ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ - БЪЛГАРИНЪТ, ТВОРЕЦЪТ, БОРЕЦЪТ

Румена Томалевска
в-к “Македония”, г. XXXVIII, бр. 32, 10 септември 1997 г.
 

Georgi Tomalevski Георги Томалевски е роден в гр. Крушово, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илиденското въстание. След неговото потушаване цялото семейство се събира в София, където той живее от шестгодишната си възраст до края на живота си - 1988 г.

През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет на Софийския университет със специалност физика и астрономия.

Още през 1923 г., увлечен от брат си Наум, Георги Томалевски се включва в младежката организация на ВМРО и активно сътрудничи на нейните печатни издания. Членува в Крушовското братство, в Младежкия македонски съюз (ММС), в Младежкото студентско дружество “Вардар”.

В списание “Родина”, орган на Македонския младежки съюз, младият автор разгръща идейно-естетическите си позиции. Статиите “За македонската младеж” и “Илинден и сърбите” са техен израз. Особено втората, в която е даден израз на възмущението от опитите Илинден да се представи като “първо сръбско въстание”.

След напускането на родния край Георги Томалевски успява да го посети само веднъж - през 1941 г., защото, както сам той казва: “Винаги имаше нещо неудобно, което ми попречваше да видя родния си дом.” От пътуването му през 1941 г. в архива на твореца остава неотпечатания ръкопис “На гости на героично Крушово”.

Kyshtata mu v Krushovo
Изглед от Крушово. Горе с двата еркера е къщата на Томалевски


МОЕТО РОДОЛЮБИЕ Е МОЕТО ДИХАНИЕ

Сред жанровото разнообразие, характерно за белетристиката на писателя Георги Томалевски, най-съществено място заема есето. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистичното общество в България - ноември 1935 година.

Неслучайно младият автор навлиза в българската литература с есе, посветено на Македония. Това е тема, която никога не напуска сърцето и мислите му. На нея той посвещава най-вдъхновените си творби от своята белетристика.

Студията-есе “Душата на Македония”, отпечатана през 1927 г. и преиздадена през 1941 г., заедно със сборника есета “Всекидневните чудеса”, е наградена в 1942 г. от Управителния съвет на Просветния съюз с наградата “За най-хубавата литературна творба през 1941 година”.

Литературната критика отделя голямо внимание на младия автор и неговата книга.

Във в. “Македония” (г. 2. 1928, 4, II, No 95, с.2 ) П. Джеров възкликва: “Кой друг е предал в по-величествен образ мистичния смисъл на подвига на онези, които умряха и сега мрат за Македония.

Dushata na MakedoniqjaOgnena zemja

Според Кирил Кръстев - в. “Литературен глас” (г. 7, 1935, 30.I, No 260, с. 4), “Душата на Македония” е цялата една проникновено, истинско и вдъхновено есе. По-нататък се отбелязва, че авторът “няма на разположение никакъв кабинетен опорен материал, а целият образ на неговата интересна и огненостихийна родина е постинат самостойно”. Македония е един от най-здравите крайъгълни камъни, на който е изградено личностното и творческо единство на твореца и човека Томалевски. Той неизменно остава българин от Македония със силен, противоречив характер, носещ в себе си пламъка и непокорството на тези българи, облечени в “бели долами”, които наричат себе си “мияци” от изговора “мие”, вместо “ние”, вписали с кръвта си Илинден в човешката история. Често в наситено сините зеници на вглъбения учен и творец проиграваше пламъка на чистия му и незлобив хумор, който умело присъства и в неговото творчество. Особено когато го срещаме на “миячки” говор. Но не са малко и тези от нас, които са виждали в замечтаните очи стоманено твърдия поглед и мълниите на гнева. Тази непоколебимост не оставя никакво съмнение, че това е човек, койото не търпи насилие, ограничение и лъжа. В личния си граждански паспорт той беше нанесъл една “малка” поправка със собствения си почерк. Вместо роден в гр. Крушово, Югославия, беше написал гр. Крушово. Македония.

За първи път откъси от статията-есе “Душата на Македония” се появяват във в. “Македония” - 1927 г., преди цялостното отпечатване на книгата.

В. “Вардар” - орган на Македонското младежко дружество “Вардар”, с главен редактор литературния критик и литературен историк Васил Пундев, в. “Македонско слово” и сп. “Родина” - орган на Македонския младежки съюз (ММС), като част от големия емигрантски съюз на ВМРО, чийто секретар е Наум Томалевски, приемат с внимание младия автор.

На страниците на “Родина” се появяват и първите му художествени разкази “Предател” и “Дядо Смилян”. По-късно във в. “Македония”, в. “Вардар” и сп. “Родина” последователно се отпечатват още 11 разказа, включени в излезлия през 1928 г. сборник “Огнена земя. Разкази за Македония”.

