Дмитрий В. Айналовъ:
- К истории древне-русской литературы (1936)
- Герольд И. Вздорнов:
- Коментари на Асен Чилингиров (март-април 2018 г.)
Като първа точка днес извадих ЗА ПУБЛИКАЦИЯ КЪМ МОИ КОМЕНТАРИ събрани в един педееф ВСИЧКИ ИЛЮСТРАЦИИ вкл. липсващите, за които е оставено място, от абсолютния шедьовър на руската миниатюрна живопис от първата трета на 14. век - Троицкия препис от Хрониката на Георги Амартол. Един вид паралел към шедьоврите на руската миниатюра от 11. в.- княжеския портрет на Ярослав със семейството му и другите "илюстрации" от гениалните руски живописци в Изборник Святослава 1073 года.
За този шедьовър има издадена повече научна (и ненаучна!) литература, отколкото за всички български ръкописни книги от средните векове взети заедно.
— Миниатюрите и в Троицкия ръкопис изглеждат по детски, но малко в по-църковен стил. Интересно е дали не са прерисували от друга книга.
— (А.Ч.) Именно ПРЕ"рисувани" - ако това може да се нарече "рисуване"?!
— А никой не се е осмелил да напише в прав текст, че изглеждат като дело на детски ръце?
— (А.Ч.) Първият по ранг от съветските изкуствоведи, Вздорнов, ги намира дори забележителни! Без да е в състояние да разбере ОТ КЪДЕ са прерисувани. Прочетете още веднъж заключението на моя доклад. А статията на Вздорнов непременно ще публикуване. Сега ще я изпратя.
На Вашия въпрос - това беше цяла драма! В ръководството на Отдела за проучване на руското средновековно изкуство при РАН имаше същинска революция. И завеждащата отдела, Подобедова, която написа пък цяла книга за тези шедьоври "изгърмя" и моят близък приятел, Алексей Комеч, беше назначен за шеф.
Вздорнов издава цяла голяма луксозна книга за руските миниатюри и едно от централните първи места в нея е изображението на Св. цар Борис "и Глеб", което също показвам сред българските миниатюри като образец на рециклиране.
ПИСАЛ СЪМ ГО - МНОГО ХАРАКТЕРНО Е. НО НИКЪДЕ НЕ ПИШАТ, ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ специално БИЛИ УНИЩОЖАВАНИ!
В по-голямата студия, която сега пиша, заедно с "Троицкия ръкопис" важно място играе още един руски ДОПЪЛНИТЕЛНО ФАЛШИФИЦИРАН летопис. Заради него Петър 1 води война и го заграбва от Кьонигсберг, след което текстът се издава с фалшифицирани съдържание. Това е т.нар. Радзивиловски летопис, за който също пише Айналов, че е копиран от бг оригинал, от който преди това са били откъснати главните листове с изображения от българо-руската история. Изобщо КРИМИНАЛИСТИКА.
Мисля, че имаше линкове за двете статии на Айналов - ако не ги намеря, ще ги сканирам. Аз сега не мога - утре ще проверя, но не е проблем статите да се сканират. Защото друго яче тълкуват "високите качества" на илюстраторите.
Той [Айналов] показва, че откъсът в "руския" летопис свидетелства - по моето прочитане - че текстът от Амартол е бил познат ПРЕДИ 11 век.
И не се свързва с хронологията на Истрин. В КСАНА към текста за Георги Амартол редакторите сочат другите датировки за превода. А Вздорнов пише, че за него е без съмнение версията на Истрин.
Статията на Айналов (Д. В. АЙНАЛОВ, К истории древне-русской литературы, 1936) търсих я дотогава напразно само между "хартиените" материали и бях съвсем забравил, че я имам и в електр. вид, а тя „т.е. втората част от статията, е много важна заради невъзможността дори на много високо квалифицирани учени да разберат къде е заровен заякът. Изпратих Ви и пълния текст на т.нар. Летовник в много труднодостъпно издание (Амартол Летовник 1878-1880.pdf). С това смятам за приключено издирването на повече материали във връзка с основната тема за мене засега - доказателства за българския произход не само на преводите от ЦССб от Х век, но и на тяхната художествена украса. А тъкмо на тази тема има най-малко сериозни проучвания.
