Страница от ръкописа на Теофана Златарова [[ По-голям образ ]]
1. ЕДИН МИЛ СПОМЕН ОТ ДЕТИНСКА КОЛЕДА
Моят татко [1] бе крупен търговец за онова време. Имаше манифактурен магазин. Той бе тип на голяма честност н затова всички го уважаваха. А майка ми [2], милата ми майчица, в нея бе вплотено милосердието и нежността.
Ние бяхме голямо семейство — 5 деца, трима слуги за магазина и две слугини за в къщи. Аз бях едно момиче [3]. Имах двама по-големи братя и две по-малки братчета [4]. Затуй бях и по-галена и по-капризна.
Ах, че хубава весела Коледа наближава и снегът вали ли, вали. Но кой
му се плаши. Дома огънят тлее деня и нощя на камината. Борим се, борим
по снега, па тичайте при огъня. Проснем краката да ги напичаме. Но най-драгото
беше няколко дни преди Коледа, когато се приготовляваше всичко. Най-напред
мама ще ушие на всички ни нови ризи и оплете нови чорапи, а татко ще накрои
да ни ушият нови дрехи — на мене нова рокля от котон [*],
че то топли и кюркче [**] с хубави лисичи кожи, на
братето потурки с окопчани крачоли, също кюркчета. Ще ни купи нови кундури
[***],
а на малките — червени катърки [****] подковани,
за да не се пързалят и да не падат по леда. Тям ще ушият и червени гащи
карванки [*****] и като ги донесат их, че е радост,
ех, че търпи ли са да дойди Коледа. Ние ще ги обличаме секи ден да видим
дали ни приличат. То ще е купуване, то ще е донасяне в къщи по пълни торби;
бадем, шекер с леблебия, шекер, сухо грозде, каварма леблебия, смокини
и какво ли не. Прасенцето ще се поръча да го донесат на сухата Коледа,
а татко ще донесе 20—30 кърпи за глава да ги раздадем на бедни жени. Два
дни поред мама ще ме праща със слугинята да нося на вдовици и бедни по
кърпа, една чиния с извара, една топка масло и по 2—3 оки брашно. Тя винаги
разпращаше брашно и фасул на
*****. Вид потури с къси крачоли.
21
бедните. Дома брашното бе в изобилие, в големи сандъци разни брашна, също фасул и нахут [5]. Даже и аз сама скришно от мама разнасях често пъти, като знаех бедните в нашата махала. Но сега за Коледа ние им носехме от най-чисто брашно, за да си направят баница. Масло и извара имахме много, защото две биволици дояхме и секи ден се бута млякото — вадим масло и правим извара. А сега през постите се е събрало тъй много, защото всички сме постили и най-малкото ни двегодишно братле Михалчо и то е постило. Ако някой път поискаше млечице, като го гледа да се вари, то мама ще му каже: „Не бива, пиленце! Нали дядо Господ ще се разсърди и няма да ни прати Коледа.” И то горкото пооближе се, попреглътне и си замълчи. И тъй, след като подарим на сиромасите, мама ще разточи баклава с орехи и като се опече, ще я полее с петмез (ах, как и сега ми се ще такваз баклава). Ще я скрие да не изкушава, слугинята ще хване от другия двор, дето са мисирките и кокошките, ще заколи най-тлъстия мисир и тлъста кокошка. Мисирът ще го дадат с кисело зеле на фурната да се пече. Също и прасето е дошло очистено. Него ще посоли и ще го тури в тавата и то на фурната. По първия ден на сухата Коледа то е чудо — от сред нощ ще тръгнат дечурлига, големи и малки, с торби и тояги, викат, та се дерат: „Коледа, Коледа” и блъскат вратите да ги даряват. Татко ще приготви петачета да даваме пo на бедните. Мама ще ни извади торба с орехи — на всяко по три орехчета. Тя ще отиде на черкова, а ние се надпреварваме кой да дарява коледарите. Ще се и на моите братя, но ги е срам да ходят. Поотидат само у близките роднини, но без торби. Аз с гордост чакам коледарите да ги дарявам секиму по три, а на познатите с по четири и петаче. А какви малки дечица [с] измръзнали ръчички присягат подути пръхчета, [с] посинели бузички, [с] текнали сълзи, с два реда сополи до устните им — и те викат „Коледа”. Мене ми бе мило за тях. Давах им по пет орехчета и петаче, а те се озъбят и се засмеят, че и петаче имало. Торбичките им обесени на шийките, едвам я отваря да пусне орехите и петачетата. И тъй те ходят докато съмне. После не бива, чи сяка домакиня има работа. През деня ще се приготви прасето, мисирката, ще се приготвят чашите за сладкото, да е готова таб-
22
лата, също новите кавяни чаши. На друга табла винени и ракияни чаши.
