Българи - борци за освобождението на Гърция от турско робство

Марин Нанов

в-к "Македония", брой 24, 21 юни 1994 г.

Много са вътрешните и външните фактори, които спомогнали за освобождаването на Гърция от турско иго. Националосвободителното движение се ръководело от тайния комитет "Хетерия". Поделения от него имало и в други държави, където живеели гърци. Те си поставили за цел освобождението на всички балкански народи. Идеите на "Хетерията" добили широка известност и в Европа, където били запознати с древната култура на Елада.

Въстанието, наречено "Завера", избухнало през 1821 г. под ръководството на Александър Ипсиланти, към когото се присъединили х. Продан и х. Христо Панко с 350 доброволци. Участие във въстанието още от самото начало взема и войводата Сава от Сливен със своя чета. За да всеят страх сред населението, турците изклали и обесили хиляди заподозрени българи. Въстанието постепенно обхващало цяла Гърция. Българите го посрещнали с въодушевление, защото в лицето на Турция виждали враг, чието разгромяване схващали като общо дело. С нанасяните удари върху Турция отслабвали силата й и доближавали нейната гибел, с което се създавали по-благоприятни условия за освобождението на България. Те вярвали, че Гърция ще вземе участие в освобождението й.

Във вътрешността на Гърция участвували: Иван Селимински и х. Петър от Сливен, Семко от Търново, Марко Бочвар от Воден, х. Михаил от Копрившица и много други. За тяхното участие и проявена храброст съобщава Г. С. Раковски по разказаното му от гърка Никола от о-в Специя, който бил участник в конницата на х. Михаил. В седемгодишната борба на гърците за независимост се биха с беззаветна храброст за свободата на своите единоверци в Гърция всички участници българи, чиято памет вечно ще свети. Марко Бочвар по някаква причина рано се изселил със семейството си във Сули (Епир) и служил при Али паша до самото въстание на гърците. В 1843-1844 г. неговата съпруга живее в Атина и не знае да говори гръцки, а само български и арнаутски. Гърците си присвояват всичко, що е славно на света, те погърчили и името му на Маркос Боцарис. Хаджи Михаил пръв създал и уредил конница в Гърция, съставена само от българи. Под неговото разумно предводителство тя с неизказана храброст се опълчила срещу многохилядна турска войска и се отличила с велики и славни победи. Поради неговата храброст и хитрост гръцкото правителство го назначило военачалник и го изпратило с 400 души на остров Крит да повдигне тамошните гърци, но те му изневерили и той бил обграден от 12 000 турци. След тридневно кърваво сражение нашият славен юнак решил да нападне турците с остатъка от своята дружина, състояща се повече от българи, и да си пробие път, но не сполучил. Когато в последния си час съсякъл осмина страшни турци, отзад го нападнал друг и го съсякъл. Но и той бил убит от един арнаутин, който искал да вземе главата му и да я занесе за награда на турския военачалник. За тая глава били съсечени и арнаутинът и втори турчин, и трети и четвърти, а петият изгубил главата си от самия паша, задето не уловил и не довел жив хаджи Михаила. Гърците славят хаджи Михаила редом с най-прочутите си юнаци.

Като началник на българските дружини на мястото на хаджи Михаила бил определен хаджи Христо, когото няколко пъти назначавали главнокомандуващ на цялото гръцко войнство. Неговите дела и заслуги признава целият гръцки народ. По силата на Одринския мирен договор между Русия и Турция през 1829 година била призната независимостта на Гърция. Хаджи Христо бил избран за народен представител. При всяко изказване в Народното събрание в Атина, той завършвал с думите: "ПУ ИНЕ О ФИЛОСМУ...?" ("Къде е приятелят ми...?) и изреждал имената на прославените борци, паднали за свободата на Гърция, след което, просълзен, се отправял към мястото си.

По случай 165-годишнината от освобождението на Гърция от турско иго ние се прекланяме пред паметта на хилядите знайни и незнайни българи, отдали живота си за свободата на гръцкия народ.

[Back]