За една конференция и един подарък
Асен Чилингиров, Берлин
На 24 и 25 ноември 2007 се състоя в София научна конференция на тема „Готската писмена култура и транскултурните отношения в късната античност”, организирана от Посолството на Швеция в България, Националния археологически институт с музей при БАН, Сдружението „Балканмедиа“ и Дом „Вулфила“, а също така и Австрийската библиотека „Д-р Волфганг Краус“, както и СУ «Св. Климент Охридски».
Както конференцията, така и дейността на работната група, чиито изследвания бяха включени в конференцията са били субсидирани от чуждестранни спонсори, в това число и Норвежкото посолство в София. Според организатора на конференцията и на научния проект д-р Росен Милев задачите и целите на групата са „да открие следите на старогерманското културно наследство по българските земи, готите, българския етногенезис и европейската ни идентичност“, да осветли „старогерманското минало и културно-историческо наследство на България“. Въпросите, които поставиха докладите на конференцията са непосредствено свързани с най-важните въпроси относно идентичността на нашия народ, неговия произход и история, неговия език и култура, а не на последно място и неговата религиозна принадлежност – и то не само за някакъв кратък период от неговата средновековна история, а за времето на цялото му съществувание в продължение на много хилядолетия, от което са регистрирани следи от живот по местата, в които той живее и днес.
В деня преди конференцията да бъде открита в зала 2 на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в залата на Националния археологически музей в София се състояха едновременно две съпътстващи я събития. От една страна бе открита изложба от предмети, принадлежали на готите и на други германски племена, намерени в българските земи и представляващи днес част от фондовете на музея. От друга страна тържествено бе представено копие от един ръкопис, съхраняван в Университетската библиотека и известен под названието „Сребърен кодекс” или още „Библия на Вулфила”.
Масовите медии не закъсняха да оповестят това събитие, свързано тясно и с работата на конференцията. И в техните съобщения се предава един и същ текст, по всяка вероятност изготвен от агенция „Фокус”. Цитирам:
„Копие на най-старата готска Библия бе представено на 23 ноември 2007 г. в 11 часа в Националния археологически музей на пресконференция. Това е факсимилно копие на най-старата готска Библия „Кодекс аргентеус” („Сребърната Библия”) от VІ век сл. Хр., която се съхранява в библиотеката на Университета в Упсала, Швеция, съобщиха от Националния археологически музей. „Сребърната Библия” е копие на Библията, преведена на готски език от Вулфила, живял в българските земи през ІV в. Името на Библията произлиза от сребърното мастило, с което е написана.”
Нито едно от основните твърдения тук не отговаря на истината.
Да започнем от самото име „Вулфила“. Тази историческа личност е обявена за „преводач на Библията на германски език”. Нито един от съмишлениците или противниците му, обаче, не го нарича Вулфила, а се употребяват формите Улфила (Ουλφίλα) или Урфила (Ουρφίλα). Втората форма по всяка вероятност е по-вярна, тъй като се предава не само от най-сигурния източник за неговия живот, съмишленика му Филосторг, а също се съдържа и на един негов печат. Към името Улфила германските автори прибавят без каквото и да е основание в началото буквата «в», за да се получи дума, производна на познатата едва ли не на всеки германска дума «Wolf», т.е. вълк, като по този начин се „доказва“ неговия германски произход.
В своята унищожена през V век «История на църквата» (от която са запазени само няколко откъса, скрити в тайния архив на патриарх Фотий (820-891) гореспоменатият автор Филосторг дава и следните подробности за своя духовен учител:
„…по това време (349 г.) Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега готи, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи… Той бил ръкоположен от Евсевий и неговите привърженици (т.е. арианите) за епископ на християните в гетската земя. Като се грижел и за другите техни работи, той им изнамерил собствена азбука и превел на техния език цялото Писание (т.е. Библията), с изключение на «Книгите на царете»…
Както се вижда от този откъс, духовният учител на гетите е превел „цялото (свето) Писание“, а не Евангелието. А т.нар. „Библия на Вулфила“, т.е. Сребърният кодекс в Упсала, не съдържа нито един откъс от Светото Писание или Стария Завет, а само части от Евангелието, т.е. от Новия Завет.
Както се вижда от свидетелството на Филосторг, но и от много десетки други исторически извори, които аз съм посочил или буквално цитирал в моите публикации, при така наречените готи не се говори за германски племена, появили се на нашите земи внезапно през ІV век и също така внезапно изчезнали от тях през VІ век, а за населението на нашите земи, което никога не е изцяло напускало земята си и не е измряло, за да бъде изместено нито от германци, нито от някакви инородни славяни, дошли от Задкарпатието, нито пък от някакви монголоиди-татари-прабългари, дошли от горното течение на Волга, Памир, или Алтай, или пустинята Гоби. И духовният водач на това население е превел Библията на неговия език, а не на западногерманския диалект, на който са написани откъсите в Сребърния кодекс.
Привършвайки настоящата статия, научих и за още едно – трето – съпътстващо събитие: копие от така наречената БИБЛИЯ НА ВУЛФИЛА било тържествено предадено на Народната библиотека в София като дар от името на Кралство Швеция. Във връзка с това не мога да не изкажа моето най-дълбоко възмущение от този акт, който за мене е кощунство и гавра не само с нашата история, но изобщо с науката и нейните принципи и изследователски методи.
Асен Чилингиров, Берлин, 26 ХІ 2007
Текстът е взет от сайта
http://www.otizvora.com/
и се публикува с незначителни
съкращения, извършени
от Любомир Цонев.