1. Христо Златаров и Теофана Златарова
2. Георги х. Иванчо Минчев в Триест 19-годишен
3. Тодор Запрянов Ковачев — нац. революционер, учител, книжовник, участник
в Сръбско-турската и Освободителната война, преводач към IX корпус на руската
армия, побратим на Теофана Златарова
4. На гърба на снимката по време на Априлското въстание Теофана х.
Иванчо Минчева е написала:
„1876 г. май 1-й, Хасково. За спомен на моето сладко чядо Недялка от
милата й майчица Теофани хаджи Иван Минчева и съпруга на Христо Златаров.
Ако аз загина от ръцете на неприятелите ни и чядото ми остане злочесто
сираче, моля ви в името божие у когото и да е, отглядайте го като същи
родители. . .
Слушай безценно чядо, не забравяй злочестата си майчица, знай, че ти
си ми една-едничка на света”
5 & 6. Димитър Душанов — учител, общественик, книжовник и Рахила
Душанова, инициаторка на женското дружество в Хасково
7. Снимка из архива на Христо Златаров.
„В спомен на освобождението ми от тъмницата в Ески-Заарското приключение.
Панайот Семерджиев. 18 окт. 1875”
8. Михаил (Михо) х. Иванчо Минчев, член на революционния комитет в
Хасково 18/30 декември 1879 г. гр. Кан, Франция
9. Петър Иванов Берковски, председател на Тайния революционен комитет
в Хасково, като опълченец. Търново, 12 август 1877
10. Домът на Христо Златаров в Хасково, построен през 1873 г. Родната
къща на Асен Златаров
11. Генерал Михаил Стоилов, Теофана Жечко Шишманова, по мъж Стоилова
и Георги Стоилов
12. Мирчо Попов, член на Хасковския Таен революционен комитет, женен
за Мария Стоилова братовчедка на Теофана Златарова
13. Евгения Берковска, сестра на Теофана Златарова, 3 юли 1879
14. Родът на хаджи Иванчо Минчев.
На първия ред седнали от ляво на дясно:
Евгения х. Иванчо Минчева, съпруга на П. Берковски, хаджи Иванчо Минчев,
Недялка Хр. Златарова (по-късно Ив. Малеева), х. Кириаки Жечко Шишманова,
съпруга на х. Иванчо Минчев, Теофана х. Иванчо Минчева, съпруга на Христо
Златаров.
Втори ред, прави:
Петър Берковски, Марийка х. Ив. Минчева (по-късно Ив. Валарева), Георги
х. Иванчо Минчев, Екатерина Павел Герджикова (съпруга на Георги х. Иванчо
Минчев), Христо Златаров (съпруг на Теофана)
На третия ред:
Елисавета Джангозова (съпруга на Михаил Минчев), Михаил (Михо) х. Иванчо
Минчев, Георги х. Иванчо Минчев от Копривщица, осиновен сирак от Априлското
въстание.
Снимката е правена след Освобождението по повод на връщането на всички
мъже от семейството от заточение
15. Петър Берковски и Евгения Берковска 1881 г.
16. Георги Христов Стоилов, автор на книгата „Освобождението на Хасково”
17. Христо Златаров след Освобождението
18. Теофана Златарова със сина си Асен Златаров 1906 г. Женева
19. Христо Ст. Златаров със семейството си — Теофана Златарова, Недялка
Малеева и Асен Златаров, Хасково, май 1895 г.
20. Асен Златаров със зет си д-р Иван Малеев, 18. VI. 1905 г.
21. Семейството на Георги х. Иванчо Минчев 1898 г., по времето, когато
е бил окръжен управител в Хасково.
На горния ред:
(от ляво на дясно) Рада Минчева (Гечева), Надежда Минчева (Милкова),
Михаил Минчев.
В средата:
Екатерина Герджикова (Минчева), съпруга на Г. Минчев, Диана Минчева,
съпруга на Николай Райнов, Георги Минчев.
На долния ред:
Божана Минчева (Панова), Христо Минчев, Павел Минчев
22. Горе: от ляво на дясно Евдокия Златарова, Асен Златаров, Божана
Ив. Малеева, Недялка Златарова (Малеева).
Долу: Любо Ив. Малеев, Вера Ив. Малеева, Теофана Златарова
23. Христо Г. Минчев, син на Георги Минчев, участник в Македоно-Одринското
опълчение. Последен от потомците на хаджи Иванчо Минчев, който носи името
на рода
24. Една от последните снимки на Теофана Златарова заедно със семейството
на Асен Златаров. На снимката е и майката на Евдокия Златарова — Велика
Атанасова, съпруга на опълченеца Никола Атанасов. София, 18 април 1926
г.
25. Страница от ръкописа на Теофана Златарова [[ По-голям
образ ]]
26. Васил Жеков (Васил Жечков Шишманов), националреволюционер, брат
на Кириаки, майката на Теофана Златарова
27. Кириаки х. Иванчо Минчева с децата си (от ляво на дясно): Мария,
Михаил, Георги, Теофана, Евгения
28. План-скица на мястото, където живеят заточениците в Диарбекир в
писмо от Мих. Минчев