели основния удар на хуните. Както ще видим по-нататък обаче, Прокоп сам си противоречи.

 

„Отначало те причинили много злини на живеещото тук население, но после, с благоволението на императора, се заселили в

 

 

*. Ако изхождаме от етимологията на думата «скити», стигаме да заключението, че това название са носили всички номади на север от Дунав и черноморското крайбрежие, за разлика от уседналите земеделци - бел. ред.

 

 

164

 

Тракия. От една страна те се сражавали редом с римляните като техни съюзници и получавали от императора, като всички други воини годишна заплата и звание «федерати»: с това латинско име ги наричали тогава римляните, които според мен искали така да покажат, че готите не били победени от тях във война, а са сключили с тях договор с определени условия. Условията, които се отнасяли до военните дела, на латински се наричат «федера» (foedera). От друга страна, част от същите тези готи водела с римляните и войни без какъвто и да било повод от римска страна, докато не се оттеглили в Италия, водени от Теодорих. Това е развоят на събитията в историята на готите“.

 

От казаното от Прокоп става ясно, че той нещо е объркал. Той описва как хуните (кимерийците) неочаквано нападнали готитететраксити, изгонили ги от Крим и това се случило, когато вандалите вече били в северна Африка, а визиготите - в Испания. Въпреки това историците приемат, че странстванията на готите се обясняват точно с натиска на хуните.

 

„Като избили едни и накарали други, както вече казах, да се изселят от страната, хуните заели тези земи. От тях кутригурите, които извикали своите жени и деца, се заселили тук и до моето време живели по тези места“.

 

Можем да помислим, че става дума само за Крим, че хуните само са заместили готите, но по-нататьк виждаме, че става дума за северозападното крайбрежие на Черно море.

 

„И въпреки че всяка година получавали от императора големи дарове, прекосявайки река Истър, те постоянно извършвали набези по земите на императора, бивайки ту съюзници, ту врагове на римляните. Утигурите със своя вожд решили да се върнат у дома, за да могат да продължат да владеят сами тази страна. Недалеч от Меотийското блато те срещнали така наречените готи-тетраксити“.

 

Тук Прокоп си противоречи: казано е, че готите-тетраксити били отчасти избити при първия сблъсък с хуните и отчасти се преселили в Тракия. Оказва се обаче, че част от тях все пак съществува някъде в района на Азовско море.

 

 

165

 

„И в началото готите, които издигнали преграда от щитовете си пред настъпващите готи (тук вероятно има грешка в превода - това би трябвало да са хуните), решили да отбият нападението им, като разчитали на своята сила и на здравината на своите позиции; нали били най-силните от всички тамошни варвари“.

 

На туй място противоречието при Прокоп е още по-явно: готитететраксити все пак се оказват „най-силните от всички тамошни варвари“.

 

Оттук може да се направи само един извод: при първия сблъсък с хуните, готите не били унищожени, част от тях били убити, част напуснали родината, но основната маса е останала, тъй като все пак те се оказали „най-силните от всички тамошни варвари“. Когато утигурите решили да се върнат, готите-тетраксити се оказали на пътя им и решили да не ги пропуснат. „Освен това, началото на устието на Меотийското Блато, където тогава живеели готите-тетраксити, образува залив във формата на полумесец, заграждайки ги от всички страни и затова предоставя на настъпващите срещу тях един, при това не много широк път“.

 

От този откъс става ясно, че при завръщането си готитететраксити живеели на Керченския полуостров и решили да окажат отпор, за да защитят местожителството си.

 

„Но после (тъй като нито хуните искали да си губят времето за тях, нито готите можели да се надяват с достатъчно успех да се противопоставят на такъв голям брой врагове) те започнали преговори помежду си, с цел да обединят силите си и заедно да извършат прехода; те решили, че готите ще се заселят на противоположния бряг до самия пролив, там, където живеят и сега, и превръщайки се занапред в приятели и съюзници на утигурите, да живеят там през цялото време, като имат еднакви права с тях. Ето как тук се настанили готите“.

 

От този откъс се вижда, че готите-тетраксити били принудени да се преселят в кавказската страна на Керченския пролив.

 

„...тъй като кутригурите, като вече казах, останали в земите от другата страна на Блатото (на запад), утигурите останали единствени владетели на страната, като не създавали никакви труд ности

 

 

166

 

на римляните, с които те не влизали в досег поради своето местожителство. Между едните и другите имало много племена, така че, искат или не, на тях не им се налагало да проявяват враждебност към римляните. Отвъд Меотийското Блато и река Танаис в голяма част от разположените там поля, както вече казах, се заселили и кутригурите-хуни. След тях цялата страна заемат скитите и таврите, част от която и до днес се нарича Таврика“..

 

„След тези племена е разположен крайморският град Боспор, който неотдавна беше подчинен от римляните. Ако се тръгне от град Боспор към град Херсон, който се намира в крайморската област и отдавна е подчинен на римляните, цялата област между тях е заета от варварите от племето на хуните. Два други по-малки града близо до Херсон, наричани Кепи и Фанагория, от древни времена са подчинени на римляните и такива бяха също по мое време. Но неотдавна някои от варварските племена, населяващи съседните области, ги завладяха и разрушиха до основи. Пътят от град Херсон до делтата на река Истър, която наричат също и Дунав, е десетина дни; всички тези места се заемат от варвари. Река Истър тече от планините на страната на келтите, и като заобикаля [северните] предели на Италия, протича през областта на даките, илирите, тракийците и се влива в Евксинския Понт. Всички земи от тук до Византия са под властта на римския император“.

