 |
Отзвуци
Евтимъ Спространовъ
Печатница „Новъ Животъ” София 1924
Цѣна 6 лева
Сканове в .pdf файл (8.8 Мб). Взет от сайта www.strumski.com |
|
|
Отзвуци
Евтимъ Спространовъ
Печатница „Новъ Животъ” София 1924
Цѣна 6 лева
Сканове в .pdf файл (8.8 Мб). Взет от сайта www.strumski.com |
1. Като гледамъ ...
2. Бежанци
3. Кулиджъ казва ...
4. Освободители
5. Чакаме...
6. Копайте...
7. Ща да се ради!?
8. Дѣла искаме ние; дѣла, дѣла...
9. Бежанци
10. Ще си вървимъ ли?...
11. Беснѣй!
12. Добри съсѣди
13. Томоросъ
14. Тъй каза Цанковъ...
15. Господъ да увеличи силата имъ!...
16. Видѣлъ ли си?...
17. Нѣма Македония
18. Чия е?
19. Не даваме я!
20. Капете, блели листа, капете...
21. Радичъ
22. Ивану Сергеевичу Аксакову (по случай 100 годишнината отъ рождението му)
23. Свободно слово
24. Где е правдата?...
25. Мирова скръбь
26. Преди всичко за другитѣ
27. Господи Исусе...
28. Партизанство навсѣкѫде
29. Сговоръ
30. Кой управлява България
31. Не заспивай
32. Що е държава?
33. Побѣди себе си!
34. Изпълни първо дългътъ си...
35. Правъ си
36. Върви!...
37. Кой е виновенъ?
38. Анатема на войната! Да живѣе мирътъ!
39. Не клеветете!
40. Не, закони нѣма да спасятъ България!
41. Не си ли и ти?!...
42. Смири се!
43. Младежьта не е покварена
44. Врагъ
45. Тозъ, който падне ...
46. Въ Бѣлградъ владѣе ...
47. Така рече Радичъ ...
48. „Споразумъ"
49. Не е ли по-добре...
50. Глупавъ си ти!...
51. Уилсонъ умре
52. Не ги осмивай
53. Оня, който се мѫчи...
54. Нечистъ си, братко ...
55. Церберъ
56. Позволено — непозволено
57. Душа ми дайте ...
58. Ела, о, ела!
59. Всичко е суета
60. Апостолъ Павелъ казва
61. Оставете я (Алегория)
1. Като гледамъ . .
Като гледамъ багряножълтитѣ цвѣтове надъ побѣлѣлитѣ върхове на обснѣженитѣ Люлинъ и Витоша, мисъльта ми неволно лети въ потиснатъ роденъ край и тѫжно си казвамъ:
— Защо не съмъ сега покрай скалистия брѣгъ на дивното по хубость Македонско езеро, где първи пѫть очитѣ ми видѣха сияйната свѣтлина на Бога и почувствувахъ хармонията на всемира?
Като гледамъ тъмнитѣ силуети на клонеститѣ стройни дървета върху искрестия свѣтлосинъ небосклонъ на заледена София, мисъльта ми неволно лети въ потиснатъ роденъ край и тѫжно си казвамъ:
— Защо не съмъ край брега на върха на Кирилъ и Методиева градъ, где младежки мечти и блянове потънаха въ синитѣ води на Бѣлото море?
О родино свята! Кога ще те огрѣе слънцето на свободата, че да могатъ твоитѣ прокудени синове да се върнатъ при тебе, да целунатъ свещената и облѣна съ кърви земя и да ти служатъ вѣрно? . . .
3
2. Бежанци
Бежанци, пакъ бежанци! Отъ Тракия бежанци, отъ Македония бежанци, отъ Царибродъ бежанци, отъ Добруджа бежанци! Все бежанци! Голи, боси, гладни, изнурени майки и дѣца. Все бежанци. А зима страшна върлува и сковава всичко.
О, Господи, защо създаде човѣка звѣръ? Где е разумътъ, който му Ти вдъхна? Где е човѣшкото и божественото, което да наумява и да наподобява на Тебе?
Господи Исусе! Вѣчна любовь, вѣчна красота, вѣчна правда! Где е твоего любвеобилно сърце, твоята безгранична милость, твоето себеотрицание, твоето служение, твоето състрадание и всеопрощение къмъ твоитѣ по-малки братя?
Господи Исусе! Кой Те има за образецъ и примѣръ? Кой Те носи въ сърцето си? Кой се пита, какъ би Ти постѫпилъ, ако братъ Ти поиска да живѣе свободно, да мисли свободно, да дѣйстува свободно за любовь, красота, единство?
Господи Исусе! На какво приличатъ твоитѣ братя? На какво се уподобяватъ? Защо носятъ твоето, свято, чисто, непорочно и велико име?
Бежанци! Все бежанци и пакъ
4
бѣжанци! . . . Голи, боси, гладни, изнурени майки и дѣца. Все бѣжанци! А зима страшна върлува и сковава всичко.
3. Кулиджъ казва ...
Кулиджъ казва :
— Правителството на Съединенитѣ Щати нѣма да пожертвува нито едно отъ свещенитѣ права на човѣчеството за спечелването на нѣкакви търговски привилегии. Азъ не ща да правя търговия съ принципитѣ на американската политика.
Тъй казва Кулиджъ, за да отхвърли желанието на спекулантитѣ да влезатъ въ търговски връзки съ болшевишка Русия. Думитѣ сѫ свещени и прави. Свещенитѣ права на човѣчеството не могатъ и не трѣбва да се продаватъ за материални блага.
Отлично.
О, Кулиджъ, не достигатъ ли стоноветѣ и страданията на потиснатитѣ въ Европа народи поради разбойническитѣ договори, сключени въ Парижъ? Где сѫ свещенитѣ принципи на твой единъ предшественикъ за свобода, право и самоопределение? Нимà само въ нещастна Русия има насилие, безправие и кървава диктатура? Погледни въ Франция надъ Германия; въ Сърбия надъ братски
5
народи; въ Ромѫния надъ Добруджа;: въ Гърция надъ Македония?
О, Кулиджъ! Навсѣкѫде тирания и гнетъ царува. Ако си искренъ, защити свещенитѣ права на човѣчеството. Не търгувай съ принципитѣ на американската политика. Дай ни дѣла! Дѣла искатъ потиснатитѣ народи, а не сладки и приспивателни думи.
4. Освободители.
Коварниятъ сърбинъ казва:
— Южнитѣ земи, които освободихме отъ турчина . . и източнитѣ, които освободихме отъ българитѣ . . .
Освободихте ли? Кого освободихте? Освободихте или заробихте?
Ако вие сте донесли свобода, защо не позволявате на „освободенитѣ" да бѫдатъ такива, каквито сѫ?
Защо държите прокуденитѣ въ чужди страни, защо затваряте границитѣ съ картечници и ножове?
Защо унищожихте училищата, шо заварихте?
Защо, намѣсто свобода, ковете вериги?
Защо не устроите допитване, за да опредѣли всѣки своята сѫдба?
О, коварни братя, не свобода донесохте, а робство! Робство черно, робство
6
небивало! Робство, което погубва не само тѣлото, но и душата! Бѫдете проклети, и на васъ краятъ ще дойде. Който копае гробъ на другиго, самъ пада въ него . . .
5. Чакаме...
Старъ русинъ, ветеранъ, герой за освобождението на България, ме пита :
— Какво ново има?
Отговарямъ:
— Нѣщо особено нѣма, но. . . чакаме.
Той е въ недоумение.
— „Чакаме" — що?!
— Чакаме освобождението на Русия. Чакаме освобождението на Македония. Чакаме освобождението на всички поробени и потиснати народи.
Стариятъ ветеранъ се усмихна :
— И вѣрваме!
Да, и вѣрваме. Вѣрваме, че освобождението ще дойде. Наближава и бързо ще пристигне. Тиранията ще се махне, тиранитѣ ще се провалятъ, и ще настѫпи миръ между народитѣ. Вѣра и работа — два лоста, които ще прекатурятъ насилието и злобата.
Ветеранътъ прибави:
— Да, вѣра и работа — ето добродѣтелитѣ, които ще спасятъ свѣта. . .
7
6. Копайте. . .
Онзи день Пашичъ, вчера Нинчичъ, днесъ — Спалайковичъ. Оня Спалайковичъ, който иска да троши зѫби.
Копайте, братя мои, копайте, Колкото се може повече и по-дълбоко копайте. Крещете, заблуждавайте свѣта, интригувайте. Пръскайте клевети на вси страни и копайте, все копайте. По-нашироко и по-надълбоко копайте. И живейте съ мисъльта да турите въ тоя гробъ още една своя сестра. Тъкмо така, както сте закопали Македония, Черна Гора, Хърватско и пр. и пр. И най-сетне, о, най-сетне — сѫдбата е такава—сами влизате въ тоя гробъ. Погребявате себе си. Защото истината е неминуема. Всичко може да се промени, но истината не:
— Който мисли зло на другитѣ, мисли зло на себе си.
— Който копае гробъ на другитѣ, самъ пада въ него.
Копайте, братя мои, копайте. Колкото се може повече и по-дълбоко копайте. Копайте и все повече копайте. . .
7. Ща да се ради!?
Тъй се вайка коваренъ и заслепенъ сърбинъ зълъ, неразуменъ и шовинистъ.
