За Юстиніановы права на Охридска архіепископія Или за цьрковна независимость и самостоятелность на Охридско-Българско Священноначаліе.   Натанаил Зографски (Охридски)     Въ печатницѫтѫ при Асма-алтѫ y Джамлѫ-ханъ № 8, Цариградь, 1873   Сканове в .pdf формат (30.4 Мб) от www.strumski.com

 

I. (Царь Юстиніанъ Великій и Примѫ Юстіанѫ (Охридъ). Писмо на Юстиніанъ до Охридскій Архіепископъ Кателіан въ 535 г. Папа Вигилій. 131 Юстиніановъ указъ)

II. (Царь Българскій Борисъ. Нилъ Доксапатрій. Симеонъ и Левъ Философъ (премудрый). Българскій царь Кало-Іоаннъ до папа Иннокентія третяго. Царственникъ Българскій)

III. (Грьцы на Архіепископскы столицы въ Българія, но нейната Цьрковь и Іерархіа покорена не Патріаршескому, а Царскому попеченію. Өеофилактъ, Архіепископъ Охридскій. Арсеній, послѣдній Архіепископъ Охридскій и всея Българіи. Высокійтъ Царскій Ферманъ)

 

 

Любезный Читатели !

 

Предлагаемото Вамъ тука за независимостъ и самостоятелностъ на Охридско-Българско Священноначаліе написано быде още въ 1851 година, когато още нито мыслеше нѣкойси за такво нѣщо ; послѣ това ся напечати оно въ Българскы Цариградскы Книжицы въ 1858—1861 год. Сега отново споредъ времето и обстоятелствата ся попълни и ся напечати оно отъ сѫщійтъ съчинитель, който и умолява ученытѣ еднородци и нееднородци, ако намѣратъ въ него погрѣшкы или недостаточны доказателства, погрѣшкытѣ да исправатъ, a за доказателствата Онъ вседушевно желае, щото тіи просвѣщенны мѫжи да ся заемнатъ и, при своята си безпристрастна критика, да представатъ другы по-ясны и по-вѣрны свои доказателства

 

 

4

 

въ полза или въ опроверженіе на неговытѣ, което и въ единыйтъ и въ другійтъ случай ще послужи за полза и на Българска Іерархія и на Цьрковна Исторія.

 

Съчинитель.

 

---

 

 

ЗА ЮСТИНІАНОВЫ ПРАВА НА ОХРИДСКА АРХІЕПИСКОПІЯ

 

 

При всичко това, що милостивыйтъ и человѣколюбивыйтъ нашь Царь Султанъ Абдулъ Азисъ освободи вѣрноподданныйтъ си Българскій народъ чрезъ Свой Высокій Ферманъ изъ-подъ ярематъ на Цариградскійтъ Патріархъ и на неговото безчеловѣчно духовенство и возобнови еднѫ независимъ и самоуправителнѫ Церковь подъ име Екзархіа, но той, Патріархъ, като и до сега не припознава, нито иска да припознае тѫѭ Высока Царскѫ волѭ и благоволеніе камъ Българытѣ, то и ся сили онъ да удьржи право за да избира и да праща пакъ на Българытѣ всичко высоко духовенство, какъ-то Епископы, Архіепископы и Митрополиты на Българскы Іерархическы Престолы, изъ едны само Грьцы, или же погьрченны Българы, Арнауты и Куцовласы, така, щото чистытѣ Българе и сега да нѣматъ въ своя Іерархія духовенство пò-горѣ отъ священническа степень, a къ Епископска степень и престолъ, и къ цьрковна независимость да имъ бѫде закрытъ всекаковъ достѫпъ. Таквы очевидно неестественны, противуевангелскы, противуцьрковны и весма пагубны по свои послѣдствія претенціи на Цариградското Патріаршество неволно приводятъ всякого къ

 

 

6

 

слѣдующій вопросъ: всегда ли е было това заради Българска Іерархіа така, или е имала и она въ преждны времена природны изъ свой родъ вьрховны цьрковны пастыри, които независѣли и не были подчипены нито на Цариградскійтъ, нито на другы нѣкои патріарси ?

 

Мы знаеме, що на Българска Цьрковь още при пьрво нейно появленіе, Римска и Цариградска Церкви употреблявахѫ всичкы свои силы да ѭ присвоятъ, но была ли она подчинена въ іерархическо отношеніе на нѣкоя си изъ нихъ така, каквото ѭ найдохме мы и каквото искатъ Гьрцы-тѣ да бѫде она за всегда въ съвьршенна зависимость отъ Цариградскаго патріарха? Возможното рѣшеніе на овый вопросъ ще бѫде предметъ на нашето изслѣдовапіе. И, утвьрждающися на историческы свидѣделства и писменны документы, оттовараме, що Българската церковь имала е самостоятелнѫ и отдѣлнѫ цьрковнѫ Іерархіѭ и пьрвосвятители нейны независъли нито отъ Римскы, нито отъ Цариградскы патріарси нито кога были избираны, нито кога были посвящаваны на Архіепископскій чинъ, нито пакъ кога са управлявали Българскѫтѫ церковь. Понеже:

 

1^-о Още въ шесто столѣтіе Цариградскій царь Юстиніанъ Великій, щомъ токмо подчини на Епископія Примы Юстиніаны (сегашній Охридъ) Сѣверо-Восточны Области, които послѣ быдохѫ завладены отъ послѣдошедши Българѣ, такожде обѣ Дакіи и Панноніѭ, то даде онъ на тая Епископія и права на независимость и самостоятелность цьрковна; по тыя права Архіепископы Охридскіи бѣхѫ избираемы въ Архіепископско достоинство отъ Соборъ на Епархіалнытѣ ѝ Митрополиты и бѣхѫ утверждаемы въ това достойнство тамо на мѣстото имъ.

2^-ро Кога Българе идолопоклонницы завладѣхѫ и Охридъ или Примѫ Юстиніанѫ съ подчиненнытѣ му цьрковно области, тогава щомъ токмо начна да ся распространява и между нихъ Христіанство и щомъ токмо начна да ся появява и да ся уредува въ нихъ церковь,

 

 

7

 

то незабавно ся появихѫ въ нихна Іерархія и права-та, които Юстиніанъ Великій беше даровалъ на Охридска епископія ; по тыя права Архіепископъ Охридскій и всея Българіи ся избиралъ въ това достойнство отъ неговъ Соборъ и ся е утверждавалъ въ Архіепископскій чинъ отъ Българскаго царя, което ся пазило до тогава, до когато е сѫществувало царетво Българско.

3^-о Послѣ паденіето на Българското царство, Архіепископъ Охридскій и всея Българіи, каковъ ли да беше родомъ-Българинъ или Грькъ, ако и да ся назначаваше въ архіепископскій степень и ся утверждаваше въ това достойнство и отъ Цариграскій царь, но това ся правеше независимо отъ Цариградскійтъ патріархъ, и тѫѭ независимость Охридскій Българскій Архіепископъ удьржа и послѣ паденіе Цариградско до 1767 година. И така казуваме:

 

1-во.

 

Юстиніанъ Великій, Славянинъ Охридскій и царь Цариградско-Ромейскій, триста годины предъ крьщеніе Българско возвыси Примѫ Юстіанѫ (Охридъ), своето незнаменито мѣсторожденіе не токмо на степень пьрвокласнихъ градовъ Имперіи, но и направи ѭ въ цьрковна Іерархіа да е независима (ἀυτόνομος, ἀυτοκαίφαλος) Архіепископія.

 

За това нѣщо, освѣнь пò-късны писатели, Прокопій, съвременникъ Юстиніановъ, описувающь подробно происхожденіе и сѫществованіе на Прима Юстиніана — сегашній Охридъ, упоминя въ своето описаніе и за архіепископа Охридскаго и говори: Прима Юстиніана (сирѣчь сегашній Охридъ) есть столица Архіепископа Иллирійскаго. [1] На той архіепископъ Юстиніанъ далъ е во власть заради независимо цьрковно управленіе варварскы, или пò-добрѣ да кажеме славянскы во Европа земли, които тогава сѫ ся находили въ

 

 

1. Procop. Lib. IV de Aedefic. Cap. 1.

 

 

8

 

Цариградска Дьржава [2] политически, а цьрковно въ Папска епархіа. Тія земли сѫ: внутрення и прибрежна Дакіи, Тривалія или Превалія, Дарданія, горня или пьрва Мизія, Паннонія, долня или втора Мизія [3] и втора Македонія. Въ това нѣщо ны увѣряватъ Юстиніановы узаконителны писма. Такво едно писмо Юстиніанъ пратилъ е Охридскому Архіепископу Кателіану въ 535 година 18 Априлій. Ето що пише онъ Кателіану:

 

САМОДЬРЖЕЦЪ ІУСТИНІАНЪ АВГУСТЪ, КАТЕЛІАНУ БЛАЖЕННѢЙШЕМУ АРХІЕПИСКОПУ ПРИМЫ І-УСТИНІАНЫ (ОХРИДА).

 

„Всячески желающе да ся возвеличава наше отечество, въ което ни е далъ Богъ пьрво да дойдеме на той създанъ отъ Него свѣтъ, ми искаме да го распространиме съ пò-голѣмѣ прирàщенія (πρωνομίας incrementis) и въ іерархическо отношеніе; заради това желаеме, да би временный (pro tempore κατὰ καιρόν) священнѣйшій Епископъ Примы Іустиніаны отечества нашего бѣлъ не токмо Митрополитъ, но и Архіеписковъ, а другытѣ епархіи да бѫдатъ подъ негова власть, сиречь: каквото внутреннята (средиземна) Дакіа, така и прибрѣжната Дакія, и втора Мизія, и Дарданія, и Превалитанска область, и втора Македонія и още часть отъ втора Паннонія, що е въ Баченскій окрѫгъ.

 

Слѣдователно понеже въ стары времена главно управленіе бѣше въ Фирміа (Сирмія), гдѣто торжествуваше всичкото Иллирійско величіе въ гражданскы и въ епископскы

 

 

2. Който е читалъ за преселеніе на варварскы народы и за нападеніе нихно на всеобща Ромейска Имперія, той ще ся увѣри, колку е владѣлъ Цариградъ въ Европа на Юстиніаново врѣме.

 

3. Глѣдай въ Юстиніанови узаконителни писма, гдѣто ся упоминя въ едното Горня или Пьрва Мизія, въ другото ; Долня или Втора Мизія. Тука може да ся подразумѣва упущеніе, нежели погрѣшка.

 

 

9

 

работы, а послѣ това во времената на Аттила щомъ ся завладѣхѫ онія страны, то Апиній, който бѣше управитель на главното управленіе на града Сирмія, побѣгна въ Солунъ, тогава и священното достоинство послѣдова съ това главно управлевіе, и Солунскійтъ епископъ, не съ своя особна власть, но подъ сѣнката (sub umbra) на главното управленіе ся удостои съ нѣкои си правдины (privilegia). Но сега споредъ Промыслъ Божій понеже нашата Дьржава ся увеличи и ся распростре и на двата брѣга Дунавскы така, щото сега и Виминакъ, и Рѣчидово, и Литерата, които са отъ другата страна на Дунавъ, пакъ ся подчинихѫ подъ наша власть; то за нужно найдохме да пренесеме това славнѣйше наше главно управленіе, което бѣше въ Паннонія, въ нашето благополучно отечество, защото втора Паннонія не отстои много (далеко) отъ средиземната Дакія. И понеже безполезно бѣше заради Царството да отхождатъ всекога человѣцы, които ся упражняватъ съ воинственны работы, въ пьрва Македонія отъ толкува растояніе и съ толкува мѫчнотіи, заради това ни ся видѣ за нужно да ся пренесе това главно управленіе въ пò-горны страны, щото околнытѣ епархіи да пріиматъ отъ Него пò-лесно подпомогваніето си (θεραπείαν).

 

Заради това и Твое Блаженство и всичкытѣ священнѣйши началницы Архіепиокопы на предреченната Пьрва Іустиніана нека да иматъ преимущества (prærogativa, πρωνόμι) и всичкѫ конечнѫ свободѫ, и силѫ и власть за да уполномощаватъ и уреждатъ въ всичкытѣ горѣпоменаты епархіи, градове и мѣста, нека такожде иматъ най силнѫ и най высокѫ власть, най высоко священноначалство, най голѣмо величіе (μεγαλοπρέπειον) и отъ твой токмо прѣстолъ да става опредѣленіе (за тыя мѣста), и само тебе да те иматъ за Архіепископъ, Епископъ же Солунскій отнюдъ (никакъ) да ся не мѣша въ рукоположеніето имъ (οὐδέ μιᾶς κοινωνίας φυλαττομένης τοῦ χειροτονείν ἐκήνους).

 

 

10

 

Ηο ты самъ единъ и всичкитѣ величайши священноначалници на Пьрва Іустиніана да бѫдатъ неговы Сѫдіи и Отсѫдницы въ всѣкакво неспоразумѣніе и премѣна, що може да ся случи въ тая епархія (сирѣчь съ Пьрва Македонія).

 

Ако ся появи нѣкоя ряспря, отъ другы да ся не сѫдятъ, но отъ тебе едного собственнаго Архіепископа и всички предречены епархіи да припознаватъ тебе самаго за свой владыка и самогосподствующій, при това още да имашь силѫ да испроваждашь церковницы или отъ себе си, или чрезъ твое позволеніе и да имашь священнѫ власть и дозволеніе за рукоположеніе.

 

Но и въ Аква, която е епархія на Прибрежна Дакія Заповѣдуваме, щото нейнъ епископъ отъ сега веке да ся рукополага отъ твоя святость и за напредъ никакъ да не бѫде подъ Месемврійскій Епископъ; но Месемврійскійтъ нека си стои въ Месемврія и да нѣма никакво съобщеніе съ Аква, а Аквійскійтъ Епископъ нека да има предреченнѫтѫ епархиѭ и всичкитѣ нейни крѣпости (κάστρα), и земли, и цьрквы, за да може да испѫди Боносовѫтѫ ересь и всичкитѣ зараженны отъ тая ересь да покори и обърне въ Православна вѣра.

 

Заради да знае прочее Твое Блаженство расположеніето на нашата воля, заради това испровождаме настоящето узаконеніе твоему честному Престолу, така, щото Церковь на нашето отечество да има такво благодѣяніе на вѣкы (за всегда) во слава Всесилнаго Бога и во вѣчна памятъ на нашето Царствіе. А когато са случи послѣ тебе управительотъ на Твойтъ Престолъ да ся престави отъ настоящій животъ, то опредѣляваме да ся избира тогава бѫдѫщійтъ му Архіепископъ отъ Митрополитскійтъ си Честный Синодъ и да ся возводи каквото подобава на Архіепископъ, който ся почита отъ всичкы Церкви, безъ да има нито най малко сношеніе съ Солунскійтъ епископъ.

 

Нека прочее Твое Блаженство не отлага, но съ всѣкы

 

 

11

 

начинъ да тури въ дѣйствіе това, което мы узаконяваме [4]."

 

 

Послѣ това писмо десеть годины находиме едно друго узаконително Юстиніаново писмо именно отъ 545 година 17 Марта, което Юстиніанъ пратилъ е Петру Преторійскому Епарху и въ което, между другытѣ цьрковны каноны и распоредванія, що ся относятъ до святытѣ Цьркви, му заповѣдува да тури въ законно дѣйствіе и горепоказанното распоредваніе. Ето що пише Юстиніанъ за това нѣщо:

 

„Повелѣваемъ прочее да ся сохраняватъ святытѣ цьрковны каноны, които четыритѣ святіи Сѵноды положихѫ или одобрихѫ; ........ защото догмытѣ отъ тыя Сѵноды исто каквото Божественны писанія пріимаме и канонытѣ имъ исто каквото законы пазиме. И за това заповѣдуваме съгласно съ нихны опредѣленія, да бы святѣйшій на старыйтъ Римъ Папа былъ попьрвъ отъ всички священницы, а Блаженнѣйшій Архіепископъ Цариградскій на новыйтъ Римъ да има второ мѣсто послѣ святѣйшійтъ Апостолскій Престолъ на Старыйтъ Римъ и ся предпочита предъ всичкитѣ другы. А повременныйтъ (pro tempore, κατα καιρόν) Блаженнѣйшій Архіепископъ Примы Юстиніаны, Отечества нашего да има за всегда подъ собственно свое управленіе Епископитѣ на епархіитѣ: Внутрення и Прибрежня Дакіи, Тривалія, Дарданія, Вьрхня Мизія (а споредъ горното писмо и Долня или Втора Мизія) и Паннонія. Онъ да гы рукополага, а неговъ Сѵнодъ да го рукополага него самаго и въ самытѣ подлежащи нему епархіи да дьржи мѣсто на Апостолскій Рилскій Престолъ споредъ опредѣленіе на святаго Папа Вигилія [5]."

 

 

4. Christ. Oriens T. 11. pag. 19 et 20. Истор. изслѣдованіе за Охрид. и Ипек. Архіеп. 1869. стр. 8. — Περὶ τύς Ἀυτοκάιφαλου Ἀρχιεπ. Ἀχρίδος 1859. σελ. 37, 38, 39.

 

5. 131. Новелла Юстиніанова. Истор. Изслѣд. за Охрид. и Ипек. Архіеп. 1869. стр. 9. Περὶ τύς Ἀυτοκάιφαλου Ἀρχιεπ. Ἀχρίδως 1859. σελ. 41, 42.

 

 

12

 

Изъ тыя два писма Юстиніана Великаго ясно видиме, що Охридска Епископія удостоила ся да има исто таквы права, каквыто иматъ пьрвенствующитѣ Епископіи, сирѣчь: Цариградска, Александрійска, Антіохійска и Іерусалимска. Но тыя права Охридскія Епископъ получилъ е независимость (ἀυτοκαιφαλίαν) и самостоятелность (ἀυτονομέιαν), която съ нищо не ся отличава отъ независимость и самостоятелность на четырытѣ Патріарси. Тѫѭ независимость и самостоятелность, между другытѣ преимущества, Юстиніанъ показува особенно съ наименованіе Архіепископа. Онъ пише: “Да бы Святейшій Пьрвосвященноначалникъ Примы Юстиніаны — Отечества нашего — былъ не токмо Митрополитъ, но и Архіепископъ." Изъ което ся види, защото титло Архіепископъ не е было едно пусто титло, каквото го видимо сега въ нѣкоа мѣста, но оно си е имало своѭ силѫ и значеніе.

