Мария Паскалева
в-к "Македония", брой 24, 21 юни 1994 г.
Симеон Дамянов Зографов е роден на 20 октомври 1874 годииа в гр. Велес, Македония, в семейството на потомствени велески зографи, архитекти и строители от рензовско-зографската школа, коренът на които е от село Тресонче, Дебърско. Дядо му, Андрей Дамянов, със своите трима братя са строили и зографисвали манастири и черкви във Велес, Щип, Скопие и околностите през ХIХ в. Дамяновиат род са съвременници на Колю Фичето и на Станислав Доспевски. Школата на зографите от Велес води своите творчески корени от българската средновековна строителна и зографска традиция, повлияна от античната архитектура и от италианския строителен и архитектурен ренесанс.
Симеон Зографов получава завидно за времето си образование. Учи във Велес и Скопие, завършва солунската българска гимназия "Св. Кирил и Методий". Следва и завършва Математически науки в Софийското висше училище през 1896 г. и продължава образованието си в Брюкселската политехника, която завършва през 1900 година с тясна специалност строителство на пътища и мостове. След завръщането си в родината една година учи в Школата за запасни офицери в Княжево, след което постъпва на работа в Министерството на строежите. До Балканската война работи като участъков инженер последователно във Враца, Шумен и Варна. През това време активно сътрудничи на пловдивското списание "Илюстрация Светлина". Статиите му приобщават българската културна общественост към европейската строително-техническа мисъл, а самото списание, на което той е постоянен абонат, го държи в течение на събитията в Македония.
Първият запазен проект от него е от 1930 година на къща в Скопие. Около 1909 годнна се установява в Добрич, от което време намираме и първия проект на къща, строена тук.
По характер Симеон Зографов е интелигентен, вечно търсещ неизвестното и най-вече своето място в живота, което се оказва малкият и зле благоустроен градец Добрич. Няколко години работа тук са достатъчни, за да намерим в местния вестник "Заря" от 24.ХII.1911 г. следния ласкав отзив: "Г-н Зографов със своя неуморим труд и енергичност в продължение на няколко години тури в ред всички съществуващи и строящи се шосета, създаде един добър порядък в благоустройството на града. Днешните хубави сгради тук носят отпечатъка на неговия естетически вкус и енергичност."
Симеон Зографов участвува в Балканската и Междусъюзническата война като офицер от пионерните войски. Участвува в боевете при Чаталджа. През 1916 годица заедно с хиляди добруджанци е откаран в молдовските лагери, откъдето по една случайност се спасява и се завръща в Добрич. След втората окупация на Южна Добруджа той остава в града и се включва активно в политиччския живот. Той е от онези добрички дейци, които се включват в румънските обществени и административни структури с надеждата, че ще могат да защитават интересите на българските граждани пред румънския окупационен режим. Става привърженик на партията на ген. Авереску, като времето на нейното управление на два пъти се издига в обществената администрация до помощник кмет и кмет на града. През целия си творчески период работи за благоустрояването на града и строителството на обществени сгради - предимно училща, прави планировка на вилната зона, строи мостовете на града, проектира и строи домове на добрички граждани. Първите му проекти са изключително в стил "Мансард" - усвоен от най-добрите европейски кыщи. Повече от сградите, които той е строил, вече не съществуват, унищожени от новите градоустройствени решения, но за щастие в паметта на града те ще останат в около 600 архитектурно-строителни плана, грижливо запазени в семейния архив на сина му д-р Стефан Зографов.
През 1928 година в качеството си на кмет на гр. Добрич изготвя шестгодишна текникоустройствена програма на града, в която с висок професионализъм излага вижданията си относно градоустройствения план на града, разработва проблемите на обществените комуникации, водоснабдяването, модернизирането на търговските обекти - изграждането на хали, баня, зала за конференции и библиотека. От проекта му личи познаване на урбанистичните проблеми от европейски мащаб, което му дава възможности да прави паралели със състоянието на града.
Местната общност го характеризира като тънко разсъдлив наблюдател на обществено-политическия живот. "Чиновник или избраник той е държал неопетнено и своето достойнство и изпълнявал безупречно своя дълг, носещ съзнанието, че мисията на общественика не е каприз или индивидуално дело, а е дълг, наложен му от обществото" - пише местният вестник "Куриер" от 1934 година. По тези причини в критичен за българското просветно дело момент в Добрич той единодушно е посочен и избран за председател на Българското културно общество. Това е период на борба за оцеляване на българските културно-просветни организации, за съхраняване на българската просвета в лицето на българските частни училища и на българските културни прояви в постоянен сблъсък с румънската денационализаторска политика. По същото времо той взема участие в работата на Лигата на българоките общества в Румъния. През 1935 година в Румъния е приет "Закон за националния труд" - насочен изцяло против етническите малцинства. Засилват се асимилаторските домогвания - затварят се българските училища, закриват се българските културни общества. Вървят непрекъснати съдебни процеси, търсят се поводи за доказване на тякната нелоялност и нелигитимност. Работата по воденето на делата, по защитата на училищата и културното общество в града пада на Стефан Зографов. Но въпреки положените от него усилия през 1936 година съдът разтуря българското културно дружество, което довежда до пълното разстройване на културно-просветния живот на бълтарите.
Макар и легална, борбата, която води Симеон Зографов, е трудна и неравностойна - поддържане на връзки с българската легация в Букурещ, кореспонденция със София, писане на прошения, обяснения, опровержения, петиции, защити, посещения в министерства, търсене съдействието на влиятелни личности за легализаране на учители, за признаване на учебници и учебни програми, борба за намаляване на изпитните такси пред румънските изпитни комисии и др. Това изисква от него неимоверно напрежение на силите, откъсване от преките трудови зздължения, изпитания на патриотичните чувства, разочарования и нерядко унижения. Всичко това е равно на един тих, скромен човешки подвиг в защита на българския дух, на българското самосъзнание, против посегателствата на румънския окупатор.
Симеон Зографов е обществен деец от голяма величина, поради което той е удостоен от Народното събрание през 1941 година с народна пенсия заедно с други български дейци, дали своя принос за обединението на България. Инженер-строител, механик и архитект, той има значим принос в борбата на добруджанци за национално освобождение, за съхраняване на българския дух и българския език в поробения Добруджански край. За него Македония и Добруджа са олицетворение на едно - отечество България, за просперитета и свободата, на което работи до последния си дъх. Премълчаван и забравен досега, ние днес сме длъжни да възкресим неговите народополезни дела и да ги направим достояние на обществото.
[Back]