— Ща да се ради?! - Хървати
8
не отстѫпватъ. Словенци искатъ автономия. Черногорци се биятъ за своята независимость. Македонци искатъ автономия. Турци искатъ вѣрски и национални права. Албанци разбойничествуватъ. Ща да се ради?! . . .
— Италиянци взеха Фиуме и Треща. Унгарци не сѫ доволни. Ромѫни сѫ двоелични, Гърци не ни пускатъ на Солунъ. Бугарска ни дебне и ни праща комити. Ща да се ради?! . . .
— Биешъ, трепашъ, колишъ и бугари-македонци, и турци будали, и албанци диви, нищо не помага, ща да се ради?!
И се върти необузданъ, алченъ и зѫлъ сѫрбинъ въ омагьосанъ дяволски крѫгъ и се вайка :
— Ща да се ради?! . . .
О, неразумни и слѣпи сърбине? Нимà не виждашъ и не знаешъ, „ща да се ради"? Ако искашъ миръ, дай свобода, прояви любовь, бѫди справедливъ. Робството носи насилие, насилието е неправда, неправдата носи кръвь, която удавя всѣкиго, който я упражнява въ живота между хората.
9
8. Дѣла искаме ние; дѣла, дѣла. . .
— Можете да се кълнете, колкото щете, но ние дѣла искаме! Чрезъ дѣла докажете, че сте искрени въ това, що заявявате!
Така викатъ братята сѫрби, които сѫ многи искрени въ дѣлата, постѫпкитѣ и изявленията, що правятъ. . .
Дѣла искатъ братята, свършено дѣло! . . . Има ли дѣла, има приятелство и братство; нѣма ли дѣла, — мислете за бѫдащето си!
— Какви дѣла искашъ, брате, за да се увѣришъ, че сме искрени?
Ето какви дѣла:
Министърътъ на външнитѣ работи трѣбва да бѫде човѣкъ, на когото ние имаме доверие. Човѣкъ нашъ или посоченъ отъ насъ.
— Друго?
— Министърътъ на войната сѫщо тъй трѣбва да бѫде човѣкъ, на когото ние ше имаме довѣрие.
— Друго?
— Министърътъ на полицията сѫщо така трѣбва да бѫде човѣкъ, когото ще посочимъ ние!
— Друго?
— Ще изколите всички македонци, които балнуватъ за родината си; а вие ще изтръгнете отъ сѫрцето си мисълъта
10
за Македония и никога нѣма да поменувате за нея.
— Друго?
— На Балканитѣ нѣма мѣсто за двѣ корони, едната трѣбва да падне. Когато ви кажемъ, трѣбва да освободите българския престолъ отъ своя царъ. Ако го пустнете въ Европа, ще смущава страната ни отдалече, затова най-добре е до го заколите. Ние така правимъ съ нашитѣ крале, когато ги не искаме.
— Друго?
— Друго не искаме, освѣнъ покорность и послушание: парламентътъ ви ще се пренесе въ Бѣлградъ. Когато ще изпълните всичко това, ще повѣрваме, че сте искрени, и ще приемемъ вашето братство.
— Браво, брате сърбине! Нищо не искашъ. Въ името на братството, почваме отъ утре да испълняваме искането ви. . .
Да живѣе славянството! Да живѣе славянската солидарность помежду ни!...
9. Бежанци
Подъ силния натискъ на свирепия завоеватель тѣ тръгнаха съ дрехитѣ, що носѣха на себе. Нѣмаше време да прибиратъ, джелатите имъ казаха:
11
Или вървете, очитѣ ни да не ви гледатъ, или ще ви избиемъ съ дѣцата заедно!
И тѣ, треперящи отъ студъ, гладъ и страхъ, тръгнаха.
Буря, снѣгъ, виелица грозна. Где капне, замръзва. Дърво и камъкъ се пука. Кѫде сѫ тѣ сега? Какво правятъ? Живи ли сѫ? Прибралъ ли ги е нѣкой роденъ отъ майка? . . .
О, сѫдба на измѫчено, изтерзано племе! . . .
10. Ще си вървимъ ли?...
Срещнатъ ли се двама познати македонци, първиять въпросъ е: „ще си вървимъ ли?”
— „Ще си вървимъ ли?” е „добъръ день", „здравъ ли си", „какъ сте дома" и пр. за нещастнитѣ и прокудени отъ роденъ край македонци.
Да, брате, ще си вървимъ. Нашата вѣра е голѣма, нашата любовь е безгранична, но за да си вървимъ, трѣбва трудъ, постоянство, упоритость, жертви!
Да не се отчайваме — отчаянието е врагъ на всѣки успѣхъ. Да работимъ неуморно, да работимъ съ упоритость и сила, да жертвуваме животъ и средства и тогава — о, тогава веригитѣ, що
12
оковаватъ нашата мила многострадална родина, ще рухнатъ. Гранитнитѣ стени, които ограждатъ границитѣ къмъ нашия роденъ край, ще се съборятъ.
Ще си вървимъ, брате, ще си вървимъ! . . .
11. Беснѣй!
Беснѣй, сърбине брате, беснѣй!
Коли, бѣси, убивай!
Ти свобода ли донесе въ тази юначна страна, която коварно заграби?
Ти миръ донесе ли на този юначенъ народъ, когото подло зароби?
Ти братъ ли си, или звѣръ?
Коли, бѣси убивай! Нека Богъ увеличи силата ти! Колкото повече злосторствувашъ, толкова по-скоро злото ще те убие.
Когато куче побеснѣе, отива църква да изпогани. И намира края си. И ти ще го намѣришъ!
Беснѣй, сърбине брате, беснѣй!
12. Добри съсѣди.
— Ние искаме да бѫдемъ добри съсѣди на българитѣ!
Тъй казватъ сърбитѣ.
Добри съсѣди ли?
Кой е добъръ съсѣдъ?
13
Добриятъ съсѣдъ е твърде внимателенъ къмъ съсѣда си. Той е учтивъ. Той е готовъ винаги да услужи. Той е готовъ веднага да прибѣгне на помощь на своя съсѣдъ. Той е неговъ въ радость и скръбь. Той не мисли никога зло за своя съсѣдъ. Не е гордъ. Не го обижда. Не мисли да отнема неговото. Напротивъ — той е готовъ да жертвува всичко свое въ полза на своя съсѣдъ, за да има миръ, да блещи любовь помежду имъ.
— Съсѣдътъ е по-близъкъ и отъ братъ, — нашата пословица казва.
Тъй ли постъпиха и постъпватъ нашитѣ „мили братя" и „съсѣди" сърбитѣ? Следъ като ограбишъ съсѣда си, следъ като го обиждашъ и заплашвашъ, следъ като угнетявашъ жестоко поробени братя и съсѣди, има ли смисъль да говоришъ за добро съсѣдство?
Не. Сърбитѣ не сѫ и не могатъ да бѫдать добри съсѣди. Манията имъ да владѣятъ чужди земи и чужди народи, коварството имъ, жестокостьта имъ доказватъ, че тѣ не говорятъ истина, когато говорятъ за добро съсѣдство.
Не. Сърбитѣ не сѫ и не могатъ да бѫдатъ добри съсѣди!
14
13. Томоросъ.
Наблюдавамъ Софийския вѣченъ стражъ — Витоша. Великанъ безподобенъ. Наметналъ свѣтло-бѣлъ плащъ, като че спи. Спотайва се. Мисли за свѣтло минало и мрачно сегашно и тѫгува.
И неволно виждамъ предъ себе неговия братъ — Томоросъ. [*] И той презъ люти зимни дни намѣта свѣтло-бѣла дреха и се взира умисленъ, омагьосанъ въ синитѣ води на македонското потънало въ скърби езеро. Като че рѣшава велики задачи. Като че се вдълбочава въ далечното минало — ту свѣтло, ту мрачно — и мисли за превратноститѣ на сѫдбата. Той е боленъ. Той не излѣкувалъ още ранитѣ на гигантската си снага. Отдавна ли бѣше? Две вражески сили кацнаха по стръмннтѣ му гигантски ребра и опитваха своето юначество, своята упоритость. Томоросъ пита:
— Защо бѣше тая братска борба? Кому донесе покой и щастие?!...
И си спомня за свѣтлитѣ дни на силния духъ на св. Климента, св. Наума и св. Еразма, които пръскаше свѣтлина
*. Томоросъ е пл. Галичица на югъ отъ Охридското езеро. Въ политѣ му се намира бележитиятъ монастиръ Св. Наумъ.
15
и озаряваше красивитѣ страни около синитѣ води — ту тихи, ту бурни — на широкото свѣтло езеро. И мята тѫговитъ погледъ къмъ свѣтилника Охридъ, който се руши всѣки день подъ нечовѣшкия гнетъ ту на единъ, ту на другъ врагъ мракобѣсенъ.
О, Томоросъ! Кога ли ще разтворишъ радостно обятия за твоитѣ чада, пръснати като пилци по цѣлия свѣтъ?...
Който има уши да слуша, нека слуша. Който има умъ да разбира, нека разбере!
Ние нѣмаме сила да воюваме, нито сме безумни да мислимъ за война; но нашата сила е въ правото. Требва да се разбере, че правото требва да бѫде сила, а не ножътъ и пушката.
Македония е българска земя, — дайте на българитѣ да изповѣдватъ своята народность!
