Коментари на Асен Чилингиров върху

Ольга Ильинична Подобедова: Миниатюры русских исторических рукописей. К истории русского лицевого летописания  (Изд. "Наука", Москва 1965)

 

Глеб Владимирович Носовский, Анатолий Тимофеевич Фоменко: Кем и когда была написана «Романовская версия» русской истории. Почему все основоположники русской истории — иностранцы?  (Глава II. от: Империя". Изд. Факториал, Москва, 1996)

(септември 2019)

 

Необходимо и кратко продължение-допълнение, засягащо двата единствени по-късни илюстрирани ръкописи - без да се брои Лицевият поддлинник на Иван Грозни, който практически поне до неотдавна беше съвършено непознат на обществеността, но не е имал никакво значение и влияние в руското изкуство. Ще Ви напомня кратките мои бележки по този въпрос в Готи гети 3. За единия от двата "лицеви ръкописи", Троицкия или Тверски препис на Хрониката на Георги Амартол, съм писал много и се радвам, че сте събрали на едно място както моите бележки в съответните публикации, така и от разговорите ни в Скайпа - тъкмо тази Ваша публикация ми спестява сега много работа и сили. Публикувани са при Вас и изследванията на Ростислав Станков, както и голяма част от останалата литература по спора за авторството на превода и неговата хронология. Липсва само съответната част от книгата на Подобедова (25 двойни страници), която не се намира в нета, а откъса ще Ви сканирам и изпратя тези дни.

В книгата на Подобедова липсва частта за Радзивиловски ръкопис - и трябва да отбележите това. Иначе смятам, че и илюстрациите са донякъде прилични - по отношение на книгата. Аз ще представя голяма час от тях в цветни копия, а ще дам и линк за руския ин-т, ако все още е достъпен.
 

 


 


За втория, т.нар. Радзивиловски летопис съществува (по изключение!!!) много полезна и вярна публикация на Носовски/Фоменко, в тяхната капитална книга "Империя". И тази публикация прави излишни всички други изследвания - а в руската Википедия въпросът за автентичността и датирането на този ръкопис (както обикновено) се премълчава, а се съобщава, че материалите са в обработка Този откъс имам както в ксерокопие от общо 11 двойни страници, вкл. илюстрации, а го има заедно с цялата книга (с малко и лоши илюстрации) в ин-т. Макар цитиране на Носовски/Фоменко да не е прието в научната литература, в частния случай, със съответни коментарии, ще трябва по изключение да се публикува и на Вашия портал. Напоследък е излязал в ин-т и форум, посветен на тази тема, който също копирах заради много разумни коментари от новото поколение читатели, които не искат да признаят превъзнасянето на този ръкопис и неговите "илюстрации" като им противопоставят много духовити забележки. В този форум ЗА ПЪРВИ ПЪТ Р РУСИЯ СЕ ПРАВЯТ КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ВЕЛИКИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА "ГЕНИАЛНИТЕ" РУСКИ ХУДОЖНИЦИ. Откъс от този форум с илюстрации по оригинала изпратих за забавление на някои приятели, вкл. и на Вас.


А публикацията на Носовски/Фоменко доказва по брилянтен начин, че прочутият "Радзивиловски летопис" е фалшификат от 18 век. Авторите отначало са копирали руски препис от 16 век, но в него не е имало миниатюри за втората част. Така че миниатюрите от втората част са изпълнени от местен (немско-полски) художник, който няма никаква представа нито от руската история, нито от някаква "православна" традиция. Рисува пейзажи с палми и маймуни, а а протагонистите са облечени в облекло от късното европейско "рицарско" средновековие, облечени в "модерни" колготки, с модерно оръжие и... много странни зверове!

Всичко това - също както и при Преписа на Георги Арматол, че илюстрираните с миниатюри ръкописи са комплексни художествени произведения (?) и че в характеристиката и датировката трябва да се съблюдават и сведенията от миниатюрите.

Фоменко/Носовски пишат в своята публикация с възмущение, че не е издаден Лицевия свод на Иван Грозни. Но именно неговите илюстрации показват, че в Русия българската традиция е прекъсната още в 11 век и в 16 век се създава "нова православна художествена традиция", но без никакво приложение и продължение.