 

Но за да има това Юстиніаново узаконеніе и цьрковно припознаннѫ величественность и каноническѫ силѫ, Юстиніанъ приканилъ е на согласіе заради това нѣщо и Вигилія Папа Римскаго, каквото Цьрковнаго началника надъ тыя епархіи или области [6] исто така, каквото послѣ Царь Сьрбскій Душанъ покани Охридскаго Архіепископа заради составленіе на Ипекското независимо Архіепископство отъ подвластнытѣ на Охрида Епархіи [7]. И дѣйствително Вигилій ся согласи на Юстиніановото распорежданіе, което ясно видиме изъ вышеприведенната Новелла, гдѣто ся казва :

 

„и въ самытѣ подлежащы нему (Архіепископу Охридскому) Епархіи да дьржи (има) мѣсто на апостолскій Римскій Престолъ споредъ опредѣленіе (κατὰ τὰ ὀρισθέντα) на святаго Папа Вигилія.“

 

При това можеме още да ся увѣриме въ това и изъ слѣдующее:

 

 

6. 131. Новела Юстиніанова. Бароній ad. an. 555 I. VII. pag. 537. Christ. Oriens. T. II, N XXV. pag. 21.

 

7. Исторія Слав. Райча томъ II, стр. 611

 

 

13

 

„Папа Вигилій дойде въ Цариградъ въ 547 година и престоя тамо до 556 година; въ разстояніе на това време подъ Негово предсѣдателство станалъ е особенъ Цариградскій Синодъ преди петыйтъ Вселенскій Соборь, бывшій въ 553 година ; на той Синодъ Юстиніановото узаконеніе заради Охридската Архіепископія было пріемнато и припознато за дѣло веке извьршено [8], което испослѣ и петыйтъ Вселенскый Соборъ е припозналъ, е удобрилъ и е утвьрдилъ [9], когато при отсутствіето на Иллерійскитѣ Епископы е казалъ: "Мы имаме мнѣніето на Архіепископа т. е. Охридскаго, и оно е доста заради насъ“ [10].

 

Това учрежденіе Юстиніаново остана си неизмѣненно и послѣ смьрть Юстиниіанова, каквото видиме изъ писма на Папа Григорія Великаго. Овый святитель, щомъ токмо узна отъ Охридскій Сѵнодъ, защото той Сѵнодъ избралъ е Епископа Іоанна за Архіепископа (своего) Иллирійскаго, въ писмо свое къ всички Иллирійски Епископы одобрилъ е такво избираніе за това, защото е станало съ единодушно нихно съгласіе. Онъ имъ пише:

 

„Вы ако да пазите поредокъ на стары обычаи, то това нѣщо и намъ донаса радость за ваша грыжа за това нѣщо, и братство ваше быва безопасно за ваше распоряжданіе. И така понеже мы узнахме изъ писма ваши, които ни пратихте, че сте избрали вы Іоанна, нашего брата и соепископа съ единодушно съгласіе на всичкитѣ ви, а такожде и съ съизволеніе Свѣтлѣйшаго Князя; то мы премного ся възрадовахме, защото, помощію Божіею, възведенъ е въ должность священноначалія той, когото общій сѫдъ вашь нашелъ е достойнаго заради това нѣщо.

 

 

8. Δοσιθ. περί τοῦ ἑν Ἰερουσ. Πατρ. Βιβλ. Ε'. κεφ. Κ'. § 2 κ.' 8.

 

9. Πυδάλιον editio 1800. pag. 112. Συμείοσις 1. — τρίτη δὲ (ἀυτοκαίφαλος Ἀρχιεπισκοπὴ) ἡ Ἀχρίς, ὅτι ἐπὶ τοῦ Ἰουστινιανοῦ τοῦ ἐπὶ τῆς Ε' Συνόδου ἀυτοκαίφαλος ετιμηθη.

 

10. Πρακτικὸ Συνοδ. Γ. XX. Ἰστορ. τῆς Ε' Συνoδου. Δοσίθ. Ἰερουσ. Βιβλ. Ε'. καιφ. ΙΕ', §. 4.

 

 

14

 

Заради това, съгласно съ ваше предложеніе, и мы, величіемъ нашего изволенія, утвьрждаваме упомянутаго нашего брата и соепископа въ той священническій чинъ, въ който е турень вечь отъ васъ.“

 

И пакъ онъ продължава:

 

„За нужно находиме да съвѣтуваме вашето братство да ся покорявате безпрекословно избраниому отъ васъ какво-то въ това, що ся относи до цьрковный чинъ и до правого ученіе, така исто и во всичко друго, що не противорѣчи на каноническы правила, за да може вашата покорность да докаже, що ваша любовь го избрала послѣ ваше здраво разсѫжденіе.“ [11].

 

Такво исто избраніе быде и съ Епископа Льва, когато соборъ Охридскій избра изъ средъ себе си Льва за Архіепископа Охридскаго, то истый Григорій Папа написа на Льва едно писмо, въ което изъяви онъ своѭ радость за избраніе-то му во архіепископа Охридскаго съ съгласіе на всичкій Соборъ и съ съизволеніе князя [12], по обычай пратилъ му и омофоръ. Онъ писалъ е Льву:

 

„Като пріяхъ извѣстіе отъ наши братія и соепископы, че вы сте призваны на священноначалническо мѣсто съ единодушно на всичкій Соборъ съгласіе и съ воля Свѣтлѣйшаго Кяязя, мы съ велика радость воздадохме благодареніе Богу Създателю нашему, и исто каквото братство твое, и мы такожде во всичко имъ съчувствуваме и молиме Всемогущаго Бога, да бы Онъ самъ,

 

 

11. Epistol. Papas Grig. liber. IV, Epist. VII.

 

12. Неизвѣстно тука ни име, ни мѣстопребиваніе князя, но правдонадобно можа да кажеме, що Юстиніанъ, какъ Славянинъ родомъ, изъ вышеизброеннытѣ области варварски, или, подобрѣ да кажеме, Славянски, съставилъ е Охридско Княжество, и гражданскій управитель Охридскій былъ е князь на Варварытѣ или Славянытѣ въ Цариградска Дьржава въ нѣкоя зависимость отъ Цариградскій Престолъ. И Акумъ въ Юстиніаново врѣме ся наричалъ: ὁ τοῦ Ἰλλυρίκου βασιλεύς Ἀχόυμ ὁ Ωὗνος. Cedrin T. 1, pag. 293.— Желателно е да ся заематъ ученытѣ съ той нашь намекъ (насокъ).

 

 

15

 

каквото е избралъ вашѫ любовь презъ своята Му благодать, така исто и да ѭ покрыва во всичко съ свой Му покровъ, — пращаме ви по обычай и омофоръ.“ [13]

 

Третье писмо на той святый Папа, което ся относи до Охридска Архіапископія, ся находи на име Феликса Епископа Софійскаго (Сардикійскаго) въ Българія. Въ това писмо Папа увѣщава Феликса да ся покорява и да ся не противи Архіепископу Охридскому.

 

Извѣстихме ся, пише Григорій Феликсу : „Чи братство твое не ще да ся покорява брату нашему Іоанну, Епископу Примы Юстиніаны, каквото обыкновеніе иска това......... Заради това те увѣщаваме да отхвьрлишь высокоуміе, да ся смиришь и непрестанно да ся покорявашь твоему распорядителю (ordinatori), упомянутому нашему брату и соепископу.“ [14] и прочая.

 

Изъ тыя писма Папы Григорія ясно видиме, що и въ това време Охридскій архіепископъ независимо и самостоятелно управлялъ е цьрковнѫтѫ Іерархіѭ во всичкытѣ области, които ся упоминятъ въ Юстиніановытѣ писменны узаконенія и упазилъ е правото, което Юстиніанъ е даровалъ на Охридска Архіепископія, именно: Онъ ималъ е подъ свое управленіе Епископы и Соборъ оть тыя Епископы, и по изволеніе Иллирійскаго или Охридскаго князя той Соборъ избиралъ своего Архіепископа и го возводилъ на Архіепископскій чинъ и престолъ. [15].

 

 

13. Epist. Papae. Grig. Lib. IV. epist. VIII.

 

14. Ibidem Epist. X.

 

15. Въ писмата си св. Папа Григорій Великій показва нѣкоѭ си началническѫ власть надь Охридскаго Архіепископа и Охридскій Соборъ каквото надъ подчиненаго нему и каквото че и безъ негово соизволеніе и Омофоръ не е могло да быде пълно поставленіето на Охридскійть Архіепископъ отъ единъ токмо Соборъ Охридскій, а изъ послѣдното писмо пакъ ся види, какъ че Архіепископъ Іоаннъ не моглъ е да усмири подчиненнаго си Филикса, а го е предалъ на началника си. — Мы, знающи, що всичкіи тыя области бѣха въ округъ на Старо-Римскій Апостилскій Престолъ и що Охридскій Архіепископъ былъ надъ тыя области каквото другъ Папа, споредъ опредѣленіе на Папа Вигилія, но видящи и това, що Охридска Архіепископія законнымъ образомъ извадена е изъ подъ зависимость на друга архіепископія съ всички тыя области и що всички епископи на иститѣ области ся подчинены само на Охридскій Архіепископъ, ограждаваме неприкосновенность на независимостьта и самостоятелностьта Охридскаго архіепископа и неговыхъ Епископовъ отъ непосредственна надъ нихъ Григоріева власть съ слѣдующи правдоподобности, и именно

 

1) Сѵнодъ Охридскій или Иллирійскій заедно съ князя си е избралъ и е възвелъ на Архіепископскій степень Іоанна и Льва безъ всекое за това нѣщо предварително писменно сношеніе съ Римъ, а токмо послѣ, отъ какъ Българскій или Славяно-варварскій князь о утвьрдилъ това избраніе и възведеніе, Сѵнодътъ е извѣстилъ Григорія Великаго за своего пьрвосвятителя съ обыкновенна просба — ex more, за да знае, че го избрали они споредъ Цьрковны Правила и съборно споредъ Юстиніановото узаконеніе, каквото и самъ Григорій пише : “ако да ся пази у васъ древнее обыкновеніе.

 

2) Въ старо време, каквото и сега въ наше време, былъ е цьрковный обычай да ся извѣщаватъ взаимно цьрквитѣ не токмо за избираніе на свойтъ Пьрвосвятитель, но и за другы замѣчателны премѣны и уредбы въ нихъ, и, каквото видиме изъ Исторіи, ако о бывало това и между Римската и Цариградската Цьрква до съвьршенното имъ отдѣленіе, то удивително ли е, ако Охридската Церковъ е упазила той обычай камъ бывшаго по преди нейнаго началника.

 

3) Григорій Великій, каквото всекій може да ся увѣри изъ всичкитѣ му писма, на весма много Епископы и, можеме каза, гдѣ токмо е слушалъ, че е произведенъ Епископъ или Архіепископъ, ето ти го и онъ съ утвьржденіе и съ палліумъ (омофоръ), но токмо „ex more", каквото самъ онъ казва, безъ да предвиди, чи това негово простодушно “ex more" ще ся обьрне въ славолюбивытѣ му преемницы въ собственно право. И

 

4) Мнозина въсточны Архіереи даже равны Григорію, прибѣгнували ся къ него за негова святость на сѫдъ и оправданіе, и Григорій или гы оправдавалъ или гы осѫждавалъ и противу воля на нихны Пьрвосвятители распоредачи, и даже на таквы е простиралъ онъ власть, които сѫ имали равно нему достоинство, независимисть и самостоятелность, каквото напримѣръ Адександрійскій Епископъ и друзіи. Послѣ това, що е удивигелно, ако Іоаннъ ся оплакалъ Григорію отъ Феликса, и ако Григорій, какь почитаемый отъ всички Епископы написалъ е Феликсу и го поскаралъ? — Отъ това никогда не можеме да кажеме, чи Григорій е былъ непосредственный Началникъ Іоанну и Льву. —

 

 

16

 

Что быде съ Охридска Архіепископія въ седмый вѣкъ

 

 

17

 

послѣ Папа Григорія Великаго и Охридскы архіепископы Іоанна и Льва, ся продължавала ли още въ той вѣкъ нейната независимость и самостоятелность каквого при Іоанна и Льва, или заедно съ смьртьта имъ ся упразднила ? Мы за това нѣщо не можехме нищо да найдеме нито отъ Папы, нито отъ Цариградскы царіе и патріарси, нито пакъ отъ некойси списатель отъ онова време. Токмо позднѣйшій писатель Лекіенъ утвьрждава, що Юстиніановы права, които бѣхя дарованы на Охридска Архіепископія, сѫществовали въ нея до това исто време, когато Българе-Идолопоклонницы въ царствованіе Константина Погоната (въ 678 год.) ся распрострехѫ отъ Дунавско устіе (Сулина) дори задъ Превалитанска область и истребихѫ тамо христіанство. И въистина, въ седмо столѣтіе Български пълчища отъ камь юго-востокъ часто проходехѫ съ огънь и съ мечь въ рѫцѣтѣ си отъ Сулина право до самый Епирь (Янина), а това естественно могло да препятствува на Охридската архіепископія да има нѣкои сношенія съ Цариградъ, или съ Цариградско Началство ; а отъ сѣверо-западъ подобны на тыя пълчища подъ име Лонгобарды и другы варварскы народы, заради които още попреди упомянутый Григорій Великій съ плачь писалъ е изъ Римскы крѣпости Царю Маврикію въ Цариградъ и Александрійскому Епископу Евлогію [16], такожде могли да препятствуватъ Римскому Папѣ

 

 

16. Liber. IV. Epist. XXXI. Григорій пишо Маврикію: „Азъ страдамъ подъ мьчь Лонгобардовъ.“ И пакъ: „Италія ежедневно овладѣваемая, ся подфърля ярму Лонгобардовъ. И Lib. V. Epist. LX. Епископу Евлогію: „Колку мы страждеме отъ мьча Лонгобардовъ въ ежедневно опустошеніе, убіеніе и погубленіе, не можеме да искажеме.

 

 

18

 

да ся списува съ Охридската Архіепископія, така, щото Юстиніановытѣ права могли и въ това врѣме да сѫществувагъ и, какъ по-преди, да си сѫ были въ всичка своя сила въ окруженната отъ жестоки идолопоклонницы-варвары Охридска Архіепископія до само това врѣме, когато Българе-Идолопоклонницы истребиха тука христіанство; (ако можеме съ увѣренность да пріемеме това нѣщо). Освень това, Българе съ свои набѣгы на подвластнытѣ Охридской Архіепископіи области пресѣкаіощя на тамъ пѫть за Цариградското началство, а Лонгобарды и прочіи варворы за Римското духовенство, заведнажь не овладѣха Мизіѭ, (сегашнѭ Българіѭ), но и въ завладеннытѣ мѣста вѣроятно не са могли да истребатъ христіанството, каквото ся видѣло на Византійскы лѣтописцы, а могли обаче до толкова да го заглушатъ, щото едвамъ могло е да ся замѣти оно даже и въ най скрытото христісанско населеніе. Послѣ това ся втъргнаха вечь они въ Тракія къ Едрене и Цариградъ, а отъ тукъ въ Македоиія къ Солунъ. Но въ самата средня Македонія, въ Дарданія и Превалія (Загора) не ся показваше Българо-идолопоклонническо владычество до царствованіе Погонатово. Токмо въ царствованіе Погонатово въ 678 година Българе нанесоха въ тыя области до самото Іадро Море и до Термопили (въ сеганшя Еллада) най тежкій ударъ на христіанството, а съ него заедио и на Цьрковното Охридско Священноначаліе [17].

 

Но христіанство, ако сѫществовало въ Македонія, Превалія и Дарданія повече отъ половина вѣкъ послѣ Григорія Великаго и Охридскы Архіепископы Іоанна и Льва, то оно не е могло да бѫде безъ священство. И въистина тука ся находило священство до самото време, когато Българе сѫ завладѣли тыя страны. Българскіи посланницы сами сѫ засвидѣтелствовали на Констатинополскій Соборъ въ 867—870 год.,

 

 

17. Memoriae popul. pag. 500—509.

 

 

19

 

що нихны предки (прадѣды) сѫ нашли священство въ тыя земли, които они завладѣли отъ Грьцы [18]. Но священство, между което, безъ сомнѣніе, са были и Епископы, не е могло да быде безъ единъ вьрховенъ началникъ, глава и распоредитель цьрковный, което това священство, споредъ дарованнытѣ отъ Юстиніана на Охридска Епископія права, могло е да избира изъ средъ себи си и да го возводи на Архіепископскій Престолъ безъ всекое списваніе съ Римскы Папы и Цариградскы Патріарси и избираніето му и возведеніето му на Архіепископска степень моглъ е да утвьрждава тагавашній Охридскій или Славяно-варварскій князь-началникъ. Споредъ това по-късніи питатели мірскіи и духовніи отъ начало на единадесето столѣтіе еменъ до половина на седемнадесето столѣтіе всекій во свое време упоминя за Охридскы Архіепископы всегда какъ за независимы и самостоятелны [19]. И така основяще са на свидѣтелство Ликіена, вѣрно можеме да предположиме, че независимостьта и самостоятелностьта на Охридска Архіепископія отъ Цариградскаго Патріарха и отъ Римскаго Папѫ сѫществовали сѫ и послѣ Папа Григорія Великаго и послѣ Охридскы Архіепископы Іоанна и Льва до това исто време, до когато е было видко въ нея христіанство, което, споредъ Визаитійскы историцы, въ 678 година было истребено отъ Българы-идолопоклонницы, а слѣдователно наедно съ христіанството естественно могли сѫ да ся упразднатъ, но не да ся уничтожатъ, и священноначалническытѣ права на Охридската Архіепископія [20].