Искате изпълнение на задължения, — изпълнете своитѣ къмъ поробенитѣ!
И тогава, о, тогава, Македония, тая класическа страна, намѣсто ябълка за раздоръ, ще бѫде звено за връзка между всички южни славяни!
*. По поводъ изявленията на м-ръ Цанковъ и воятъ на сръбския печатъ по поводъ на тия изявления.
16
И тогава, о, тогава, можемъ да вървимъ братски рѫка за рѫка, да се трудимъ задружно и да си помагаме взаимно за общъ успѣхъ, за успѣха на съсѣди и на човѣчеството.
Който има уши да слуша, нека слуша. Който има умъ да разбира, нека разбере.
Тъй каза Цанковъ. . .
15. Господъ да увеличи силата имъ!...
Нашитѣ бащи и дѣди, кога турци вършеха пакости и злодѣйства, благославяха помежду си :
— Господъ да увеличи силата имъ!...
Защо?!
Ние, дѣца, не разбирахме, но после разбрахме.
Колкото повече злодѣяния, насилия и звѣрства вършатъ, толкова по-скоро ще настѫпи краятъ на насилието и робството.
Така и днесъ :
— Господъ да увеличи силата имъ!...
Сърбитѣ, слѣпи отъ шовинизъмъ и империализъмъ, озвѣрени поради несполуки въ пъклени замисли, убиватъ, колятъ, вършатъ насилия, каквито турцитѣ невършеха; или вършеха съсъ
17
свѣнъ, защото съзнаваха, че е извънъ всѣка човѣщина и всѣки законъ.
Нека. Колкото по-голѣми зулуми, толкозъ по-злѣ за зулумджиитѣ.
— Господъ да увеличи силата имъ!...
И въ насилията и престѫпленията ще се удавятъ. И насилието ще се провали. И ще изгрѣе свободата изподъ грознитѣ престѫпления на насилницитѣ, и тая свобода ще бѫде по-свѣтла, по-скѫпа, по-цѣнна за угнетения и поробенъ народъ.
— Господъ да увеличи силата имъ!...
16. Видѣлъ ли си?...
Видѣлъ ли си, какъ свободни и здрави кучета се нахвърлятъ върху бѣсно куче. което чрезъ хапене причинява смъртоносни язви на другитѣ? И го дърпатъ отъ вси страни, докато го умъртвятъ, защото е непоправимо, защото никаква сила божия не може да изцѣри смьртоносната му отрова?
Това е днесъ положението на полудѣлата и обхваната отъ бѣсъ Сѫрбия. Тя се намира въ умопомрачение. Тя не може да схване нещастното си положение на боленъ и заразенъ отъ бѣсъ човѣкъ. И се нахвърля върху всички поробени народи да ги притеснява, убива, насилва, за да ги държи въ невъзможно
18
робство. И всички тогава се нахвърлятъ върху нея и ще я умъртвягъ, защото тя носи люта отрова, която причинява безподобни страдания и ужасна смърть.
Господи, дай здраве на нашата сестра; дай вразумление и трезвость; дай да се опомни за своя полза и за полза и добро на притесняванитѣ, убиванитѣ, измѫчванитѣ!
17. Нѣма Македония
— Нѣма вече Македония! Македония умре. Има само южна Сърбия. И толкозъ...
Тъй казва „великиятъ дипломатъ” Нинчичъ.
Тъй ли е?
Пречи ли нѣщо на френцитѣ да кажатъ: „нѣма вече Руръ, нѣма Елзасъ и Лоренъ”?
Ромънитѣ могатъ да викатъ колкото искатъ: „нѣма вече Бесарабия, нѣма квадралитетъ"...
Гърци и турци: „нѣма Тракия, нѣма Македония, всичко е умрѣло!..."
Едно врѣме единъ философъ отказа да сѫществува светътъ. — „Всичко е миражъ, казваше. Всичко, щò виждаме, не сѫществува, а така просто ни се представлява во въображението”.
Е, добрѣ, тъй ли е?
19
А пъкъ въ сѫщность и светътъ сѫществува, и Тракия има, и Македония е на лице, и Руръ се вѫлнува, и за Бесарабия се мисли. Тѣ всички викатъ:
— Свобода и миръ, или всичко ще рухне. Правда искаме, правда да царува на земята! Долу тиранията, долу робството!...
О, Нинчичъ, ако съ думи се отричаха факти, които реватъ страшно, отдавна щѣхме да кажемъ: „нѣма Германия, нѣма Русия, нѣма Хърватско, нѣма Черна Гора", а пъкъ тѣ висятъ като демоклевъ мечъ надъ Европа и не ѝ давать миръ, докато не се прекрои всичко онова вагабонтско, що се скрои въ Парижъ и Ньои.
18. Чия е?
— Наша е! — сърбинътъ вика свирепъ и коваренъ. Па не знаете где е билъ и чий е краль Марко? Па Душанъ силни ща е завоювалъ? Па боленъ Дойчинъ где се е билъ съ църни арапинъ? Не даваме я! Наша е!...
И поглежда алчно къмъ Костуръ и Солунъ.
— Наша е! — хитриятъ и лукавъ гръкъ вика. Не знаете ли, че всегде, где смокина зрѣе, е наше?
И поглежда лукаво ту къмъ Бургасъ, ту къмъ Пловдивъ, ту къмъ Горна
20
Джумая, ту къмъ Скопие и Битоля.
— Каквото и да капне, келепиръ е.
И се хили подло и безсрамно.
И влахъ хитъръ надзърта отдалече и си дума:
—Колкото и да е малко, все добре е. Наблюдавай; удаде ли ти се, взимай.
И турчинъ алченъ сънува за нѣкогашни владения до Сава и Морава, до Синьо море и Солунъ.
Българинътъ казва: „чия е, знамъ, но!... О, сѫдба!..."
Коварни хора! Защо не питате нещастния македонецъ, чия е? Вие, носители ужъ на свобода и култура, защо не питате самия стопанинъ, какво е, какво мисли, какво иска, къмъ какво се стреми?
О, коварно време! Време на културно варварство, когато се ограбва всичко и се убива кървожадно и тѣло, и душа!...
19. Не даваме я!
— Тя е наша. Истина, вие сте българи, но тя е наша, не даваме я! Ще жертвуваме всичко и Хърватско, и Словения,и Църна-Гора, и Босна, и Далмация, но Македония не я даваме! Тя е златна ябълка, ще я държимъ за насъ. Съ ножъ я взехме, съ ножъ ще я дадемъ.
21
Тежко на васъ, които мислите да се изскубните отъ рѫцетѣ ни! Ще ви изколимъ, ще ви разпокѫсаме. Ще ви разпокѫсаме така, както звѣръ разпокѫсва жертвата си! Запомнете добре!....
Така говори сръбскиятъ министъръ Яничъ. Така говореха и турцитѣ:
— Съ ножъ я взехме, съ ножъ ще я предадемъ! Рѣки кръвь се лѣха, когато я заробихме, рѣки кръвь ще се лѣятъ, когато ще я отстѫпимъ!
И се лѣха. И сега се лѣятъ. Турчинътъ бѣше иновѣрецъ, ние бѣхме невѣрници. Днесъ сме християни. И славяни сме. И кой лѣе кръвьта? Кой ни убива? Кой унищожава звѣрски родината ни?
О, сърбине брате! Турцитѣ си отидоха, и ти ще си отидешъ. Само кървавиятъ споменъ ще остане отъ турци и сърби. Но позорътъ и тѫгата ще бѫдатъ по-голѣми отъ вторитѣ, нежели отъ първитѣ.
Сърбине брате, запомни: то, що не гасне, не се гаси, и туй, що не умира, не се убнва. Духътъ на македонеца ще живѣе вѣчно и ще ви удущи.
22
20. Капете, блели листа, капете...
Тихо е. Страховито безмълвие царува наоколо ми. Стройни буки, вишъ извишили тънки стволи нависоко, редъ се редятъ една следъ друга. Полумракъ е. Едвамъ бледъ есененъ лжчъ прониква презъ сплели се тънки клоне, за да даде по-печаленъ изгледъ на задремала гора.
Бледи листа се ронятъ и капятъ единъ следъ други...
Вървя убитъ духомъ, мисля за роденъ край и си думамъ :
— Капете, бледи листа, капете! . , .
Нѣма весели и игриви птички. Не подскачатъ отъ клонъ на клонъ, не чуруликатъ, не пѣятъ сладки пѣсни за младость и волность. Где сѫ тѣ?
— Отлетѣли тамъ, где сърце ги влече на слънце, на свобода, на животворяща пролеть.
А ние?!. . .
— Капете, бледи листа, капете! . . .
И бледи листа се ронятъ и капятъ и развалятъ зловѣщо безмълвие.
И тѫжна мисъль фърчи въ роденъ край, где ясно слънце багри тихо светлосиньо езеро, где тихъ ручей нашепва
23
тихи пѣсни за славно минало и родна майка чака свои рожби жадувани.
— Капете, бледи листа, капете!. . .
О майко, родина мила, где сѫ твоите мили чада?
— Капете, бледи листа, капете! . . .
21. Радичъ.
Когато Радичъ говори, медъ капе отъ устата му : тъй Радичъ е искренъ, правдивъ и миролюбивъ.
Радичъ работи за всички южни славяни. Той иска свобода, равенство и братство да царуватъ между тѣхъ.