През различни периоди от своя жизнен и 6-десетилетен творчески път Георги Томалевски постоянно се връща към темата за Македония, която не престава да го вълнува и привлича.Затова написаното за родната земя и “нейните люде” заема най-силната и колоритна част от неговата белетристика.

“Крушовската република. Героична художествена летопис” - три издания (1954 г., 1968 г., 1981 г.), е посветена на Илинден, неговите герои и кратката радост от десетдневната република. Независимо от високите качества на книгата и оценките за нея тя и нейният автор винаги се премълчават, както и името на Наум Томалевски, “кръстен” в
делото още като ученик в Скопие и превърнал къщата в щаб на въстанието.

Дълбокото познаване на бита, морала и труда на хората, от чиито среди произхожда и авторът, са отразени в новелите “Воденските майстори”, “Видо Каравидо” и “Гурбетчии”, издадени през 1965 г. в отделен сборник със заглавието на първата от тях.

Книгата “Цветя сред тръни. Новели за минали и по-нови времена” - 1972 г., е задълбочено вглеждане в морала и душевния мир на човека.

Повестите “Мраморната чешма” и “Капитан Петко войвода Кирияков”, излезли през 1976 г. под заглавието “Мраморната чешма. Две исторически повести”, е ново връщане към темата за освободителните борби.

Често авторът се обръща към народното творчество на “Своите краища”.

Интересни в това отношение са книгата “Вълшебен свят. Приказки”, 1972 г., посветена на трите му внучки, и готовата за печат - в ръкопис, “Кой е по-силен. Народни приказки и сказания”. Двете из народното творчество на македонските българи.

Тези кратки бележки дават само бегла представа за творчеството на Георги Томалевски, посветено на родната земя.


Душата на Македония
(откъс)
Природата на македонеца е сложна. Развихрен в момент на борба, той е много съсредоточен, наблюдателен и находчив във време на спокойни дни. Като плод на неговата вяра и мистика, като показалец на неугасващия в него пламък са многото манастири, светци и святи места в Македония. Люлка на българската книжовност, съкровищница на ред духовни ценности, майка на славянското писмо, тя има до ден днешен в своите светини следите и духа на нещо дълбоко мистично. Манастирите в Македония говорят с най-красноречиви думи за произхода, живота и духовната култура на тоя народ, който я е населявал... Такъв народ не може да се отмине от времето, защото в жив. Отгласът на мълнията се разтапя в мълчанието на планината, докато последва нов, но пламъчето от кандилото на народния дух - тихо, кротко, непрестанно блещука в дългата низа на вековете... От тоя пламък на народния дух възкръсва нашата нова история.

Трябвало би да се препишат някои страници от историята, за да се поясни тая мисъл, но тъй като историята е нещо отделно, доста е да споменем името на Атон, да припомним “Деволския ливан” - манастира “Св. Наум” в Охрид. За последния има дадени ред описания от наши и чужди пътешественици, които са го отбелязвали като най-бележито място при изучаванията си в Македония. Тоя духовен източник, построен още в 900-та година по времето на Михаил-Бориса, е играл важна роля за живота на Македония и ненадминат по своята красота, още от светията бил наречен Деволския ливан поради множеството на кедрите, що растели там.

Георги Томалевски
Душата на Македония”, София, 1941 г.

РОДНАТА МУ КЪЩА ДНЕС

Kyshtata na Tomalevski - muzej na Ilinden
Къщата с плочата, на която
пише , че е музей

Родната къща на писателя Георги Томалевски се намира в най-високата част на Крушово, където в подножието на самата букова кория е разположена българската махала на пъстроцветния в етническо отношение град. В тази къща е заседавал щабът на Илинденското въстание, срещали са се войводи като Никола Карев, който по-късно посещава дома на Томалевски в София на ул. “Веслец”, Питу Гули и др., оттам е оповестена и Крушовската република. Днес тя е музей на Илинден, на освободителните борби на Македония, известна като “Музеот на борбата”. На стената й е поставена плоча със следния надпис:

“ВО ОВАА КУКА
НА 2.VIII.1903 Г.
ПРОГЛАСЕНА Е
КРУШОВСКАТА
РЕПУБЛИКА”
По причини, от които всяко културно общество би трябвало да се срамува, имената на собствениците, обитаващи къщата по време на Илинденското въстание и много преди него, до дните на своето изгнаничество, никъде не са отбелязани и умишлено се крият. Тези, които обичат истината, знаят, че това е къщата на Макреви-Томалевски.
“Никоя сила не е по-голяма от спомените за един дом, в който за свободата на българщината се е говорило и действало с религиозен пиетет. Моето родолюбие няма стандартен характер. То влиза в състава на моето дихание.”
[Back]