 

 

18. In vita Hadriani papae II.

 

19. За това казватъ : Нилъ Доксапатрій, Валсамонъ, Акрополитъ, Кодинъ, Доситей іерусалимскій и другіи.

 

20. Колку ли и да е обладало язычество, или Идолопоклонство въ Охридскійтъ Архіепископатъ, обаче не е возможно да не е имало тайны христіане и священство, по крайней мѣрѣ, въ оныя горы и долины, които окружаватъ Охридъ и които ся простиратъ и на горѣ и на долу. — Добро бы было ако бы ся заелъ някой си изъ ученытѣ за слѣдованіе на това.

 

 

20

 

И въистина послѣ това тежко време заради христіанството, когато Богу угодно быде, Българе-идолопоклонницы да ся озаратъ отъ свѣтъ на гонимата отъ нихъ христіанска вѣра, когато фана тая Божественна вѣра свободно да ся распространява у нихъ и да ся урежда и въ нихъ цьрковно священноначаліе ; то дарованнытѣ отъ Юстиніана на Охридска Архіепископія права ся появиха въ Българска Церковъ и пакъ си пріеха своѭ прежнѭ силѫ.

 

 

II.

 

Царь Българскій, Борисъ Звеничь [21], преименованный въ святое крьщеніе на Михаила, щомъ пріе между 858 и 864 годины христіанскѫ вѣрѫ, начна да ѭ распространява и между подвластный нему народъ и да ся грыжи за да устрой въ свое царство еднѫ самостоятелнѫ Цьрковнѫ Іерархіѭ или священноначаліе. Овый благочестивый Царь пожела да види въ іая Іерархія едного вьрховнаго уредача и расправача на цьрковнытѣ дѣла не токмо подобнаго на оныя Архіепископы, които са занимавали въ тыя страны Охридскѫ Архіепископскѫ степень до това време, доклѣ христіянството не бѣше ся задушило отъ Българското идолопоклонство, и за които Архіепископы Борисъ, безъ сомнѣніе, можеше да знае и отъ стары разсказы, а повыша още отъ своитѣ пьрвоучители Кирилла и Методія [22], но и съ титло и права патріаршески.

 

 

21. Бориса така Савелій Ростисл. нарица въ свой Сборникъ.

 

22. Кириллъ и Методій, каквото Солунчане и Славяне и при това и христіане отъ родители и прародители Христіански, и освѣнь това Кириллъ каквото ученнѣйшій мѫжь и още Библіотекарь на Цариградска Святософійска Библіотика, а Методій бывшій попьрво началникъ Славянскій въ Славянски земли около Солунъ, а послѣ монахъ въ Олимпійскы монастыри, не могли да не знаятъ за Юстиніановытѣ права, по които е сѫществовала независимость и самостоятелность на Охридска Архіепископія, а слѣдователио весма естественно е да вѣрвамы, щото тыя два родны брата вѣроучители Борисови не са скрыли и това отъ Бориса.

 

 

21

 

Заради да сполучи желаемото Борисъ пьрво прати свои послянницы съ писменна просба къ Папа Николая пьрваго [23], а послѣ него къ преемника неговаго Адріана втораго [24]. Но не сполучивши отъ нихъ желаніето си, Борисъ ся обърна за това къ Цариградска Цьрква и въ 871 година испѫдивши изъ Българія находившееся тамъ Римско духовенство [25], пріе изъ Цариградъ Архіепископа съ священный клиръ, каквото казва затгова Константинъ Багрянородный

 

 

23. Consil. edit. M. D. C. X. LIV. Respons. Nicol papae ad Consilta Bulgarorum. Baron. ad an. 866. Christ. Oriens T. II. pag. 99, Царст. Болгар. у Будину стр. 31 1844-

 

И тука ся проглѣдува нѣкоя си зависимость отъ папа. Но не ли е естественно да просиме у другы онова, що сами нѣмаме, и особенно въ случай вѣри и церкви ? Не ли нѣколцина Епископы производятъ изъ подолній духовный чинъ равнаго себе Епископа ? Но ще пыта нѣкой: Защо Борисъ просилъ е изъ Римъ ? И това не е удивително, ако да пропомниме, що Епархіятѣ на Българското Царство по-преди отъ Охридско Архіепископство беха, каквото и погорѣ казахме, въ папскій цьрковный округъ и подъ непосредственно папско распоряженіе, а друго още, що папска пропаганда поуспѣшно дѣйствовала на Българскаго Царя послѣ обращеніето му въ христіанство. Епископъ Формосъ и друзіи папскы легаты знали какъ да напьлнатъ Борисовѫ новопросвещеннѫ глава. Това свойство и искуство и сега не е чуждо отъ папска пропаганда. Обаче главната, ни са чини, причина е, що Римъ, доклѣ си дьржеше правото ученіе христіанско и доклѣ не бѣха са раздѣлили цьрквитѣ, беше предпочтенъ предъ всички другы цьркви споредъ усвоенното му старшинство. Но за жалость, това предпочтеніе направи каквото папытѣ така и патріарситѣ Цариградски за да са вълцы, намѣсто пастыри; да са насилницы, на мѣсто отцы, намѣсто подобмы, да са противницы Христу Господу своему, каквото и въ исто наше время ся показа Цариградскій Патріархъ Антимъ VI-й.

 

24. Baron. ad an. 869. Hist. Fleuri T. XII. Lib. LI, § XLIII. pag. 437 et 438. Epistl. Innocent. III, Rom. Pot. Epist. dest. Т. I, pag. 32.

 

25. Hist. Fleuri Lib. LII, § XVI pag. 522 et 523.

 

 

22

 

въ жизнеописаніе на дѣда си Василія Македонца [26].

 

Таковымъ начиномъ Борисово желаніе ся испълпило, — Българія ся удостоила да има изъ Цариградъ еднога распоредача на Цьрковнытѣ дѣла съ право независимости какъ отъ Цариградска, така и отъ Римска Цьрквы. Въ това можеме да ся увѣриме и изъ жизнеописаніе святаго Климента [27] Охридскаго Българскаго Архіепископа, що Българскій Царь Борисъ възводилъ е на Архіепископска степень подвластнытѣ си Епископы, но нигдѣ не ся споминя да е ималъ онъ нѣкое сношеніе съ Цариградъ за това нѣщо [28]. Това исто подтвьрждава и Нилъ Доксапатрій когато говори :

 

„Кипръ и Българія ся называтъ Архіепископіи, понеже они са независимы“.

 

По-долѣ открыто онъ казва :

 

„Она," сирѣчь „Българія, не подлежала е ниедному отъ повысоки престолы, но самовластно руководила ся и въ нея съвьршавало ся рукоположеніе отъ нейзинытѣ си Епископы. ......И никогда не была подчинена она на Константинополска Церковъ“ [29].

 

Но Борисъ или Архіепископъ Българсый ако и да са имали нѣкое списваніе съ Цариградскы Патріарси и Царіе, което нигдѣ не ся споминя, то могло и може да ся почита за едно токмо взаимно общеніе на Цьрквытѣ, а не за непосредственно подчиненіе. Това быва и сега между православнытѣ, еднаквомыслящы и еднаквовѣрующы Цьрквы, които сѫ отдѣлны една отъ друга было това политически или само священноначалнически въ една каква и да е Дьржава.

 

 

26. Memor. popul. Stritt. T. И, pag. 574. Chronic. Philippi Cypzi pag. 132.

 

27. Той е святый Климентъ Охридскій, на когото св. Мощи и сeга почиватъ въ Охридска Соборна или Патріаршеска Цьрква.

 

28. Calendar Assem. Т. III, pag. 145. Гласникъ Друж. Срсбке Словесности, свезка II, стран. 57-59.

 

29. Leo Allot. de consens. Lib. I. cap. XXV § 4 (citat).

 

 

23

 

Що Борисъ е пріелъ Архіепископа съ право независимости отъ Цариградскія Патріархъ, въ това доста ны увѣрява и внукъ на царя Василія Македонца Константинъ Багрянородный. Онъ, описъвающи дѣлата и заслугытѣ, що е учинилъ дѣдо му Василій заради Іисусъ Христова Церковъ, говори:

 

„Василій увѣщавалъ е Българы да пріемнатъ архіепископа изъ Константинополь съ право да ся посвящаватъ Епископы внетре въ Българія и да иматъ они Епископытѣ си у себе си" [30].

 

Сказавши това Константинъ Багрянородный, не казва, че овый Архіепископъ ся е далъ отъ Царя Василія и ся е пріелъ отъ Бориса съ условіе да е зависимъ отъ Константинополски Патріярха и Царя, или да е подчиненъ на Цариградска Церковь, каквото това е искалъ папа Николай Первый [31], а слѣдователно не показва ли ся изъ това, що въ лице на данныйтъ изъ Цариградъ Архіепископъ Българско Архіепископство было е облечено пакъ съ тая иста независимость и самостоятелность, съ които Царь Юстиніанъ беше облеклъ Охридското Архіепископство надъ тыя исты области, които въ ова време и съставляваха Царство Българско ? И изъ това нѣщо не ся ли проявлява възобновленіе на Юстиніановыти права отъ Охридска Архіепископія въ лице на Българскійтъ Архіепископъ, кои-то права нѣколко послѣ явно ся показаха именно въ лице на Архіепископа Охридскаго, всея Българіи и

 

 

30. Memor. popul. Stritt. Т. И, pag. 574.

 

31. Глѣдай по-горѣ 22 й цитатъ.

 

Примѣчаніе. Папа Николай е искалъ да зависи Архіепископъ Българскій отъ Римскій Престолъ, а въ наше време Цариградскій Патріарси силятъ ся да удьржатъ Българскій народъ въ вѣчно робство и въ слѣпота и да нѣматъ никогда свои высоко духовенство, нито своѭ самостоятелнѫ цьрковнѫ Іерархіѭ, и особенно най голѣмъ противникъ сѫ яви на Българитѣ Патріархъ Антимъ шестый Куталіаносъ или святогорскій ложичарь за срамъ на святото мѣсто, отгдѣто онъ излѣзна и стана причина да ся раздерва православнѫ Христовѫ церковь.

 

 

24

 

прочихъ областей, които усвой Юстиніанъ на Охридска Архіепископія ? И въистина въ Борисово вреие таковъ Българскій Архіепископъ былъ е Агатонъ, който, каквото представитель на Българска Церковь, присутствовалъ е съ свой клиръ на Фотіевъ Соборъ въ 879 година и ся с подписалъ на мѣстото, гдѣто са ся подписали друзій автокефали или независими Митрополиты [32]. Въ това исто време Папа Іоаннъ Осмый писалъ е на Цариградски Царіе да ся не мѣшатъ въ Българія, и скланявалъ е Бориса или Михаила Царя Българскаго да ся подчини на Римскій Престолъ [33], а отъ Патріарха Цариградскаго Фотія искалъ о рѣшително чрезъ свои легаты (посланницы), за да ся не бръка онъ въ дѣла на Българската Церковь, никого да не посвящава въ нея и да не праща въ Българія никаковъ Омофоръ. Но изъ тыя исты папски писма видиме, що ако и изрекли Цариградскитѣ Цареве че Българія остава въ папско распоредваніе [34], обаче не ся види да гы послушалъ Михаилъ-Борисъ Царь Българскій, нито да ся е подчинилъ на Римскій Престолъ. [35], а Патріархъ Фотій на исканіето папско соборно отговорилъ е на папскытѣ посланницы:

 

Мы не сме пратили въ Българія никаковъ Омофоръ, нито сме посвящавали тамо нѣкогоси [36].

 

И така ако Царь Василій Македонецъ увещалъ Българытѣ да пріемнатъ изъ Цариградъ Архіепископа съ право да посвящава внетре въ Българско Царство Епископы и Българетѣ да си иматъ тыя Епископы у себеси; ако Папа Іоаннъ VIII-й искаше да има Българіѭ въ свой Округъ и да бѫде подъ негово распоряженіе, но не можеше да сполучи желаніето си, а Патріархъ Фотій предъ всичкій Соборъ

 

 

32. Calend. Assem. T. III, pag. 138. — Кириллъ и Методій Добровскаго стр. 63.

 

33. Epist. Papae Ioannis VIII, — CLXXIV, CLXXV et CCXCVII.

 

34. Ejurdem Epist. CCLI.

 

35. Ejusdem Epist. CCLXXVII.

 

36. Hist. Fleuri T. XII, Lib. LIII § XIII: pag. 687.

 

 

25

 

и предъ папскы посланницы исповѣда, че онъ не е простиралъ, нито простира свое вліяніе на Българска Церковь; то очевидно, истинно и вѣрно е, чи Българската Церковь пріела е изъ Цариградъ пьрваго своего Архіепископа споредъ правата на независимосьта, дарованны отъ Юстиніана на Охридска Архіепископія, които права въ той случай ся возобновиха въ Българската цьрковь и Архіепископатъ нейнъ не былъ подчиненъ ни на Цариградъ, нито на Римъ.

 

И така послѣ пьрваго Архіепископа, Българската Церковь не пріимала вечь изъ Цариградъ главнаго своего управителя, но имала го у себеси изъ свой родъ, и тогова управителя избиралъ е Соборъ на Българскитѣ Епископы и возводилъ го е на Архіепископскій Престолъ съ утвьржденіе Царя Българскаго, а не Цариградскаго. Така напримѣръ. Моравскій Славянинъ святый Гараздъ или Гроздъ и Българинъ святый Климентъ, ученицытѣ на святаго Методія, пощо быдоха испѫдени изъ Моравска Паннонія отъ Епископа Латинскаго Вихинга послѣ смьртьта Методіева, пріе гы Борисъ Царь Българскій и имъ даде Епархіи въ западна Българія, и именно Охридскѫ. Святый Гроздъ, понеже беше Посвященъ вечь въ Архіепископска степень отъ самаго святаго Методія, получи отъ Царя Бориса управленіе надъ Българско-то Священоначаліе, и онъ стой въ каталогъ на Българскытѣ Архіепископы третій послѣ св. Кирилла и Методія [37], а послѣ смьртьта Гроздова Симеонъ Царь и Наслѣдникъ Борисовъ удостои Святаго Климента съ Архіепископска степень [38], и пакъ въ Охридска Епархіа, изъ което явно ся показуватъ Юстиніановытѣ права, и оба тія святители каквото бѣха Славяно-българе, така исто биха и независимы отъ Римъ и отъ Цариградъ. Слѣдователно можеме вѣрно да полагаме, що Архіепископъ Българскій и послѣ Царя Бориса —

 

 

37. Christ. Oriens. T. II, pag. 259—290.

 

38. Българ. Царигр. Книжици 1858 год. № 19, стр. 5. — Гласникъ Друж. Србске Словес. свезска II, стр. 61.

 

 

26

 

Михаила возводимъ былъ на Архіепископска степень отъ Соборъ на своитѣ му Епископы безъ да ся допытува до Цариградъ, и утвьрждаемъ былъ въ това достойнство отъ Българскаго Царя — Отца родолюбца, и особенно въ това можеме да ся удостовѣриме изъ слѣдуютее, а именно: Наслѣдницы Цариградскаго Императора Василія Славяно-Македонци, и Бориса — Михаила българскаго царя : Императоръ Левъ Философъ (премудрый) и Симеонъ българскый царь, наслѣдовавше татковытѣ имъ престолы, не наслѣдоваха, каквото е извѣстне [39], нихный миролюбивый нравъ и взаимнѫ дружбѫ и доброжелателство. И Симеонъ, находящи ся въ враждебно отношеніе съ Цариградскытѣ Императори, безъ сомнѣніе, никакимъ начиномъ не е могълъ да ся съгласи за да допущи Цариградскы пратенцы Архіепископы въ свое царство [40], а да праща своего Епископа въ Цариградъ заради возвышеніе въ Архіепискогіа и да проси позволеніе за това нѣщо, пакъ другояче не могло е да быде, освѣнь да былъ ималъ миръ и единодушіе съ Цариградцытѣ, което мы не видиме во всичко време, колкуто е царувалъ Симеонъ, така, щото истребилъ е

 

 

39. Симеонъ и Левъ въ дѣтинството си наедно са ся учили въ Цариградъ подъ руководство Патріарха Фотія, и видно, що още тамо ся родила между нихъ вражда отъ высокоуміе и прирожденна гордость Грьчка на Льва, прерожденнаго славянина въ Грька. Това може всекій да забѣлѣжи при внимателно чтеніе въ Бароніева Исторія за Льва Философа. —

 

40. Отъ воспитаніе Симеоново въ Цариградъ, отъ негова проницателность въ Цариградски постѫпки и мысли каквото за политически, така и за іерархически дѣла Българіи, а отъ друга страна, отъ неговы стремленія за возвышеніе на Българската нововозникша церковь и на политическо утвьржденіе на негово царство на твьрдо и невмѣшателно основаніе, може всекій да ся увѣри, що онъ непрестанно противу Цариградъ воевалъ е, което и придобилъ, когато въ Влахернска цьрква съ страхъ и трепетъ Патріархъ Николай Мистикъ турналъ е на Симеонова глава императорска коронѫ.

 

 

27

 

онъ всекоѭ надеждѫ за цариградско вмѣшателсгво въ Българска Іерархіа, за което и въистина находиме у Лекіена. Лекіенъ говори:

 

„въ време на безпрестанна война Льва Философа съ български царіе Епископъ българскій стана независимъ [41] и достигна правата си [42]."

 

Но каквы свои права Епископъ българскій е достигналъ? Безъ сомнѣніе не са били другы, освѣнь тыя, които са были и прежде въ тыя области, а именно въ Охридска Архіепископія. Това исто еменъ говори и Левъ Аллацій [43]. А българскій царь Кало-Іоаннъ или Калиманъ, царствовавшій въ тринадесято столѣтіе въ писмо свое къ папа Иннокентія третяго пише:

 

„Мы найдохме въ наши книгы, що наши предцы, пьрво Симеонъ, второ Петръ, Самуилъ и друзіи ся са обръщали къмъ престолъ святаго Петра и пріимали отъ него царско и патріаршеско достоинство" [44].

 

Сирѣчь: Българскій независимый Архіепископъ заедно съ независимостьта си да има титло и права патріаршески, каквото: да вѣнчава Цареве Българскы на царство и проч. [45].

