в-к "Македония", брой 24, 21 юни 1994 г.

Предаваме запис на един разговор, състоял се в град Торонто, Канада. Участвуващите в него са: Лазар Битов (ЛБ), американското лоби на Кирил Глигоров в САЩ, негов ревностен поддръжник, мултимилионер и собственик на цели квартали, недвижими сгради в Торонто, Христо Шолдов (ХШ), негов братовчед, Георги Тасиос (ГТ), Петър Тилков (ПТ) и Георги Младенов (ГМ).

От този разговор, проведен на Великден (1.V.1994 г.), читателите могат да направят интересни заключения по обстановката в Македония и начина на мислене на сегашните й ръководители.

ГМ - Лазе, за много години! Кажи ни как мина посещението на г-н Кирил Глигоров в София на 2б.IV.1994 г.
ЛБ - Много добре! На мен ми се обадиха от Президентството на Република България и ми казаха, че е минало много добре.

ГМ - Как така е минало много добре, след като на другия ден президентът на Албания г-н Бериша отиде да говори насаме с президента на България г-н д-р Желев. Не вярвам да е било добре, след като не са били подписани никакви книжа и Киро Глагоров се върна, без да постигне целите си. Кажи ми защо се прави това? Та вчера си казал на Христо, твоя братовчед, че навсякъде из Македония си говорят като нас, на български. Кажи ми какво мислите да правите?
ЛБ - Ти знаеш, че нашата история е една и съща.

ГМ - Кажи на какви бяха училищата в черквите в Македония.
ЛБ - Ти знаеш, че черквите и училищата в Беломорска Македония бяха български и гръцки, а във Вардарска български и сръбски.

ГМ - Ами тогава, след като училищата и черквите бяха български, защо не кажете на народа, че сме българи?
ЛБ - Ние нямаме право да казваме на хората какви са. Ти знаеш, че това беше досега, а от сега нататък ще се промени. Младите хора сами ще искат да знаят своето минало.

ГМ - Чакай, чавай! Защо досега ги лъжете, че са били македонци, а сега да не можете да им кажете, че са българи.
ЛБ - Ама ти знаеш, досега сърбите ни командуваха.

ГМ - Кажи ми, Лазо, защо в Македония можеш да се наречеш какъвто искаш, но не и българин?
ЛБ - Не е вярно! В Македония можеш да кажеш, че си българин.

ГМ - Не е вярно! В Македония не може да се регистрира партия като българска, защо?
ХШ - Защо в Македония не може да има български вестници и книги?
ЛБ - ... (мълчи)

ХШ - Ние тук тебе те питаме, за да ни отговориш.
ЛБ - Аз не знам това, но ще питам Киро Глигоров.

ГМ - Питай го! Но също го питай защо на момчетата от Охрид им се забранява да имат българска организация.
ЛБ - Аз не знам за това.

ГМ - Ние имаме тук и разполагаме с молбата на българите от Охрид до Киро Глигоров (24.I.1994 г.), която ще ви изпратим утре.
ЛБ - Това засега не е важно.

ГМ и ПТ - Защо да не е важно. Проблемът в Босна е, че не е определено кои са босняци.
Георги Тасиос отговори, че боснаците са сърби.
ГМ - Не виждаш ли, че има и хървати? Докато не се определи какво значи македонец, ние не желаем да участвуваме в тази Македония. Защо? Защото това е пак сръбски номер. Така беше и през Втората световна война: да изговим германците, а после ще говорим от позицията на победители. Сега кажи ми, Битов, какво искате да правите вие управниците.
ЛБ - Ние искаме да ходим за Солун.

ГМ и ПТ - Това не означава ли, че сърбите търсят излаз на Бяло море?
ЛБ - Пак сърбите ли? Не е вярно!

ГМ - Защо не е вярно?
ЛБ - Защо първо не позволите Пиринска Македония да се присъедини към Вардарска и тогава, ще се присъединим към България.

ГМ - Защо трябва да присъединяваме Пиринска към Вардарска, след като пак ще се присъединяваме към майка България? Ние тука пак виждаме номер, скроен от сърбите. Лазе, ти казваше, че ние сме същите хора. Тогава защо не се разберем с албанците, които вече говорят за република Илирия? Ние по време на нашето посещение предложихме на парламентаристи в Скопие, че ако не се разберем с албанците, след двадесетина години ще трябва да им я дадем поради тяхната висока раждаемост.
ЛБ - Г-н Глигоров знае за този проблем и правителството имаше разговор с албанците.

ГМ - Аз знам, че той знае проблема и че е той е разговарял с тях. Проблемът, обаче е, че Киро Глигоров е говорил с албанците, но те не говориха с него, а отидоха в България, за да преговарят със София. Ето, нека седнем и предложим на албанците формулата, която им беше предложил и Иван Михайлов след Първата световна война.

Лазар Битов не отговори на това предложение.

ГМ - Последно. Как е икономиката на Македония?
ЛБ - В Македония икономическото положение е по-добро, отколкото в България.

ГМ - Защо тогава всички от Македония отиват към България?
ЛБ - Не е вярно! Моите братовчеди Битовци са много добре. Имат 400 кв. м. къщи, имат германска лека кола БМВ.

ГМ - Виж, Георги иска да знае как така от Битови станаха Битовски. Не са ли те сръбски агенти като Блаже Ристовски - от Битов на Битовски, от Благой Ристов на Блаже Ристовски, от Драган Тодоров на Гане Тодоровски.
ЛБ - Блаже Ристовски ходи в Москва. Той имаше връзки там.

ГМ - Мислиш ли, че България нищо не направи за признаването на Македония? Обяснете ни защо македонското правителство веднага след разпадането на Югославия отиде при враговете на Македония: Франция, Турция и други? Защо не потърси веднага Германия?
ЛБ - Те бяха в Германия и също каниха външния министър на Италия в Охрид.

ГМ - Знам, Лазо. След като сме един народ, защо да не можем да седнем и да се разберем. Аз казах на Глигоров и на някои интелектуалци в Македония, че ние сме против интернационализиране на Македонския въпрос, тъй като Великите сили винаги ще решат въпроса в полза на Сърбия и Гърция.

След този момент синът на Лазар Битов ни направи снимка. Лазар Битов ни разказа, че когато се запознавал с Киро Глигоров, първо са говорили на английски и развален български език. След известно време Лазар Битов им предложил да говорят без преводач. Лазар ни каза, че като почнал да говори, Глигоров му отвърнал. "И ти говориш македонски като нас."

Ние се питаме след като всички американци знаят, че Лазар Битов говори български, защо тогава Глигоров нарече езика на Битов македонски? Сигурно също така, както нарекоха и българската история македонска. Ние искаме да питаме г-н Глигоров дали Лазар Битов говори македонски или те, в тяхното правителство говорят на български. Какви бяха тези ненужни номера на г-н Глигоров в София? Ще говори с преводач! Как така с българина, който плати погребението на Анте Павелин в Мадрид, Лазар Битов не говори с преводач? Битов и Глигоров си говорят на български без преводан, а от българите в България Киро Глигоров иска преводач. След като Лазар Битов ни уверява накрая, че след две години в Македония ще се говори литературен български език и че Македония ще се присъединява към България, защо не седнем и почнем да преговаряме по този въпрос. Стига с тези сръбски номера! И така, както си говорехме, ни става ясно, че нещата се развиват и вървят към думите на баба Ванга: "Един народ - една държава!"