Болгарский хронограф и его судьба на Руси

Людмила Горина

 

 

 

Людмила Василиевна Горина е родена на 1 юли 1933 г. в Москва. През 1956 г. завършва специалност История в Московския държавен университет „М. Ломоносов“, след което постъпва на работа в Държавната библиотека „В. И. Ленин“ в Москва. От 1960 г. е приета за редовен аспирант в Катедрата по история на южните и западните славяни в Историческия факултет на Московския университет. През 1964 г. постъпва като асистент в същата катедра, а две години по-късно защитава кандидатска дисертация на тема Социално-икономически отношения във Второто българско царство. От 1987 г. е доктор на историческите науки с дисертацията Марин Дринов - историк и обществен деятел. През 1971 г. е избрана за доцент, а през 1987 г. - за професор по българска история в Катедрата по история на западните и южните славяни.

 

През целия период на своята преподавателска и научна дейност Людмила Горина поддържа тесни контакти с колеги от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Института по история на БАН. Автор е на повече от 150 статии и студии в сферата на медиевистиката и българистиката.

 

Носител е на Почетния знак „Синя лента“ (1988), а от 1996 г. е doctor honoris causa на Софийския университет.

 

 


 

С поредната книга на известната руска медиевистка и бьлгаристка проф. дин Людмила Горина - почетен доктор на Софийския университет, издателска къща ТАНГРА ТанНакРа се обръща към автентичните корени на средновековното българско минало.

 

„Българският хронограф“ е сред малкото съхранени летописни паметници, създадени след издигането на Българското царство при цар Симеон Велики (893- 927). Анализът на данните показва, че „Българският хронограф“ съдържа сведения от преводни византийски автори с добавки за българската история. Старобългарският протограф не е достигнал до наши дни въпреки доказаното му съществуване. Предложеният на читателите текст и бележките на проф. Л. Горина са по руски преписи от XVI век. Направената от именитата авторка реконструкция на преписите е изключително убедителна. Сред изследваните летописи е и известният „Именник на българските канове“, с който българският читател вече е запознат.

 

Значението на публикувания „Български хронограф“ нараства и поради факта, че е бил образец за руските хронографи от късното средновековие, което е един от многото приноси на старобългарската и среднобългарската литература и историография за славянския свят.

 

Проф. д-р Георги Бакалов

 

 

Цена 10 лева

ISBN 954-9942-79-1

 

[Back to Index]