 

 

41. Изъ Лекіеново слово независимъ нищо друго не можеме да предположиме, какъ токмо това, що пьрвый Борисо-Михаиловъ земанный изъ Цариградъ Архіепископъ е умрелъ во време Симеоново, и Цариградцытѣ искали са пакъ да му пратятъ споредъ пьрвый-тъ поводъ, или же да бѫде другъ новъ Архіепископъ сь нихно позволеніе, но на Симеона това не понасяло, и рѣшително имъ ся въспротивилъ и си турилъ самъ изъ средъ свои епископы подъ име Екзарха, каковъ-то е былъ наистина неговъ сътрудникъ: Іоаннъ Екзархъ Българскій.

 

42. Orien. Christ. Т. II, pag. 283. — Изъ Лекіенови слова именно ся показуватъ Охридски права и Цариградско стремленіе да уничтожатъ тыя права чрезь обычай, защото пьрвыйтъ Архіепископъ Българскій е быль земанъ изъ Цариградъ.

 

43. Leo Allatii exercit. XV, pag. 257.

 

44. Epist. Papae Innoc. III. Т. I. № LХХ et LΧΧΙ. pag. 33-35.

 

45. Кало-Іоаннъ споминя само за едно титло патріаршеска, а не за независимость Архіепископска, сирѣчь титло, каквото е было дано и напредъ незавысимому Архіепископу Даміану, за когото по-долѣ ся споминя.

 

 

28

 

Подобно на това и Писатель на Българскійтъ Царственикъ говори :

 

„Симеонъ принудилъ е грьцытѣ, противу нихна воля, да ся съгласятъ зада иматъ Българе своего самовластнаго Патріарха и при това Българина родомъ [46]."

 

И въистина скоро послѣ смьртьта Симеонова видиме на Архіепископскій Престолъ въ Силистра, тогавашна Столица на Българскійтъ Царь, Архіепископа Даміана [47], природнаго Българииа, който и былъ възведенъ въ Архіепископскій чинъ безъ всекое сношеніе затова Българскаго Царя съ Цериградъ [48], и това нѣщо е несомнително, защото отъ пьрваго Архіепископа, даннаго изъ Цариградъ Борису-Михаилу, до истаго Даміана нѣма нито да ся спомне за Цьрковна Българска Іерархіа въ стары византіискы лѣтописи нито въ Патріаршески кодикы.

 

И така основящися на Слова Лекіеновы, Аллаціевы, Калимновы и писателя на Българскійтъ Царственникъ, можеме положително да кажеме, що каквото пьрвыйтъ изъ Цариградъ Архіепископъ,

 

 

46. Царств. Българ. стр. 78. — Memorie populor. Т. II, pag. 575. Chris. Orien. T. II, pag. 283. Leo Allati exercit XV, pag. 257.

 

47. Преосвященный Арсеній, Архіепископъ Варшавскій, когато разглѣда това прьвоизданно съчиненіе, като му ся видѣхѫ нѣкои события противурѣчащи едно другому, падна въ невѣріе за сѫществованіе независимости на Охридско Архіепископство въ Българія, и още повечь споредъ това именно, що Даміанъ ся нашелъ въ Силистра, а не въ Охридъ, и що послѣ Юстиніана Охридска цьрковна независимость не ся споминя въ цьрковна исторія преосвящен. Иннокентія. Но да ны опрости архипастырски, ако му кажеме, че както и мнозина стары Русси Кайдановцы не вѣруватъ, що Българе са Славяне, а не Татаре, така исто и онъ не знае, що Охридското Архіепископство е было въ Българско царство, и царството Българско въ Охридско Архіепиекопство, а царството Българско было раздѣдено на нѣколку главны окружія споредъ главны замѣчателны градове, въ които споредъ време и обстоятелства са живели Царь и Патріархъ, или независимый Българско-Охридскій Архіепископъ. — Глѣдай за това нѣщо въ Царст(в)енникъ Българскій, който ся находи въ Одесса у Госп. Николая Мурзакевича.

 

48. Гласникъ Друж. Србске словес. свезка II, стр. 58.

 

 

29

 

така и послѣ него въ ово време Архіепископъ Българскій е былъ независимъ (ἀυτοκαίφαλος), що Соборъ отъ Български Епископы го избирялъ изъ средъ себеси и що, съ утвержденіе на Българскій-тъ Царь, го возводилъ на Архіепископскій чинъ и престолъ, безъ да иска и безъ да чака соизволеніе или согласіе на това отъ Цариградскитѣ царіе и Патріарси.

 

Що Българскій Архіепископъ былъ е независимъ, въ това ны удостовѣрява още и слѣдующее: разглѣдувающе въ Епархіалный списокъ на Цариградска Патріаршіа, съставенный въ време патріарха Фотія и царя Льва Философа за Епархіитѣ, които тогава бѣха подчинены истому Патріарху, мы не нахождаме нито еднѫ Епархіѭ  отъ оныя, които беха подчииены отъ Юстиніана на Охридска Епископія и които съставляваха въ ово време Царство Българско; напротивъ това, мы ги нахождаме въ число на независимытѣ и самостоятелнытѣ Епархіи и притова още, они стоятъ на пьрво мѣсто подъ едно общо име Мизія [49]. Нилъ Доксапатрій, жившій въ Единонадесято столѣтіе, пакъ описовающи округъ на Цариградскійгъ Патріархъ, открыто говори:

 

Българія никогда не была подчинена на константинополска Церковь [50].

 

Съ таковъ истый начинъ това исто доказва и това обстоятелство, що послѣ нѣколку годины по смьртьта Симеонова, Българското Архіепископство въ Силистра ся украси съ титло патріаршеско; понеже ученикь Святаго Климента Даміанъ Архіепископъ Българскій, природній Българинъ, жившій въ Силистра, торжественно быде удостоенъ съ степень

 

 

49. Coden de offic. palat. Епархіалный списокъ Цариградскаго Патріарха при Императора Льва Философа.

 

50. Lec Allati de censen. Liber I, сар. ХХV § 4 (citat). — А въ изданіе отъ 1852 година отъ Г. г. Рали и Потли нито память има за Охридо-Българско Архіепископство. Видно, че и они са упазили въ душата си фанаріотство.

 

 

30

 

Патріарха всея Българіи въ това време, когато быде возобновенъ миръ между Царя Българскаго Петра Симеоновича Цариградскаго Царя Романа Лакапена и когато пьрвыйтъ ся съчеталъ презъ вѣнчило съ дщерка на Кесаря Христофора. Ассемани, розсѫждающи за Българскитѣ Архіепископы, замѣчава въ жизнеописаніе Святителя Даміана, що онъ, сиречь Даміанъ, при той случай удостоенъ быде съ Патріаршескій чинъ. И изъ слова неговы ясно ся открыва, що Архіепископство Българско во времена Даміановы было е независимо и самостоятелно; Защото онъ говори:

 

Независимый (ἀυτοκαίφαλος) Даміанъ, който управляваше Българіѭ , живелъ въ Доростолъ. Онъ провозгласенъ быде Патріархъ отъ Императорскій Синклитъ по заповедь Императора Лакапена [51].

 

Значи Архіепископъ Българскій Даміанъ быде украсенъ отъ Цариградскій Синклитъ токмо съ едно Патріаршеско титло, но независимостьта си онь си ималъ и пò-преди, защото, каквото видихме, указателятъ го нарича пòпреди право независимый (ἀυτοκαίφαλος).

 

За независимостьта на Българскійтъ Архіепископъ ны удостовѣрява и друго подобно на вышеказанното събытіе, което ся случи въ тринадесято столѣтіе въ Българія. Въ това столѣтіе, во време на цвѣтущето състояніе на Българското Царство между Балканскы Горы (въ 1233 година), Цариградскій Царь Іоанъ Дукъ и Българскій Царь Іоанъ Асѣнь заключиха между си мирный и дружелюбный союзъ, и твьрдость на той союзь пожелаха да укрѣпатъ съ вѣнчило на сына Цариградскаго Царя съ Българска Царевна. При той братскій союзъ и вѣнчило Епископъ Тьрновскій, пò преди подчиненный Охридскому Архіепископу, признань быде отъ Цариградскій Сѵнодъ и Сенатъ за всегдашняго независимаго и

 

 

51. Calend. Eccles. Assem. Т. III. pag. 143.

 

 

31

 

самостоятелнаго Патріарха всея Българіи [52]. Но това Българско Царство е сѫществовало още отъ 1181—1185 година независимо [53]. Ако е така, то естественно ся ражда въпросъ: Тьрновскій Епископъ зависѣлъ ли е отъ другъ нѣкой си и давалъ ли е смѣтки (отчетъ) на нѣкой си другъ отъ пòвысокитѣ Іерарси въ продълженіе близу на половина столѣтіе независимости Царства Българскаго, или онъ управлявалъ е независимо и самостоятелно Цьрквѫ-тѫ на това Царство? На овый вопросъ имаме удовлетворителный отговоръ пьрво въ Българскій Царственикъ, а второ въ преписка на Папа Иннокентій третій съ Кало-Іонна Царя Българскаго и съ Василія Архіепископа Тьрновскаго.

 

Въ Царственникъ Българскій ся казва:

 

„Около 1170 и 1190 годи(н)ы живѣлъ е Па(т)ріархъ Трьновскій Святый Іоаннъ, Овый Святитель, видящъ голѣмо озлобленіе, което тьрпѣха Българе отъ Грьцы, много плакалъ предъ Бога и Му ся молилъ да избави Българскій родъ отъ грьчко робство. Когато въ единъ день така е плакаль той Святый, Му ся Явилъ Свят. Великомученикъ Димитрій Солунскій и Му казалъ; Спомна веке Богъ за домъ и за родъ на Българскы Цареве и ме прати на помощь и обновленіе Царства Българскаго. Поради това требѣ ты да помажешь Асѣня за Българскій Царь и Богъ ще бѫде съ него и ще воздвигне Скиптръ Българскій. По тая заповедь Святый Іоаннъ выкналъ е изъ Влашко Асеня и брата му Петра, кои-то беха отъ Царско поколеніе, потомцы на Гавріила Сына Самуилова. Послѣ това овый Святый Патріархъ заповѣдалъ е да съзидатъ въ Тьрновъ великолѣпнѫ Цьрквѫ во имя Св. Великомученика Димитрія и по окончаніето ѝ выкналъ е Епископы и народъ заради да освяти цьрквѫтѫ, а послѣ освященіето на цьрквата зелъ е вѣнецъ и порфирѫ царскѫ, е вѣнчаль Асѣня на Царство Българско

 

 

52. Niceph. Grigor. II. e. Georg. Acropolit pag. 125 et 126.

 

53. Memor. papul. Т. II, pag. 672—705.

 

 

32

 

и казалъ е народу, чи му е заповѣдано отъ Бога презъ Святаго Великомученика Димитрія да вѣнчае Асѣня на царство [54]. Народъ отъ радость выкалъ е: Асѣню, Царю Българскому многоя лѣта! и Іоанну, Блаженнѣйшему Патріарху Тьрновскому и всея Българій многая лѣта! [55].

 

Изъ словата Царственника Българскаго видиме, чи въ Тьрновъ былъ е Патріархъ Българскій пò-выше отъ половина столѣтіе до вѣнчилото на Българската царевна съ Цариградскій царевичь и до братскій союзъ между Българскій царь и цариградскій Императоръ, и въ това никакъ не можеме да ся сомняваме, защото, освѣнь Българскійтъ царственникъ, мы находиме и друго свидѣтелство за сего Іоанна въ Штриттеровы Memoriæ populorum. Штиттеръ подъ 1181 година изъ слова на Никита Хоніата замѣчава така:

 

Іоаннъ Каматиръ, Префектъ Каниклійскій стана послѣ Патріархъ Българскій [56].

 

Но въ ово време освѣнь того Святаго Іоанна който е былъ преемникъ на Охридскаго Архіепископа Константина пьрваго [57], и за когото ся говори въ Българскійтъ царственникъ, другъ Іоаннъ не е былъ, а ако не е былъ другъ и ако е носилъ онъ титло Патриаршеско; то значи,

 

 

54. Въ память на това събытіе направена была медаль или монеда съ изображеніе отъ една страна св. Великомуч. Димитрія, а отъ другата Царь Асѣнь. Подобна на тая една монеда златна и сега ся находи въ свято-горскій Зогравскій монастырь, привѣшена на една грамота отъ Асѣня.

 

55. Царств. Българ. стр. 47.

 

56. Memor. popul. Т. II, pag. 671. Іоаннъ-Каматиръ отъ пьрво ся избралъ за Архіепископъ Охридскій и всея Българіи, споредъ каталогъ на Охрид. Архіепископы.

 

57. Царств. Българ. стр. 47, Патріархъ Іоаннъ ся называ святый и Патріархъ Българскій, и дѣйствително былъ таковъ, сирѣчь Патріархъ Българскій, това наименованіе му дава и Филаретъ патріархъ Московскій. — Глѣдай за това прибавленіе къ 2-й томъ на допълненіе къ Историческимъ Актомъ стран. 188-205. — Allati. Lib. II, сар. 12. de consens. Eutes.

 

 

33

 

чи онъ е былъ независимъ и не е былъ подчиненъ никому другому пò началному изъ Іерарси; понеже Патріарси ся са именовали токмо тія Архіепископи, които бѣха самостоятелны; въ таковъ смыслъ това именованіе принадлежало и на Архіепископытѣ Българскы, какъто и Валсамонъ утвьрждава. Онъ казва:

 

Ако нематъ право да носятъ титло Патріаршеско Митрополити и Архіепископы, то още толку пò-выше Епископи, освѣнь оныя токмо, които са самостоятелны (Ἁυτοκαίφαλοι). Архіепископы, а азъ разумѣвамъ таквы, Българскаго и Кипрскаго и нѣколцина другы Митрополиты [58].

 

Въ писмото на папа Инокентій и на българскій царь Кало-Іоаннъ и на Василій архіепископъ Тьрновскій читаме, чи въ 1204 година Василій возвысенъ былъ въ достойнство и въ права патріаршескы [59]. Но ако архіепископъ Тьрновскій е былъ независимъ и самостоятеленъ архіепископъ на българското царство во време царствованія на Асѣнова фамилія, когато това българско царство ся находило не въ такво състояніе и не въ таква сила и могущество, каквото е было оно при Симеома и при пріемницытѣ му ; то, вземавши въ вниманіе всичкото вышеказанно до сега, весма е досто(в)ѣрно, що и при Симеона и при наслѣдницытѣ му архіепископи българскій были са точно така независимы и самостоятелны до торжественного признаніе Даміяна въ патріаршеска степень, и що самъ Даміанъ былъ е таковъ до усвоеніе нему титло патріаршеско и наименованіе патріархъ отъ Цариградскійть Императоръ и Синклитъ, и що онъ управлялъ е до тогава всичкѫ Българіѭ и областитѣ на тогавашно българско царство по всичкытѣ права, които са были дадены отъ царя Юстиніана Великаго на Охридска архіепископія, която въ

 

 

58. Leo Allati. de consen. Lib. I, pag. 421 (citat).

 

59. Сего самого Васплія и св. Димитрій Ростовскій именува го патріархъ Тьрновскій. Глѣдай въ житіе св. Іоанна Рылскаго 19 Окт.

 

 

34

 

това време и принадлежала наедно съ града си на българско царст(в)о. Въ това нѣщо доволно ны увѣрява и Константинъ Багрянородный. Описовающи палатни циримоніи онъ говори:

 

„Ако да присѫтствуватъ нѣкои си отъ Въсточны Патріарси на священны царскы праздненства, то они предходятъ и послѣдуватъ въ таковь исто порядокъ, каковъ всекій патріархъ има въ цьрква, а послѣ по нихъ Архіепископъ Българскій [60].

 

Значи, Българскій Архіепископъ ималъ е пьрво мѣсто непосредственно послѣ четырытѣ Восточны патріарси каквото въ палатны-тѣ, така исто и въ цьрковнытѣ поредоцы. Значи, правото, коего му было усвоено отъ царя Юстиніана Великаго, онъ пазилъ е и никой не му го отнемалъ [61].

 

Но понеже скоро послѣ припознаніето Даміана въ патріаршеска степень Българското царство быде разрушено отъ Цариградскій царь Іоаннъ Цимисхій и отъ Руссытѣ и, загубивши своего царя Бориса Петровича, быде оно покорено на нѣкое време Цариградскому царскому престолу; то ся пыта, могла ли е да сѫществува патріаршеска степень въ Българія и остана ли независимостьта (ἀυτοκαιφαλία) и самостоятелностьта (ἀυτονομία) на българскійть архіепископъ неизмѣненна и послѣ това ? Въ той случай ако и не нахождаме въ Византійскы лѣтописцы явно нѣщо нито за Іерархія българска, нито за патріарха, нито за па(т)ріаршество Българо-Силистрійско, но мы утвьрдително казваме, шо ако и да былъ устраненъ Даміанъ отъ патріаршествованіе и даже ако е былъ свръленъ и отъ архіепископскій престолъ, обаче българската церковъ и Іерархія не были отчуждены отъ своята си независимость и самостоятелность, каквото ще ся удостовѣриме въ това нѣщо и отъ подолѣ приведенното свидѣтелство. Но по преди нека да ся обрънеме

 

 

60. Memoriae popul. Т. II, pag. 605.

 

61. Глѣдай 131 Юстиніанова Новела.

 

 

35

 

пакъ къ вышеспомнатыйтъ съчинитель на каталога заради българскытѣ архіепископы. Въ той каталогъ мы находиме, що Іоаннъ Цимисхіи свалилъ е отъ патріаршество Даміана епископа Доростолскаго и патріарха всея Българіи; но изъ тыя слова не е видно, да е падаала заедно съ Даміана независимостьта и самостоятелностьта на Българската Іерархія. Въ спомнатыйтъ каталогъ ся говори:

 

„Іоаннъ Цимисхій отрѣшилъ и отдалечилъ е Даміана отъ Патріаршество,“

 

но никакъ не казва, чи българската церковъ да е была покорена непосредственному управленію или власти на цариградскійтъ или на другъ нѣкой патріархъ. А що наистина не была българската церковь покорена нито на цариградскій, нито на другъ нѣкой патріархъ тогавашный, Нилъ Доксапатрій ясно свидѣтелствува. Онъ говори:

 

„И послѣ откакъ Българетѣ быдоха покорены и подчинены на цариградскій царскій престоль, българска церковъ останала е независима и никогда не е была подъ власть на цариградска церковь, и епископытѣ нейны (българскіи) были посвящаваны отъ нейнытѣ си епископы“ [62].