— Преди всичко славянска правда! Обединение на равни и свободни начала. Обединение чрезъ съзнание, а не чрезъ сила. Славянинъ не може да тъпче свободата на славянина. Свобода за самоопределение на хървати, словенци, черногорци, македонци, българи. Свобода на всички, чрезъ свобода къмъ съзнание и обединение.
Колко Радичъ е правъ! Медъ капе отъ устата му!
Искренъ ли е Радичъ? Не демагогствува ли съ нещастието на поробенитѣ славянски народи за щастието и свободата на своя народъ?
Не. Радичъ е искренъ! Радичъ не е и не може да бѫде шумадиецъ. Той говори
24
това, що вѣрва. Той не работи само за Хърватско. Той се бори за Югославия, за единна Югославия; за Югославия съсъ всички югославянски народи начело. За оная Югославия, за която ратуваше и великиятъ хърватинъ Щросмаеръ. Достойниятъ синъ на Хърватско ще измѣни ли на великитѣ и спасителни идей на Щросмаера?
Не. Радичъ е искренъ. Радичъ не е шумадиецъ. Радичъ говори това, що сърце и съвесть му диктуватъ. Той ще работи за свободата на южнитѣ славяни даже и тогава, когато Пашичъ откѫсне (ампутира) Хърватско.
Да живѣе Радичъ! Да живѣе великиятъ борецъ за славянска правда, единение и свобода!
22. Ивану Сергеевичу Аксакову
(по случай 100 годишнината отъ рождението му)
Великъ си ти! Борецъ за правда, свобода, независимость. Твоята кристална душа е препълнена отъ обичь къмъ своя родъ, къмъ роднитѣ братя славяни. Святая Русь, светота славянство сѫ за тебе кумиръ. Ти нему посвети живота си.
Великъ си ти! Борецъ за единство, равенство и богатство между всички славяни, между цѣлия родъ човѣшки.
25
Ти искаше да видишъ поробенитѣ независими, свободни, равни помежду си. Силни, самобитни, като пазятъ своя родъ, своя битъ, своитѣ обичаи, своя езикъ, своята история. Никой да не притиска никого!
Великъ си ти! Но где останаха твоитѣ идеали? Защо се бори, страда и умре? Где е славянското единение? Где е братството между славянитѣ? Где е искреностьта и любовьта между ония, за които ти живота си посвети?
Коварство настана, Насилие и тирания царуватъ между тѣхъ. Подлость славянска предаде града на светите учители славянски въ рѫце изкони на славянството вражески. Нѣма самоопредѣление и любовь. Гнетъ и насилие на славяни върху славяни. Твоятъ великъ духъ, който витае надь насъ, не скърби ли отъ дълбинитѣ на своето свѣтло съзнание за подлостьта и измѣната, която се извърши отъ братъ славянинъ върху братъ славянинъ, като подаде рѫка на коварни неприятели и разпокѫса огнището на славянската култура и просвѣта? . . .
Великъ си ти, но где сѫ твоитѣ идеали? . . .
26
23. Свободно слово.
Свобода на словото ли?
Да, на словото! Свободно слово — свободна мисъль, свободенъ духъ! Кой смѣе да ограничи свободата на мисъльта? Духътъ може ли да се окове во вериги? Само неразумни люде, тирани, кърволоци могатъ да се страхуватъ отъ свободата на словото, Свободно слово — свободна мисъль — свободенъ духъ.
Но — свободата на словото е обоюдоостъръ мечъ, който може да твори и да убива.
Праводолюбецътъ, който говори истината, който дири правото, со своята свобода на словото ще тика човѣшкия духъ напредъ.
Добротворецътъ, който се стреми къмъ хармония, красота и сила, ще тика човечеството напредъ. Милость и правда ще твори между хората.
Демагогътъ—шарлатанинъ ще лъже и ще обира ближнитѣ си. И ще сѣе умраза, ненависть и възмущение въ правдолюбивата душа на искрения човѣкъ.
Плътоугодникътъ ще възбужда животински инстинкти у ближнитѣ си и ще сѣе разтление, развратъ и духовна смърть.
Сравнете „Зорница" съ „Чародѣйка",”
27
„Слово", съ „Баядерка", „Зора” съ „Трибуналъ", „Миръ" съ „Криминалъ”.
Свобода на словото ли?
— Да, свобода на словото: свободно слово — свободна мисъль — свободенъ духъ! . . .
24. Где е правдата?..
Рождество Христово — рождество на слънцето, на правдата, на мира, на благоволението; на благата воля, на добритѣ намѣрения между хората и народитѣ.
Где е правдата? Где е мирътъ? Где е благоволението между хората и народитѣ?
Що виждаме?
Борби на всѣка стѫпка. Кървопролития, грабежи. Ограбватъ се хората едни други. Ограбватъ се народитѣ едни други. По-силниятъ тъпче по-слабия. И го заробва. И го гнети безъ милость. Душѝ свободата му, съвѣстьта му, дѣлата му. Силата е право, правото не е сила. Ножътъ и пушката творятъ живота и напредъка . . .
Рождество Христово — рождество на правдата, на мира, на благоволението.
Где е правдата? Где е мирътъ? Где е благоволението?
28
25. Мирова скръбь.
Защо тѫгува свѣтътъ?
Защо е тази всеобща скръбь между хората? Какво очакватъ тѣ? За какво копнѣе сърцето имъ?
Всѣки навелъ глава и се мисли. Тѫга тежка като змия гложде душа и сърце.
Где е радостьта? Где е щастието? Защо е създаденъ свѣтътъ? Човѣкътъ за радость ли е предопределенъ, или за мѫка?
Що е радость? Що е щастие? Кои създава радостьта и щастието? Кой е ковачъ на сѫдбинитѣ на човѣка?
О, човѣче! Разбра ли ти, че ти си самъ и творецъ и рушитель? Че само съ хлѣбъ не можешъ да живѣешъ? Че ти сѫ нужни идеали за по-високъ духовенъ животъ?
И разбра ли ти, че най-голѣмиятъ идеалъ е да диришъ щастие въ щастието на другитѣ? Да служишъ на немощнитѣ, слабитѣ, недѫгавитѣ? Че по-висша духовна радость и по-голѣмо благо отъ тоя идеалъ нѣма? И че ако всички съзнаятъ тая истина, въдворяватъ царството на Бога на земята?
Защо тѫгува свѣтътъ?
Защо е тази всеобща скръбь между хората?
29
26. Преди всичко за другитѣ.
Искашъ ли щастие на земята — работи.
— Преди всичко за другитѣ!
Искашъ ли да чувствуващъ неземна радость, — работи.
— Прѣди всичко за другитѣ!
Искашъ ли да има миръ между хората — работи.
— Преди всичко за другитѣ!
Искашъ ли да изчезне злобата, умразата, завистьта, простащината — работи.
Преди всичко за другитѣ!
Искашъ ли да се въдвори царството Божие на земята — работи.
— Преди всичко за другитѣ!
Да, преди всичко за другитѣ!
Докато хората не разбератъ и не се проникнатъ отъ тая Исусъ Христова истина, нѣма миръ и благоволение между човѣцитѣ на земята.
Прѣди всичко за другитѣ, за другитѣ, за другитѣ!
27. Господи Исусе...
Господи Исусе, ти се молѝ да бѫдатъ всички едно, както Ти си едно съ Бога Отца, Който Те изпрати да възвѣстишъ новото Му слово за спасение на човѣчеството. Едно ли сѫ? Има
30
ли единство между Твоитѣ братя, синове на небесния Отецъ?
Защо скърби душата ми?
Кѫдѣто и да идешъ, кѫдѣто и да погледнешъ, все разпокѫсаность, все разединение, все борба единъ противъ други.
28. Партизанство навсѣкѫде.
Партизанство на религиозна почва: разни вѣри, враждуващи една противъ друга. Разни секти отъ всѣка вѣра, враждуващи една противъ друга.
Партизанство на политическа почва: комунисти, демократи, либерали, социалисти, радикали, прогресисти, народняци и не знамъ още каквисти и всички насочени во вражда единъ противъ други.
Партизанство на съсловна почва: земледѣлци, индустриалци, занаятчии, работници, пролетарии и всички наострени единъ противъ други.
Партизанство на расова почва. Партизанство, партизанство, партизанство, което заслепява и прави хората нервни, жестоки, омразни, нетърпими, звѣролодобни.
Партизани,. злобни, жестоки, алчни, властолюбиви, егоисти, но где са човѣцитѣ?
Где е човѣщината? Опартизанени всички, забравиха, че сѫ човѣци, и се озвѣриха.
31
Човѣче, преди да си партизанинъ, ти си човѣкъ, где е твоята човѣщина?
О, неразумни и юродиви българино, кога ще престанешъ да бѫдешъ партизанинъ, кога ще станешъ човѣкъ?
Господи Исусе, кога Твоитѣ братя ще станатъ едно, както Ти си едно с> нашия Отецъ небесенъ?
29. Сговоръ.
Все за сговоръ се говори. Ето вече осемь мѣсеци — „сговоръ, сговоръ, сговоръ" — отвсѣкѫде все тая дума се слуша. Замѫти се „сговоръ", най-сетнѣ съ голѣма мѫка се излупи „демократически сговоръ", — но има ли сговоръ? Има ли обединение и сговоръ между народъ и партии?
