в-к "Македония", брой 26, 2 юли 1997 г.

Малцина, и то от най-близкото обкръжение на акад. Димитър Ангелов знаеха, че маститият учен пише и епаграми. Всъщност неговите епаграми са продължение на научните му издирвания. Само че средствата се сменят. Там, където научният довод, фактът, логиката и истината са били безсилни, той е вземал перото и с помощта на непобедимото си чувство за хумор е създавал епиграмите си.

Тези поетично-саркастични отломъци са и една реакция срещу конюктурата, научната и политическата схоластика, срещу посредствеността в историографията, която в Скопие беше въздигната в ранг на неопровержим авторитет. И неслучайно голяма част от епиграмите на академик Ангедов са насочени срещу наукоподобието на скопските историчари, срещу безкрилото им мислене, срещу нищетата на духовните им чертози.

Безпощаден е епиграмистът академик обаче, когато се докосне до глупостта на българските политици, превърнали вековната българска нация в разменна монета и от нея като от кошер роят нови нации и езици.

Именно с това той е актуален и днес, когато помашката, шопската и т.н. нации и езици никнат като гъби, а "македонският" рони сълзи под крилото на международните правозащитни организации и под наивния поглед на българските политици и държавници.

В. "Македония" дълбоко съжалява, че обещаното представяне на епиграмите не можа да се осъществи приживе. Успокоява ни мъдростта, че истинският творец е съвременник на всички поколения и че той е вечно жив.

ИСТОРИЧЕСКИ ГРЕШКИ (с пояснителни бележки)

1. ПЪРВА
Живял си нявга Самуил,
добър цар, добре се бил,
но не знаел, какъв бил
и за българин се считал,
тъй като не бил запитал
наште братя и другари -
скопските историчари.

2. ВТОРА
Същата, ужасна грешка
сторил Владислав-Иван.
При амнезия най-тежка
и в ума зле скован
надпис каменен изсекъл
и българин се нарекал.

3. ТРЕТА
Василий българите покорил,
победен меч в Охрида забил,
ала не знаел, тоя аджамия,
че съвсем не покорява тия,
а различно - друго племе
(да разбере туй нямал време),
та прикачил си тоя византиец
погрешно прозвище
"българоубиец".
Така, чрез тоя хитър ход
спасил се македонскиот народ.

4. ЧЕТВЪРТА
И накрая, ти спомни си,
хилендареца Паисий
атонския монах брадати,
що изреди царе и дати.
Страшна глупорт той изтърси -
в Охрид - българи да търси!
Длъжен беше тоз отец, на
история творец,
преди перото да хване и разказ да захване
по пергаментовите дълги листи,
"Нова Македония" да попрелисти.
Викная би тогава буйния атонец:
О, юроде, та аз съм бил македонец?!

ИСТОРИЧЕСКИ ГРЕШКИ (2)

Втора част
Размахало е Скопие на лъжата копие,
ръфа ни минало славно,
граби ни всичко по-главно.
С "ала-бала" в чувала Климент, Гоце,
Дядо бута,
македонци ги пробута...
Без окото му да мигне,
всеки може да задигне.
Тъй гради се кукя на фалшификата
и она се възвисява веч до седум ката,

Изход
Що не вземем да запеем всички ние
из китни Родопи,
в Рила, Странджа и Пирина -
мизи, траки, шопи.
"Сви сме, сви сме род най-личен,
славни македонци,
на народ енигматичен днешните потомци.
Да запеем - да се спеем,
няма ваши-нашил
няма веч' проклети
хуни-бугараши
(тъй се правят, тъй се правята
в науката каши).
7.VII.1970 г.

БЪЛГАРСКАТА ДРАМА

По воля и гайда на съседски мераци
никнат македонци, шопи, помаци,
дробят и късат вековната ни територия,
с пълни шепи грабят родната история.
Тук-там все още българин се мярка,
но, току-виж и нему взели мярка.
Начело сме в световните класации
по производство на "нови нации".
Страхотни са етническите щуротии,
ала вина за тях, май, носим и самите ние...

[Back]