И. Левочкин - Коментари на Асен Чилингиров (март 2018 г.)

 

И. Левочкин ... играе основна роля във връзка с присвояването на българските книги с илюстрациите им от Русия. Но същевременно ЦИТИРА НЕОПРОВЕРЖИМИ СВЕДЕНИЯ ЗА ТЯХНАТА БЪЛГАРСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ.

...

[ 2. Изборник царя Симеона (опыт реконструкции)  (Първи международен конгрес по българистика. Доклади. 1982, стр. 419-424) ]

 

Изпращам текста от доклада на Левочкин на І Конгрес

Но тук са нужни и моите коментарии. Левочкин съобщава за съдържанието на Изборник Святослава 1873 году, че Оболенски е публикувал съдържаниуето на ЦЕЛИЯ сборник и че част е покрива със съдържанието на Изборника !!!??? Пейчев (от когото има също важни публикации върху текста на ръкописа, даже и в протоколния том, но и като отделна книга) ми беше казал, че след тази публикация (и другата, за изследванията на ръкописа със специални технически средства), е бил незабавно уволнен от ръководния си пост в раздела от Ленинската библиотека и е бил реабилитиран едва след разпадането на СССР.
И вече като директор на Библиотеката на името на Елцин.


 

[ 4. Синодальный список Изборника Святослава  (Труды Отдела древнерусской литературы, 1983, т. 37, с. 150—156) ]

 

Това пък е още една, по-ранна, статия на Левочкин, публикувана в ТОДЛ, където за първи път се дават в съветската литература библиографски сведения за недостъпни на простосмъртните читатели публикации, заедно с един вид "закодирани" сведения, които могат да разберат само най-тесни специалисти: "несиметричният състав на листовете, съставящи сборника", без още да съобщи, което отдавна му е известно, че вмъкнатите допълнително листове са на пергамент с непознато дотогава не само в Русия изключително високо качество и че текстът е написан с различен почерк - но и че тъкмо тези листове са с илюстрациите и изстърганото посвещение и че в тях руските "филолози" напразно ще търсят "русизми". Изобщо много важна статия!


 

[ 3. Изборник Святослава 1073 г. — памятник древнерусской культуры  (Изборник Святослава 1073 г. Кн. 2. Научный аппарат факсимильного издания. М., 1983. с. 9-15) ]

 

Изпращам за информация статията на Левочкин в текстовото приложение към албума за факсимилното издание на Святославовия Изборник от 1073 г. ... Статията е много лошо разчетена от мене, макар и да употребих за разчитането два дни. За нейното отекстуване от Вас на една колона няма да имате особени затруднения, освен при формата на буквите, който ще трябва да се унифицира, без сбиване и разтегляне.

... А тъкмо тази статия показва безпомощта на руските изследователи да представят ръкописа като създание на техни "книжовници" Маркирал съм със зелено сведението на Левочкин за голямото разнообразие на НАД двадесетте преписа, което показва затруднението на копистите при липса на "позволен" и утвърден за преписване оригинал. След като оригиналът е бил не само по политически причини унищожен и всеки копист, съответно всеки "инвеститор за продуцирането на ново копие" е имал затруднение да определи кои части е ПОЗВОЛЕНО да бъдат преписани или съответно заместени с други текстове. А първата страница и другите две места, където се споменава носителя на посвещението, е липсвала в оригинала и съответно в копията, при които посвещението се е съхранило само при два преписа, а в единия от тях е било изстъргано.

Главната публикация на Левочкин за Изб1073 е в текстовата част, приложение към факсимилното издание ... А с няколко думи статиите на Левочкин показват, че не може да се СЪЧИНИ произхода на българския сборник от Х век и да се разказват всякакви небилици, че не е имало такъв сборник (тезата на Истрин, която продължават Алексеев и Водоласкин и цялата пасмина "историци") и че "руските книжници" били превели в Киев по време на "Я рослав Мъдри" всички тези тестове, че били ги преписали многократно и дори два от ръкописите били САМИ УКРАСИЛИ.


Независимо от всички доказателства, които Оболеински представя - за него този Изборник 1073 года е бил НЕДОСТЪПЕН! - именно изследването на пергамента на този ръкопис, за което се съобщава само в текстовата част на факсимилното издание и в статиите на Левочкин, доказва, че и илюстрациите, респ. текстовите страници, запазени от българския оригинал и подшити към преписа, не са дело на руските кописти. В публикувания в ин-т пълен текст на този препис може да се видят няколко "илюстрации", рисувани от некадърен драскач. А от друг, също некадърен "художник" е и "семейният портрет" на Ярослав и членовете на семейството му, също така неумело нарисуван. Но всичко това е отделна тема, свързана обаче с проблема за авторството на подписалия се "Преписвач" на Остромировото Евангелие Дякон Григорий. Благодарение на съвършенната репродукционна техника и поместените дори в ин-т репродукции също и този въпрос се решава съвсем не в полза на русите.

 

[Back to Index]