 

И така ако българската церковь останала е независима и не была покорена на цариградска церковь и ако епископытѣ Българскіи сами посвящавали своитѣ си архіепископы въ това време, когато Българія и българскій народъ са находили подъ непосредственно управленіе на цариградскытѣ царіе; то още повѣроятно е и съвьршенно е истинно това, що она е имала това преимущество въ това време, когато имаше она свои цареве—отцы и когато бѣше свободна отъ чуждо вліяніе и вмѣшателство въ нейны внътрешны и вънкашны дѣла. Въ противный случай никакъ не може да ся обясни : Откъде и какъ са ся являвали въ Българія всичкіи Българскіи Архіепископы послѣ пьрваго Архіепископа, когото пріе Борисъ—Михаилъ изъ Цариградъ отъ Василія Славяно-Македонца ?

 

 

62. Les Allati de consen. Lib. I, cap. XXV, № IV. pag. 432.

 

 

36

 

Защото нито въ лѣтописи, нито въ цариградскы царскы кодикы, во всичко сѫществованіе тогавашнаго българскаго христіанскаго царства на Балканскій Полуостровъ, не нахождаме да са были пращаны въ Българія Българскіи Архіепископы изъ Цариградъ или изъ Римъ. И можеше ли да быде това, щото Българія и нейна Церковь да бѫдатъ толкува презрѣны въ Римскы и въ Цариградскы очи, така, щото лѣтописцытѣ въ своитѣ си дневницы нещели нито да вспомнатъ за българскы пастыри и учители, ако токмо въистина са были пращаны тія духовны българскы наставницы въ Българія изъ Цариградъ или изъ Римъ? Това нѣщо никакъ не можеме не токмо да кажеме, но нито можеме да помыслиме; защото съвьршенно знаеме, че каквото Римъ, така и Цариградъ всегда са ся интересовали за Българія и за българската церковь [63], ся са карали и ся са пречкали между себе си за права надъ българската церковь и ся са претичали единъ предъ другъ кой по-скоро да услужи на Българія и на Цьрквата ѝ, за да можатъ съ нѣкаковъ начинъ да ся мѣшатъ въ българскы дѣла и управленіе, което и до днесь тьрпи Българскій народъ въ цьрковнытѣ си дѣла.

 

И така на основаніе всего вышеказанного утвьрждаваме, що Българската Церковь послѣ пьрвыйтъ си независимый Архіепископъ, когото пріе изъ Цариградъ Българскый Царь святый Борисъ—Михаилъ, имала е свои Архіепископы изъ природны свои Българы, които Архіекископы были избираемы изъ средъ среде на своитѣ Българскы Епископы и, послѣ откакъ гы утвьрждаваля Българскытѣ Царіе,

 

 

63. Ако и сега при всичкій упадокъ нашъ тія безсовѣстны Римски и Цариградски интереси не ны оставятъ на миръ подъ благотворното Султаново крыло да си отдъхнемъ при наша-та Майчица Българска церковь; то колко по-выше были голѣмы тіа интересы, когато, можеме да кажеме на вѣрно, Цариградъ трепеталъ, а Римъ благоговѣлъ предъ Българско Владычество ?

 

 

37

 

были възводимы на Архіепископска степень внетре въ Българія отъ Съборъ на подвластнытѣ имъ Епископы, безъ да зависятъ отъ Римъ или отъ Цариградъ. И още поточно и по твьрдо ся пазило това, когато Българія си имала своѭ политическа самостоятелность. Но и когато подпадна она подъ власть на Цариградскытѣ Царіе, то и тогава нейнытѣ Архіепископы ако и бѣха наистина назначаваны отъ тыя Царіе за тая степень, обаче они пакъ си останаха независимы (ἀυτοκαίφαλοι) и самовластны (ἀυτόνομοι) н не бѣха подвластны ни на Папа, нито на Цариградскій Патріархъ.

 

 

III.

 

Изъ историческы паметницы ако и да е извѣстно, що Цариградскій Царь Іоаннъ Цимисхій въ 971—975 год. завладѣ Доростоль, Столицѫ на Българското Царство и отведе съ себе си въ Цариградъ Българскаго Царя Бориса Петровича, който каквото плѣнникъ украшаваше Цимисхіевыйтъ входъ въ Цариградъ и побѣдѫ надъ Българскій народъ, но животната сила не бѣше още истребена въ Българытѣ съвьршенно; още ся нахождаха лица между Българскый народъ достойны да ся боратъ съ Цариградскытѣ повелители. Таквы лица бѣха четыри единоотробны брата, сынове на нѣкого си комита, мѫжа много силнаго между Българытѣ, който, споредъ преданіе за построители на Зографска Святогорска Обитель, происходилъ е отъ родъ и племе на Юстаніана Великаго. И така изъ тыя четыри брата най малкійтъ Самуилъ, одаренный и съ воинственный духъ и съ силна воля, като зема въ рѫцѣтѣ си управленіе надъ Българскійтъ народъ и като събра подъ свой прапорецъ българскѫтѫ силѫ,.... пренесе Българскѫ Столица въ Охридъ, който преди това бѣше второстепенный градь въ Българското царство, и оттамъ ся бори онъ — Самуилъ съ силныйтъ и коварныйтъ цариградскій непріятель

 

 

38

 

до самата си смьрть. Въ това време Охридъ щомъ токмо стана Столица на Българскійтъ царь, то и Охридскытѣ отъ Юстиніапа дадены цьрковны права, съ които българската церковь ся ползуваше послѣ отъ какъ пріяха Българетѣ пьрвыйтъ си Архіепископъ изъ Цариградъ и съ които ся украшаваха Преслава и Доростоль — Столицы на Българско царство, пакъ си дойдоха, казваме, тія права наедно съ царствующійтъ българскій владѣтель на пьрвото си мѣсто — Охридъ и явно ся показаха въ лице на самыйтъ Архіепископъ Охридскій и всея Българіи [а], и си останаха томо неотлѫчны до 1767 година, когато Цариградскій Патріархъ Самуилъ Византинъ коварно гы уграбва.

 

Въ истинностьта на гореказанното мы можеме да ся увѣриме изъ това, що Цариградскій царъ Василій Багрянородный Българоубійца послѣ смьртьта на Българскійтъ Царь Самуила и на неговыти сынове Гавріила и Іоанна (1014 — 1019 год.), когато покори Българіѭ подъ своя власть и ѭ подчини на свой царскій престолъ, той остави Българытѣ и въ гражданско и въ цьрковно отношеніе камъ той престолъ исто така, каквото гы найде и подъ Самуиловото управленіе [б]. И особенно за цьрковнытѣ привелегіи на Архіепископа Охридскаго и всея Балгаріи мы имамы ясно доказателство въ една отъ Василіевы узаконителны грамоты, съ която онъ подтвьрждава всичкы тыя права, които Юстиніанъ Великій даде на Охридска Архіепископія и коѭто грамотѫ Василій безъ да ся отнесе до свойтъ

 

 

а. Mamor. Popul. T. II. pars II. pag. 641. sub. an. 1017-1019. Ahris vero Metropolis erat totius Bulgariae et regia regum Bulgariae. — Ipsa est nominatissima illa Justiniana Prima, Justiniani patria, qua Ecclisiasticis, qua politicis supra plurinas urbes euecta.

 

б. Memor popul. Т. II. pars. II. pag. 653. § 180. Nam. Basilius quidem Imperator, quo tempore subegit Bulgaros, nihil prorsum imutarat, sed omnia pristina conditione manere parmiserat, neque a Samuelis exactione aliam instituit. —

 

 

39

 

цариградскій патріархъ вручи Іоанну Архіепископу Охридскому и всея Българіи [64]. И така Василій като покори Българіѭ и ѭ подчини въ гражданско отношеніе своему царскому престолу, онъ ѭ подчини и въ цьрковно отношеніе пакъ тому престолу така, щото Патріаршескый цариградскій престолъ нѣмаше никакво намѣсваніе въ Архіепископство и въ Церковъ Българска. — Но каквото Архіепископството, така и Българската Церковь са останали подъ непосредственно покровителство и распорежданіе царско, а не патріаршеско и Българетѣ си имахѫ Епископы изъ природнытѣ си Българы [65]. Изъ тыя Епископы Българскій священный Соборъ избиралъ е Архіепископы заради Българската си Церковь и, по соизволеніе царя, гы посвящавалъ въ Архіепископскій чинъ. За това нѣщо свидѣтелствува и Нилъ Доксапатрій, който е живѣлъ въ пьрва половина на единадесято столѣтіе и който бѣше съвременникъ на овый истый Василій Царь. Онъ, описовающи въобще іерархическы столнины, между другото и слѣдующее казва :

 

„Българія, не бѫдещи отъ начало Българія, подобно Кипру е независима (ἔστιν ἀυτοκαίφαλος); она не подлежала е ни едному отъ повысокытѣ престолы, но самовластно (αὐτονόμως) была е управляема и въ нея ся съвьршавало рукоположеніе отъ нейнитѣ ѝ Епископи."

 

И пакъ онъ продължава и говори:

 

 

64. Въ Σύνταγμα τῶν Θείων ἱς Ἰερῶν κανονῶν Γαλ. ἰς Πέτλη τομ. V. σαλ. 266-269. Ε напечатана тая грамота, гдѣто именно указува на Юстиніаново узаконеніе.

 

65. Колко бы было желателно, ако Мудрото и Благотворителното Правителство на нашійтъ мудрый и милостивій Царь-Татко Султанъ Абдулъ Азизъ обърнеше просвѣтеното си вниманіе на той Василіевъ документъ и съ исты слова Василіевы да загради уста-та на Фенерскытѣ безсовѣстны лъжцы и интриганты, които ся противѭть на царската воля, която ся заключава въ Царскій-тъ высокь Ферманъ даденный на Българско Духовенство и Народъ!

 

 

40

 

„И она, сиречь Българія, останала е независима (ἀυτοκαίφαλος) и въ това време, когато Царь Василій ѭ отне изъ българскы рѫце, но и никогда не беше подчинена она на Цариградска Церковь. Поради това и до сега Кипръ и Българія ако и пріиматъ Епископы отъ Царя, но тія Епископы ся рукополагатъ отъ нихнитѣ имъ Епископы. А самитѣ Области ся наричатъ Архіепископіи за това, защотото са они независимы. Българія же има по выше отъ тридесеть Епископіи, между които градъ Охриде има Пьрвенство [66].“

 

Разглѣдувающе ово свидетелство, което е толкова ясно и съвременно на пременытѣ въ управленіе Българскаго народа, видиме, пьрво, защото Доксапатрій указва какъ на отдавно вечь сѫще(ст)вовавша Българска Цьрковна назависимость, и второ, що послѣ отъ какъ ѭ завладѣ Царь Васисилій Българоубійца, Българската Церковь пакъ е останала независима и самостоятална, каквото си была и пòпреди, така, щото и преди Василія, и при Василія и послѣ Василія не была она подчинена нито подвластна на Цариградска Цьрковь, но токмо съ соизволеніе царско нейный Българскій-Соборъ, събранный отъ нейни Българе Епископы, възводилъ е своитѣ си Архіепископы на свой Архіепископскій Българскій Престолъ. И въ ово никой не може да ся двоеуми, защото Доксапатрій, каквото очевидѣцъ, говори за това нѣщо, което происходило, можеше каза, прѣдъ очитѣ му. Това исто потвьрждава и Исторія. Послѣ Архіепископы Германа и Филиппа нахождаме на Охри(д)скій Българскій Архіепископскій Престолъ Давида [67], роднаго Българина, който беше очевидецъ на Българското порабощеніе отъ грьцы, а послѣ него ся являва Архіепископъ Охридскій и всея Българій Іоаннъ, природный Българинъ изъ Дебрь,

 

 

66. Leo Allat. de consen. lib. I, cap. XXV § 4 (citat).

 

67. Scylice Blist. pag. 91 et 92. Cedr. Blist. pag. 710.

 

 

41

 

[68] когото самъ Цaрь Василій е утвьрдилъ въ това достойнство съ своя Царска грамота [69]. И овый свѣтитель ако и съ соизволеніе Василіево вступилъ въ това достоинст(в)о, обаче, безъ сомненіе казваме, онъ е былъ предизбранъ и рукоположенъ въ Архіепископскій чинъ отъ Соборъ на подчиненнытѣ му Българы Епископы [70]. Въ полза на това наше положеніе служи това доказателство, що до 1051-година не беше ся явилъ въ Българія още ниединъ ни Епископъ, ии Архіепископъ изъ Грьчкій родъ. Архіепископы Грьцы начнаха да ся являватъ на Българскы Архіепископы столицы послѣ вышеупомянутитѣ природны Българы Архіепископы и послѣ упомянутаго Василія Българоубіеца и братаму Константина, именно въ царствованіе Константина Мономаха и въ Патріаршество Михаила Керуларія, когато Българитѣ отнюдъ не можеха веке да противодѣйствуватъ на Цариградското лукаво могущество и хитроинтригантна политика. Пьрвъ родомъ Грькъ Архіепископъ Българскій е Левъ пьрвый въ 1051-1053 годины [71].

 

Не глѣдающъ обаче, на това, що отъ ово време начнаха да ся появляватъ грьцы на Архіепископскы столицы въ Българія, какъ вечь съвьршенно покорена Цариградскому Царскому престолу, но понеже она наедно съ нейната Цьрковь и Іерархіа беше покорена не Патріаршескому, а Царскому попеченію, то и Архіепископытѣ ся являваха на Архіепископскій Столъ не по Патріаршеско, а по Царско съизволеніе и утвьржденіе въ степенъ. Българскихъ Архіепископовъ и цвьрсто са ся дьржали за Юстиніанвытѣ права.

 

 

68. Деборь или Дибра и сега сѫществува — въ Албанія, — а отъ него и Дебрска Епархіа, на която и сега жителитѣ са чисты Българе и Арнауты.

 

69. Глѣдай по-горѣ 64-й цитатъ.

 

70. Глѣдай тамо пакъ и Calend. Eccl. Univers. Assem. Т. III, pag. 158, et. Т. V, pag. 161.

 

71. Christ. Oriens, Т. II pag. 292.

 

 

42

 

Доказателство на това имаме у Іоaнна Сцилице; онъ не указува ни на Патріарха, нито на Соборъ Цариградскій Патріаршескій, а говори направо, що послѣ Льва Българскаго Архіепископа, Царица Өеодора возвела е на негово мѣсто Теодула, който е былъ Игуменъ въ Монастырь св. Великомученика Мокія [72]. Сѫщо така поставены са были на Архіепископскій Българскій Столъ и преемницы Теудоловы, именно: Іоаннъ вторый, Лампенскій Монахъ и сподвижникъ Патріарха Ксифилина въ Царствованіе Константина Дуки [73], и Іоанъ третій, нарицаемый Аиносъ. (ἄοινος) или невинопійца, въ царствованіе Никифора Вотаніата [74]. —

 

По правата, които Царь Юстиніанъ Великій, какъ славянинъ, дарова на Охридската Епископія, вишеспомнатытѣ Архіепископы беха пълномощны распоредители въ Българіа въ цьрковно отношеніе, каквото свидѣтелствуватъ за това нихны съвременницы и самитѣ Архіепископы Охридскій и всея Българіи. Наприм. такво свидътелство мы нахождаме въ едио писмо блаженнаго Өеофилакта, Архіепископа Охридскаго и всея Българіи, което е писалъ онъ Епископу Халкидонскому Михаилу. Между други рѣчи въ това писмо Өеофилактъ говори:

 

„Единъ испѫденный изъ община монахъ българскый бѣше начналъ да построй на свое мѣсто Монастырь съ право Ставропигіи. Мы му восприпятсгвувахме заради това, защото онъ начна свое дѣло безъ никакво наше позволеніе и съгласіе, и нѣма на това нѣщо никакво право ни споредъ правила цьрковни, нито споредъ гражданскы (общественны) законы. Когато забоде онъ крьстъ на мѣстото заради прѣдполагаемый Монастырь, азъ го попытахъ: съ чіе право прави онъ това нѣщо, и чухъ отъ него страшіый и невразумителный заради мене отговоръ. Именно ми отговори, що онъ това

 

 

72. Memor. popul. Т. II, pag. 659.

 

73. Ibidem. pag. 660.

 

74. Ibidem pag. 667.

 

 

43

 

дѣло начинава съ позволеніе на Царигр(а)дскійтъ Патріархъ. Странный, говорѫ, отговоръ, понеже каква вмѣшавинѫ има Цариградскійтъ Патріархъ и въ Българытѣ? Онъ нѣма никаквы законны правдины да ся вмѣшае и да ся распоредува въ Българія; понеже тія правдины принадлежатъ само на нейный Архіепископъ, каквото на нейна собствениа глава“ [75].

 

Изъ тыя Өеофилактовы слова ясно видиме, що каквото Българія така исто и нейни Архіепископы нимало не зависѣли отъ Цариградскій Патріархъ, а пакъ, отъ римскій папа нито да ся помысли, и що нито тому, нито другоиу не са давали нито най-малкы смѣткы (отчеты) за управленіе на Българія и на Българскытѣ іерархическы столиины, и що слѣдувателно Архіепископытѣ Български стъпали на Архіепископскытѣ си степени съ согласіето и утвьржденіе на Царя, а не на Цариградскійтъ Патріархъ или на римскійтъ папа, който беше веке чуждъ заради православнытѣ Архіепископства и заради православна Церковъ и Христіанство.