Също както идеята за последователността на православната традиция, прекъсната ОКОНЧАТЕЛНО със смъртта на Иван Грозни, след която идват така наречените смутни години, полско владичество и пр.
 

(16-те хиляди илюстрации в Лицевия свод на Иван Грозни: - ) ИМАМ ВСИЧКИТЕ! За малко време те бяха на свободен достъп в интернет, а сега се предлагат само няколко отделни илюстрации! Подробности съм писал в Готи и гети 3

Доколкото си спомням там бях дал линк и за цялото издание с подробности за издателя.

Писал съм и че оригиналите на тези 16000 илюстрации се пазят в два руски архива. А новото издание беше практически първо запознаване на обществеността с този "подвиг" на великите руски художници. И че техните творби идват с огромно закъснение след разцвета на европейската живопис при Дюрер и Кранах...

Бележките ми по този въпрос са в Готи и гети 3, с. 101-102 и Вие спокойно може да ги цитирата допълнително на сборния файл с мои публикации за Покръстването. А може да проверите какво сега пише в офиса на издателството и в руската Википедия за тях.
 

 

Асен Чилингиров, Готи и гети в известията на историческите извори (2017) :

 

   стр. 101:

... Наред с безбройните статии и книги за историята на руската църква, включващи продължението на започналата да излиза още в средата на XIX век поредици руски летописи, в 2008-2010 г. се издава само в 50 екземпляра в цветно факсимиле най-скъпото в цялата история на книгопечатането хартиено и електронно двадесеттомно издание на така наречения Лицевой свод Ивана IV - сборник от изображения или иконографски образци, съставен по поръчка на цар Иван Грозни между 1568 и 1576 г. Оригиналът е бил изготвен в резиденцията на царя, Александровска слобода (селище), в един екземпляр, подвързан в 10 грамадни тома. в които на близо 10,000 листа са включени над 17,500 цветни книжни миниатюри със съответни текстови пояснения. Изследванията върху стила и съдържанието на миниатюрите показва, че в случая не се касае за продължение на църковната иконописна традиция, а за изготвена нова поредица от образно изложение на всемирната политическа и църковна история от Сътворението до царуването на Иван Грозни (1547-1581), за което след 1576 са добавени допълнително текстове и миниатюри. Тази поредица от изображения никога не е била копирана и никое от тези изображения не е използвано като образец в практиката на църковната живопис и иконопис. В този смисъл сборникът не отговаря и на твърдението, че руската православна църква е наследник на православната и политическата традиция във византийската империя, пренесена в новосъздадената от Иван Грозни руска империя, а в действителност показва, че тя е идея на нейния основател, без да притежава нито политическите, нито духовните предпоставки да се счита за тяхен продължител. Тази идея не е в състояние да наложи и новото луксозно, безумно скъпо книжно издание [4] - но и реакциите на световната наука за това издание не отговарят на предполагаемия очакван от издателите ефект.


4. По сведения от издателство «Актеон» с директор Харис Харасович Мустафин, един от върховните олигархи в новоруската икономика, издадените екземпляри са предназначени за „безвъзмезден" подарък на видни чуждестранни институции и учени, като могат да се придобиват и от части лица на цена от триста до четиристотин хиляди рубли за отделен том. За книжното и виртуалното издание на поредицата вж. съответните интернетни публикации в официалния сайт на издателството и руската Википедия.

 

   стр. 102:

 И до сега липсват каквито и да бито научни рецензии за изданието, чиято поява не забелязва дори книгата на рекордите (Guinness Book of Records). Нека не забравяме. че независимо от известни художествени достойнства в произведенията на руските миниатюристи от втората половина на XVI век. те не издържат никакво сравнение с нивото на европейската цивилизация от същата и предишната епоха, отразено в творчеството на исполините на живописта и книжната графика Дюрер, Кранах и Холбайн, като дават и визуална представа за културата на късното средновековие в Русия, но също и за нейната зависимост от политиката, която се запазва, и то в още по-големи размери, чак до днес. В съчинената от създателите на Сборника иконографски образци руска политическа и църковна история всички факти, отнасящи се до християнизацията на сегашните руски и украински земи, както и за тяхната ранносредновековна култура, но също за политическата и културната история на руските земи през следващата историческа епоха от „освобождението им от монголско иго“ и Куликовската битка до войните на Иван Грозни, са съчинени. В действителност, в тази история той не само че не се проявява като продължител на прекъснатите за повече от четири столетия духовни и културни традиции на обширните руски земи и на мимолетното величие на техните владетели през XI век, а олицетворява най-голямата лична тирания в тях, недостигната от неговите наследници до XX век. Плячкосването и опожаряването от станалите пословични негови „опричници“ на стотици църкви и манастири, преживели монголското владичество, ще бъде задминато едва при Октомврийската революция и последвалите я десетилетия, когато не само паметниците на църковното изкуство, освен няколко, които се броят на пръсти, биват конфискувани от „народната“ власт, като ценните метали се претопяват, за да финансират „социалистическото строителство“ и въоръжението, но се унищожават също и много милиони икони, принадлежащи на частни лица [5].