— Не, нѣма сговоръ, нѣма обединение между партии и народъ.
Може ли да се обединятъ влъхви, честолюбиви, които сѫ се научили да властвуватъ безконтролно; да раздаватъ служби на слепи партизани, които имъ се кланятъ съ метании наземъ, които стоятъ надъ всѣки законъ, що сами коватъ, които като просяци заематъ голѣми държавни мѣста, а ги напускатъ като князове?
А че държава се руши, народъ погинва, има ли нужда да се знае?
32
Власть, егоизъмъ, гтари, честолюбие — това искаме ние! Сговоръ, братство, единство на даскали съ куфи глави — това е глупость безподобна! И викаме „да живѣе България", а системно я съсипваме и погребваме.
30. Кой управлява България,
— Министритѣ, — отговаряшъ. Да!
— Не; не министритѣ управляватъ България. България управляватъ всевъзможни партизани и партизанчета и депутати-месити.
— Трѣбва да се услужва, — казватъ наивно, — защото утре пакъ избори ще правимъ.
И услужватъ: уволняватъ едни чиновници, за да назначатъ други. Утвърждаватъ търгове. Търгуватъ сами. И често пѫти, ако не и най-често, правятъ „услуги", които сѫ вънъ отъ всѣки моралъ, честь и законъ. И се налагатъ навсѣкѫдѣ на началници, чиновници, сѫдии.
Министритѣ сѫ въ пленъ на съпартизанитѣ си.
Кой управлява България?
33
31. Не заспивай.
Властьта е магесникъ. Властьта замайва ума, приспива сърцето, помрачава разума.
Властниче, брате, не заспивай!
Умопомрачени люде хвърлиха страната въ размирие. Предизвикаха братоубийствена война. Кръвь се пролѣ невинна, много скръбь и страдания се причиниха безъ полза.
Брате властниче, не заспивай. Разпрати апостоли по села и градове да пръскатъ свѣтлина и просвѣта. Що е народъ? Що е отечество? Що е държава? Какъ се управлява тя? Какви видове управления има? Що е община? Каква цѣль преследва тя? Що е религия? Що е църква? Каква задача има тя? Що е комунизъмъ? Що е християнство? И пр. и пр. и пр.
Народъ суевѣренъ, народъ неукъ, нищо не разбира отъ тия въпроси спасителни. И нѣма благоденствие. Всѣки демагогъ и фанатикъ му замайва ума, гъделичка страститѣ му, обѣщава блага суетни и го влачи къмъ анархия и пропасть.
Брате властниче, не заспивай! Прати апостоли, които да благовѣствуватъ правда и миръ, братство и сговоръ, любовь и истина, трудъ и постоянство.
Брате властниче, не заспивай!...
34
32. Що е държава?
Дойна крава, която всѣки мълзи и рита.
И всѣки вика : „дай, защо си държава?!"
Държавата трѣбва да дава!
И богаташътъ, и бѣдниятъ, и църковникътъ, и инвалидътъ, комуто нокътъ е олущенъ, и пенсионерътъ съ две кѫщи, и занаятчията, и пияницата — всички викатъ:
— Държавата трѣбва да дава!
А що е държава?
— Азъ, ти, трети и пр., организирани въ институтъ, сме държава. Или държавата е извънъ тебе, нѣщо чуждо, враждебно на насъ, което иска да ни прави зло, и ние сме насочили всички удари къмъ нея и казваме: „или пари, или умирай"?!
— Защо е тая държава, която не дава?!...
Кого убиваме? Кого унищожаваме?
— Себе!
Не знаешъ ли, че, който пази държавното, пази своето, който дърпа отъ държавата, дърпа отъ себе?
Срамъ! Предателство!
Държава сме ние! Ако дадемъ на държавата, ще вземемъ! Държавата не може да дава, ако не взима!
35
Брате, опомни се! Твоето невѣжество те кара да мислищъ зло, да убивашъ себе. Държава си ти.. Тя е въ тебе, въ твоето съзнание, твоятъ дългъ къмъ всички и къмъ себе си!...
33. Побѣди себе си!
Праздникъ на побѣдитѣ.
Гръмъ, музики, пѣсни, речи, „ура" нескончаемо!
Побѣди надъ врагове външни и вѫтрѣшни!
Побѣди въ дълбока древность, побѣди въ близко минало, побѣди и днесъ.
Побѣди за свобода и независимость.
Побѣди, побѣди, побѣди!
Отлично, радостно.
Българино, още една побѣда ти е нужна — най-великата — да побѣдишъ себе си!
Убий злото, което царува въ тебе. Прогони простащината и невѣжеството! Изтръгни егоизъма отъ сърцето си! Изкорени алчностьта отъ душата си. Прогони властолюбието и партизанството, което, като люта проказа, разяжда тѣлото и душата ти!
Война на народнитѣ недѫзи, война на пороцитѣ!
Българино, още една побѣда ти е нужна - най-великата — да побѣдишъ, себе си!...
36
34. Изпълни първо дългътъ си...
Вървя ли по улицитѣ шумни; чета ли вѣстници широки; слушамъ ли оратори площадни? — все за права се пише и говори!
— Моитѣ права на гражданинъ сѫ потъпкани!
— Моитѣ права на човѣкъ не се зачитатъ! . . .
— Моитѣ права на родитель се пренебрегватъ! . . .
Права, права, права! . . .
Човѣче, знаешъ ли, че нѣмашъ абсолютно никакви права?
Знаешъ ли, че ти имашъ само длъжности?
Длъжности къмъ себе?
Длъжности къмъ семейството?
Длъжности къмъ отечеството?
Длъжности къмъ човѣчеството?
Даже и животътъ ти, — най-висшиятъ даръ отъ Бога, — е длъгъ: животътъ ти не принадлежи на тебе, а на твоитѣ ближни!
Твоитѣ права произтичатъ отъ твоитѣ длъжности, — изпълнявашъ ли ги?
Изпълни първо дългътъ си, а правата сами ще дойдатъ.
37
35. Правъ си.
Старецътъ каза:
— Та вие ни обезвѣрихте! Вие ученитѣ: и попътъ, и адвокатътъ, и учительтъ! Кому да вѣрваме?! Духовниятъ проповѣдникъ ни учи за миръ, за оратство, за безкористие, а какъвъ примѣръ ни дава съсъ живота и дѣлата си?
„Политическиятъ агитаторъ, за да изтръгне гласоветѣ ни, ни обѣщава златни гори; рай; медъ и масло ще тече въ селото ни, а послѣ? — Ако си го видѣлъ ти, да го видимъ ние! . . .
„Учительтъ? — та кой му видялъ очитѣ? Делниченъ день ние сме по работа; праздникъ — него го нѣма — заминалъ още вчера за града! Нима той само за дѣцата е учителъ? А насъ, голѣмитѣ дѣца, кой ще ни учи? Изоставени сами на себе, киснемъ въ механитѣ, пиемъ и творимъ епилептици, глухонѣми, сакати. . .
„Кой ни обезвѣри?
„Бога не виждаме — далече е, не знаемъ где да го диримъ; вие — ни лъжете; кому да вѣрваме, на кого да се надѣваме? Естествено, озверение настава и се почва безсмислена, братоубийствена борба. . ."
Какво можехъ да отговоря? Свихъ рамена и казахъ засраменъ:
— Правъ си, правъ си, правъ си!...
38
36. Върви! . . .
— Та ти си сега народенъ представитель, нали?!
— Да.
— Ще можешъ ли да се откѫснешъ отъ партията си и да станешъ независимъ?
Ще можешъ ли да се освободишъ отъ влиянието на властьтъ и правителството?
Ще можешъ ли да се отърсишъ отъ класови и съсловни убеждения?
Ще можешъ ли да се освободишъ отъ лъжливитѣ и невъзможни да се осѫществятъ обѣщания, що си давалъ на избирателитѣ си?
Ще можешъ ли да станешъ чистъ като гълѫбъ, смѣлъ като орелъ и правдивъ като Христа?
Изтръгна ли отъ себе суетата, честолюбието и животинския егоизъмъ?
Стана ли българинъ чистъ, свѣтълъ, трезвенъ, обективенъ, правдивъ, любвеобиленъ и искренъ?
Ако отговоришъ на всички гореизложени питания „да", ти си достоенъ да влѣзешъ во светилището. Ти си съблекълъ тогата на слепия, жестокъ и рушителень партизанинъ и си се облекълъ въ пурпурената мантия на справедливъ сѫдия, законодатель и строитель.
39
Та така, ти си сега народенъ представителъ, нали?
— Да.
— Върви и ковѝ бѫдащето на народа и отечеството! Кови свѣтло бѫдаще, гдето миръ, правда и законъ да царуватъ и любовъ да споява и обединява гражданитѣ. Върви! . . .
37. Кой е виновенъ?
Когато единъ народъ почне да се разлага морално и да върви къмъ пропасть, кой е виновенъ?
— Народътъ, — ще кажешъ.
— Не, не е народътъ.
Народътъ, въ грамадното си мнозинство, е тълпа. Тълпа суеверна, мрачна, безпросвѣтна. Тълпа зла, жестока, свирепа. Тълпа героична, доблестна, смела. Тълпа, способна за велики подвизи, но и за голѣми подлости. Тълпа, която можешъ да движишъ нагоре за добро и да я дърпашъ надолу за зло. Изобщо, народътъ е суровъ материалъ, отъ който можешъ да създадешъ велики работи, или да разрушишъ създадени велики творения на човѣшкия умъ и фантазия.