Ще се приготви за вечерята сърми, фасул и разни сушени овошки ще се сварят
за сърбане. Татко си дойди весел от магазина и ние го заобиколим. Ще му
полеем да си измие ръцете. Ще влезне в неговата стая, ще се покръсти и
помоли пред иконата и после ще дойди да седне в кюшето при камината-огнището.
Трапезата е готова, всичко е сложено, ще се почне ядението, но най-напред
татко ще почне, тогиз и ние, но най-напред всички ще се прекръстим да се
изчете молитвата и тогаз ядем. Но яде ли ни се, като знаем за сутра колко
хубави гозби ни чакат. Огънят тлее, та се носи топлината из цялата стая.
Ще поседим, татко ще ни приказва за рождеството на Христа Спасителя, а
ние жадно слушаме. През това време мама точи баница с най-прясна извара
и масло се турга без пощада. После татко отива да си легне, чн рано ще
се става за черкова, а ние всички около огнището насядаме, също и слугите,
големите са калфи — тъй ги наричаха. Слугинята ще нареже свинското месо
за яхния, а приказките вървят разни: за царе, царкини, за разни дефове
[*],
чудовища как грабват хубави моми, а най-много царкини и ги отвличат в дълбоки
пещери. Разказват ни ги слугите, а ние всички умълчани, вперили уши да
слушаме. Най-после мама като си свърши всичко, защото и лука на яхнията
ще се опържи, тогаз ще ни кажи: „Хади, кузум [**],
да си лягаме, че сутра рано ще станим да ви пременя.” И ние радостни ще
си легнем, но де го съня. Всичко хубаво ни е пред очите, също и вкусните
ядениета. Аз спях помежду бате си Филипа и малкия Георги, Михалчо [6]
при мама, а бати Тодорчо
[7] отделно в кюшето. Ние си
шепнем с Филипа: „Их, кога ли ще дойди Кръстю [8] да
чука на вратата да станим.” Но едва заспали или не вратата се хлопа като
клепало. Станат мама, татко, батюве и аз, а малките са заспали. Измият
се, поприменят се и отиват на черкова. Също и слугите, а аз остана при
слугинята при огъня. Гледаме тенджерите като клокочат. В едната — кокошката,
предназначена за супа, а в другата — яхнията повече за
*. Свръхестествени същества, джанове, духове.
23
слугите. Как ми се искаше да си посръбна от кокошката, но не бива. Мама ще ни донесе нафора.
Събудих малките братлета и те наскачаха. Седнахме около огъня. Ето черкова
пуснала. Дойдоха си нашите черковници. Донесоха ни нафора. Те весели изпяха:
„Рождество
твое Христе, боже наш.” Тогаз мама наля на татко и на всички ни чорбица
от кокошката по чаша. Тури лимон и чер пипер. Изпихме я, чи не бива от
веднаж да ядем много тлъсто. Мама опече на огъня баницата. Сложихме трапезата.
Дойдоха женената ни сестра с мъжа си. Наредихме на голямата бакърена синия
[*], турена на столче нарочно за таз служба. Насядахме
всички. Почна се най-напред от кокошата супа, че поред от всичко. Най-подир
от баклавата. Като раздигнаха, в другата стая се нахраниха и слугинята
донесе кафе и в това време дойдоха момчета около 20, които ходат да пеят
рождествените песни за Христа и носят икона „Рождеството”. Всички я целунахме.
Татко даде 5 гроша на касиера им. В това число влезе и нашият Филип, който
имаше глас като славея. Те бяха избрани всички с хубави гласове. Ах, колко
сладостно пееха! Всички ни навяваше радост, примесена с религиозно чувство.
Те излязоха, за да обикалят всички по-първи семейства и доста парици събраха.
Една част зимаха учителите им, а другите си деляха момчетата. После почваха
да дохождат госте, които черпехме със сладко и всичко приготвено. Вечер
пак идваха роднини заедно с децата си, пеене, игране до насита. Тъй минаваха
трите дни весело. А вън — виелицата лудува, но кой й се плаши. Сега е Коледа
и сиромахът си е поприготвил. Ах, славно старо време, де си, та изхвръкна
безвъзвратно? Това е хасковска Коледа.