5. Според данните на данъчните регистри само между 1862 и 1914 г. в иконописните артели на Владимирска губерня са произведени и продадени близо 12 милиона икони, от които са съхранени само няколко стотици. До революцията всяко домакинство имало домашен иконостас с няколко икони. През 1930-те години тези икони са повсеместно унищожени.

 



Интересно е, че руската "православна традиция" първо се "продължава" от Александър Невски, който е бил мохамеданин (независимо от неговото канонизиране). И логически се продължава от друг мохамеданин, ново-руския олигарх Харис Харисович Мустафов. Това за сведение на "православните".

Като рекапитулация: В историографията не е известен нито един единствен пример, някой от образците в Лицевия свод да е бил копиран изобщо да е бил познат на нито един художник от същото и следващите поколения. Т.е. "изкуство за изкуството" - а не за народа или църквата!

 



 

(За Радзивиловски ръкопис):


Изпращам част от илюстрациите към една моя (още незавършена) студия, посветена на считания като най-ценен и най-автентичен препис на т. нар. Повест за изминалото време. Петър І открива този ръкопис в Кьонигсберг и заръчва на руските войски по време на руско-пруската война НЕПРЕМЕННО да вземат ръкописа като плячка - и те изпълняват заповедта. Оттогава ръкописът се намира отначало в тайния императорски архив в Санктпетербург, а от края на 20. век в Библиотеката на РАН. Без да бъде достъпен нито за изследователине, нито за широката общественост. За първи път се публикува фалшифициран препис от оригинала още в 1767 г., но веднага автентичността му се оспорва и след това, до 1989 г., се публикуват само "изследвания", откъси и отделни илюстрации. Малко след първото пълно факсимилно издание на ръкописа Фоменко и Носовски публикуват критична студия, с която доказват, че при този ръкопис се касае до фалшификат от 18 век, при който е ползван като образец за текста ръкопис не по-стар от16 век, а илюстрациите, с изключение на много малък брой копия от също не по-ран от 16. век ръкопис, са съвременен фалшификат-подделка от неруски по произход посредствени рисувачи.

В руската "научна" литература до ден днешен се поддържа автентичността на ръкописа, но младите читатели не са съгласни с тази теза и подлагат на критичен разбор целия ръкопис с илюстрациите. В руската "Википедия" статията е "в обработка" - за да получат представа приятелите, изпращам подбор от илюстрации със съответни руски коментари. А също и част от"изследването" на академик Чудинов, който от своя страна "прочита" в ръкописа "скрит смисъл" в духа на неговата теория за откритата от него "трета славянска азбука" - "Руницата".

Смятам, че българският читател (без някои "патриоти") е достатъчно грамотен за да се ориентира в този съвсем не сложен въпрос.

 

 

 




Ще добавим само новия руски форум „в него извадки и за Чудинов, при мене копирани от оригинала. За самия форум съм дал и линк в откъса, който вече Ви изпратих. С разумни мисли на млади участници и техни коментари - противни на "установеното" в науката становища. Това "установено становище" се съдържа (също свободно в интернет) издание на том 38 от ПСЛ.

Но - както Ви писах - ЛИПСВА В РУСКАТА ВИКИПЕДИЯ. Статията е в работа...


radzivil_forum.pdf (3.7 Мб)

 

Съдържа извадки от:
Радзивиловская летопись - окно в мир русского средневековья (ЗЛОЙ МОСКОВИТ, https://vk.com/zloi_moscovit )
Странные миниатюры Радзивилловской летописи (roouh, https://roouh.livejournal.com/135728.html

 

 

 

[Back to Index]