Искренъ и доблестенъ българинъ зове народа да строи училища, църкви, желѣзници; да бѫде пожертвувателенъ, самоотверженъ, щедъръ. И той дава,
40
защото се въодущевява отъ добри мисли за добро и напредъкъ.
Демагогъ-шарлатанинъ му обещава златни кули, рай, блаженство, и го завлича да руши, да убива, да граби, да безчинствува.
Кой е виновенъ?
— Азъ и ти, които се смѣтаме за интелигенция. Елитъ на народа. Свѣтлина на земята. Соль на свѣта. Щомъ интелигенцията се разврати, свѣтлината се помрачи, сольта се обезсоли, и слепци почнатъ да водятъ слепия, кѫде ще отидатъ всички?
Когато единъ народъ почне да се разлага морално и да върви къмъ пропасть, кой е виновенъ?
38. Анатема на войната! Да живѣе мирътъ!
— Войната ли? Войната е необходимо условие за напредъка на човѣчеството. Ако нѣма война, нѣма геройска доблесть. Геройството, безстрашието, смѣлостьта — велики добродетели — се култивиратъ презъ време на войната. Хвала на войната! . . .
— Кой демонъ говори така? Нима геройски подвизи се забелѣзватъ само презъ време на война?!
41
Нима, за да бѫдешъ герой, трѣбва да колишъ хора?!
И колкото повече колишъ, толкова по-голѣмъ герой си?! Или безстрашието отъ куршума и гранатата геройство ли е?!
Ами не е ли по-голѣмо геройство да се хвърлишъ всредъ разбѣснѣлия океанъ, за да спасишъ давящия се братъ отъ смъртъ?
Или да се вмѫкнешъ въ погълнатото отъ пламъци жилище на бедния, за да спасишъ болна стара жена?
Или да се хвърлишъ предъ огромнитѣ колела на тежкия локомотивъ, за да отървешъ отъ премазване заиграло се невинно дѣте?
Или да се боришъ цѣлъ животъ съ общественъ недѫгъ, който поглъща всѣки день безброй невинни жертви?
Или да просвѣщавашъ народа, като гонишъ мрака, невѣжеството и предрасѫдъцитѣ?
О, не! Войната не е условие за напредъкъ! Войната е зло! Войната носи упадъкъ. Войната погубва народи! Войната носи робство и насилие. Носи болести и развратъ. Гладъ и поразия! Анатема на войната! Да живѣе мирътъ!
42
39. Не клеветете!
Кой е виновенъ за нещастията на България?
— Училището!
Кой е виновенъ за упадъка на морала въ България?
— Училището!
Кой е виновенъ за слабия моралъ между дѣцата?
— Училището!
Училището, училището, училището!
Горкото училище!
Тъй вика днесъ и охолниятъ широкобрадестъ калугеръ и „благоговѣйниятъ" духовенъ пастиръ-учитель, и лицемѣрниятъ демагогъ партизанинъ!
Не клеветете. Училището е такова, каквото сте го създали вие. То може да бѫде и по-добро. То, покрай своята здрава наука, може да дава и здравъ моралъ; но то не е виновникъ за нещастията и моралния упадъкъ на народа ни! Изворъ на зло сме ние: — вие всички, лицемѣри и демагози, алчни за власть и пари, които експлоатирате невѣжеството на народа, намѣсто да учите и възпитавате! Где е вашата искреность, горди и слѣпи властолюбци?
Млъкнете, не клеветете! Училището е изворъ на знания и добро; училището ни дава златна, крилата младежь, която партизанскиятъ клубъ покварява и развращава.
Млъкнете! Не клеветете!
43
40. Не, закони нѣма да спасятъ България!
Ти казвашъ, че закони сѫ нужни. Закони строги, жестоки; закони драконовски. Погрѣши ли нѣкой, — затворъ, смърть! , . . Никаква милость, никакво състрадание! . . .
— Не, закони нѣма да спасятъ България.
Законитѣ сѫ вериги, законитѣ носятъ робство. За просвѣтенъ и съзнателенъ народъ нѣма нужда отъ закони.
Единъ законъ е нуженъ — законътъ на Бога;
Първо — преди всичко правда!
Второ — любовь къмъ ближния!
Трето — искреность въ постѫпкитѣ и дѣлата!
Можете ли да всадите въ съзнанието на народа тоя законъ? — Ето спасението негово!
Не, закони, ковани отъ властолюбиви егоисти, нѣма да спасятъ България!..
41. Не си ли и ти?!...
Вървя по улица шумна. Съзирамъ силуетъ на свещеникъ. Приближавамъ — русинъ, бѣжанецъ. Посърналъ, тѫженъ, дрипавъ. Дебели бръчки покриватъ широкото му чело — признакъ на старость, а, може би, признакъ на
44
преждевременна старость отъ страдания душувни и лишения физически.
И се пренасямъ умствено въ необятната просторна „святая Русъ", „матушка моя Россія". И виждамъ страшнитѣ страдания на великодущния и широкосърдеченъ руски народъ, Виждамъ братскитѣ кървопролития и жестокости. Виждамъ ужасната „чека", която надмина страшната инквизиция на „светия отецъ" и страшната гильотина на френскитѣ борци за свобода, равенство и братство. Виждамъ изгладнѣлитѣ мършави дѣца съ подути коремчета и изпити лица да скитатъ по широкитѣ безбрѣжни степи и да дирятъ сухи корени и да нахранятъ себе. Виждамъ и полудѣлитѣ майки, които съ ужасъ посягатъ върху живота на собственитѣ си невинни дѣчица, за да уталожатъ своя ненаситенъ гладъ. И се питамъ:
— Отче, батюшка, не си ли и ти виноватъ, добриятъ руски народъ да дойде до това озверение, че да изяжда самъ себе, да изяжда дѣцата си?
Не си ли и ти виноватъ, че твоитѣ чада — пасоми да станатъ по-лоши отъ звера, че да рушатъ и онова даже, що вѣковетѣ създадоха за благо и поука на поколенията?
Не си ли и ти виноватъ, за да настане безподобно умопомрачение, че братъ да убива и коли брата?
45
Где остана кроткиятъ Христосъ — твоятъ и моятъ Учитель, който простира широко рѫцѣ, благославя и зове всички къмъ миръ и любовь, кротость и благость, смирение и жертви?!
О, батюшка, отче, отговори, не си ли и ти виноватъ? Не си ли и ти?! . . .
42. Смири се!
Човече,
Когато стоишъ на висока планинска скала презъ ранна утрина и наблюдзвзшъ величествения изгревъ на сияйното слънце, не се ли питашъ въ омая, що си?
Когато стоишъ на брѣга до дивно алпийско езеро и наблюдавашъ вечерь захода на свѣтложълтото огнено слънце, не се ли питашъ въ омая, що си?
Когато стоишъ на брѣга на безбрежния океанъ и гледашъ рззвълнуваната и яростна бурна водна стихия, не се ли питашъ въ омая, що си?
Когато се намирашъ въ подножието на дивната Рила или на върха Мусала и хвърляшъ омаянъ погледъ въ безкрайния ширъ, не се ли питашъ въ омая, що си?
Когзто вечерь отъ високъ планински склонъ вдълбочавашъ погледъ въ обширния тъмносинъ и обсипанъ съ
46
безброй трепетни звезди небосклонъ, не се ли питашъ въ омая, що си?
Човече, смири се! Нѣма мѣсто за синапово зърно да проявява гордость предъ Божията необятна вселена! . . .
43. Младежьта не е покварена.
Носи се зловещъ викъ отъ всѣкѫдѣ:
— Младежьта е покварена! Младежьта гине! . . .
И черноризецъ калугеръ, и свещеникъ съ калимавка викатъ:
— Младежьта е покварена, младежьта гине! . . .
Не, младежьта не е покварена, младежьта не гине! Младежьта е такава, каквато трѣбва да бѫде! Младежьта е по-добра отъ насъ!
Ти какъвъ си? Какво семе си сѣялъ? Крушата подъ круша не пада ли? Тръне ако садишъ, жито ли ще жънешъ?
Който сѣе плевели, търне ще жъне!
Не, младежьта не е покварена! Не клеветете! Тя все пакъ е по-добра отъ насъ!...
Ти, черноризецъ нехайникъ, който деца не си отглеждалъ, имашъ ли право да говоришъ? — Не клевети! Младежьта не е покварена!
Ти, отче свещениче, който искашъ младежьта да блѣе, както сѫ блѣели
47
нашитѣ бащи [*], какво правишъ? Какъ използувашъ дарътъ на учителство, що Богъ ти даде чрезъ гласътъ народенъ? —Не клевети, младежьта не е покварена?
Не клеветете! Не плюйте върху себе! Огледайте се въ себе. Младежьта не е покварена. Младежъта е все подобра отъ насъ!. . . Младежьта е крилата!
44. Врагъ.
И така, той е неприятель и врагъ за васъ?
Врагъ, който ви носи винаги въ ума и мисълта си!
Врагъ, който е билъ винаги готовъ, да ви услужи!
Врагъ, който е понасялъ обиди, унижения и безпокойства, за да удовлетвори ваши добри и благородни щения!