 

Що наистина Българія и нейнытѣ іерархически столнины независѣха нито отъ Цариградскійтъ Патріархъ, нито отъ римскійтъ папа, а си ся управляваха само отъ свой си Охридскій Архіепископъ, на това имаме ясны и очивидны свидѣтелства у слѣдующи писатели. Така напримѣръ :

 

а) Вышепомянутый Блаженный Өеофилактъ на писмо скопскаго градоначалника отговара :

 

„Не прилично е вамъ да ся вмѣшате въ великы и страшны дѣла, и намъ не е пристойно така безразсудно да дариме священнытѣ работы, каквото милость, защото отъ Епископытѣ, които са рукоположены отъ насъ, еднитѣ пріеха Епископство заради служеніето си на тукашна цьрква. Заради нихно благочестіе и подвизи, каквото епископътъ въ Моравіѭ и въ Призрѣнъ, друзіи заради това, защото ся прославиха въ Цариградъ съ Краснорѣчіето си и съ проповедь, каквото Епископътъ въ Касторія

 

 

75. XXVII Epistola Theophil. Michaeli Episcopo Chalcidonensi.

 

 

44

 

и въ Бѣлградъ, или пакъ заради добродѣтелныйтъ си животъ въ общежителны Монастири, каквото Епископатъ въ Софія. . . . . Има и сега едно праздно мѣсто въ Видинъ, на което мѣсто мы, при всички наши усилія, още не можеме да найдеме достойнаго Мужа [76]."

 

б) Валсамонъ, жившій въ втора половина на дванадесято столѣтіе, въ изъясненіе на второ правило втораго Вселенскаго Собора говори :

 

„Не удивляйся, ако найдешь и другы независимы (ἀυτοκαιφάλους) Церкви, какъ на примѣръ, Българскѫ, Кипрскѫ и Иверскѫ. Понеже Архіепископа българскаго почестилъ е съ това достойнство Царь Юстиніанъ. Читай за него 131-й Юстиніановъ указъ, който е въ пята книга на царскытѣ указы" [77].

 

Въ друго мѣсто, именно въ номоканонъ на Патриіархъ Фотія, който забѣлежва, що 131 Юстиніановъ указъ прави Охридскаго Архіепископа пòголѣмъ отъ Митрополита, Валсамонъ пакъ говори :

 

„Забѣлѣжи изъ настоящій 131-й Юстиніановъ Указъ привилегіитѣ на Архіепископа Българскаго. Понеже онъ е Архіепископъ на Прима-Юстиніана — Отечество Царя Юстиніана“ [78].

 

Каквото изъ пьрвытѣ, така и изъ послѣднытѣ Валсамоновы слова е очевидно, що въ негово време Церковь Българска и нейны Архіепископы имали са независимость (αὐτοκαιφαλίαν) и самостоятелность (αὐτονομίαν), иначе въ пьрвъ случай не нарекалъ бы Българскѫтѫ Церковь независимѫ и самостоятелнѫ; а въ послѣдній случай, ако Българскытѣ Архіепископы быха нѣмали иезависимость въ Валсамоново време и ако быха имъ са отзели Юстиніановытѣ права ; то онъ не бы указвалъ на читателитѣ си : „да забѣлѣжатъ привилегіитѣ на Архіепископа Българскаго,“ когато читать Фотіевы слова, а напротивъ онъ пò-скоро бы

 

 

76. Theophil. Epist. XIII.

 

77. Изъясненіе 2-го Канона на вторый Вселен. Соборъ.

 

78. Namouc. Patriarch. Phot. edit. 1561 an. pag. 4, cap. V.

 

 

45

 

показалъ, чи тыя привилегіи не сѫществуватъ веке, ако и да са были нѣкогда. Значи Юстиніановытѣ права въ Валсамоново време са сѫществували въ Охридска Българска Архіепископія и Архіепископъ Охридскій и всея Българіи съвьршенно и свободно ся ползувалъ съ нихъ.

 

в) Георгій Акрополитъ жившій въ тринадесято столѣтіе, пишущть за Теодора Комнина, Князя Тессалийскаго, говори:

 

Димитрій, Архіепископъ Болгарскій облече Теодора въ Царска Порфира, защото Димитрій е Архіепископъ самовластенъ (Ἀυτόνομος ὢν) и никому не дава смѣтки (есапъ, отчетъ) въ своето управленіе, и заради това има власть да помазува Цареве. [79].

 

г) Никифоръ Григорасъ (1295-1345 г.) въ втората си книга говорящъ за Охридскаго Българскаго Архіепископа, Охридъ панраво нарица онъ Митрополіѭ Българскѫ независимѫ и самостоятелнѫ, на която и Тьрновъ е былъ подчиненъ преди Българско Асѣновско Царствованіе въ Терновъ [80].

 

Изъ всичкыте вышеприведенны свидѣтелства само отъ себе излезва това заключеніе, що и въ свьршуваніето на дванадесято столѣтіе и въ начало на тринадесето столѣтіе Българската Церковь имала си е свои независимы и самостоятелны Архіепископы, които каквото не были подчинены на нѣкоя друга Церковь, така и никому не давали смѣтки (отчеты) за своето Цьрковно управленіе. Въ полза на това заключеніе говори и това още, що во време на Димитріевото Архіепископство, областьта, която носи сега име Българія, щомъ ся учини независимо Царство Българско подъ управленіе на Асѣновцы — потомцы на Царя Самуила, имала е своего особнаго Патріарха и Епископъ Тьрновскій,

 

 

79. Les Allat. de consen. lib. I, cap. XIV, § 4. (citat). Memor. popul. Т. II, pars II, pag. 722 et 723.

 

80. Gregoras Lib. II.

 

 

46

 

подчиненный пòпреди Охридскому Архіепископу [81], почестенъ быде съ патріаршеско достойнство [82].

 

Но не обращающъ вниманіе на това, що Българія ся раздѣлила въ ово време на двѣ Архіепископства, изъ които едното е было собственно въ Българско Царство, а другото въ Цариградско владычество; обаче и двата Архіепископства ся были независимы и самостоятелны, а слѣдователно Българската Цьрковь и Іерархіята ѝ и въ овый случай не са были подчинены никакому небългарскому патріарху, а само на своитѣ си Българскы Архіепископы, и нихнытѣ Архіепископы всегда са ся ползовали съ правата на независимостьта до по-выше отъ половина на миналото осемьнадесето столѣтіе. Свидѣтелства и за това намѣрваме пакъ въ самытѣ Цариградскы лѣтописцы, въ цьрковны писатели и даже въ своеручнытѣ документы на Охридскытѣ Архіепископы. Така на примѣръ :

 

а) Маттей Властарь, жившій въ четыринадесето столѣтіе говори:

 

„Никакому Патріарху неподчинены Церквы са тыя : Церковь Българска, коѭто почестилъ е Царь Юстиніанъ, каквото е извѣстно изь неговъ обнародванъ указъ“ и пр. [83].

 

И пакъ : „Архіепископы Българскій и Кипрскій по 131-о Юстиніаново узаконеніе иматъ право да зиматъ клирицы отъ подвластнытѣ имъ епископы и да гы возводятъ на епископскій степень“ [84].

 

Изъ тыя двѣ свидѣтелства Властаровы всякій може да ся увѣри, че и въ негово време Архіепископъ Охридско-Българскій былъ е не токмо самъ независимъ и самостоят(е)лень, но ималъ е и пълнѫ власть на Епископытѣ, които занимавали Българскы Епископскы столицы.

 

 

81. Grigoras Lib. II.

 

82. Jibidem, et geogr. Acropolit in. Ejus Historia.

 

83. Ματθ. τοῦ Βλασταρ. σύνταγμα κατὰ στοιχεῖον edit 1859. ἐν Ἀθήναις τομ. IV, σελ. 258. —

 

84. Πηδάλιον-εν Λειψιᾴ τῆς Σακξονὶας edit. 1800 σελ. 19 σημ. I.

 

 

47

 

Ако бы Архіепископъ Охридско-Българскій нѣмалъ пълнѫ и самостоятелнѫ власть, то онъ не бы моглъ безъ всекое сношеніе съ Цариградскій Патріархъ и безъ позволеніе на той Патріархъ да зима отъ Епскопытѣ си клирицы и да ги прави владыцы, и Властаръ не бы му приписалъ тѫѭ власть, а напротивъ Властарь, каквото Цариградскій іеромонахъ, пòскоро бы отнеслъ тѫѭ власть камъ свойтъ Патріархъ, или пакъ каквото объяснитель на цьрковнитѣ каноны, обвинилъ бы Българскаго Архіепископа за преступленіе на правилата и узаконеніята Вселенскихъ Соборовъ; но на противъ, Властарь, каквото видѣхме, направо и открыто утвьрждава, що церковь българска не е подчиненна ни едному Патріарху и що Архіепископъ Българскій има право да зима клирицы отъ подвластнытѣ му епископы и да гы възводи въ епископскій чинъ, и при това още Властарь говори за такво едно право, което сѫществува въ негово време и предъ очитѣ му, а не за такво, което нѣкогда да е сѫществувало. И дѣйствително Охридско-българскій архіепископъ ся ползовалъ съ пълна власть и самостоятелность и во всекое свободно отъ политическы обстоятелсгва време могалъ е да ѭ простира надъ свичкыти страны, усвоенны отъ Юстиніана на Охридска архіепископія. Изъ исторія е извѣстно, що въ четыринадесето столѣтіе въ царствованіе Душана, ся образова независимо Сьрбско-Ипекско Патріаршество. Но това Патріаршесгво ся яви и ся утвьрди отъ пьрвъ пѫть само съ соизволеніе на Охридскійтъ архіепископъ, каквото таковъ, който е былъ самовластный цьрковный началникъ и распорядитель и на тыя страны, изъ които ся състави округъ на Ипекскій-тъ архіепископъ или патріархъ, исто така, каквото и Охридска независима архіепископія съ подчиненны-тѣ ѝ области ся яви и ся утвьрди отъ Юстиніана по соизволенію Папы Вигилія, който бѣше цьрковный началникъ надъ тая архіепископія

 

 

48

 

и надъ тый области. И за явленіе и утвьржденіе на това Ипекско независимо архіепископство нито поменъ има за да са искали согласіе или волѭ отъ Цариградскій патріархъ, а пакъ отъ Папа нито на умъ имъ дошло. [85]. При това нахождаме още, що въ пьрвъ пѫть на окончаніе четыринадесятаго столѣтія са ся уредели Влашка митрополія въ Търговище и Молдовска въ Сучава и що каквото епископытѣ Влашки и Молдавски са зависѣли отъ своитѣ имъ Митрополиты, така исто Митрополитытѣ имъ са зависѣли отъ Охридскы Архіепископы, и Цариградскій царь Іоаннъ Палеологъ когато ся вращаше изъ Віена (Бечь) чрезъ Влашко и Молдова, каквото имающій Охридско-Българскѫ церковь въ непосредственно свое вѣдѣніе, учинилъ е митрополитытѣ Влашкаго и Молдовскаго независимы отъ Охридъ. [86]. Споредъ това, ако Влашкитѣ и Молдовски-тѣ Митрополиты въ 14-е столѣтіе бѣхѫ подчиненны Охридскому Българскому Архіепископу и ако Іоаннъ Палеологъ гы освободилъ отъ подъ властьтѫ му ; то слѣдува, що токмо той архіепископъ е ималъ пълнѫ самостоятелнѫ власть надъ нихъ и що слѣдователно съ такво право на цьрковното самовластіе и самостоятелность, онъ е останалъ надъ българскытѣ епископы, които ся были до него по-близу отъ Влашко и Молдова и които собственно са съставлявали неговъ ближайшій округъ .... [87].

 

6) Кодинъ, жившій въ това време, когато Турцы завладѣхѫ вече всичкій Балканскій Полуостровъ наедно съ Цариградъ, не оставя Архіепископа Охридскаго и свея Българіи въ нищо по-долѣ отъ Цариградскаго и отъ другы-тѣ Восточны Патріарси. Описъвающъ посвященіе и возведеніе Патріарха Цариградскаго на патріаршескій Столъ, Кодинъ

 

 

85. Исторія Слав. Райча том. II, стр. 614.

 

86. Глѣдай у Кондика Куропаката за Іоанна Палеолога.

 

87. Истор. изслѣд. за Охрид. и Ипек. Архіеп. 1869 стр. 16, acta patriarh. Constantip. Т. I. CCXXXIV edit. 1860.

 

 

49

 

къ това притура, що не токмо другытѣ три Восточны Патріарси, но и Архіепископъ Българскій сѫщдо така ся возводи въ свой чинъ, каквото и Цариградскій Патріархъ. Ето исты Кодиновы слова:

 

„Съ подобенъ начинъ, сирѣчь подобно Цариградскому П(а)тріарху, и неизмѣнно быва провозглашеше и назначеніе и на другытѣ Патріарси: Александрійскаго, Антіохійскаго и Іерусалимскаго и не токмо на тыя патріарси, но и на Архіепископа Примы-Юстиніаны Охридскія и всея Българіи“ [88].

 

Съ таковъ начинъ и въ пятнадесято столѣтіе нахождаме Охридскаго Българскаго Архіепископа не само независимъ и самостоятеленъ, но даже равнаго на Восточнытѣ Патріарси и съ почести и съ власть. Защото ако Охридскій Българскій Архіепископъ беше былъ подвластенъ Цариградскому Патріарху, и ако беше му давалъ смѣтки за управленіе на Охридо-Българската церковь; то съ нищо не щеше да ся отличава отъ простытѣ Митрополиты и Архіепископы, които са носили токмо еднѫ титлѫ по извѣстность и главенство на градищата, и производството негово въ архіепископскій чинъ щеше да е подобно производству на послѣднытѣ, които са ся рукоположили непосредственно отъ Патріарха и были подъ негово непосредственно вѣдѣніе. На противъ това, Архіепископъ Охридскій и всея Българіи ималъ е пълнѫ своѭ власть и е моглъ во всякое време да ѭ простира надъ всичкытѣ области, които Юстиніаново узаконеніе подчинява на Охридска Епископія. За това нѣщо ново свидѣтелство и новѫ достовѣрность ни даватъ Лѣтописцытѣ на Молдовскытѣ Князеве, които лѣтописцы са утвьрждавать на една преписка между Князя Стефана Воевода и Архіепископа Охридскаго Доротея, найдена въ рылскій Българскій Монастырь. Така напрмѣръ: послѣ това откакъ Іоаннъ Палеологъ извади Молдовскаго Митрополита изъ подъ власть на Охридскіятъ Архіепископъ и

 

 

88. Codin de offic. palat. Cap. XX.

 

 

50

 

подчини того митрополита на Цариградскій Патріархъ, Молдовскій Князь Стеfанъ Великій въ 1445 година просѝ Охридскаго Архіепископа Доротея да посвяти въ Молдова новаго Митрополита на мѣсто умершаго и онъ получи отъ Даротея правото дозволеніе безь отношеніе до Цариградскійтъ Патріархъ:

 

Нека, казва въ писмото си, Нека Молдавскитѣ Епископы рукоположатъ споредъ правила Цьрковны новаго своего Архипастыря [89].

 

И така, ако Молдавската Церковь въ петьнадесято столѣтіе получала свои Митрополиты отъ Охридскы Архіепископы ; то още повыше е вѣроятно и дължна была Българска Церковъ да подлежи подъ негово вѣдѣніе и да го има за вьрховнаго своего управителя, която Церковъ съставлявала е най близкѫ неговѫ Епархіѭ. Споредъ това можеме утвьрдително да мыслиме, че и въ ово време българскій народъ споредъ Юстиніановытѣ узаконенія въ цьрковно отношеніе отнюдъ не подлежалъ е подъ власть и управленіе на Цариградскійтъ Патріархъ, а получавалъ е всичко нужно заради своята церковъ и Іерархія отъ своитѣ си независимы и самостоятелны Архіепископы и напълно са ся ползовали съ правата, които Юстиніанъ дарова и усвои на Охридската Епископія.

 

Но това е мало; даже когато и Турското Царство ся утвьрди въ Цариградъ въ половина на петьнадесятото столѣтіе и когато всесовьршенно Българія въобще подпадна подъ Турско владычество съ уничтоженіе на Тьрновското Българско Царство и патріаршество, то и тогава Юстиніановытѣ права въ лице на Охридскытѣ Архіепископы останаха си во всичка своя сила и тія Архіепископы си останаха самостоятелны и независимы отъ Цариградскійтъ Патріархъ. И ако не можеха веке да устоятъ противу

 

 

89. Глѣдай Историч. Магазинъ Дакіи Т. I, стр. 277. издад. въ Букурещъ 1845.

