Петър Балездров
в-к "Македония", брой 32, 10 септември 1997 г.
Петър Балездров е на 46 г., женен и има трима сина. Завършил е Спортната
академия в София. Работил е 20 години в областта на спорта - учител, зам.-директор
на Спортното училище в Сливен, отговорен секрретари президент на футбония
клуб "Сливен". В момента се занимава с частен бизнес. Има фирма, която
работи основно с България и Гърция.
- Г-н Балездров, разкажете за организационния живот на федерацията
на бълдарските каракачани?
- Нашата федерация е създадена на 28.12.1990 г. от една група от около
20-ина ентусиасти. След промените в България имахме възможност да регистрираме
такава организация, нещо, което преди беше табу. Ние я поставихме на културно-просветна
платформа без никакъв политически оттенък. Тя съществува вече 7 г., а в
момента на нашия разговор тече шестото издание на традиционните събори,
с което отбелязваме завършека на годината в културно-просветно отношение.
Тези събори са национални, но вече добиха и международен характер. От 1991
г. когато започнахме, ставаше народно веселие тук, на Карандила, по образец
на нашите събратя каракачаните в Гърция, но от три години каним гости не
само от Гърция, но и от съседните балкански страни. Мото на тези събори
от три години е каракачаните в България да бъдат живият мост на приятелство
(отначало беше между България и Гърция) между балканските страни. Тези
събори преминават в една тридневка - започват от петък, като самият тържествен
събор се предшества от няколко научно-практични конференции и срещи, на
които искаме да поставим началото на взаимоотношения в отделните организации.
Ще ви изброя няколко, разбира се, в този тригодишен период станахме организатори
на срещи на адвокатите Сливен - Солун, на една среща на демократичното
движение на жените Сливен - Гърция, среща на търговските палати (4 от Гърция,
4 от България) за бизнесконтакти, бизнесмени и банки и тази година направихме
среща на журналисти не само от България и Гърция, а и от Кипър. Кипърският
проблем, който в една болна тема от 20-ина години, е в момента и основна
тема на годината в ООН и нашият събор сега също посвещаваме на тови въпрос,
като искаме хората да бъдат обединени. Това посвещение е тематично и идейно
без политическа позиция, равбира се.
- Кои са по-важните гости на тазгодишния събор?
- Поканили сме паралелно парламентите, правителствата и президентствата
на 4 страни - България, Гърция, Кипър и Албания, защото и в Албания има
250 000 гърци, албански граждани, разбира се. Гост на събора бе г-ца Екатерина
Михайлова. Тя присъства на концерта на известния, великия Микис Теодоракис
на стадион "Хаджи Димитър". Тя присъства и на срещата на журналистите.
Наш гост е и зам.-председателят на гръц кия парламент г-н Никос Кацарос,
който е за втори пъв в нашия прекрасен Балкан. Г-н Георгиус Сурлас е депутат
от партия "Нова демокрация". Тук е и г-н Димитриос Сурлас, депутат от кипърския
парламент, г-н Христос Гоцис, депутат от албанския парламент. На събора
участва и кметът на Сливен г-н Янко Янков. В последния ден на тържествения
събор дойдоха вицепрезидентът на нашата страна г-н Тодор Кавалджиев и г-н
Иван Куртев, зам.-председател на българския парламент. Получихме поздравления
от г-н Стоянов и г-н Костов.
- Извън организацията на традиционните събори какво прави федерацията
за своите членове?
- През 1990 г., когато много българи напуснаха страната, нито един
каракачанин не напусна България в тези трудни времена. Защото каракачанинът
е камък, който си тежи на мястото. Обича всичко и тачи всичко, което го
е създало, и всичко, което е направено за него. От 1990 г. организацията
е конструирана така, че представлява един център - федерация на културно-просветни
дружества. Закупихме един дом, който се намира на бул. "Панайот Хитов"
в Сливен като културно средище. Това е духовен център за развитие на каракачаните,
но не само, а и за гражданите на община Сливен и всички наши приятели от
страната и чужбина. Искаме този център да влезе в културния живот на Балканите
и Европа и Европа да влезе при нас. Като структура нашата федерация има
19 дружества. Това са 19 села и градове, където се намират тези близо 20
000 каракачани, които живеят в България. Това са Карнобат, Котел, Сливен,
Речица, Самуилово, Боров дол, Твърдица, Казанлък, Карлово, Сопот, Самоков,
Берковица, Враца, Монтана, Дупница, Вършец, Пловдив. Те функционират като
културно-просветни дружества. Имат изградени танцови състави, като всичко
се поставя според основните цели и задачи на федерацията. А те са запазване
на самобитната култура на каракачаните, езика, религията и основно бита
и културата на каракачаните. В тези структури има изградени 14 детски танцови
ансамбъла, които изпълняват автентични каракачански песни и хора. Има 4
самодейни ансамбъла, солисти. В просветната дейност развиваме изучаването
на майчиния език - в 12 от 19 дружества учим гръцки език посредством курсове.