Врагъ, който не е щадилъ време, трудъ, безпокойство, за да ви сътрудничи въ дѣла лични и обществени!
Врагъ, който е тичалъ въ дъждъ, снѣгъ и прахъ, за да ви бѫде полезенъ въ добри и полезни начинания!
О! Азъ бихъ желалъ, щото всички хора да бѫдатъ подобни врагове помежду си!
*. Вж. в. „Пробуда*, год. 1 бр. 25 отъ, 3. XII. 922.
48
Нимà заслужава пренебрежение приятель, който, като се вѫодушевява отъ най-благи намѣрения, говори истината, търси правото и се стреми къмъ доброто за ония, що обича?
Не. Той не е врагъ, Той е приятель и братъ, който е готовъ да се притече винаги въ нужда споредь силитѣ и средствата, що има!
Господи, дай повече подобни врагове между хората и народитѣ! . . .
45. Тозъ, който падне ...
Тѣ умрѣха ли?!
— Не! Тѣ не умрѣха! Тѣ възкръснаха за да живѣятъ вѣчно.
Не знаешъ ли? — „Тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира..."
А тѣ паднаха въ неравна борба за право, независимость и свобода.
Оставиха домъ, дѣца, работа, спокойствие и отидоха. Отидоха безъ принуда. Отидоха спокойно и съ пълно съзнание, че ще погинатъ; но отидоха да протестиратъ съ кръвьта и живота си противъ великата неправда на „културна Европа", която остави безправни и въ робство народи, които незаслужаваха тая зла и тежка участь. И сложиха
49
коститѣ си. Но не. Тѣ не умрѣха. Тѣ възкръснаха, за да живѣятъ вечно.
— Тозъ, койю падне въ бой за свобода, той не умира . . .
46. Въ Бѣлградъ владѣе . . .
Въ Бѣлградъ владѣе голѣмо безпокойство. Владѣе тревога. Владѣе ужасъ! Хората сѫ обезумѣли! Какво има? Въ какво се състои тая работа? Защо сѫ безспокойни и министри, и офииери, и чиновници, и народъ?!
Какъ да не сѫ?!
На южната българска граница се натрупали 100 и словомъ сто-хи-ля-ди души комити! Всички екипирани добре — съ пушки,револвери, ножове! Двесте топа, триста картечници, 500 аероплани! Какъ да не се безпокоятъ, какъ да не се тревожатъ? Мирътъ е нарушенъ, огънътъ е пламналь, Македония е изчезнала! Кой е виновенъ?
— Бугарска!
Оца и бугарска! . . . Дръжте да я унищожимъ! . . .
О, коварни братя! Защо шумите? Защо тревожите свѣта? Кого ще заблудите? Вие, най-голѣми размирници и убийци, обвинявате въ размирие поваленъ и побѣденъ народъ. И другъ потиснатъ,
50
избиванъ и заробенъ отъ самитѣ васъ!
Колкото и до пръскате заблуди истината не може да се укрие. Иматр зли намѣрения и зли помисли. Бийте тревога да задушите гласа на съвѣстъта си и да заблудите свѣта.
Въ Бѣлградъ владѣе голѣмо безпокойство, голѣма тревога! . . .
47. Така рече Радичъ . . .
Така рече Радичъ :
— Македония?! Тая юначна страна се борѝ десетилѣтия за свобода. Тя прокивала и пролива скѫпата кръвъ на своитѣ юначни дѣца не за да бѫде клета робиня и притискана безъ жалъ и милость. Тя трѣбва да се освободи. Тя коварно се зароби отъ мними братя освободители. Не, тя се заграби подло следъ тържествено подписанъ договоръ. Тя се грабна съ насилие и измѣна. И тъкмо затова тя има право да добие свобода. Чрезъ самоопредѣление на своитѣ измѫчени синове да добие самоуправа. И така ще бѫде.
— Царибродско, Трънско, Босилегоадско, Кулско?! О! Тия земи, откѫснати отъ своята майка земя, се заграбиха по най-несправедливъ начинъ. И съ насилие
51
се присъединиха къмъ бѣдна Шумадия, безъ да се допита мѣстното население. Тъкмо така, както се заграби нѣкога и Поморавия. И тия страни трѣбва да се върнатъ къмъ своята майка земя.
Така рече Радичъ; но така ли казватъ алчнитѣ Пашичъ, Нинчичъ, Спалайковичъ!?
О! . . .
48. „Споразумъ"
Велико историческо събитие!
Пашичъ се спразумѣ съ Италия. Предаде хърватско Фиуме, за да развърже рѫцетѣ си. Защо? Противъ кого?
Може ли Пашичъ да мълчи, когато въ кѫщата му има „размиръ" и бунтъ? Какъ ще убие духа и стремежа за свобода у тѣзи немирни бугари-македонци, църногорци-разбойници, диви албанци и свободолюбиви хървати?
— Дай Фиуме, развържи рѫцѣ, мачкай брутално и звѣрски всѣка проява за свобода и независимость и върви свободно къмъ Солунъ!
О, нещастенъ Пашичъ! Насилието, жестокоститѣ, робството не носятъ миръ, спокойствие, благоденствие на никоя страна. Колкото повече упражнявашъ
52
насилие и робство, толкозъ поскоро донасяшъ погромь и гибель за своята страна. Ти не си патриотъ, Пашичъ!
Твоятъ „споразумъ" съ Италия е съ право нареченъ предателство спрямо отечество и славянство. Върви напредъ въ измяна и подлость. И най-сетне ще настѫпи день, когато твоята антиславянска политика на гнетъ и насилие,на слѣпъ шовинизъмъ и убийственъ империализъмъ ще се погребе завинаги. И ще настѫпи день на свобода и спокойство, независимость и самоуправа за общъ миръ и напредъкъ на народитѣ въ Югославия и на Балканитѣ изобщо.
Велико наистина историческо събитие!
49. Не е ли по-добре...
Брате духовниче, намѣсто да говоришъ дълги речи и праздни приказки, не е ли по-добре да работишъ?
Намѣсто да сѣешъ украза между братя, да събуждашъ страсти, не е ли по-добре да проявявашъ любовь чрезъ добри дѣла?
Брате духовниче, погледни, вижъ, колко нещастни хора се търкалятъ по прашнитѣ улици на всѣки градъ и простиратъ рѫцѣ къмъ тебе за помощь!
53
Погледни, вижъ, колко нещастни вдовици изнемогватъ подъ тежината на ежедневни нужди и падатъ духомъ и морално и простиратъ рѫце къмъ тебе за помощъ!
Погледни, вижъ, колко невинно пострадали затворници и други по наша вина паднали въ затворъ простиратъ рѫцѣ къмъ тебе за помощь!
Погледни, вижъ, колко невинни дѣчица безъ родители гинатъ преждевременно като мухи, а други простиратъ жално - милно рѫце къмъ тебе за помощь!
Брате духовниче, намѣсто да говоришъ дълги речи и праздни приказки, не е ли по-добре да работишъ? Намѣсто да сѣешъ умраза между братя, да събуждашъ страсти, не е ли по-добре да проявявашъ любовь чрезъ добри дѣла?
50. Глупавъ си ти!..
— Радвашъ ли се, брате?!
— Защо се радвашъ?
— Че ще дойдатъ неприятели?! Че ще настане управление на комунисти и дружбаши?!
— О, глупавъ си ти, нещастни българино! Прость си, неразсѫдливъ си, неразуменъ си!
54
Нимà, мислишъ, като дойде жестокиятъ неприятелъ, надъханъ со страшна умраза и голѣма злоба за мъсть и грабежъ, ще те пита кой си ти, какъвъ си ти, на коя партия принадлежишъ ти? Той ще гледа предъ себе „бугари", а не партизани, и еднакво ще притиска и ограбва всички.
Глупавъ си ти, брате, неразуменъ си, неразсѫдливъ си! Тежко на тебе, но дважъ по-тежко на твоитѣ слепи, алчни и злобни водители, които, като ходятъ сами къмъ пропасть, и тебе водятъ къмъ нея!...
О, Господи! Дай разумъ и просвѣта на този непросвѣтенъ и неразуменъ народъ! Дай му водители искрени, водители не властолюбци, не алчни за пари, не развратници, а самоотвержени апостоли и служители, надъхани съ любовь и вѣра за братство, за единение, за сплотеность!...
55
51. Уилсонъ умре
Уилсонъ умре. Уилсона погребаха. Уилсонъ не ще бѫде вече между живитѣ.
Не. Уилсонъ не умре. Уилсонъ тъкмо сега възкръсва, за да живѣе въ ума на хората презъ вѣковетѣ.
Уилсонъ бѣше миротворецъ. Уилсонъ обичаше човѣчеството. Уилсонъ искаше, следъ жестоката война, да създаде вѣченъ миръ между народитѣ. Той издигна знаме за вѣчна любовь, правда и братство; знаме за въдворение Царството Божие на земята. Лоши хора, егоисти и злобни, алчни и отмъстителни, отхвърлиха спасителното знаме на великия човѣкъ. И сключиха миръ, който донесе размирие въ душата и съвѣстьта на всѣки миролюбецъ и съзнателенъ човѣкъ. И хвърлиха свѣта въ хаосъ. И послѣдицитѣ ще бѫдатъ пакъ войни, убийства и кървопролития.