 

 

51

 

политическитѣ обстоятелства и противу Цариградскытѣ патріаршескы интригы предъ простодушнытѣ и добрытѣ Султаны заради да простратъ пакъ тыя Юстиніановы права надъ Епархіитѣ, които бѣха подчинены на уничтоженното Тьрновско Патріаршество, обаче они повыше отъ двѣ столѣтія ся бориха за тая независимость и самостоятелность съ Цариградскытѣ Патріарси, които начнаха веке да купуватъ у Султаны каквото Цариградскій Патріаршескій престолъ, така и Архіепископствата, що имаха независимость [90]. И така угнѣтаемытѣ Българскы Охридскы Архіепископы при всичка, говориме, борба съ Цариградскійтъ Патріархъ удьржаха своѭтѫ независимость и самостоятелность до повече отъ половина на 18-е столѣтіе. Въ това ны удостовѣрява и слѣдующее дѣйствіе Охридскаго Българскаго Архіепископа, което не е свойственно на единъ подвластенъ Архіепископъ. Така напримѣръ, въ шестнадесято столѣтіе во време патріяршества Іеремія ся е явилъ въ Цариградъ Охридскій Архіепископъ Прохоръ съ цàрскы документы предъ Султановото правителство за да докаже, че градъ Верея не принадлежала на Солунска митрополія, а на Охридска Архіепископія, но онъ срѣщна силнаго противника у цариградскаго патріарха, който ся задължи да плаща за градъ Верея на всяка година по сто жьлтицы. Споредъ това и Прохоръ ся врати въ столнината си безъ успѣхъ, обаче и Патріаршеството Цариградско остана да внася тыя пары на правителството ежегодно съ четыритѣ тысяши жьлтицы, които оно внасаше за Патріаршескійтъ престолъ [91]. Въистина изъ тая Прохорова поступка не ся види толку ясно Архіепископската му независимость и самостоятелность, но требѣ да земеме въ вниманіе това, каквото замѣтихме и по горѣ, що никой отъ подчиненытѣ патріарху епископъ не е

 

 

90. Chronic. Philipp. Cyprii pag. 304, 382, 404.

 

91. Ibidem. pag. 397, 398.

 

 

52

 

въ правото си безъ согласіе и безъ соизволеніе на самыйтъ си Патріархъ да иде предъ политическото правителство съ свои правдины или съ прикупкы за да уголѣмува своѭтѫ епархіѭ, а ако и бы ся рѣшилъ нѣкой си на това; то въ таковъ случай по-скоро бы ся обръналъ онъ право къ Патріарха, а не къ Султана, каквото и сега ся прави въ Цариградската Церковъ ; що подчинены-тѣ патріарху епископы могатъ да присоединяватъ градища и села отъ друга епархія къ своята си заради цьрковно управленіе или споредъ свои правдины или презъ покупка не отъ Султана, а отъ Патріарха своего. Но у Прохора видиме противно; Онъ каквото независимый и самостоятелный Архіепископъ дохажда въ Цариградъ предъ Султановото правителсто да ся сѫди съ Цариградскійтъ Патріархъ за градъ Верея. Кромѣ това мы имаме единъ Турскій Документъ отъ Охридското Турско сѫдилище, който носи датѫ отъ 937 година споредъ турско лѣточисленіе и на който пьрвообразътъ ся находи въ Свягогорскій Зогравскій монастырь; въ той Документъ Прохоръ ся именува Патріархъ.

 

Послѣ Прохора ся являва въ 1564 година Архіепископъ Охридскій и всея Българіи Паисій, който въ ово вроме пьрвый присѫтствовалъ е на Соборъ, събранный въ Цариградъ заради да низфрълятъ отъ патріаршескій цариградскій пресголъ испълненнаго беззаконія и всякія неправды Патріарха Іоасафа [92]. Що дѣйствителио и онъ подобно на предшественницытѣ си е былъ независимъ и самостоятелемъ Архіепископъ и ся е ползовалъ съ правата Юстиніановы, въ това ни удостовѣряватъ неговы три грамоты отъ 1566 година, които ся съхраняватъ и до сега въ Зографскій Святогорскій Монастырь. Достовѣрно не е извѣстно по каковъ случай ся останали тія грамоты въ овый монастырь, но заради нашь предмѣтъ они служатъ за твьрдо

 

 

92. Chronic. Philipp. Cyprii. pag. 407—409.

 

 

53

 

и непоколебимо свидѣтелство. Тія грамоты са писаны на име Тимотея Митрополита и Екзарха надъ православнытѣ христіаны и священство, които са имали мѣстожителство въ Италія, именно: въ Апулія, Василиката, Калаврія, Сицилія, Мелитъ, Далмація и во всичкы западны страны (δυτικαῖς μέρεσι), и самъ Паисій показѫва въ нихъ не токмо своѭ независимость и самостоятелность надъ тыя православны жители чрезъ своего Екзарха, но и Охридскѫ Цьрковь нарица право Патріяршіѭ. Ето неговы исты слова, които са турены въ окончаніе на всекоя изъ тыя грамоты :

 

Ἐδώ0η ἐν τῷ ἡμετἐρῳ Πατριαρχείῳ τῆς Πρώτης Ἰουστηνιανοῆς Ἀχριδῶν, καὶ ἐσφραγίσθη μετὰ τῆς ἠμετέρας καθολικῆς σφραγίδος τοῦ Εὐαγγελησμοῦ τῆς ὑπεργίας Θεοτόκου μετὰ κηρίου πρασίνου, καὶ ὑπεγράφη Ἰδίᾳ χειρὶ μετὰ πρασίνης, καθὼ ἔθος ἐστὶ τῇ ἡμετέρᾳ ἐκλησίᾳ.

 

Сирѣчь:

 

даде ся въ наша Патріаршія на Първа Юстиніана Охридска, и тури ѝ ся печатъ на наша Соборна Цьрква Благовѣщенія Пресвятыя Богородицы съ зеленъ восокъ, и ся подписа отъ моя собственна рѫка сз зелено (чернило), каквото е обычай въ наша Церковъ.

 

А въ неговъ подписъ ся провиждатъ всичкитѣ области, които Юстиніанъ подчинилъ е на Охридската Архіепископія. Онъ ся подписува въ тыя три грамоты :

 

„Паисій, Милостію Божіею Архіепископъ Первыя Юстиніаны Охридскія и всея Българіи, Сербіи и проч. (καὶ τῶν λοιπῶν).

 

Послѣ Прохора и Паисія нахождаме Архіепископа Охридскаго и всея Българіи Гавріила изъ Боснія Славянина съ право независимости, и въ неговъ подписъ отъ 1582 година видиме всичкы тыя области, които Юстиніанъ подчинилъ е на Охридска Архіепископія. Онъ ся подписалъ:

 

„Гавріилъ, Божіею милостію, Архіепископъ Первыя Юстиніаны Охридскія и свея Българіи, Сербіи, Албаніи, Македоніи, Молдо-Влахіи, Унгро-Влахіи и проч. [93].

 

И при това още,

 

 

93. Christ. Oriens, Т. II, pag. 299. Chron. Philipp. Cyprii Append. pag. 407—409. Види въ посланіе къ Арменскы Христіаны за Григоріанскій Календарь.

 

 

54

 

неговъ подписъ стой непосредственно послѣ подписы на Восточнытѣ четыри Патріарси, именно послѣ Антіохійскаго Патріарха, сирѣчь на това исто мѣсто, което Юстииіанъ указалъ е Охридскому Архіепископу и което явно указува на негова самостоятелность.

 

Съ тыа исты права на независимостьта и самостоятелностьта, каквыто имали досегашнытѣ Охридскіи Архіепископы, видиме Охридскаго Архіепископа и въ по-късно време. Нектарій, жившій въ седманадесето столѣтіе (1613—1630 година), въ борбата своя и на предшественницытѣ си съсъ демонското славолюбіе и любоначаліе и корыстолюбіе на интригантното Цариградско патріаршество, ако и ся ползовалъ съ титло на всичкытѣ области, усвоены отъ Юстиніана на Охридска Архіепископія, ако и ся подписувалъ:

 

„Нектарій Архіепископъ Пьрвыя Юстиніаны Охридскія и всея Българіи, Сербіи, Албаніи, и прочихъ мѣстъ,“

 

но за обща българска жалость останалъ е самовластный управитель само надъ шесть ближайши митрополіи и десеть Епископіи [94]. Въ послѣдующее време Архіепископы Охридскіи и всея Българіи ся са силили да упазятъ и надъ той послѣдній округъ свой Патріаршеского си титло, което са носили они по-преди каквото независимы и самостоятелны Архіепископы [95], но Восточнытѣ Патріарси ся са противили на това и не щели веке да имъ припознаватъ това титло, каквото ни предава Графъ Марсель, жившій въ Цариградъ въ 1691 година и узнавшій явно самъ лично, що освѣнъ четырити Восточны Патріаршества, са находило въ негово време още едно православно Охридско Патріаршество [96].

 

 

94. Christ. Oriens. Т. II, pag. 300 (citat). Miraci lib. I. Notitia Episcopat. сар. 9.

 

95. Les Allati de consens. lib. I, pag. 421 (citat).

 

96. Описаніе военнаго состоянія Оттоман. Имперіи въ Русскомъ переводѣ, часть I, стр. 6.

 

 

55

 

Що истинно и въ окончаніа на седмьнадесето и въ начало на осмьнадесето столѣтія Архіепископъ Охридскій и всея Българіи ималъ е таѭ независимость и самостоятелность, въ това ны удостовѣрява и Хрисантъ Патріархъ Іерусалимскій, жившій въ ово време. Онъ въ своя синтагма въ изъясненіе на 8-е правило третіяго Вселенскаго Собора говори:

 

„Пьрва изъ независимытѣ Архіепископіи (τῶν αὐτοκαιφάλων Ἀρχιεπισκοπῶν) есть Кархидонска, втора Кипрска, третія Охридска, понеже на петый Вселенскій Соборъ почтена быде съ независимость (ἀυτοκαίφαλος έτιμῆθη) [97].

 

Освѣнъ Хрисантовото увѣреніе за независимосгьта и самостоятелностьта, които Охридскитѣ Архіепископы са имали въ негово време, мы и послѣ него сѫ удостовѣрѣваме въ това нѣщо изъ своеручны писма на истытѣ Архіепископы. Такво едно писмо ся нахожда въ Зографскій свитогорскій Монастыръ съ дата отъ 1755 година мѣсяца Маіа 30-й день, което е писано отъ Діонисіа Архіепископа Охридскаго на неговъ Воденскій Митрополитъ. Діонисій въ това писмо ся подписува съ зелено чернило не Архіепископъ, а право Патріархъ Охридскій. Ето неговыйтъ точный подписъ:

 

Паτριάρχης Ἀχριδῶν Διονύσιος ἐπι βεβαιοῖ.

Сирѣчь:

Патріархъ Охридскій Діонисій удостовѣрява.

 

Слъдователно ако Діонисій нарица себе си Патріархъ, то никакъ не можеме да са сумнѣваме за независимостьта му ; защото, каквото казахмы и погорѣ, Валсамонъ утвърждава, че патріарси са ся нарицали само тія Архіепископы, които были независимы и особито Охридскытѣ Българскы Архіепископы имали такво право. И самата Архіепископія Охридска ся именувала: патріархія, каквото видиме и въ царскійтъ Бератъ даванный на Цариградски Патріарси.

 

Но всичкытѣ до сега казанны Архіепископы Охридскіи

 

 

97. Πηδάλιον edit. 1800 σελ. 119. σημείοτις I,—Доситей за церк. достойнства (чиноположеніе) стр. 48. —

 

 

56

 

и всея Българіи при всичката си борба съ Цариградска корыстолюбива и властолюбива Патріаршія не са могли да устоятъ противу хитрытѣ замысли и интриги нейны. Они отъ време на време са ся ущърбявали отъ властьта си надъ епархіи-тѣ, усвоенны на Охридска Епископія споредъ Юстиніановы узаконенія, и най-послѣ настѫпило време трудно, време горчиво, време убійственно и заради послѣдній остатокъ на Архіепископската имъ независимость и самостоятелность. Интригытѣ надвили! И ся искало да са яви само единъ по-безсовѣстенъ отъ по-преднытѣ безсовѣстны Цариградски пазители на цьрковнытѣ каноны и священны узаконенія, който бы ся рѣшилъ да потъпчи припознатытѣ отъ всичка православна церковь Юстиніанови священны узаконенія за Охридо-Българска Церковь и да отнеме отъ тая церковь и послѣднійтъ ѝ животъ. Таковъ ся е искалъ, таковъ и са е нашелъ въ лице Самуила Византина, пронирливаго Цариградскаго интригантина ! Той завистливый и непримиримы гонитель на знаменитаго и по ученость и по добродѣтеленъ животъ извѣстнаго Евгенія Българиса [98], и испълненный отъ гнусно славолюбіе, властолюбіе, корыстолюбіе и интригы предъ престолътъ ва добродушнытѣ и простосьрдечнытѣ Султаны, найде време да посели въ душата на добраго Султана Мустафа сумнѣніе заради вѣрноподданическата преданность на независимытѣ славено-българскы Архіепископства камъ Царскійтъ престолъ, исто така, какво и сега Антимъ 6-й и негово съдружіе клевети и интригува противу насъ Българы. Той хитрый Цариградецъ Самуилъ отъ една страна ся съвѣщава съ Ипсиланты за умноженіе на Еллинскій родъ и за въсатановленіе на едно Византійско Грьчко Царство въ Султановата Дьржава, а отъ друга страна съ свойственнытѣ на

 

 

98. Τὰ περὶ τῆς Ἀυτοκαιφάλου Ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχρίδος 1859 σελ. 81.

 

 

57

 

Цариградецъ фанаріотскы хитры интригы подлиза подъ правителство Султаново, клевети независимытѣ словено-български Архіепископіи, че ушь ся са съединили съ Аустрія противу Султановата Дьржава, и простодушный Султанъ Мустафа простосьрдечно слуша вълка облеченнаго въ овча кожа и му са склонява да испълни неговытѣ пакостны и за самата му Дьржава замысли. Исто така, каквото и сега въ наше време прави Антимъ шестый, пакостникъ не само заради наша народность и православна Церковь, но и заради самата Султанова Дьржава. Онъ наедно съ своето съдружіе не жали ни православно христіанско испълненіе, ни православнѫ Христовѫ вѣрѫ, ни православнѫ Христовѫ Церковь, нито своѭтѫ си совѣсть, нито своѭтѫ си душѫ, токмо за да може да достигне великѫтѫ грьчкѫ идея чрезъ покровите(л)ствуемы отъ него въ Турска Дьржава Атинскы и въобще Грьчкы Силлогоси и пропаганды; идея, — да умножаватъ гръчкій родъ отъ Българскій народъ и да ся распространи бѣдното Грьчко Кралевсгво отъ Султановата Дьржава въ Македонскы и Тракійскы Българскы населенія. И всичко това онъ и съдружіето му прикрыватъ подъ видъ на доброжелателството си камъ Султановыйтъ Престолъ, а на самото дѣло заради ущьрбъ на самыйтъ престолъ! .....

 

Българе съотечественницы ! Ето таквы и на тыя подолны козны и хитры интригы на Цариградскійтъ Патріаршескій Престолъ убиха наши Архіепископства и уграбихѫ нашѫтѫ Цьрковнѫ независимость и самостоятелность! Таквы и на тыя подобны Грьчкы клеветы предъ Султановыйтъ Престолъ фрълиха насъ въ робство на тая интригантна и корыстолюбива патріаршія, а отъ Султанова-та Дьржава отцѣпиха Елладската имъ независимость! И пакъ и сега каквото и всегда ся изливатъ подобны Сатанинскы козны предъ очитѣ ни съ умыслъ, за да могатъ они недосвьршенното да свьршатъ отъ тая Дьржава въ полза на своето

 

 

58

 

си малолюдно и сиромашко царство! Чрезъ таквы и на тыя подобны не токмо не христіанскы, но и безчеловѣчны интригы и клеветы и до днесь при всичкото Высоко благоволеніе на милостивый-тъ ни Царь—Татко не можеме да ся избавиме отъ тыя заборавивши Бога и человѣчество интриганты и клеветницы, и отъ нихно безчеловѣчно насиліе вьрху сгадото, за което Господь нашь Іисусъ Христосъ излѝ Божественнѫтѫ сѫ и безцѣннѫтѫ си кръвь ! Тія противніи Христу Господу своему пастыри и до днесь не ни даватъ нито на една минута да отдъхнеме подъ мирный покровъ на Великійтъ Благодѣтель и Царь — Татко нашь Султанъ въ вѣрноподданническата ни покорность камъ Высокыйтъ Му Престолъ! Тыя и на тыя подобны интригы и клеветы принудиха нашитѣ Архипастыри — Отцы да преклонатъ колѣната си предъ таа интригантна и безсовьстна пазителка на вѣрата и Цьрквата и съ горкы сльзы да подпишатъ свое осужденіе а наедно съ това и смьртьта на Охридо-Българската цьрковна независимость и самостоятелность !

 

Да вспо(м)ниме ли тука за тая нещастна година, когато послѣдній Архіепископъ Охридскій и всея Българіи съ горкы сльвы на очитѣ си неволею е преклонилъ колѣна свои предъ гордата и интригантна Цариградска Патріархія и съ трепещуща рѫка е подписалъ свое осѫжденіе Ахъ ! Кое Българско сьрдце ! Коя Българска душа може безъ скърбь да вспомне 1767 година 16-й Іаннуарій, когато мы Българе всесъвьршенно останахме яко овцы безъ пастыря! Въ овая нещастна година и день скончася и послѣднійтъ остатокъ на цьрковната независимость и самостоятелность на Охридо-Българската Архіепископія. Въ тая година и день пронырливостьта и лукавата хитрость на Цариградскій Грькъ патріарха Самуила найде мѣсто предъ невиннаго Султана Мустафа и принуди

 

 

59

 

Арсенія Охридскаго и Калинника Ипекскаго да сѫ отречатъ отъ своитѣ си Архіепископскы престоли, а едновременно съ това той хыщный вълкъ уграбна отъ Архіепископіитѣ имъ и самѫтѫ независмость и самостоятелность и презъ единъ излъганъ Царскій Бератъ усвои гы на Цариградската Патріаршія съ всичкытѣ подвластны на Архіейископіитѣ епархіи [99].

 

Что стана послѣ това съ Арсенія Охридскаго и Каллиника Ипекскаго? Мы това оставяме да говорѭтъ писменнытѣ документы и още живото преданіе, коего ся учувало въ святогорско-Зографско Българско монашество. Нека писменнытѣ документы ны увѣряватъ за испъжданіе Арсеніево и изъ Битоля, коѭто остави онъ себъ си за до смьртната си прехрана [100]; Нека Зограф(с)кото Българско братство ни говори за заточеніето Арсеніево въ Св. Гора въ Зографскій монастырь, гдѣто при еднородното си монашество Арсеній е нашелъ до послѣдны свои дни утѣшеніе въ насущно прехрануваніе; Нека Зографскій на Карея конакъ проповѣдува за живѣніето му тамо ; Нека за смьрть-та и погребнніето му свидѣтелствуватъ неговытѣ труженническы мощи, които почиватъ въ основаніята на Коначката цьрква; Нека, най пос(л)ѣ казваме, Българско потомство чита въ Зографскы цьрковны поменицы подъ 1793 година име Ахіарея Арсенія за вѣчно поминовеніе и нека си напоминя кознытѣ и интригытѣ фенерскы противу народнытѣ му пастыри ! А мы основящися на вышеприведеннытѣ върны и истинны свидѣтесства ще кажеме токмо, че правата за независимостьта и самостоятелностьта, които дарова на Охридска Архіепископія Юстиніанъ Великій, благочестивѣйшій нашъ предакъ —

 

 

99. Читай за всичко това въ Историч. Изслѣдованіе за Охрид. и Ипекска Архіепископіи издадено въ 1869 година.