Това, което сме съхранили от нашите прадеди в днешната ни родина България.
- На събора присъстват и много представители на българо-гръцки дружества
за приятелство. Как се развиват отношенията ви с тях. Имате ли общи дейности
и какви са разликите?
- Българо-гръцките дружества, са отворени дружества. Нашата федерация
също е отворена система. В нея могат да членуват всички български и чужди
граждани. Това го повелява нашият устав, на базата на който сме регистрирани.
Достатъчно е само да се заяви желание за участие в културно-просветната
работа на каракачанското дружество. Паралелно българо-гръцките дружества
основно се намират в крайбрежието от Варна до Царево. Те са 6 на брой и
работят на същия принцип - културно-просветни българо-гръцки дружества.
Нямат никаква разлика. Тъй като сме гъркофони, в двата вида дружества имаме
много тесни контакти и каним всички на наши събори. Те участват със свои
изпълнения. Ние сме и битово свързани с тях. Навремето, преди насилственото
отнемане на овцете през 1958 г., те са зимували в районите около Бургас,
Созопол, Поморие, Приморско, Китен, там, където е имало пък гръцко население.
Така че контактите ни са социално-битови, а не само езикови или културни.
Естествена е връзката ни, естестввно е и да се събираме заедно.
- Вашата федерация е определяна като живия мост между България и
Гърция. Смятате ли, че можете да дадете пример на българските политици,
тъй като не е безизвестен фактът, че в пределите на днешна Република Гърция
живее население с българско самосъзнание, включвам тук и помаците, те също
да могат да създадат подобна организация там. Да започнат съвместни събори,
да бъдат отворени проходите, което и ще стане...
- Да започнем отговор на въпроса отзад напред. Дай, Боже, да се отворят
всички граници в света. Това го желаем всички хора. Примерът го даваме
с тази наша дейност. Оставяме политиците да решат своите проблеми.
- Бихте ли излезли с някакво предложение пред президентството, Министерския
съвет или ако те евентуално потърсят вашата помощ като организация, като
идея, бихте ли се отзовали?
- При всички случаи, разбира се. Ние искаме всички хора да живеят
със своята самобитна култура.
- Петър Стоянов казва, че хората са живата връзка между два народа...
- Ние това и правим и затова искаме да бъдам живият мост за приятелство
между двете страни. Ние сме български граждани, никога няма да бъдем други,
такива сме си. Говорим за прародината си отпреди два века и половина, когато
сме насилствено изселени от нея. Знаем си историята. Искаме да си запазим
културата и бита и да живеем като добри граждани на България. Това мога
да дам за пример. Другото го оставям на политиците, то не е мой ангажимент.
- Каква ще бъде бъдещата дейност на федерацията?
- Споменах преди малко за културния център - един значителен успех
за каракачаните. Той се закупи благодарение на двама големи бизнесмени
- г-н Продамос Евезогало, предпривмач от Гърция и приятел на каракачаните,
и г-н Иван Терзиев, президент на фирма "Рафтис", наш каракачанин, и със
съдействието на още 38 наши каракачани, между които и аз. Започнахме и
изграждането на голям православен храм в с. Чочовен, което е единственото
село в България само с каракачанско население. Той ще бъде дарен на сливенската
митрополия.
За в бъдеще, от следващото лято, планираме да построим един каракачански стан тук, на Карандила, на 1000 м в този прекрасен Балкан. Този Балкан и каракачаните ги свързва пъпна връв. Те винаги през лятото са били тук. Искаме да присъстват и сега, само че във вид на една туристическа атракция с всичко, което е представлявал каракачанският стан и самобитната каракачанска кухня, основно за млечните произведения.
Така искаме да допринесем повече за нашата община, да привлечем повече туристи и така да направим Сливен и общината още по-популярни.
В по-далечна перспектива идеята е Сливен да се превърне в балкански център за културен обмен на хората.
- Какво пожелавате на двата народа?
- Чрез страниците на вашия вестник желая на двата народа час по-скоро
да нямаме граници.
Въпросите зададе Таня Върбанова
[Back]