Както напоследък често ми се случва, случайно попаднах на неочаквано място в моите архиви на една ВАЖНА статия на Айналов във връзка с Радзивиловския летопис, за която Ви бях разказал - а именно че той е забелязал някои "нерегулярности" при илюстрациите, т.е. липса на определени ВАЖНИ СЪБИТИЯ без съответни илюстрации, от което следва заключението, че още протографът на РадзЛет е бил вече явно цензуриран и съответните илюстрации са били отстранени.. Макар, че едно маркирано в жълт цвят място е нечетливо и при мене, мисля, че може тази статия да се отекстова и публикува. А може би бихте намерили в интернет и оригиналната статия, посочена в началото?
. . .
(Айналов, К истории древне-русской литературы, 1936)
Отново обратно към фаталната връзка Изясляв-Святослав-полската княгиня Гертруда-Трир. И, разбира се Айналов, който забелязва интересни подробности, разказва за несметните богатства на Изяслав и за опита му да се бори с помощ от Отон за въстановяване на правата си. А тук идват и спомените ми от училище с моя учител по история - вегетарианец, привърженик на идеите на богомилството с редица подробности, които правят за мене цялата история особено актуална. Сигурно ще намерите линка за статията на Айналов, който Ви бях изпратил - ако не го намерите, ще трябва да възстановя връзката. При мене се случва поразително често да намеря ПРЕДВАРИТЕЛНО материалите които утре ще ми трябват. а ако разгледате внимателно картинките от "молитвеника на Гертруда", който в действителност е един от най-забележителните паметници на романското, НО В СЛУЧАЯ И НЕРОМАНСКОТО ИЗКУСТВО! А сега, когато ЗНАЕМ С ПОЛОЖИТЕЛНОСТ, че миниатюрите и в Остромировото евангелие, и в Цар Симеоновия Съборник имат БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД, целият случай и с ДОБАВЕНИТЕ "киевски" миниатюри в Трирския псалтир, както този забележителен паметник се нарича в действителност, придобива нови измерения. А тук са също символите на евангелистите, между другото в катарските църкви и в южнофренските църковни портали! И благославящият знак на Сабазий с два пръста - както при светците и Христос в Охридските стенописи, но и тайният знак на старообредците от картината "Болярката Морозова от Суриков. И ИЗОБЩО МОГЪЩЕСТВОТО НА ОБРАЗИТЕ!
. . .
Има един старобългарски химн, чийто текст и напев са ми се запечатали от най-ранно детинство:
"Спаси Господи люди Твоя и благослови достояние Твое - во веки" И той не е измислен в Киев! А се пееше на големи празници - и в моето ТЪЙ ДАЛЕЧНО детство. Преди цяла вечност!
Има го също в Ютуб и Википедия - https://www.youtube.com/watch?v=a-Ozo6IzunQ
В този вариант е ужасно погърчен и почти без следа от напева на оригинала.
. . .
Засега няма какво да добавя към последните ми бележки. Опитвам се да напиша нещо по-цялостно по вече повдигнатите въпроси. Дали ще излезе от това нова книга - не зная. Темата с "образците" налага още по-широко разглеждане на въпроса. Напр. във връзка със стенописите. Напоследък - и не само през последните години - има много нови открития в монументалната живопис и то както в България, така и в Русия, а и старото още не е достатъчно осмислено. За пръв път в книгата ми за покръстването посочвам някои такива паралели, но досега ми липсваха достатъчно руски нови илюстровани публикации и трябва да ги използвам. Също има вече доста снимки от ръкописите, които при това няма нужда сам да дигитализирам.