Кой положи основите на книжовността в Русия
 

Асен Чилингиров

 

«Про и Анти», бр. 24 (600) от 12–18 юни 2003
Интернетна версия

(Публикува се с разрешението на автора)


Статията като .pdf файл (0.7 Мб)

 

През 1870 г. в Москва излиза книгата на княз Михаил Андреевич Оболенски (1803-1873) Изследования и заметки по русским и славянским древностям, последвана пет години по-късно от едно приложение към нея с обем 500 страници голям формат. Не само българският, но и руският читател ще търси напразно в излязлата през следващите 120 години научна литература някакво сведение за тях – в най-добър случай той ще намери цитирано на няколко места заглавието на първата, а за втората няма да намери и него. Означава ли това, че тези книги не съдържат нищо, което дава основание да бъдат споменати сред многочислените публикации по старата руска и българска история? И кой е техният автор? Съдейки по титлата му, читателят ще си по-мисли, че в случая може да се касае за някой отекчен руски благородник, който не знае какво да прави с времето си. Ако българският читател успее по някакъв начин да се добере до първата книга, отпечатана също както втората твърде луксозно за времето си, погледът му първо ще се спре на нейното посвещение, при което и специалистът веднага ще се замисли дали авторът на книгата познава добре главните събития на българската история, защото то гласи: „Народу болгарскому в год празнования тысячелетия православной болгарской церкви посвящает Княз Михаил Андреевич Оболенский“. В това посвещение всичко е необикновено: и годината на посвещението, и причината за него – „хилядолетният юбилей на православната българска църква“. А необикновено е понеже авторът посочва тук не възприе-тата от повечето изследователи 865 година като дата за покръстването на българите, която днес се оспорва само от малцина автори, а годината, в която на едно от заседанията на Осмия вселенски събор българската църква бива призната за „автономна православна архиепоскопия“. Но странно е и обстоятелството кога авторът обръща внимание на своите сънародници за този юбилей, за който в руската литература не се среща нито дума. Че това става именно в 1870 година! . . .


[Back to Main Page]