Не. Уилсонъ не умре. Уилсонъ ще живѣе въ паметьта на човѣчеството съ ореола на светецъ и мѫченикъ. И неговитѣ идеи за миръ ще бѫдатъ фаръ за народитѣ и рано или кѫсно тѣ ще възкръснатъ и ще се осѫществятъ.
Уилсонъ умре. Дз живѣе Уилсонъ!
56
52. Не ги осмивай
Чувствата на любовь сѫ свещени, — не ги осмивай!
Извиратъ ли тѣ отъ дълбочинитѣ на искреното човѣшко сърце, освѣтяватъ ли се тѣ со здревия разумъ на човѣкатѣ сѫ свещени не ги осмивай!
За обичь ли сѫ между два нееднакви пола, за другарство и вѣрностъ приятелска ли сѫ, за жертва къмъ немощния и страждущия ли сѫ, за помощь къмъ нуждающия се ближенъ ли сѫ, искрени ли сѫ — тѣ сѫ свещенине ги осмивай.
Не ги осмивай, не ги осмивай, сестро! Тѣ сѫ животъ, тѣ сѫ щастие, тѣ сѫ миръ, тѣ сѫ радость.
На любовь почива свѣтъть. Изчезне ли любовьта, всичко ще замръзне.
О свещена, искрена, блага любовь, бѫди благословена!...
53. Оня, който се мѫчи...
Ти казвашъ, че той иска да попречи на щастието ти?! Лъжешъ се, приятелко моя!
Оня, който се мѫчи да носи щастие на другитѣ, не може да пречи на твоето щастие.
Бѣше утро. Връщамъ се отъ нощната си работа. Дѣдо Мразъ бѣ напластилъ
57
петь педи снѣгъ. Студъ е нетърпимъ. Мъгла непроницаема спира погледа. Не може да се дише. Гдето капне, замръзва. Той броди по крайна улица и цѣпи напластения со снѣгъ пѫть.. Изненада!
— Диря адреса на боленъ баща и немощна майка, пъкъ се объркахъ. Азъ ли съмъ виновенъ, или нумерацията е грѣшна, не зная. Отивамъ у роднини тѣхни да се поправя.
И прибави :
— Не е мой даръ, чужди е, но на време трѣбва да се даде...
Не, моя мила; оня, който се мѫчи да носи щастие на другитѣ, не може да пречи на твоето щастие...
54. Нечистъ си, братко ...
Нечистъ си, братко! У тебе не говори искреностьта, а голѣмото честолюбие на кумиръ, на паднало величие отъ високъ пиедесталъ.
И много право.
Може ли човѣкъ да се помири тъй лесно съ положение на редникъ, на обикновенъ работникъ, когато вчера е билъ недосегаемъ водачъ, държалъ въ рѫцетѣ си сѫдбата на милиони люде; водачъ, комуто се кланяли, предъ когото пълзели всевъзможни безхарактерности?
58
Водачъ, който е разполагалъ безотчетно съ милиони държавни пари, който е раздавалъ служби, творилъ партия отъ безхарактерни партизани и блюдолизци, но не отъ граждани съ независимъ и свободенъ духъ, граждани творци на народно благо, граждани служители и борци за отечествена свобода и успѣхи?
Не, братко; нечистъ си, пороченъ си! Не говори у тебе искреностьта, а голѣмото честолюбие на кумиръ, на паднало величие отъ високъ пиедесталъ.
55. Церберъ
Но не оня, който стоеше до ронливия брѣгъ на тихата река Лета и пренасяше душитѣ на умрѣлитѣ гърци въ рая или пъкъла, а другъ — нашъ, български, домашенъ Церберъ
Седи около стадото си и лае.
Шумне ли листецъ, полъханъ отъ тихъ вечеренъ вѣтрецъ, Церберъ рипне и лае.
Фръкне ли муха предь задремалитѣ му очи, Церберъ рипне и лае.
Бръмне ли оса задъ увисналитѣ му уши, Церберъ рипне и лае.
Мине ли куче съседско край него, Церберъ рипне и лае.
59
Приближи ли се дѣге игриво до него. Церберъ рипне и лае.
Зашо Церберъ все лае и когато гѣрбва, и когато не трѣбва?
Защото толкова разбира. Защото Церберъ мисли, че трѣбва все да лае. И си лае.
Лай, Цербере, лай! Керванътъ си върви и ще си върви, а ти си лай, когато трѣбва и кога не трѣбва! . . .
56. Позволено — непозволено
— Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно.
Така дума апостолъ Павелъ.
Що е позволено? Що не е позволено?
Позволено е всичко, що е полезно.
Позволено е всичко, що не е противъ закона и съвѣстьта.
Позволено е всичко, що не е противъ обществения моралъ и добритѣ нрави.
Нужно е да имашъ винаги будна съвѣсть и да знаешъ границата на позволеното и непозволеното.
Приятелко моя! Твоятъ искренъ приятель не знае ли границата на позволеното и непозволеното? Не ти ли даде доказателства за съзнание и дългъ?
60
За благоприличие и искрено другарство? Позволи ли си нѣщо обидно съ жестъ, дума, двусмислие?
О, трудно е да се знае границата на позволеното и непозволеното! По-добре е да сторишъ по-малко отъ онова, що е позволено, отколкото да минешь границата на непозволеното.
57. Душа ми дайте . . .
Душа търся азъ, душа ми дайте! пряма, искрена, любяща; душа любвеобилна, душа свята, предъ която да разтворя сърцето си, да разкрия тѫгата си, тѫга осойница, която го гризе безъ милость и жалъ! ...
Защо е свѣтътъ лошъ? Коваренъ и зълъ? Жестокъ и безмилостенъ? Защо сѫ хората неразумни и невѣжествени? Защо се ядатъ помежду си? Унищожаватъ и биятъ?...
О, душа азъ търся, душа ми дайте! Душа пряма и искрена. Душа любвеобилна, душа свята, предъ която да разтворя сърцето си, да разкрия тѫгата си, тѫга осоница, която го гризе безъ милость и жалъ! ...
61
58. Ела, о, ела!
Факиръ беше. Бродѣше по безмлъвната гориста долина. Край бистъръ потокъ, где глухия клокотъ на тихата вода се сливаше съсъ звънливата пѣсенъ на славея, той се спре да си почине. И впи остъръ погледъ въ ясносинйо небе. О чудо! Видение. Мургава девойка съ черни огнени очи, черни смолисти и кѫдрави коси се изпречи предъ тихия погледъ на кроткия факиръ. Той се смая. Тя се усмихва съ небесна усмивка и го гледа омайно. Той прострѣ рѫце, откри обятия и шепти:
— Ела! О, ела! ...
Но дивното и очарователно видение постепенно се разреди като дневна мъгла подъ силния пекъ на огненото слънце и изчезна.
Факирътъ остана вкованъ на мѣстото, съ впитъ погледъ къмъ ясносиния небосклонъ, съ открити обятия и шепти:
— Ела! О, ела! . . .
Четиридесеть години той не мръдна отъ мѣстото си, Четиридесеть години зовѣше очарователното предъ себе видение.
Хора та мислѣха, че зове невидимия и всеблагия Бога. Носѣха въ устата му храна. Погребаха го съ открити обятия. Браминитѣ го причислиха въ лика на светцитѣ.
Ела! О, ела! . . .
62
59. Всичко е суета
Следъ зноенъ день, при сияйно слънце, свѣтеще като разтопено злато, настѫпва тиха безлунна нощь. Полумракъ Гора и небо, птица и звѣръ почиватъ следъ дълга дневна умора.
На дългия безлюденъ пѫтъ върху синия небосклонъ се рисува силуетъ на позната мила дѣвойка. Приближава къмъ мене.
— Тя е! О, да бѫде благословена минутата, която ми дава възможность да я видя!...
И... изчезна...
Защо се яви? Защо си отиде? Да увеличи тѫгата ли ми само?
О, суета на суетитѣ! Всичко е суета!...
60. Апостолъ Павелъ казва
Апостолъ Павель казва:
Всичко ми е позволено, но всичко ли е полезно?
Защо човѣкътъ има разумъ? Нали трѣбва да мисли?
И азъ желая да помогнемъ, да спасимъ отъ смърть тоя нашъ братъ, талантливъ момъкъ, артистъ, но съ работи
63
неразумни, съ опити безсмислени може ли да се помага?!
Да, всичко е позволено, всичко може да прави човѣкъ, но всичко ли е полезно?!
61. Оставете я
Алегория.
— Що?! Рѣшила да се дави?! И вие я спирате?! Грѣшка е! Оставете я да върви. Щомъ рѣшила, никаква сила нѣма да я спре. Колкото повече я спирате, толкова повече желанието се увеличава. Пуснете я. Кажете ѝ спокойно:
— Искашъ, сестро, да се давишъ?! Върви! Върви спокойно, не се спирай!
И когато ще тръгне, желанието ѝ ще угасне. И когато ще се изправи върху високия скалистъ брѣгъ надъ страшната водна стихия, ще прогледне, ще отрезвѣе и ще каже:
— Не! Не трѣбва да умра! Животътъ е даръ, който не трѣбва да се отнима отъ никого.
Ако пъкъ изпълни безумното си и диво желание, не скърбете. Кажете:
— Тъй трѣбвало да бѫде.
И вървете спокойно по трудния пѫть на живота.