 

Тези откъси предизвикват множество въпроси. Преди всичко е напълно неясно защо готите не са пуснали утигурите през своите земи и не са останали по местата си. Какъв е бил смисълът утигурите да взимат със себе си на противоположния бряг готи-тетраксити, като им дават пълни права за равенство? Кой е населил местата, оставени от тетракситите?

 

Ако преместването на утигурите и изобщо събитията се съсредоточавали около пролива, защо не се казва нищо за Боспора, нали в разказа на Прокоп той е споменат встрани от събитията, а реално е бил точно на пътя през пролива и някак е трябвало да бъде замесен в двете премествания на готите?

 

Как градчетата Фанагория и Кепи, разположени на Таманския полуостров, т. е. на кавказското крайбрежие, се оказват „близо

 

 

167

 

до Херсон в Крим“? Защо таврите, живеещи в Крим изобщо не са замесени в тази история?

 

Защо е казано, че готите от древни времена се наричали скити, а в края на разказа скити и таври се появяват като самостоятелни племена? Възможно ли е да се допусне, че Керченският пролив можел да бъде прекосен през брод? И най-после в много студените години Азовско море и Керченският пролив замръзват, следователно хуните са имали понякога возможност да посетят и противоположния бряг.

 

В разказа на Прокоп могат да се отбележат два момента. Самата легенда вероятно е по-древна от времето, за което говори Прокоп, към нея ще се върнем на друго място. Несвързаните моменти в разказа явно се обясняват с това, че Прокоп е излагал онова, което е чел от други автори, но не е разбрал правилно поради непознаването на местността и т.н.

 

Струва ни се, че разказът на Прокоп би бил по-достоверен, ако му дадем друга географска интерпретация. Да започнем с това, че преходът през брод на Керченския пролив е толкова вероятно, колкото и този на евреите през Червено море, но ако се вярва на историческото основание за легендата, преход е имало. По-вероятно е да става дума за Арабатската стрелка, отделяща Сиваш от Азовско море.

 

Сиваш наистина е плитък, но за чергар, който не обича водата и няма много досег с нея, той е непроходим. Спокойно може да се допусне, че хуните, населяващи северното крайбрежие на Азовско море, не са посещавали Крим, но когато разбрали за брода, нападнали местното население. След множество перипетии те се озовали далеч на Запад, но при завръщането си използвали Арабатската стрелка като мост, който съществено съкратил дългия им път към старинните места на техните предци - източното крайбрежие на Азовско море.

 

Каквото и да се е случило, готите-тетраксити в крайна сметка се озовали не в Крим, а в Кубан и тук очевидно се претопили и изчезнали. Затова опитът на А. А. Васильев да изследва съдбата на готите-тетраксити в Крим се оказал неуспешен - чисто и просто защото те не били вече там.

 

 

168

 

Още едно съображение говори в полза на туй предположение - известно е, че готите-тетраксити се наричали и готи-трапезити. Васильев отделя особено внимание на този въпрос. Ако се обърнем към Йордан, ще открием следното указание за гръцките градове в Скития по брега на Черно море Borysthenis, Olbia, Callipolis, Cherson, Theodosia, Careon, Myrmicion u Trapezus. Тъй като градовете са разположени в географска последователност от запад на изток и някои, като Myrmicion, са на самото кавказско крайбрежие, ясно е, че град Trapezus не е в Крим. Коментаторите смятат, че това е Трапезунт, но туй разбира се е съвсем погрешно, защото последният изобщо не е влизал в състава на гръцките градове в Скития.

 

Trapezus вероятно е бил малък град в района на Таманския полуостров, където живеели готите-«трапезити». Такива градове е имало много и Прокоп подчертава, че тетракситите били малко на брой. Що се отнася до самото име «тетраксити», то дължи произхода си на това, че готите се разпаднали на четири клана («тетра» на гръцки е четири).

 

Всички тези и други въпроси ясно показват, че пред нас има още една задача - вярно да интерпретираме Прокоп и да отделим грешките му от истината. При всички положения обаче, някои от указанията му са твърде важни и могат да ни помогнат да осветим много тъмни места.

 

С това смятаме, че трябва да спрем изложението по въпроса за готите: правилно ще бъде да подходим концентрично към решаването на много въпроси, т.е. първо да си изясним количеството проблеми, състоянието на всеки от тях, а после, разполагайки с целия материал, да пристъпим към извеждането на заключения и теории [*].

 

Сергей Лесной публикува още цяла поредица изследвания, свързани със същата тематика, по-важните от които са споменати в предговора на сборника, бел. 26-31, с. 23 сл. Някои от тези изследвания, посветени на проблеми за езика на старото население на Причерноморието ще бъдат публикувани в следващите сборници - бел. ред.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]