 

100. Историч. Изслѣд. за Охрид. и Ипекс. Архіепископіи издад. 1869 стр. 22. —

 

 

60

 

Славянинъ Охридскій съ соизволеніе на Папа Вигинія и съ припознаваніе отъ всичка православна церковь на пятый Вселенскій Соборъ, ся пазихѫ и въ обширенъ и въ тѣсенъ крѫгъ въ Българска церковь и Іерархіа и сѫществовахѫ въ нея безпресѣчно до 1767 година. На основаніе тѣхъ правъ Архіепископы Охридо-Българскіи бѣхѫ пълномощны распорядители въ свой окрѫгъ и никому отъ по-высокытѣ Іерархически престолы не давахѫ никаквы смѣткы за свое управленіе.

 

Нъ въ 1767 година 16-й Іаннуарія тая независимость и самостоятелность, казваме, разбойническы быде уграбната отъ Самуила Патріарха Цариградскаго презъ свойственнытѣ му Грьчкы Византіскы интриги предъ простодушното Султаново Правителство и доведена до това, щото (τὰ ἐξῆς τοῦ δε τῆς Ἁρχιεπισκοπῆς ὀνόματος ἀποξενθῆναι τῶν Βασιλεικῶν πινάκων, καὶ ὡς μηδέποτε λογιζομένου γεγόνοτος [101]. Така е записала фенерскага синогога това събытіе въ своя фарисейска кондика ! Така е и учинила ! И дѣйствително и сега мы видиме, що не токмо титло Архіепископія е уничтожено, но и самото име Охридъ избрисано е изъ титлото на пращаемытѣ тамо отъ тая синагога агенты—епископы, а имъ усвоила епископско име на Преспа ὁ Πρεσπῶν. Така е точна въ злобнытѣ си и въ противухристіанскы-тѣ си дѣла тая фенерска враждебна Синагога !

 

Но нека да прослѣдиме още и да видиме бѣгло, що стана съ епископытѣ, останалы отъ бывшитѣ независимы Архіепископы Арсеніа Охридскаго и Каллиника Ипекскаго ? И той вопросъ ни разрѣшава пакъ таа иста фарисейска фенерска кондика. Въ тая кондика ся видятъ една подиръ друга оставкытѣ на тыя епископы, а за нихното угнѣтеніе, принужденіе и заточеніе въ свята Гора и въ другы разны страны

 

 

101. Въ Патріаршсска Кондика, Истор. Изслѣд. за Охрид. и Ипек. Архіеп. 1869. стр. 31.

 

 

61

 

достаточно е писмото на Черногорскій тогавашній Митрополитъ Савва Петровичь отъ 1776 година, въ което онъ описалъ тыя бъдствія Московскому Митрополиту Платону [102].

 

И така послѣ насилното устраненіе на тыя Славяно-Българы епископы отъ епархіитѣ имъ, фенарскытѣ агенты-епископы съ своитѣ си развратны полчища налѣтѣхѫ каквото плотоядны птицы на Славяно-Българскійтъ отъ враждебна фенарска рѫка убитъ трупъ ! И тако Славяну-Българскій народъ отъ Дунавъ до Ядро море и отъ Сава и Драва до Солуна Града како овцы безъ пастыра стана богатъ ловъ на фенарското гнѣздо, богато сокровище да храни фенарскы-тъ страсти и съ свое богатство, насилно извличанно чрезъ фенарскытѣ агенты-епископы отъ насущныйть Българскій хлѣбъ, да дава возможность за осѫществленіе на Великата идея Ипсилантова и Самуилова за да въздигнатъ будущѫтѫ мечтаемѫ Еллино-Византійскѫ Дьржавѫ [а] намѣсто Султановыйтъ Престолъ, каквото и сега Антимъ 6-й и неговъ Грьчкій родъ това исто вьрши подъ видъ на мнимото си доброжелателство камъ той Престолъ, по който престолъ онъ подрыва чрезъ покровителствуемы отъ него неговы и Атинскы Силогосы и пропаганды по Македонія и Тракія.

 

Но при всичкы тыя убійственны превратности Българско сьрдце, Българска душа можеше ли да забрави своѭтѫ цьрковнѫ славѫ и своето цьрковно-народно величіе ? Повыше отъ сто годины подъ тежкійтъ и безчеловѣчній яремъ фенарскій и подъ всесокрушающее фенарско угнѣтеніе

 

 

102. А за напредъ името на Архіепископіята да ся изстерже изъ царскытѣ таблицы и да ся почита какъ че не е съществовало. Пакъ тамъ стр. 94, 95, 96.

 

а. Единъ очевидецъ посѣти въ текуща 1873 година Атинѫ и ни каза, че лично е видѣлъ Землеписнѫтѫ Хартѫ на бѫдѫщата мечтаема Византійска Имперія, която харта е печатана въ Лондра на мушима преди двѣ годины. —

 

 

62

 

можеше ли тая нивинна душа да остане до толкува нечувственна, щото да не вспомне за своитѣ Пастыри—Отцы ? — Охридъ и Ипекъ са двѣ имена неизгладимы изъ Българско сьрдце, изъ Българска душа ! Охридъ заради Българина Македонца е това завѣтно име, въ което онъ види и прежднѭтѫ си цьрковнѫ славѫ и прежднето си Іерархическо величіе. Той подтѫпканъ отъ грьчко-финарско духовенство вѣрноподданникъ Султановъ щомъ заговори за Охридъ, подига замысленното си чело и съ сьрдечно въздыханіе произноси: „Това е столица на нашитѣ преждебывши Патріарси“ ! Да, Македонецъ каквото и всекій Българинъ и сега глѣда и ще глѣда на Охридска Свято-Климентова цьрква какъ на цьрква на неговытѣ Патріарси; защото въ той благодатный Божій домъ отъ онова време и до сега ся е упазилъ Архіепископскій или Патріаршескій Столъ отдѣлно отъ епископскій; въ той столъ, въ тая цьрковна Българска слава и величіе архіепископы Охридскіи и всея Бългяріи са стояли въ време на Богослуженіе и отъ тамо са осѣнявали съ небесно благословеніе Българскѫ-тѫ Православнѫ Христовѫ Паствѫ !

 

Послѣ всичкы тыя очевидны, вѣрны и необоримы доводы и свидѣтелства за узаконеніе, за цьрковно припознаваніе и за сѫществуваніе на Охридо-Българскѫтѫ Архіепископскѫ независимость и самостоятелность и за законоприступното присвоеніе на таа независимость и самостоятелность отъ странѫ на Цариградскѫтѫ патріаршіѭ, мы тука ся запираме мало за да пытаме: На какво основаніе лукавытѣ Грьцы лъжатъ свѣтътъ, че Охридо-Българското независимо архіепископство или патріаршество никогда не сѫщестовало и че Юстиніановото заради него узаконеніе е подложно ? О ! ты роде лъжливый и интригантный, кога ли ще ся избави Българскій народъ отъ тебе! . . . . Но нека да попытаме, каквото и много пѫти сме пытали, и

 

 

63

 

законопристѫпното Цариградско патріаршество : Като подчиненнытѣ на Охридската архіепископія епархіи отъ само начало бѣхѫ въ Папскій цьрковный отдѣлъ и никогда не бѣхѫ въ Цариградско цьрковно управленіе, и като тія епархіи ся зети и усвоены на тая архіепископія отъ папскійтъ отдѣлъ и нейна независимость и самостоятелность быде узаконена въ това исто време, когато и на това патріаршество са указа мѣсто, въ което дължно бѣше да ся ограничи оно, и като тая независимость и самостоятелность быде всецьрковно припозната и освятена отъ дванадесеть столѣтія; то споредъ кои цьрковны каноны и правила имало е и има оно право да завладѣва и да присвоява тыя или другы епархіи и архіепископскѫтѫ имъ независимость и самостоятелность безъ всекое попытуваніе Всеобщѫ Вселенскѫ Цьрквѫ? .... Що ще каже това любоначално патріаршество и на осмо правило на третій вселенскій соборъ, въ което всичка Вселенска Церковь выка велегласно и казва :

 

„Да ся пази и въ другы управленія и церкви по всегдѣка, — щото никой отъ Боголюбивытѣ епископы да не тури рѫка на друга епархія, която по-преди и отъ начало не е была подь него. И ако е нашелъ това отъ другого, то да ся даде назадъ, за да ся не тъпчатъ отеческы каноны, нито даже чрезъ священнодѣйстіе, за да нѣма мѣсто гордость на мірското обладаніе... И така Святый и Вселенскій Соборъ заповѣдува да ся пазятъ заради всекоя епархія чисти и ненасилованны правата ѝ които ѝ, принадлежатъ още отъ начало и които споредъ стары обычаи са ся нашли.“

 

И проч. Като оставаме това своекорыстно патріаршество да отговаря на той Всиленскій цькровный вопіющій противу него гласъ, мы ся обръщаме пакь на свой предметъ.

 

И така послѣ вышеказанното, що ни останува още да кажеме ? — Да кажеме ли въ заключеніе, що Българскій народъ заборавенъ быде веке на всегда отъ Бога, или

 

 

64

 

обреченъ быде заради всегдашно робство на Фенарското духовенство ? Българе Соотечественницы ! Той же Богъ милости и щедротъ давно презъ своего Пророка е казалъ и за всекого изъ насъ : „аще и мати забудетъ отроча свое, но Азъ не забуду тебе." И воистина когато воздыханія наши по свое родно духовенство ся умножихѫ и напълнихѫ небо и землѭ ; когато сльзы на нашитѣ сыроты и вдовицы отъ това безчеловѣчно фенаерско духовенство облиха престолътъ на Всеправеднаго Небеснаго Судія Бога Савооѳа ; Когато чаша на Божійтъ гнѣвъ ся испълни отъ беззаконіата на това духовенство и поиска отмъщеніе отъ нелицемѣрныйтъ сѫдъ Божій ; то Всемилостивыйтъ Богъ, Който управлява сьрдце царево, обрати и милостивото и правосѫдното сьрдечно око на нашійтъ Чадолюбивъ Царь-Татко Султанъ Абдулъ Азисъ камъ нашитѣ дълголѣтны въздыханія, камъ нашитѣ вѣрноподданническы сльзы и камъ фенаерското беззаконіе, и Той Высокій нашъ Благотворитель като съ милостивото си Царско слово каза : „Да ся тури веке предѣлъ на Български-тѣ праведны оплакуванія" ; то правосѫдното Негово Правителство, после петьнадесятгодишното разглѣдувяніе на нашитѣ цьрковны правдины, възобнови тыя правдины съ единъ Высокославемъ Царскій Ферманъ, основанъ чисто на цьрковны каноны, каквото го иска и Православната Христіанска вѣра и Православната Христова Церковь. Но Цариградската Патріаршія, която е грабителка на тыя наши правдины, припознаты отъ Вселенски Соборы и отъ всичкы православны Христовы Церквы и освятенны отъ дванадесеть и повыше столѣтія, тая патріаршія, казваме, при всичкы свои проекты и съглашенія заради возвращеніе на тыя правдины, тая патріаршія, повторяваме, като видѣ себе си отъ една страна оголена отъ личны, корыстолюбивы и плотскы интересы, а отъ лруга страна, че предначертаніята Ипсилантовы

 

 

65

 

и Самуиловы ся осуетяватъ; то не само ся въспротиви и сега още ся противи на Царската воля, изреченна въ Высокійтъ Царскій Ферманъ, и не ще да ѭ припознава, но и ся вооружи пьрво съ анатемы и афорезмы противу нашето духовенство, а като видѣ свое безсиліе и въ това противузаконно оружіе, найпослѣ изрѣче едно найнеправедно, найзлобно, найпротивухристіанско и найбеззаконно изрѣченіе подъ име схизма не токмо на това Българско духовенство и не токмо на Българскій народъ, но и на всичкы оныя, които почитатъ това духовенство и които иматъ всекаквы сношенія съ него и съ народъ Българскій. Колку са безсовѣстны и Богоотступническы тыя постѫпкы на тая безсовѣстна Патріаршія, всекій благоразумный не токмо Христіанинъ, но и друговѣрецъ гы познава и въ душата си ся гнуси отъ нихъ. Обаче мы пакъ пытаме и непрестанио ще пытаме, ако бѫде нужно : Защо быдоха тія неправедны, незаконны, противуевангелскы и неоснователны анатемы, афорезмы и схизмы противу насъ отъ това противно Христу Господу своему духовенство? Отъ ревностьта ли негова по слава Божія ? Ахъ ! далеко е слава Божія отъ това горделиво, славолюбиво, любоначално, безчеловѣчно и интригантно духовенство ! Негова мысль и дѣла не сѫ за да пасе добрѣ стадо Христово, за което Господь нашь Іисусъ Христосъ излѣ своѭ святѫ и Божественнѫ кръвь ; не за да насалждава Божественны истины въ това стадо; не за да ся слави Богъ Господенъ во святѣмъ Дусѣ: Отецъ и Сынъ и святый Духъ, не; но негова мысль е за мірско владычество надъ Българскій народъ, е, за да може да поселява въ Македоніѭ и въ Тракіѭ великѫтѫ Панеллинскѫ Идеѭ заради осѫществленіе на мечтаемѫтѫ бѫдѫщѫ Византійскѫ Имперіѭ, като духовното владычество му дава и пѫлнѫ надеждѫ заради умноженіе на своята му народность отъ Българската въ тыя страны народность и като мыслеше оно, че тія страны веке са Грьчко достояніе

 

 

66

 

споредъ мнимыйтъ въ нихъ Еллинизмъ ; но като споредъ Царскійтъ Ферманъ, който е согласенъ и съ проектытѣ на това извращенно духовенство, естественно ся искаше да ся возвратятъ цьрковнытѣ правдины на Българытѣ споредъ многочислѣнностьта имъ въ тыя страны, и като видѣ оно, че споредъ това заради него мѣсто емень нѣма тамо споредъ многочислѣнностьта на Българскійтъ народъ, и като ся увѣри, че надеждытѣ му за панеллинизма и за мечтаемата Византійска Имперія ся осуетиха ; то друго не му остана, освѣнь да прибѣгне камъ вышеизреченнытѣ срамны и осѫдителны не токмо заради него, но и заради всичка православна Христова Церковь средства : да предава на анатемы и афорезмы и да признае за расколницы едно духовенство и единъ народъ, които въ Христовата Церковь са засвидѣтелствованы отъ всичкій христіанскій и нехристіанскій свѣтъ за пò-правовѣрны, за пò-православны и за пò-благочестивы не токмо отъ грьчката народность, но и отъ самый-тъ нейный Патріархъ и отъ всичкій-тъ му Синодъ, които турятъ нечуены въ исторія человъческа интригы предъ Правителството ни вьрху нась токмо и токмо за да можатъ да уничтожатъ, ако е возможно, даденныйтъ ни Царскій Ферманъ, така, щото въ самото още начало на освобожденіето ни отъ нихъ пакъ да ны туратъ подъ свое противно на Евангелско ученіе владычество. [б]. Таковъ е сега на Престолъ Златоустовъ Антимъ 6-й Патріархъ Цариградскій и Съдружіе негово!

 

Но нека да попытаме, що ли Българинъ Македонецъ да преклони още еднашь шіѭтѫ си подъ желѣзныйтъ фенаерскій яремъ, когато той повече отъ всекого Българина има право на цьрковната си независимость и самостоятелность въ лице на Охридскытѣ си правдины, които неправедно му

 

 

б. Іисусъ Христось казва : Царство Мое не отъ міра сего есть, а Апостолъ Петръ казва на Пастыритѣ: Пасите еже въ васъ стадо Христово не нуждею, но волею, и не яко обладающе, но образы бывайте стаду. . . .

 

 

67

 

грабна Ипсилантовыйтъ единомысленникъ Патріахъ Самуилъ въ 1767 година, каквото ясно пò-горѣ ся показа ? Ще ли той умѫченный и онеправданный Българинъ Македонецъ замълчи за тыя неговы правдины и ще ли равнодушно глѣда, какъ безъ него да ся наслаждаватъ неговытѣ родны братія съ цьрковна свобода ? Ще ли той невиноватъ Македонецъ, но гніющій въ темницы за избавленіето си отъ фенаерскытѣ си убійцы, ще ли, казваме, още веднажь да бѫде онъ робъ на фенаерскій произволъ и на своето си огнище да бѫде проводникъ на Великата Еллинска Идея за ущьрбъ на Милостивыйтъ си Султанъ-Царь-Татко ? Мы това никогда неможеме да повѣруваме; мы отъ малы годины знаеме негово благородно сьрдце и чувствителнѫ душѫ и камъ прадѣдоската му вѣра, и камъ прадѣдовскытѣ му правдины, и камъ родното му слово ; но при това отблизу знаеме и вѣрноподданническото му чувство и преданность камъ Державныйтъ Султановъ Престосъ, и сме увѣрены, че и мылостьта Царска и заради него не е прекратена, и заради него Царското слово е напълнило съ свой отгласъ и неговъ небосклонъ, ся чулъ и въ негово сьрдце и въ негова душа Царскійтъ гласъ: Правдины Цьрковны ся возобновляватъ и ся даватъ на Българскій Православный народъ! Послѣ това нека фенаеръ интригува предъ Высокотото Царско правителство ! Нека онъ и негово содружіе клеветатъ предъ това мудро и правосѫдно Правителство ! Но Българинъ Македонецъ, каквото и всекій Българинъ, знае произнесенното и съ златны слова написанно Царско слово, вѣрува въ него, благодари своего милостиваго Царя-Отца, дьржи словото Му каквото священный залогь на отсѫденната Му правда и, при всичкытѣ си затрудненія, чека и тьрпи и интригы, и клеветы, и темницы, и иска, и ще иска съвьршенното испълненіе на това свято и заради него милостиво изрѣченіе Царско: Правдины цьрковны ся возобновляватъ и ся даватъ на Българскій Православ. народъ !

[Back to Main Page]